Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 25.02.2007)
Ако чрез посвещение мога да се превърна в чист преданоотдаден, а сърцето ми да стане златно – значи трябва да приема посвещение! Но тогава идва следващият въпрос – къде да срещна, как да намеря своя авторитет. Веднъж един от скъпите ми духовни братя рече: “Решил съм да замина за Индия. Искам да потърся своя учител.” Но вместо да ходи в Индия, той отиде във фермата Нанда Фалва и намери своя Гурудев – едва на тридесет километра, не на три хиляди.
Трябва да го има това вътрешно търсене. И когато съм стигнал до предела на възможностите си, тогава трябва да приема някакво външно напътствие, външна помощ от по-висше ниво. Но какво се случва: получавате покана, харесва ви толкова много и сте толкова вдъхновени, че искате да скочите. Знаете ли изобщо какво ви очаква? Имате ли и най-малка представа какво е вътре в кръга на предаността? Нима сте сигурни, че това е за вас или не? Мигар наистина можете да посветите целия си живот в служене на гуру? Това са големи въпроси.
Хората много обичат да изпитват учителите. Какви са качествата му, какъв вид квалификации трябва да има, трябва да е такъв, трябва да е онакъв… понеже аз съм толкова велик, че се нуждая от най-добрия гуру, който да отговаря на всички изисквания в шастрите. Но ако ви кажа какви качества се изискват от ученика… Никой няма интерес да чуе този списък. По-добре да забравим за него. Ала само за да ви дам съвсем бегла идея – бъдещият ученик, кандидатът, трябва да бъде: образован, млад, здрав, богат, мъдър, съвършен във всяко отношение и готов да се отдаде напълно. Кой отговаря на тези изисквания? Но тогава можете да попитате: ако някой е толкова съвършен, за какво му е гуру?!
Тогава по някакъв мистичен аранжимент срещате учител и се обръщате към него: “О, аз искам да съм твой ученик.” От най-дълбоката съкровеност на сърцето си ви препоръчвам: ако някой дойде при вас и ви каже: “Трябва да станеш мой ученик” стремете се да избегнете това. Бъдете резервирани. Проверете: “Защо?” Защото в класическите истории е малко по-инак. Освен ако не срещнете Бог Исус и той ви каже “Последвай ме!” Тогава го направете! Направете го, не се колебайте! Не бъдете като Петър. Бог му казал: “Просто ела, последвай ме!” а той попитал: “Ами мрежите ми?” “Ами моя интернет?!” – пита Петър от двадесет и първи век… „Ами моите вътрешни мрежи?” „Просто ела, последвай ме, остави ги. Изостави привързаностите си, ела с мен.”
Но светци и учители от такъв калибър идват много рядко. В индийската традиция са дадени други истории – когато учениците жадуват да срещнат и търсят своите учители. Tакава e историята за Нароттама даса Тхакура и Локанатха даса Госвами. Локанатха означава „господарят на мястото”. Той бил много отречен човек – винаги отдаден на практиките си, не се срещал с твърде много хора, не си губел времето и затова го считали за велик светец. Имало един обещаващ кандидат – това бил бъдещият Нароттама даса. Той решил: „Локанатха! Той ще бъде моят учител!” И тъй, той се приближил към учителя и му рекъл: “О господарю, моля те бъди милостив към мен, приеми ме за свой ученик.” Той му казал: “Махай се оттук! Не е моя работа. Нямам качествата за това. Върви при светците. Тук има толкова много велики светци,  просто иди при тях. Аз не приемам ученици.” “Не, не, не, аз искам да следвам теб. Моля те!” “Не! Няма начин! Не може!” Така той отхвърлил младия момък.
