Category RSS

Calendar

August 2018
M T W T F S S
« Jul    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  



Български issues

knight

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2013, сутрин, София)

Разбрахме, че трябва да осъществим в живота си две природни сравнения. Ако искате да се пречистите, трябва да прилагате божественото знание в живота си – да изгорите пакета на своята карма, на всичко онова, което сте натрупали в течение на животите. Трябва да сте като огън в тръстиката, пламтящ с бързина, лекота и сила. А другото природно сравнение е да сте толкова чисти като лотосов лист, така че никаква нова карма да не прилепва към вас. За да постигнем това, трябва да прилагаме науката на действието. Съгласихме се, че всички искаме да бъдем чисти души – а това означава единствено да се завърнем към извора си. Не се налага да постигате нищо свръх-необикновено, то вече ви е дадено. Следващият стих гласи:

„Йогите, изоставили привързаността, действат с тялото, ума, интелигентността и дори със сетивата си единствено с цел да се пречистят.”[1]

Това е много силен стих, защото описва йоги в съвсем неочаквана позиция – активен йоги. Не пасивен човек, скрит в някоя хималайска пещера, дълбоко вглъбен в своята медитация, а нов тип йоги – активен. Разбрали сме от традицията, че действието ще доведе до последствие. Но тук се описва свят човек, който е активен, ала при все това най-вероятно не го спохождат никакви лоши реакции.

Ако искате да станете свят човек, имате различни опции. Можете да станете героичен актьор, вървящ по пътя на славните постъпки – досущ като рицарите от средните векове, които винаги се сражават за божествената истина; а междувременно пишат любовна поезия за възлюбената принцеса. Такива са били двете им занимания. Те практически се сражавали с всекиго, но сърцата им били много поетични – нежни любовници с меч в ръка. Така че това е едната опция – можете да станете трубадур.

Ако не сте в състояние да вдигнете с една ръка този тежък меч или нямате поетични способности, тогава имате друга възможност – може да станете факир. Той не борави с меч и чувства, той борави с мънички парчета метал – пирони. Има легло от пирони и изтезава тялото си, за да постигне окончателна власт над него. Но да имаш легло от пирони понякога е малко опасно. Имах приятел, който имаше легло от пирони и нямаше проблем докато той си лежеше на него. Но когато не го използваше, покриваше го внимателно с одеало, съвсем като нормално легло. Само че над леглото имаше рафт; веднъж майка му дошла да вземе една книга от рафта и стъпила на леглото… Така че в тази епоха да имаш бодливо легло си е малко опасно.

И така, ако пътят на меча и пътят на пирона не са за вас, тогава имате друга опция – да станете философ на Веданта. Веда означава знание; анта означава краят на нещо, или върхът на нещо. Така че Веданта е венецът на знанието. Да станете философ върху Веданта – това е взискателна задача. Най-напред трябва да научите перфектно санскрит. Тук някой говори ли санскрит дори на базово ниво? Второ: трябва да намерите човек, който да ви учи. Някой познава ли човек, който е напълно запознат с философията Веданта? И накрая трябва да квалифицирате самите себе си да придобиете това знание. А мога да ви кажа, това знание е сложно. Най-важните писания на Веданта са два вида: единият е литературата на Упанишадите. Упанишад означава тайно учение. Упанишадите се категоризират в четири различни вида според четирите Веди – всички Веди имат свои Упанишади. Това е доста сложна литература тъй като е комплицирано теоретично, философско изследване; и освен това използва езика на символиката. Така че ако не знаете ключа за дешифриране на тези символи, ще приключите в объркване. Има минимум сто и осем основни Упанишади. Някои са дълги, други кратки; за късмет Упанишадът за ваишнавите е сравнително кратък. Понеже бхактите са все заети със своето служене, готвят, правят пуджа, мантруват си кръговете – не могат да отделят твърде много време за сложно аналитично изучаване. Затова нашият Упанишад е кратък. Да се говори за най-висшата истина накратко – това се нарича красноречие. Да изразиш накратко същината е красноречие. Затова нашето тайно учение е кратко. Има един въпрос: „Кой е най-добрият начин за постигане на съвършенство в тази епоха?” И има един отговор: “Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе”. Повтаряйки тези шестнадесет думи, можете да постигнете съвършенство много бързо в тази епоха. Това е тайното учение.[2]

И след това различните учения на по-кратките и по-дългите Упанишади са събрани в една сутра. Сутра означава „нишка”. Сутрата е като есенциална колекция от основните учения, а специално тази сутра се нарича „Веданта Сутра” или същината на Веданта философията. В нея има 555 сутри. Тя отново е много сложна. Така че има известни трудности с този тип познание.

