Category RSS

Calendar

May 2018
M T W T F S S
« Apr    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  



Допълнителни издания issues

кравички-ангели

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София) 

(продължава от предишния понеделник) 

„В първото си раждане Джай и Виджай станаха синове на Дити, майката на демоничната раса. По-големият син се наричаше Хиранякашипу, а по-малкият Хиранякша. И двамата били уважавани от всички демони.”[1]

Знаем, че Хиранякша предизвикал Вишну като враг. Хиранякашипу също предизвикал Вишну на бой. Вараха, инкарнацията на Вишну убил Хиранякша. И когато Хиранякашипу видял, че брат му е мъртъв, той дал обет да отмъсти.

„Бълвайки огън и жупел от гняв, Хиранякашипу поспрял за малко, сетне продължил да се обръща към демоните: „Когато едно дърво бъде отсечено от корен, всичките му клони и листа естествено ще изсъхнат. По същия начин, ако моят враг Вишну бъде убит, всички полубогове ще погинат, защото Вишну е техният живот и душа. Докато не успея да погубя Вишну, вие трябва непрестанно да избивате всички онези, които извършват духовни подвизи, такива като отречения, обожания, приношения, изучаване на Ведите, поемане на обети и раздаване на подаяния.” Виждате – всеки според възможностите си. „Аз ще убия Бога, а вие избивайте Божиите слуги. Вие сте мои слуги, затова вършете си работата, пък аз ще свърша моята.” Такива са техните методи. „Трябва да погубвате и всички брахмани, кшатрии и други същества, които искрено следват религиозните задължения в съответствие с принципите на дхарма. Вишну е получателят на всички приношния, извършвани от брахманите. Вишну е добре известен като върховното убежище на дхарма и като Господаря на жертвоприношенията. Полубоговете взимат своя дял от приношенията едва след като Той го е сторил. Ако избиете брахманите, всички приношения и останалите религиозни дейности ще секнат. В резултат на това Вишну ще стане слаб и в крайна сметка ще бъде унищожен. Кравите живеят, пасейки трева и осигуряват гхи благодарение на млякото си. Брахманите изпълняват своите жертвени приношения към Вишну с помощта на гхи и ведически мантри. Именно оттам се подхранват силата и мощта на Бога. Затова трябва да унищожавате всички дървета и растения, които кравите биха могли да пасат, и да опожарявате де що видите крави, брахмани, Веди или хора, следващи системата варнашрама, препоръчана във Ведите.”

Ето това е разликата между обожанието на Вишну и обожанието на Кришна. Вишну може да бъде обожаван с гхи и ведически мантри. А как обожаваме Кришна?

Отговори: Със служене. С любов. С пламъка на очите.

Свами Тиртха: Понаучили сте нещичко. Да, просто гхи не удовлетворява Кришна. Защото гхи е продукт от млякото на кравата; а Той иска гхи-то на вашето мляко. Не забравяйте, вашето мляко е вашият живот; а кое е вашето гхи? Любовта ви. Затова разбивайте своя млечен океан, за да добиете нектара, да добиете своето гхи – именно него нека поднесем на Кришна.

А каква е нашата ведическа мантра? Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе. Ведическите мантри са много сложни. Тази епоха е много пропаднала. Така че ако поне тези три кратки думички запомните, можете да изпълнявате всички ведически приношения.

 

(следва продължение)

[1] Продължава четенето от книгата на Б.Б. Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”

 



traditional-indian-motif-jaipur

(из лекция от Свами Тиртха, май 2012, София)

Започваме да четем за светия живот на Прахлада. Това е една книга на Бхакти Валлабх Тиртха Махарадж, ученик на Бхакти Дайита Мадхава Махарадж, който е ученик на Бхактисиддханта Сарасвати. Днес той е един от най-старшите ваишнави на тази планета – старши не само по възраст, но и по уважение. Затова нека с голямо внимание четем думите му.

„Светият живот на Прахлада”. Повечето от вас като цяло знаят историята. При все това трябва винаги да намираме нови начини да навлизаме в една и съща история и да извличаме нови изводи от старите разкази, които сме слушали стотици пъти. Това се нарича напредък. Повтаряте едно и също нещо, а то ви носи нов вкус – това се нарича развитие. То е напълно противоположно на материалните неща, където непрестанно се налага да намирате нещо ново, за да добиете все същия стар вкус; в духовния живот ние правим старите неща, ала те ни донасят все нов и нов, жив вкус. Така че това е много уникален процес. Не се налага да измисляме нови мантри, за да удовлетворяваме желанието си. Както е казал Шрила Прабхупад, след като е приел три или пет хиляди ученици: „Сега имаме достатъчно мляко. Време е да го кондензираме.”

