Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 15.08.2017 сутрин, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Какво е значението и важността на посвещението? То е встъпване в дадена духовна школа. То е преобръщане на живота ни – когато от обикновен екстаз имате шанса да получите върховен екстаз.

Животът е дълъг и сложен. И всички се нуждаем от подкрепа и от някои стабилни точки в това дълго пътуване. Милостта на Кришна е като пълната луна – винаги следва среднощния пътешественик. Това е стабилната точка в живота ни. Когато се стремим да отдадем живота си, да отдадем себе си и да посветим своя живот на някакво божествено служене, нещо в нас става много силно. Губим много. Какво губим? Губим това да живеем безцелно. Губим недоимъка на ценностна система. Губим част от своите привързаности. Е, част от тях остават, така че има още какво да губим. Но посветеността ни трябва да нараства.

Това е като начало на нов живот. Знаете, когато едно дете се роди, самото то плаче, а всички наоколо се смеят щастливо. Това е началото. А какъв е краят? Ако си живял лошо, оскърбявайки другите, тогава накрая плачеш, а всички наоколо се усмихват радостно. Но да си живял правилно означава, че можеш да си тръгнеш със смях, а всички, които остават тук, леят сълзи за теб. Щом сме започнали това житейско пътуване, ще дойде времето и да го приключим. Но междувременно трябва да свършим нещо смислено и красиво. А най-красивият идеал, който можем да постигнем в този живот, е да се посветим на божествено служене. Затова посвещението не е като обикновеното раждане, когато вие плачете, а другите се смеят. Или вие плачете и всички останали плачат, или се усмихвате и всички останали също се усмихват.

Дикша, посвещението, е промяна. То е трансформация в живота ни. Всичко, което сме научили, насъбрали или преживели дотогава, сега може да бъде оползотворено в божествено служене. То се превръща в нещо духовно.

Атхато брахма-джигяса[1] –  „След като сме се родили като човешки същества, сега е времето да потърсим истината за душата и за Свръхдушата”. Това е много славен идеал. Удовлетворява ли ви? Мислех, че няма да ви удовлетвори. Защото да търсим истината – нея можем да я намерим на толкова много места. Но защо ние ходим в това училище по преданост? Защото нашата версия на тази сутра – атхато брахма джигяса – е трансформирана, различна е. Тя е атхато раса джигяса – „Сега е времето да потърсим раса, вечната връзка между душата и Свръхдушата”. Удовлетворени ли сте от това подобряване на идеала? Мисля, че сте.

И така, ето ви поле, благоприятна среда. Нямаме млечен Океан, но имаме живота си. Да постигнем целта на разбиването му е възможно по Божията милост. Амритата е святото име. И ако го повтаряте с преданост, с бхакти, тогава всичко е съвършено.

[1] Началото на „Веданта Сутра”