Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 02.10.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Да разбираме правилно съветите и изказа на нашите наставници според мен е много благотворно. И не само езика им трябва да разбираме, но също и мислите. Ако сме настроени хармонично в делата и думите си спрямо своите учители, рано или късно ще се хармонизираме и в настроението, и в манталитета, и в мислите си. Все отнякъде трябва да започнем тази работа по настройката; то е именно работа, която имаме да свършим. Вие може да си имате някакви лични предпочитания, но ако предпочитанията на учителя ви са различни, ще трябва да се научите да готвите по неговия вкус. И колкото повече го правите, рано или късно и собственият ви вкус ще се промени. И макар да не харесвате това, което той очаква от вас да готвите, ще започнете да го харесвате.

Например, нашият Гурудев много обичаше боб чорба. Някои от учениците му вероятно не бяха такива фанатици на тема боб чорба, но тъй или иначе, понеже той очакваше бобена чорба на практика всеки ден, трябваше да се постараем да удовлетворим желанието му. И понякога идваш, носейки бобената чорба за деня, а той пита: „Хм, как точно я сготви?” И ти започваш да обясняваш: пък така, пък онака… А той казва: „Не. Прави се еди как си.”

Виждате, това хармонизиране започва отнякъде. Можем да речем: „Това бхакти да не е някаква кухненска религия? Защо ни разказваш за боб чорба? Имаме нужда да слушаме за съвършенството, не за някаква си боб чорба!” Но се започва отнякъде – за да ни настрои. Служенето не е според нашето желание, а според желанието на другата страна. Да ни научи по такъв начин: „не както на теб ти се нрави, а както на мен ми се нрави”. И трябва да ви кажа, че някои от неговите ученици се научиха да готвят най-добрата боб чорба във вселената.

Ако има чисто настроение на служене, тогава въпросът не е просто в съставките, а в нещо друго. Точно както в онзи случай с Махапрабху; веднъж Той опитал махапрасадам, някакъв специален сладкиш: захар, чер пипер и не знам още какво друго – и казал: „О, какъв вкус! Знаем всички съставки, но тук има нещо повече. Навярно са го докоснали устните на Кришна! Ето откъде идва този по-висш вкус.”

Храната определено пренася енергия. Тя в края на краищата е обмен на любов. Така че несъмнено можете да я наситите с висши духовни енергии. И ако сте настроени в хармония с трапезния вкус на своя учител, може би ще влезете в хармония и с неговия вкус в раса. Защото все отнякъде трябва да започнете. И ако не сте на нивото на раса, започнете от бобената чорба. Всичко ще дойде с времето си. Малко по малко ще развиете това настроение.

Срещал съм един много прекрасен възрастен бхакта. Той никога в живота си не беше ял карфиол. Понеже казваше: „Моят Гурумахарадж не обичаше карфиол, затова и аз не го ям.” Виждате ли: „Ще харесвам това, което той харесва”. Мисля, че това е много красив принцип.

Но какво да правим тогава, ако духовният ни учител, да речем, не обича шоколад? О, тези садху са толкова трудни хора! Това не е шега, а нещо много сериозно. Тук в този земен живот трябва да споделяме живота си заедно и да се научим да служим правилно чрез такива мънички незначителни стъпки. И накрая ако учителят ни ни позове към съвършенството, трябва да сме способни да му кажем „да”.

Въпрос: Коя е любимата Ви гозба?

Свами Тиртха: Боб чорба. Обаче харесвам и ньоки. Това беше въпрос с уловка.

(следва продължение)