Category RSS

Calendar

August 2017
M T W T F S S
« Jul    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  



Допълнителни издания issues

Krishna talks to Arjuna

Въпрос: Знам, че не е възможно да се обясни накратко, но бихте ли споменали моля кои са духовните практики, които ще ни помогнат да пречистим съзнанието си?

Свами Тиртха: Много добър въпрос, благодаря ви! Тук имаме една прекрасна книга, това е „Бхагавад Гита”. Тя е толкова значима за индийката философия, каквато е Библията за нашите страни. Тук в Дванадесета Глава откриваме някои препоръки относно вашия въпрос.

Тази книга е като разговор между Бога и един от Неговите възлюбени слуги. Кришна е Богът, който говори тук, а Неговият приятел е Арджуна – Арджуна е воин и те са пред прага на една война. Арджуна, боецът, пита: „Какво да правя? Кое е правилното действие?” Тогава Кришна му обяснява всичко за правилното действие, за вечността на душата, за карма – законът за действие и последица. И по-нататък Кришна ще каже кое е съвършенството на живота: „Просто съсредоточи ума си върху Мен, Върховния Бог, и прилагай цялата си интелигентност във връзка с Мен. Така винаги без съмнение ще пребиваваш в Мен.” Тъй като запитахте кои са най-добрите духовни практики, тук ще откриете отговора – най-добре е ако можем винаги да мислим за Бога, винаги да бъдем с Него, винаги да живеем в Него. Това лесно ли е?

Отговор: Много е трудно.

Свами Тиртха: Много е трудно. Кришна го знае, затова дава втора възможност: „Мой скъпи Арджуна, о, завоевателю на богатства, ако не можеш неотклонно да съсредоточиш ума си върху Мен, тогава следвай предписаните принципи на бхакти-йога. По този начин развий желание да Ме достигнеш.” И така, ако не можете постоянно да насочвате съзнанието си в дълбока медитация и дълбока вглъбеност в Бога, тогава следвайте предписаните принципи. Да ви кажа ли някои от тях?

Отговор: Да!

Свами Тиртха: О! Списъкът е дълъг. Избягвайте насилието. Можем да практикуваме това като имаме тази толкова хубава, толкова здравословна вегетарианска диета – няма насилие в енергията, която влиза в тялото ви. След това, стремете се да избягвате опияняващи средства. Стремете се да бъдете верни на своя партньор. И се старайте да избягвате да обърквате ума си посредством спекулации и хазарт. За щастие има и четири позитивни принципа, които да се следват, и това са сатям, дая, тапа, шаучам. Сатям – казвайте истината, бъдете искрени; дая – бъдете милостиви и състрадателни; тапа – водете семпъл, отречен начин на живот; и шаучам означава чистота, бъдете чисти – в тялото си, в ума си, в постъпките си и в думите си.

Това лесно ли е да се направи? Нашият Бог е всезнаещ, Той знае, че дори това е трудно за човешките същества, затова дава друга алтернатива: „Ако не можеш да практикуваш предписанията на бхакти-йога, тогава просто се опитвай да действаш за Мен, защото по този начин ще достигнеш съвършеното ниво.” И така, ако посвещаваме всичките си дела на божествената кауза, ако искаме да работим за щастието на Върховния Бог, тогава това автоматично ще ни изведе на по-висше ниво. Обаче всичките си дейности трябва да посвещаваме на Върховния.

Да ви попитам ли отново дали това е лесно или не? Тогава следващият стих гласи: „Ако обаче си неспособен да постъпваш в такова съзнание за Мен, тогава се опитвай да действаш, отказвайки се от всички резултати на работата си и се стреми да си установен в себето.” Това означава безкористно действие. Бъдете готови да помагате на другите, споделяйте каквото имате, бъдете истински човешки същества. Това е много красиво качество – да се научим да споделяме онова, което имаме.

Но да сме безкористни, ако нямаме мотивация, отново е много трудно да постъпваме по несебичен начин. Затова последният стих (в тази поредица) казва: „Ако не можеш да се заемеш с тази практика, тогава се захвани с развиване на знание. По-добра от знанието, обаче, е медитацията, а по-добро от медитацията е отричането от плодовете на дейността, защото чрез такова отречение човек постига покой вътре в ума.”[1]

И така, тук имаме една красива структура – как да практикуваме, откъде да започнем. Можете да започнете от знанието. А духовно знание означава да правите разлика между материя и дух. Много е важно да се разграничава кое какво е – това е вечно, а това е непостоянно. После следващата стъпка е медитацията. Медитацията е много популярна в наши дни. Ако един млад мъж види красива млада жена, той казва: „О, аз медитирам.” Но това не е медитация, скъпи мои. Медитация е да свържеш съзнанието си с върховното съзнание, да се заредиш с тези духовни сили и вибрации. Следващата стъпка е безкористната дейност. След това посвещаване на дейностите директно на Бога. Сетне по-висшето ниво е да се следват тези толкова важни принципи. И накрая можете да постигнете пълна вглъбеност в божественото съзнание.

