Calendar

December 2018
M T W T F S S
« Nov    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  



Допълнителни издания issues

humility

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

Въпрос: Моят въпрос е за смирението, понеже знаем, че смирението е най-краткият път за постигане на целта. Какво трябва да е отношението ни към различните групи – ваишнавите, останалите хора, Бог? Какъв трябва да е подходът ни в смирението?

Свами Тиртха: Трябва да сме смирени в смирението си. Знаете ли, понякога някои проповедници говорят за тринад апи суничена – „Бъди по-смирен от стрък трева”[1], но са готови да се впуснат във всеки спор или клюка за другите. Влизат като генерали в стаята и изнасят много тежка лекция – за смирението. Не забравяйте, хората обикновено говорят за слабите си места. Ако някой набляга твърде много на тази или онази специфична тема, може би самият той има проблем с това. Затова аз обикновено говоря за смирената посветеност към Бога, тъй като тя е нещо много трудно за мен. Но се надявам, че повтаряйки тази тема, нещичко ще достигне и до мен.

Смирението е много могъщ принцип, съгласен съм. Затова трябва да сме много внимателни как да го прилагаме правилно. В този смисъл насоката на Шрила Шридхара Махарадж е много полезна, понеже той казва: „Не бъдете смирени с глупаците. Смирението трябва да се упражнява в компанията на ваишнавите.” Той казва, например, крадец идва в храма и понеже си смирен, му казваш: „Хубаво, че събра всичко от олтара, но не забравяй и парите на храма, вземи и тях.” В името на смирението. Не, ще вземеш тояга и ще го прогониш – в името на смирението!

Така че трябва да се научим как да прилагаме смирението правилно. Всред ваишнавите виреят известни страхове. Например, може да си мислите, че да не си съгласен с нещо е апарадха. Не, не е. Да имаш различно мнение и да го изразиш по хубав начин – няма нищо оскърбително в това. Не е обида да имаш мнение. И ако дадете мнението си, а отговорът е: ”О, това е апарадха!” не го вярвайте – стига намерението ви да е чисто и да следвате правилата на етикета. Вие познавате сърцето си. Ако сте глупави скандалджии, винаги готови да създават проблеми – разбира се, не говоря за това. Но ако по някои въпроси имаме определени убеждения, не е апарадха да изразим несъгласието си.

Нека ви разкажа една история. Веднъж един духовен учител казал на свой ученик: „Искам да отидеш при този и този друг мой ученик, имам проблеми с него. Кажи му, че му отнемам името и джапата. Той вече не е мой ученик. Отхвърлям го. Моля те да му кажеш това и да ми донесеш джапата му.” И така, нашият човек, като покорен слуга на учителя си, отишъл при своя духовен брат. Знаел какво послание носи, но познавал също и науката на политиката. Затова не започнал с четвъртия принцип – насилието, а тръгнал от първия – да се държи добре, приятелски. Започнал разговор и в крайна сметка нашият човек разбрал, че другият не е против техния духовен учител, а просто е слаб и има някакви проблеми в личния живот. И накрая взел решение да не му отнема посвещението, да не му отнема джапата, да не му отнема името.

Като се върнал при духовния си учител, гуру попитал: „Направи ли каквото ти заръчах? Отне ли му името? Къде е джапата?” а той отвърнал: „Не, не изпълних заръката ти.” Обикновено трябва да изпълняваме заръките на своя духовен учител, нали? При това той бил много отговорен бхакта – защото това е отговорна задача, не е просто „измий пода”, а е нещо сериозно. Гуру попитал: „Защо не я изпълни?” и той започнал да обяснява: „Ами, стана така и така, аз разбрах позицията му и проумях, че той като цяло е добър, това просто е някакъв временен недостатък.” Тогава гуру казал: „Браво, сине мой. Много съм щастлив, че не изпълни заръката ми.”

И това е много конкретен случай. Не е просто да имаш различно мнение по даден въпрос. Това е директно опълчване срещу инструкцията – „Направи го”, а ти не го правиш. Но един истински учител би бил удовлетворен при такъв случай. Именно затова той казал: „Браво, сине мой.” Защото въпросът не е да се изтезава другия, а да се стигне до истината. А можем да стигнем до истината като проумеем ситуацията по-добре – събирайки повече информация, проявявайки приятелство, показвайки повече готовност за споделяне – тогава мисията е изпълнена. Разбира се, не казвам при всеки удобен случай да се правим на по-умни от духовния си учител и да се опълчваме на напътствията му – не. Но стремете се да разберете същината.

