Sharanagati

Една огромна грешка, която духовните хора могат да развият, е усещането, че са различни от останалите: че аз съм по-добър, ние сме по-добри от другите. Например, отказали сте се от някакъв лош навик; и веднага започвате да критикувате тези, които не могат да се разделят с него. От два месеца не сте пушили цигари и вече сте най-големият борец за общество без тютюнев дим?! Проклинайки всички онези, които все още имат този навик. Разбира се, повечето от вас не пушат. Пък и като пушите просто убивате коронната си чакра, нищо работа. Нали, не е кой знае какво в сравнение с останалите грешки, които можете да направите в духовния живот.

Така че това е една много обезпокоителна грешка: недейте да се чувствате по-добър от останалите.

Ако слушате лекциите тук, може би не сте чули някои определени думи. Кажете ми някои думи, които не сте чули?

Кришна Прия: Как да ги кажем, като не сме ги чували?

Тиртха Махарадж: Да. Правилно. Но в повечето случаи не сте чували “карми”, “демон” и “илюзия”. Мисля, че не съм ви учил да гледате на хората като на “вонящите материалисти там навън” или “пропадналите карми” или “демоните наоколо” – “единствено ваишнавите крият крилете си, обаче ние си знаем, че са ангели…”

Трябва да гледаме на хората с други очи. Няма съмнение, че съществуват два типа хора. Какви са те?

Яшода: Ангели и бъдещи ангели.

Тиртха Махарадж: Да, ангелът и малкият ангел, скритият ангел. Трябва да развием такова виждане. Голяма грешка е да се смятат духовно практикуващите за по-добри от тези, които все още не практикуват. Защото по този начин се чувствате като избраници. И, естествено, въз основа на това ще искате да се изолирате от останалите. По нататък, ако развиете подобно съзнание, ще имате усещането, че сте постигнали нещо. И следващата стъпка е: “Аз трябва да спасявам другите.” А това е вратата към адския манталитет.

Затова не бива да развиваме такъв вид уж духовно съзнание: “Аз съм по-добър от другите” или “Ние сме по-добри от останалите”. Това разграничение “ние и те” е опасно. Разбира се, съществува разлика между материалната сфера – светът отвън – и кръговете на преданите, но каква е тази разлика? Че ние сме мъничко по-осъзнати и се стремим да правим някаква духовна практика. Но трябва да сме много благодарни на Кришна, че осигурява такива хора, които все още не практикуват, защото тогава ще можем да ги призовем. Само си представете, ако всички практикуваха, нямаше да има кого да поканим! Затова трябва да сме много благодарни, че наоколо ни има по някой и друг “демон”, “карми” и “не-ангел”. Защото можем да им служим, по този начин можем да им служим.

И защо ви казвам това? Защото ако Бог би правил такава разлика: “Този е карми, материалист, няма да му дам благословията си” или ако слънцето би казало: “Ще си подбера върху кого ще грея”… Но слънцето не подбира. В Библията се казва, че Бог не подбира хората. Защо? Защото всичко и всички са създадени от Него. Всичко принадлежи на Него – освен демоничния манталитет. Той е наш принос.

На първо място, опитайте се да видите духовната искра във всички живи същества. Както е казано в „Гита”: “Истински мъдрият гледа еднакво на кравата, на брамина и на кучето.”[1] Той вижда духовната искра. Така че трябва да развием такава духовна визия, да виждаме духа, тъй като той е най-важната част от човешкото същество. Всичко останало ще отпадне. Тялото, умът, грешките ще изтлеят; духът ще остане.

Стремете се да избягвате този начин на мислене: “Ние и те”. Добийте равноправно виждане. Разбира се, в общуването с хората трябва да се държим съобразно капацитета им, както и собствения си капацитет. Стремете се да избягвате лошото намерение, общувайте с тези, с които сте на едно ниво, и се учете от онези, които са по-висши от вас.

Това е обичайното фалшиво его на практикуващия: че аз съм по-добър от останалите. Същевременно не искам да кажа, че трябва да развиете фалшиво смирение. Защото в момента повечето от вас нямат усещането, че: “О Господи, аз съм по-лош от червей в изпражнение.” Нали? Ако просто повтаряте това, то няма да звучи искрено. Така че бъдете реалисти и развийте положителното чувство за смирение, че “Аз завися от проклятието и благословията на моите доброжелатели”- такова съзнание можем да развиваме, понеже е вярно.