Но ако искаме да сме по-практични… защото може би това звучи твърде общо за вас – ще ви кажа какво правя аз сутрин, бива ли? Ставаме рано, имаме кратка церемония пред нашия олтар – поднасяме малко цветя, благоухания и някои други артикули на Бога; след това пеем духовни песни – това също помага да се достигне до онова по-висше ниво; и сетне всеки има своята лична медитация – молитви и повтаряне на мантри. А ако имате „Бхагавад Гита” вкъщи е много добре да прочитате поне по един стих на ден. Ако можете да отделите, да речем, половин час сутрин, това е много добре за духовните практики – да се молите, да четете, да учите, да медитирате по мъничко. След това можете да започнете деня си и ще видите каква е разликата. Ако можем да започваме деня си в такова настроение, това ще бъде един много мирен и ползотворен ден. А ако искате да проверите дали сте съхранили това съзнание през деня, вечерта отново трябва да се вгледате в себе си: какво направихте, какво не направихте, какво пропуснахте и какво спечелихте. Това е достатъчно за начало.

[1] „Бхагавад Гита” 12.8-12



10645035_758596934177927_5532508241655033820_n

Въпрос: Чували сме, че в Индия има йоги, които живеят само от слънчева светлина. Бихте ли казали кои храни донасят по-духовно ниво на съзнание?

Свами Тиртха: Благодаря ви за този въпрос. Да, понякога йогите притежават уникални магически способности. Но други йоги не притежават такива магически способности, въпреки това те също са йоги. Това, което е важно, е каква енергия вкарваме в тялото. Храната е енергия. Още от раждането си ние сме предопределени да приемаме храна. Ако погледнете едно малко дете, то е готово да яде постоянно. Така че човешките същества са много свързани с храната. Това е ниво на съзнание. Нашето съзнание е покрито с различни пластове, и храната, или този тип енергия, е един от основните пластове над нашето съзнание. Знаете, човешкото тяло – както и човешкият интелект – е много прецизен и чувствителен инструмент. И можете да зареждате този инструмент с различни енергии – можете да давате на тялото вредни енергии, а може да му давате и съвсем пречистени енергии.

Така че тези йоги, които се хранят само със слънчева светлина, приемат много висш тип енергия. Това е съвсем фина, деликатна енергия – тя е по-скоро като вибрация, като излъчване, което поглъщат. И те успяват да поддържат тялото така. С цялото си смирение, не ви препоръчвам да опитвате това. Защото без предварително обучение, то може да бъде много опасно.

Но можем да разберем, че горивото за тялото ни е храната. Какво правите на бензиностанцията, ако имате дизелова кола? Бензин ли сипвате в колата си или дизел? Разбира се, че ще сипете дизел, иначе тя ще избухне или просто няма да работи. А кое е по-сложна структура – една кола или вашето тяло? Мисля, че тялото е много по-сложно, много по-деликатно. Затова ние също трябва да сме много внимателни каква енергия даваме на своето „превозно средство”. Колкото по-позитивна, по-жива, по-чиста енергия даваме на тялото си, това ще се отразява на съзнанието ни – както и на здравето ни, разбира се.

Затова на йогите се препоръчва да се въздържат от месо. Обикновено йогите следват вегетарианска диета, която стана най-модната диета на Запад. Виждате, западната цивилизация следва Изтока – е, може би няколко хиляди години по-късно, но това се случва. Защото ако влагаме тази много фина, много чиста енергия, идваща от растенията – като зърно, плодове, зеленчуци и други – тогава тя ще помага на тялото да бъде здраво и ще пречиства съзнанието. Самият аз също следвам вегетарианска диета и мога да ви кажа, че е много добра!

Знаете, природата се грижи за всички живи същества. Бог е уредил света така че да има за всички. Но и цялото богатство не стига да задоволи алчността и на един човек. Така че трябва да развиваме правилното отношение.

 



SHOWERS-OF-BLESSINGS

Въпрос: Вие приемате ли теорията на Кришнамурти?

Свами Тиртха: Джиду Кришнамурти е много известна личност на земята. Той много подкрепял човешките способности, човешкия капацитет.

Въпрос: Той казва: „Никога не търси щастието. Нямаш шанс, освен ако то не те намери.”

Свами Тиртха: Това е добро.

Въпрос: Добро ли е? Тогава?

