Sharanagati

Начинаещите са много склонни да спорят. Независимо от религията, ако някой е начинаещ, той си е начинаещ. В нашата традиция се говори за каништха-адхикари (новакът по духовния път) – той е начинаещ и е винаги готов за свади, понеже си мисли: “Аз разполагам с истината, а всички останали са в грешка.” И това не зависи от възрастта. Ще ви разкажа една кратка история: веднъж пътувах на автостоп, един възрастен човек спря и ме взе. Трябваше да стигна навреме, защото трябваше да изнасям лекция, обаче той беше ревностен последовател на някаква християнска вяра и много искаше да ми проповядва! Така че, макар да се движехме по магистралата, той караше съвсем бавно – за да има време да ми обясни всичко по един изключително фанатичен начин. Беше възрастен човек, най-малко шестдесетгодишен, високо образован – някакъв инженер или нещо подобно – но, съжалявам да го кажа, с изключително фанатичния светоглед на начинаещ. Например, като позитивен коментар аз се осмелих да вметна: “Колко е хубаво, че има толкова много издания на Библията.” Той каза: “Не! Само нашата версия е добра!” Беше ми трудно да го приема, дойде ми в повече. Инак беше много мил, откара ме почти до самото място, до залата, където трябваше да давам лекция. Ала аз в крайна сметка не исках да го обезсърча. Затова не му казах, че той спря и взе един хиндуистки монах, и че го откара на проповедническа програма; вместо това му поблагодарих за кратката проповед.

Каништха-адхикари означава „новак”. Независимо от вярата, независимо от възрастта – ако някой е начинаещ, той е начинаещ. Ала какъв е санскритският термин – каништха-адхикари. Адхикара значи „компетентност” – каништха-адхикари е, когато си сведущ в някакви духовни практики, обаче ти липсва пълната визия. Така че, каништха-адхикари означава да си мислиш: „Господ е в нашата църква.” От което автоматично следва: „И никъде другаде.” Обикновено един каништха-адхикари изпълнява много стриктно правилата и предписанията. И то е хубаво, защото това е единственото, което го задържа на пътя. Ала веднага щом обстоятелствата не са толкова строги, такива хора с лекота изоставят практиките си.

Ще ви дам един много лош и много тъжен пример: знаете, че често ваишнавите – имам предвид бхактите на Кришна, преданоотдадените – биват обвинявани, че промиват мозъци. Мисля, всички сте чували този израз: промиване на мозъка. Ще ви кажа нещо за това след малко. Обаче в Америка имат офиси за пре-промиване, и по-специално на хора, които са станали жертва на опасни култове и секти. За нещастие, резултатите са много тъжни от гледна точка на ваишнавизма, защото се оказва, че начинаещите ваишнави е най-лесно да бъдат пре-промити. Твърде зле.

Но всъщност, какво е промиване на мозъка? Промиване на мозъка означава да упражняваш влияние върху други хора. А знаете ли откъде идва този израз, „промиване на мозъка”? Нямате представа? Идва от Холивуд. През петдесетте години имало някакъв глупав филм, в който китайците заловили няколко американски войници и им промили мозъците, за да може при следващите избори в Съединените Щати, те да убият президента; или нещо подобно. Така че промиването на мозъка идва от холивудския филм. А всъщност, Холивуд е най-добър в промиването на мозъци. Целият свят се стреми да ви промие мозъка: „ти ни принадлежиш”! Дори рекламите въздействат по същия начин; училищата ни са много силни институции по промиване на мозъка. Хората казват: “Прочетох във вестника!” А когато ти речеш: “Прочетох в „Бхагавад Гита”, те ще отвърнат: “А, не, това е промиване на мозъка! Моето откровение е вестникът. Той е авторитет за мен.” Или пък – обикновено хората имат гуру. Всеки ден те обожават Шри Гуру у дома си. Има обаче само един недостатък – този гуру е едноок. Нарича се телевизор. Всяка вечер го боготворят; каквото и да идва от Шри Гуру, се попива с радост. Понякога го обожават, украсяват го с цветя, почистват го, извършват какво ли не друго служене… плащат дарения, нека не забравяме! Всички формалности присъстват и хората се отнасят съвсем сериозно. Вярват на всичко, което идва от този източник. А той няма да ви посъветва да отидете при духовен учител и да задавате духовни въпроси. Те не желаят да ви изгубят!

Не бива да сме начинаещи. Кое е второто ниво? Това е мадхяма-адхикари, преданоотдаденият от междинна степен. Той е установен във вярата си – не се съмнява. А дори да има някои съмнения, познава и метода как да ги надмогне. Притежава добър опит в борбата с илюзията; а има и някои положителни резултати – не винаги той е губещият.  Подобен човек –преданоотдаден от средното ниво – е способен да води други. Такава личност е подходящо да бъде следвана. Той може да ви помогне, тъй като знае много повече от вас.

Ала преданоотдаденият от средното ниво вижда различия: „Това е един добър бхакта; а това е … друг добър бхакта… обаче…” Той също така вижда, че някой е подходящ, а друг е неподходящ за бхакти. Така че той разграничава. А какво е нивото на най-извисения бхакта? Това е уттама-адхикари, който не вижда различия. За него всички са ваишнави, всички са преданоотдадени, бхакти. А най-важното качество на един уттама-адхикари не е очевидно. То е скрито. И това качество е, че той никога не критикува когото и да било в сърцето си. Много висша характеристика! Това не означава, че не може да използва остри думи. Обаче никога не осъжда в сърцето си.

А как действаме ние? О, нашите слова са много сладки, ала сърцата ни са изпълнение е неодобрение. Това не е нивото уттама-адхикари. Но, за да се квалифицираме да достигнем това висше ниво, е нужно дълго време. Уттама-адхикарите се разбират помежду си много добре. Начинът да приключим с кавгите е да станем уттама-адхикари, съвършени практикуващи в своята религия.