И така, смирението е много, много могъщ принцип. Затова и трябва да го прилагаме правилно. Но ако възпяваме светите имена, това ще ни помогне да разберем как да постъпваме както трябва. Виждал съм това в практиката на Шрила Прамадвейти Махарадж. Забелязал съм, че когато има някакъв конфликт, когато трябва да се вземе някакво решение, той замълчава, мантрува няколко кръга и след това дава мнението си. Това е, което трябва да следваме. Винаги се стремете да поканите божественото в ситуацията – тогава ще можете да я решите добре.

[1] „Шикшащака” 3



Depositphotos_32655729_l-2015

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник)

 

И така, четирите начина да се справите с враг, с конфликтна ситуация или предизвикателство са: първо, дръжте се приятелски – това е най-добрият вариант. Ако ви предизвикват, опитайте се да се държите приятелски. Често това не е достатъчно, нали? Тогава трябва да приложим точка втора – даване на подаръци, поднасяне на дарове. Ако отидете при врага си с нещо много скъпо за него, това ще му хареса: „О, много добре, много добре!” Можете да го подкупите. Ако дори това не помага, можете да приложите третия метод – бхеда; бхеда означава „да разделяш” – да отклоните вниманието му. Опитайте се да внесете някакви съмнения в убедеността му. Ако и това не помогне, цапнете го в носа. Обаче насилието е последният, последният подход в разрешаването на конфликтни ситуации.

Добре, може да не сте международен дипломат. Но сте дипломат на живота си, на дома си и на своето семейство. Така че моля ви, ако имате ситуация на конфликт, недейте да започвате с четвъртото! „Ще те ударя ако не се съгласяваш с мен!” Първо… кое беше първото? Бъдете добри. Постъпвайте приятелски. Но аз знам, че като нация вие сте и много щедри. Тогава можете да приложите втория вариант – подарете нещичко. Например, ако съпругата ви е ядосана, донесете ѝ букет цветя. Това е евтино решение. Ако сте по-богати, донесете ѝ диамантен пръстен. Дамите не могат да устоят на подобни неща. О, съжалявам, тези теми трябва да ги дискутираме насаме… Но вие, българите, сте и добри дипломати. Значи в случай, че това не проработи, опитайте се да всеете някакви съмнения. Знам, че сте и големи бойци. Така че в някои случаи може да се стигне и до последното. Но единствено, единствено въз основа на „ние си принадлежим”.

Знаете ли, от време на време посещавам някои приятели бхакти. Има едно семейство, където ходя вече повече от десет години и през цялото време слушам там някакви конфликти – кавги, неразбирателства, сблъсъци. И аз не разбирах, мислех си, че имат някакви проблеми. Но накрая, след много години проумях – не, това е тяхната естествена садху-санга. Те така си общуват помежду си. Оттогава не го вземам на сериозно когато се оплакват от нещо или когато назрява поредният скандал. Защото това е солта и пипера на хляба им насъщен.

„Династията на дайтите е като градина със сандалови дървета. Но това дете се роди като някакъв трънлив храст. Вишну е като брадвата, която иска да отсече и изкорени рода на дайтите, а Прахлада е здравата дървесина, която ще стане дръжката на тази брадва, за да бъде извършено унищожението напълно.”[1] За тях тези думи били израз на възмущение, но за нас звучат като комплимент.

 

[1] От книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”



HTB12KMgLXXXXXbXXXXXq6xXFXXXp

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник) 

„Чувайки интелигентния отговор на Прахлада, двамата учители бяха много разочаровани, тъй като не можаха да се сдобият с отговора, който търсеха. Всъщност те се надяваха, че Прахлада ще им каже някое конкретно име, за да могат да заловят този човек и да го отведат при императора. Сега, когато планът им се провали, те много се разгневиха и започнаха да хокат Прахлада. Развикаха се: „Бързо някой да донесе пръчка! Ако не набием този позор за рода си, той няма да си получи урока. Това безобразно момче съсипа доброто име и престижа на семейството ни. Сред четирите вида дейности – да се държиш приятелски, да поднасяш дарове, да внасяш раздор и да наказваш – той определено трябва да бъде наказан и няма друг начин да се справим с него.”[1]

Това са четирите похвата на политиката, понеже Шанда и Амарка преподавали политика. Единият е сама – да си приятелски настроен. Следващият е дана – да правиш подаръци. Третият е прастарата политика дивиде ет импера – разделяй и владей. И накрая последният е наказанието – сила, власт.