И така, ако нито пътят на меча, нито пътят на пирона, нито пътят на това сложно знание не чувствате, че е за вас, тогава все още имате и друга възможност. А именно да опитвате да практикувате предано служене. То е отвъд сухото теоретично знание; отвъд телесните изтезания; отвъд дори героичните постъпки. Тъй като целта му е любящото служене към Бога.

[1] „Бхагавад Гита” 5.11

[2] „Калисантарана Упанишад”

 



Mahaprabhu dancing

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2013, вечер, София)

Въпрос: Как можем по-добре да служим на Бога, служейки на нашите братя и сестри? Бихте ли ни дали моля някой практически съвет?

Свами Тиртха: Това е много хубав въпрос, много хубава тема. Много хора не разбират, че трябва да служим на Бога. Малцина разбират това. Още по-малко се захващат с подобно служене. А дори още по-малко са тези, които ще достигнат плодовете на това служене. Разбрали сме, че безкористният предан, който обича несебично Господа, не желае нищо в замяна. Например, ако имате много покорен дългогодишен слуга, самите вие искате да се грижите за този слуга и да му служите. Същото е и с Господ – ако някой Му служи много добре, Той също иска да му даде нещо. Обаче онези, които са чисти, не приемат никакво служене от Бога. Именно тук трябва да сме много внимателни и бдителни. Защото ако започнете да служите на такъв предан, който не приема никакво служене дори от Бога, и ако успеете да направите нещо за него, тогава това означава, че сте по-могъщи от самия Господ. Защото сте могли да сторите нещо, което Той не може. Разбира се, трябва доста да се потрудите, за да отдадете и най-малкото служене на подобна душа. Но виждате ли, в това е красотата – служейки на посветените слуги на Бога, можем да направим нещо много хубаво.

Коментар: Но въпросът ми е как мога да служа на моите братя и сестри като цяло. Не на съвършения човек, на светеца, а на останалите братя и сестри.

Свами Тиртха: Казано е: „Ако някой е гладен, имаш хляб и не го споделиш с него – ти носиш отговорност. Ако имаш знание, а някой е в невежество и не споделиш своето знание – ти носиш отговорност.” Затова в нашите центрове ние раздаваме храна, за да удовлетворим телата на хората, и разпространяваме знание как могат да усъвършенстват живота си – за да удовлетворим душите им.

Но кое е най-доброто служене към другите? Най-напред да помогнеш на себе си. Защото ако се пречистиш, ще сияеш и останалите ще последват примера ти. Ако самият аз съм в мрак, как мога да помагам на другите да излязат на светло? Най-напред сам трябва да изляза в светлината, за да мога да поведа другите: „Хей! Насам е светло.”

Коментар: Но може би цял живот няма да ми стигне за това.

Свами Тиртха: Бог знае. И Неговата милост е по-силна от твоята съпротива.

Въпрос: Трябва ли да чакаме Бог да ни прати хора, които се нуждаят от помощ в дадена ситуация?

Свами Тиртха: Препоръчвам ви най-напред да се молите да ви прати някой, който може да помогне на вас. Защото ако сме спасени, тогава можем да спасяваме другите. В нашата система това се нарича приемственост, духовна приемственост. Как се бере манго? Мангото е много деликатен, нежен, мек плод, а също и много скъп. Манговите дървета са високи и най-хубавите плодове са на върха. Какво можем да направим? Да вземем прът и да обрулим плодовете? Та те ще се смачкат! Не, брането се извършва по много специален начин – много хора се качват на дървото. Този, който е на върха обира най-високите плодове и ги подава на стоящия под него човек, а той на застаналия под него, и накрая плодът стига до земята – до вас. Това означава, че плодът идва до вас съхранен в оригиналния си вид. Тази приемственост може да запази и предаде плода. По същия начин, ако се хванете за човека над вас, той може да се хване за онзи над него, той пък за застаналия над него и така приемствеността на освобождението е нерушима, водейки обратно към Бога.

