Sharanagati

За да добием някои впечатления за по-висшите истини, ще прочетем няколко стиха от „Бхагавад Гита”.

“Три-видхам наракашйедам дварам нашанам атманах камах кродхас татха лобхас тасмад етат траям тяджет – Има три порти, водещи към този ад – похот, гняв и алчност. Всеки разумен човек трябва да ги изостави, тъй като водят до деградация на душата.”[1]

Този стих описва коридорите или каналите на пропадането. Похот, гняв и алчност – кама, кродха, лобха – основните врагове на човешкото същество. Това е пътят към ада. Ако искате да убедите някого да поеме по правилния път, как можете да постигнете това? Има една история в тази връзка.

Имало един човек, който не вярвал в Бога. Двама свещеници се хванали на бас пред стаята му, когато умирал. Единият от свещениците казал: “Просто ми дай пет минути и ще го обърна във вярата.” Другият отвърнал: “Не, това е невъзможно! Познавам този човек от години, той е много твърдоглав. Атеист номер едно!” “Няма значение. Просто остави на мен!” Така че той влязъл в стаята, след пет минути излязъл и рекъл: “Сега можеш да донесеш светото причастие, той иска да го приеме.” Другият свещеник казал: “Как постигна това!? Знам, че си красноречив оратор; да не би да си му описал красотите на рая?” Той отговорил: “Не, описвах му ада.”

Затова Кришна описва тук пътя, водещ към ада – кама, кродха и лобха – за да ни убеди бързо, че това не е правилната посока. Тъй като те водят към деградация на душата.

Ала за щастие следващият стих гласи:

“Онзи, който е избягнал тези три врати, о сине на Кунти, извършва дейности за постигане на себереализация и така постепенно постига върховното местоназначение.”[2]

Тук е спомената себереализацията; тя е целта на човешкия живот. Себереализация означава, че трябва да се самоотъждествим. Трябва да потърсим кои сме. Не е достатъчно да търсим какви си мислим, че сме; трябва да открием себе си. Следователно, трябва да се избавим от всички лъжовни концепции по отношение на самите нас и да открием истинската си идентичност, която никога не се променя, независимо от културата, вярата, пола, каквото и да било. Трябва да търсим вътрешната същина, неизменната идентичност, която имаме. Защото притежавайки тази своя идентичност, постепенно можем да достигнем върховното местоназначение.

В шастрите се казва: ачарияван пурушо веда[3] – какво означава това? Ачарияван пурушо веда. Пуруша? Пуруша е човек, всъщност мъж. Ачария е учителят. Ван означава “да съществуваш, да притежаваш”. Пуруша значи „човек”, а веда значи „знание”. Ако сглобим парченцата от мозайката се получава: “Човек, който има духовен учител, знае.” Ачарияван пурушо веда – такъв човек, който има ачария, той знае. Хубаво е, нали? О, ние сме много щастливи, имаме учители, значи знаем!

Но за да разберем това послание правилно, трябва да проумеем цялата история. А цялата история е следната: ако някой ви завърже очите, правейки ви сляп, отвлече ви от вашето село, отведе ви на непознато място, сетне ви захвърли незрящ на това непознато място и вие не знаете пътя, по който сте се озовали там, тогава сте в много обезкуражаваща ситуация. Чувстваме се съвсем безпомощни, не знаем къде се намираме, не виждаме нищо и не знаем какво да сторим – много е тежко. Но ако, по добра съдба, някой с отворени очи дойде при нас, махне превръзката от очите ни и ни покаже посоката обратно към дома, обратно при Бога – това означава да има учител, който да ни покаже правилната посока – тогава такъв човек ще знае. Ще знае, че следвайки посоката, непрестанно вървейки от едно село в друго, ще стигне до целта. Това е, което ще знаем, ако имаме водач.

Ачарияван пурушо веда – онзи, който има водач, ще знае къде да намери вярната посока. Постепенно, тук също се споменава, че постепенно ще достигне целта. Не е така, че щом превръзката бъде махната от очите ви, на мига ще се озовете у дома. Трябва да следвате целия процес. А всеки дълъг поход започва с първата крачка. Без нея не можем да стигнем целта. Стъпка по стъпка, от село на село, следвайки посоката можем да достигнем върховната цел.