Category RSS

Calendar

June 2017
M T W T F S S
« May    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  



Допълнителни издания issues

Golden!

(продължава от предишния понеделник)

„Всички тези стадии заедно се наричат стхайи-бхава, или неспирна божествена любов в предано служене. В добавка към тези степени съществуват вибхава и анубхава. Когато по-висшият стандарт на екстатичната любов е смесен със симптомите на саттвика и вябхичари, преданият се наслаждава на трансценденталното блаженство от любовта към Кришна в многообразие от нектарни вкусове.”[1]

Тук има описание на вибхава, стхайи-бхава и анубхава. Вибхава е предварителната причина за екстаза – тя поражда чувствата към Кришна в сърцата на преданите. Кои елементи могат да предизвикат такива божествени чувства у вас? Например името на Кришна. Когато чуем името на Кришна, определена емоция отеква у нас. Или когато видите картина с Кришна се разтрепервате, зашеметени сте. Спомняте си онзи лекар, който служел на царя и когато зърнал наблизо ветрило от паунови пера, припаднал, защото незабавно си спомнил пауновото перо в косите на Кришна. Така че ако нещо ви свързва с вашия възлюбен Бог, то ще предизвика тези чувства. Името Му, облика Му, нещо, което Му е скъпо, нещо свързано с Него ще ни помогне да си спомним, да влезем в досег с Него. Както една майка – когато детето порасне и тя види мъничките играчки, с които си е играло у дома, веднага си спомня: „О, милото ми! Сега скъпият ми син си играе с големи коли, а когато беше мъничък си играеше с тази малка количка.” Така нещо, свързано с този, когото обичате, ви кара да го помните, да сте в досег. Това е още една причина защо трябва да общуваме с преданите – защото като видите някой предан, на мига си спомняте за Кришна: „Да, той е посветил живота си на Кришна. Да, тя е една от прекрасната група гопи на Кришна.” По този начин можем да обогатим неспирната си медитация върху Бога, неизменната си свързаност с Него.

И ако изпитвате тези импулси, можете да получите някои отражения, някои от вторичните признаци, които бяха описани, тези тринадесет вида – смях, търкаляне и т.н. Голям въпрос е дали можем да изпитваме тези екстатични признаци по благовъзпитан начин. Дали съществува овладян екстаз? Мисля, че съществува контролирано триене на атомните частици – нарича се атомна електроцентрала. Но ако същият принцип се постави в бомба, просто следва взрив. Затова нека сме внимателни с тези енергии. А трябва да ви кажа, че тези тринадесет типа екстаз не са най-висшите симптоми – има и много по-опустошителни от тях. Те се наричат специални екстази или чувства с опустошителни признаци.

Но както и да е, не се страхувайте. Защото Махапрабху е наречен Златният Аватар и Той е досущ като Златен Вулкан, който изригва тези божествени чувства по такъв интензивен начин, че те са парещи като лава, ала в същото време са сладки като нектар. Не можете да живеете без това, а същевременно то ви изпепелява.

Обаче докато просто четем за тези различни видове вибхава, анубхава, стхайи-бхава, вябхичари-бхава, и т.н. само от книгите, това не е повече от теория. Добиете ли и най-мъничък поглед, ще разберете какво е. Тогава още повече ще започнете да почитате тези симптоми и самия процес като цяло, защото той ще ви отведе до много прекрасни, много висши и неизменни резултати. Трите признака, трите резултата, които можете да постигнете практикувайки йога, най-общо са приятелство, или приятелско отношение и подход към всички; вторият е състрадание; а третият е вътрешен покой на ума.

Затова моля ви, продължавайте все така, владейте екстаза си, за да не смущавате околните и практикувайте тези висши типове духовен екстаз само на вярното място.

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя Лила, 19.180-181



6 goswamis

Продължаваме да четем от „Чайтаня Чаритамрита”. Досега тъкмо говорихме за различните стадии на божествената любов, сравнени със захарта – от семето на захарната тръстика до бонбона. Следващият стих гласи:

„Всички тези стадии заедно се наричат стхайибхава, или неспирна божествена любов в предано служене. В добавка към тези степени съществуват вибхава и анубхава. Когато по-висшият стандарт на екстатичната любов е смесен със симптомите на саттвика и вябхичари, преданият се наслаждава на трансценденталното блаженство от любовта към Кришна в многообразие от нектарни вкусове.”[1]

За какво става дума дотук? Това е като един научен анализ на божествената любов. Тези различни стадии всъщност са много висши нива на божествена любов. Стхайи-бхава, или постоянното настроение, постоянното чувство е когато вашето посветено служене не се променя. Можем да наречем това неизменна посветеност. И не просто посветеност, защото тя би могла да бъде пасивна, а активна, отдадена посветеност.

И в добавка към тези степени има вибхава и анубхава. Какво е вибхава? Вибхава е произходът на бхава, или предпоставките за бхава, които вдъхновяват чувствата. Можем да наречем това специален екстаз. А анубхава е резултатът, произтичащ от тези чувства – нарича се под-екстаз. Тези анубхави, или подчинени изражения на екстаза, са разделени в тринадесет категории. Да ги прочетем ли? Няма да можете да запомните всичките тринадесет вида, но нищо, можете поне да добиете поглед какво биха могли да представляват.

И така, първото е танцуване; това ни е познато. Второто е търкаляне по земята; това обикновено не го практикуваме. Третото е пеене. След това викане. После скачане; екстатичният киртан е подскачащ киртан. След това шестото е издаване на силни звуци. После прозяване. Така че не си мислете, ако някой ваш духовен брат се прозява по време на лекция, че той е в тамас – може да е в чист екстаз. Следващото е тежко дишане; когато нещо лежи на сърцето ви, дишате тежко. Нехаене за общественото мнение – мисля, че тази част ни е позната. После е отделяне на слюнка. Сетне див, ревящ смях. Неустойчивост. И хълцане.