Затова трябва да намерим своя помощник, своя личен спасител. Както пише на вашата фланелка: „Нека се борим за победата на истината.” Така че ако искате да се присъедините към армията на Чайтаня Махапрабху, това е една много славна битка. Не бих ви препоръчал да се присъедините към армията на Кришна, понеже в „Махабхарата” армията на Кришна се сражава срещу Кришна. Това е друга история. Затова трябва да сме внимателни в коя армия влизаме. Но армията на Чайтаня Махапрабху е добре оборудвана с различни оръжия. Славна армия е тя – елитен отряд. Обаче какви са оръжията на Махапрабху? Господ може да отстрани всяка една опозиция, във всеки един миг. Нужни са няколко гръмотевици, някое и друго земетресение или край на света – и е свършено. Чайтаня Махапрабху не проявява подобни оръжия. Той е Аватар – и тук не става въпрос за филма, не – Той е Аватарът на милостта. Затова и оръжията Му са много специални. Има две-три основни оръжия. Едното е „Шримад Бхагаватам”, книгата-пътеводител в духовното съвършенство. Другото Му оръжие е садху-сангха – общуването със светците. Третото е най-главното Му оръжие – това е святото име. Но ако не успее да победи съпротивата ви с тях – нито чрез знанието и науката на „Шримад Бхагаватам”, нито чрез сладостната прегръдка на светците, нито чрез прекрасната молитва на сърцето, маха-мантрата – ако не може да ни спечели с тези методи, Той има един допълнителен. Това е маха-прасадам, осветената храна, която ще победи всекиго, това е сигурно.



gopis 1

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2013, вечер, София )

Въпрос на Кришна Преми: Споменахте, че носим своя пакет карма от преди. Това свързано ли е с пола ни? Дали сме мъже или жени – зависи ли от нашата прарабдха-карма?

Свами Тиртха: Тоест дали полът ни се предопределя от нашата карма? Да. Как се предопределя и защо? Онези мъже, които са много страстни, следващият път ще се родят като жена. Мога да навляза в повече детайли, ако искате. Естествено, че всичко се предопределя от предишните постъпки, а също и от божествените благословии. Защо? Защото човешкото тяло се сравнява с дърво, а сърцето е сравнено с главния клон на това дърво. И на дървото седят две птици. Едната е душата, която се опитва да се наслаждава на плодовете на дървото. Понякога вкусвате сладки плодове, друг път сладко-кисели, трети път горчиви. Но понеже тази малка птичка е глупавичка, продължава да кълве плодовете. Без надежда се надява. А другата птица, Свръхдушата, божественият представител, вътрешният водач, само наблюдава. Докато индивидуалната птичка не обръща внимание на наставника, на нея ѝ се налага да продължава да се радва и страда от двойственостите на материалния живот. Ала насочи ли вниманието си към вътрешния водач, Параматма, с всички проблеми е свършено. Така че Параматма, този божествен представител, ви превежда през всички тези преживявания. Той ви поставя в такива условия, че да можете да преминете през специфичния опит, от който се нуждаете. Именно под негова насока сме принудени да приемаме тяло на мъж или на жена. Ала всъщност душата не е нито мъж, нито жена. Тя не е нито млада, нито стара, нито човешка, нито животинска. Тя е сат-чит-ананда, душа.

При все това, разделението на полове съществува в целия сътворен свят, затова мнозина си мислят, че чрез обединяване на половете можем да постигнем щастие. Както в старогръцката традиция Платон казва, че изначално хората били единно кълбо, а сетне били разсечени на половина и едната половина станала мъжът, а другата жената. След това се образували определени части на тялото – нещо отпред и горе при жените, нещо друго долу при мъжете. И затова те си мислят, че като съчетаят тези две страни, ще са щастливи. В индийската традиция е описано по различен начин. Има една много специална форма на бог Шива, която е разделена – той е в едно тяло, наподобяващо човешкото – с две ръце, с два крака – но разделено вертикално. Дясната страна е мъжка – Шива, а лявата страна е Парвати – женска. Нарича се Ардха-нари-ишвара. Ардха означава „полу”, нари значи „жена”, ишвара значи „бог”. Така че това е богът, който е наполовина жена. По този начин тази иконография обединява мъжкия и женския полюс. Общата мистична символика използва андрогинността.

