Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 12.08.2018, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Въпрос: Казахте в началото, че това не е начална информация, а следдипломната квалификация в живота в преданост. Нима това означава, че можем да започнем от следдипломната квалификация?

Свами Тиртха: Мисля, че това определено не е началото. След години на изучаване, служене и посветеност би трябвало да развиваме все по-добро и по-добро разбиране за все същата истина. Може да сте чували тази история още в първите седмици на духовното си израстване, но днес трябва да я слушате по по-задълбочен начин. И от тази най-първа част, моля ви, запомнете това – че „в Моето село никой не гладува“. Приемете го като мото за живота си. Това е покана за служене.

Крипадхам: Гурудев, споменахте, че трябва да се подготвим за евентуална среща с Кришна. Опитвал съм се да го направя много пъти, но не можах да измисля подходяща фраза. Бихте ли ни дали съвет каква трябва да бъде?

Свами Тиртха: „Радхе!“ Ще Му хареса. Съгласни ли сте? Затова ви казах: намислете си нещо, за да можете после да го забравите. Защото ние живеем най-вече в умствената равнина, не в духовната. В ума си измисляме нещо, някакви думи, някакви мантри, някакви гостоприемни, поздравителни слова. Обаче когато наистина сте там, всички тези приготовления просто се изпаряват – всичко, което не е истинско, което не е духовно. Ято вачо нивартанте апрапя манаса саха[1] – „От Него и думите, и мислите рикошират, понеже не съумяват да Го изразят.” Така че трябва да имаме нещо, което да забравим.

Лабанга: От дълго време исках да попитам за значението на този израз „В Моето село никой не гладува“ и сега получих отговор.

Свами Тиртха: Онзи ден, когато обявиха пълната програма на мелата, някой попита: „А ще ходим ли пак за сладолед?” Защото в моето село никой не гладува.

Рамвиджай: Наистина ли някой е питал?! Че то е очевидно.

Свами Тиртха: Не е толкова очевидно за новодошлите. Понеже в моето село никой не гладува, всички нужди трябва да бъдат обезпечени. Понякога по сладостен начин, друг път чрез сгълчаване, но е едно и също – това, от което имате нужда, ще го получите несъмнено! И не става дума само за физическите, телесни нужди. Защото те са второстепенни. По някакъв начин ще оцелеете. Всеки ще оцелее. Няма да умрете. Обаче не бива да гладуваме в духовен смисъл. Ако усещате, че сте гладни, това е само на умствено ниво. Душата ви не бива да гладува. Това е най-висшата нужда, която трябва да удовлетворим. Без глад на духовно ниво. Бездруго онтологично това е невъзможно, защото духовното ниво означава осъществяване, там всичко е цялостно, всичко е абсолютно; там няма липса, няма недостиг на нищо. Ала това трябва да е нашият идеал. В моето село никой не гладува.

(следва продължение)

[1] „Тайттирия Упанишад“, 2.4.1