Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2018 сутрин, София)

Не можем да разберем даден човек извън контекста на неговите взаимоотношения. „Аз съм дъщеря на моя баща“ – това е връзка; или „Аз съм шеф на много хора“ – това е друг тип връзка; или „Не съм слуга на никого“ – това също е връзка. Или пък „Аз съм поклонник на слънцето“. Винаги сме свързани с нещо, с някого. Животът ни е предопределен от взаимоотношенията. А каква е причината за това? Не е илюзията, не е материалната природа. Причината е, че изначално ние сме свързани с върховния източник на цялото съществуване.

Сам по себе си не можете да разберете човека. Тази връзка на взаимоотношенията произхожда от духовното небе. Затова трябва да разбираме правилно всички тези различни взаимоотношения, които Кришна може да има с дживите, или дживите могат да развият с Кришна.

Обикновено хората тук в този материален свят мечтаят за идеална връзка. Само че това се нарича илюзия. Що за идеални взаимоотношения искате тук, на тази планета Земя? Преди всичко, самите вие не сте идеални. И как очаквате другият да е идеален? Хайде стига! Най-напред погледнете себе си; тогава ще прозрете недостатъците си и ще бъдете по-състрадателни към другите – да не им натрапвате прекалено компанията си.

Ако мечтаем за идеални отношения, трябва да ги търсим на духовно ниво. И не искам да ви дразня – разбира се, всички се нуждаем от идеални решения. Но не се изненадвайте, когато на тази планета Земя се случват някакви смущения и дисхармония – това е естествено. Затова трябва да открием идеалната връзка на духовното ниво.

Досега говорихме за идеалните неутрални отношения, за идеалното служене и за идеалното приятелство. Какво друго има? Каква беше скàлата, по която се движехме досега? Неутралността беше простичкото съзнание да приемеш, че Бог съществува. След това имахме малко повече активност, но по подчинен начин. След това приятелите започват да действат и да се държат на равноправно ниво. А ако се доближим още мъничко, виждаме, че някои от приятелите са по-млади, други са по-възрастни, но това е скàлата – от много далечно отношение; към подчинение; към равенство.

И сега идва нещо различно – когато преданите се чувстват по-високопоставени. Това се нарича родителство.

„Когато екстатичната любов прерасне в родителски взаимоотношения и стане устойчива, тази връзка се нарича ватсаля-раса. Стандартът на предано служене във ватсаля-раса намира израз в отношението между Кришна и преданите Му, които се поставят в позицията на по-старши от Него, например баща, майка и учител.”[1]

Какво означава по-старши?

Парамананда: Някой, който ни наставлява.

Кришна Прия: Който се грижи за по-младите.

Ведавид: Който е отговорен.

Свами Тиртха: Да. Или просто можем да кажем: който ни обича. Разбира се и всички останали обичат своите партньори, но обичта на по-старшите е много близо до безусловната любов. Например майка ви; каквото и да правите, всякакви глупости – тя ще ви обича. Много е близо до безусловната любов. Така че има какво да научим от тези примери. Защото обикновено нашата любов поставя условия. „Ще те обичам, ако…“ или „Да, обаче…“ И сега не пропагандирам тъй наречената безусловна любов, понеже не вярвам, че съществува. При все това, трябва да има несебичност. Докато не сме напълно пречистени от всички материални замърсявания и фалшиви разбирания, съмнявам се, че можем да говорим за безкористна любов, тъй като сме обусловени. Въпреки всичко тук, в майчината любов, в служещата отговорност на бащата можем да видим едно много безкористно отношение. И има един голям въпрос: чия любов е по-голяма – любовта на бащата или любовта на сина? Какво е вашето мнение?

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността“, Гл. 43



Leave a Reply