Archives

Calendar

April 2021
M T W T F S S
« Mar    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




157700407_862892641229173_3247918148392068653_n

(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Въпрос: Ако чистият предан е закрилян от Бога, каква защита получава някой, който е имперсоналист? Той не приема нито материалната природа, нито личностния аспект на Бога.

Свами Тиртха: Те са братя. Всички трансценденталисти са братя. Дали са маявади, брахмавади, такива вади, онакива вади – всички сме братя, защото искаме да преминем отвъд материалните ограничения. И тъй като имаме някакви духовни цели за осъществяване, ние ще ги постигнем – и те включително.

Но понякога на този въпрос се отговаря по забавен начин. Ако нямате против, мога ли да дам едно такова забавно тълкувание? Основно има три различни постижения в духовния живот. Едното е аспектът сат – вечност; другото е чит – съзнание, като постижение на духовния стремеж; и третото е ананда, блаженство – божествено, духовно щастие. Сат-чит-ананда – всички знаем това. Така че всички различни практикуващи в духовния живот имат някаква цел, имат духовен идеал, към който се стремят. Тези, които практикуват йога, осъзнават преходната природа на човешкия живот в това телесно съществуване. Така че те искат да постигнат вечен живот. Затова са толкова решителни в своята медитация. А когато достигнат съвършенство и дойдат в духовния свят, те взимат една част от това блюдо – сат. Взимат частта вечност от голямата торта сат-чит-ананда. След това има ги и тези приятели, които са много мъдри – философите, гяните. Те знаят съвършено санскрит. Познават всички различни писания. Много са добри в споровете, опроверженията и логиката. И също така са много целенасочени в духовната си практика. Когато и те достигнат духовната сфера, ще видят, че една част от тортата вече е взета, защото йогите са взели сат, вечността. „Какво остава за нас?” Чит – съвършеното състояние на съзнание – понеже те винаги са много точни, много съсредоточени в своите практики. А третият тип духовни практикуващи – това са бхактите. Пък знаете, бхактите винаги са заети да вършат някакво служене – правят гирлянд за олтара, готвят прасадам или проповядват на някого… Затова те обикновено закъсняват. Когато се разбирате с някого да се срещнете, да речем, в 4 следобед, трябва да запитате: „4 по германското, по индийското или по бхактийското време?” Защото в Германия 4 следобед означава точно 4 следобед. В Индия 4 следобед означава „същия ден”. А за бхактите 4 следобед е „може би в тази калпа”. Та както знаете, бхактите обикновено мъничко закъсняват. Йогите са дошли навреме и са взели сат, вечността, от тортата. Гяните също са дошли навреме и са взели своя дял – чит, съвършеното съзнание. Бхактите са дошли твърде късно. И какво е останало за тях от тази торта? Анандам! Какво да се прави?! Единствено блаженството остава за бхактите.

Така че всеки ще получи своя дял. И можем да кажем, че преданите ще получат най-удовлетворяващата част – духовното блаженство. Нашите останали братя ще вземат други части от духовното съвършенство. Защото можем да кажем, че от общата, имперсонална концепция за Бога се постига съвършенство. В него също се съдържа някакво духовно блаженство. Ала от обмена – да общувате лично с Върховния Бог – можете да извлечете повече блаженство, да почувствате по-голямо удовлетворение. При все това всички останали чистосърдечни и истински посветени практикуващи ще постигнат своето съвършенство и Кришна ще ги удовлетвори в съответствие с техния вкус.

Същият въпрос е споменат и в „Гита”. Арджуна пита: „Моля Те, кажи ми, кое е по-добре – ако някой Те почита по общия, имперсонален начин или този, който Те обожава като личност?”[1] И Кришна казва: „И двамата са добре дошли. Обаче тези, които Ме обожават с чиста посветеност, с чиста любов – те са Ми много скъпи.” Затова можем да кажем, че това е един добър процес. Можем да дойдем съвсем близо до Бога. Защото имперсоналната концепция за Бога е като аромата на тортата. Той също е хубав, кой може да отрече? Но когато тортата се топи на езика ти – това е различна опитност. По-сладко е, по-удовлетворяващо. По същия начин, да имаш въобще някакво разбиране за Бога е добре. Но има и начини да се доближиш повече чрез по-съществени, по-удовлетворяващи концепции.

Ядриши ядриши шраддха суддхир бхавати тадриши[2] – според вярата си ще постигнете своето съвършенство. Така че ако имаме този любящ тип вяра, ще получим и любящ отговор от Всевишния. В това е нашата надежда.

 

[1] „Бхагавад Гита” 12.1

[2] „Брахма Самхита” 5.61



Leave a Reply