Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Ние никога не сме нито царе, нито слуги – защото всичко това се променя много бързо. От сладките шестнадесет години много бързо преминаваме към сухите шестдесет. Така че защо да отделяме толкова голямо внимание на обстоятелствата, свързани с това тяло? По-добре да се фокусираме върху вечната страна. Затова от време на време трябва да се събираме заедно и да си припомняме: „Чакай малко, аз не съм просто условията, в които се намирам. Не съм това мое лъжовно разбиране, че съм цар на ситуацията.”

Но как Джада Бхарата е добил тази толкова непоколебима убеденост? В коментара Шрила Прабхупада споменава в тази връзка една мантра, която е като кондензирано напътствие – всъщност тя е махавакя, едно от великите послания на Упанишадите: ахам брахмасми, „Аз съм душа. Аз съм душа от духа.”[1]

Ахам брахмасми. Това е велика сентенция. Ахам – „аз”, брахма – „дух”, асми – „съм”. „Аз съм духовна душа.” Толкова е концентрирано! Има такива велики сентенции, идващи от Ученията, и е добре да се помнят. Особено когато сме изложени на някакво материално въздействие или на изопачено съзнание. Когато забравите кои сте, трябва да си напомните: „Не, не, не, аз не съм тялото, аз не съм царят. Не съм носачът на паланкина, но не съм и царят. Аз съм душата.” Много е полезно, особено в турбулентна ситуация, да сме стабилни в убедеността си.

И много ми харесват тези изрази, като „да удряш умрял кон”. Няма полза, той няма да помръдне. Понякога нашата леност е като умрял кон. Опитвате с камшика, но резултат няма. И още нещо е споменато тук: че когато наказват лудия, това не слага край на лудостта му. Има действие, но няма отклик. „Да поучаваш глупеца не му носи добро, а само го разгневява.” Вярно ли е, че се получава така? Именно така. Понякога и на нас ни се случва. Някой се опитва да ни каже нещо, а ние отвръщаме: „О, я млъквай!” Но тогава трябва да си припомните това толкова важно нещо: „Сега се държа като глупак.” Не знам кое е по-добре – да се държиш като глупак или като умрял кон. Понякога умрелият кон е по-добър. Поне не върши глупости, които да носят лоши последици. Още по-добре е да сме живи коне, готови да приемат добрите напътствия. Тогава няма нужда от камшик. Мисля, че този „умрял кон” ще се запомни.

(следва продължение)

[1] „Брихадараняка Упанишад” 1.4.10