Можете да разберете нрава и нивото на хората по два начина, в две ситуации. Едната е когато има опасност, когато има конфликт. Например, ако искате да прецените що за лидер е някой – бил той шеф или духовен водач – единият начин да разберете какви са способностите му е да видите как се справя с конфликти. Така че управлението на конфликти – това не е бизнес тема, а обща, универсална човешка ситуация. Животът винаги ни поднася някакви конфликти. Нашият стремеж не е да нямаме конфликти. Стремежът ни е да даваме добър отговор на конфликтните ситуации. И така, справянето с конфликта е признак, по който можете да разберете кой е по-способен и кой по-малко способен. Защото обикновено ние очакваме от водачите си да разрешават нашите проблеми. „Гурудев, имам такъв и такъв проблем – можеш ли да го решиш? Можеш ли да ми дадеш някакъв съвет за справяне с конфликта?” Или друг път: „Можеш ли да ми дадеш някакъв финансов съвет?” Така че внимавайте, ако искате да станете духовни водачи, трябва да сте квалифицирани в много-много отношения. Гуру не е инвестиционен съветник. Гуру не е мениджър на конфликти. Въпреки това, ако може да ни даде добър съвет сме доволни, нали?

Така че това е единият метод да се разпознае способността или позицията на даден човек – в конфликтна ситуация. Другият метод да се разбере настроението и характера на един духовен човек е по какъв начин плува в океана от нектар. Нашето виждане основно е повлияно от конфликтите. Това, което ние виждаме са проблемите. А това, което духовните хора виждат е нектара. Така че не забравяйте, това са двата начина да разберете що за човек е някой – в конфликтна ситуация, как разрешава проблемите; и как плува във вълните на океана от нектар. Но едно ще ви кажа – много трудно се плува без да се намокриш. Така че ако не се отдадете на този океан от любящо служене към Бога, как очаквате да се сдобиете с нектара?

 

(следва продължение)

[1] От книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”



Prahlada-Maharajas-Teachings-in-Front-of-Hiranyakashipu

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

 

(продължава от предишния понеделник)

 

„Според обществения обичай, едно дете трябва винаги да се отнася почтително към баща си. Но тук виждаме, че Прахлада се обръща към баща си с „най-велик сред демоните”. Асурите, или демоните, никога не се интересуват да разговарят за нещо, което е добро или благоприятно, нито са им интересни беседите на светците. Така че можем да си представим колко смайващо било за Хиранякашипу, царя на демоните, да чуе нещо истински добро от своя син. Именно за това намеква Прахлада с обръщението си „О, най-велик асура!” понеже такъв велик демон попитал за най-важното и благотворно нещо в живота. Нека се опитаме да проумеем и приемем това от важните напътствия на Прахлада: временните обекти не могат да ни дадат щастие.” Лоша новина за консуматорското общество. Напротив – те донасят само страдания и проблеми. Човек трябва да изостави материалистичния семеен живот по същия начин, както би избягал от сух кладенец, да избере да живее на тихо място, приемайки подслон в нозете на Шри Хари.

Като чу тези думи от устата на своя син, Хиранякашипу прихна в смях и каза: „Някой е покварил интелигентността на това невинно дете. Той несъмнено трябва да е чул тези идеи от някой ваишнава и сега ги повтаря.” Затова той даде заповед на демоничните си слуги: “О дайти, върнете това дете в дома на учителите му и го пазете много строго, за да не може никой садху да се докопа до него, дори и преоблечен. Нещо повече, бдете внимателно да не допуснете никакъв садху дори да пристъпи в столицата ми, защото ще повреди интелигентността на детето ми.” И така, демоните отведоха Прахлада обратно в дома на неговите учители и дословно им предадоха думите на Хиранякашипу. Шанда и Амарка, двамата учители, много се изплашиха и започнаха да си мислят: “Ако Прахлада ходи при царя да възхвалява предаността към Вишну, царят може да си рече, че ние сме го научили на това и ще ни накаже подобаващо. Тази идея за обожаване на Вишну не е дошла от нас! Той навярно я е чул от някой ваишнава. Сега хитро ще подпитаме Прахлада откъде се е сдобил с това знание. Като изкопчим информацията, ще заловим виновника и ще го заведем вързан при царя. Така ясно ще демонстрираме лоялността си към него.”[1]