Свами Тиртха: Тогава какво да правим?

Въпрос: Да?

Свами Тиртха: Благодаря ви за този обогатяващ въпрос. Защото финото разбиране за това как да се постигне съвършенство е много близо до вашата идея. Обикновено си мислим, че „Ако търся, ще намеря.” Или „Ако започна да изучавам нещо, ще го узная.” Така са ни учили – правим нещо, за да получим резултат. Но съществува малко по-фино, по-деликатно познание за това как действат духовните закони. Трябва да разберем, че всъщност всичко ни се дава свише. Не е така, че ние надграждаме от земното ниво нещо по-високо, а всичко се спуска в този свят от онази божествена реалност. Така че вашият коментар е много уместен, защото щастието идва, то се дава на човешките същества. Не е така, че „Аз ще го уловя.” Ние сме част от един низходящ процес. Вярваме, че всичко започва в божествената сфера и просто вибрира, излъчва се, разпространява се от този изначален източник. А нашата задача е да се подготвим да получим тези дарове. Затова когато казвам, че от посока навън трябва да се обърнем навътре, именно това имам предвид. Трябва да приложим верния метод, за да намерим щастието. И щом виждането ни се пречисти, ще прозрем, че наоколо ни всичко са само благословии. Това е забележителна промяна на визията.

Веднъж попитали един учител: „Как се постига онова толкова възвишено, духовно ниво на съзнание?” А той казал: „Да постигнете какво? Нима не разбирате, то е навсякъде наоколо?” Тогава следващият въпрос бил: „Бихте ли ни казали кое е най-доброто време за духовна практика?” Неговият отговор бил: „Време?!” Така че онези, които са на пречистеното ниво имат малко по-различна визия от нас.

При все това, ако сме малко реалисти, трябва да пречистваме своите възприятия, своето съществуване така, че да можем да приемем онова, което ни се дава. Слънцето винаги сияе. Но понякога облаците го скриват. Това е единственото, което трябва да премахнем – облаците на неразбирането, облаците на невежеството. Тогава ще можете да се радвате на пълната благодат от слънчевата светлина.

 

 

 

 



the two birds

Свами Тиртха: Казва се, че не можете наистина да разберете себе си без паралелно с това да разберете и Върховния Бог. Мога ли да ви попитам къде е Бог?

Отговор: Някъде тук.

Свами Тиртха: Някъде тук. Може би по-близо отколкото очакваме. Има един красив стих в нашата традиция: нахам васами ваикунтхе… – „Аз не живея в Моето божествено царство. Не живея в медитацията на йогите. Но живея в сърцата на Моите чисти последователи”

Разбира се, Бог не е само отвътре, Той е и навън. Ако имаме очите, ще виждаме Неговото творение, ще виждаме резултатите от красивите Му дейности навсякъде. И също ще можем и да долавяме присъствието Му в сърцето си.

В нашите тайни учения има описание на тялото, сравнено с дърво. Главният клон на това дърво е сърцето. И на този главен клон живеят две птици. Едната е индивидуалната душа – ние самите – а другата е Божието присъствие, божествената душа. Първата птичка кълве плодовете от това дърво. А знаете, плодовете понякога са кисели, понякога са сладки, а понякога горчиви – различни. Докато сме заети с това да се стремим да се наслаждаваме на плодовете на своето тяло, на своите телесни дейности и не достигаме до духовното ниво, се налага да събираме реколтата, да приемаме последствията от своите постъпки. Но само щом тази птица, която вкусва плодовете, насочи вниманието си към Божието присъствие, начаса цялото страдание приключва.

Всъщност това е единственото ни задължение в този живот: от външното да стигнем до вътрешното, от материалното до духовното. „От неистинското води ме към истинското; от мрака води ме към светлината; и от смъртта води ме към вечността.”[1] Това е една красива обща молитва, която ще помогне на всички ни. А щом се избавим от материалното замърсяване, ще добием лично осъзнаване на по-висшите истини и по-висшето щастие.

Сега може да кажете: „О, поредните празни думи.” Или „Сега страдам; може би в рая ще бъда щастлив. Казваш, че сега съм в ограничено съзнание; а когато съзнанието ми се пречисти ще бъда щастлив – но това е толкова далече!” Затова недейте да вярвате на обещания! Опитайте сами! Безплатно е, този процес е безплатен. И това не е шега, макар да седим тук в Дома на Хумора и Сатирата. Ако опитаме да приложим този процес на духовно себеосъзнаване, ще можем да се доближим до своята изначална идентичност на вечни, съзнателни и щастливи живи същества.