Но каква е нашата версия, след всички тези различни версии? Няма нищо лошо съпругът да прегръща женската енергия в облика на своята съпруга. Но само на своята съпруга, не на нечия чужда съпруга. Добре, за семейния човек е лесно да постигне това съчетаване на половете, но какво ще стане с аскетите? Как могат те да прегръщат женската енергия? Това е много трудна задача! Ако аскетите започнат да прегръщат жени, не е добре – те не бива да го правят. „Това е просто духовна практика за постигане на по-висше единение” – не, не бива. При все това, дори аскетите трябва да постигнат това цялостно единение. Те трябва да прегръщат не жените, а женския принцип. Затова се казва, че без милостта на Радхарани никой санняси не може да постигне успех. Женският принцип подпомага напредъка на духовния успех.

Разбира се, това делене на мъжко и женско е важно и трябва правилно да боравим с него. Ако мъжете са много страстни, те стават обикновени жени следващия път. Но ако са страстни практикуващи на бхакти-йога, пак стават жени, обаче на по-висока октава – гопи. Това е стремежът ни. Посочете ми друга религия, в която мъжете да са готови да се родят като жени? Немислимо! Това доказва, че бхакти-йога е изключително божествена, трансцендентална.

Това не е шега. Но е вярно както за жените, така и за мъжете, че трябва да надрастваме пределите, зададени ни от физическия ни пол. Трябва да станем като ангелите – да не се влияем от материално оплитане, а единствено да славим Бога и да служим. Така че, следвайте ангелите!

Въпрос: Тогава как ще можем да имаме деца?

Свами Тиртха: Има много различни начини. Съществува биологично размножаване, съществуват и други видове размножаване. Да речем, един човек може да има деца в биологичен смисъл, нали така. А един проповедник може да има деца в духовен смисъл. Това също е вид размножаване. И ако се издигнете на едно доста високо ниво, ще можете да сътворявате с мисълта си. Това се нарича сефалогенезис. Точно както за Брахма не е проблем да създава синове с ума си. Така че съществуват множество различни начини за размножаване. Не се придържайте единствено към обичайния начин.

Въпрос: Дали е така, че човек се ражда като жена, когато трябва да разбере нещо посредством чувствата, а като мъж, когато трябва да разбере нещо посредством ума?

Свами Тиртха: Мисля, че това е доста добро обяснение. Защото на мъжете обикновено много им тежат главите, докато дамите са притеснявани от чувствата си.

Въпрос: Бихте ли ни дали моля някакъв съвет как да се избавим от тези тежки глави, каквито имат мъжете?

Свами Тиртха: От твърдоглавието ли? Направете ума си по-сърдечен, а сърцето по-умно – обединете тези две способности, които всички имаме, интелектуалната и емоционалната. Постигнем ли едно по-висше единство, по-висш синтез на тези две качества, тогава сме близко до идеалната ситуация. Но вие попитахте за метод, чрез който да се контролира тази тежка глава, нали? Съвсем лесно е; трябва да се преклоним пред Бога. Това е правилната употреба на нашата глава – да отдадем почит на Върховния авторитет.

 



33301701_1761058060597645_7889329910244704256_n

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2013, вечер, София )

Въпрос: Знаем, че има пречистени същества, които неспирно усещат блаженство и щастие. Значи те би следвало да имат някакви съответни сетива, които биха им позволявали да чувстват това, да го наречем, духовно щастие. Защото аз съм чувал, че сетивата ни са покрити от нашия ум, а щастието и нещастието ни са покрити от този ум и от тези материални сетива. По какъв начин тези личности добиват такива сетива? И какви са тези сетива?

Свами Тиртха: Чрез които могат да усещат духовното щастие? Има много различни пътища и методи на пречистване. Толкова много, че светците преди около пет хиляди години имали същия проблем. Задавали си същия въпрос. Защото се състояла една голяма духовна конференция на йогите и мъдреците в стари времена, тъкмо когато започвала тази юга. Имало един уважаван наставник и те му поставили въпроса: „Съществуват толкова много различни практики и религии, пътища и методи. Кой е най-добрият? Кажи ни кой е най-добрият, тъй като многообразието е безмерно.” Тогава Сута Госвами отвърнал: са вай пумсам паро дхармо/ ято бхактир адхокшадже „Най-добрата религия за цялото човечество е тази, чрез която хората могат да постигнат трансцендентална любов към Върховния Господ.” И тази посветеност трябва да бъде ахайтукй апратихата/ яятма супрасидати „Тя трябва да е лишена от личен интерес и неизменна, за да бъде душата напълно щастлива и удовлетворена.”[1]