Виждате, ролите се разменят. Досега Шанда и Амарка бяха учителите, а Прахлада уж беше ученик. Сега учителите запитват малкото момче. Това се дължи на познанието, идващо от Вишну. Така че ако искате да промените позицията си, заемете се с божественото знание.

“С това намерение, те се обърнаха към Прахлада с много сладки думи: „Скъпи Прхлададжи, нека те споходи само добро! Молим те да ни кажеш истината и да не лъжеш учителите си. Ние те обучавахме наред с останалите момчета в класа ти, обаче никой друг не се е сдобил със знанието, което ти имаш. Умоляваме те, кажи ни от кого получи това рядко познание? О, потомъко на велика династия, да не би някой друг да ти е втълпил всичко това напук на обучението ни? Или тази идея е твоя? Много ни е интересно да научим това, молим те, не пази тайни от учителите си.” Прахлада отвърна: „Много пъти съм чувал за хора, уловени в илюзия и паднали в маята на Господ, караща ги да гледат на всичко във фалшивите краски на “аз и те”. Днес на практика видях демонстрация на тази илюзия. Но аз поднасям почтителните си поклони на Върховния Бог, господаря на илюзията. Само по милостта на Бога това неразбиране, което разделя света на приятели и врагове, ще бъде изчистено. Щом дори Брахма, Рудра и всички велики полубогове, риши и последователи на Ведите са подвластни на тази енергия на Бога, тогава какво да кажем за онези, които мислят останалите за приятели или врагове. Знайте със сигурност, че самият Бог бе този, който оформи разбирането ми. О брахмани, точно както желязото естествено се привлича от магнита, моето сърце е естествено привлечено към Бог Вишну.”

 (следва продължение) 

[1] От книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”



Hiranyakashipu-Threatens-Prahlada

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник) 

„Прахлада имаше добрата съдба да срещне великия предан мъдрец Нарада Муни, който е напълно непривързан към всички светски наслади. Благодарение на рядко срещаното ценно общуване с него, Прахлада доби чиста преданост към Върховния Бог, който е познат като Уттамашлока – Онзи, когото славят с възвишена поезия. Прахлада винаги изпитваше огромна радост в служенето си към Бога. Когато срещаха светия Прахлада, дори неотдадените или онези нещастни хора, които водеха безбожен живот, започваха да чувстват някакво привличане към Бога, което им донасяше спокойствие и щастие.”[1]

Нашият стремеж трябва да е да се превърнем в инструменти на божествената милост. Не се удовлетворявайте просто да бъдете инструмент на карма – да осъществявате кармичните последици на другите, били те добри или лоши. Опитайте се да се превърнете в инструмент на божествената милост. Това е най-добрият избор в живота.

„Шукрачария беше семейният свещенослужител на дайтите, демоните. Той имаше двама сина на име Шанда и Амарка, които живееха недалеч от двореца на Хиранякашипу. По онова време, какъвто бе обичаят в тяхното общество, Хиранякашипу изпрати Прахлада да се обучава в училището, където двамата синове на неговия гуру Шукрачария преподаваха политика на децата на асурите.”

Виждате, Хиранякашипу е добър баща. Той е много могъщ демон и иска синът му също да стане много могъщ демон, по-велик дори от самия него – понеже такава е амбицията на всички бащи: „Синът ми трябва да ме надмине. Но за да се научи как да бъде добър демон му е нужно малко образование. Затова нека го пратя на обучение.”

„Прахлада мъдро се държеше добре в училище, слушаше учителите досущ като останалите ученици, четеше и повтаряше уроците, както се изискваше, ала вътре в ума си гледаше на политическата наука като на безсмислено илюзорно знание, което въобще не му се нравеше.”