И така, светият живот на Прахлад започва с раждането на Хиранякашипу. „Веднъж, докато пътешествали из трите свята, четиримата мъдреци, родени от ума на Брахма – Кумарите – пристигнали ненадейно пред Ваикунтха, обителта на Върховния Бог. Макар четиримата Кумари всъщност да са много стари, на вид те изглеждат като малки деца и се движат навред голи. Станало така, че двамата вратари на Ваикунтха – Джай и Виджай – видели четиримата Кумари да приближават. Мислейки ги за обикновени деца, те не им позволили да влязат във Ваикунтха, обръщайки се към тях със следните думи: „Откъде се взехте? Не знаете ли, че никой не може да влиза тук без предварително разрешение?” Макар четиримата Кумари отново и отново да се опитвали да влязат във Ваикунтха, Джай и Виджай продължавали да ги пропъждат. Накрая, разгневени, четиримата Кумари прокълнали вратарите, възклицавайки: „Негодници! Вие ни забранявате да влезем без да сте способни на правилно разграничаване и единствено от гордост! В обителта на Бога качествата невежество и страст не могат да съществуват. Така че вие не сте достойни да живеете в лотосовите нозе на Бог Мадхусудхан. Затова ви проклинаме да паднете от това място и да се родите като демони в материални тела.” И отвеяни от могъщото проклятие на мъдреците, Джай и Виджай незабавно пропаднали от своята извисена позиция. Виждайки злочестата им участ, четиримата Кумари се смилили над тях и им обещали, че след три живота ще се избавят от ефекта на проклятието им.”

Виждате ли, ако има дисхармония, ще дойдат последствия. Това е голям въпрос – дали във Ваикунтха е възможно да съществува някаква дисхармония или не? Но не забравяйте, Джай и Виджай били само вратари, те стояли отвън. Веднъж имаше въпрос: „Къде е пределът на илюзията? Как да намерим границата между илюзията и истинското духовно битие?” Може да си помислите, че това е философски въпрос. Но всъщност е топографски въпрос. Защото сетната граница на илюзията е входната врата на храма. До този момент, до този праг властва илюзията, но оттатък господства божествената енергия.

 

(следва продължение)

 



images (2)

(продължава от предишния понеделник)

 

 

Въпрос на Манджари: Гурудев, ти каза, че най-напред трябва да изследваме и изучаваме каква е нашата дхарма, а след това да правим каквото е необходимо. Въпросът ми е: понякога имам чувството – може би греша, но имам чувството – че знам какво трябва да направя, кое е правилното, обаче някак не ми достига вътрешна сила да го направя. По някакъв начин е толкова невероятно трудно да се вършат дори най-простите неща. Откъде да взема сили да върша правилното?

Свами Тиртха: Много е лесно – взимай сили от своя съпруг. Виждаш ли колко е щастлив той да чуе това послание? Готов е да ти служи по всякакъв начин. Голяма късметлийка си. Но когато той е в нужда, и ти трябва да си готова да му служиш по същия начин. Затова грихастха-ашрам е садху-санга от много интимен, специален тип.

В случай, че ресурсите на съпруга ти се изчерпват, не се безпокой, той си има приятели. Ако ресурсите и на приятелите се изчерпват, не се безпокой, той има и благодетели. А ако ресурсите и на благодетелите привършат, не се тревожи, той си има Бог. А пък Неговите ресурси са безгранични. Други въпроси?

Въпрос на Парамананда: Това, което искам да попитам, е в контекста на въпроса на Манджари Деви – като цяло става дума за това да надраснем светските си задължения и да ги поднесем на Върховния. И както Нароттам Тхакур казва в един бхаджан, посветен на Рупа Госвами: сеи врата, сеи тапа, сеи мора мантра-джапа, сеи мора дхарма-карма[1] – чудех се как да разбираме този тип настроение в контекста и на своите земни задължения?

