Sharanagati

“Онези, които изпълняват строги отречения и покаяния, които не се препоръчват в свещените писания, извършвайки ги от гордост и егоизъм, подтиквани от похот и привързаност, които са глупави и измъчват материалните елементи на тялото, както и Свръхдушата, която го обитава, трябва да бъдат считани за демони.”[1]

Тук имаме една много важна дума, „демон”, която ние не използваме. Как е думата на санскрит – асура. Асура е отрицание на позитивното название, тъй като а-сура е такава личност, която не притежава сура. А пък сура е свята личност. Онези, които не притежават свети, непорочни качества, се наричат не-свети, а-сура.

Какви са характеристиките на един сура? Той винаги вижда лотосовите нозе на Бога над главата си. Значи онези, които не виждат това, са наречени асури. Това не означава, че те са великани човекоядци, а значи, че им липсва, че не им достига нещо. А тези, които спадат към тази категория, на които им липсва нещо, обикновено те си имат една специфична духовна практика. Тя бе спомената тук – че измъчват тялото, и останалите изброени характеристики: тласкат ги гордост и егоизъм, похот и привързаност, глупави са – което означава, че не взимат под внимание последствията. Намерението не е правилно. Може да сте много заети с прилагането на метода, но резултатът ще е несигурен. Подобни практики спадат към тамастичната природа.

И така: нагоре – на същото ниво – надолу. В каквото вярвате, това и ще постигнете. Каквото практикувате сега, ще го развиете до съвършенство. Така че ако нашата вяра и практики са от по-низш вид, ще постигнем и по-низши резултати. Мисля, че това е съвсем практично и разбираемо.