Sharanagati

Въпрос на Хари-лила: Веднъж ти ми каза: недей да смесваш взаимоотношенията с хората с връзката с Кришна. Но в същото време във всички взаимоотношения трябва да виждаме Кришна. Как да не смесваме двете неща? Къде е границата?

Тиртха Махарадж: Границата е, че каниш Кришна на лотосовия трон на своето сърце. Тронът е запазен за Него. Той е царят на сърцето ти. Обаче царят си има и министри. За жената се препоръчва да вижда Кришна или представител на Кришна в своя съпруг. А за съпруга се препоръчва да вижда гопи в съпругата си. Какво означава гопи? Гопи означава, че тя принадлежи на Кришна. „Аз само служа на тази гопи.”  Просто си представете: ако жената вижда Кришна в мъжа си, а мъжът вижда гопи в своята жена – нима не е красиво, нима не е духовно?! Това е нещо много висше! А с Кришна не можеш да се караш. Нито пък би наранил някоя гопи. Това разрешава всички семейни проблеми. Кавги, неразбирателство, взаимно нараняване – с всичко се приключва, понеже присъства божествената връзка. Говоря за идеалния случай, не за настоящите реализации на бхактите. Ала трябва да имаме такива идеали.

Знаете, тези любовни отношения са много трудна тема. Ще ви разкажа една история, която не твърдя, че трябва да се следва. Една жена, добра ваишнави – говоря за ваишнави, разбира се – обичаше твърде много един ваишнава. Обаче той, като млад човек, имаше нрава на пчеличка – прелитаща от едно цвете на друго, търсеща тук и там; и беше променил решението си. Каква беше реакцията на жената? Ситуацията беше доволно сложна; тя се опита да се самоубие. По-късно бхактите обсъждаха случилото се… И един казваше: „Тя се опита да се самоубие.” Друг казваше: „Каква глупост! Заради този човек!” Но е красиво така, нали!? Нима е възможно иначе да се обича?! Без дълбоки чувства, без готовност да се умре?! Разбира се, не казвам всички сега да започнете да скачате от прозорците… Но нещичко можем да разберем от това. Те са готови дори да умрат един за друг. От материална гледна точка това е глупост. Ала ако говорим за раса, тогава … Радха-Кришна имат същите чувства, Те са готови да умрат един за друг. Те умират в раздялата. Когато Кришна казва: “Ами Аз може би ще отида при Чандравали,” каква е реакцията на Радхика?! “Не!” – това е само първата реакция. Втората е, че губи цялата си прана, цялата си жизнена сила.

Това са много висш тип чувства. Не подкрепям подражанието на подобни чувства. Но ако видите нещо, можете да го оцените от духовна гледна точка. Разбира се, сега говорим за бракове между преданоотдадени, например. Ясно е, че трябва да се обичат един друг. Без това няма как да стане, понеже трябва да се приемете един друг за цял живот. Да смениш съпруга или съпругата си – за това трябва да си готов да смениш тялото си. В другия живот може с друг. Свършено е! Естествено, че трябва да обичаш, да цениш другия човек.  Как можеш да търпиш до себе си някой, когото не цениш, когото не обичаш?! Но това дълбоко чувство не е някакъв пламтящ огън . Трябва да е жив въглен. Не просто сено. Ако сложите суха слама в огъня – ще лумнат големи пламъци, но без никаква същина. Нашите отношения трябва да се основават на същината, не просто на пламтящо сено.