Той не е посочил конкретна пътека, а „онзи път, по който можете да постигнете такава неспирна и безкористна любов към Бога”. Това е най-добрият метод. Да назова ли кой е, за да е по-ясно? Нарича се бхакти-йога. Йога значи „връзка”, бхакти означава „любов”. Така че това е любяща и жива връзка с Бога. А кой е най-добрият начин за практикуване на бхакти-йога? Чайтаня Махапрабху е донесъл много красив метод. Той е конкретизирал това, което се споменава в молитвата „Отче наш”: „Да се свети името Ти!” – да се слави святото име на Бога. Затова ние имаме специална мантра за тази възхвала. Мантрата е специфична формула за медитация. Мантра е дума, съчетаваща два аспекта – единият е манас, а другият траяте – да се освободи умът. Мантрата служи, за да освободим интелекта си. Така онова, което е съвсем общо споменато от Бог Исус преди 2000 години – „Да се свети името Ти!” – Махапрабху го е конкретизирал преди 522 години. Той е казал: „Харе Кришна, пейте Харе Кришна! Това е мантрата, която ще освободи ума ви.”

Както сме говорили, има три основни мантри в тази кали-юга. Едната е ом, която всички знаят. Другата е: Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе. Тя е като молитвата на сърцето. „О мой Боже, о Любима на Господа, моля ви, приемете ме да ви служа.” Не е ли това красива молитва? Винаги трябва да се молим така. Ако имате това в мисълта и в сърцето си, нима можете да сторите нещо лошо? Можете ли да излезете вън и да постъпвате с жестокост? Можете ли да си идете у дома и да биете жена си и децата си? Това е невъзможно. „Моля Те, мой Господи, о Възлюбена на Върховния, приемете ме да ви служа!” Това е най-добрият начин да се практикува този специален път, посочен от Чайтаня Махапрабху. Именно този е и пътят, по който светците от нашата традиция са постигнали своята толкова славна позиция. Повтарянето на тази прекрасна Харе Кришна маха-мантра не е рутина. Това е дълбоко емоционална молитва, която ще освободи ума ви. Затова, ако искате да се избавите от своето оплитане, моля ви, не забравяйте за тази мантра.

И третата мантра е ом намо бхагавате васудевая за най-висша защита в случай, че сте в опасност, била тя външна или вътрешна.

[1] „Шримад Бхагаватам”, 1.2.6

 



burning-dry-reed

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2013, вечер, София ) 

„Онзи, който изпълнява дълга си без привързаност, отдавайки резултатите на Върховния Бог, не се влияе от греховни дела, както лотосовият лист е недокоснат от водата.”[1]

Всички искаме да сме чисти души. Пречистване значи да си свободен от своята карма. Карма означава окови, а свобода означава да няма карма, да няма окови. Как да се постигне това? Има два начина – единият е трудният, а другият лесният. Кой искате да чуете?

Отговор: Лесният.

Свами Тиртха: Не, трябва да започнем с трудния. Трудният е знанието. Божественото знание, макар да е божествено, отнема дълго време да се изследва, изучава, усъвършенства и натрупва. Обаче е много ефективно. Казват, че то може да ви освободи от кармичните последици. Божественото знание може да ви доведе до божествено съзнание.

Нека поговорим малко повече за трудната част. Нашата карма действа минимум по два различни начина. Щом сте се родили на тази планета Земя, това означава, че сте избрали определен пакет карма, с който сте се съгласили да работите. Нарича се прарабдха-карма – натрупана в течение на преражданията и сега започваща да се проявява в живота ви. Това е пакетът, с който идвате. Същевременно имате и друг пакет карма, който създавате сега. Затова пречистването се нуждае от две страни. Едната му страна се сравнява с опожаряването на тръстика, понеже тя много лесно гори – големи пламъци без въглища, и изгаря бързо. А другата част от вашата карма се сравнява с капка вода върху лотосов лист. И така, прарабдха-карма, натрупаната отпреди карма, трябва да бъде изгорена от вашето духовно знание. Огънят на божественото знание е толкова мощен, че с лекота изгаря остатъците от предишната ви карма. Ала това не е достатъчно; трябва да сте достатъчно умни междувременно да не трупате нова карма. Затова трябва да сме толкова посветени на Бога, че да станем като лотосово цвете, като лотосов листец. И в случай, че дъждовните капки докоснат този листец, те да се отърколят надолу, да не могат да се прилепят към него, да се плъзнат. Това означава, че в настоящия си живот трябва да сме толкова посветени на Бога, че да сме досущ като лотосов лист. Ако някакви кармични последици се докоснат до вас, те трябва да се стекат и да не прилепват към вас.

