Category RSS

Calendar

December 2017
M T W T F S S
« Nov    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031



Допълнителни издания issues

падаща звезда (1)

„О, ваишнава госвами, моля те, бъди милостив към мен! Освен теб никой друг не е способен да пречисти падналите души. Къде може да се намери някой, просто в присъствието на когото всички грешки и грехове побягват надалеч? Постоянното къпане в святата Ганг ще пречисти човека, но твоята сила е толкова велика, че пропадналите души се пречистват само като те видят. Святото име ще освободи онези, които извършват някакви грешки срещу Бог Хари, ала онези, които извършат оскърбление срещу теб, нямат шанс за спасение. Сърцето ти винаги е обител за Бог Говинда, а Бог Говинда казва: „Ваишнавите винаги живеят в сърцето Ми.” Затова аз копнея за прахта от твоите лотосови нозе във всеки мой бъдещ живот. Моля те, считай Нароттам за свой и бъди милостив към него.”[1]

И така, скъпи мои, тази молитва ни показва начина, по който да се обръщаме към божествеността, начина, по който да се обръщаме към тези, които са по-висши от нас. Има много различни методи човек да се пречисти, но най-добрият е да служи на онези, които са чисти. Свръх-силата на Кришна се проявява по личен начин.

Както говорихме наскоро, светците, преданите, са нещо свято за нас, те са свещена институция. Без тях ние вървим в тъмнина. Независимо, че сте читкана, духовна искрица съзнание, вие сте досущ като малка комета, пресичаща небето – идваща от мрака и отиваща към мрак. Миналото е история, бъдещето е мистерия, а днешният ден е дар.

Ала вместо този линеен път – идвайки неизвестно откъде и отивайки неизвестно накъде – когато нашата мъничка планета прекосява вселената, тя среща по-голямо небесно тяло, каквото е Слънцето. Не щеш ли, насред своя път из мрака вие се натъквате на Слънцето. Какво се случва с вас тогава? Променяте посоката си. Вместо да идвате отникъде и да отминавате наникъде, вие сте привлечени от нещо, влизате в орбита. А какво означава да сме в орбита около Слънцето? Означава, че винаги сме огрени от слънчевата светлина. Ако се радвате на близостта на Слънцето, значи получавате неговата енергия. Затова винаги оставайте в светлината!

Нашият живот е подобен на този на кометите. Идваме от някакви източници – кой знае какви – и обичайно хората приемат опитността на живота без някаква смислена цел. Но аз мога да споделя моя опит. Когато срещнах преданите, животът започна да се променя. Тази промяна още не е приключила. Имам много още какво да пречиствам и превъзмогвам, ала тази промяна, тази божествена светлина е толкова удивителна, че е просто неустоима.

[1] „Еи баро каруна коро” – предана песен от Нароттам дас Тхакур



sower

Някои от нашите приятели изразиха желанието си да се присъединят към семейството на ваишнавите. Което е много благоприятно събитие и затова нека споделя някои вдъхновени идеи относно значимостта на посвещението. Достатъчно е да се започне нов живот веднъж. Дори само от това можете да видите колко възвишен и мистичен е нашият процес. Защото не се налага да напускаме телата си, за да започнем нов живот; нужно е единствено да изоставим предишното си ниво на съзнание, за да се преродим.

Има шанс да бъдем посветени в три неща: в наука, в мистерия, а третото ще ви го кажа по-късно. Какво да речем за първото? Искате ли да се присъедините към една велика наука? Иска ли питане! Затова започваме своето обучение. Присъединявайки се към която и да било школа, всъщност получавате посвещение в тази специфична тема, в тази наука. Коя е най-великата наука на планетата Земя? Най-великата наука на Земята е как да живеем. Някои хора чувстват, че няма нужда от тези ритуали, от тези посвещения. Но ние знаем колко важни са те. Защото като ги получим, заедно с тях получаваме и благословиите на всички онези, които култивират тази наука.

При все това, понякога считаме науката за твърде обикновена. Ние търсим нещо друго. Когато видим, че науката в материален смисъл не води до никъде, тогава си мислим: „Мистерията! Тя ще помогне! Дайте ми посвещение в мистерията!” Коя е най-великата мистерия на планетата Земя? Не е „как да живеем”, а самият живот. Най-голямата мистерия е този опит, наречен живот. И то какъв опит! Но не забравяйте – това е мистерия. Което означава, че зависи от личното, съкровено преживяване, и практически никога не можете да го разберете – понеже е мистерия. Ако можем да разберем или анализираме нещо, то вече не е мистерия и ще изгуби своето очарование. Така че някои тайни трябва да оставим неразкрити. Обаче не грешките ви.

След като бъдете посветени в науката, а сетне и в мистерията – това достатъчно ли ви е? На някои хора да. Пожелаваме им късмет! Но на нас това не ни стига. Нуждаем се от третото ниво.