Свами Тиртха: Обяснявайки въпроса си, ти сам даде ключа към този проблем. Защото на кого са посветени тези стихове? Кой е сеи мора мантра-джапа, тапа, врата и т.н? Кой е това? Това е Рупа Госвами. Така че ако имаш някой, под чиито насоки живееш, когото следваш, който е твоят герой в живота – тогава всичко, което правиш, го правиш за него. И една стъпка по-високо: скоро ще осъзнаеш, ако си отдадена душа ще разбереш, че каквото вършиш не е сторено от теб, сторено е чрез теб. Но единствено в случай на пълна отдаденост. Инак участва и егото ти, а то изопачава цялата ситуация. Затова първата стъпка в духовния напредък е да уловим своята съзнателна идентичност. А втората стъпка е да посветим тази уловена съзнателна идентичност в лотосовите нозе на Всевишния.

Инак и това беше въпрос от типа „как да”. А всички знаете отговора на този тип въпроси. Какъв е отговорът?

Парамананда: Мантрувай повече.

Свами Тиртха: Правилно.

[1] „Ти си моите обети, ти си моите отречения, ти си тихото повтаряне на моите мантри, ти си моята дхарма и моята карма

 



bike-front-door

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Крипадхам: Един практически въпрос. Да речем, че някой ни е близък по някакъв начин – в семейството или иначе – и този човек не уважава достатъчно нашия духовен учител или директно се държи оскърбително, има си мнение, макар да не го познава дори. Въпросът ми е какъв е резултатът от медитацията на подобен човек? Фактът, че свързва ума си със свят човек достатъчен ли е да получи добри резултати, въпреки че се държи обидно – както Камса, който оскърбявал Кришна, ала при все това постигнал добър резултат – т.е. мокша, освобождение?

Свами Тиртха: Бих казал „да” – с голяма надежда бих казал „да”. Защото ако попитате този чист свят човек дали се е оскърбил или не – той определено няма да е приел оскърблението. Обаче на Кришна не Му се нрави някой да се държи обидно с Неговите предани. При все това зависи и от самите нас – по какъв начин ние представяме нашите светци. Защото можете да представите най-кроткия и възвишен светец по такъв начин, че всеки да се отвърне. Докато виждаме как днешната медия е способна да представи и най-нищожната мижитурка така, че всеки да остане впечатлен. Така че зависи и от нас, по какъв начин представяме.

Веднъж, докато живеех в Дьор, ми откраднаха колелото – пред самата къща, в която живеех. Когато видях това, известно време се щурах насам-натам, чудейки се какво да правя. От къщата излязоха някакви хора и се заговорихме, че „Това колело го няма. Беше тук, но сега не е…” Тогава те казаха: „А, то май е на оня кришнар”. И някак като че нямаха много приятно мнение за този човек. „Вие срещали ли сте го?” – попитах. „Не, не сме го срещали, обаче не е читав.” Говорейки на мен – който бях човека, когото никога не бяха срещали – много приятелски ми казаха: „На теб можем да кажем, че той ама хич не е читав.” Обаче аз също трябваше да добавя нещо; казах: „Аз го познавам. Не е чак толкова лош.” Така че зависи и от представянето.

Но имаше и друг случай в същата къща. По онова време нямахме никакви телефони връзки, само една двойка възрастни хора имаха телефон в къщата. Веднъж бхактите изпратиха съобщение чрез тях, въвлякоха ги по този начин. Те бяха много мили, благородни хора, доста възрастни. Нищо специално – просто предадоха това съобщение, поздравявахме се като се срещнем по коридора. След това стареца го откараха в болница и скоро почина. По-късно съпругата му разказа, че на смъртния си одър той си спомнял бхактите. Така че дори ако някой просто предаде едно съобщение, в сетния си миг той мисли за бхактите. Пътеките на Кришна са безпределни. Той може да помага на хората по най-невероятни начини. Затова трябва да представяме и Него, и нашите учители, и нашите братя и сестри по хубав начин. Така че всеки, който влезе в досег с вас, да запомни това с добро.

Но трябва да се стремим да защитаваме достойнството на нашата мисия, на нашия Бог, на нашите наставници, на нашата вяра. Понякога по категоричен, друг път по мек начин, ала трябва да показваме, че това е нещо важно за нас.

 

(следва продължение)

 



worship

(продължава от предишния понеделник)

Всички трябва да станете санняси – не формално, а вътрешно. Да бъдете независими. Защото като сте независими можете да служите по-добре. Ако сте оплетени денем и нощем, и житейските истории край нямат, изобщо не съзнавате какво се случва. Затова моля ви, бъдете осъзнати за живота си, за времето си, за обкръжението си. Осъзнатостта е важна. И като вътрешни, скрити санняси, можете да станете съвършени грихастхи за пример. По този начин можете да се подготвите за пълното отречение – което в нашето тълкувание означава пълна отдаденост. А мисля, всички получавате много добри уроци по отдаденост, приспособимост и посветеност в своите семейства.