Мисля, че това е най-добрата линия на поведение. При противостоящи обстоятелства просто… „в Рим правете като римляните”. Понякога се налага да търпим негативна среда. Оставайте спокойни, но вътрешно никога не оставяйте на поквара нито себе си, нито идеалите си. Понякога се налага да съхраняваме и поддържаме онова, което имаме тайно. И както каза Бог Вишну, изчакайте момента, изчакайте подходящия момент, когато можете да разкриете духовните си и божествени таланти.

„Един ден, когато се прибра у дома, баща му вдигна Прахлада много обичливо в скута си и го запита: „Мое скъпо дете, моля те, кажи ми кое е най-доброто нещо според както го разбираш ти?” Знаете, добрият баща винаги проверява докъде е стигнал с ученето синът му. „Изпратил съм те в това толкова престижно училище за демончета – да видим какво си научил, мой скъпи синко. „Хиранякашипу не зададе специфични въпроси по учебните предмети на Прахлада, понеже си помисли, че детето може да не знае отговора от учебниците, с което би объркал и засрамил малкото момченце. Той предпочете да му зададе общ въпрос, на който детето би могло да отвърне с лекота както му харесва. Хиранякашипу се надяваше, че Прахлада ще му разкаже нещо за предметите, които изучава в училище. И макар Прахлада много добре да разбираше намерението на баща си, той сметна, че е негов дълг да каже нещо истинно, тъй като се намираха в присъствието на много хора. Затова Прахлада рече следното: „О, най-добър сред демоните, сега ще ти кажа кое е най-доброто знание според моето мнение. Когато въплътеното същество придобива временни обекти, интелигентността му неизбежно се уврежда. Да живееш в обществото на подобни хора е като да стоиш в тъмен кладенец. Затова, като изостави дома си и отиде в гората, човек трябва да приеме подслон в лотосовите нозе на Шри Хари.”

Виждате ли? Бащата много добре познавал философията; ние четохме как той говори 99% верни неща. Сега синът също се оказва философ. И той може да добави този липсващ един процент в теорията. Този мъничък един процент е отдадеността към Хари, Вишну, Кришна.

 

(следва продължение)

[1] От книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”



220px-Prahlada_overcoming_the_elephant

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Най-сетне стигаме до Прахлада. „Господарят на демоните Хиранякашипу имаше четирима могъщи синове – Прахлада, Анухлада, Санхлада и Хлада. Измежду четиримата Прахлада бе най-великият. Той винаги се отнасяше с обич и уважение към преданите и притежаваше всички добри качества на брамин. Бе честен, с добър нрав, истинен и себеовладян. Досущ като Параматма, той бе най-добър приятел на всички живи същества. Винаги отдаваше почит на по-старите, поднасяйки им служене и поклони, и считайки себе си за техен слуга. Към безпомощните бе мил и любящ като баща, а към по-възрастните се отнасяше с обич и уважение като брат. Винаги отдаваше същата почит, каквато изпитваше към Бога, на своите дикша и шикша гуру, както и на духовните си братя. Макар да бе много образован, богат, красив, умел и велик във всяко едно отношение, той бе лишен от гордост. Въпреки че Прахлада се бе родил в семейство на асури, нравът му не бе такъв. Бе непоклатим и безстрашен в лицето на опасността и не придаваше никаква значимост на светските дела. Ни най-малко не го привличаха себичните дейности, държеше винаги под контрол сетивата и жизнената си енергия, притежаваше съвършено стабилна интелигентност и силно чувство за разграничаване. Винаги бе щастлив и удовлетворен. Всички мъдри люде го възхваляваха. На събиранията, където се разговаряше за светци, дори враговете му сочеха неговия характер като пример за велика личност. Славата му не подлежи на описание – той бе чист предан на Бога.”[1]

И така, тук виждате някои много добри качества. Към тях трябва да се стремим. Нашата практика трябва да е пълна с желания, привързаност и завист. Съгласни ли сте? Не сте? Вие никога ли не се съгласявате с мен?

Коментари: Привързаности, но зависи към кого. Защо завист?