Третото посвещение е в божествената любов. И колкото и да е странно, това са постепенни стъпала – все по-високи и, можем да кажем, все по-обширни пластове. Всички науки са включени в мистериите, а всички мистерии са включени в божествената любов. Значи и цялото знание е включено в божествената любов. Получавайки това едничко нещо, можете да получите всичко. Така че ако сте интелигентни, няма да си губите времето с приемане на посвещения в науки и мистерии. Разбира се, ние уважаваме всички тези различни школи и нива. Но тъй като животът е едновременно и дълъг, и кратък, се нуждаем от пряк път, от директна връзка.

В същото време посвещението не е банкет за дипломиране. Това не е краят на историята на вашето пътуване. То е началото. Е, може би не началото, но в този живот нека го приемем като едно много значимо и красиво начало.

В „Чайтаня Чаритамрита” се казва, че по милостта на гуру и Кришна в сърцето на човека се посажда семенцето на растението на божествената любов. Всички ние имаме потенциала; това, което е нужно, е отглеждане.

Денят на посвещението е много важен в нашия живот. Защото той е най-прекрасният ден. Ако вие, скъпи приятели, си спомните деня на вашето посвещение, ако се взрете в снимката от посвещението си и се погледнете в огледалото сега, ще видите разликата. Ако разликата е за добро, значи се развивате добре. Ако не виждате същия блясък и екстаз на лицето си в огледалото, тогава трябва да се върнете в онази точка. Защо? Защото нещо се случва тогава.

За да бъдем посветени в наука, трябва да си вземем изпитите. За да бъдем посветени в мистерия, трябва да преминем през изпитания. А за да бъдем посветени в божествената любов, единствено трябва да кажем „да”! Защо? Защото това е акт на милост. Всичко останало е акт на обмен, а това е акт на милост, която се разпростира към нас.



shipwreck

Въпрос: До каква степен божественият план е и наш план?

Свами Тиртха: Това зависи от вашата отдаденост. Божественият план е съвършен. В този живот има тенденции, които тъй или инак ще се случат – с или без нашия принос. В този смисъл те са обективни, независещи от нас. Човешката намеса в Божия план може да доведе до лоши резултати, няма съмнение. Каквато и грешка, недостатък, дисхармония да има, можем да ги проследим до изопачените човешки амбиции. Не е проблемът в амбициите, проблемът е единствено в изопачените амбиции.

В „Бхагавад Гита”, която е най-значимото разкрито писание на Индия, Бог казва: „Всички вървят по Моя път, всички следват Моя път.”[1] Какво означава това – че всичко е позволено? Че каквото и да правите, то е според божествения план? Съжалявам, по един път може да се върви в едната посока, а може да се върви и в обратната. Въпреки това вървим по един и същ път. Обаче посоката също е важна. Защото втората част на този стих гласи: „Аз ще ви отвърна според вашата отдаденост.” Така че колкото повече сме готови да казваме „да” на божествения план, толкова повече ще сме в хармония с тези божествени тенденции.

Божественият план си е божествен план – съвършен сам по себе си. Нашите планове са малко ограничени и малко слаби. Но ако приемем от сърце божествения план, нашият план също ще бъде съвършен.

Въпрос: По ваше мнение каква е разликата между божествен план и карма? Вторият ми въпрос е какво имате предвид под термина „духовна практика” и каква е практиката, която самият вие следвате?

Свами Тиртха: Кармата като правило също е част от божествения план. Но това не е най-висшата сила, която да наложи истината. Защото карма означава действие и последствие. Това е като физически закон, разширен до нравствените измерения на хората. Онези, които са слепи, вярват в случайността. Онези, които са умни, вярват в карма. Те знаят, че ако има действие, ще има и последствие. Ала онези, които са мъдри, вярват в божествената милост. И бих казал, че тя е окончателният план на Върховния Бог. Защото знаете, казва се, че ако си в беда се нуждаеш от непосредствена помощ. И колкото повече проблеми имате, от толкова повече помощ се нуждаете. Казва се, че в днешно време бедата е толкова голяма, че практически всички спасителни жилетки трябва да се раздават спешно. Тъй като този свят е един исторически потъващ кораб. Затова преди да се издавим, трябва да се научим да плуваме.

Така че карма съществува, но тя не е вечен закон. Ако се научим как да действаме правилно, можем да пренапишем своя кармичен модел. Аз вярвам в божественото провидение, в божествената милост, които са отвъд карма. Карма означава само истинност, ала милостта е отвъд, тя може да прехвърли мост над бездната. Само си представете, ако трябва да изплатим своята карма за всичките си глупави постъпки – първо на първо, това е дълъг списък, и ще отнеме дълго време. Но ако приложим верния метод, метода на посветеността, на себеотдаването, ако се съгласим с божествения план – да го назовем съвсем простичко, ако кажем „да” на Бога – тогава миналото е изтрито. Можете да започнете на чисто нова страница. Е да, понякога сме толкова глупави, че започваме отново поредния дълъг списък… Но като цяло е възможно да се изкачим на по-висше ниво чрез божествената милост.

