Sharanagati

Независимо дали нашите учители ни разрешават или ни забраняват нещо, понякога се налага да прекрачим инструкцията. Да ви дам ли пример? Това е една тежка история. Веднъж един учител казал на един от своите ученици: “Иди при еди-кой си друг ученик и му отнеми джапата от посвещението. Понеже той не спазва стандартите, не си изпълнява служенето, единствено критикува и не сътрудничи, аз го отхвърлям, отдръпвам милостта си от него.”

Скъпи мои, просто си представете да получите подобна задача от своя Гурудев – иди при своя духовен брат, отнеми му джапа-малата и му кажи, че е отхвърлен. Слава на преданото служене! И така, нашият приятел отишъл при този брат, а на сърцето му било тежко. “Каква тъжна вест трябва да предам на този човек, на своя брат!” И така, той се обърнал състрадателно към човека, за да разбере какво се случва. Може постъпките му и отзивите за него да не са кой знае колко положителни, ала какво се крие зад тях? И докато разговаряли, той осъзнал “Чакай малко, та той не е виновен! Той не иска да се откаже от връзката си с Гурудев. Не е чак толкова лош. Определено има някакви проблеми, обаче не е престъпник.” Така че какво било решението му – той решил да не изпълни желанието и пряката инструкция на своя духовен учител: “ Вземи обратно джапата на този човек и му кажи, че е изпъден.” Той не го направил.

Обаче, знаете ли, в една добра система се налага да докладваш за дейностите си. Така че не минало незабелязано, че джапата не била върната и че посланието не било предадено на човека. Нашият приятел трябвало да рапортува какво е свършил. И съвсем смирено следващия път той започнал да дава обяснение на духовния си учител. Учителят го попитал: „Изпълни ли пряката ми поръка?”

Забелязал съм при бхактите една много специална тенденция за измъкване – получат ли директен въпрос, започват да увъртат. “Сготви ли прасадам за Кришна?” “Ами то, Гурудев, днес беше много тежък ден, бях много зает…” Това е измъкване. Пряк въпрос, пряк отговор. “Не, още не съм готов с прасадама.” Защото обикновено учителят не се интересува от вашите извинения, той ги познава до едно, знае много повече и много по-добри извинения, отколкото бихте могли да дадете. Така че не започвайте с оправданията – директен въпрос, директен отговор, моля! “Свърши ли си кръговете?” “Гурудев, знаеш ли, днес…” Не!

Но в класически времена това се случвало: пряк въпрос, пряк отговор. И така, учителят попитал: “Къде е джапата? Изпълни ли поръчението?” И той отвърнал: „Не, Гурудев!” А след това започнал да обяснява защо не, защо така оскърбително е пренебрегнал пряката инструкция на духовния учител. И какво казал духовният учител? „Браво на тебе!”

Считам, че това е много поучителна история. Понякога дори в духовните кръгове има много трудни видове служене. Ако сте фанатици ще идете, ще изтръгнете джапата, ще смачкате човека, ще изпълните задачата си и ще получите потупване по рамото от своя учител. “Да! Той е пръв престъпник! Той е мързеливец, потънал в мая. Ти беше прав, Гурудев – той съвсем е затънал в мая! Знаех си го, че е такъв.” Стараейки се да получите по-добра позиция – като подлизурковците, ритащи онези, които са под тях. Ала не, този човек казал: “Гурудев, не можах да направя това, защото го наблюдавах, разговарях с него и той е един много добър преданоотдаден. Вярно, че е загазил в проблеми, но не постъпвай така. Моля те, не постъпвай така.” Понякога се случва вместо назидателният показалец на своя духовен учител да се превърнете в благославящата му длан.

При все това основният принцип е да казвате „да” на гуру, стремейки се да изпълните служенето, което ви е дадено, колкото и да е трудно, защото без жертва не може да се живее и не се постига успех нито в този живот, нито в следващия.