Archives

Calendar

December 2021
M T W T F S S
« Nov    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 04.2005, София)
Намерението е нещо естествено за душата. А лошото намерение показва дисхармония в естествените функции. В крайна сметка можем да проследим всичко назад до фалшивото самоопределяне. Шрила Шридхара Махарадж казва: „Когато започна да действам от личния си отделен интерес, без да зачитам централния, върховния интерес на Кришна, тогава можем да наречем това „лошо намерение.” Ако се опитвам да използвам нещо за себе си, пренебрегвайки божествената структура. На практика това се изразява в злоупотреба със свободата – с мъничкото свобода която имаме. Защото можем да оползотворим енергията си в хармония с божествената воля; а сме свободни и да не я вложим в тази хармония.
Което означава да не действаме за духовното благо на другите, а да чувстваме че непосредственият ни интерес е по-важен от духовното израстване на останалите. Това се нарича изкривено виждане или изкривена ценностна система. Все пак въпросът е сложен, тъй като всеки човек се нуждае от някакво пространство, от място за развитие; всеки си има някакви спечифични интереси – само негови или нейни. Нуждаем се от мъничко пространство за самите себе си, от мъничко свобода. А по естествен начин това би имало някакво въздействие върху останалите. Само поради това че живеем, ние се намесваме в живота на другите. Понеже аз дишам твоя въздух! Взимам някаква енергия от света, от вселената, която ти не можеш да използваш защото аз вече съм я заел. Така че има вмешателство – ако липсва хармония. Но ако аз съм чист в намеренията си, тогава ще мога да дишам така, че и ти да можеш да дишаш. Принципът в това отношение би трябвало да бъде: живей и остави и другите да живеят. И не забравяйте определението за светец – разбира се, има много определения, но едно от тях е, че светец е онзи който живее за другите. Моят светец не диша против мен, той диша за мен.
Така че в практическо отношение лошото намерение може да се проследи до илюзията. Забравяме за универсалните принципи и наблягаме твърде много на своите лични интереси. Колко пъти сме повтаряли „Тринад апи суничена”? „Бъди по-смирен от стрък трева, по-търпелив от дърво, отдавай почитания на останалите без да очакваш нищо за себе си.” Считам че този е общият идеал за всички вайшнави. Всички са съгласни: „О, много хубаво!” А къде е практическото му приложение? Толкова далеч сме от това!…
И така, лошо намерение означава да забравим да работим за духовното добро на другите. Можем да наречем това химса, насилие. И физическото насилие не е толкова престъпно, защото наранява единствено тялото. Но духовното насилие е наистина греховно. Защото тогава се опитвате да въздействате на душата, да притесните душата.
Лошото намерение е като водовъртеж. Допускате една лоша мисъл и тя просто превзема способността ви да разсъждавате, завличайки ви все по-надолу, надолу и надолу до самото дъно. Не мисля, че един истински вайшнава би могъл да има такива лоши мисли: „Ще причиня тревога на останалите!” Това е отвъд моето въображение. Но може би съм прекалено наивен и не знам какво би могла да ни поднесе Кали Юга в това отношение…
А как на практика да избегнем такова лошо намерение – всички трябва да имаме един и същ идеал: „Тринад апи суничена.” И да отглеждаме желанията и чувствата си. Казано е, че трябва да питаем много топли, хубави чувства към преданите в сърцето си.
Така че нека стигнем до едно възвишено ниво, където да се разбираме по правилен начин. Трябва да имаме много открита и изпълнена с доверие атмосфера, да имаме открито общуване. Разбира се, без атмосфера на доверие не може да има открито общуване. Затова считам че това е първото.
В писанията четем, че вайшнавите са перлите на света. И въпреки това не вярваме, че точно този вайшнава, който седи до мен е от същия тип! Трябва да се освободим от лошите си обусловености. Твърде много сме склонни да забелязваме грешките и страховете. Готови сме да си въобразим демони дори в слънчевата светлина.
Трябва да умеете да се пазите – недейте да влизате в разговори, в които двама бхакти се събират и започват да говорят за трети – но по недобър начин. Незабавно започват да критикуват третия, четвъртия, петия… Това НЕ Е садху-сангха. Това е клюкарстване. Недейте да се оставяте да бъдете въвлечени в такова нещо – то ще развали, ще отрови атмосферата. Защото ако говорите лошо за някого, можете да си представите какво се случва с вас когато ви няма. Същото. Трябва да ОТРЯЗВАМЕ тази склонност. Нека създадем атмосфера на доверие.
Следващата стъпка, умението как да създадем такава атмосфера е да престанем с критицизма. И второто нещо е открития разговор. Ако имам проблем с теб – трябва да отида ПРИ ТЕБ, не при него. Трябва да сме достатъчно открити, чисти и смели, така че да разговаряме един с друг.
Ако някой не ви моли за помощ – тогава трябва да сте много смирени, много силни и много състрадателни за да му помогнете. Инак людете биха приели това за насилие, духовно насилие. Затова ако някой не ни попита: „Моля те, посочи ми грешките ми”, тогава не бива да вадим списъка с недостатъците, а списъка с положителните качества. Вайшнавите също са хора. Обикновено. Може да има и някой небесни ангели, но обикновено са хора, прости човешки същества. Така че ако започнете с: „Гурудев нали ти каза да ставаш по-рано и да вършиш повече служене!” те ще го правят, но не на драго сърце. Кажете им: „О, Гурудев толкова цени твоите усилия! Кришна винаги приема служенето ти!” И това не бива да е ласкаене! Ласкателството определено трябва да се избягва, защото то е просто друг тип измама. Но действително да оценявате добрите качества на другите и да се фокусирате в тях – опитайте и ще видите да стават чудеса! И не само с другите, но и със собствения ви ум, със собствения ви манталитет. Другите ще полетят, а вие ще изпитвате много красиви чувства.
Нека да гледаме каква е тенденцията и да се учим да виждаме хубавото. В това отношение преданите трябва да станат като Кришна. Казвал съм ви много пъти: Кришна не се интересува от грешките ви и от лошия ви характер. Но Той успява да види малката искрица у вас и да й даде свеж въздух, така че тя да се разрасне и разгори. Него не го вълнуват недостатъците ви. Вълнуват го единствено малките ви старания и усилия, и тях Той се опитва да подкрепи. Нека и ние имаме същия манталитет – нека виждаме добрите намерения, добрите способности, добрите склонности на останалите и да пропускаме или прощаваме недостатъците. Кое е по-важно – малката грешка или голямата преданост?
Ако служенето ви е такова – да привличате вниманието на другите върху недостатъците им, това е много тежко служене. То е само за най-висш клас преданоотдадени. Защото такова служене се нарича „гуру”. На него му се налага понякога да се фокусира и върху грешките ни. Гуру не се замърсява когато се съсредоточава върху недостатъците ни. Но ако ние се концентрираме върху недостатъците на останалите ще се омърсим. И тогава грешката няма да е отвън, в другия човек, а ще е вътре в ума ми. Затова нека се стремим да избягваме това по всякакви начини.
Така че станете като Кришна! Винаги виждайте доброто у другите. Нека се развиваме, нека се учим. Смирената душа никога не губи. Никога.


Leave a Reply