По отношение на въпроса ви за духовната практика… Ще се позова на „Бхагавад Гита”, за да ви разкрия величието на традицията. Там се казва, че има различни методи на духовна практика. Един от тях е да посветим дейностите си на божествена цел. Да го кажем съвсем просто – например, да построим храм. Или можем да посещаваме свети места – като Седемте рилски езера, да речем. Или можем да изучаваме писанията и така да славим Бога. Или чрез благотворителност можем да споделяме това, което имаме с другите, които са в нужда. Медитацията също е включена в този списък с духовни практики. Има и отречение, тапася[2] като начини за генериране на духовна сила. Но нашата специфична медитация е мантра медитацията. Медитация означава „да си свързан”, а мантра значи „което освобождава ума”. Това е такава молитвена, медитативна формула, която освобождава нашия ум, нашето съзнание. Тази е основната практика, която следваме.

Но ако сме достатъчно посветени и решителни, можем да стигнем до нивото, където всяко действие, което извършваме е медитация. Храненето, готвенето, спането, работата, отглеждането на деца – каквото и да правим, то може да бъде медитация. Ако имаме правилната визия, ако имаме правилното съзнание, каквото и да вършим, ние ще помагаме на божествения план да се проявява.

Въпрос: Дадена ли е на човешкия ум способността да унищожи света? Може ли човешката воля действително да унищожи този свят?

Свами Тиртха: Може би е възможно, но не е вероятно. Ще ви кажа защо. Нашата традиция има мнение за бъдещето на тази планета и на планетарните системи, а също има мнение за максималните способности на човешките същества. И така, що се отнася до времевия фактор за тази вселена, включително планетата Земя, можете да сте спокойни – тя ще продължи да съществува още дълго време. Въпреки че тази ера е най-кратката от различните юги, различните епохи. Има четири ери: Златната, Сребърната, Бронзовата и Желязната. Мисля, че можете да отгатнете в коя ера живеем сега и това не е Златната Епоха. При все това тази последна епоха, Желязната Епоха, също е достатъчно дълга. А когато една епоха свърши, ще започне друга. Така че не се притеснявайте.

Но другата страна на вашия въпрос, относно способностите на човешките същества – да, ние притежаваме разрушителни сили, но притежаваме също така и съзидателни сили. И се казва, че ако някой практикува мистичната страна на йога, той може да постигне специални сили, наречени сиддхи. Като например да ходи по вода, да минава през стени, да чете мислите на хората, да е способен да познава миналото, настоящето и бъдещето – могат да се постигнат определени качества. Имах приятел, който веднъж каза: „Когато медитирам, виждам какво има вътре в шкафа.” Отвърнах му: „И аз го виждам, като отворя вратичката.” Така че тези качества могат да се постигнат.

Но едно от най-висшите постижения е силата да се творят светове. Това направо отнася ума! Обикновено си мислим, че да се създаде свят е работа на Бога. При все това, ако се замислите: например Интернет – това е виртуална реалност, която, можем да кажем, е сътворена от хората. Или ако разгледаме един ашрам, една духовна общност, която е досущ като духовно убежище насред материалното битие – това също е като създаването на един нов свят, където властва хармонията. Така че трябва правилно да разбираме тази способност на хората да творят светове. А ако притежавате способността да създавате, може да имате и способността да рушите. Но не е вероятно.

[1] „Бхагавад Гита” 4.11

[2] аскетизъм



Nov

20

mist is withdrawn

Въпрос: Бих искала да ви попитам за пръв път ли сте в България и имахте ли възможността да посетите някои места в нашата страна? И в тази връзка искам да попитам как усещате енергията на нашата земя, енергията на нашия народ?

Свами Тиртха: Що касае до първата част на въпроса ви, дали съм за пръв път или не: тъкмо пресмятах… моят духовен учител ме изпрати тук в България още през 1988 за първи път. Колко години са това? Близо 25 години, нали? Това си е доста време.

По отношение на втората част от вашия въпрос, имал съм щастието да посетя доста места тук в България. Дори в първите години видях колко много хора практикуват йога. Все още имам някои приятели, с които се срещнахме още на първото ми посещение – по онова време те практикуваха и изучаваха йога, сега я преподават. Времената се променят, но йога остава неизменна. И споделям усещането, че да, вие имате духовна основа, имате отношение към духовния живот. Обаче успехът зависи от самите вас.