Нашата медитация, нашата молитва се опира на една много древна мантра. Мантрата е вид молитва за освобождение на съзнанието. Съществуват безброй много мантри, но има една специална, наречена маха-мантра, или „великата мантра на освобождението”. Тази мантра се състои от имената на Бога. Виждате, в „Гита” говори Кришна – Той е Върховният Бог. И думите в тази мантра са: Харе – това е божественото блаженство или енергията на любовта на Бога; след това Кришна – Кришна е Върховният Бог; и Рама – което е, да речем, щастието, което можете да почувствате ако сте свързани с Бога. И така, това е много древна мантра: Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе/ Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе можете да я откриете на безброй места из Индия. Има храмове, където тази мантра се пее от петстотин години без прекъсване. Тя е съвсем пряк път за връзка с Бога.

 

[1] „Брихадараняка Упанишад” 1.3.28



e66adde556b16bf138af16275895baa5--tse-kung-fu

Ако искаме да го кажем съвсем просто: ние сме вечни души. Не сме тези тленни тела, а сме вечни души. Това е много значим научен и теологичен факт – че съществуването съществува. Не сме дошли от нищото, проявеният свят не се проявява от небитието. Защото ако нещо идва от нищо, то ще се върне в нищото. Но след като идваме от нещо, след като цялото творение идва от нещо, то най-вероятно може да се върне към източника си. Отново да го кажем съвсем просто: ако човек е създаден от Бога, той може да се върне при Него. Защото сме вечни души, принадлежащи на божествената сфера. Това е първата характеристика на душата.

Коя е втората? Втората е съзнанието. Ние всички сме съзнателни живи същества. Понякога това не е особено видно при някои хора, но като цяло сме наречени хомо сапиенс, нали – съзнателни същества.

А каква е целта на съзнанието? Съществуването има някакъв смисъл ако е осъзнато. Ако нямахме съзнание, нямаше да се наричаме човешки същества, а краставици, вървящи на два крака. Така че съзнанието прави живота стойностен. То придава смисъл на битието. А щом сме съзнателни същества, какво следва да правим? Следва да търсим щастието. Интелигентност означава да станеш щастлив.

Усещате ли тези характеристики проявени в живота си – вечност, знание и щастие? Комси-комса, и да и не. Надяваме се, че е така, но винаги сме ограничени. Нашата вечност е обрамчена от раждане и смърт; в знанието си сме ограничени или от твърде малкото, или от твърде многото си години. А дефиницията за щастие, дадена от Зигмунд Фройд, великия психолог, е следната: той казва, че когато не страдаш прекалено много – това е щастието. Знаете, това е много близо до истината, но въпреки всичко за мен не е удовлетворяваща подобна дефиниция за щастие: когато не страдаш. Искам нещо позитивно. Дайте ми позитивно определение за щастие! След като сме живи създания, съществуващи на тази планета Земя, и след като притежаваме съзнание, ние трябва да търсим щастието. На практика всяко същество, всяко създание именно това и прави. Растенията израстват в търсене на слънчева светлина, птиците се опитват да си намерят храна, всеки търси щастие. Особено напролет хората са мотивирани да намерят партньори за романтични любовни афери. Но зимата скоро пак ще дойде.

Така и нашето щастие винаги идва и си отива. Трябва да сме достатъчно интелигентни да потърсим такова щастие, което никога няма да ни напусне. И методът за познание на вечното щастие е много лесен. Досега все сме търсели навън и сме си мислели, че притежаването на разни неща ще ни донесе удовлетворение. Това случи ли ви се? Мисля, че натрупването на притежания тече, но резултатът все още не е удовлетворителен. Така че решението е вместо да се стремите да търсите щастието навън, постарайте се да потърсите своето щастие отвътре – това е съкровен път. И ако издигаме съзнанието си на все по-висши и по-висши нива, дори да се намираме в същите условия, ще можем да ги възприемаме от друга гледна точка.

Да ви разкажа ли една история в тази връзка? Една и съща реалност – различни погледи. В древността се срещнали три велики личности – Бог Буда, Конфуций и Лао Дзъ. Събрали се и захванали да разглеждат една кана с оцет. Всички познаваме вкуса на оцета. Пръв бил Конфуций. Знаете, той е философ-реалист. Бръкнал в каната, облизал си пръста и казал: „Кисел е”. Добре, следващият бил Бог Буда. Знаете, някои считат Буда за песимист – той казва, че животът е страдание. Той също опитал оцета и рекъл: „Не е кисел, ами направо е горчив!” Трети бил Лао Дзъ. А знаете, той е съвсем умиротворен човек. Не е точно реалист, защото е толкова умиротворен, че е отвъд реалността. А определено не е и песимист, защото по някакъв начин неговата мъдрост му носи удовлетворение. И така, и той вкусил оцета и казал: „Не е нито кисел, нито горчив. Сладък е!”