Представете си себе си: обръщате се към велик светец и му поднасяте живота си – това е в крайна сметка вашето приношение, всичко което имате. Казвате: “Моля те, приеми живота ми”, а той отвръща: “Я се махай оттук. Върви си, не ме притеснявай.” А?! Как бихте се почувствали? Изпепелени. Обикновено в такъв момент един западняк би избягал: “Не, сбъркал съм, това не е моят учител. Той ме разочарова!” Но Нароттама бил различен. Той си казал: “О! Моят Гурудев е толкова велик! Иска да ме изпита, иска да види дали посветеността ми е искрена или не. Но какво да сторя тогава?” Той бил философски много добре образован и си казал: “Трябва да удовлетворя своя учител. Това е начинът.” А как можете да удовлетворите духовния си учител? С думи? С мисли? Може би с някакви постъпки? Правилно. Той също избрал това. Решил: “Трябва да му служа!” Ала знаете ли, тези светци наистина живеели в съвсем природни условия. Пребивавали всеки ден под различно дърво. Но Локанатха даса Госвами ползвал едно определено място за тоалетна – в храсталака. И понеже нямал постоянно жилище, не притежавал нищо освен едно малко дхоти и на практика нямало шансове да му се служи, момъкът си рекъл: “Може пък да почиствам мястото за тоалетна на своя гуру.” След известно време Локанатха Госвами забелязал, “Хей, в тия храсти всичко е така добре подредено. Тук става нещо.” Заподозрял: “Някой върши всичко това.” Затова следващия път се скрил в един друг храст и надничал да види какво става. На сутринта видял Нароттама даса да идва по гамша, щастливо мантрувайки и пеейки: “Идвам да служа, да чистя и да подреждам.” Тогава не щеш ли Локанатха Госвами изскочил от шубраците и казал: “Калпазанино, какво правиш тук!?” “Гурудев, опитвам се да ти отдам някакво служене.” “О, не… Знаеш ли, прави каквото щеш!” Момъкът си рекъл: “О! Гурудев ми даде благословии! Мога да върша служенето си с благословиите му!” Той бил дори още по-щастлив.
Но Локанатха бил наистина резервиран и не желаел да приеме младежа. Дотолкова, че дори останалите светци започнали да се обръщат към него: “Госвами, защо си толкова строг? Защо измъчваш този момък? Той е толкова чудесен, толкова отдаден, с такива  добри качества. Защо не го приемеш? Толкова много те харесва.” Локанатха казал: „Не!” ”Но защо не?” Тогава той рекъл: “Разберете, дал съм обет. Няма да приемам ученици.” Само си представете, това е нещо много сериозно. Ако светец от такъв калибър поеме обет, той наистина го има предвид, сериозно е. Но тогава другите светци му казали: “Чакай обаче. Този младеж също е дал обет. Готов е да даде живота си, но ще бъде твой ученик.” Тогава Локанатха Госвами казал: “Явно неговият обет е по-силен от моя. Кажете му да иде да се окъпе в Ямуна и да дойде при мен.”
И така Локанатха даса Госвами, господарят на мястото, бил готов да престъпи обета си заради ученика. И той приел един-единствен ученик. Нарекъл го Нароттама. Нароттама означава „най-добрият сред хората”. А колко ученици имал Нароттама даса Тхакура? Шестдесет хиляди. И не е въпросът в количеството. Въпросът е в качеството.
Такава посветеност и такава решителност трябва да имаме за да се отдадем истински. В този обмен всичко зависи от учителя. Официално, теоретично се твърди така. Но от примера виждате, че учители и много силни божествени личности са готови да променят мненията и гледните си точки по сладката воля на своите ученици. Така че посвещение означава да влезете във връзка на обич. Не става дума за присъединяване към теоретична школа, а за любяща връзка.
Чудеса съществуват. Шрила Шридхара Махарадж казва, че пътеката на Кришна е изпълнена с чудеса. Сетне добавя: “Така че пригответе се за чудеса!” Вие готови ли сте за чудеса? Само си представете, че чудесата започват да се случват сега, тъкмо тук и сега – готови ли сте? Да изоставите мрежите си?