В същото време нашата национална идентичност не е вечна идентичност. На относителното ниво тя е нещо много важно, защото ние сме родени тук, трябва да се учим, трябва да направим нещо точно тук; но в крайна сметка всички сме братя и сестри. Бог е върховният отец, източникът на всички – така че на това духовно ниво ние всички си принадлежим. А пък различните ни идентичности – национална, местна, професионална, семейна, полова – са на различни нива. И ние трябва да се справяме по един добър начин на всички тези различни нива.

Моето впечатление е, че вие сте много топлосърдечни. Също имам впечатлението, че дамите тук са много силни. Надявам се мъжете също да са силни. Но такъв един емоционален заряд е добро начало за прехода от мозъка към сърцето.

Въпрос на Рукмини: Моят въпрос е как да направим този преход от главата към сърцето и как можем да развиваме своето сърце? Как да помогнем на ума си да прояви третата си способност – чувстването?

Свами Тиртха: Отговорът на всички въпроси започващи с „как” е „извършвайте духовната си практика, мантрувайте повече”. Защото това е много фина промяна. Но стига да започнем, тя също започва да се случва. Истински напредък означава да придобиваме духовни качества. Или по-скоро можем да кажем: не да ги добиваме, а да им помагаме да се разкрият. Защото ние сме плодове от божественото дърво, така че споделяме божествените качества, притежаваме тези духовни качества. Единственото, което трябва да направим, е да премахнем воала на неразбирането, на илюзията. И колкото повече се просветляваме, толкова повече слънцето ще ни огрява.

Така че „как да…”? Продължавайте да практикувате и ще откриете.



knigi

Въпрос: Бихте ли ни казали моля, Вие открихте ли себе си, мисията и целта на своя живот? Как се случи? Бихме искали да знаем.

Свами Тиртха: Дали съм открил себе си не зная. Това не е толкова важно. Но дали съм открил своята мисия…? Нали нямате против, че ще говоря лични неща? Моля да ме извините! Аз бях много разочарован от живота. Защото прилагах философстване; виждате, философията носи такива горчиви резултати – води до неудовлетворение. Чудех се, какъв е смисълът на това да живееш на Земята шейсетина години? Идваш от нищото, тук си нещо и свършваш пак като нищо… В това нямаше никакъв смисъл за мен. Не е ли логично? Започнах да търся целта на този живот. „Може би това? Не. Може би онова? Още по-малко.” Но тогава ме посети един мой съученик, след като две години не бяхме поддържали връзка, сложи на масата ми две книги по древна индийска философия и каза: „Може това да ти е интересно.”

Оказа се прав. Защото тогава открих онези, които не само четат и мислят по този начин, но и практикуват така. Знаете, теории – имаме стотици, хиляди теории, библиотеките са пълни с теории. Но къде е практиката? Така че когато открих онези хора, които практикуваха, а не само проповядваха, аз бях много щастлив и си казах: „Ето най-сетне нещо, което не просто събира прах по рафтовете, но е жив принцип!” Тяхната чистота много ме привлече. После, след известно време срещнах и наставника на тази група. И това беше краят на моето търсене, тъй като той донесе всички отговори на моите въпроси. Когато разбрах, че не сме просто тела, а сме вечни души от духа, тогава цялото пътуване през живота придоби по-висш смисъл.

Често ние копнеем да намерим духовни приятели. Аз също търсех приятели, но трябва да ви кажа, че открих своите духовни братя и сестри. Това е много по-висша, много по-наситена връзка. Защото означава, че ние споделяме живота си. А това е едно от най-големите богатства, които имаме. Имаме и още едно богатство – то се нарича любов. В крайна сметка нашата духовна идентичност притежава тези две способности – живот и любов. И всъщност именно тях трябва да посветим на Върховния Бог.

Та, ето как се случи. Нищо особено. Започна с няколко книги; ние също имаме някои книги тук. Така че ако някой иска, може би ще е интересно за вас.

Въпрос на Ямуна: Свещените писания са пълни с истории. Животът и той е пълен с истории. Любовта също се разкрива чрез истории. Вие споменахте три човешки аспекта – мислене, желаене и чувстване. Ако трябва да дадете съвършен пример за мислене, желаене и чувстване, кои истории бихте ни разказали?

Свами Тиртха: Това би отнело много време. Най-дългата история, запечатана в човешката памет, идва от Индия. Нарича се „Махабхарата” и е седем пъти по-дълга от „Илиада” и „Одисея” взети заедно. И тази книга е за мисленето, желаенето и чувстването.