И така, ето го нашият живот – една кана с оцет. Какво е вашето мнение за живота ви? Кисел, горчив или сладък? Ако сме реалисти, ще кажем: „Е, хайде, ясно е, че киселее.” Ако сме песимисти, ще речем: „Не, твърде горчив е!” Обаче ако сме оптимисти, тогава ще кажем: „Сладък е.”

Йога ни помага да намерим сладкия вкус дори в киселото и горчивото. Затова може да кажем, че това е мистичен процес, който способства да усъвършенстваме виждането си. Само трябва да разберем следното дълбоко в сърцата си – че сме вечни, знаещи и блажени души. Единственият проблем е, че тези наши изначални качества са малко покрити от тялото, малко покрити от невежество, малко покрити от илюзия. Така че ако премахнем илюзията – това лъжовно отъждествяване с тялото – ще можем да стигнем до духовното ниво.

 



aging

Свами Тиртха: Нека изследваме кои сме ние. Бихте ли ми помогнали с отговори на този въпрос? Каква е първата ви мисъл когато ви запитат: „Кой си ти?”, какво бихте отвърнали?

Отговор: Българин.

Свами Тиртха: Това е вярно. Други?

Отговор: Част от цялото.

Свами Тиртха: О, много хубаво! Да? Нека опитаме един по един – това ще даде много интересни резултати. Може ли да започнем с вас? Кои сме ние?

Отговор: Частица от божественото съзнание.

Отговор: Ученици в този свят.

Отговор: Служители.

Свами Тиртха: О, много висше разбиране! Джай! Моля, помогнете ни!

Отговор: Аз съм какъвто съм.

Свами Тиртха: Много мистично. Хубав отговор. Да, моля?

Отговор: Ще ви кажа насаме след лекцията.

Свами Тиртха: Благодаря ви, ще очаквам вашия отговор. Да, моля? Други?

Отговор: Аз съм европеец.

Свами Тиртха: Добре. Да, моля?

Отговор: Ние сме направени от любов, така че сме любов, това е моят отговор.

Отговор: Ние сме свидетели на чудо.

Отговор: Ние сме същества от светлина.

Свами Тиртха: Много добре! Тези определения, тези отъждествявания са много хубави и много светли. Знаете, често хората отговарят нещо от сорта: „Името ми е това и това, професията ми е такава и такава, и семейното ми положение е такова и такова.” Защото това са нормалните условия в нашия живот. Но те могат да се променят всеки един миг. Веднъж, в подобно много приятно обкръжение, обсъждахме тази тема и един много нежен, много деликатен момък отговори на същия въпрос: „Кой си ти” с думите: „Аз съм едно диво животно!”, въпреки че беше такъв мил, фин млад човек. Но тогава аз също го попитах: „А възможно ли е да бъдеш опитомен?”

Така че ние имаме различни разбирания за себе си. Направих малко изследване какви отговори дават хората като цяло. И мога да ви кажа, че по-голямата част от хората имат някакъв вид духовен отговор на този въпрос. Повече от 80% дават отговори от типа „Аз съм човешко същество, аз съм част от цялото. Аз съм търсещ” – много позитивни отговори. Малцина отговарят „Не знам.” И също малцина отвръщат негативно, като „Аз не струвам нищо, празен съм, аз съм една нула” – съвсем минимален брой дават подобни негативни или нихилистични отговори. Това означава, че болшинството от нас осъзнават, че сме нещо велико, че имаме някаква мисия тук, на тази планета Земя. Може би тя все още не ни е съвсем ясна, но ние трябва да намерим верния отговор, за да осъществим тази мисия.

Но ако се опитаме да изследваме себе си в съответствия с нашата традиция, например, тогава ще разберем – моля ви, постарайте се да запомните тези простички думи – че ние не сме телата. Струваме малко повече от тези физически елементи. Около 75 % от тялото ви се състои от вода. И въпреки че цената на водата също се покачва, все пак тя не е чак толкова скъпа, нали? Освен това имате някои кости и някои други различни елементи – ако съберем всичко заедно, ще е максимум 100 лева. Но вие се чувствате малко по-ценни от 100 лева, не е ли така?

Така че да разберем, че не сме тези тела, непосредствено означава достигане до по-високо ниво на съзнание. Защото тялото се е родило и неминуемо ще погине. Въпреки това нашето усещане за идентичност остава неизменно. Когато сме млади, казваме „аз”; когато пораснем – също, когато остареем – също. Усещането ви за самоличност си е същото. Въпреки че е много трудно да се види, че това е същото тяло – възрастта ни променя толкова много. Макар тялото, изградено от тези материални елементи да умира, нашето усещане, нашата идентичност, нашето съзнание си остава същото. Затова от недълговечното трябва да стигнем до постоянното. Трябва да търсим своята неизменна идентичност – онова, което никога не се променя в нас.