Затова пълното пречистване, цялостното, съвършено пречистване, ще настъпи ако предишният ви пакет карма е изгорен от вашето божествено знание, и дотолкова се поставите в зависимост от Бога, че да не ви докосват никакви сегашни последици, които могат да ви споходят. Тогава идва следващият въпрос: „Какво е това божествено знание, което ще опожари моята карма?” По тази тема можем да поговорим следващия път. За да поддържам интереса ви жив.

И така, ако искате да станете чиста душа, моля ви опитайте се да контролирате тялото и ума си, и също действайте в преданост, в хармония с желанията на Кришна и тогава ще можете да цените подобаващо всички. А сетне изчакайте още малко и всички ще започнат да ви ценят. Няколко живота.

 

[1] „Бхагавад Гита” 5.10

 



woman-bird

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2013, вечер, София)

„Онзи, който е в божествено съзнание, макар да вижда, чува, докосва, вдъхва, храни се, движи се, спи и диша, винаги знае вътре в себе си, че всъщност не прави нищо. Защото докато говори, изхожда се, приема, отваря или затваря очи, той всякога знае, че единствено материалните сетива се занимават със своите обекти, а самият той е настрани от това.”[1]

Този стих описва мистично преживяване. Наблюдавате функционирането на тялото си, но при все това напълно осъзнавате, че това не сте вие. Единствено сетивата, умът, елементите на тялото реагират на стимулите от външния свят. Затова моля ви, опитайте понякога да наблюдавате своите функции, дейностите си. Дойде ли предизвикателство – реагирате, а може би едва после ще помислите. Моля ви, първо мислете, а след това реагирайте. Така ще е по-добре.

Много е лесно да се цитира този стих като извинение, ако извършвате грешки спрямо другите. Тогава може да кажете: „О, не, това не е моя вина. Просто твоите сетива, твоят ум реагират на импулсите.” Това звучи ли добре? Никак – нито да го чуеш, нито да го кажеш. Ала мистично преживяване в този смисъл означава да имаме известна дистанция, докато наблюдаваме живота, докато наблюдаваме преживяването, през което преминаваме, докато наблюдаваме как функционират тялото и ума. Защото всъщност нашата душа вътре в това тяло-ум е чиста и съвършена. Но тъй като е покрита с воала на илюзията, затова ние се отъждествяваме с телесните движения, чувства и дейности.

Това по някакъв начин е много чувствителна тема, защото въпреки всичко ние усещаме щастие и болка. Но ако анализирате мъничко – ако приложите своята санкхя, своята аналитичност – тогава можете да видите: тялото ли е това, което чувства щастието или болката? Опитайте се да причините болка или да дадете щастие на едно мъртво тяло – то няма да реагира. Значи не тялото изпитва болка. Тогава да не би душата да чувства болката и щастието? Невъзможно е кой да е материален импулс да докосне душата. Тогава къде е нашето щастие и къде е нашата болка?

Ямуна: В ума.

Свами Тиртха: Да, между двете – оттатък тялото, но преди опитността на душата. Между двете – това е нивото на ума, астралното ниво. Затова онези, които не са овладели тялото и ума, ще изпитват болка и щастие. Тези, които са овладени – е, не бих казал, че не чувстват никаква болка и щастие, обаче начинът, по който се свързват с тях е различен. Те не се отъждествяват с болката или с щастието. Можем да кажем, че чистата душа не се идентифицира с физическите чувства.

[1] „Бхагавад Гита” 5.8-9

 



двама

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник) 

„Душата пребивава в грубите и фини тела, но не е родена. Тя не преминава през същите промени като тялото, тъй като природата на душата е съвсем различна от природата на тялото. Както собственикът на къщата се отличава от самата къща, така и душата е собственикът на тялото и следователно е различна от него. Единствено заради материална привързаност хората си мислят: „Аз съм това материално тяло.” Земята, водата, огънят и въздухът оформят отначало тялото, ала по законите на природата те ще се разпаднат и тялото ще изчезне. Душата, обаче, никога не погива.”[1]

Стремете се да запомните това. Тялото е взето от материята и ще се върне в материята; ние сме духовни души, взети сме от Духа, от Бога, и в Бога ще се върнем.