 



divine tree

Говорихме си за онази пословица за плода, падащ от дървото – в определен смисъл ние също сме плодове. Ние, като души от духа, сме плодовете на едно божествено дърво. Древната мъдрост на йога казва, че индивидуалната душа е като струяща енергия, като искрица съзнание, идваща от божественото. Така че нашата най-висша, изначална идентичност е духовна. И както крушата не пада твърде далече от дървото, по природа ние сме съвсем близо до своя източник. Има само един проблем в тази система – нарича се илюзия. Тя е като мираж – показва ни нещо, което не съществува, помагайки ни да забравим истинската си същност. И така се налага да преминем през всички различни преживявания на телесния живот.

Как да намерим пътя навън? Пътят на религията, пътят на духовното просветление е обозначен от следите от стъпките на великите светци. Липсата на духовен авторитет в наши дни е огромен проблем за човечеството. В стари времена в Индия на върха на обществената структура са били брахманите, духовният елит; след това идвал административният елит, сетне икономическите сили на обществото и накрая трудовата му мощ. Всички тези различни части на обществото давали своя принос, за да може то цялостно да се развива добре. Духовният елит се считал за главата на обществото, административните сили – за ръцете му, икономическата мощ – за торса, самото тяло, а физическата енергия се представяла от краката. Ако тялото ни е цялостно, тогава можем да функционираме много добре. В случай, че изгубим една от ръцете си или един от нозете си, пак ще можем да действаме. Но изгубим ли една от главите си е много трудно да продължим да действаме. Така че главата е важна! Главата на обществото, духовният авторитет е много важен.

Затова целта на нашия човешки живот не е просто да имаме смислено и удобно съществуване на тази планета земя, но по-скоро да потърсим своята извечна страна. Нея култивирайте, защото онова, което има начало, ще има и край. Нашата телесна идентичност се е родила и ще умре. Ала духовната ни идентичност никога не се е раждала и не умира. Тя е вечна! При все това, ние отделяме толкова малко внимание на неизменната си страна. Затова предлагам да изместим малко вниманието си. Насочете го повече към вечната си страна, защото всичко се решава на по-висшите нива. И ако е взето това решение, то ще има своите ефекти и последствия на по-ниските нива. Ако веднъж решим: „Аз искам да намеря своята истинска същност,” това ще има своите последици в живота ни.

Какви последици можем да очакваме? Кои са основните амбиции на едно човешко същество? Обикновено искаме малко по-добра  позиция, искаме малко повече, или пък много повече, пари и т.н. – имаме толкова елементарни инстинкти, толкова дребни стремежи. Не мога да ви обещая, че ако се захванете с истинска духовна практика всичките ви материални желания ще бъдат удовлетворени. Не мога да кажа, че ще притежавате цялото богатство на света. Обаче – ако въобще трябва нещо да обещавам – мога да обещая, че ако сте успешни в усилията си, ще бъдете един удовлетворен човек. Можем да се поучим от толкова много учители. Знаем, че гуру, свами, учителите са много почитани. Но понякога можем да учим дори от кучетата. Защо? Защото кучето се стреми към много, но е доволно и с малко. Така че ако притежаваме тази духовна перспектива – за живота си, за вечността, за това по-висше измерение – тогава ще имаме удовлетворен живот.

Голямо изкуство е да си удовлетворен. Това е една от практиките в йога – да се упражнява доволство. Толкова много причини имаме да сме доволни. Е, имаме причини и да се оплакваме. Но това е ваш избор – дали да се оплаквате от онова, което имате, или да сте доволни с него.

И така, трябва да определим целта на живота си; трябва да правим нещо, за да я постигнем, действайки по духовен начин; и трябва да се стремим да въдворяваме красота и хармония в живота си въз основата на тези два принципа. Знам, че това звучи твърде общо. Но вие следва да откриете своите начини да подпомогнете този преход да се случи – от властта на главата към властта на сърцето. Едва тридесет сантиметра са, не е кой знае колко дълъг път. И като смирена препоръка или споделяне ви пожелавам да успеете да намерите своя подслон, да намерите своя водач, своята духовна школа, традиция, тъй като това много ни помага ясно да проумеем целта, практиката и източника. Понеже като едни духовни круши, вие не падате твърде далече от божественото дърво.

 



