Sharanagati

(продължава от предишния брой)

Буддхи-йога, връзка посредством интелигентност – звучи странно! Ние чувстваме, че това не е достатъчно. Нуждаем се от специален тип разбиране, а специалният тип разбиране е наситен с любящо настроение. Има два начина да бъде разбрано едно човешко същество, да бъде опознат човек. Кои са тези два начина?

Премананда: Чрез интелекта и чрез чувствата. Чрез анализ, интелигентност, наблюдение; или чрез чувства, чрез любов.

Тиртха Махарадж: Можем да се съгласим, че съществува аналитичен процес, а също и емоционален процес. Кой е по-висш?

Манохари: Според мен чувствата.

Тиртха Махарадж: Да. Но чувствата биват два вида. Едните са позитивни, другите негативни: посредством любов и посредством омраза можеш да опознаеш някого. Просто си спомнете, когато наистина ненавиждате някого, как той постоянно е в мислите ви. Започвате да съзирате много специални характеристики у този човек. Виждате и посочвате всичките му недостатъци. Дори му приписвате такива, каквито не притежава. Това е един много интензивен начин на разбиране – омразата. Той обективен ли е? Не кой знае колко. Картината може да е прецизна, но е някак неистинска. Да вземем другия път – любовта. Започвате да опознавате човека – и отново започвате да му приписвате други черти, допълнителни качества, каквито не съществуват в него или нея. Това обективно ли е? Отново не е. Картината, която рисува любовта, също не е обективна. При все това, коя от двете сме повече склонни да приемем? Картината, разкрасена от любовта. Обективност не съществува.

Тук това също е споменато. “Аз им давам такава интелигентност, която е изопачена от любов.” Защото “ако тези, които са свързани с Мен и Ме обожават, разберат, че Аз съм върховния Бог, как ще могат да дойдат при Мен?” Една такава връзка е много далечна. Веднъж някой изрази благодарността си на Шрила Садху Махарадж. А той отвърна: „О, баба! Защо ме поставяш толкова надалеч от тебе?” Да кажеш „благодаря” – това създава дистанция. Това е връзка на уважение. Тя е обективна. Защото обективно погледнато, единият е по-висшестоящ, другият е по-незначителен. Но ако нашата буддхи, нашата интелигентност е пренаситена с любов, тогава сме готови да забравим за величието. Защото се казва, че за да се доближим до Кришна, трябва да забравим, че Той е Бог. На първо място, разбира се, трябва да научим, да разберем, че Той е Бог. Ала сетне трябва да забравим това. Разбирането за величието се нарича аишваря-гята. Но то създава дистанция. Обаче замъгленото от обич, любящо виждане ни довежда по-близко. Йена мам упаянти те – “те ще дойдат при Мен, посредством него те ще дойдат при Мен.”

Понякога Кришна говори официално, като Господ: “Всичко произхожда от Мен, Аз съм изначалният източник…” Ала понякога Той забравя за ролята си. “Мам – те ще дойдат при Мен.” Не при Брахман, не при Върховния, но „ще дойдат при Мен, при пастирчето.” Не при общата концепция за Бога, не при Твореца; можете да дойдете при Любимия. От общото разбиране достигаме до специфичното, лично разбиране за Бога.  Това показва, че има един-единствен път към Кришна и това може да бъде всеки един път, стига да е наситен с любов.

При все това, как някой, който е винаги свързан, сатата-юктанам, „ще дойде при Мен”? Как е възможно? Ако някой вече е свързан, как тепърва „ще дойде при Мен”? Това показва различно ниво на връзка. Проявява се по-голяма интензивност. Можеш да си в съзнание за Кришна, а можеш и да Го обичаш. Затова специалният елемент в този стих, който е по-висш от предходните, е именно прити-пурвакам – емоционалният заряд. Ако практикуваме бхакти, можем да дойдем съвсем близо до Кришна. Това не е просто медитация, а любяща прегръдка. Не са просто мисли, а копнеж. Това е единение и раздяла, среща и разлъка. Добре, срещата можем да я разберем. Участва и буддхи, но се срещате на основата на прити, на основата на любовта. Как обаче може да се понесе раздялата? Раздялата не може да бъде обяснена емоционално. За да я понесете, за да не умрете още на мига, се налага да отстъпите назад от емоционалното ниво и да слезете на нивото на интелигентността. Така че известно количество буддхи-йога е необходимо, за да се изтърпи раздялата. Тогава отново можете да скалъпите някакви обяснения – поне, за да успокоите развълнуваното си сърце и душа. Това означава, че без болка няма постигане. Сладостната част идва от прити, а хладнокръвната, овладяна част идва от буддхи.

Ала тъй или инак, каквото и да поднасяме на Кришна, то трябва да бъде с приличен, премерен вкус. Да прилагаме и двете: и чувствата, и интелигентността. Чувствата, за да се доближим, а интелигентността, за да съумеем да бъдем разделени; или за да си обясним, да успеем да понесем разлъката. Така че без болка няма постигане.