Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

 „Мъдреците продължили със своите практики още много дълго време – от появяването на Рама до появяването на Кришна – хиляди и хиляди епохи. Не си мислете, че за миг можете да имате чиста бхакти. Не можете да кажете: „О, Гурумахарадж, ти ми даде мантрата, но аз още не съм се озовал в Голока Вриндавана. Искам да съм във Вриндавана веднага! Валмики Риши приел посвещение от Нарада, заел се с много сурови отречения в продължение на шестдесет хиляди години и едва тогава се себереализирал.”[1]

Мисля, че сега всички сме вдъхновени, нали? Имаме програма.

„Но вие не искате да следвате всички тези неща, например да повтаряте мантрите си. Шрила Свами Махарадж Прабхупад е дал на някои от вас посвещение в Гаятри мантрите. Ден, два, месец, година вие практикувате. Но след това ставате слаби. Особено след напускането на такъв учител вие губите силите си.”

Трябва да сме внимателни в това отношение. Затова се препоръчва да намерим своята собствена садхана – нашата лична духовна практика, която зависи от нас, от нашия избор, от нашата посветеност.

„Но ние имаме късмета, че в тази Кали Юга е дошъл Чайтаня Махапрабху, за да разпръска Своята милост. Затова можем да мантруваме с надеждата, че много скоро можем да станем себеосъзнати души. Така че не се притеснявайте, продължавайте да практикувате като ришите. И после, когато Кришна се спуснал, тези риши също се родили от утробите на гопите наоколо. По-късно те обожавали богинята Катяяни, за да получат Кришна за съпруг. Сетне Кришна дошъл и желанията им се сбъднали. Това била още една причина за Неговото появяване.”

Ако и ние сме също толкова посветени и целенасочени в своя бхаджан, рано или късно благословиите ще ни докоснат и тогава несъмнено ще ни споходи духовният успех. Виждате, има толкова много различни причини защо Кришна идва на тази планета Земя. Ала основно Той идва, за да сбъдне копнежите и желанията на Своите предани.

Като говорим за служене, нека разберем, че служенето има цел. В служенето – като например да сме бдителни в медитациите си, да следваме духовната си практика, да се стремим да насочваме вниманието си към това: „Аз съм душа от духа и принадлежа на Бога”, въздигайки нивото на съзнанието си – ако сме толкова фокусирани в практиките си, най-сетне ще достигнем целта си. И каква е тази цел? Ще срещнете Кришна. Защото служене означава да се радвате на близостта на Всевишния. Може би имате въпроси или коментари?

Въпрос на Манджари: Какво се случило с мъдреците? Достигнали ли те духовното небе или просто получили възможността да общуват с Кришна?

Свами Тиртха: След напускането на Кришна повечето от спътниците Му си тръгнали с Него. Някои останали тук, за да предадат посланието, така да се каже. Но повечето от тях си отишли. Защо? Защото те били дошли с цел. Били дошли да подпомогнат и обогатят забавленията на Кришна. И когато мисията им била изпълнена, те си тръгнали.

(следва продължение)

 [1] От книгата на Бхактиведанта Нараян Махарадж