Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




manjari

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, вечер, София)

Въпрос на Хаягрива: Как трябва да се концентрираме върху Шримати Радхарани? Защото Кришна е описан детайлно, знаем нещо за Неговите качества, за забавленията Му, но Шримати Радхарани е някак скрита. Какво трябва да е нашето отношение? 

Свами Тиртха: Намерете онези, за които Шримати Радхарани не е скрита. Стремете се да ги запитвате и да учите от тях. 

Обаче защо Тя е скрита? Защото това е мистичната страна на нашата религия. Всъщност Махапрабху е дал любовния мистицизъм, мистичния път на божествената любов. А мистичен означава скрит, не общодостъпен. Макар че Неговата програма, Неговата кампания, така да се каже, е съвсем открита: „Всеки може да дойде и да се присъедини към възпяването на светите имена!” При все това, съществената страна е запазена скрита. Ала всъщност на практика всички госвами са писали за Нея или за тази съкровена връзка – бхаава

Това е едната възможност – да потърсите преданите на Радхика. Но ако нямате шанс за това, дори в такъв случай не отпадате. Защото тогава ще търсите Кришна, нали. Най-напред ние намираме Шри Гуру и следваме дхарма, следваме ученията, правилата и предписанията, и се пречистваме. И в края на краищата срещате Кришна. Казвате: „Скъпи Господи, ето ме тук!” Но понеже сме добре обучени предани, трябва и да Го запитаме: „Как мога да Ти служа?” Не казваме: „Моля дай ми това, дай ми онова. Най-сетне съм тук! Така че сега е Твой ред”. Не, ние сме добре образовани ваишнави, затова: „Как мога да Ти служа, мой Господи?” Но тогава ще видите всезнаещия Господ да отвръща: „Не знам! И понятие си нямам от служенето към Мен. Ако искаш да научиш за това, имам при кого да те изпратя.” И сетне ще каже: „Иди при Шримати Радхарани! Тя знае всичко за служенето към Мен.”

Така че в края на краищата ще Я срещнете. По един или по друг начин, ще срещнем слугите на Бога. Това е принципът. Ние не търсим самия Бог, а търсим служенето към Бога и слугите на Бога. 

Виждате отново: такъв фин метод, такава фина структура. Повечето религии, на практика всички религии търсят Бога. А ние търсим чистите слуги на Бога. Защото знаем, че Върховният е винаги с тях. В това е въпросът. Така че отново виждате колко фин, колко пречистен е този процес. Затова ако срещнем някой чист предан – за нас това е свято място. Дори и той да говори за цената на цимента, понеже строи храм – за нас това е чиста кришна-катха. Защото той е фокусиран и ако аз съм фокусиран в него, тогава съм фокусиран в неговия фокус. Това е системата парампара

Шримати Радхарани също е много хитра, нравът Ѝ не е лек. Властна жена е. Така че вие, българските жени, мисля сте добри представителки. Нейните нозе, стъпалата Ѝ, са много красиво декорирани. Много красиви фигури са нарисувани на стъпалата Ѝ. И гопите също искат да са упълномощени за определен вид служене. А за специално служене се нуждаем от специални знаци по тялото. Затова си поставяме тилак ако ще правим пуджа. Или в някои други случаи, преданите си имат печати и отбелязват светите имена на челата си. Но за специален тип служене най-благоприятни са същите шарки, които са изписани на стъпалата на Радхарани. 

Обаче как да се сдобием с такива шарки? Как да ги получим на тялото си? Имам предвид не на нашите тела, но такава е медитацията на гопите: „Как мога да имам същите декорации?” И така, те служат на Шримати Радхарани много добре, една Ѝ реше косата, друга Я масажира с ароматни масла, други свирят на лютня, за да създадат приятна атмосфера, но една от гопите не медитира как да обогати прекрасната атмосфера, а: „Нуждая се от тези отпечатъци. Как да се сдобия с тях?” Радхарани е в много сдържано настроение и сега е малко ядосана на Кришна, защото пак е бил лош. Но инак Тя е съвсем отпусната, всички гопи се стараят да я утешат. И тогава тази гопи започва да възхвалява Кришна. Шримати Радхарани мечтае и си почива, а тази гопи е застанала не близо до главата, а до нозете Ѝ. И когато Радхарани чува името „Кришна”, Тя подскача и изведнъж стъпалата на нозете Ѝ се притискат в челото на тази гопи. Радхарани извиква: „Сакхи, какви ги говориш?”, ритайки я с крак. И тогава нашата гопи казва: „О, каква благословия! Най-сетне имам този специален знак на челото си! Това ме прави адхикари! Адхикарини! Вече съм упълномощена за специално служене.”

Ала едно е сигурно – не е достатъчно да четем, да слушаме или повтаряме някакви красиви истории; трябва да развием настроението. Защото в Ганг не водата е това, което ще ви пречисти. Божественият елемент ще ви пречисти.



Leave a Reply