Трите главни задължения на саннясите са саттва-самшудхи – пречистване на живота; второто е култивиране на божествено знание; и третото е абхая, безстрашие. Те нужни ли са ви в живота на грихастхи? Малко познание как да разрешавате проблемите си? Малко чистота на живот? И голяма доза безстрашие? Мисля, че ще ви свършат работа. Така че това не е формален, а същностен път.

И тъй, независимо дали сте грихастхи или санняси, на практика трябва да достигнете едно и също ниво на независимост, като едновременно с това сте изцяло вглъбени и посветени в своето служене. Но не говорихме за саннясите – дали те също практикуват качествата на грихастхите? Е, определени качества не бива да приемат, но други несъмнено трябва – като например да са подкрепящи. При все това, ако грихастхите започнат да се държат като санняси, а саннясите започнат да се държат като грихастхи, това е много скандално. Ако от вас (грихастхите) се очаква да се отречете от всичко, а пък саннясите започнат да трупат всичко – това хич не е добре. Защото ако не сте насъбрали достатъчно, следващия път когато санняси дойде при вас, какво ще получи? Нима можете да му кажете: „Съжаляваме, свамиджи, няма чапати за теб.” Или ако той поиска сина ви: „Съжаляваме, нямаме син за теб. Едничък ни е и се нуждаем от него.” Трябва да удовлетворите тези алчни свами, които искат да трупат ли трупат. Те искат да отмъкнат всичките ви привързаности. Затова имат големи храмове – за да слагат там всичко, което са насъбрали.

Това е кратък размисъл по въпроса дали се налага да преминаваме през всички различни преживявания. Ала не бива да забравяме за божествената любов. А в много традиции се казва, че без да си изпитал светската любов, не можеш да разбереш и не можеш да достигнеш до божествената. Също така използват еротична поезия, например, за да изразят божествената любов, божествения трепет. Но недейте да се заблуждавате в символиката! Ако някъде прочетете: „Преданите поднесоха виното на екстаза на Махапрабху”, не си мислете, че то се прави от лози.

Обикновено любовта към съществата и любовта към Бога, любящото отношение към съществата и любящото отношение към Върховния би трябвало да вървят ръка за ръка. Кришна казва в „Бхагаватам”: „Ако някой Ме почита в храма и се покланя пред Моето изображение, но не уважава живите същества, той не може да дойде при Мен.”[1] Така че обичайно и двете нива трябва да се практикуват, като по някакъв начин трябва да се срещат и събират. Но това е голям въпрос: кое е първо? Смятам, че божествената любов може да обгърне повече хора и живи същества, отколкото обикновената тъй наречена „материална” любов.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 3.29.22

 



Bhaktivinoda_and_family

(продължава от предишния понеделник)

 

Въпрос на Крипадхам: Можем ли да проумеем окончателната цел, према-бхакти, ако не сме разбрали предишните цели, различните видове дхарма в своя живот?

Свами Тиртха: Много добър въпрос, защото понякога на начинаещото ниво си мислим: „Да, възможно е”. А след това, на най-висшето ниво не мислим, а сме убедени, че е възможно. Ала на междинния етап по-добре се придържайте към задълженията си. Защото пречистването не е толкова лесно и бързо, както може да ви се струва в началото. Занимаваш се, занимаваш се, занимаваш се с нещо и накрая след години си казваш: „Хей, той целият ми живот минал!” Затова общата препоръка в индийската традиция е да се премине през всички различни етапи на живот, през всички ашрами – тогава сте завършени. Разбира се, това не звучи много убедително от моята уста, понеже аз пропуснах някои. Но трябва да правим разлика между материалните занимания и истинския духовен напредък. Кришна не е притежание на отречениците. Той се намира в сърцето на всеки, така че всеки е способен да установи и да отглежда тази връзка. И както Шрила Шридхара Махарадж казва, понякога някой брахмачари или грихастха изпитва много по-изгаряща любов към Кришна от някои аскети. Така че това не зависи от вашия ашрам, от външната ви позиция; зависи от вътрешната ви посветеност.

Но обикновено може да се каже в средносрочен и дългосрочен план, че без някой да е добре установен в работата си, в живота като цяло, той е по-малко надежден и в духовните практики.

