Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




“Ахам сарвася прабхаво/ маттах сарвам правартате/ ити матва бхаджанте мам/ будха бхаава-саманвитаха – Аз съм източникът на всички духовни и материални светове. Всичко води началото си от Мен. Мъдреците, които знаят това съвършено, се заемат с предано служене на Мен и Ме обожават от все сърце.”[1]

Кришна започва този стих с ахам. Какво е това ахам? Ахам означава „Аз”. Но това е съставна дума – а и хам. В действителност – “а”, “ха” и “м”. Аха! Ако разберем това – еврика! Аха! Разбираме нещо за божественото. Той говори.

“А” е първата буква в санскритската азбука. На други места Кришна казва в “Бхагавад Гита”, че “всред различните звуци Аз съм “а”[2]. Правили ли сте изследване кой е най-често използваният звук в българския език? “А”. Виждате ли? Вашият език е божествен. Кришна е скрит във всички “а”-та, които произнасяте.

И така, “а” е първата стъпка в азбуката. А кой е последният звук в санскритската азбука? Последната буква е “ха”. Значи Кришна започва с “а-ха”, изразявайки всичко, което може да бъде изказано. А “м” – “ммммммм” – това е божественото. То отеква в “ом”, този резониращ, назален звук. Буквите са, за да опишат всичко съществуващо. А този назален звук е божественият досег. И така, Кришна започва с ахам. Нима остава нещо за добавяне?! Всичко се съдържа в тази дума.

При все това, Той се старае да даде по-обширно изложение. Смисълът на ахам в този стих е „Аз”. Това е изключително позитивно по отношение на съществуването. Той не казва „нищо”; казва „нещо”. Има божествена идентичност, не е празнота, не е нищо, не е пустота. Оттук можем да разберем, че съществува върховна божествена самоличност.

След това втората дума, която Той казва, е “сарвася”. А “сарвася е в родителен падеж; “ся” в края указва принадлежност. “Сарва означава “всичко, всички”. Той казва “ахам, Аз а сетне добавя “и всички останали”. “Аз и всички останали” – “сарва”. Кришна е дуалистичен философ. Той казва: “Аз и вие; Аз и всички вие”. Това по позитивен начин подчертава съществуването на всичко останало. Той не казва: “Аз съществувам, но всички вие сте илюзия.” Не, казва “Мен ме има и вас също ви има.”

Сарвася означава „принадлежащ на всички”. Така че Той казва: “Аз ви принадлежа.” Нашият Бог е любящ Бог: “Аз ви принадлежа.” Освен това е несебичен. Защото Той не казва: “Вие ми принадлежите.” Но казва: “Аз ви принадлежа.” Кришна е преизпълнен с раса, преливащ от нежност: “Аз ви принадлежа, посвещавам ви себе си, давам ви себе си.”

Ала след това, за да ни помогне да не забравяме позицията си, Той казва “прабхаво – “Аз съм вашият Бог.” Кришна казва: “Принадлежа ви, но вие сте  зависими, а Аз съм малко по-висшестоящ.” Това е добрият начин да се обучават, да се образоват хората. Най-напред им дайте приятелството си, а след това им кажете истината. “Ваш съм; обаче позицията ни е такава и такава.” Защото без този емоционален контакт на практика е невъзможно да се дойде по-близо, на практика е невъзможно да се разбере нещо. Шрила Прабхупад също казва: “Най-напред се сприятелете с хората, пък след това им проповядвайте.”

Виждате ли колко кондензиран е този стих?! Три думи, а в тях е цялата философия. “Аз съществувам, вие съществувате, ние сме свързани и Аз съм малко по-висш.” Можем да обясняваме това часове и години наред, но същината е тази: “Има Ме, има ви, ние си принадлежим.”

После Кришна казва: “маттах”-  “от Мен”. “От Мен се излъчва всичко, от Мен произтича всичко.” В крайна сметка всичко идва от този божествен източник. Някои неща идват оттам директно, други индиректно. Божията воля, божествените знаци идват пряко от Неговия извор. Обаче знаците на илюзията идват непряко от същия този извор. Бихме могли да кажем, че има смущения в предаването. При все това, в крайна сметка всичко произтича оттам, дори илюзията произлиза от този източник, започвайки да въздейства върху дживите. Това показва, че съществува източник – най-висш, изначален извор на всички еманации.

Тези два реда са досущ като урок по онтология. Казват всичко за битието – какво съществува, кое какво е, кой кой е. Описват Бога, описват живите същества, описват връзката помежду им, а сетне обрисуват цялото творение, целия свят, посочвайки също така и изначалния източник.

Някои люде твърдят, че „Бхагавад Гита: е еклектична. Еклектична в смисъл, че не е достатъчно последователна според тяхното разбиране. Предлагам им: четете, изучавайте и сетне съдете.

 

 

(следва продължение)

 



[1] “Бхагавад Гита”10.8

[2] “Бхагавад Гита” 10.33



Leave a Reply