Category RSS

Calendar

October 2018
M T W T F S S
« Sep    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  



Допълнителни издания issues

Hiranyakashipu-Brahma

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

Продължаваме да четем от историята за Прахлада. Досега вниманието ни е насочено повече към навиците и мотивите на Хиранякашипу. Този наш фокус съответства на насоките в „Ишопанишад”, тъй като там се казва: „Трябва да научите както за знанието, така и за невежеството.” Така че не е достатъчно просто да изучаваме божественото познание, но трябва да осъзнаваме и какво представлява невежеството. За да разберем правилно характера на светия преданоотдаден Прахлада, трябва да обърнем внимание и на нрава на неговия баща Хиранякашипу, който е противник на Вишну.

И така, Хиранякашипу установил своята власт и престижна позиция, които постигнал след отречението си. Има описание на неговия дворец, който може да се сравнява единствено с палата на Индра, водача на полубоговете. Но тук следва още нещо:

„След като зае поста на върховен император на вселената, Хиранякашипу постоянно пребиваваше в палата на Индра. Той винаги пиеше много силно вино и медночервените му очи се въртяха сякаш от гняв. Тъй като притежаваше цялата мощ на тапася и йога, всички полубогове освен Брахма, Вишну и Шива бяха принудени да идват и да му поднасят гирлянди, обожание и пълни поклони.” Виждате ли, постовете на всички останали били обсебени от него. „Благодарение на огромната си мощ, Хиранякашипу бе завладял райското царство и понеже се бояха от него, всички гандхарви, сиддхи, видядхари, апсари и дори Вишвавасу, Тумбуру, Нарада и други риши били заети да възпяват славата му за негово удоволствие.”

И така, какво е вашето мнение?

Яшода: Чудех се защо очите му са гневни. Щом има всичко, защо е още гневен?

Свами Тиртха: „Сякаш от гняв.” Тъй или инак, когато някой пие силно вино, изглежда необичайно. Но не в това е въпросът. Какво научихме досега за Хиранякашипу? Че той извършваше своето отречение – много сурова аскетична практика, стоейки прав на един крак, всъщност дори изоставяйки тялото си – за да получи сила, да получи благословиите на Брахма. И после, след като ги получава – няма вече тапася. Само пие вино, наслаждава се на музика и на това да го прославят. Преди той възславяше; сега него го славят.

Това е неправилната практика. Правилната практика е да започнеш с тапася и да продължиш с тапася. Между процеса и целта не бива да има разлика. В неговия случай разлика имало – „Искам да си наложа това самоизтезание, за да се сдобия с власт.” Но в нашия случай не бива да е различно. Ние искаме смирено да практикуваме бхакти-йога, за да бъдем смирени бхакти накрая. Моля ви, не забравяйте това. А не: „Аз практикувам смирено бхакти-йога в началото, за да стана накрая надут санняси”. Не това е целта. Нашата цел е да бъдем живи и любящи слуги на Върховния. Забравим ли го, това е демоничната тенденция.

„Хиранякашипу насила превзе енергията на дъжда от Индра, енергията на вятъра от Ваю, енергията на огъня от Агни и след като си присвои силите на всички полубогове, владетели и управници, той ги остави безпомощни. Хиранякашипу беше непобедимият върховен господар, ала понеже не бе способен да овладее собствените си сетива, дори след като се бе насладил на каквото пожелаеше, той пак не можеше да намери удовлетворение. След като му омръзна всевъзможния разкош, той започна да се въвлича във всичко, което е забранено от шастрите. Пропиля толкова време по този начин, че Санака и останалите риши го прокълнаха за това.”

(следва продължение)

 

 



ma

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

Въпрос: Ако Хиранякашипу е имал такава извисена позиция и в онази епоха хората са били много по-развити, как той не е могъл да си спомни своя източник, откъдето е дошъл?

Свами Тиртха: Ами защото така е трябвало да стане. За тях не е било необходимо да помнят цялата история. Така е трябвало да се случи.

Ямуна: Това е дълбок и често задаван от хората въпрос за карма и прераждането: ако действително съществува прераждане и смисълът е душата да научи урока да плува срещу течението, тогава защо тя забравя предишните си преживявания? Каква е причината душата да забравя, щом смисълът е да се научи? Забравянето е против ученето.

Свами Тиртха: Моля ви, прочетете стих 15.15. „Аз се намирам в сърцето на всеки и от Мен идва помненето, знанието и забравата. Аз мога да бъда познат чрез всички Веди. В действителност Аз съм съставителят на Веданта и познавачът на Ведите[1]. Първата част е достатъчна в случая: „От Мен идват знанието, паметта и забравата.” И като фини впечатления всичко остава от предишните животи. Защото сегашният ни живот, настоящото ни положение е бъдещето на нашето минало. А нашето настояще е миналото на бъдещето ни. Така че ако познавате настоящето, тогава знаете миналото, знаете и бъдещето. Достатъчно е да се познава сегашната ситуация. От нея, прилагайки верния метод – на познание, на спомени – можете да разберете и двете посоки – и миналото, и бъдещето.

Но това е мистична сила – да виждаш миналото, настоящето и бъдещето каквито са. Ако живеете сега, тук и сега, прилагайки този метод, можете да преодолеете всички проблеми. Защо да обръщаме прекалено много внимание на миналото? То просто си е отишло, няма го вече. Защо да отделяме твърде много внимание на бъдещето? Та то още не съществува. Защо не насочим вниманието си към сегашния момент? Понеже миналото е история, бъдещето е мистерия, а днешният ден е подарък.