Това са тринадесетте вида подчинени изражения или признаци на екстаз. И така, ако някой чист ваишнава дойде у дома ви и започне да вика силно пред вратата, танцувайки бясно и скачайки нависоко, докато плюе навсякъде около себе си, без да се интересува от общественото мнение и понякога се търкаля по земята – не си мислете, че е луд. Особено ако настоятелно изисква да получи прасадам – това е друг признак на екстаз.

И това наистина не е шега – никога не знаем какво се крие в сърцето на друг човек. Например, толкова много пъти сме чували за екстатичната любов към Бога; или пък в края на киртана – какво е онова специално чувство? Така че такива неща съществуват! И ако се оставите на тези импулси, може изведнъж да се окаже, че се търкаляте по земята.

„Тези вкусове са като смесица от кисело мляко, захарен бонбон, гхи, чер пипер и камфор и са приятни като сладостен нектар.”[2]

И така, това е наставлението на Шри Чайтаня Махапрабху към Шри Рупа Госвами. Рупа Госвами бил толкова отдаден на Махапрабху, че бил считан за втори аз на Махапрабху. Махапрабху избрал определени Свои ученици да изразят определени различни чувства. Например, Рупа Госвами станал шастра-гуру на цялата сампрадая заради дадения от него анализ на божествената любов, съдържащ се в „Бхакти Расамрита Синдху”, което в превод означава „Нектарният океан на посветеното служене” – можете да си представите колко възвишени са тези теми! Но има нещо дори по-висше и от тази книга, нарича се „Уджвала Ниламани”… Така че всички тези научни категории и тълкувания на нашата вяра били изложени от него. А пък неговият брат, Санатан, бил избран за предписаните принципи – той събрал всички необходими препоръки и напътствия как правилно да се практикува бхакти. Някъде из неговите книги пише, че трябва да изпълнявате варнашрама-дхарма съвършено в продължение на – не си спомням точната цифра – да речем 25 хиляди живота и едва тогава можете да започнете да практикувате бхакти. Колко живота има зад гърба ви в съвършено изпълнение на варнашрама-дхарма? Ала тъй или инак, благодарение на някаква безусловна божествена милост, ето ни тук. И освен тези формални предписани принципи, Санатана Госвами ни е оставил и някои висши аспекти на истината, каквито са разясненията към „Шримад Бхагаватам”. Освен това го има и този толкова възвишен предан, Рагхунатх дас Госвами – той е като раса-ачария. Една от неговите книги се нарича „Букетът на риданието”[3]. Толкова фини обяснения се съдържат в тази книга! А най-младият сред госвамите, Джива Госвами, бил избран да бъде философът. Той е дал в неговите „Шест Сандхарби” или „Трактати” всички доказателства за превъзходството на преданите практики.

И така, всички тези различни предани били избрани от Махапрабху да изпълнят по някоя специална цел. Дори когато Махапрабху прави нещо съвсем простичко, той осъществява множество цели. Когато наказал Младия Харидас[4], Той не само много сериозно утвърдил дхарма принципите, но защитил Своя предан от падение и освен това помогнал на младежа да постигне освобождение, съвършенство. Така че ако Махапрабху иска да постигне нещо, Той знае начините. И чрез отдадени предани като госвамите, Неговите последователи-ученици, е много лесно да осъществи тези божествени желания.

 

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя Лила, 19.180-181

[2] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя Лила, 19.182

[3] „Вилапа Кусуманджали”

[4] Виж „Чайтаня Чаритамрита”, Антя Лила, Глава 2



Go-Ra

Свами Тиртха: Ние сме в училището на любовта. Целият живот е за това. В три думи, нашето съществуване на тази планета Земя е: да живееш, да обичаш, да напуснеш. Това е, което трябва да правим в този живот.

Рукмини: Можем да живеем и да обичаме и след като напуснем.

Свами Тиртха: Разбира се. Но понеже ходим на това училище, трябва да изучим науката на любовта. Хората могат да се срещат на различни нива и на различни нива упражняват способността си да обичат. Едно е простото биологично привличане между половете. Нарича се секс – не е нещо кой знае колко висше. Всички вън го правят. Особено напролет – всички са замаяни по това. Основното в сексуалното привличане е „моето удоволствие”. „Не ме интересува с кого, но искам да съм щастлив.” Това е много елементарно ниво на разбиране за това какво представлява любовта. Следващото стъпало е еротичното привличане, еротичната любов – когато не съм толкова фокусиран върху собствените си плътски, телесни удоволствия, а съм готов да споделям чувства, емоции, готов съм да споделям живота си с някого. Това е много популярно в наши дни – да се споделя насладата, да се дарява щастие на другия. Но в това също участва тялото. Ала ако стигнете до следващото стъпало в практикуването на любовта, което се нарича фùлия – това е отношението на братство между хората – там не е нужно да участва тялото. Тогава можете да цените другия просто защото съществува.

И така, на първото ниво беше „моето удоволствие”. „Обичам те, за да ми е добре.” На второто ниво беше „Обичам те, за да ти е добре.” Тук поне има някакво настроение на служене: „Искам и аз да дам нещо, не само да получавам.” На третото ниво, на нивото на братството, е „Обичам те, защото съществуваш. Ценя това, че те има. Скъп си ми, защото те има.” Това достатъчно висше ли е? Мисля, че е доста висше! И се среща много рядко – да можем да ценим хората край нас просто заради това, че съществуват. Повечето пъти това, че съществуват, ни притеснява. Кавги, главоболия, ненавист, едно-друго… Обърнете го по правилен начин и тогава ще можете да цените другите за това, че ги има. Не бихте могли да сторите това без духовна визия. Невъзможно е! Невъзможно! Инак ще виждате само грешките и недостатъците.

