Sharanagati

Понякога действията нараняват силно. Но думите нараняват по-силно. А нямаме ли позитивни мисли, можем да съсипем всичко около себе си. Затова най-напред трябва да овладеем мислите си, сетне словата, а накрая и делата си.

Ако прекалено много отделяме вниманието си на човешките същества, несъмнено ще срещнем разочарования. Но ако съсредоточим ума си върху самия Бог, тогава мъдрите твърдят, че не настъпва разочарование. Томас Кемпиш също казва: „О мой Господи Исусе, отново съм те забравил! Затова страдам. Обръщах внимание единствено на людете, а Теб забравих, затова ме навести мъката.” Но ако насочим вниманието си към Върховния, в тази светлина ще имам един по-пълен поглед и върху хората.

Същият метод е приложим и в кръговете на бхактите. Несъмнено ще бъде болезнено! Но с течение на времето трябва да проумеем какво виждане да имаме за живите същества наоколо си. Защото когато попаднем на бхактите си казваме: „Аз срещнах ангелите! Само че са толкова смирени, че са скрили крилете си.” По-късно обаче разбираме: „Но те нямат криле!” И тогава си мислим: „Та те не са ангели!” Това е много опасен момент. Подобно осъзнаване е твърде болезнено. Но ако сте способни да приемете своите братя и сестри без перата им – тогава това е едно по-зряла връзка. Когато успявате да изтърпите и недостатъците, и славата на останалите – това вече е зряла и силна общност.

Съща както в едно семейство – имате да речем десет деца, девет от тях са съвършени, само едно не чак дотам…. Нима това означава че няма да го обичате? Разбира се, че ще го обичате по същия начин. И всички братя и сестри ще обичат запъртъка. Това е хармоничният подход.

Да осъзнаем недостатъците си или недостатъците на своето виждане е доста болезнено. Но по-добре да открием болезнена истина, отколкото да умрем в невежество.