[1] „Бхагавад Гита” 15.15



against the current

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

Въпрос: Защо злото обзема човека? Дали самият човек го иска? Или просто позволява да се случи?

Свами Тиртха: Много добър въпрос. По какъв начин злото властва над хората? Защо, ако не го искаме? Същият въпрос задал Арджуна на Кришна. Атха кена праюкто ‘ям папам чхарати пурушах[1]  – „Откъде се взима тази сила, която кара хората да вършат грехове?” Никой не иска да е грешен! При все това понякога някаква сила просто ни връхлита и ни обзема – откъде идва тя? Тогава Кришна отвърнал: Кама еша кродха еша раджо-гуна-самудбхавах[2]„Това идва от кама, от желанието. Идва също и от кродха, гнева. И в крайна сметка идва от раджа-гуна, проявлението на страстта.” Така че това е източникът на цялото негативно влияние, което спохожда хората. „Върховният Бог каза: „Единствено и само похотта, Арджуна, родена от досега с материалната гуна на страстта и по-късно превърната в гняв, е всепоглъщащият греховен враг в този свят.” А ето го и въпроса в предишния стих: „Арджуна каза: „О потомъко на Вришни, кое подтиква човека да върши грехове, дори и да не иска, като че тласкан насила?” Така че понякога това е против желанието ни. Ние искаме да сме добри, но потокът на тези влияния е толкова мощен, че просто ни помита.

Тогава идва следващият въпрос: възможно ли е да се противопоставим или не? Защото така много лесно може да си кажете: „О, не е моя грешка, не е мой грях. Просто това влияние ме обзема, аз не съм виновен.” Има ли начин да се устои?

Има. По-нататък се казва: „Тази материална природа е практически невъзможно да бъде преодоляна, тъй като е толкова силна! Ала онези, които Ми се отдадат, могат с лекота да я прекосят.”[3] И така, докато сте под влиянието на материалната енергия, не можете да се противопоставите. Затова трябва да се отдадем под божествената закрила – тогава е съвсем лесно. Как? „Тази Моя божествена енергия, състояща се от трите гуни на материалната природа, е трудно преодолима…” Така че на практика всеки, който живее на планетата Земя се намира под това въздействие. Много, много, много е трудно да се надмогне подобно влияние. Обаче… „Обаче тези, които са Ми се отдали, могат с лекота да преминат отвъд нея.” Много просто. Звучи много просто. Но общовалидно правило е, че за да се избави от едно влияние, човек трябва да се остави на друго влияние.

Така че този е начинът да се противопоставим на порочното влияние. И разбира се, ние се стремим да следваме определени принципи, които ще помогнат в това отношение. Ала в крайна сметка зависим от божествената милост.

Въпрос на Ямуна: Махарадж, няма ли Бог големи очаквания към нас – че трябва да можем да плуваме срещу течението, независимо колко е мощно?

Свами Тиртха: Определено! Определено! Стандартите са високи. Моите стандарти за вас и всичките ми ученици са високи. Така че ако се налага да пожертвам малко топлота, докато ви говоря, не си мислете, че това е от липса на обич. Но какво се случва като плуваме срещу течението? Ще стигнете до извора. Така че ако плуваме срещу течението на материалното влияние, това без съмнение е трудно; обаче така ще стигнете до извора. А изворът е божествен. При извора е божествеността.

[1] „Бхагавад Гита” 3.36

[2] „Бхагавад Гита” 3.37

[3] „Бхагавад Гита” 7.14

 



Sanakadi curse Jaya Vijaya

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник)

Драги: Ако разгледаме картина как Нрисимхадев убива Хиранякашипу, виждаме, че всички изисквания са всъщност изпълнени.

Свами Тиртха: Да, да. Тази част от историята ще дойде по-нататък. Това е защото благословиите на такъв добър слуга на Върховния Бог като Брахма трябва да бъдат изпълнени. Господ защитава преданите си и достойнството на преданите си. Щом някой отдаден казва: „Нещата стоят така!” така и ще стане, тъй като Върховният Бог го подкрепя. Но ничия човешка интелигентност не е достатъчна да избегне божественото провидение.

Въпрос на Крипадхам: В историята бе споменато, че полубоговете били разтревожени, понеже вече знаели какво ще поиска Хиранякашипу. Предполагам, че по същия начин и Брахма е знаел съкровеното му желание. След като Брахма е предан на Вишну, защо е дал на Хиранякашипу тази благословия?

Свами Тиртха: А защо не? Ти си баща. Знаеш кога големият ти син е намислил да направи нещо, предвиждаш резултатите, виждаш и намерението. При все това го оставяш да го направи.

Крипадхам: Понякога да, понякога не.

Свами Тиртха: В този случай е било да.

Ала не забравяйте, че нищо в историята не става случайно. Без да премине през цялата тази тапася и цялата тази власт, Хиранякашипу не би могъл да се избави от обусловеността си. Защото той е трябвало да бъде освободен. Той не бил просто опонент на Бога, бил е поставен в тази позиция с някаква цел.