Ала това не е краят. Краят се нарича агапе или духовната любов. Тук мотото е „Обичам те заради любовта. Не защото съществуваш, не за да съм щастлив, не за да си ти щастлив – а заради най-висшия принцип.” Това е изключително рядко. И един-двама души на такова ниво да срещнете в този живот, ще сте големи късметлии. Защото те не пресмятат, за тях всеки е еднакво скъп. Виждате, връща се подобно настроение, защото на първото ниво беше: „Няма значение с кого, искам да се наслаждавам!”; а на това толкова висше ниво е: „Няма значение с кого, искам да служа на божествената любов.” Обаче виждате израстването – едното е съвсем елементарно, съвсем брутално, съвсем себично, а другото е много извисено, много възвишено.

И тогава можем да кажем, че още по-следващото ниво, най-висшето ниво е божествената любов. То се описва в тази книга[1]  – както говорихме за према-бхакти, садхана-бхакти и т.н. Обаче тази книга не е учебник от началното училище. Защото божествената любов е най-висшата връзка между душата и Свръхдушата. А дори от още по-висш клас е връзката между Радха и Шяма. Или между Говинда и Радха. Пък искате ли да преминете даже още по-нататък, казано в съвсем кондензирана форма, това се нарича Гоура.

Мисля, това е, което трябва да изучим. И ние се обучаваме в тази наука – понякога в семействата си, понякога като аскети, друг път като проститутки, понякога като жени, друг път като мъже, брахмачари или грихастхи – няма значение. В дългосрочен план следва да разберем, че трябва да практикуваме в това училище, трябва да ходим на това училище. Защото това е най-висшият начин да изразим себе си – способността ни да обичаме. И да речем, че срещнете сродната си душа, тази връзка може да продължи в различни животи. Може би понякога като съпруг и съпруга, или като близки роднини, или като много скъпи приятели, понякога като върли врагове, или в духовни взаимоотношения – като братя и сестри или като гуру и ученик.

Рукмини: Тогава значи разликата между хората, които обичаш, зависи само от твоята посветеност? Сам решаваш кой е по-специален от друг, така ли?

Свами Тиртха: Докато правиш разграничения, не си на най-висшето ниво. Можем да разберем това единствено чрез философията на Шри Чайтаня Махапрабху ачинтя бхедабхеда таттва – еднакво и различно в същото време, по невъобразим, мистичен начин. Защото разбира се, трябва да развиваме отношение, при което любовта ни да не е усещане, а парадигма. Не просто чувство, а състояние на съзнанието. Защото чувствата се променят, идват и си отиват, ала основната ни визия за света, нашата парадигма, не бива да се променя. Веднъж разберем ли, че божествената любов е най-висшето, нима можем да заменим това с нещо друго? Не можем да го заменим! Стигнеш ли до върха, на върха си.

Затова се препоръчва да имаме тази обща визия. В същото време, на относителното ниво трябва да се държим адекватно. Защото има някои правила и предписания: „Аз съм мъж, аз съм жена, аз съм родител и трябва да се грижа за децата си” – тези неща не бива да се изоставят. Дори един реализиран предан, който напълно е осъзнал, че „Аз не съм това тяло,” трябва да влиза в обществената тоалетна според пола си.

1.  „Чайтаня Чаритамрита”

 



proper transaction

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Крипадхам: Третият ми въпрос е: какви са израженията на посветеността? Какво включват – някакви емоции, някакви действия, някакви философски разсъждения?

Свами Тиртха: Това е много далеч. Посветеност… какво е посветеността? Посветеност е когато даваш това, което имаш. Нима можете да дадете вашето философско разбиране? Ако го нямаме, няма как да дадем своята философия. Нима можем да дадем нашите практики? Че каква е вашата духовна практика! Тя е толкова слаба, толкова мижава. Така че ако разгледате списъка какво в крайна сметка имате, ще откриете: „Аз притежавам само две неща. Имам живота си, моята жизнена сила. И имам още едно проявление на тази жизнена сила – моята любов.” Това са единствените две неща, които притежаваме. Затова да се отдадете означава именно тях да дадете на някого. Давам живота си и давам любовта си.

Веднъж един цъфтящ млад човек срещнал един духовен учител. И му казал: „О, най-сетне те срещнах! Когато бях момче, сънувах един сън. Видях насън едни очи, които ме зовяха, и сега като те срещам, виждам същите очи. Божествената любов е толкова важна за мен, че съм готов да се откажа от всичко заради нея! Моля те, учи ме на преданост!” А когато учителят попитал: „Много е хубаво, че дойде, скъпо мое момче. Ще те уча, но какво ще дадеш?” момчето имало верния отговор: „Ще дам живота си.” Тогава учителят незабавно изоставил официалната роля и отвърнал: „Добре. А аз съм готов да ти дам любовта си.”

Това е верният обмен. Единият посвещава живота си, а другият – обичта си. Кое е по-силно? Никога няма да узнаем. Но именно това е обменът, който всички ние търсим – ако дадеш нещо свое, получаваш много повече. Животът в преданост, духовните принципи не са според материалните принципи. Защото в материалната сфера даваш много, а не получаваш на практика нищо. В духовен смисъл даваш само едно нещо – само едно, не много – живота си. Ала тогава получаваш нещо толкова могъщо, толкова дълбоко, толкова необятно. Така че това е правилният обмен.

 

 

 

 

 



sadhumaharaja and gurudeva

 

(продължава от предишния понеделник)

 

Въпрос на Крипадхам: Възможно ли е да си посветен на няколко учители и да спечелиш бонбона?