Веднъж имаше един случай. Имаше една много здрава общност от грихастхи и те си имаха духовен учител. Този духовен учител веднъж публично заяви: „Ако проповядвате за санняс, ще имате много добри грихастхи; а ако проповядвате за грихастха-ашрам, ще имате само гриха-медхи.” Гриха-медхи са които живеят материалистичен живот и се наслаждават на семейството. Тъкмо тогава гост бил един аскет. И както знаете, хората имаме тази специална защитна система, наречена „избирателно слушане”. На практика цялата грихастха общност използвала и двете си уши, получавайки това послание: през едното влязло, през другото излязло. Обаче този санняси обърнал голямо внимание: „О, какво силно послание!” и го врязал в паметта си. И следващия път, когато се срещнали отново, той цитирал учителя на тази група: „Ако говорите за санняс, ще имате много добри грихастхи; ако говорите за грихастха-ашрам, ще имате само гриха-медхи.” Всички останали поразени. Не само поразени, а и обидени – до такава степен, че не се осмелили нито да попитат, нито да поразсъждават. Чак след години един от тях дошъл при този санняси и рекъл: „Ти спомняш ли си какво каза тогава?” „Какво?” „Онова за саннясите, грихастхите и гриха-медхите!” Защото всички били оскърбени, че „Този новак може би иска да ни атакува, да напада нашето добре организирано грихастха общество.” Когато в крайна сметка нещата излезли на повърхността, те попитали: „И откъде научи това обидно твърдение?” Тогава той казал: „Това е директен цитат от вашия духовен учител!” Опа!

Така че понякога правим грешки. Опитваме се да се крием, не обичаме да бъдем на показ. Не бъдете гриха-медхи, бъдете гриха-стха. О, съжалявам, грешка! Санняс! Единствената алтернатива е санняс! Защото какво означава гриха-стха? „Човек, който стои у дома”; стха значи „да стоиш на едно място”. Гриха е дом, стха е човек, който е добре установен там. „Стабилност” идва от стха. Това означава благонадежден, не просто да скача насам и натам. Защото грихастха трябва да е опората на всички други в обществото; не само на неговото собствено семейство, но и на всички останали, които се нуждаят от някаква подкрепа или помощ.

Това беше много красиво показано и доказано от един приятел на Гурудев – Шрипад Шруташрава Прабху. Той имаше шест деца. Мисля, можете да си представите какво означава да се грижиш за шест деца. Но през цялото време имаха и поне един гост в дома си – просто за да служат и на гостите. Бяха много близки с Гурудев – дотам, че когато Гурудев посещаваше този град, не оставаше в храма, а у това семейство. Този човек беше изключителен грихастха, пример как да се служи на другите, как да се закриля семейството. Всяка седмица, мисля по два пъти – веднъж той, веднъж съпругата му – ходеха да готвят в храма. А съпругата му винаги наглеждаше краката на брахмачарите – дали имат нужда от чорапи, дали имат достатъчно лекарства. Беше много, много красиво да гледаш как те споделяха семейната си грижовност с останалите.

(следва продължение)

 



fault

(продължава от предишния понеделник)

 

„Онзи, който изпълнява дълга си без привързаност, посвещавайки резултатите на Върховния Бог, е незасегнат от грехове, както лотосовият лист е недокоснат от водата.”[1]

„Посвещавайки резултатите на Върховния Бог – не само трябва да сме безкористни, но и да поднасяме резултатите от дейностите си на Бога. Затова препоръката е, че не е достатъчно най-напред да действаш и после накрая да се сетиш за Кришна: „А, това е за Теб, между другото!” но от самата първа стъпка, от самото начало да го правим като приношение. Често забравяте този принцип. Захващате нов бизнес, започвате големи проекти в живота си без да питате или да се консултирате с никого. Ако не научите, че да искате благословии за дейностите си е много по-добре, няма да познавате принципите на духовния напредък. Затова още от самото начало трябва да се стремим да удовлетворяваме Кришна с делата си. А как да направим това? Много лесно! Просто Го питайте. „Мой Господи, какво мислиш? Това е моето приношение.” Или ако нямате пряк достъп, пряка връзка – което е възможно да се случи, възможно е да нямате приемниците – тогава питайте някой, който знае, който може да ви преведе закодирания отговор на Бога. Защото понякога липсата на отговор е също отговор.