Точно както Юда. Много хора си мислят, че той е предал Исус. И това е вярно. Много тежка роля. Но в действителност без Юда не би имало нито разпятие, нито възкресение. Така че той е много необходима част от тази толкова велика, толкова сериозна история. По същия начин и в нашите истории, когато има някои противници на божествения план, те са необходима част. Без тях всъщност не би могло да се получи.

Въпрос на Яшода: Казва се, че когато Бог лично убива някого, това е най-голямата благословия и на него не му се налага да се ражда отново в този свят. Доколкото знам за Хиранякашипу и Хиранякша това е първото раждане в този свят, след това имат още две. Как се обяснява това?

Свами Тиртха: Те са имали договорка. Изначално Хиранякашипу и Хиранякша, тези велики демонични братя, били служители в рая. Обаче допуснали малка грешка. Както четохме, не дали на Кумарите, светите синове на Брахма, да влязат. И те на свой ред ги прокълнали: „Подобен манталитет няма място тук, в рая, затова трябва да се родите на планетата Земя.” Дори Вишну дошъл, защото станал голям скандал: „Хей, какво се случва в Моето царство? Какъв е този голям шум?” Тогава Му разказали всичко: „Те допуснаха тази грешка и сега проклятието е изречено. Четиримата Кумари са брахмани; думата на един брахмана винаги се сбъдва, така че какво да се прави?” Джай и Виджай се молили: „Умоляваме Те да обезсилиш това проклятие?” Но тогава Върховният Бог казал: „Как бих могъл да отменя думите на някой Свой предан? Щом те са изрекли проклятието, то ще се случи. Не мога да избегна това. Но може би мога да ви дам една възможност. Тъй или инак трябва да се родите в материалната равнина, обаче може да се раждате дванадесет пъти поред като преданоотдадени или три пъти като демони. Избирайте!” Те трябвало да решат. След като бързо пресметнали, рекли: „Три пъти като демони. По-бързо е. Пък след това можем да се върнем в изначалната си позиция и да Ти служим.” Това било окончателното, за да могат тези братя да намерят пътя си обратно към дома, при Бога.

Затова по-късно, вътре в самата история, след като били обречени да се родят в облика на демони, те вече нямали избор. Намирали се под негативното, порочно влияние. Ала дори това негативно влияние имало позитивна цел – да им помогне да се завърнат у дома.



The_Fish_(Matsya)_Incarnation_of_Vishnu

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Яшода: Искам да попитам какво е станало с Брахма когато Хиранякашипу заел неговата позиция?

Свами Тиртха: Демоните са много възпитани и културни същества. Тъй като обожавал Брахма, за да получи благословиите му, той по някакъв начин го и уважавал. Но се казва, че заради силата и господството му, всичките три свята били под негова власт. А знаете, когато властта и властимащите се сменят, се налага да оцеляваме. Както вие, българите, сте били под турско робство, но сте оцелели. Въпреки че всичките ви сили, всичките ви ресурси, всичко е било под чужда власт. При все това вие сте намерили начини да оцелеете и да съхраните това, което имате съкровено, дълбоко, по скрит начин – така че има много възможности.

Тъй като целта на Хиранякашипу била да се сражава с Вишну, Бога, затова той измислил всички тези номера и войни за власт. Защото се казва, че поклонниците на Бога със своите молитви, приношения и служене така да се каже хранят Бога. Затова Хиранякашипу си рекъл: „Ако им попреча да извършват духовното си служене и към Бога не възлизат приношения, Той ще става все по-слаб. Тогава за мен ще е много лесно да Го надвия.” Такова било намерението му. Затова нехаел за Брахма, нито за останалите същества нагоре или надолу в йерархията, понеже желаел да властва. А притежавал и магически сили, тъй като си изпросил и йога-сиддхите, мистичните могъщества на йога.

Тези сиддхи са много интересни, ала съвсем второстепенни резултати от коя да е духовна практика. Мотивацията на Хиранякашипу била власт, да господства над всичко и да използва цялата си сила срещу Бога. Докато нашата мотивация би следвало да бъде да властваме над себе си, да контролираме себе си, да служим на всички и да влагаме енергията си в позитивно служене на Бога. Това е разликата между любящото, служещо отношение към Бога и обратното. Трябва да решим на коя страна сме.

Яшода: Много е интересно, че Хиранякашипу спомена какви ли не възможности кой да не го убие, обаче забрави за Вишну.

Свами Тиртха: Много добре отбелязано. Виждате, цялата му възхвала беше насочена към Брахма, който е министърът, той не е царят. Обаче Хиранякашипу си мислел, че Брахма е Върховният. Затова измислил всички възможни начини да се защити, тъй като смятал, че Вишну не е Господ, а някакъв полубог, подчинен на Брахма. И знаел, че понякога Вишну е много лукав. Един път се появява като риба, за да спаси Ведите. Друг път идва като човешко същество – например Рама, Буда или други въплъщения. Затова той казал: „Нито човешко същество, нито полубог, нито демон, никакво оръжие, никакво животно да не може да ме убие.” В действителност най-напред той поискал от Брахма: „Дай ми безсмъртие.” Ала Брахма казал: „Съжалявам, не мога да ти дам това. Отвъд възможностите ми е.” Тогава той започнал да измисля: „Добре, щом не можеш да ми дадеш безсмъртие, дари ми благословията никой да не може да ме погуби.” „Добре, това мога да ти даря.” Или „Дари ми благословията да не бъда убит нито във въздуха, нито на земята, нито вътре, нито навън.” Опитвал се да се защити по всякакъв възможен начин.