Свами Тиртха: Да, възможно е. Но е възможно също така да си посветен и на един. Защото гуру в крайна сметка е един. Гуру е божествена функция. Гуру не е само личността, той е нещо отвъд. И ако се посветиш на личността, ще останеш с личността. Което не е лош вариант. Ала ако се посветим на божествения аспект на духовния учител, на гуру-принципа, тогава никога няма да изгубим връзката.

Така че възможно е да бъдеш посветен на различни личности, представящи все същите духовни истини. Както е казано: „Кроткото агънце суче от две майки.” Въпросът е да си кротък.

Знам, че не си удовлетворен от този отговор, но… налага се да кажа истината.

И защо е възможно да имаш повече от един гуру? Защото учителите биват на различни нива, от различни видове, с различни функции. Един те отвежда до пътя, друг те посвещава, третият ти дава напътствия, четвъртият ти дава раса, петият ти дава санняс – има различни гуру. Ти самият разполагаш и с вътрешен водач. Така че чайтя-гуру, вартма-прадаршака, шикша-, дикша-, раса--, санняс-гуру – има различни степени гуру. И в шастра се казва, че от един учител не можеш да научиш всичко. Защото като сме в началото, искаме да знаем всичко. И ако отидете при един истински учител с това леко оскърбително настроение: „Дай ми всичко! Дай ми всичко!” той ще ви даде някои загадки, с които да си чупите ума. Просто за да ви държи заети: „Не ме притеснявай!” А по-късно, когато подходите с едно по-смирено отношение: „Мой скъпи учителю, не ме интересува нищо вече, просто ми дай сладкия бонбон,” тогава може би той ще е по-нежен с вас и няма да ви дава външни практики, а вътрешни. Така че трябва да добием качествата, за да получим по-висшите напътствия.

Яшода: Във връзка с въпроса на Крипа…

Свами Тиртха: Да, всичко се върти около крипа.

Яшода: От вашия отговор разбрах, че говорите за учители, които принадлежат към една и съща гуру-сампрадая. Ами ако са в различни школи?

Свами Тиртха: Няма учители в различни школи. Има само една школа. Не се притеснявай, бонбоните се пазят в сладкарския магазин. В съседния магазин можеш да си купиш камъни или каквото ще – но бонбоните са в тази школа.

Яшода: Значи рано или късно ще отидем в правилния магазин?

Свами Тиртха: Да се надяваме, че още ще са ни останали зъби.

Крипадхам: В тази връзка бих искал да попитам: можем да имаме няколко учители, даващи ни различни практики и помагащи ни по пътя – това го разбирам. Но възможно ли е в сърцето си да имаш повече от един господар?

Свами Тиртха: Веднъж на лекция някой зададе подобен въпрос. Каза: „Кришна много ми харесва, но какво ако имам и друго увлечение? Ако в сърцето ми има още някой – друг път, друг Бог, друг гуру?” Тъй като този млад човек беше щастлив съпруг по онова време, го попитах: „Как би се почувствал ако съпругата ти има още някой в сърцето си?” Той нямаше повече въпроси. Разбра, че в крайна сметка трябва да сме ексклузивни. Ексклузивни не в смисъл да сме много модерни и елегантни, но в смисъл, че за нас няма други неща, само едно. Обаче това не е против другите неща – трябва правилно да разберем. Защото трябва да търсим онова, което познаем ли сме познали всичко, да търсим онова, което постигнем ли сме постигнали всичко. Това е Върховният Бог. Ако имате Него в сърцето си, ще имате всичко. Познавате ли Него, ще познавате всичко. Така че това е истинското ексклузивно служене – което обхваща всичко останало. Защото нищо не е независимо от Кришна. Затова имаме ли Него, имаме всичко. И затова нямаме нужда да търсим друг, втори Бог. Шрила Шридхара Махарадж казва, че най-прекрасното нещо, което въобще някога можете да откриете, е божествената любов. Кралицата на цялото съществуване е любовта. Какво повече можем да кажем!

 

(следва продължение)

 

 

 

 

 



candy

 „Постепенното развитие на према, божествената любов, може да се сравни с различните състояния на захарта. Най-напред е семето на захарната тръстика, после самата тръстика и след това сиропът, извлечен от тръстиката. Когато сиропът се свари, той става течна меласа, след това твърда меласа, сетне захар, небет-шекер и накрая бонбон.”[1]

Вие на какъв стадий сте? Имате ли семената? Или бонбоните?

Затова искаме да принадлежим към тази школа. Защото тя дава най-доброто. Най-доброто от сладкия вкус

Крипадхам: Имам въпрос, всъщност три въпроса. Възможно ли е, ако някой не  е толкова посветен на гуру, но е много посветен на духовната практика, да достигне същите резултати? Вторият въпрос е…

Свами Тиртха: По-бавно, по-бавно! Не мога да отговоря на много въпроси наведнъж, така че един по един. Трябва да следваме постепенен процес. Един въпрос – един отговор. Но всъщност, тъй като това е мистичен процес, един въпрос – стотици отговори. Зависи от нивото, до което си достигнал в разбирането на отговорите. И така, ти питаш дали ако се посветим на практиката или ако се посветим на учителя е възможно да постигнем едни и същи резултати?

Крипадхам: Да достигнем онези висоти, да вземем бонбоните? Ако сме отдадени на духовната практика, но нямаме чак толкова силна връзка с гуру, възможно ли е да получим бонбоните?