(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 25.02.2007) Ако чрез посвещение мога да се превърна в чист преданоотдаден, а сърцето ми да стане златно – значи трябва да приема посвещение! Но тогава идва следващият въпрос – къде да срещна, как да намеря своя авторитет. Веднъж един от скъпите ми духовни братя рече: “Решил съм да замина за Индия. Искам да потърся своя учител.” Но вместо да ходи в Индия, той отиде във фермата Нанда Фалва и намери своя Гурудев – едва на тридесет километра, не на три хиляди. Трябва да го има това вътрешно търсене. И когато съм стигнал до предела на възможностите си, тогава трябва да приема някакво външно напътствие, външна помощ от по-висше ниво. Но какво се случва: получавате покана, харесва ви толкова много и сте толкова вдъхновени, че искате да скочите. Знаете ли изобщо какво ви очаква? Имате ли и най-малка представа какво е вътре в кръга на предаността? Нима сте сигурни, че това е за вас или не? Мигар наистина можете да посветите целия си живот в служене на гуру? Това са големи въпроси.Хората много обичат да изпитват учителите. Какви са качествата му, какъв вид квалификации трябва да има, трябва да е такъв, трябва да е онакъв… понеже аз съм толкова велик, че се нуждая от най-добрия гуру, който да отговаря на всички изисквания в шастрите. Но ако ви кажа какви качества се изискват от ученика… Никой няма интерес да чуе този списък. По-добре да забравим за него. Ала само за да ви дам съвсем бегла идея – бъдещият ученик, кандидатът, трябва да бъде: образован, млад, здрав, богат, мъдър, съвършен във всяко отношение и готов да се отдаде напълно. Кой отговаря на тези изисквания? Но тогава можете да попитате: ако някой е толкова съвършен, за какво му е гуру?!Тогава по някакъв мистичен аранжимент срещате учител и се обръщате към него: “О, аз искам да съм твой ученик.” От най-дълбоката съкровеност на сърцето си ви препоръчвам: ако някой дойде при вас и ви каже: “Трябва да станеш мой ученик” стремете се да избегнете това. Бъдете резервирани. Проверете: “Защо?” Защото в класическите истории е малко по-инак. Освен ако не срещнете Бог Исус и той ви каже “Последвай ме!” Тогава го направете! Направете го, не се колебайте! Не бъдете като Петър. Бог му казал: “Просто ела, последвай ме!” а той попитал: “Ами мрежите ми?” “Ами моя интернет?!” – пита Петър от двадесет и първи век… „Ами моите вътрешни мрежи?” „Просто ела, последвай ме, остави ги. Изостави привързаностите си, ела с мен.”Но светци и учители от такъв калибър идват много рядко. В индийската традиция са дадени други истории – когато учениците жадуват да срещнат и търсят своите учители. Tакава e историята за Нароттама даса Тхакура и Локанатха даса Госвами. Локанатха означава „господарят на мястото”. Той бил много отречен човек – винаги отдаден на практиките си, не се срещал с твърде много хора, не си губел времето и затова го считали за велик светец. Имало един обещаващ кандидат – това бил бъдещият Нароттама даса. Той решил: „Локанатха! Той ще бъде моят учител!” И тъй, той се приближил към учителя и му рекъл: “О господарю, моля те бъди милостив към мен, приеми ме за свой ученик.” Той му казал: “Махай се оттук! Не е моя работа. Нямам качествата за това. Върви при светците. Тук има толкова много велики светци,  просто иди при тях. Аз не приемам ученици.” “Не, не, не, аз искам да следвам теб. Моля те!” “Не! Няма начин! Не може!” Така той отхвърлил младия момък. Представете си себе си: обръщате се към велик светец и му поднасяте живота си – това е в крайна сметка вашето приношение, всичко което имате. Казвате: “Моля те, приеми живота ми”, а той отвръща: “Я се