Но макар че искал да се бие с Вишну, той Го забравил. Някак си Той не бил включен в картинката. Ето това е разликата между един демон и един бхакта. Демонът много умно използва мозъка си, обаче забравя за Бога. Бхактата понякога с голяма посветеност върши глупости. Но никога не забравя Бога. Така че това е разликата. Единият е много умен, обаче забравя; а другият, влюбеният в Бога, може да запомни едва няколко неща, но дори те го занимават толкова много, че понякога забравя практическите неща.

Най-добрият пример е когато една предана искала да поднесе на Бога банан. Обичайно, знаете, ние освещаваме храната си – най-напред я поднасяме на Бога, а сетне приемаме каквото е останало. И така, в огромната си посветеност, с истинска преданост тя белела банана, изхвърляйки самия плод и поднасяйки обелката: „О, мой Господи, това е за Теб. Ти толкова много обичаш банани – моля Те, приеми този!” Знаете, понякога бхактите правят малки грешки. Но за щастие Богът не се нуждае нито от обелката, нито от плода; Той има нужда от едно едничко нещо и то се нарича любяща посветеност. Това е, което трябва да вложим. То е най-доброто приношение, най-вкусното за Него. „О, това дребно, незначително нещо е придружено от такава посветеност!”

(следва продължение)



footprintstop

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник)

Досега Хиранякашипу, демонът, който очаква благословиите, говореше в прослава: „О, толкова си велик, толкова си прекрасен!” А сега следват изискванията му.

„О господарю, ако искаш да изпълниш желанието ми за благословия, тогава моля те, дари ми само следното дребно нещо: нека да не мога да бъда убит от никое същество, сътворено от теб.” Но това е само първото, той има дълъг списък. „Освен това нека не мога да бъда убит нито вътре, нито навън; нито през деня, нито през нощта.” Каква всъщност била целта му? „Искам да съм безсмъртен.” Затова той започнал да използва интелигентността си, стремейки се да открие всички възможни начини за защита. „Нека не бъда убит от теб, Брахма, нито от Шива, нито от който и да било друг полубог или същество; нито с никакво оръжие. Нека не бъда убит нито на земята, нито във въздуха; нито от никое човешко същество или животно, като например тигър. Нито човешко същество, нито неподвижна материя, полубог, демон или грамадна змия да не може да ме погуби. Моля те, дари ми благословията да не бъда убит от никое от тези неща! О господарю, никой не може да ти противостои в бой. Ти си господарят на всички живи същества и на техните владетели. Затова моля те, осигури ми същата позиция. Моля те, дай ми осемте сиддхи, мистичните съвършенства на йога, както и всеки резултат, който може да бъде постигнат чрез практикуване на йога и тапася (отречение).” Дълъг списък, а? „Дай ми това, дай ми онова!”

„След като изслуша тези молби и изисквания на Хиранякашипу, Брахма отвърна: „Скъпи синко, давам ти всички благословии, които ми поиска, макар в действителност това да е трудно постижимо за когото и да било.” После Брахма се завърна в своята обител.

И така, по благословиите на Брахма, Хиранякашипу получи всичко, което бе пожелал, наред с много силно и могъщо златисто тяло. Тогава той си спомни за убийството на своя брат, който бе погубен от Вишну, и незабавно изпита силна омраза към Вишну, Върховния Бог. Този велик асура, Хиранякашипу, стана върховен господар на останалите асури, както и на полубоговете и човешките същества. Той властваше освен това над гандхарвите – райските певци; нагите – космическите змии; сиддхите – съвършените същества, гарудхите, чараните, видядхарите, ришите, Яма и неговите следовници, древните мъдреци и питрите – предците; въобще над всички във вселената.”

И така, в този свят има престижни позиции – като полубог или цар. А има и не толкова престижни позиции, като например якша – якшата е магьосник-демон-воин. Ракшаса пък е още по-малко престижно. Ракшаса е гигантски човекоядец. Пишaча е дори още по-страшно – пишача е вещица на метла. Но има и прети; претите са демони на мъртвите тела, на труповете.

Ямуна: Вампири? Прототипи на вампирите? Зомбита?

Свами Тиртха: Стига, това са съвременни измишльотини, скъпи мои. Това е холивудската версия на подобен род същества; така че моля, придържайте се към традицията. Но какво е прета? Прета е като призрак. Как можете да разпознаете един призрак?

Ямуна: Той е полупрозрачен.

Свами Тиртха: Полупрозраен!? Може би това пак е някаква холивудска версия, обаче си има признак, по който може да се разпознае, че някой е прета. Защото понякога те може да изглеждат досущ като хора. Този тип същества изглеждат съвсем като човеци, но имат някои специфични черти, по които може да се разпознае кой какъв е. И специалният признак за прета е… Обичайно пръстите на краката ви са напред; обаче при претите са назад. Не е смешно! Техните стъпала са обърнати назад. Какво означава това? Обикновено като вървите по пясъка, отпечатъците от стъпките ви показват вашата посока. Вървите напред и стъпките ви също са напред. Но какво става, ако не знаете вярната посока? Какво става ако сте прета? Въпреки че вървите в една посока, стъпките ви ще сочат в обратната. Значи макар да изглежда, че имате напредък, в действителност вървите назад. Това е прета – призракът на мъртвите тела. Те вървят в погрешна посока. Виждате ли символиката? Това наистина не е за забавление, посланието е сериозно. Защото днешното общество върви в погрешна посока. Затова можем да кажем, че всеки е прета, всеки не намира посоката. Вървите нанякъде, а стъпалата ви отиват на обратно. Нещо е напълно сбъркано.