Свами Тиртха: Ами, да вземем един материален пример. Къде са скрити бонбоните? Скрити са в специален магазин. И този магазин се пази от собственика на магазина. В обикновен ден той дава бонбони само на квалифицирани клиенти. Да го кажем накратко – само на онези, които са готови да заплатят цената. Но понякога има някакъв празничен случай, когато безплатно се раздават бонбони. Тогава може и да се сдобиете с един бонбон – и то ако сте късметлии. Обаче понеже той е толкова сладък и примамлив, ви се иска и втори. Само че за втория трябва здраво да се потрудите. Но ако сте добри приятели с магазинера, ще имате достъп до склада. Иначе може много да знаете за бонбоните, може да сте чели всички шастри, можете да търсите из Интернет, можете и да висите по цял ден пред витрината – от това няма да усетите вкуса.

Затова бих казал, че не можем да постигнем същите резултати като просто следваме някакви духовни практики и като се опитваме да удовлетворим своя духовен учител. Защото едното е дългият път, а другото – кратката пътека. И тъй като сме част от низходящ процес, резултатът не зависи от нашите собствени усилия, а е нещо, което ни се дава свише.

Но как да удовлетворим нашия учител? Как да сме добри приятели с магазинера? Като следваме напътствията. Ако той каже: „Мой скъпи синко, трябва да следваш цялата философия, всички правила и поучения, да извършваш такава и такава духовна практика, за да се пречистиш,” трябва да го правим. Тогава можем да стигнем до бонбона. Но тъй като гуру е севак-бхагаван[2], без тази връзка е на практика невъзможно да стигнем до по-дълбоките аспекти на преданото служене.

В същото време, просто да си фанатичен последовател на своя духовен учител или да развиваш гуруизъм вместо истинска отдаденост – това няма да ти помогне. Какъв е вторият ти въпрос?

 

(следва продължение)

 

 

 

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя Лила, 19.179

[2] Служещият Бог

 



shyam-shyama

(продължава от предишния понеделник)

 

И така, анартха означава „липса на правилни ценности и липса на правилна цел”. Защото илюзията упражнява две функции върху джива, душата. Двете функции на джива-мая са аваранатмика и викшепатмика – което значи „да отклонява вниманието” и „да покрива истината”. Това са двете функции на илюзията – тя ще скрие истината така, че да не можем да я видим; и понеже не можем да виждаме истината, ще се занимаваме с нещо друго, тъй като бездруго трябва да се занимаваме с нещо. Така че илюзията изпълнява и двете функции. Затова се препоръчва да се избавите от анартхите. И в последователността, дадена от Шрила Рупа Госвами, това се нарича анартха-нивритти – „Не практикувайте анартхи, не следвайте анартхи.”

Но как действително можем да се отървем от своите анартхи, от недостатъците си? Нима трябва да развием анартха-съзнание? Да се върнем към „първородния грях”, „като това съзнание за дявола”, „номерата на Лукавия”, „усмивката на Сатаната” или „триковете на илюзията, мая”? Ако опрем духовния си напредък на страх: „Боя се от мая, боя се от илюзията, страхувам се да не бъда и аз не знам какво…” това няма да помогне. Защото по този начин развивате мая съзнание, а не Кришна съзнание. Вместо да мислим за собствените си ограничения, защо да не мислим за прекрасните качества на Кришна? Затова истинската анартха-нивритти се равнява на артха-правритти. Мисля, че това е съвсем ясно за всекиго. Артха-правритти означава „култивиране на ценности”. Това е начинът да се избавите от неправилните ценности и от неправилните цели. Затова да сте заети с предано служене под любящата грижа на духовен учител означава артха-правритти – култивиране на ценности. И по този начин с лекота ще се отървете от всичките си анартхи, от всичките си грешки. Преди това трудно можем да говорим за каквато и да било сериозна привързаност към божествената цел. Защото тогава нашата вродена природа не може да се изяви.

И така, анартха-нивритти, пречистването от грешките, се случва благодарение на артха-правритти, култивиране на ценности. Тогава ще добиете стабилност в преданото служене (ништха). А стабилност означава „В добри времена и в лоши времена аз съм слуга на Бога.” Много е лесно да си добър бхакта, когато е лесно. Когато всички звезди са в добро разположение и всеки ме подкрепя: „О, джай, Прабхуджи! Джай, Матаджи! Колко хубаво, че дойде!” И когато самите вие също сте в добър, лек период. Но когато възникнат някакви трудности, когато от време на време пожънете някои от резултатите на предишните си постъпки, тогава ще можете да разберете доколко сте стабилни, доколко съхранявате вярата си.

Стабилност означава непоклатима вяра и практика. И тогава ще дойде един много прекрасен резултат – нарича се ручи, вкусът. През 1984 приемахме прасадам. И един от бхактите беше толкова вдъхновен от дхала… не, минутка, не беше дхал, беше кофта, да, кофта беше! Беше толкова вдъхновен от кофтата, че каза: „Тук има не просто раса, тук има ручи!” По-висшият вкус, който ще ви удовлетвори! Този ручи, разбира се, присъства още от началото, но повече в скрит вид. Ние трябва да развием способността да долавяме този по-висш вкус. Защото какво става с вас в началото, когато срещнете бхактите? „О, колко е интересно, колко очароващо, колко привличащо!” И това се дължи на вкуса, на по-висшия вкус. По-късно какво се случва с вас? Ще можете да отпивате от този по-висш вкус дори още по-добре. Това означава правилен напредък в духовния живот. А след това ще се разкрият и още по-висшите степени в бхакти.

Както съществуват десет основни практики на предано служене, като шраванам, киртанам и т.н, по същия начин съществуват и по-висши практики в предаността. С времето би следвало да напредваме към по-висше култивиране. Разбира се, това не означава, че трябва да изоставим шраванам и киртанам, но трябва да добавим повече дълбочина, да добавим повече стойност към всички тези практики.

Казано е, че садхана-бхакти може да ви изведе до определено ниво на реализация, обаче екстатичната божествена любов е дар от Върховния. Наш дълг е да се развиваме, да следваме всички принципи, необходими за пречистването – дхарма и парам-дхарма. И тогава сте се подготвили да прегърнете божествените благословии.