Въпрос: Бихте ли споделили с нас моля своя отговор на въпроса, който ни зададохте в началото?

Свами Тиртха: Моят отговор? На унгарски на това му казваме „да обесиш палача.” Моят отговор е, че аз се стремя да бъда слуга на своя духовен учител. Затова много се радвам, че някой тук спомена „Ние сме служители” или „Аз съм слуга”. Защото това е много издигната позиция. Въпреки че всеки иска да бъде господар в този свят, онези, които имат пречистено разбиране знаят, че да служиш е много по-добре. Да получаваш подаръци е хубаво, нали? Обаче да даваш – това носи много по-голяма наслада! По същия начин, ако ние можем да дадем нещичко, ако можем да дадем своя живот, своята енергия, своето служене на Върховния – или на представител на Върховния, какъвто е духовният учител – сме големи щастливци. Така че съвсем накратко – това е моят отговор.

Обикновено хората отговарят на този въпрос с: „Аз съм търсач.” Много пъти така казват: „Отворен съм и търся.” Това е популярно, нали? Но на мен не ми харесва този отговор. Защото ако си търсач, това означава, че още нищо не си открил. Затова от търсещ трябва да израснем в намиращ. А когато си намерил нещо, трябва да станеш и практикуващ. Защото ако искаме да достигнем по-високо ниво в съществуването си, трябва да предприемем някакви практически действия. Духовните практики ни помагат да достигнем това по-висше ниво.

 

 

 

 



там

Защо сме се събрали заедно тази вечер? За да празнуваме щастието на душата и да намерим пътя към своето лично блаженство. Да го кажем съвсем простичко: ако живеем за другите, животът ни ще бъде блажен. И макар че сме се събрали тук в Дома на Хумора и Сатирата, при все това всички чувстваме колко страдания и колко нужда има в света. Ако сме сами е хубаво да медитираме и да се молим за благото на всички същества, за съвършен живот за всички, за мир за всички, но ако сме обединени, нашата молитва и медитация ще са много по-силни. Мисля, че всички сме изпитвали това в живота си. Борейки се самички с трудностите в живота, по някакъв начин се справяме; но ако имаме помощ, ако имаме подслон е много по-леко.

Макар да знам, че вие, българите като нация, сте толкова силни и сте устояли на толкова много трудности през последното хилядолетие, вчера научих нещо за това. Срещнах един брат-монах и когато го попитах: „Сам ли служиш тук?” той каза: „Да, сам съм, но и сам воинът е воин.” Така че дори да сме сами, трябва да се стремим към най-висшите идеали, които имаме. И тази толкова древна традиция, йога, може да ни помогне много да намерим пътя към себе си и да намерим пътя към щастието.

Йога означава връзка. Но връзка между какво? Йога е връзка между нас самите, между нашата истинска вътрешна същност, и Върховния. Тя е малко повече просто от религия, и определено е много повече от физически упражнения. Можем да кажем, че йога е мистичен, вътрешен път, който ви води от фалшивия ни егоизъм към истинското ни „аз”.

Има множество различни школи в йога. Някои от тях предпочитат аскетични практики; други повече наблягат на правилното действие, или ритуалното действие. Други пък се стремят да усъвършенстват познанието на човека, божественото познание. А една много специална школа, към която аз също принадлежа, касае емоционалното същество на човека. Тази школа се нарича бхакти, бхакти-йога. Бхакти е божествена любов, пътят на божествената любов.

И така, ако се съгласим, че йога като цяло е мистичен път, водещ човешкото същество към Бога, позволете да ви задам един въпрос: какъв е най-верният, най-интензивният начин да разберете някое друго човешко същество? Дали е знанието; или действието? Или пък любовта? Най-вероятно е любовта. О, съществува и друг фактор – чрез омраза също можете много да се доближите до някого. Винаги ще мислите за този човек и ще му припишете безброй несъществуващи качества. Но, уви, подобна връзка не е особено позитивна.

И така, можем да кажем, че най-интензивен досег, най-правилно виждане може да се постигне чрез любов. Затова ние се стараем да търсим Бога чрез тази много интензивна връзка, божествената любов. Мъдрите хора казват, че ако някой търси абсолютната истина, той трябва да го прави с любов, чрез любов. Разбира се, тъй като всички ние сме различни човешки същества, имаме различно разбиране за това какво е любов. Но засега това няма значение, всички разбираме, че това е нещо много ценно за нас.

 



rasa-dance

Въпрос на Нели: Какво е отражението на „аз, мен, моето” и „ти, теб, твоето” в духовния свят?

