Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




time

(продължава от предишния понеделник)

И така, живото същество, светът и Богът – това беше екзистенциалният триъгълник на трите теми от „Гита”. Но нека анализираме четвъртата тема – времето. Можем ли да уловим времето? Много е трудно. Макар че можете да си купите швейцарски часовници, не можете да уловите времето.

Но какво представлява времето? Времето е божествена енергия, ала тя действа по множество различни начини и в множество различни фази. Сега анализираме времевите фактори в техните аспекти как нещата съществуват във времето, каква е тяхната връзка с времето или времевите периоди. Един аспект на това как нещата съществуват е, че те са вечни, има някои вечни неща. Това на санскрит се нарича нитям, вечно. И характеристиката му е безмерна – ни начало, ни край. Понеже е вечно, то не е ограничено. И така, след като съществуват вечни неща, дайте ми друга възможна връзка с времето? Щом нещо не е ограничено, има и неща, които са ограничени, нали? След като съществуват вечни неща, съществуват и не-вечни. Те се наричат анитя, не-вечни. И тяхната характеристика е, че имат начална точка, имат и крайна точка – ограничени са. Какво друго има? Нека видим какво. Неща, които нямат край, безкрайни. Те се наричат ананта – безкрайни. Имат начало, но нямат край. А съществува ли още нещо? Най-вероятно. Какво е то? Тази четвърта връзка е анади – без начало. Не знаем какво е било преди това нещо. То няма начало, обаче има край. И така, ако анализираме нещата, които възприемаме в живота – обекти, чувства, каквото и да е – можем да ги категоризираме в тези четири типа.

Нека сега се опитаме да намерим примери и за четирите. Дайте ми пример за нещо вечно? Да, душата, много хубаво – без начало и без край. Добре. Още нещо? Свръхдушата също, нали? Мисля, че това са най-важните вечни неща. Дайте ми пример за нещо не-вечно?

Отговор: Животът.

Тиртха Махарадж: Животът… като телесен живот, телесно съществуване. Той си има начало и край, нали?

Отговор: Материалното творение.

Тиртха Махарадж: И да, и не. Защото макар то също да се проявява – което можем да считаме за начало – и да се връща в непроявена фаза, то се променя в цикли. Обаче, мисля, всички знаем, че щом нещо има начало, ще има и край. Много е лесно да се разбере началото и краят на човешкото тяло – зачатието и разпадането. Това е съвсем очевидно. Но е по-трудно да се видят фазите на космическата структура или обширната материална енергия, така да се каже. И в „Гита”  е казано, че всичко се развива във фази – понякога то е непроявено, след това се проявява, а сетне се връща в непроявена фаза. Така че можем да сравним тези фази с раждането и умирането на човешкото тяло. Ала материалната енергия като енергия се запазва, независимо от проявената или непроявената си фаза. Така че като енергиен принцип тя е вечна, но притежава и фазите на раждане и смърт, А можете ли да ми дадете пример за ананта – нещо без край?

Отговор: Може би връзката с гуру?

Тиртха Махарадж: “Аз съм твой вечен слуга.” Съгласен съм… но, да кажем, съвършенството. Духовният човек, отдаденият постига съвършенство. То има начало, но няма край. По същия начин, ако се посветим на духовния учител, това има начало, аз казвам „да” на моя учител – това е началото. Но не би трябвало да има край. Защото аз съм вечно свързан, аз съм вечно задължен на моя учител. А дайте ми пример за нещо, което не знаем как е започнало, кое е било началото му, обаче има край.

Отговор: Карма.

Тиртха Махарадж: О, да! Всъщност кармата е такава. Защото се казва, че кармата започва отпреди цикъла на сътворението, не можем да открием произхода, началото на кармата. Но можете да намерите края на кармата когато престанете да действате на кармичното ниво. И когато всичките ви кармични действия и реакции са изгорени, започва духовното ви израстване.

И така, обсъдихме тези четири основни принципа в „Гита”- ишвара, джива, пракрити и кала (времето). Кришна казва в „Гита”: “Аз съм времето, унищожителят на световете.”[1] Това е страховитият аспект на Кришна в облика на времето. То е ограничението. Но Той казва също: “Аз съм неразгадаемото време”[2] – то е за преданоотдадените. Така че преданият не се бои от времето. Защото за нас времето, дори в материалната равнина, ни дава възможност да изразим своето служене.

 

[1] Бхагавад Гита 11.32

[2] Бхагавад Гита 10.33



Leave a Reply