Степента на екстатична любов към Кришна се описва по следния начин: сърцето е напълно омекнало, свободно от всякакви материални желания, а духовните ви чувства са много силни. Това ще доведе до най-дълбока привързаност към Кришна. Пропускайки едно или две стъпала, не можете да стигнете до вярното ниво. Не е достатъчно да имате меко сърце, което обаче е напълно замърсено; и не е достатъчно сърцето ви да е чисто, но твърдо като лед. Така че различните качества трябва да се слеят в нашата практика и тогава ще можем да се доближим до нашите красиви идеали.

„Основните аспекти на према, постепенно нарастваща в различни състояния, се наричат нежност, отблъскване, любов, привързаност, още по-голяма привързаност, екстаз и още по-голям екстаз.”[1] И така, снеха, мана, праная, рага, анурага, бхава, махабхава – това са по-висшите практики в бхакти. Както споменах, съществуват и по-висши степени на предано служене, не само основните принципи. Ние също трябва да достигнем до това по-висше ниво.

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя Лила, 19.178



narada2

Процесът започва с едно много фино встъпление – нарича се вяра. Вярата е нещо, което се постига по добър късмет, по някаква божествена благословия. А когато сме в тази благословена позиция – да имаме вяра – можем да напредваме много добре. И можете да сте сигурни, че ще се пречистите от всичките си погрешни разбирания. И така, трябва да сме много внимателни по отношение на обекта на нашата вяра. Защото ако вложите вярата си в човешки същества, какъв ще бъде резултатът?

Хри Шакти: Разочарование.

Свами Тиртха: Правилно. Но ако посветим вярата си на Върховния, какъв ще бъде резултатът?

Хри Шакти: Обратното на разочарование. И повече от това.

Свами Тиртха: Правилно. Всъщност в този материален живот ние сме в един обучителен процес. Да кажем, Кришна е директорът, гуру е учителят и те се стремят да ни обучат добре така, че да завършим това училище. Защото каква е целта на училището? Тя е да изведе учениците до края на обучението. Целта на училището не е да задържи завинаги учениците в училище, защото тогава има нещо сбъркано. И така, посредством разни методи и различни инструменти, нашите учители се опитват да ни научат на правилните пътища. Понякога използват захарче, друг път – тояга. Но целта е една и съща – да научим урока, да вземем изпита и в крайна сметка да получим диплома: „Да, ти премина през изпитанията на материалния живот, приключено е с това и най-сетне можеш да встъпиш в по-висш етап на обучение.” За какво встъпване става въпрос?

Именно за това споменава тук Шрила Рупа Говами – да приемеш посвещение от учител. Това е много специален тип общуване със свети люде. Казано е: „Ако приемеш гуру с ума си, ще имаш много проблеми; ако приемеш гуру със сърцето си, няма да имаш никакви проблеми.” Защо е необходим гуру? Защото той е преподавателят, а ние сме учениците. И докато е така, сме в безопасност. Тъй като нашият учител ще се старае да се грижи за нас. Разбира се, трябва да сме послушни ученици и тогава процесът на обучение върви гладко.

Следващата стъпка след вярата и общуването е посвещението, което означава присъединяване към духовна школа; после следва заемането с предано служене. А в един смисъл можем да кажем, че целта на една духовна школа е да задържи учениците завинаги. Защото това е училище по съвършенство, не е материално училище, което ще ви обучи в страданията на земното битие, така че да пожелаете да се отървете от тях. Но това е училището на дхарма и парам-дхарма. А тази тема можем да изучаваме постоянно, завинаги – тя е безпределна! Можете да останете в тази школа и всеки път да научавате все по- и по-високи нива на все същата духовна наука.

Преданото служене под насоката на духовен учител ще донесе много желан резултат и този резултат е пречистване от анартхите. Какво е анартха? Анартха означава „без артха” или „без стойност”.  Артха – това са ценностите в живота. И второто значение на артха е „цел”. Така че ако тя бъде отхвърлена или пренебрегната, ан-артха, това означава без стойност и без цел. Анартха е такава обусловеност, която можете да имате, в която няма правилна цел и няма правилни ценности. И определено това ще блокира напредъка ви в духовния живот. Понякога нашата предишна материална обусловеност засилва нашите анартхи. Понякога начинът да се излекува дадена болест е да имате повече симптоми. Например, някое дете настине. В началото, за да се излекува, треската му ще се усили – често пъти става така. И понякога глупавите родители бързат с Панадола – незабавно искате да прекратите симптомите. Обаче по този начин не можете да излекувате болестта. Така че за известно време трябва да оставим симптомите да избуяват. По същия начин, ако искаме да се изцелим от материалната болест, и то специално когато желаем да се изцелим, симптомите ще нараснат буйно. Както една монахиня ни обясни вчера: „Тези, които са покорни слуги на дявола, той не ги изтезава. Обаче онези, които искат да му се измъкнат – о, те са подложени на изпитание.” По същия начин, ако искате да се избавите от влиянието на илюзията, до едно определено ниво илюзията ще ви иска все повече и повече и ще ви изпраща изпитания. А тази битка на практика е изгубена битка. Защото Кришна казва в „Гита”: дайви хй еша гуна-майи мама мая дуратая мам ева йе прападянте маям етам таранти те  – „Тази Моя божествена енергия, илюзията, съставена от трите гуни на природата, е на практика невъзможно да бъде надмогната. Ала онези, които са Ми се отдали, могат с лекота да преминат отвъд нея.”[1]

Така че това е начинът да се избегнат капаните на илюзията – повече отдаденост. Да се отдадете на какво – на симптомите на материалната инфекция ли? По-скоро не. Отдайте се повече на своето служене, отдайте се повече на божествените си учители, отдайте се на святото име. Анализирайте себе си и се надявайте на милостив изход.