Свами Тиртха: Много добър въпрос! Ще отвърна накратко, защото можем да говорим за това цяла седмица: това е конфликтът или хармонията – зависи от гледната точка – между философията и посветеността. Защото за много дълго време философията се занимава с тези три теми – „аз, мен, моето”. Много различни аспекти и школи на философията, например онтологията и естетиката, боравят с тези теми – какво е човекът, каква е целта, каква е причината на съществуването, какви са измеренията, каква е ползата. Така че „аз и моето” се фокусира върху личността. И ако приложим това спрямо духовния живот, или спрямо религиозния живот като цяло, тогава „аз, мен, моето” означава аз познавам себе си и посвещавам себе си.

Това е философската страна на преданото служене: „Аз съм Твой”. Много е добре ако хората разберат, че принадлежат на Бога. Това е първата стъпка. Но не е и последната. Защото отвъд философията, отвъд таттва съществува раса. Оттатък теорията са щастието и чувствата. Така че отвъд философията, отвъд заключенията, отвъд таттва, съществува и раса отговор на това и той е: „Ти си мой”. И така, „аз съм Твой” е едва първото ниво, то е само философия, ти се покоряваш. Ала сетне можеш да проявиш и изискванията си: „Но и Ти си мой.” Долавяте ли разликата между двете?

Разбира се, трябва да внимаваме да не смесваме нещата. Първо трябва да кажем „да” на Кришна. После, на някои от по-висшите етапи в духовното си развитие може да имате някои изисквания. И така, философия означава „Аз съм Твой”, а божествена религия, или према, означава „Ти си мой”.

А от друга гледна точка можем да разгледаме това – че субектът (ашрая) и обектът (вишая) се търсят един друг. Кой е субектът? Субектът е преданият, а обектът е Кришна. И така, субектът се стреми да търси и да служи на Бога, ала по-нататък трябва да започнем да разбираме, че обектът започва да се държи като субект. Кришна, като милостив Бог, също търси Своите изгубени слуги. Това са ашрая-таттва и вишая-таттва, които се търсят един-друг. Ако чуваме само това – ашрая и вишая – то не ни говори нищо. Но ако разберем, че ние търсим, изпитваме някакви емоции, стремим се да ги отдадем на Кришна – т.е. ние сме като субекти, а Той е обектът на нашето обожание – това е хубаво, то е като „Аз съм Твой”. Ала по-висшето ниво е когато доловим, че Той също ни зове, привлича и търси. Така Той ще каже: „Но ти си Мой”. Така че съответстващата половина на „Аз съм Твой” е „Ти си Мой”. Какъв е откликът на този израз: „Аз съм твой”? Единственият отклик е „Ти си Мой”. Това е като приношение, което започва от предания: „Аз съм Твой” и тогава Кришна отвръща: „Да, ти си Мой”. Може би тези две изречения се срещат насред път. Но какво става ако не се срещнат? Тогава ще попаднат в противоположната страна. И тогава вие ще кажете: „Ти си мой!” а Кришна ще отвърне: „Твой съм”. Това е гонитбата един след друг.

 



garland for the Lord

Въпрос: Бих искала да попитам за стадия на устойчивото предано служене – чувала съм, че той настъпва след като човек се е пречистил от замърсявания, права ли съм?

Свами Тиртха: Да, устойчивостта идва след пречистването, когато нищо не може да ви отдалечи от бхактите. Това е устойчивост. Кой е слуга? Слуга е някой, който винаги е готов да ти служи. Да вземем за пример кучето; кучето винаги е готовo да служи на господаря. Понякога получава храна, друг път не. Понякога го галят, друг път го бият. Въпреки това то винаги остава с господаря и винаги е готово да служи – посветеност. Истинското куче притежава такава неизменна посветеност.

Ами ние? Докато Кришна се грижи добре за нас сме много добри бхакти. Но само щом се появи и най-малката трудност, започваме да се оплакваме от Него. В този смисъл можем да се поучим дори от едно просто куче да бъдем истински отдадени на господаря. Но разбира се, да си слуга на Бога е много по-изискващо и много по-възнаграждаващо. И нашата посветеност не се основава на страх или агресия, или на каквато и да било амбиция от материален тип, а на привличащата сила на Кришна.