И тогава сте „незасегнати от грехове”. Грехът не ви докосва. Обикновено не наблягам много на темата за греха. Нали – обичайно не говорим твърде много за грях, не говорим твърде много за илюзия, не говорим твърде много за демони. При все това трябва да знаем кое какво е – кое е правилно действие и кое неправилно. Мисля, че всички можете да прецените какво е правилно и какво не е. Ако не знаете, можете да започнете да действате и по резултата ще узнаете: „Това не беше добре.” И от повърхностното ниво, където показваме колко сме предани, трябва да стигнем до едно много честно, много искрено ниво.

Понякога животът на бхактите протича на две нива: едното е на сцената, пред другите; другото е зад кулисите. И си мислите, че никой не наднича зад кулисите – когато отхлабвате принципите си, когато правите нещо глупаво, когато мързелувате, когато използвате заместители вместо нещо истинско, когато гледате филми вместо да си мантрувате кръговете, или каквото и да е – мисля, всички знаете недостатъците си, така че защо да ги соча с пръст? Защото ако насочвам пръст към вас, три пръста сочат към мен. И тъй като съм по-грешен от вас, защо да ви изобличавам?

Бъдете доволни, че не се интересувам от грешките ви. Обаче вие трябва да се интересувате от своите грешки. Бъдете съдия на самите себе си. Бъдете си сами гуру. А на останалите бъдете адвокати. Съдия на себе си и адвокат на другите. Вместо да си губите времето в мисли, че напредвате – свършете нещо! Защото дори тялото ни принадлежи на Кришна, идва от Него. Затова използвайте го за Него. Всичко идва от божествения източник. От този най-висш извор всичко се разделя според нама и рупа, имена и форми, и се ражда от храна. Всеки е поддържан чрез храна. Затова ако имате нежелан гост, как да се отървете от него?

Парамананда: Като го държим гладен.

Свами Тиртха: Да, недейте да му служите и той ще си отиде. Трябва да приложите това спрямо своите нежелани вътрешни „приятели” – лошите обусловености, лошите навици, глупавите желания, леността и т.н… Знаете, всеки си има хубав кръг от „приятели”. Не им давайте нищо, не ги подхранвайте, защото ще порастват. Затова е казано: ако има нежелан гост или пък болест, не ги хранете – те ще си отидат. Така че гладът, постът е нещо добро. Най-напред се въздържаме от месото, а след това контролираме месото – тялото. 

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 5.10



moon-lotus

Животът е кратък; но отнема толкова дълго време да се изживее. Затова нека използваме времето – тази божествена сила – по най-подобаващия начин. Понеже се занимаваме с всевъзможни неща, живеейки на планетата Земя, нека сме много внимателни да не си пилеем времето. И всички вие знаете, че най-доброто приложение на времето е обожанието, прославата, медитацията върху Върховния Бог. Знаем го на теория и аз съм сигурен, че можете да го кажете на всеки новодошъл, обаче трябва и да го практикуваме. От едно формално, официално, външно ниво трябва да достигнем до естествения поток на тази духовна връзка.

В „Шримад Бхагавад Гита” четем: „Онзи, който изпълнява задълженията си без привързаност, отдавайки резултатите на Върховния Бог, е незасегнат от греховни последици, както лотосовият лист е недосегаем за водата.”[1]

Силно послание за днес. Нека започнем с лотоса. Той не само винаги е над водата – и по този начин макар да е роден от водата е недокоснат от нея – но също и когато капка вода попадне на лотосовия лист, тя се стича, защото не може да се прилепи към восъчната повърхност на листа. Затова моля ви, станете като лотосови цветя, за да не ви докосват действията и последствията. Но има предварителни условия кой постига това – „Онзи, който изпълнява дълга си без привързаност.”

За да изпълнявате дълга си без привързаност, най-напред трябва да разберете какъв е дългът ви. Мая Деви е като много добър шеф – дава занимавка на всички. И ние не осъзнаваме какво се случва, защото животът е като мощно течение на река. Влизате в реката и незабавно сте отнесени. Тази липса на осъзнатост е основната причина за попадането във властта на илюзията.

И така, какъв е дългът ни, какво е най-висшето ни задължение? Някои ще ви кажат, че дългът ви е дхарма-артха-кама. Това означава: бъди религиозен човек, т.е. установен в нравствеността; бъди полезен; радвай се на живота. Някои биха добавили и четвърто – мокша: стреми се към освобождение, намери своя път към светлината. Но в един смисъл можем да кажем, че всичките тези четири – три плюс едно – типа занимания са родени от трите гуни, наред с всички традиционни обичаи, произтичащи от трите гуни. А докато се намираме под влиянието на тези гуни, никога не можем да се измъкнем. За да намерим пътя навън се нуждаем от нещо над, отвъд тези въздействия – нещо духовно.

