Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

 Ако разгледаме различните семейни отношения в духовността, обикновено виждаме, че хората, особено в християнството, имат разбиране за Бога като Отец. Тогава по естествен начин ние сме в подчинена позиция; Той е бащата, а ние сме блудните синове и дъщери. Ала понякога можем да развием разбирането и за друг тип семейни връзки – когато Бог не е само в ролята на баща, но приема и други роли. Например, можете да развиете настроение, в което да чувствате, че Бог е ваш син. Както бе казано – това е когато преданият развива съзнание на висшестоящ.

Но нека разгледаме първото настроение – когато чувстваш Господ като свой баща. Прадюмна е добър образец за това. Прадюмна е синът на Кришна и неговото отношение е описано много красиво. Казва се: „Той никога не разговарял с баща си в повишен тон. Едва си отварял устата – бил толкова почтителен. Дори не показвал, че лицето му е цялото обляно в сълзи; гледал единствено в лотосовите нозе на Кришна. Незабавно изпълнявал с послушание задълженията си, приемайки всички задачи като нектарни занимания. А ако Кришна не се съгласявал по дадени теми, той ги отхвърлял като отрова, дори да били сладки като нектар.”

Примерът на Прадюмна разкрива неговото настроение и уважение към Кришна като баща – мисля, че е голям образец. Кришна имал много синове, тъй като бил женен за всички тези съпруги в Дварака и от всяка от тях имал по десет сина. Когато тези синове видели, че Кришна се завръща в Дварака, такъв екстаз ги обземал, че започвали да правят какви ли не грешки. Знаете, когато сте превъзбудени, губите самообладание; същото се случвало и с тях.

Какви са признаците на такова едно отношение на послушен син? Да изразяваш уважение, да се покланяш, да си винаги много кротък и смирен; да си покорен, готов да приемеш всички наставления; те дори се владеели да не се смеят или кашлят пред Кришна. Толкова били почтителни. И също така не обсъждали личните дела на Кришна. Как тогава ние искаме да говорим за раса-лила? Къде е преди това пълното уважение? Къде е дълбокото покорство? Значи, може би имаме какви още качества да развием, преди да навлизаме в личните теми.

Това е един мъничък аспект – когато приемаме Кришна, или Върховния Бог, като баща. Но често четем или слушаме за другата страна на семейните взаимоотношения – когато Майка Яшода и Нанда Баба играят ролята на майка и баща. В предишната степен преданият се обръща към Кришна по много почтителен начин, ала когато Кришна идва като дете, това е дори още по-привлекателно. Естествено е ние да се чувстваме подчинени, но е толкова хубаво, че Той е готов да дойде като подчинен. Как е възможно това? Защото Нанда и Яшода изпитват такава завладяваща любов, че дори Кришна не може да устои.

И така, една концепция в семейните отношения е Богът-отец. А тук се натъкваме на противоположната концепция – Богът-син. Единият начин е да извършиш всички отречения и да кажеш всички молитви, та да дойде Кришна като член от семейството ти. Това са или много чисти души, или вечни придружители на Бога. Другият начин е да развием подобно съзнание, подобно отношение, и да ценим настроението, в което можем да се отнасяме към Кришна като към любим син. Този вид култивиране е по-благоприятен – да изпитваме това настроение, отколкото да имаме тъй наречената „кръвна връзка”. А това настроение е специална благословия или от Кришна, или от някой чист предан. Обаче за да се развие напълно това настроение и да получи отклик от Бога е необходимо пълно, цялостно пречистване.

(следва продължение)