Sharanagati

“Обожанието на Шри Гуру включва абсолютни и относителни аспекти. Най-важното е да не се изгуби настроението, духа, защото изгубим ли същината, ще се превърнем в почитатели на формата. За да постигнем милостта на Нитянанда Прабху ние трябва да изследваме характера на Чайтаня Махапрабху, да четем за Него и Неговата обител, а също и за отдадените.”[1] Мисля, че затова бхактите в София са толкова щастливи – защото всички така добре служат на Гоуранга Махапрабху.

Но понастоящем срещаме толкова много трудности. Занимаваме се с всевъзможните безсмислици на битието: твърде съм млад, за да стана бхакта, твърде съм стар за бхакта, мъж съм, жена съм, богат съм, беден съм, не мога да практикувам бхакти защото съм такъв и онакъв. Но всички тези занимавки идват от Мая Деви. И никога не бива да забравяме висшата цел, заради която сме тръгнали, а тя е божествената любов

“Най-висшата цел на живота ни е посочена от Рагхунатх дас Госвами по следния начин: “Най-тайната ми и лелеяна мечта е някога да стигна до мястото, където Радхика и Мадхава се радват един на друг насред дивно великолепие.” И той се моли на своя учител със следната молитва: “Аз съм завинаги длъжник на Шри Гурудев, защото трябва да му благодаря толкова много пъти. От него съм получил най-скъпоценния дар – святото име на Кришна, махамантрата. Безкрайно благотворящото свято име включва в себе си най-завършената мисъл, стремеж и идеал. Той ме научи как да служа на сина на Майка Шачи, нашия великодушен спасител. Заради благословиите на Чайтаня Махапрабху пътят, който води към Кришна-лила, сияе в златни отблясъци. Гурудев ме заведе при най-близкия слуга на Махапрабху, Сварупа Дамодара, който не е различен от Лалита Деви, най-свидната приятелка на Радхика. Благодарение на него (нея) аз влязох в досег с Шри Рупа, който раздаваше най-сладката раса, екстатичната любов към Бога, по повелята на Махапрабху.”

Затова ние сме много благодарни на нашите учители, защото те ни учат как да обожаваме Божествената Двойка в настроение на посветеност. Винаги се придържайте към същината! Окончателният принцип е: почитай учителя и обожавай Бога. Почитта и обожанието са две различни неща. Ако вашият учител види, че обожавате Бога, той ще бъде много доволен. А ако Бог види, че уважавате своя учител, той също ще бъде много удовлетворен.

Трябва да се придържаме към есенцията и по такъв начин също да станем есенциални. И не само есенциални, а квинтесенциални, което е петият елемент на божествената алхимия. Шрила Бхакти Промод Пури Махарадж изучавал химия в университета. И аз се чудех: какво общо има химията с преданото служене? Но после разбрах, това не е просто химия, това е алхимия – как да се превърне желязото в злато, как да се превърне материалиста във вярващ човек. И дори нещо повече: как от един вярващ човек, от последовател на вярата, да направиш екстатичен отдаден – това е божествената алхимия. Затова сме привлечени от нашите учители – защото те правят това чудо с нас.