three pillars

Свами Тиртха: Всъщност, на хората са дадени три дара. Първият е философията, вторият е религията, а третият – изкуствата. Кой от трите е най-приемлив?
Отговор: Изкуствата.
Свами Тиртха: Да. И аз така си мислех. Защото обикновено смятаме, че „философията е прекалено сложна, не е за мен”. Религията, макар да е много важна част от човешкото същество, е била подронвана и изкривявана по толкова много начини. Така че какво остава? Изкуствата.
Но всъщност, ако се вгледаме в тези три стълба на човечеството… Първият е философията. И става дума за практическа философия. Тази наука ни казва, че има цел, върховна цел. Религията ни посочва пътя, по който да достигнем тази върховна цел. А изкуствата правят всичко това красиво.
И така, опитайте се да откриете тези колони в своя живот. Най-напред, какви са основните принципи, които споделяте? Каква е целта на живота ви? Има ли той някакви духовни, трансцендентни измерения? Какъв е духовният ви стремеж? На второ място, трябва да разгледаме каква е практиката ни. Не е достатъчно само да имаме високи идеали, трябва и да правим нещо, свързано с тях. Така че нашата философия трябва да се превърне в активен принцип. И на третото ниво, трябва да намерим красотата и хармонията в своя живот. А освен нас самите, никой друг не може да направи това. Трябва да открием своите вътрешни ресурси, които ще ни помогнат да определим целта си, да следваме практиката си и да осъществим своите стремежи.
От друга страна, има три източника на информация по тези въпроси. Единият е древната традиция. Традицията може да ни каже много за смисъла на човешкия живот и затова е много, много полезно да принадлежим към дадена традиция. Традиция означава да споделяте достоянията на определена древна школа на мисълта. Ако сте искрени в практиките си, всички мъдреци и светци от миналото ще ви помагат.
Втората подкрепа, вторият източник на информация е човешката интелигентност. Наричат ни хомо сапиенс, нали? Това означава „интелигентни същества”. Затова,  моля ви, нека прилагаме знанието си, нека използваме мозъка си за най-добрата цел. При все това, говорихме в началото, че волята и интелектът на човешките същества са сътворили много блага, ала и някои проблеми.
И третият източник на информация е интуицията. Това е нещо много популярно в наши дни: „Влязох в най-дълбока медитация, за да преценя кога да си поливам цветята.” Сериозните инструменти трябва да използваме за сериозни цели. Не бива да компрометираме най-добрите си способности.
И така, ако анализираме тези три източника на информация – традицията, знанието и интуицията – ще видим ограниченията на човешкия мозък, ще видим и грешките или понякога злоупотребите с интуицията си; обаче традицията може много да ни помогне. Много е тежко да си проправяш път самичък и да се бориш срещу всички трудности. Но ако следваш пътека, ако вървиш по стъпките на онези, които са постигнали целта на човешкия живот, тогава е много по-лесно.
Затова в наши дни интересът към традициите е много пламенен, много действен. Самият аз също се присъединих към определена традиция. Тази традиция принадлежи на индийската школа на мисълта, можем да кажем, че е част от хиндуизма. Това е йогийска школа; йога е връзката между човека и Бога. И досега съм намерил в тази традиция всички необходими препоръки, за да бъда вярно насочван.

 



giri

(продължава от предишния понеделник)

 

Тези дни сме изправени пред един нов период. Толкова много нови изрази се ширят сред хората касаещи бъдещето на света. Изместване на полюсите, краят на календара на маите, или пък Кали Юга – толкова много странни изрази, които не ги е имало преди. Но какво е това очакване в човешките същества? Много е лесно да се мотивират хората чрез предсказания за бъдещето или някакви пророчества, които никога няма да се сбъднат. Ако краят на света не се случи днес, можем да го отложим за следващата година. Виждал съм колко са гъвкави хората в своята вяра. Но ако очакваме някаква промяна, каква трябва да е тя? Това трябва да е един малък преход от главата към сърцето. Всички облаги, на които се наслаждаваме в тази материална сфера сега, на практика са резултат от човешкия мозък. Светът днес е доминиран от човешката воля. И определено този свят има своите ползи. Те правят живота лесен и удобен. Обаче това си има цена. Защото създавайки си комфортен живот сме създали и капан, от който трудно можем да се измъкнем. Така че макар да се радваме на материални удобства, вътре в себе си се изправяме пред големи изпитания.

Какво се случва в главата на едно човешко същество? Това за щастие е скрито от нас. Защото ако можехме да четем мислите на другите, щяхме да се окажем в небрано лозе. Но основно в ума се случват три функции. Едната е мисловната способност – интелектуалният, познавателният капацитет. Втората е силата на волята. И третата са чувствата. Ум не е равнозначно на мозък, недейте да ги обърквате. Умът е като вътрешно сетиво, шесто чувство. И още веднъж трите му функции: мислене, волево намерение и чувстване.

И така, днешният свят е доминиран от волята. И ако се нуждаем от някаква промяна, ако се нуждаем от някакъв преход, това трябва да е преминаване към третата способност на ума – чувстването. Разбира се, да се чувства без да се мисли също би могло да е проблематично. Но ако съумеем да обединим позитивните резултати и от двете способности, ще можем да израстваме по-добре. Мисля, всички можем да се съгласим, че истински важните решения взимаме в сърцата си. В нормални случаи можете да решавате с мозъка си, няма проблем. Но когато сте в опасност, например, или когато сте в екстремна ситуация се задейства една много специална способност. Това е човешката интуиция, която е силно свързвана с чувствата. Трябва да изучим, да овладеем тази способност – интуицията. Защото по този начин можем да стигнем до някои неочаквани заключения, които понякога са много по-добра опция от който и да било интелектуално или теоретично съставен отговор.