„Може би ви е трудно да разберете, че душата е отделна от тялото, понеже сте свикнали да ги виждате заедно. Мога да ви просветля с примера за огъня. Огънят присъства вътре в дървото. Ала единствено при горенето можем с лекота да наблюдаваме разликата в природата на дървото и на огъня, който е толкова могъщ и сияен. По същия начин и душата присъства в тялото и сетивата на живото същество, ала можем да видим, че се различава от тях.”

Мисля, можем да се съгласим по тези въпроси. Обаче сме свикнали да виждаме душата и тялото заедно. Обикновено не гледаме мъртви тела дълго време – за Бога! За беда не виждаме и душите отделно от телата, тъй като сме слепи в това отношение. Затова си мислим, че те винаги са заедно. И понякога объркваме едното за другото. Но сетне малкото момче казва:

„О, глупави люде! Вие плачете толкова много за това тяло, макар че то лежи мъртво пред вас! То не е отишло никъде – защо плачете? Тялото е още тук, вие нали за тялото скърбите? Този човек преди слушаше и отвръщаше на думите ви, но сега не го прави. Моля ви, не ридайте за това. Онзи, който в действителност слушаше и отвръщаше, никога не е бил видян от никого. Тялото, което бяхте свикнали да гледате, все още е тук да го гледате. То си е съвсем същото като преди. Така че няма нужда да плачете за тялото.

Душата оживява и съхранява тялото, но щом то не може вече да чува и отвръща, това означава, че е лишено от съзнание. Душата взаимодейства с всички обекти чрез сетивата. Ала тя е различна от телесните сетива. Душата се състои единствено от съзнание. Петте груби елемента и десетте сетивни органи оформят грубото тяло, което покрива финото тяло, съставено от ума, интелекта и егото; и също покрива душата, която се свързва с всички тези неща, действайки по добри и лоши начини. Да постигнат такова разбиране могат онези, които обожават Бога.”

Това означава, че сега научаваме начина как да се избавим от най-голямата скръб. Защото да изгубим обичните си е огромна болка, нали? Но ако разберете, че тялото идва от материята и се връща в материята, а душата идва от Бога и се връща при Бога, защо трябва да скърбите?

И понякога ние оплакваме смъртта на другите. Но извинете ме, че ви напомням един дребен факт: ние всички трябва да се изправим пред това, рано или късно. Така че това означава, че не бива да оплакваме и собствената си смърт. Можете да оплаквате живота си, ако изтървете тази възможност – можете да страдате за това как е минал животът ви. Ала онези, които обожават Бога, са способни да добият вярното разбиране.

(следва продължение)

[1] Продължава четенето от книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”, разговорът между Ямараджа, бога на смъртта, и близките на наскоро починал човек

 



Replica Terracotta Warriors near Xian in Shaanxi province, China.   Original Warriors - [url=file_closeup.php?id=4597152][img]file_thumbview_approve.php?size=3&id=4597152[/img][/url] [url=file_closeup.php?id=4484726][img]file_thumbview_approve.php?size=3&id=4484726[/img][/url] [url=file_closeup.php?id=4597176][img]file_thumbview_approve.php?size=3&id=4597176[/img][/url] [url=file_closeup.php?id=4484566][img]file_thumbview_approve.php?size=3&id=4484566[/img][/url]

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2013, вечер, София )

 

(продължава от предишния петък)

 

Всички сме си взели поука от срещата с несъвършени хора; затова искаме да бъдем чисти души. Това не е кой знае колко голяма задача. Е добре – отнема малко усилия, малко време, малко търпение. Но ще се случи, вие изначално сте чисти. Онтологичната ви чистота просто е покрита от облака на илюзията, но я има.

Веднъж моят скъп духовен учител запита един от учениците си: „Какво е твоето разбиране, кой си ти?” а той отвърна: „О, Гурудев, аз съм нищо!” Гурудев беше много недоволен: „Не, това противоречи на нашата философия! Ти си някой, ти си нещо!”