Това е тайната – всичко се движи по силата на привличането. Кришна е магнетичната сила. Всъщност Радхика е магнетичната сила, но както и да е, тя се проявява чрез Кришна. Както вие имате две ръце, нали? Какво е дясната ви ръка? Дясната ви ръка е електрическата сила. А какво е лявата ви ръка? Лявата ви ръка е магнетичната сила. Активна-пасивна. Активната работи усилено, а пасивната привлича. По същия начин всичко, което притежаваме, трябва да отдадем, да поднесем на Кришна и тогава то ще намери своето най-висше осъществяване. Всичко, което имаме, може да достигне съвършенство. Съвършенството на очите, например, е да виждат прекрасния облик на Кришна. Съвършенството на ушите е да слушат Неговото сладко послание. Всичко, което имаме, може да бъде използвано за съвършенство. Но трябва да сме неизменно отдадени. И това не е някаква официална рутина или пък изискване, а естественият начин на изразяване на душата. Защото изначалната функция на душата е да служи на Кришна с любов. Способни ли сте да правите това, значи сте много близо до своята изначална позиция. А кое би ви отдалечило? Несъвършенствата, нечистотиите. Затова, за да бъдем напълно отдадени, трябва достатъчно да се пречистим. Но тези постоянни екстази – вибхава, анубхава – настъпват на много висше ниво. Те са като деветте практики на бхакти, ала на по-висш стадий.

 

 



Golden!

(продължава от предишния понеделник)

„Всички тези стадии заедно се наричат стхайи-бхава, или неспирна божествена любов в предано служене. В добавка към тези степени съществуват вибхава и анубхава. Когато по-висшият стандарт на екстатичната любов е смесен със симптомите на саттвика и вябхичари, преданият се наслаждава на трансценденталното блаженство от любовта към Кришна в многообразие от нектарни вкусове.”[1]

Тук има описание на вибхава, стхайи-бхава и анубхава. Вибхава е предварителната причина за екстаза – тя поражда чувствата към Кришна в сърцата на преданите. Кои елементи могат да предизвикат такива божествени чувства у вас? Например името на Кришна. Когато чуем името на Кришна, определена емоция отеква у нас. Или когато видите картина с Кришна се разтрепервате, зашеметени сте. Спомняте си онзи лекар, който служел на царя и когато зърнал наблизо ветрило от паунови пера, припаднал, защото незабавно си спомнил пауновото перо в косите на Кришна. Така че ако нещо ви свързва с вашия възлюбен Бог, то ще предизвика тези чувства. Името Му, облика Му, нещо, което Му е скъпо, нещо свързано с Него ще ни помогне да си спомним, да влезем в досег с Него. Както една майка – когато детето порасне и тя види мъничките играчки, с които си е играло у дома, веднага си спомня: „О, милото ми! Сега скъпият ми син си играе с големи коли, а когато беше мъничък си играеше с тази малка количка.” Така нещо, свързано с този, когото обичате, ви кара да го помните, да сте в досег. Това е още една причина защо трябва да общуваме с преданите – защото като видите някой предан, на мига си спомняте за Кришна: „Да, той е посветил живота си на Кришна. Да, тя е една от прекрасната група гопи на Кришна.” По този начин можем да обогатим неспирната си медитация върху Бога, неизменната си свързаност с Него.

И ако изпитвате тези импулси, можете да получите някои отражения, някои от вторичните признаци, които бяха описани, тези тринадесет вида – смях, търкаляне и т.н. Голям въпрос е дали можем да изпитваме тези екстатични признаци по благовъзпитан начин. Дали съществува овладян екстаз? Мисля, че съществува контролирано триене на атомните частици – нарича се атомна електроцентрала. Но ако същият принцип се постави в бомба, просто следва взрив. Затова нека сме внимателни с тези енергии. А трябва да ви кажа, че тези тринадесет типа екстаз не са най-висшите симптоми – има и много по-опустошителни от тях. Те се наричат специални екстази или чувства с опустошителни признаци.

Но както и да е, не се страхувайте. Защото Махапрабху е наречен Златният Аватар и Той е досущ като Златен Вулкан, който изригва тези божествени чувства по такъв интензивен начин, че те са парещи като лава, ала в същото време са сладки като нектар. Не можете да живеете без това, а същевременно то ви изпепелява.

Обаче докато просто четем за тези различни видове вибхава, анубхава, стхайи-бхава, вябхичари-бхава, и т.н. само от книгите, това не е повече от теория. Добиете ли и най-мъничък поглед, ще разберете какво е. Тогава още повече ще започнете да почитате тези симптоми и самия процес като цяло, защото той ще ви отведе до много прекрасни, много висши и неизменни резултати. Трите признака, трите резултата, които можете да постигнете практикувайки йога, най-общо са приятелство, или приятелско отношение и подход към всички; вторият е състрадание; а третият е вътрешен покой на ума.

Затова моля ви, продължавайте все така, владейте екстаза си, за да не смущавате околните и практикувайте тези висши типове духовен екстаз само на вярното място.

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя Лила, 19.180-181