Тази промяна ще се случи в света ако започнем да я извършваме в себе си. Казано е, като добър съвет в духовната практика, че самите вие трябва да бъдете промяната, която искате да видите отвън. Макар че ние очакваме всички други да започнат да се променят, „пък тогава може и аз да кажа „да”. Но за да подпомогнем тази тенденция на преодоляване на трудностите, ние също трябва да допринесем.

Позволете ми да спомена една красива история от индийската традиция, която ще подкрепи тази теза. Историята е за Бог Кришна. Той дошъл в облика на обикновено пастирче. По някакъв начин небесният цар Индра се разгневил, защото обитателите на селото, където живеел Кришна, не извършвали всички жертвоприношения, нужни за поддържането на вселенската хармония. И така, господарят на небесата, господарят на дъждовете започнал да изпраща проливни порои над това село. Всички жители се оказали в страшна опасност и накрая започнали да се молят на своя Бог, който живеел с тях: „Умоляваме Те, спаси ни!” Затова Кришна повдигнал един хълм, понеже под хълма обитателите на селото можели да бъдат защитени, като се съберат заедно отдолу като под чадър. Знаете, че за Бога не е проблем да направи по някое и друго малко чудо, въпреки че си играел като малко момче. И какво се случило? Баща му и старейшините на селото, които се били насъбрали да се прислонят там, вдигнали своите геги – понеже и те били кравари – и също започнали да поддържат хълма. Не си рекли с ума си: „Чакай малко, това дребно момченце може да повдигне цял хълм, едва ли му е нужна моята помощ. Той може да се справи и сам.” Не! Те искали да помогнат с толкова силно чувство, че с тоягите си също поддържали хълма.

По същия начин, каквото има да се случва на този свят, бездруго ще се случи. Има божествен план и за Земята, и за света. При все това, ние също можем да допринесем. Нека вземем своите мънички пръчки, за да поддържаме този хълм. Колкото и малък да е приносът ни, нека го дадем.



everything

Благодаря ви, че дойдохте, приветствам всички с топло сърце! И моля ви, извинете ме за един от големите ми недостатъци – че не говоря вашия език. Но съм научил нещо на български: “Крушата не пада по-далече от дървото.” Това е пословица, обаче има и дълбоко духовно значение.

Ние споделяме едно и също преживяване – всички живеем. Това е като всеобщ опит за всички човешки същества и въобще за всички живи същества. Преди 25 години моят духовен учител ми каза: „Не забравяй: всичко е свързано с всичко!” Оттогава насетне се чудя: „Какво означава това? Къде мога да намеря ключа, значението на тази свързаност?” И се надявам да стигнем до някои отговори, които да ни помогнат да разберем тази мрежа.

На човешките същества им е трудно да се идентифицират. Ако трябва да се представим, казваме имената си, семейното си положение, какво работим и т.н. Ала всичко това може да се промени във всеки един момент. Но нещо е постоянно, отвъд тези променящи се характеристики. Всъщност търсенето на тази вечна частица, на тази постоянна страна у нас е много важно в живота ни. Живеем в много необичайно време. Толкова големи очаквания има, толкова много промени се случват. Трудно е да се намерят неизменни опорни точки. Въпреки това нашата идентичност си е същата. Каквото и да се променя – то е повърхностно; което е постоянно – то е духовната страна.

Така че човешките същества са в междинна позиция. Ние всички споделяме еднакви общи черти. По малко сме като ангели и по малко сме като животни. Едната ни страна е долу на земята, а другата – високо в небесата. Човешкият живот като цяло е преживяване на тази междинна позиция. Една междинна позиция може да бъде разбрана и обяснена по два начина. Едното тълкувание е „ни тук, ни там”. А другото е „и тук, и там”. Така че имаме възможността или да се отвърнем и от двете посоки – и от материалната, и от духовната – и да сме в един вид вакуум, което няма да ни донесе истинско удовлетворение; или пък можете да обедините двете сфери, за да имате нормален, стабилен, добър стандарт в материалния живот, а също да достигнете и до духовната благодат.

Миналото, духът на миналото е за раздяла. Ако се вгледаме назад, всички разнообразни проблеми и конфликти обикновено разделят хората едни от други. По отношение на семейните дела, държавните дела, религиозните дела – толкова много различия съществуват. Има толкова много конфликти в миналото. А какво да кажем за бъдещето? Мисля, че едно по-добро бъдеще ще ни споходи ако се научим да намираме пътя към единството.

