Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 04.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Трябва да се отнасяме към святото име с най-голямо внимание и грижа. То не се различава от Върховния Бог. Бъдете внимателни. Ако Кришна влезе в живота ви, най-вероятно ще Му обърнете внимание. При все това, когато святото име влиза в живота ни, ние не му отделяме същото внимание? Това е грешка.

Знаете, фамилиарността води до презрение. Ако имаме нещо всеки ден е много трудно да го ценим. Това особено важи за западняците. Ние винаги търсим нови неща. И после се оказваме измамени от все същото, но в нова опаковка – старото вино в нова бутилка. И го купувате. Макар да знаете, че си е същото, купувате го. Защото все търсите нещо ново. Затова трябва да квалифицираме, да пречистим своето търсене; нека потърсим оригинала. Виждате ли разликата? Да търсиш нещо ново; и да търсиш оригинала. Това е много по-висше. Затова трябва да се отнасяме към святото име като към нещо много свещено, много скъпо за нас.

Освен това, цялата божествена сладост присъства в святото име. Криш-на – колко много нектар има в Твоето име! Трябва да го култивираме, за да стигаме до все повече и повече осъзнавания.

Святото име е цялостно и съвършено във всяко отношение. Нищо не липсва. Знаете, че има три аспекта на Кришна. Единият е пурнам, пълен. Вторият е пурнатара, по-пълен. И третият е пурнатама, абсолютно пълен. Единият е пълен, не е така че нещо му липсва. Цялостен е. Но в следващия миг, на следващия ден Той е още по-пълен, по-цялостен. А когато Го достигаме в най-цялостната Му форма, тогава Той е пурнатама, абсолютно пълен. Това е Брахман, Параматма и Бхагаван: Брахман е пълен, цялостен; Параматма е по-пълен; а аспектът Бхагаван е още по-абсолютно цялостен.

Святото име е безукорно чисто. За да се свържем с него, трябва да го повтаряме по много чист начин. И то е толкова значимо, че разбира се, има някои опасности при мантруването на святото име. Обикновено ние не говорим за тях, нали? Обикновено не обсъждаме теми като „ти си в мая“, „наоколо е пълно с демони“, и „съществуват оскърбления към святото име“. Наскоро срещнах един приятел, който е досущ като ангел. Той ми каза: „Сега моите учители и наставници ми казват колко много демонични същества има наоколо. Онзи ден пътувах с влака и как ли не се стараех да забележа демоните наоколо. Нямаше! Не видях ни един!”

Не е ли красиво това? Виждането ти да е толкова чисто, че дори когато си инструктиран да намираш демоните, да не ги виждаш. Това аз наричам ангелска визия. „Не виждам нищо лошо край себе си.“ Толкова чиста, толкова неопетнена! Такава визия трябва да развием.

(следва продължение)