Sharanagati

Въпрос на Премананда: Говорихте за това, че като се вгледаме в живота си, можем да видим божествения план. Но в съвременния живот, в града, често живеем като във водовъртеж и човек не знае нито къде е, нито къде е бил, нито къде ще бъде, нито дали е ден или е нощ… Така че моите въпроси са: първо – как да добием разбиране в каква посока да вървим; и второ – даже да получим представа накъде да вървим, откъде да намерим сили да напредваме в тази посока? Защото водовъртежът си продължава и много мощно те всмуква обратно.

Свами Тиртха: Именно това е лабиринтът. Не знаем къде е входът и къде е пътят за навън. Ти много добре описа ситуацията. Но щом дори една глупава мишка може да намери пътя навън, ние също трябва да сме способни да намерим този път. Как обучават мишката? Най-напред я учат да намери центъра на лабиринта, като слагат там сиренце. То силно привлича мишката. Тя открива пътя по миризмата. Затова контролът на носа е толкова важен. Защото той може да ви заведе в центъра, в дълбините на лабиринта.

И така, ако имаме цел, ще намерим начин да постигнем тази цел. Веднъж на лекция един духовен учител каза: “Ако имате материални желания – много добре, стремете се да им се наслаждавате!” Ние бяхме леко стъписани. През цялото време сме чували, че материалните желания те завличат все по-навътре в лабиринта. Но след това той добави: “Защото скоро тези желания ще прегорят и ще дойдете на себе си.”

Но твоят въпрос е много важен, защото ако приемем дадено обкръжение, можем да следваме правилата му. Ако сложим същия човек в различно обкръжение, той може да се натъкне на проблеми. На санскрит лабиринтът е наречен мая, „илюзия”. Или да го кажем с други думи – това е матрицата. Тази илюзия ни въздейства от безбройни животи. Ала изначално ние сме духовни искри. Така че илюзията може да покрие изначалното ви съзнание само частично. Затова, ако искаме да открием нещо неизменно в един непостоянен свят, тогава това е нашата цел; а когато имаме цел, можем да се стремим към нея.

И втората част на въпроса ти беше откъде се взима силата. Това отново е много важно. Съветът на йога е: ако искаш да постигнеш нещо, стреми се да практикуващ независимост от него, един вид отречение. Това е много необичайно, защото сме научени, че ще постигнем целта си ако силно я желаем. Но замислете се: как и кога се е случвало да постигате нещо? И ще видите, че ако имате тази независимост от желаното, то идва много по-лесно. Защото Бог е милостив. Ако знае, че онова, което толкова много искате, няма да ви донесе добро, Той няма да ви го даде. Но когато сте достатъчно силни, Той ще има доверие във вас и ще ви праща повече проблеми.

И така, силата, мощта идват от отречението. Навярно всички сте чели за тапася, тапас? Тапас идва от корена тап, а тап значи „да нажежаваш”. Да гориш означава да генерираш енергия. Така че ако практикувате отречение, тапас, с някаква духовна цел, това ще генерира повече енергия във вас.

Също така, ако намерим светците в своя живот, те ще ни водят. Те са като факли, които показват посоката. Ако се давите в океана и видите фар, тогава ще знаете посоката. Светите люде са такива. Те носят светлина дори всред мрака. За щастие, дори едно малко пламъче да има в някоя тъмна стая, с мрака на практика е приключено. И няма значение колко тъмнина се опитвате да вкарате в тази стая – това няма да помогне, няма да може да потуши светлината.

Затова, моля ви, не забравяйте да търсите съвършенството. Най-напред се опитайте да установите целта, след това се стремете да постигнете своята цел. И не забравяйте за тези пет принципа: животът не е лесен, но помощта е близо, вие не сте центърът на вселената, съществува божествена подредба и божествената любов е пътят.