Archives

Calendar

September 2020
M T W T F S S
« Aug    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




30726333_1790890650932667_4798614436942184448_n

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

 

Чистото предано служене се среща рядко: „В подготвителния етап на духовния живот има различни видове отречения за постигане на себереализация. Ала дори изпълнителят на тези процеси да няма никакви материални желания, той пак не може да постигне предано служене. В това да се стреми самичък да постигне предано служене също няма голяма надежда, защото Кришна не е съгласен да раздава преданото служене на кого да е. Кришна лесно може да му предложи всякакво материално щастие или дори освобождение, но никак лесно не се съгласява да допусне някого в преданото служене към Него. В действителност преданото служене може да бъде постигнато единствено по милостта на чист предан. В „Чайтаня Чаритамрита” се казва: „По милостта на духовния учител, който е чист предан, и по милостта на Кришна човек може да достигне до нивото на преданото служене.” Няма друг път.”[1]

И така, гуру-кришна-прасаде пая бхакти-лата-биджа – „По милостта на духовния учител и на Кришна, семето на преданото служене се засажда в сърцето.”[2] Колко красиво! И какво се случва като получим семенцето в сърцето си? Трябва да го отглеждаме, така че да порасне. Мъничкото нежно растение трябва да се пази, да се подхранва, да се полива, за да израсте и да пробие вселената. И най-сетне трябва да достигне до лотосовите нозе на Радха-Говинда, за да обогати красотата на Божествената Двойка. Това зрънце на предаността е много безценно за нас. Защото то не само ще добие листенца, но ще има и цветчета, а в края на краищата ще роди и плодове. А какъв е плодът от семето на преданото служене? Това е чистата преданост – най-вкусният плод на всички духовни дейности.

Затова по милостта на Върховния Бог и на Неговия представител, духовния учител, ние се стараем да отглеждаме това зрънце преданост. Нима можем да сме такива глупци, че да отхвърлим благословиите на един чист предан? Да изтръгнем семенцето от сърцето си? „Вече не се нуждая от това семе, вече не ми е нужна тази мантра, вече не ми трябва твоята благословия”… Това е нещо рядко.

„Редкостта на преданото служене се потвърждава и в тантра-шастра, където Бог Шива казва на Сати: „Моя скъпа Сати…” Виждате ли, това е толкова специално! Тук Шива говори, пък Сати, съпругата му, слуша. А какво се случва обичайно в едни семейни взаимоотношения?

Отговор: Обратното.

Свами Тиртха: Виждате ли, това е трансцендентално! Това е оригиналната версия – когато Шива говори, а Сати слуша. Значи, когато жената говори, а вие трябва да слушате – това е материално отражение на оригиналната ситуация, съжалявам да го кажа. И не знам дали е виц или истина, но двама мъже разговарят. Единият казва: „Знаеш ли, в нашия дом последната дума винаги е моя!” Приятелят му е много изненадан и пита: „Как така?” „Да, скъпа!”  Но нека се опитваме да се фокусираме върху оригиналната версия.

И така, „Бог Шива казва: „Моя скъпа Сати, слушай! Ако някой е много добър философ, анализирайки различните процеси на знание, той може да постигне освобождение от материалното оплитане. Изпълнявайки ритуалистичните жертвени приношения, препоръчани във Ведите, човек може да бъде издигнат до нивото на благочестивите действия и да се радва на материални удобства в живота до най-пълна степен. Но всички такива усилия трудно могат да дарят някому предано служене към Бога, дори и да прилага подобни процеси в течение на хиляди животи наред.”

Макар да се казва, че е трудно и рядко да се постигне чисто предано служене, при все това е възможно. Следващият аспект на чистото предано служене е, че то надхвърля освобождението. От нашата традиция разбираме, че освобождението има различни степени: като например да постигнеш положение подобно на Бога; да имаш подобни телесни черти; да встъпиш в присъствието Му… Но чистата преданост не се удовлетворява с такива постижения, а иска да установи жива и любяща връзка с Бога. На нас не ни стига подобно постъпково освобождение, ние искаме най-висшето и окончателно решение на всички проблеми.

Нитям бхагавата севая[3] – постоянно, вечно служене на бхагавата. Предаността ще се утвърди в сърцето на предания като неоспорим факт. И тогава възлите в сърцето ще се развържат. Затова ние търсим такова решение, което ни сочи сияйната перспектива отвъд освобождението. Така че не се удовлетворявайте с някакво незначително освобождение. Има нещо повече, което ви очаква. Освобождението не е цел, то е страничен ефект. Може днес това да са само думи за вас, за нас, но то е много висш тип реалност.

 

(следва продължение)

 

[1] „Нектарът на предаността”, Гл. 1

[2] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя, 19.151

[3] „Шримад Бхагаватам” 1.2.18



Leave a Reply