Sharanagati

(продължава от предишния понеделник)

Следващите три качества са “благотворителност, себеконтрол и извършване на жертвоприношения.”[1] Те се отнасят за кого? За грихастхите, за могъщата общност от грихастхи. И така, кое е първото – благотворителност. Милосърдие!

Веднъж имаше дискусия за благотворителността, за даренията и Шрила Трипурари Махарадж обясни какъв е правилният размер дарение. Той каза: „Дал си достатъчно, когато усетиш: “Ох, това е вече прекалено много.” Това е правилният размер дарение. Значи вие си мислехте: “пречистването да съществуването ми, развиването на духовно знание или безстрашието не са за мен. Дайте ми по-лека версия.” Това е по-леката версия. Защо? Когато заболи – тогава е достатъчно. Защото ако давате лесно, не сте дали нищо. Ако имате милион, а дадете сто – това е нищо. Ако имате сто, а дадете сто и осем – това е истинско дарение.

И защо дарението е споменато тук като първата практика на грихастхите?  Кришна не преглежда банковата ви сметка. Той не се интересува от джоба ви. Обаче иска да привлече вниманието ви: споделяйте онова, което имате! Защото като грихастхи, като съпрузи и съпруги, вие трябва да събирате толкова много неща. Целият този живот преминава в събиране на неща и след това раздаването им? Но трябва да раздаваме това, което сме насъбрали. Затова даренията са споменати тук.

И има някои добри примери за това. Веднъж имало една ученичка на Бхактисиддханта Сарасвати Прабхупада. Тя била възрастна жена и помолила нейния Гурумахараджа да посети дома й и да даде лекция там. След дълго, дълго време това най-сетне се случило, тъй като графикът му бил много натоварен. И така, Бхактисиддханта Махарадж дошъл с всичките си ученици и се провела голяма проповедническа програма с много хора. Жената щастливо готвела цял ден и служила на преданите. После, когато програмата свършила, всички се разотишли по домовете си, а на следващата сутрин жената трябвало да се изнесе от апартамента си, защото това била цената да финансира програмата – наложило се да продаде своя апартамент. Представете си! Ала щом духовният й учител чул колко отречена и посветена е тя, Бхактисиддханта Сарасвати веднага казал: “Осигурете й място за живеене в централния храм!” Отдадеността на бхактите понякога е екстремална!

Така че споделяйте онова, което имате! Какъв бил стандартът на Шрила Прабхупада по отношение на даренията? Петдесет процента. Но после, много години след напускането на Прабхупада, четох една статия за тези петдесет процента. И този преданоотдаден – може би е бил данъчен съветник преди – казваше: “Да, да, Прабхупада е писал да са петдесет процента. Обаче може би не е знаел за ДДС! Така че ако приспаднем ДДС от прихода, това са двадесет процента по-малко, и ако плащаме и данък общ доход, и това, и онова, в крайна сметка можем да отделим десет процента за мисията.”

Оттук разбираме, че има вероятност да използваш умния си мозък, за да избегнеш напътствията на ачариите. И може да си мислите, че ще удовлетворите своя Гурудев с петдесет процента от своите приходи. О, но свамите са като акули. На него не му стига петдесет на петдесет. Той иска да вземе всичко. Каквото и да притежавате, то принадлежи на Кришна. Такъв трябва да е нашият начин на мислене – а не петдесет процента минус ДДС. Каквото и да имате, то ви е дадено от Кришна. Не само десет процента, не само петдесет процента – сто процента Му принадлежи. Това трябва да е нашият манталитет. Каквото и да притежаваме, то е Негово.

Ала ние сме склонни да забравяме това. Затова е хубаво да си го спомним и от време на време да даваме по мъничко, поне по мъничко. Ще донеса цветя в храма. Или: ще донеса мляко за преданите. Или: ще открадна фактурата, за да платя сметката за електричество. Защото е трудно да служиш на бхактите. Всеки се бори за служене: “Не, не, не, това е моя работа, аз искам да платя!” “Не, не, не, аз!” Така че трябва да си много ловък, ако искаш да намериш някои неплатени още сметки. Долавяте ли чувството?

И така, благотворителност означава да споделяш това, което имаш. А какъв бил съветът на Бхактивинод Тхакур по отношение на благотворителността и даренията? Ако нямаш пари, това не е проблем, разполагаш с време. Посвети времето си на мисията. Иди в храма и сервирай прасадам. Но ако нямаш ни пари, ни време, пепел поне имаш. Дай пепелта. Дай нещо. Защото ако си приготвяш чапати вечер, ще има някаква пепел. Ако не даваш чапатито си, дай пепелта, но дай нещичко!

Веднъж във Вриндавана вървяхме по една много малка уличка и имаше една много възрастна двойка, живееща в малка къщурка – една стая практически. Бяха много простодушни, много бедни и стари – движеха се с голяма трудност, жената нещо шeташе, а старият баба просто седеше там, беше и болнав. Наблюдавах ги; тя правеше чапати, да кажем, по две чапати на ден. Но знаете, когато си стар, едва се храниш. Така че старият баба изяждаше половината чапати, а останалата половина споделяше с вриндаванските кучета. Милосърдие! Те на практика бяха без стотинка. Но половината той раздаваше на кучетата.

Затова трябва да идем във Вриндавана – за да видим, да разберем и да научим какво означава споделяне. Те действително практикуваха петдесетте процента.

(продължава следващия понеделник)