Свами Тиртха: Желания – какви трябва да са нашите желания? Трябва да желаем качества като тези, които притежава Прахлада. Амбиции – нашата амбиция трябва да бъде да станем чисти предани на Бога. И трябва отчаяно да завиждаме на шансовете за служене, ревностно да ги търсим. Но разбира се това трябва да са духовни желания, амбиции и завист. И привързаности – ние трябва да сме привързани. Към служенето си, към лотосовите нозе на духовния си учител. Сега вече съгласни ли сте? Благодаря ви! Знаете ли, вниманието ви беше много спаднало. „Прахлада е толкова добър, Прахлада е толкова прекрасен…” Понякога се налага лекторът да предизвика слушателите: „Бъдете завистливи!” И всички: „Какво?! Не съм чувал такова нещо на лекции досега.” Или: „Нашият процес е изпълнен с привързаности.” „Как?! Този да не е еретик? Май не познава нито сиддханта, нито Веданта.”

Но това описание на качествата на Прахлада – то трябва да е нашият стремеж. Ще ви кажа с едно изречение тайната какъв е идеалът за предан. „Когато присъстваш никой да не те забелязва, а когато те няма да липсваш на всички.” Това е идеалът за бхакта. Какво е вашето ниво? Когато идвате в храма, искате признание. А когато сте далеч от храма, всички ви споменават: „Ох, за щастие си отиде.” Затова трябва да развиваме много пречистени качества в духовния си живот, много изтънчени.

 

(следва продължение)

 

[1] От книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”



demigods pray to Vishnu

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Потискани от жестоката власт на Хиранякашипу, всички живи същества и техните управници, полубоговете, се обърнаха към Вишну, решени да търсят подслон при Него. Изоставили съня, овладели умовете и сетивата си, хранейки се единствено с въздух, всички полубогове започнаха да обожават Върховния Господ. Те Му поднасяха поклони, обърнати в посока на Неговата свята обител – онова място, където отречените души могат да останат завинаги, след като го постигнат. Тогава чуха един дивен глас, струящ от небесата: „Не се тревожете! О, най-добри сред учените мъдреци, няма нужда да се боите. Вие сте благословени! Всички живи същества ще постигнат изпълнението на въжделенията си щом Ме срещнат. Виждам какъв смут причинява демонът Хиранякашипу и ще уредя подобаващо наказание за него. Понеже той притеснява полубоговете, Ведите, кравите, брахманите, ваишнавите, дхарма и Мен самия, унищожението му предстои в близко бъдеще. Моля ви, изчакайте търпеливо подходящия момент. Когато този демон започне да тормози собствения си син Прахлада, който е велика душа, аз ще погубя Хиранякашипу, пък макар и да го защитава благословията на Брахма. Мога да понеса много неща, но не мога да търпя да гледам страданията на някой Мой предан.”

Като чуха гласа на Бог Вишну, всички деви, обитаващи Сваргалока, Му поднесоха почитанията си и се успокоиха, уверени, че демонът скоро ще бъде убит.”[1]

Във времена на трудности всеки знае какво да направи. Хиранякашипу бил много силен и тогава полубоговете незабавно разбрали: „О! Трябва да приемем подслон при Вишну.” Когато животът и позицията на властимащи на полубоговете не са застрашени, те с готовност забравят за върховенството на Вишну. Не ви ли се случва и на вас понякога? Когато всичко е наред, забравяте най-висшия си дълг. Но и при най-малкия проблем незабавно ще се сетите. Така че ние се нуждаем от мъничко стрес, за да се сдобием с невъзмутимост. И пътят е този – да потърсим подслона на Вишну, Всевишния.

И тук полубоговете си мислят, че ще Му съобщят някаква новост, случваща се във вселената: „Ами, има един Хиранякашипу…” А Той казва: „Спокойно. Знам какво става. Просто изчакайте още малко и ще се намеся. Мога да изтърпя много неща. Но не мога да търпя някой да измъчва Моите предани.” Това показва, че е полезно да се отнасяме приятелски с бхактите. Защото ако ги притеснявате, тогава Бог Вишну, така да се каже, ще ви запомни.

 

(следва продължение)

 

[1] Продължава четенето от книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”



Hiranyakashipu-Brahma

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

Продължаваме да четем от историята за Прахлада. Досега вниманието ни е насочено повече към навиците и мотивите на Хиранякашипу. Този наш фокус съответства на насоките в „Ишопанишад”, тъй като там се казва: „Трябва да научите както за знанието, така и за невежеството.” Така че не е достатъчно просто да изучаваме божественото познание, но трябва да осъзнаваме и какво представлява невежеството. За да разберем правилно характера на светия преданоотдаден Прахлада, трябва да обърнем внимание и на нрава на неговия баща Хиранякашипу, който е противник на Вишну.

