Sharanagati

Кришна казва: „Аз съм способността у човека.” За мен това е нещо много важно. Ще ви кажа защо. Защото тук, в София, сред бхактите намерих толкова много талантливи люде. Пеене, танцуване, свирене, рисуване – и толкова много други таланти имате. А във вашите таланти аз обожавам Кришна. Вие също трябва да обожавате Него със своите таланти. Каквото успявате да изразите, то всъщност не е ваше. Ние притежаваме само способността, но в крайна сметка тя идва от божествен източник, от Кришна. Така че тя е дадена от Него, трябва да бъде оползотворена от вас и поднесена отново на Него. Досущ както се обожава майка Ганг. Взимате малко вода, поднасяте я на реката и я изливате обратно. По същия начин вие сте получили толкова много таланти от Бога; използвайте ги като Му ги предложите обратно. „Аз съм способността у човека” – размислете върху това послание. От него трябва да разберем, че е нужно да действаме. А не само да разсъждаваме. “Толкова съм погълнат от медитацията си върху Кришна, че съм неспособен да свърша каквото и да било.” Нашето активно настроение на служене също е начин да изразим своята благодарност за многото таланти, които Той ни е дарил.

Въпрос на Яшода: Кришна дарява много таланти. Ала понякога се случва да си ги вземе. Тогава човек изпада в тъй наречената творческа криза. Въпросът ми е как да се справим с подобна ситуация, как да излезем от нея? Може би Кришна ни дава урок по смирение?

Тиртха Махарадж: Това също. Понякога извършваме грешки и Кришна ни отнема способностите. Да речем, кой е основният проблем? Гордостта. И тя се проявява в съвсем простички неща. Веднъж един преданоотдаден подхвърли: “Аз мога да пека най-хубавия хляб.” Незабавно способността му бе отнета. Оттогава само много трудни за ядене неща излизаха от фурната. Така че когато и да си помислите: “Е, страхотен съм!” тогава Вишну във Ваикунтха казва: “Моля?! Правилно ли чух?” И започва да ти дава урок. Обаче, когато сме научили урока и сме си взели изпита, Той ни връща преумножено. Преди си бил готвач; сега вече ставаш супер готвач.

Кризите са хубаво нещо, много хубаво. Защото в кризисните моменти можете да оцените миговете на щастие. А кой е пазителят на творческата енергия? Това е Радхика. Баларам е съзидателната сила, а Радхика – творческата. Така че ако сте в нужда, просто се молете на източника. Радхе!