Sharanagati

Нитянанда Прабху получил заръката да просветлява хората за святото име на Кришна. Но как мислите, Той покорен слуга ли бил или имал лично мнение? Имал лично мнение, защото бил от типа авадхута. Рекъл си: “Получих заръката да правя това, но я по-добре да сторя нещо друго.” Вие понякога имате ли същото чувство? Получавате наставление от своя учител, но после решавате да действате по друг начин. Защото си знаете по-добре, нали!? Тогава се приближавате до този авадхута стил: “Аз си знам по-добре!”

Има една история, в която учителят казва на ученика: “За да получиш тренинг чувствам, че трябва да почнеш да ходиш на някакво бойно изкуство, защото там ще се научиш на дисциплина и ще усвоиш нещо.” Срещат се отново след половин година и учителят пита: “Тръгна ли на бойни изкуства?” Младежът отвръща: “Не.” Учителят казва: “Как не?! Нали ти казах да отидеш!” “Да, каза ми, но аз си мислех за това и си рекох, че може би е по-добре да практикувам йога вместо бойно изкуство.” Учителят казва: “Добре! А започна ли да практикуваш йога?” Той отвръща: „Не!”

Това е стилът авадхута, когато нехаеш практически за нищо. Разбира се, всички ние знаем, че Нитянанда Прабху е бил от типа авадхута. Но тук им малка тайна. Той не просто е пренебрегнал или отхвърлил инструкцията, но е имал специално отношение. В крайна сметка Той не проповядвал за Кришна нам, а започнал да пропагандира нещо друго. Как беше онази мантра? “Бхайа гоуранга, каха гоуранга, лаха гоурангера нам…” Това било Неговото настроение, това било Неговото проповядване. Той не искал да възпява някакъв древен, далечен Бог, Кришна, скрит някъде из Своите обители. Искал да възпява Своя личен, любим Бог.

Но ако искаме да разберем стила авадхута, трябва да разбием кода на авадхута. Какво е авадхута? Първо е А. А е акшара – това означава „нетленен”. Това е началото на авадхута – трябва да сте нетленни. ВА означава вареням – “най-добър, изключителен, необикновен”. ДХУ означава дхута, или „който се е отърсил”. И накрая ТА значи „това”, тат. Така че авадхута означава онзи, който се е отърсил от оковите на материалното съществуване и е много добре запознат с нетленното.

Такива са качествата на един авадхута. Не че нарушава правилата и предписанията; това е много лесно. Дори глупците могат да го правят. Дори хората вън, които не владеят себе си, могат да проявяват някои авадхута черти. Ала без това – да си наясно с абсолютната истина и да си свободен от материалните ограничения – не можеш да станеш истински авадхута. Така че не е достатъчно сам да си измисляш инструкции като някой авадхута, или да променяш мантрата, но трябва да си много силно установен и да си избавен от замърсявания.

А това именно е притежавал Нитянанда Прабху.