Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Не забравяйте примера на Шрила Рупа Госвами. Той бил на абсолютно реализирано ниво. Имал си малка колибка, където четял, пишел и мантрувал. Не се занимавал с други неща  – понякога се срещал с преданоотдадените. Веднъж при него дошъл един велик оратор, който искал да го предизвика на философски дебат. Това е обичаен похват в таттва, философската школа: хората се събират и спорят по определени теми. Предизвикват се едни други и трябва да отговарят на поставените въпроси. В крайна сметка онзи, чиито аргументи се изчерпат, трябва да се предаде пред другия и да го приеме за духовен учител. И така, този велик оратор влязъл във Вриндавана и потропал на вратата на Рупа Госвами: “Дошъл съм да те предизвикам!”. А Рупа Госвами отвърнал: “Добре, пиши ме за победен.” Той не бил толкова глупав, че да влиза в спорове. Ако се намирате на реализираната платформа, нима ще участвате в препирни?  Понякога да. Ала само повърхностно, не и в сърцето си. “Какво щастие, че ме споходи милостта ти. Победен съм, вземи скалпа ми.” И онзи, който го предизвиквал, останал много доволен. “Това е шастра гуру на тази сампрадая, най-старшият им представител, пък не иска да влезе в стълкновение с мен. Какви слабаци!”

Обаче един неофит също бил там и слушал. Това бил Джива Госвами. Той бил племенник на Рупа Госвами. Знаете разликата в поколенията. Рупа Госвами бил старец, който възпявал Харе Кришна и това му било достатъчно. Но Джива Госвами бил енергичен млад лъв. „Какво?! Някой ще критикува шастра гуру на сампрадаята?! Който между другото ми се пада чичо?!” Той веднага казал: “Вместо него аз ще вляза в дебат с теб.” Младежите са горещи глави, хвърлят се в предизвикателствата. И Джива Госвами наистина победил този човек, разгромил го. Защо? Защото на практика Джива Госвами бил най-великият, най-продуктивен автор, написал над 400 000 стиха върху ваишнавската философия. 400 000! “Гита” е 700. “Веданта Сутра” е 555. “Бхагаватам” е 18 000. “Махабхарта” е 100 000, а той е написал 400 000 философски стиха. “Махабхарата” е седем пъти по-голяма от „Илиада” и „Одисея” взети заедно. От това можете да разберете мащаба на творчеството на Джива Госвами. Естествено, че не би понесъл някой да предизвиква неговия учител и висшестоящ. Нрави ли ви се тази история? Обикновено ни се нрави. Обаче Джива Госвами бил атакуван от критики: “Мислиш се за по-умен от учителя си? Това е оскърбление. След като той е казал: „Няма да споря, запиши името ми в своя списък,” трябваше да оставиш нещата така. Трябва да приемеш това, което казва Рупа Госвами.” Ала за младия лъв е трудно да  приеме.

Но, за да защитим своите учители като Джива Госвами и Рупа Госвами, трябва да сме достатъчно умни и да знаем как да прилагаме правилата и предписанията в практическите ситуации. Затова трябва да учим с голямо внимание. И не става дума само за лексикално познание, за насъбиране на факти и информация; става дума за стремеж да се долови настроението, тъй като след един определен момент нататък не е въпрос на информация, а е въпрос на настроение. Как се събираме, за да служим. Какъв е онзи специален вкус, който ни събира заедно в преданото служене.

Крипадхам: Какво станало накрая в историята с Джива и Рупа Госвами?

Тиртха Махарадж: Това е краят. Другият, разбира се, се отдал. Признал се за победен.

Ямуна: На Джива или на Рупа Говами се е отдал?

Тиртха Махарадж: Представи си себе си в тази ситуация.

Ямуна: В ролята на победения?

Тиртха Махарадж: Можеш да си се представиш и като Рупа Госвами, но той си мълчал. Ако си представим себе си в ролята на предизвикателния, опитайте се да влезете във Вриндавана, независимо от лошия си манталитет – че идвате с предизвикателно настроение – вие сте там. Получавате си урока. Отначало си мислите, че можете да победите Рупа Госвами, а после сте смачкани от новака Джива Госвами. Така че фалшивият ви егоизъм е разбит на парченца. Тогава достигате до по-висше разбиране, незабавно вътрешно присъщата ви преданост се проявява в сърцето ви и вие казвате: ”О, Джива Госвами Прабхупада! Аз бях такъв оскърбител, моля те, поправи недостатъците ми, коро хе уттама, направи ме съвършен преданоотдаден. Искам да се отдам в лотосовите ти нозе.” Може би с тази роля можем да идентифицираме себе си. Обаче опитайте да се идентифицирате с Джива Госвами. Изключително умен, изключително духовит, ала същевременно истински преданоотдаден от най-висша класа. Той защитавал достойнството на школата, достойнството на своя чичо, давайки лекция на един оскърбител по такъв чист начин, че той да достигне до едно по-висше разбиране. “И той иска да се отдаде на мен?! Не, не, не – невъзможно, не мога да приема това. Иди при него, при моя чичо!”

Така че ако научим това настроение, настроението на Вриндавана, е невъзможно да допускаме грешки, защото тогава няма да се мислиш за спасителя на света. Няма да си мислиш: “О, аз съм Джива Госвами, защитникът на школата, затова всички трябва да ме следват и да ми се отдават.“ Не по този начин.

Вриндавана е много специално място. Физически можете да влезете в бхаджан кутир и в самадхи мандир на Рупа Госвами – те са там, достъпни са. Намират се в задния двор на храма Радха-Дамодар. Но това е само едно физическо посещение ако не сте на това ниво. Като турист можете да разгледате атрактивните места, туристическите атракции във Вриндавана, обаче това не е истинското нещо. Защото ние трябва да отиваме при Рупа Госвами със сълзи на очи.

Имах един приятел – той посети бхаджана кутир. Тези малки къщички стоят една срещу друга в задния двор. И така, когато моят приятел поискал да поднесе дандавати на Рупа Госвами, главния учител на школата ни, той си рекъл: “Не искам да отида на мястото, където е погребан. Искам да отида на мястото, където той все още медитира.” Затова решил да поднесе своите дандават пранами и молитви пред бхаджана кутир. И докато поднасял дандаватите, той казал: “Моля те, Рупа Госвами, ти си токова велик учител за цялата линия. Дари ми благословиите си, за да мога и аз да разбера поне нещичко от красивото послание на бхакти.“ И най-вероятно молитвата му е била искрена, защото още докато лежал на пода от бхаджана кутир излязъл пуджари и му сложил един гирлянд.

Ако това ви се беше случило на вас, какво щяхте да си помислите? Искрените молитви са чути. И на светите места духовните желания се изпълняват. В случай, че влезете във Вриндавана, дори да идвате с предизвикателно настроение – вземете си урока, практикувайте искрено смирение, и тогава няколко капки милост ще паднат върху вас.

 



Leave a Reply