Това не е просто някакъв теоретичен въпрос, а нещо съвсем практично. Както ние тук, в тази зала, сме обединени, нали? Всички сме тук, всред това пространство, споделяме същата атмосфера. Така че в тази стая е проявен принципът на единството. Същевременно е проявен и принципът на разграничаването, тъй като вие слушате, а аз говоря – това означава обмен. Така че можем да говорим за обмен единствено ако присъстват принципите и на единството, и на различието. И двата аспекта са много важни, за да има общуване.

(следва продължение)



anjali-mudra

Въпрос на Крипадхам: Бихте ли обяснили моля за смисъла на мантрата – защо думите се подреждат в мантра, какво означават и защо трябва да се пеят?

Свами Тиртха: Благодаря за този въпрос. Най-напред трябва да разгледаме самата дума мантра – какво значи мантра? Всъщност тази дума е съставена от други две: манас и траяте – това означава такава могъща молитва или формула за медитация, която ще освободи ума ви. Така че целта на мантрата е да пречисти съзнанието на човека. Ако повтаряте своите мантри, много бавна, ала много мощна промяна ще започне да се случва в сърцето ви, във вашето съзнание. Защото посредством звуковата вибрация, в медитацията си ние се свързваме с една много висша духовна реалност. Ако седим сами у дома в безмълвна медитация, без да правим нищо друго, това е много силно. Но ако се събираме заедно с единомислещи хора, тогава съвместната ни медитация ще ни помага един на друг. Ако съм слаб сам, в добрата компания на подобни духовни хора ще съм по-силен. И ако повтаряме мантрите си наум, мълчаливо в група е много по-мощно, отколкото ако си седите самички у дома. Но ако изричаме нашите мантри – и дори повече, ако ги пеем – това е дори още по-мощно. И само един даже по-мощен начин за пеене на мантри – нарича се киртан, когато и танцувате докато пеете. Това е най-висшето.

А сега за думите на мантрата. Има мантри от по една сричка, има мантри от десетки срички – те са дълги. Така че съществуват различни мантри за различни цели. Защото мантрата е като код за постигане на дадени положителни резултати. Един положителен резултат е, че ще добиете покой в ума. Втори, по-висш резултат е, че можете да постигнете освобождение. Това е много голямо постижение. Следващата стъпка е, че можете да влезете в много близка и съкровена връзка с Върховния Бог, Кришна. Така че различните мантри могат да ви донесат разни резултати. Мисля, че това е съвсем разумно и логично. Затова всред всички тези различни мантри, маха-мантрата е посочена за най-ефективна, най-мощна. Харе Кришна мантра е наречена маха-мантрата за тази епоха – „великата мантра на освобождението” за тази Кали Юга. Харе е божествената любов; Кришна е Богът; а Рама е щастието, което можете да добиете чрез това единение, чрез тази медитация. Тези имена се повтарят в тази мантра: Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе/ Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе. Простичко е; да опитаме заедно. Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе/ Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе.  Винаги мислете за това: Бог, любовта и щастието.

Повтарянето на мантри е велико изкуство в духовната наука. Защото, както усетихме, това е звукова вибрация, която отеква в нас. Така че ако повтаряме името на Бога – каквото и да е то според нашата религия, това няма значение – тогава общуваме с Него. Точно както майката извиква името на детето си. Обикновено майките с радост изричат имената на децата си. Кажете ми едно обичайно име?

Някой: Иван.

Свами Тиртха: Иван. Добре, но ако майката каже строго: „Иване!”… Виждате, при произнасянето на името може да се предаде различно настроение. Синът ви може да дойде тичешком, а може и да не дойде, понеже ще си каже: „О, по-добре да стоя далеч, защото майка ми е ядосана!” Името е за установяване на връзка. По същия начин, ако зовете името на Бога, Той ще обърне внимание: „О, някой Ме вика!” Затова нека вложим много положителен смисъл в своя призив.

Мантрите се подсилват от мудри. Оригиналното значение на мудра е „печат”; така че ако имате правилната мудра, това също ще подпомогне общуването. Например съществуват мудри за съвършено знание, за благословии, за свързване със Земята – по този начин можете да се заземите. Има друга мудра за преподаване. Всички тези различни мудри също изразяват някакво послание, на което Бог ще обърне внимание. Мудрата с допрени длани също е много красива, нарича се анджали-мудра, ангелската. Но ако покажем различна мудра към небето, например стиснат юмрук, значението не е толкова красиво.

Има толкова много начини да изразим своите чувства, да бъдем свързани, да помагаме на медитацията си да израства. И моля да ме извините, ако понякога съм малко забавен, но моето мнение е, че духовният живот трябва да бъде радостен. Казва се, че с кисело лице в рая не се влиза.

Много ви благодаря, че дойдохте! Бъдете благословени! И моля ви, отнесете тази божествена вибрация в сърцата си. Помагайте на себе си, помагайте и на другите.