Вие сте умни бхакти, седите тук на лекции от дълго-дълго време. Така че и вие бихте могли да дадете същата лекция: „За да се измъкнете от ноктите на илюзията трябва да се въвлечете в духовни дейности!” – мощно проповядвайки на онези, които са „дълбоко затънали в мая”. Но моля ви, преди да започнете да говорите така, въвлечете самите себе си в духовни дейности. И в началото си мислим: „О, да, сложих си дхоти[2], значи съм много духовен”. Или сте се отказали от някакво дребно нещо и си казвате: „О, какво постижение!” Или пък се занимавате с дадени практики, но смятате, че пречистването е бързо и лесно. По-нататък визията ви би трябвало да стане малко по-реалистична – че пречистването не е чак толкова лесно. Бързо е – стига да следвате – но не е така лесно, както си мислите.

Веднъж бяхме на една мела[3] с бхактите, беше пълнолунна нощ. Една от възрастните предани, която беше много-много-много, напълно посветена – беше известна с това, че първо служи на останалите, а след това може би ще направи и нещо за себе си – докато мантруваше под сенките на дърветата в онази пълнолунна нощ, каза: „Ех, това пречистване май не е толкова лесно…” Смятам, че това определено доказваше нейната чистота.

Ала най-напред разберете дълга си, а сетне го изпълнявайте безкористно. Ако все още не разбирате най-висшия си дълг – който е култивирането на према или възхваляването на срещата между Радха и Шяма – тогава стремете се да откриете относителните си задължения и ги извършвайте добре, без себичност.

 

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 5.10

[2] Традиционна мъжка дреха, носена в Индия

[3] Духовно събиране

 



20883026_10155605320315489_1441111248175560339_n (1)

(продължава от предишния понеделник)
Въпрос на Махадев: Трябва ли да гледаме на гуру като на единствения метод или пратеник за нас да се свържем с Бога или трябва да гледаме на него по различен начин?
Свами Тиртха: Зависи от съзнанието на ученика какво долавя в учителя: дали ще види страховит наставник; или ще види Божи пратеник, както ти спомена; или някакъв по-съкровен, фин аспект на божествената реалност. Но както казах, това е под божествен контрол. Гуру е божествена, а не човешка функция. Ако този божествен досег може да влезе в живота ни, ние сме щастливци. А след това дребните детайли ще ги разгърнем и проумеем сами за себе си. Но гуру не е магьосник, който изведнъж ще пречисти съзнанието ми, ще ми осигури всичко в живота и ще ме спаси за вечността. Това е процес, зависи от култивирането. Малко по малко би следвало да навлизаме във все по- и по-дълбоки пластове на реалността и по този начин образът на учителя ни ще се настройва все по-фино и може би все по-близо до истината.
Махадев: Има множество древни възвания или мантри, възхваляващи духовния учител. Има ли някаква връзка между мантрата и самия гуру? Една от най-известните индийски мантри е асато маа сат гамая, която се рецитира само по време на изгрев, но можем ли да гледаме малко по-символично на тази мантра – че прославяме светлината, както и гуру в перспективата на светлината? Навлизайки по-дълбоко в смисъла на мантрата, това е като зов към гуру.
Свами Тиртха: Като цяло на изток всеки знае, че служейки на учителя, получаваш сигурен достъп до по-висшите реалности. Затова учителят представя връзката между хората и божествената сфера. В този смисъл всичко, което долавяме е част от тази връзка. И каквото и да практикуваме то ще ни помогне да осъзнаем значимостта на тази божествена връзка.
Има директни мантри, възславящи благословиите на учителя, които изразяват благодарността ни към нашия спасител. Други мантри може да имат различен текст, но в зависимост от мисловността си ще разпознаем разнообразни по-дълбоки или по-мистични значения. И разбра се, ако сме фокусирани върху духовния си учител, можем да го виждаме навсякъде. Ако сме фокусирани върху божественото, ще долавяме божественото навред. Нищо няма да е изключено от тази картина.
В този смисъл асато маа сат гамая – „От нереалното води ме към истинското, води ме към реалността”; кой ще ме отведе към реалността? Някой трябва да поеме тази роля. И какво е реалността за мен? Реалността е представена от учителя, който вече я е съзрял. Той е част от онази сфера, а аз съм част от тази; между двата бряга на този океан трябва да има пратеник, лодкар, който ще ми помогне да прекося.
Или „От тъмнината води ме към светлината!” Разбира се „светлината” – това е вечната светлина, а гуру е такава личност, която може да донесе светлина дори в мрака. Така че това определено е молитва и към него. И в крайна сметка „От смъртта води ме към безсмъртието, води ме към вечността!” – това е най-добрата молитва, която може да се изрече и чиято благодат да се очаква.
Махадев: И накрая, какво е да си духовен учител? Трудно ли се понасят всички тези характери наоколо и цялата отговорност за другите; или това е просто блажен дълг, който вършите в името на човечеството?
Свами Тиртха: Какъв отговор искаш – официален или истински?
Махадев: И двата.
Свами Тиртха: Добре, давам официалния: о, това е блажена служба! Ако искате и човешкото ми мнение: понякога, разбира се, е непоносимо. Но най-истинският отговор е: не знам! Защото аз не съм учител. Аз съм слуга на моя учител. Така че по-добре този въпрос да е отправен към него.
И това не е шега. Искам да поддържам такъв начин на мислене – че макар някои хора да очакват духовно водачество от мен, аз искам да действам като техен слуга, като тяхна помощ. Точно както Шрила Шридхара Махарадж е казал: „Ученици сме и ще останем такива завинаги” – това е моят стремеж. Много ви благодаря!