махай оттук. Върви си, не ме притеснявай.” А?! Как бихте се почувствали? Изпепелени. Обикновено в такъв момент един западняк би избягал: “Не, сбъркал съм, това не е моят учител. Той ме разочарова!” Но Нароттама бил различен. Той си казал: “О! Моят Гурудев е толкова велик! Иска да ме изпита, иска да види дали посветеността ми е искрена или не. Но какво да сторя тогава?” Той бил философски много добре образован и си казал: “Трябва да удовлетворя своя учител. Това е начинът.” А как можете да удовлетворите духовния си учител? С думи? С мисли? Може би с някакви постъпки? Правилно. Той също избрал това. Решил: “Трябва да му служа!” Ала знаете ли, тези светци наистина живеели в съвсем природни условия. Пребивавали всеки ден под различно дърво. Но Локанатха даса Госвами ползвал едно определено място за тоалетна – в храсталака. И понеже нямал постоянно жилище, не притежавал нищо освен едно малко дхоти и на практика нямало шансове да му се служи, момъкът си рекъл: “Може пък да почиствам мястото за тоалетна на своя гуру.” След известно време Локанатха Госвами забелязал, “Хей, в тия храсти всичко е така добре подредено. Тук става нещо.” Заподозрял: “Някой върши всичко това.” Затова следващия път се скрил в един друг храст и надничал да види какво става. На сутринта видял Нароттама даса да идва по гамша, щастливо мантрувайки и пеейки: “Идвам да служа, да чистя и да подреждам.” Тогава не щеш ли Локанатха Госвами изскочил от шубраците и казал: “Калпазанино, какво правиш тук!?” “Гурудев, опитвам се да ти отдам някакво служене.” “О, не… Знаеш ли, прави каквото щеш!” Момъкът си рекъл: “О! Гурудев ми даде благословии! Мога да върша служенето си с благословиите му!” Той бил дори още по-щастлив. Но Локанатха бил наистина резервиран и не желаел да приеме младежа. Дотолкова, че дори останалите светци започнали да се обръщат към него: “Госвами, защо си толкова строг? Защо измъчваш този момък? Той е толкова чудесен, толкова отдаден, с такива  добри качества. Защо не го приемеш? Толкова много те харесва.” Локанатха казал: „Не!” ”Но защо не?” Тогава той рекъл: “Разберете, дал съм обет. Няма да приемам ученици.” Само си представете, това е нещо много сериозно. Ако светец от такъв калибър поеме обет, той наистина го има предвид, сериозно е. Но тогава другите светци му казали: “Чакай обаче. Този младеж също е дал обет. Готов е да даде живота си, но ще бъде твой ученик.” Тогава Локанатха Госвами казал: “Явно неговият обет е по-силен от моя. Кажете му да иде да се окъпе в Ямуна и да дойде при мен.”И така Локанатха даса Госвами, господарят на мястото, бил готов да престъпи обета си заради ученика. И той приел един-единствен ученик. Нарекъл го Нароттама. Нароттама означава „най-добрият сред хората”. А колко ученици имал Нароттама даса Тхакура? Шестдесет хиляди. И не е въпросът в количеството. Въпросът е в качеството. Такава посветеност и такава решителност трябва да имаме за да се отдадем истински. В този обмен всичко зависи от учителя. Официално, теоретично се твърди така. Но от примера виждате, че учители и много силни божествени личности са готови да променят мненията и гледните си точки по сладката воля на своите ученици. Така че посвещение означава да влезете във връзка на обич. Не става дума за присъединяване към теоретична школа, а за любяща връзка. Чудеса съществуват. Шрила Шридхара Махарадж казва, че пътеката на Кришна е изпълнена с чудеса. Сетне добавя: “Така че пригответе се за чудеса!” Вие готови ли сте за чудеса? Само си представете, че чудесата започват да се случват сега, тъкмо тук и сега – готови ли сте? Да изоставите мрежите си?



Comments are closed.