 

(следва продължение)

 

[1] „Бхагавад Гита” 7.14



krsna-opens-his-mouth

Въпрос на Манджари: Говорили сме за гуните на материалната природа, които са част от маха-мая. Също така знаем, че съществува йога-мая в духовната сфера. Има ли там духовни гуни – например, чувала съм бхактите да говорят за шуддха-саттва – и какви са те?

Свами Тиртха: Добър въпрос. Какво е вашето мнение? Какво е вашето виждане?

Хаягрива: Шуддха-саттва е трансцендентална, отвъд трите гуни на природата, това е чистото добро.

Свами Тиртха: Да. Правилно. Има ли нещо по-висше?

Отговор: Тъй като нашата сфера тук е обърнато отражение, излиза, че шуддха-тамас би трябвало да е най-висшето.

Свами Тиртха: Леле! Звучи отнасящо ума, а? „Чисто невежество”. Трябва да разгледаме това в по-голяма дълбочина, нали?

И така, ако искаме да открием структурата на материалната сфера, кое е най-горе? Най-горе е саттва. Саттва, доброто, е най-добрата част от материалната природа. По средата е раджа, а третото, най-ниското е тамас – инерция, пасивност, товар, маса. Тамас е материята, съвсем инертна; раджас е енергията, която движи нещата; а саттва е светлината, донасяща разбиране, задаваща посоката и управляваща цялата тази система. И тази система е динамична – понякога едно надделява, друг път друго превзема съществото ви и така попадате под влияние на различните гуни. А както обсъждахме, съществува пасивно състояние на шанти, освобождение, или нирвана. Нир-вана означава „няма гора” – извън гората на материалното битие. Вана е „гора”, нир-вана значи „без гора”. Това е пасивното състояние. И ако съзнанието ви се издигне през всички тези различни слоеве, тамас е като дълбокия гараж под София Мол, минус трето ниво. Веднъж влезете ли там е много трудно да намерите пътя навън. След това минус второ ниво е раджас, минус първо ниво е саттва; а нулевото ниво, партерът, е нирвана, или брахман. Това е просто кота нула! Съжалявам, скъпи мои, то не е кой знае колко висше постижение, просто нулево ниво.

Добре, а сега нека да влезем в Мола. Знаете, саттва означава знание, чистота, религиозност – но като цяло саттва е малко пасивна. „Доброто е пасивно, злото – активно”. Така че шуддха-саттва, първото ниво отвъд неутралната степен на освобождението, е нещо много хубаво, много духовно, но там не се случва кой знае какво. Преданият в шуддха-саттва винаги казва „да” на Кришна, много е покорен, знае всички правила и предписания, познава рутината на служенето. Но в Библията е казано, че Господ изплюва хладкото[1]. Защото то не носи никакъв по-висш вкус, пасивно е. По същия начин и Кришна се нуждае от някакво вълнение.

И така, щом съществува шуддха-саттва, тогава кое е следващото ниво? Минус трето ниво беше материалната тамас, минус второ ниво – материалната раджа, минус първо – материалната саттва; нулевото ниво беше брахман. Сетне първото ниво е шуддха-саттва – чистото духовно добро. Кое е на втория етаж?

Нели: Шуддха-раджас.

Свами Тиртха: Там е шуддха-раджас, да. Съществува такова нещо като пречистена страст. А има ли нещо на третия етаж?

Яшода: Киното.

Свами Тиртха: Киното? Виждам, че много добре познаваш конструкцията на Мола. Но на третия етаж е шуддха-тамас. „Какво? Шуддха-тамас? Хайде стига! Това е някаква еретична философия. Никога не съм чувал такова нещо!” Но то действително съществува. Защото шуддха-саттва донася само бегъл поглед към духовната област. Виждате светлината. Но тази светлина е толкова ярка, че ви заслепява. Трябва да сме способни да зърнем шуддха-раджас и шуддха-тамас. И тъй както в материалната сфера тамас е най-ниската точка, според нашето разбиране шуддха-тамас е най-висшата.

Кой притежава шуддха-тамас в духовния свят? Гопите притежават шуддха-тамас. Защото те са в чисто, пречистено невежество за божествената позиция на Кришна, в пълна забрава. Само си представете – нима можете да дразните Бога? Не, не можете. Но гопите го правят. Понякога се крият от Кришна, друг път Го преследват… Нима някой може да прави това с Божествената Личност? Едва ли! Но на любимия си можеш да погаждаш всякакви номера. Така че те не знаят, не осъзнават величието на Бога

Също както и майка Яшода. Знаете, когато Кришна ял пръст и Баларам Го наклеветил пред майка Яшода, тя казала: „Я ела тук! Ела тук, скъпо мое момче!” Само се опитайте да си представите ситуацията – някой заповядва на Бога: „Тук!” И Той идва! „Пак ли си правил бели? Калпазанин! Отваряй уста!” Кришна е много послушен, отваря уста. И майка Яшода проверява какво има вътре. Тогава – като на 3D филм – тя била озадачена: „Вътре са вселените, основните елементи – не, това е прекалено! И аз също съм вътре, надничаща в устата на детето си…? Не, не, не! Това трябва да е някаква илюзия.” Така тя затваря очи, поклаща глава и казва: „Не, не, не. Това не е Бог, това не е божествено откровение. Това е моят син.” Чиста, чистичка тамас. Дори когато ѝ се предлага възможността да добие вярното разбиране, тя я отхвърля: „Не, не искам да знам истината. Искам да живея в моята истина. Защото моята истина е тласкана от любов. Ако разбера, че Ти си Върховният Бог, ще бъда обзета от страхопочитание и благоговение. Не желая това. Искам да съм невежа за Твоето величие. Искам Те съвсем близо до мен.”

