Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 23.08.2016 вечер, Лудащо)

Нека продължим нашето изучаване. Мисля, става все по- и по-очевидно, че това е много кондензирана духовна наука. Няколко реда, няколко изречения, няколко идеи, но какви необятни значения и дълбока основа откриваме в тях! „Бхагаватам” е наричан „Безупречната Пурана”. Защо безупречна? Защото е толкова значима.

Пураните са класифицирани по два начина. Едната класификация е според гуните, а другата според темите. Има три типа гуни и съответно три типа Пурани – саттвични, раджастични и тамастични. Възможно е да запитате: „Как така? Свещено писание – пък тамастично? Нима е възможно?” Ала всъщност не Пураната е тамастична, а онези, които я четат. Хората се класифицират според трите категории и има Пурани за всяка една категория. Има Пурани за такива, които са под въздействието на саттва-гуна. Има някои Пурани за раджастичните люде, а има и други Пурани за тези, които са повлияни от тамас. Така че всъщност не става дума за тамастична Пурана, а това е Пурана за попадналите под тамастично въздействие.

Такава е едната класификация; Пураните предават послание за всяка от класите хора. Другата класификация е според темите – каква?

Манджари: Според целта, според пътя.

Свами Тиртха: Тук има две класи Пурани: едните са големите Пурани; и как мислите, кои са другите? Малките Пурани. Малките Пурани обсъждат пет теми. Как мислите, колко теми обсъждат големите?

Санатана: Пет.

Свами Тиртха: Толкова са за малките Пурани. А големите?

Санатана: Двойно.

Свами Тиртха: Правилно. Да, малките Пурани обсъждат пет теми: например сътворението и абсолютната цел. Така че в този смисъл е вярно това, което Манджари спомена – каква е целта, какъв е пътят. А големите Пурани навлизат в повече детайли, обсъждайки десет основни теми. Например първичното сътворение, вторичното сътворение, манвантарите[1], потеклото на царете и т.н. Обсъжда се и върховният подслон, методът за постигане на целта и какво е мокша, съвършенството. И сред всички тези най-различни видове свещена литература – Пураните – този „Бхагаватам” е считан за най-висш, най-значим. До такава степен, че ако сте ученик в Индия и имате за домашно да пишете на деванагари[2], домашното е да препишете Първа Песен на „Бхагаватам”. Той е толкова значим, че е като училищен учебник. И защо е толкова значим? Всъщност, всред всичките му дванадесет песни, безброй глави и 18 000 стиха, най-най-важни са пет глави. Не, не. Извинете: сред всичките дванадесет песни, една е най-важна. Коя?

Отговор: Десета Песен.

Свами Тиртха: Да, правилно. Това е Десета Песен. А сред всички тези стотици и хиляди глави и теми, пет основни глави са най-важните. Кои? Тези, в които става дума за раса. Затова „Бхагаватам” е зрелият плод на калпатару[3] на ведическата литература.

(следва продължение) 

[1] Епохите на управление на Манувците, предците на човечеството

[2] Древното писмо на индийския субконтинент

[3] Сбъдващо желанията дърво