И така, Хиранякашипу установил своята власт и престижна позиция, които постигнал след отречението си. Има описание на неговия дворец, който може да се сравнява единствено с палата на Индра, водача на полубоговете. Но тук следва още нещо:

„След като зае поста на върховен император на вселената, Хиранякашипу постоянно пребиваваше в палата на Индра. Той винаги пиеше много силно вино и медночервените му очи се въртяха сякаш от гняв. Тъй като притежаваше цялата мощ на тапася и йога, всички полубогове освен Брахма, Вишну и Шива бяха принудени да идват и да му поднасят гирлянди, обожание и пълни поклони.” Виждате ли, постовете на всички останали били обсебени от него. „Благодарение на огромната си мощ, Хиранякашипу бе завладял райското царство и понеже се бояха от него, всички гандхарви, сиддхи, видядхари, апсари и дори Вишвавасу, Тумбуру, Нарада и други риши били заети да възпяват славата му за негово удоволствие.”

И така, какво е вашето мнение?

Яшода: Чудех се защо очите му са гневни. Щом има всичко, защо е още гневен?

Свами Тиртха: „Сякаш от гняв.” Тъй или инак, когато някой пие силно вино, изглежда необичайно. Но не в това е въпросът. Какво научихме досега за Хиранякашипу? Че той извършваше своето отречение – много сурова аскетична практика, стоейки прав на един крак, всъщност дори изоставяйки тялото си – за да получи сила, да получи благословиите на Брахма. И после, след като ги получава – няма вече тапася. Само пие вино, наслаждава се на музика и на това да го прославят. Преди той възславяше; сега него го славят.

Това е неправилната практика. Правилната практика е да започнеш с тапася и да продължиш с тапася. Между процеса и целта не бива да има разлика. В неговия случай разлика имало – „Искам да си наложа това самоизтезание, за да се сдобия с власт.” Но в нашия случай не бива да е различно. Ние искаме смирено да практикуваме бхакти-йога, за да бъдем смирени бхакти накрая. Моля ви, не забравяйте това. А не: „Аз практикувам смирено бхакти-йога в началото, за да стана накрая надут санняси”. Не това е целта. Нашата цел е да бъдем живи и любящи слуги на Върховния. Забравим ли го, това е демоничната тенденция.

„Хиранякашипу насила превзе енергията на дъжда от Индра, енергията на вятъра от Ваю, енергията на огъня от Агни и след като си присвои силите на всички полубогове, владетели и управници, той ги остави безпомощни. Хиранякашипу беше непобедимият върховен господар, ала понеже не бе способен да овладее собствените си сетива, дори след като се бе насладил на каквото пожелаеше, той пак не можеше да намери удовлетворение. След като му омръзна всевъзможния разкош, той започна да се въвлича във всичко, което е забранено от шастрите. Пропиля толкова време по този начин, че Санака и останалите риши го прокълнаха за това.”

(следва продължение)

 

 



ma

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

Въпрос: Ако Хиранякашипу е имал такава извисена позиция и в онази епоха хората са били много по-развити, как той не е могъл да си спомни своя източник, откъдето е дошъл?

Свами Тиртха: Ами защото така е трябвало да стане. За тях не е било необходимо да помнят цялата история. Така е трябвало да се случи.

Ямуна: Това е дълбок и често задаван от хората въпрос за карма и прераждането: ако действително съществува прераждане и смисълът е душата да научи урока да плува срещу течението, тогава защо тя забравя предишните си преживявания? Каква е причината душата да забравя, щом смисълът е да се научи? Забравянето е против ученето.

Свами Тиртха: Моля ви, прочетете стих 15.15. „Аз се намирам в сърцето на всеки и от Мен идва помненето, знанието и забравата. Аз мога да бъда познат чрез всички Веди. В действителност Аз съм съставителят на Веданта и познавачът на Ведите[1]. Първата част е достатъчна в случая: „От Мен идват знанието, паметта и забравата.” И като фини впечатления всичко остава от предишните животи. Защото сегашният ни живот, настоящото ни положение е бъдещето на нашето минало. А нашето настояще е миналото на бъдещето ни. Така че ако познавате настоящето, тогава знаете миналото, знаете и бъдещето. Достатъчно е да се познава сегашната ситуация. От нея, прилагайки верния метод – на познание, на спомени – можете да разберете и двете посоки – и миналото, и бъдещето.