Затова шуддха-тамас е най-великото. Но моля ви, ако просто цитирате: „Тиртха Махарадж каза, че шуддха-тамас е най-доброто, че това е нашата цел”, няма да приема това.

Ямуна: Трябва да цитираме или цялата лекция, или нищо.

Свами Тиртха: Да. Защото ако извадите от контекст просто няколко думи: „Този човек ни говореше за София Мол. Пък след това каза, че най-добрата част е в киното, което е най-горе. И неговата цел е тамас…” Затова моля ви, цитирайте точно.

 

[1] Откровение 3:15-16   

 



пътят, истината и животът

(продължава от предишния понеделник)

 

Единият вид служене е официалният, а другият – естественият. Кои са разновидностите на садхана-бхакти? Кой може да каже? Бхакти означава предано служене; а какво е садхана?

Отговор: Духовна практика.

Свами Тиртха: Духовната практика – това е начинът да постигнете целите си. Садхана означава също така, че трябва да живеете според истината. И така, кои са елементите на садхана-бхакти?

Отговор: Мъдрост, себеконтрол и любов.

Свами Тиртха: Не е зле. Но може би аз зададох въпроса неправилно. Всъщност питам за степените, за различните видове садхана-бхакти. Елементите са „правя това, правя онова”, но какви типове, какви основни практики има?

Хаягрива: Вайдхи и рагануга.

Свами Тиртха: Правилно! Благодаря ти. И така, садхана-бхакти има две нива: едното е вайдхи, а другото – рагануга. Какво е вайдхи? Вайдхи идва от видхи. Видхи означава „правило”. Това е предано служене, регулирано от правила и предписания, видхи. Трябва да се събуждаш в такъв и такъв час, да се миеш по такъв и такъв начин, да матруваш по еди какъв си начин, да се покланяш еди колко си пъти, да звъниш с камбанката, да правиш това или онова, по това време или по онова време… Сложно е! Познато ни е, нали? А какво е рагануга?

Отговор: Спонтанността, когато не се нуждаеш от правила и предписания, а просто си живееш така./

Свами Тиртха: Ами, това е материалният живот. Не следваш никакви предписания и просто си живееш така. Така живеят гъбите. Без правила, без предписания – просто така.

Отговор: Но това касае спонтанната любов към Бога.

Свами Тиртха: Кое – рагануга?

Отговор: Всъщност не – рагануга е да следваш онези, които имат такава любов.

Свами Тиртха: Благодаря ти! Значи не става дума да живееш както си искаш, но ти следваш нещо. Затова дори рагануга се счита за начална практика. Тя е елемент от садхана-бхакти. Рагануга е малко по-различна практика от вайдхи. Ануга значи „да следваш стъпките”, а рага означава „тези, които са привързани към Кришна”. Така че рагануга-бхакти значи „следвай тези, които са привързани към Кришна”. Всъщност ние правим това дори на нивото на вайдхи. Защото ако нашият учител ни казва: „Прави това, следвай онова, това е твоето служене, тези са твоите принципи”, ние следваме. Но рагануга е по-скоро улавяне на същината; не са просто рутинните, официални правила, а нещо повече. Ако сме съвсем начинаещи на нивото садхана, това означава, че още не сме постигнали плодовете на садхана. Ако сте съвсем начинаещи в рагануга, това значи, че все още нямате рага, но все пак се опитвате да практикувате така, че да я достигнете. Рагануга-бхакти е нещо много висше. Много рядко и много висше. Затова можем да си помислим, че това е краят. Ала има ли нещо още по-висше?

Някой: Према-бхакти.

Свами Тиртха: Према-бхакти! Или, ако искаме да го кажем по-точно, рагатмика-бхакти. Рагатмика-бхакти е спонтанното ниво на любящо служене към Върховния, където атма, или същината на нашата отдаденост, е рага. Рага-атмикаатман, съкровената сърцевина, есенцията е рага. Не е вайдхиятмика, рутинната есенция, есенцията на правилата – не, то е рагатмика. Така всъщност можем да кажем, че по-висшето ниво на предано служене е рагатмика-бхакти. Обаче то се практикува от кого? От паришадите – вечните спътници на Кришна, или нитя-сиддхите. Така че е изключително рядко.

Но… мисля, че допуснах грешка; не е изключително рядко, то е поголовно. Защото от оттатъшната страна е естествено изражение. Може би отсам се среща рядко, обаче оттатък… Представете си, влизате в Голока Вриндавана и искате да започнете философски дебат. Едва ли ще си намерите партньори за това. Но дори да се натъкнете на някоя достатъчно любезна гопи да поговори с новодошлия, и излезете със своите идеи: „Хей, какво е твоето мнение за вайдхи-бхакти?” тя ще отвърне: „Вайдхи-бхакти? Много интересно! Никога не съм го чувала. Това е нещо ново за мен.” Защото ако живееш всред божественото обкръжение ти е много трудно дори да си представиш, че някой не живее там.

Така че философски дискусии в Голока Вриндавана няма. Там има само съревнование във възхвала и служене. Ала докато стигнем до онова ниво, трябва да следваме това, което ни е дадено. И трябва да добавим една много специална съставка – нашата обич. Не е достатъчно официално да избършеш пода на храма. Една платена чистачка може да направи същото. Коя е разликата? Ако вложим нещо повече, ако наистина го сторим като любящо приношение към Бога – в това е разликата. Затова нека винаги сме много внимателни и чувствителни за това фино качество. Мисля, че всички разбираме – можем да извършваме дадено служене с пренебрежение или с пълно внимание, с пълна посветеност. И разликата е огромна.