И така, Хиранякашипу станал господар и на престижните, божествени, царски йерархии, и на по-низшите същества, като духове и дяволи. „След като завладя техните господари и царе, той отне властта и позицията им и стана върховният властелин в трите планетарни системи Сварга, Мартя и Патала.” Патала са адските планети, низшите планетарни системи. Мартя-лока е Земята и подобните планети, където смъртта е окончателната сила. Мартя значи „смърт”. Така че името на планетата ни е Смърт. А Сварга са по-висшите планетарни системи, които изглеждат като рай. Ето това се случило, след като получил благословията си – той станал изключително могъщ. Победил предводителите на всички тези различни групи живи същества, а после им отнел властта и силата.

(следва продължение)

 

 



(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

Ще продължим да четем от древната история за битката между тъмните сили и светлите сили. Защото какво се случва в живота? Злото и доброто винаги се сражават или се съревновават.

„Хиранякашипу каза: “В края на епохата, когато настъпи унищожението на вселената, всички светове, с изключение на само-озарените планети, потъват в пълен мрак. Сетне Творецът отново проявява света, използвайки трите качества на материята. На този Върховен Бог, който създава, поддържа и унищожава вселената, и е вместилище на гуните аз поднасям своите почитания!”[1]

Както сме говорили преди, Бог притежава тези три функции – създател, поддръжник и унищожител. Какво означава това? Че всичко произтича от Него, всичко се поддържа от Него и в крайна сметка цялото унищожение идва пак от Него.

„Ти си причината за първичното проявление на вселената, формата на знание и ученост, които са проявени като действие и трансформация на жизнените сили, сетивата, ума и интелекта.” И така, съзидателната сила на вселената е познанието, по-висшата интелигентност. „Ти си животът и душата за онези, които познават душата, себето. Ти нямаш начало и си отвъд времето и пространството. Ти си вездесъщ, всезнаещ, Ти си Свръхдушата, обитаваща сърцето на всяко живо същество. Ти си вечно съзнателната личност, който определя точната продължителност на живота на всички живи създания, отброявайки дори най-мъничката частица време, и който след това отнема живота им когато моментът настъпи. Но самият Ти никога не се променяш. Ти си нероденият, върховен господар на всички живи същества, Ти си техният живот и закрила. Всичко в тази вселена, всяко добро и лошо нещо, земята и океаните – всичко се съдържа в Теб и нищо не е различно от Теб. Ведите, Упанишадите и цялата останала ведическа литература се излъчват от Теб. Ти си върховната реалност, от чийто пъп израства златният лотос.”

Тук много добре е описан обектът на внимание на този демон. Но всъщност Хиранякашипу прави малка грешка, защото възхвалява Брахма като че той е самият Върховен Бог. Това е същото като да сбъркаш някой министър с президента. Президентът или царят е главата на държавата; министърът си е само министър.

„О, могъщи господарю! Макар винаги да пребиваваш в най-великата трансцендентална обител, в най-високия слой на материалната вселена, Ти външно проявяваш гигантския облик вират-рупа, вселенската космическа форма, съставена от всички елементи, от обектите на сетивно възприятие, самите сетива, жизнената сила и ума. Въпреки че проявяваш всичко това, Ти си отвъд обсега на сетивата. Ти си всевишният, прастарият, върховната душа, живееща в сърцето на всяко създание, безграничен, нетленен и вездесъщ из цялата вселена. Поднасям почитанията си на този Върховен Бог, който винаги е придружаван от Своите три енергии – вътрешната, външната и междинната.”

Разбирате ли? Това е описание на нещо отвъд нашето разбиране. То описва какъв е Бог. Как Той може да прояви цялата вселена. Как всичко произтича от Него. Как Той се намира в сърцата на всички живи същества. Това е начинът, по който Той поддържа всичко. И в крайна сметка Той е най-висшата цел на всичко – когато дойде краят на света, всички енергии ще се завърнат в своя източник.

И кое е изключително важно в това описание? Че Върховният Бог се намира във всяко сърце. Как Той управлява вселенските дела – това е отвъд способностите ни да разберем, не знаем, то си е Негова работа. За Него невъзможното е възможно. За нас не е. Но Той е с всички живи същества, Той е с вас – следва ви, грижи се за вас. Затова трябва да бъдем внимателни. Всъщност целта на религията е да отделим това внимание на Бога. Да намерим пътя обратно към дома, обратно при Бога.

(следва продължение)

[1] Продължава четенето от книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”

 



dhruva divya-darshana

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

Въпрос на Крипадхам: Гурудев, във връзка с историята за Хиранякашипу си спомних една друга история от „Шримад Бхагаватам” за Дхрува Махарадж. Ако не греша, той искал да стане цар, също извършил отречение и в крайна сметка получил каквото искал. Обаче го постигнал за по-кратко време; и друга личност му се явила в резултат – Вишну. Би ли обяснил моля разликата между тези два случая?

