Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2017 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Много е трудно да се решат проблемите на относителното ниво откъм относителното ниво. Правиш една стъпка и създаваш два нови проблема. Затова на практика има само едно решение – да се стигне до по-високо ниво на съществуване. Всичко се решава на по-високите нива. Ако имате проблем в тялото, можете да го разрешите в ума. Ако имате проблем с ума, можете да го разрешите чрез интелекта. А ако имате проблем с интелекта, можете да го разрешите в духа. Ако сте силни и здрави в духа, тогава всички останали нива на съществуването ви би следвало да се хармонизират рано или късно.

Затова ако искаме да решим проблемите на материалното битие, трябва да дойдем на духовното ниво. Коя беше мантрата за това? Ахам брахмасми – „аз съм душа от духа”. Това е едно от задълженията на духовния практикуващ – да осъзнае себе си. Да долови съзнателната си идентичност – „Кой съм аз?” А когато сте постигнали това, какво ще направите сетне? „О, аз разбрах себе си” или „аз улових съзнателната си самоличност” – и какво следва после? Какво можете да направите, ако държите душата си в шепи? Можете да я поднесете като приношение от цветенца в лотосовите нозе на Божествената Двойка.

Така че не спирайте насред пътя: „Аз постигнах съзнателната си самоидентификация”. Това не е достатъчно. Посветете себе си. Поднесете се като красиво приношение на Бога. Чувствам, че това е истинското решение за всички материални, относителни проблеми.

„О, мой скъпи господарю, ти си другар на Върховния Бог, който е приятел на всички живи същества. Затова си еднакво благоразположен към всекиго и си свободен от телесни концепции. Макар да извърших оскърбление, като те обидих, зная, че за теб няма нито загуба, нито печалба от моята обида. Ти си установен в своята решимост, обаче аз те оскърбих. Затова, независимо, че може да съм могъщ като Бог Шива, аз незабавно ще погина заради обидата, която нанесох в лотосовите нозе на един ваишнава.”[1]

Затова моля ви, избягвайте този манталитет да оскърбявате. Как можем да постигнем това по най-добър начин? Ако се плашим от негативните последици на подобни грешки или ако гледаме в последиците от позитивното общуване? Обикновено ние, хората, се учим от грешките си. Обаче страхът е инструмент за контрол над останалите. Аз бих искал да следвам пътека, която ме учи как да постъпвам правилно. Която не ме плаши с последствията от лошото поведение, а ми казва как е правилно да се държа. Съгласни ли сте? Затова е нужно да научим златните правила на Златната Епоха.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам”, 5.10.25