Sharanagati

Продължаваме нашето четене от „Шри Чайтаня Чаритамрита”:

“Племенникът на Шивананда Сена, Шриканта, синът на сестра му, се почувства оскърбен и коментира случая в отсъствието на вуйчо си: “Моят вуйчо е добре известен като един от придружителите на Чайтаня Махапрабху, но Бог Нитянанда наложи превъзходството си като го ритна.” Като каза това Шриканта, който бе просто момче, се отдели от групата и пътува самичък към обителта на Шри Чайтаня Махапрабху. Когато Шриканта поднесе почитанията си на Бога, той все още бе с риза и палто. Затова Говинда му каза: “Мой скъпи Шриканта, първо махни тези дрехи.” Докато Говинда съветваше Шриканта, Махапрабху рече: “Не го притеснявай. Остави Шриканта да прави каквото иска, защото той дойде тук в разтревожено състояние на ума.” Шри Чайтаня Махапрабху разпита Шриканта за всички ваишнави и момчето разказа на Бога за тях, назовавайки ги един по един. Когато Шриканта чу Бога да казва: “Той е разтревожен,” разбра, че Богът знае всичко. Затова, когато разказваше за ваишнавите, той не спомена как Бог Нитянанда бе ритнал Шивананда Сена. Междувременно всички предани пристигнаха и отидоха да видят Бога.”[1]

И така, какво се случило? Оскърблението не било нанесено на това момче, а на неговия вуйчо, но при все това то се почувствало зле – не заради себе си, а заради по-възрастния. До такава степен, че хукнало напред от групата, за да се срещне с Върховния Бог Чайтаня Махапрабху. И понеже пристигнало в обезпокоено състояние на ума, то забравило за някои правила. Говинда, личният слуга на Чайтаня Махапрабху, не бил в обезпокоено състояние на ума, тъй като служел на Бога. А това означава вечно щастие. Но все пак той напомнил на младия момък за тези правила. А Махапрабху бил много толерантен в този момент. Така че виждате, понякога в групата може да има конфликт, както в случая Нитянанда и Шавананда Сена имали някаква привидно конфликтна ситуация. Други се почувствали оскърбени от това, като този младеж. Младеж означава начинаещ. И какви ги върши той? Хуква към Бога с намерението да се оплаче, като междувременно допуска разни грешки. Но Богът е милостив и търпелив и с някои леки намеци успокоява ума на момъка. А пък той е толкова чувствителен да разбере: “О, Шри Чайтаня Махапрабху знае всичко, защо трябва да му съобщавам за това или онова?” Все пак Махапрабху проявява Своята толерантност и мъдрост да приеме това разтревожено състояние на ума на момчето.

И какво се случва когато влезем в досег с Чайтаня? Вашето безпокойство просто изчезва. Проверявали ли сте това с вашите синове и дъщери? Ако те са тревожни и плачат, просто ги донесете пред олтара и какво се случва? Те продължават – това е от екстаз; но обикновено се успокояват, нали?

Парамананда: Напълно различно състояние.

Тиртха Махарадж: Защото децата са много чувствителни. А какво става ако вие застанете пред олтара? Никаква промяна. Понеже вече не сте толкова чувствителни. Но тъй или инак, ако влезем в досег с Върховния, всички тревоги просто си отиват. Затова Шрила Рупа Госвами казва: “О, мой Господи! Хората трябва да идват при Теб с най-прекрасните приношения, да Ти носят цветя. Но аз съм дошъл да Ти поднеса само едно нещо и то е моят ум. Какво друго имам? Това е всичко, което мога да Ти предложа”.

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Антя Лила, 12.34-41