Свами Тиртха: Има голяма разлика. Всъщност книгата, от която четем, съдържа две истории – едната е за Прахлада, а другата за Дхрува. Защо? Защото Махапрабху слушал тези истории много, много пъти. Затова и Шрила Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж ги повтаря и ни учи чрез тези истории.

И в какво се състои разликата? Голямата разлика е, че макар Дхрува да имал амбицията „Искам да поправя дадена грешка, искам да постигна дадена позиция” – тоест, можем да кажем материална мотивация – междувременно той срещнал Нарада. Срещнал духовния си учител, който го попитал: „Какво искаш, мой скъпи синко?” „Ами, искам да постигна това и това…” Нарада казал: „Много добре! Щом искаш да го постигнеш, ще ти дам най-добрата мантра за това.” Тогава Дхрува започнал да извършва своите също много сурови отречения и медитации – само че под инструкция. А кой е Нарада Муни? Той е апостолът на бхакти. Какво може да очаквате от такъв гуру? Разбира се, че накрая ще се проявят преданост и екстаз – Дхрува срещнал Бога, получил дивя-даршан. А кой бил духовният учител на Хиранякашипу? Собственият му ум. Без съмнение, той извършвал тежко отречение, но що за екстаз има в него? И виждате, той срещнал „само” Брахма.

И така, скъпи мои, ако искате да следвате насоките на своя духовен учител – ума, можете да го правите. Но ви казвам, че ще ви е тежко. Защото днес умът ви казва едно, утре съвсем друго. Този учител е много трудно да бъде удовлетворен. Докато обикновено какво се случва с външния духовен учител? До края на живота ви ще ви повтаря все едно и също нещо: „Моля те, изпълнявай служенето си!” Без скачане насам-натам, само едно. „Защо не възпяваш светите имена с чисто сърце и душа?” Така че ако решите да следвате външния си духовен учител, ако вложите своята санкалпа, отново ще ви бъде тежко. Защото е трудно да слушаш цял живот едно и също послание – „Аман! Толкова е скучно, полудявам! Чух; толкова пъти вече ми каза да бъда добър преданоотдаден; нямаш ли какво друго да ми кажеш? Дай нещо ново!” Трудно се понася духовния учител. При това, той е обсебен. Обсебен е от този Кришна, обсебен е от тази према. За него няма друга тема. Не можем да си говорим за футбол с нашия учител, защото той ще рече: „Футбол ли? Да, гопалите играят футбол с Кришна.” Непрекъснато все за кришнарски неща говори.

И всъщност какво се случва накрая? Срещаш духовния си учител. Дхрува срещнал онзи, който бил целта на неговия духовен учител, обожаемия Върховен Господ на своя учител. Защото Нарада обожава Кришна; така че ако следвате напътствията на духовния си учител, ще срещнете възлюбения на духовния си учител. Защото каква е самата същност на Нарада? Същността на Нарада Муни е Кришна. А каква е същността на гуруто на Хиранякашипу, неговия ум? Брахма – „дай ми това, дай ми онова”. В това е разликата.

Така че ако следвате своя гуру, можете да срещнете сърцето му. Ако следвате своя ум, и това ще има своите последици. Отсъдете за себе си.

Въпрос на Харилила: Удивително е, че Брахма е дошъл макар да е знаел, че Хиранякашипу иска да заеме неговата позиция. Правя паралел: когато някой желае нещо от своя духовен учител, той е готов да му го даде, готов е да му даде своите качества. Доста е странно, че го е направил. Той цени дори лошия ученик.

Свами Тиртха: Е, Хиранякашипу е добър ученик. Вярно, намерението му било леко нечисто. Но инак той бил много решителен в служенето си. Ала докато искаме незначителни, външни неща от своите наставници и от Кришна, те лесно ще ни ги дават. Кое е единственото, което не дават лесно?

Хаягрива: Чистата бхакти.

Свами Тиртха: Правилно. Према не дават толкова евтино. Защо? Защото дори Кришна знае, че према е по-силна от Него. „Ако дам према на този човек, той ще може да Ме контролира.” А е много трудно да вържеш Кришна, да Го задържиш на едно място дълго време. Той е толкова волен! О, как завиждаме на волността Му! Затова и имаме тази толкова жалка идея за свободната воля на душата. Защото искаме да подражаваме поне на мъничко от Неговата свобода. Ако видите Кришна тук, когато погледнете втори път Той вече е другаде. Движи се толкова бързо. Но ако някой е в затвора, няма как да се движи толкова бързо. Така че какво можем да сторим? Нека сложим Кришна в затвор. Какъв е този затвор? Вътре в сърцето – там е мястото на Кришна. Там можете да Го завържете с въжетата на божествената любов. Можем да повторим молитвите на предходните ачарии: „О Кришна, Ти си толкова свободен, невъзможно е да бъдеш завързан. Бягаш толкова бързо надалеч от мен. Но аз искам да те поставя в затвора на сърцето си и да те окова с веригите на своята любов, за да не можеш никога да си тръгнеш. За да останеш завинаги с мен.”[1] Такава е молитвата на един предан.