Но това е мистична сила – да виждаш миналото, настоящето и бъдещето каквито са. Ако живеете сега, тук и сега, прилагайки този метод, можете да преодолеете всички проблеми. Защо да обръщаме прекалено много внимание на миналото? То просто си е отишло, няма го вече. Защо да отделяме твърде много внимание на бъдещето? Та то още не съществува. Защо не насочим вниманието си към сегашния момент? Понеже миналото е история, бъдещето е мистерия, а днешният ден е подарък.

[1] „Бхагавад Гита” 15.15



against the current

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

Въпрос: Защо злото обзема човека? Дали самият човек го иска? Или просто позволява да се случи?

Свами Тиртха: Много добър въпрос. По какъв начин злото властва над хората? Защо, ако не го искаме? Същият въпрос задал Арджуна на Кришна. Атха кена праюкто ‘ям папам чхарати пурушах[1]  – „Откъде се взима тази сила, която кара хората да вършат грехове?” Никой не иска да е грешен! При все това понякога някаква сила просто ни връхлита и ни обзема – откъде идва тя? Тогава Кришна отвърнал: Кама еша кродха еша раджо-гуна-самудбхавах[2]„Това идва от кама, от желанието. Идва също и от кродха, гнева. И в крайна сметка идва от раджа-гуна, проявлението на страстта.” Така че това е източникът на цялото негативно влияние, което спохожда хората. „Върховният Бог каза: „Единствено и само похотта, Арджуна, родена от досега с материалната гуна на страстта и по-късно превърната в гняв, е всепоглъщащият греховен враг в този свят.” А ето го и въпроса в предишния стих: „Арджуна каза: „О потомъко на Вришни, кое подтиква човека да върши грехове, дори и да не иска, като че тласкан насила?” Така че понякога това е против желанието ни. Ние искаме да сме добри, но потокът на тези влияния е толкова мощен, че просто ни помита.

Тогава идва следващият въпрос: възможно ли е да се противопоставим или не? Защото така много лесно може да си кажете: „О, не е моя грешка, не е мой грях. Просто това влияние ме обзема, аз не съм виновен.” Има ли начин да се устои?

Има. По-нататък се казва: „Тази материална природа е практически невъзможно да бъде преодоляна, тъй като е толкова силна! Ала онези, които Ми се отдадат, могат с лекота да я прекосят.”[3] И така, докато сте под влиянието на материалната енергия, не можете да се противопоставите. Затова трябва да се отдадем под божествената закрила – тогава е съвсем лесно. Как? „Тази Моя божествена енергия, състояща се от трите гуни на материалната природа, е трудно преодолима…” Така че на практика всеки, който живее на планетата Земя се намира под това въздействие. Много, много, много е трудно да се надмогне подобно влияние. Обаче… „Обаче тези, които са Ми се отдали, могат с лекота да преминат отвъд нея.” Много просто. Звучи много просто. Но общовалидно правило е, че за да се избави от едно влияние, човек трябва да се остави на друго влияние.

Така че този е начинът да се противопоставим на порочното влияние. И разбира се, ние се стремим да следваме определени принципи, които ще помогнат в това отношение. Ала в крайна сметка зависим от божествената милост.

Въпрос на Ямуна: Махарадж, няма ли Бог големи очаквания към нас – че трябва да можем да плуваме срещу течението, независимо колко е мощно?

Свами Тиртха: Определено! Определено! Стандартите са високи. Моите стандарти за вас и всичките ми ученици са високи. Така че ако се налага да пожертвам малко топлота, докато ви говоря, не си мислете, че това е от липса на обич. Но какво се случва като плуваме срещу течението? Ще стигнете до извора. Така че ако плуваме срещу течението на материалното влияние, това без съмнение е трудно; обаче така ще стигнете до извора. А изворът е божествен. При извора е божествеността.

[1] „Бхагавад Гита” 3.36

[2] „Бхагавад Гита” 3.37

[3] „Бхагавад Гита” 7.14