Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Махадев: Бих искал да попитам за Джай и Виджай: как е възможно във Ваикунтха някой да допусне грешка? Това преднамерено ли е, или е някаква лила? Как се случва?

Свами Тиртха: Всъщност никой не може да падне във Ваикунтха. Казват, че там дори листата на дърветата не падат. Те падат нагоре. Дори листата не капят във Ваикунтха. Как тогава някой ще допусне грешка там? Това са земите на хармонията. А в земите на хармонията няма място за грешки. Обаче каква била професията на Джай и Виджай? Пазачи. Къде стоят пазачите? Стоят пред портите, нали – не вътре. Затова и могат да допуснат грешка. Вътре не биха могли.

Разбира се, това е просто едно забавно обяснение. Но знаете, когато Кришна идва, с едно действие Той постига много цели. Една част от тази лила е, че когато привидно показва, че има грешки или пък проклятия, което също е много странно – как така проклятия в духовната сфера – Той иска да утвърди славата на предаността. Защото Четиримата Кумари били себереализирани, те били на нивото на Брахман реализацията. И без тази случка би било много трудно за тях да се запленят от уханието на лотосовите нозе на Кришна. Словото и проклятието на някой себереализиран брамин е много силно. С това Той също искал да покаже, че дори Бог не може да отмени думата на брамина. Но освен това, с предложението, за което разказах, Той показал, че даже противниците в една лила могат да станат много близки слуги. Така че с едно действие постигнал множество различни резултати.

И в края на краищата главната поука от историята е, че не можем да решаваме проблемите на същото ниво. Можем да кажем, че пазачите и Четиримата Кумари на практика били на едно и също ниво. Създавали си проблеми едни на други. Но само щом дошъл по-висшият авторитет, незабавно решил проблема. Този извод можем да прилагаме и в настоящия си живот. Когато и да имаме проблем, не можем да го решим на същото ниво. Обикновено препоръката е: ако извършиш грешка с дело, да я поправиш с дело; ако наскърбиш някого с думи, стреми се да се извиниш с думи; ако допуснеш грешка в мислите си, тогава извини се наум. Но конфликтите обичайно е много трудно да бъдат разрешени на същото ниво. Нужно е да призовем по-висш авторитет в проблема и тогава той е способен веднага да го реши. Това общо правило, общо разбиране следва да научим от тази история.

Освен това, без противници няма как да покажеш силата си. Така че на Бог Вишну Му били нужни партньори за битка. Това е още една причина защо цялата тази история се е развила.

Затова не спирайте до портите на Ваикунтха, Понеже там все още има шанс да допуснете грешка. Влезте. Пристъпете. Защото е казано, че следвайки благословиите на Рупа Госвами, можем да прекосим висшата духовна сфера и да достигнем там, където вече няма грешки.

Следващата сутрин като се погледнете в огледалото, проверете каква е целта ви, какъв е стремежът ви. Дали стремежът ви е: „Искам да достигна нивото, където вече няма грешки”? После отново се погледнете в огледалото. И след това проверете каква е практиката ви.

И така, сега седим пред портите на Ваикунтха. Това е рисковано! Нека влезем. Нека пристъпим в безгрешните земи.