[1] Цитат от песен на Билвамангала Тхакура



Madhavendra Puri and Krishna

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Брахма пристигна на мястото, носен от своя лебед, но не можа да види Хиранякашипу. Като слънце покрито от облаци, тялото на Хиранякашипу бе скрито и Брахма трябваше да се вгледа много внимателно. Когато най-сетне го видя, той бе поразен и се обърна към Хиранякашипу с усмивка: „О, сине на Кашяпа, моля те, стани! Бъди благословен! Отречението ти бе успешно и аз съм дошъл да ти предложа благословия. Моля те, поискай каквото си пожелаеш. Наистина съм удивен от великата ти отреченост. Мравките са изяли тялото ти, а ти си съумял да съхраниш живота си единствено в костите. В миналото нито Бхригу, нито някой от останалите риши е успял да извърши такова жестоко отречение. И в бъдеще никой няма да успее да стори същото. Та кой би оцелял като теб, без да пие дори вода в продължение на сто години на полубоговете?!” Една година на планетата Земя е равна на един ден за полубоговете, в по-висшите сфери. „О, сине на Дити! Онова, което бе невъзможно за ришите, ти го осъществи успешно и аз бях привлечен от твоята тапася. О, най-велик сред асурите, по тази причина съм готов да ти предложа благословията, която желаеш. Срещата с безсмъртен няма как да е безплодна, така че можеш да си поискаш каквото желаеш от мен.”[1]

Хиранякашипу не само стоял на един крак, но и не приемал нито храна, нито вода, нищо. Въпреки това бил жив. Виждате как в случая на Хиранякашипу неговата санкалпа била успешна. В големи лишения, за дълго време и много трудна била аскезата му. И накрая постигнал успех, получил желаното. Накрая възлюбеният му бог Брахма дошъл и му предложил: „Каквото ти се ще, можеш да си поискаш от мен.”

Трябва да сме достатъчно умни какъв вид тапася да правим. Ако искате да постигнете нещо, има различни начини. Най-добрият е да удовлетворите висшестоящите. И те с нежност ще ви обсипят с благословиите си. Ако не сте толкова деликатни, тогава можете да си поискате нещо. А ако сте глупави, можете да плачете за нещо. Защо казвам това? Защото нашите наставници знаят всичко. Те много добре знаят кое е благотворно за нас на настоящия етап от развитието ни. Връзката помежду ни се основава на доверие, пълно доверие! Затова всъщност не се налага да си искате каквото и да било; достатъчно е ако чрез служенето си удовлетворявате своя духовен учител. Ако не сте на това ниво, можете да си искате. „Гурудев, моля те, можеш ли да ми дадеш това, можеш ли да ми дадеш онова?” И като добър баща, той го осигурява: „Добре, скъпи ми синко. Все още си във фазата да желаеш и копнееш толкова много неща – мога да ти ги дам.” Ако не сте достигнали дори това ниво да си искате любезно, тогава може да плачете и на инат да желаете нещо. Например – започвате някакво отречение, за да привлечете вниманието на духовния си учител. И както Брахма бил доволен от своя слуга и поклонник Хиранякашипу, ако удовлетворите своя възлюбен Господ или учител, те ще дойдат и ще попитат: „Какво желаеш, скъпи синко, скъпа дъще?”

„Като каза това, Брахма поля от своята божествена кана костите на Хиранякашипу, превръщайки ги начаса в ново тяло, съвършено силно и пригодно, могъщо като мълния, с красив златист оттенък. Хиранякашипу излезе от мравуняка и тръстиките, както огънят излиза от дървата. Право пред себе си видя Брахма на неговия лебедов звездолет и радостни сълзи се затъркаляха от очите му. Той се просна на земята да отдаде почитанията си и с настръхнали коси и пресекващ глас започна да говори.”

Джай! Може би имате някои коментари относно отречението на Хиранякашипу?

Въпрос на Хаягрива: Интересно е, че Хиранякашипу е започнал със себичен мотив, но от историята виждаме, че е проявил преданост към бог Брахма. Бихте ли казали повече за това моля?

Свами Тиртха: Всъщност той винаги е бил много посветен на бог Брахма, той бил поклонник на Брахма. Това отново разкрива разликата между общото обожание на различни авторитети в тази вселенска структура и прякото обожание на Върховния Бог, най-висшият в йерархията. Защото полубоговете обожават Кришна. Дефиницията за полубог е тат-прияртхам – те живеят само за щастието на Кришна, на Всевишния. Така че ако и вие живеете единствено заради щастието на Шри Кришна, значи сте полубогове. А демоните обожават полубоговете, не Върховния Бог. Това е разликата – полубоговете обожават Бога; а тези, които не са полубогове, обожават полубоговете. Ала без посветеност, пък била тя и по демоничен начин, не може да се постигне нищо. А санкалпата на Хиранякашипу, неговата решимост, била много силна, той бил много непоколебим. Бил готов да стои сто години на полубоговете – много дълго време! И много трудно било това, което бил решил. Но единствено със себичен мотив.

Искате ли да извършите още по-велика тапася от Хиранякашипу? Да? Тогава изпълнявайте духовното си служене. Това е дори още по-голямо отречение – да удовлетвориш желанието на духовния си учител. Защото Хиранякашипу осъществявал собственото си желание, той служел на собствените си цели. До такава степен, че неговото обожаемо божество се наложило да дойде, за да сбъдне желанията му. Нашата линия на поведение би следвали да е различна. Ние трябва да питаме Кришна: „Как мога да Ти служа?” А не да извършвате тапася и да не приемате прасадам дълго време, та да принудите Кришна да дойде и да ви попита: „Как мога да ти служа?” Нали, не към това се стремим.

Парамананда: Всъщност Мадхавендра Пури е направил нещо подобно.