 

 



Magician

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Махадев: Много е лесно да следваш духовния си учител, когато той е наоколо. Ами в случаите, когато гуру е много далеч, например? Или дори ако той напусне този свят, какво трябва да прави ученикът след това?

Свами Тиртха: Обикновено, когато учителят „умре”, така да се каже, или напусне тази планета, тогава това е истинският изпит за ученика: Какво научи? Какво се насили да научиш? Какво научи по сърце? Какво научи, което наистина бе част от теб? И кое беше формалност….? Защото формалностите ще ги изгубим. Но същината трябва да остане с нас.

Иначе целият този въпрос е под божествена закрила. И аз съм напълно сигурен, напълно убеден, че един истински учител никога не изоставя истинския ученик. Точно както и истинския ученик никога няма да изостави един истински учител. И тъй като вярваме в духовната връзка, в свързаността между душа и душа, затова физическото присъствие е второстепенно. Разбира се, то е много важно и полезно, и ние трябва да се възползваме от възможността, ако имаме шанс да общуваме. Но трябва да развиваме и духовната връзка, която винаги остава. Тя е връзка с по-висшата реалност. Така че един истински учител никога не си тръгва. Особено когато сме в неволя, той ще се върне. Ще ни помогне да си припомним какво сме научили.

Махадев: В подобни трудни ситуации някои хора сънуват своя гуру, или си представят, че разговарят с него. Доколко следва да се доверяваме на тези видения? Те истински ли са? Или трябва да ги считаме просто за предположения на ума?

Свами Тиртха: Трудно е да се отсъди. Зависи какъв е човекът, зависи какъв е случаят. Но най-общо можем да кажем, че съществува шанс да се свържем със своя наставник – посредством сънища,  посредством медитации, посредством видения. Вие самите можете да се обучавате в това. Ако нямате възможност да общувате физически, можете да си представите своя учител – просто призовете го и сякаш стоите пред него му задайте въпроса си, разкрийте му проблема, който имате. А сетне доловете отговора. Така че можем да се тренираме. Разбира се, докато той е тук е по-лесно да се учим, затова не бива да пропускаме възможността.

Ала с положителност по-висшата реалност може да използва всеки обект и всеки метод на по-низшата реалност, за да ни достигне. Това е духовен факт. Единственото изискване е, че трябва да сме искрени, чисти в намеренията си и открити за покани. Не се превръщайте в кукла в ръцете на въображението и фантазиите си.

Махадев: Като говорим за смъртта, прекъсва ли тя връзката между гуру и ученик?

Свами Тиртха: За нещастие аз имам опитът и от двете страни. Моят духовен учител, така да се каже, „умря” и, уви, наложи ми се да се сблъскам със смъртта на някои от моите ученици. Това са едно от друго по-болезнени чувства. Защото ни дават истинско разбиране за раздялата.

Но аз усещам свързаността и присъствието на моя духовен учител. Нося своите ученици в молитвите си. И вярвам в духовната реалност, независимо от физическата смърт или раздяла.

(следва продължение)