Свами Тиртха: Той е бил вглъбен в своя екстаз, не че е искал да принуди Кришна да се появи. В това е дребната разлика. Демоничният подход е: „Искам да принудя другите да дойдат и да ми служат”; подходът на предания е „Аз се отдавам и питам: „Как мога да ти служа?” Това е главната разлика. Служенето присъства и в двата случая, но мотивацията е различна.

[1] Продължава четенето от книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”



Hiranyakashipu tapas

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Заради нетърпимия огън от великото отречение, всички полубогове побягнаха от Сваргалока и поеха към Брахмалока, за да помолят Брахма за закрила. След като поднесоха молитви, те казаха: „О, господарю на вселената, защитнико на всички! Хиранякашипу, властелинът на демоните, извършва ужасяващо отречение. Силата на неговата тапася ни пропъди от Сваргалока, от нашите райски планети. Умоляваме те, помогни ни и ни защити, понеже сме твои слуги и поклонници. Ако желаеш да защитиш слугите си преди да бъдат погубени, молим те, накарай Хиранякашипу да прекрати аскезата си, която унищожава целия свят! Хиранякашипу се е заел с това отречение, защото иска да получи някаква благословия. За теб не е невъзможно да му дадеш каквото желае. Макар да знаеш всичко, искаме да те известим какво е желанието му, тъй като го разбрахме. Хиранякашипу мисли: „Чрез своята тапася искам да придобия позиция като тази на Брахма, който е творец на вселената и е почитан от всички. Позицията на Брахма е по-велика от на всеки цар, дори на Индра. Аз желая най-висшата позиция в Сатялока. Тъй като времето е вечно и душата също е вечна, не ме интересува колко животи в отречение ще трябва да поднеса, за да получа позицията, която желая. Когато се сдобия с достатъчна мощ, ще променя правилата на този свят. В края на деня на Брахма, тази калпа, цялата вселена ще бъде унищожена, включително и ваишнавите. Затова не ме интересува никаква позиция, по-ниска от тази на Брахма.” Хиранякашипу се е захванал с това велико отречение, за да получи твоя пост. Ти си господарят на трите свята, затова молим те, стори каквото е необходимо, за да разрешиш този проблем. Такава е молитвата ни, о, творецо и закрилнико на света. Твоето съществуване е източник на наслада, изобилие, благоденствие и щастие за кравите и брахманите. Ако Хиранякашипу се домогне до позицията ти, всички тези неща ще бъдат съсипани.”[1]

От тази част на историята не само получаваме информация за тревогите на полубоговете, но също и добър урок по ваишнава етикет. Видяхте ли какво стана? Полубоговете бяха в голяма неволя, затова се обърнаха към своя авторитет. И какво направиха? Нима незабавно минаха на проблема: „Това ни притеснява, онова ни притеснява”? Не. Най-напред те поднесоха молитви. „О, Брахма! Ти си толкова велик, толкова прекрасен!” А сетне започнаха: „Ние имаме и един малък проблем…” Това се нарича образование, етикет.

Как да го прилагаме? Срещате духовния си учител: „Дандават, Гурудев! Имам такъв и такъв проблем.” Не, моля ви! Кажете поне някоя добра дума. Например: „Кришна е толкова велик! Кришна е толкова прекрасен!” Пък сетне предайте посланието си. Бъдете осъзнати какво се случва. Всеки дребен детайл е толкова скъпоценен за нашето пречистване и за правилното ни разбиране как да се държим. След това те казаха: „Въпреки че ти знаеш всичко, бихме искали да привлечем вниманието ти към определени събития в тази вселена.” Понякога отивате при духовния си учител с мисълта, че му носите някакви новини – нещо, което не знае.

Но освен това разбираме и какво е намерението на Хиранякашипу – иска да постигне безсмъртие. От предишния прочит си спомняте колко добре познава той философията. Тук също се споменава, че макар тялото да загине, душата ще оцелее. Той иска да достигне най-висшата позиция в материалния свят.

„Полубоговете приключиха молитвите си и бог Брахма, придружаван от всички мъдреци като Бхригу, Дакша и останалите, пое към отшелническата обител на Хиранякашипу. Междувременно Хиранякашипу бе извършвал отречение много дълго време, стоейки в същата позиция без да мърда. Дотолкова, че цял мравуняк бе покрил тялото му, а върху него бе израсла трева и тръстика. Мравките бяха изяли тялото му да такава степен, че кожата, плътта и кръвта му бяха изчезнали, оставяйки единствено костите.”

При все това той бил жив. Това означава, че докато извършвал своята тапася, бил постигнал мистични сили. Бил способен да съхрани жизнената си сила в скелета си. Това е резултатът от мистичните практики – че можете да пренапишете своята лична история. Какво било намерението на Хиранякашипу? Да пренапише историята на вселената според собствената си версия. А какво става с вас ако постигнете мистичен резултат в бхакти? Ще можете да пренапишете историята на собствения си живот. От предопределения кармичен път можете да стъпите на пътя на свободата, на божественото робство.

И така, той още бил жив, макар и само в костите – нямал плът, нямал кожа, нямал нищо, само скелет. В нашата култура скелетът е символ на смъртта. Така че в един смисъл той успял да пренапише символиката. Дори мравуняк бил израснал върху тялото му. За това е нужно дълго време.

 

(следва продължение)

[1] Продължава четенето от книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”