Така че кои сте изначално? Вие сте души от духа, притежаващи божествени качества – сат-чит-ананда. Вие сте вечни души, напълно осъзнати и блажени по природа. Духовният път е от своето фалшиво отъждествяване да се върнем към оригиналната си идентичност. Съвсем просто е. От смърт, невежество и страдание да се завърнем към вечност, към пълно знание и блаженство. А това става незабавно ако сте чиста душа. Какъв е пътят към постигането на тази позиция? Трябва да живеем в посветеност, както се споменава в този стих. „Онзи, който действа в преданост, който е чиста душа и който владее ума и сетивата си е скъп на всеки и всеки му е скъп. Макар винаги да действа, такъв човек никога не се оплита.“[1] Посветеност към Бог. Ако живееш за себе си, не живееш за никого; ако живееш за Бога, живееш за всички.

И третата необходима предпоставка е да владееш ума и сетивата. Тогава нещо ще се случи, ще има резултати – ще бъдеш мил на всички и всички ще са ти мили. Как мислите – кое е по-лесно? Да цениш, да обичаш всички; или всички да те обичат?

Отговор: „Аз обичам всички.”

Свами Тиртха: Това е по-лесно. Мисля, че е съвсем реалистично. Аз съм идеалист и оптимист, но съм съгласен с вас. Това е по-лесно – да сме от страната на смирението и скромността. Защото си мисля, че само по специална божествена милост може да се случи всички да започнат да те харесват. Ще се намерят критици за всичко. Ако постигнеш нещо, ще има критики: „Я го гледай тоя, колко много трупа!” Ако не си постигнал нищо, ще има критики: „О, колко е мързелив! Не е постигнал нищо.” Каквото и да правите, ще последват забележки.

Така че и аз съм съгласен: по-лесно е да променим своето отношение към хората, да ги ценим по смирен и любящ начин; и да чакаме, трябва да чакаме. Да чакаме, докато останалите също споделят отношението ни. Материална сфера, материален живот означава, че всеки иска да властва. Всеки иска да е на предния ред. Духовна атмосфера означава обратното – всеки иска да е на най-задния ред.

Веднъж имало дебат в един храм и матаджите връчили петиция на храмовия президент. Имало списък и една от точките гласяла: „Ние също искаме да стоим на първия ред по време на арати.” Защото обикновено мъжете стоят отпред, а жените отзад докато тече арати, обожанието – това е нещо като обичайна формалност. Като чух това си рекох: „Чакай малко, някой не проповядва както трябва на това място!” Защото ако някой има тази щастлива и достойна позиция да стои на задния ред – което съответства на философията ни, нали искаме да сме най-последните – ако някой има тази позиция, „Мога да съм отзад!”, обаче иска да дойде отпред, нещо е сбъркано. Така че премислете отново какво е желанието ви.

От тези напътствия може да подразберете: „Може би е добре на лекция да сядам на най-задния ред. Защото съм смирена душа.” Така в крайна сметка всички ще седят в коридора, защото „сме смирени хора”. Но един много уважаван учител е казал: „Някои седят на първия ред, защото го заслужават. Други седят на първия ред без да го заслужават. Някои седят на последния ред, защото го заслужават; докато други седят на последния ред без да го заслужават.” „Боже мой, колко е сложно! Къде да седна тогава? Ако седна отпред, може да е правилно, може и да е погрешно! Ако седна отзад, може да ме укорят.” Но преди напълно да се объркате, недейте да отделяте чак такова внимание дали напред, дали назад – просто седнете и слушайте.

И трябва да отглеждаме този стремеж в сърцата си – да ценим другите колкото себе си. Защото ако сте достатъчно чисти, това настроение ще струи от вас и останалите ще последват примера ви. И така, ако се стремим да ценим искрено всеки и ако се отнасяме към всички по внимателен и мил начин, тогава, макар това да не е сделка, все пак можем да очакваме, че и останалите ще се държат с нас добре.

[1] „Бхагавад Гита”, 5.7

 



single-lotus-flowers

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2013, вечер, София )

Благодаря ви, че дойдохте. Поласкан съм; и тъй като посещавам София от 1988 се чувстван като почетен българин. Надявам се това да не е обидно за вас. Но за мен е много специална възможност да идвам тук и да се срещам с вас. Защото често говорим за заемане в служене. И всъщност аз съм получил това служене от моя духовен учител. Така всеки път, когато дойда тук, това е и много сладостен спомен за него. А всички вие ми напомняте за моя вечен дълг. Това означава, че сте мои спасители. Затова благодаря ви много, че ми давате възможността да повторя това, което съм чул, да споделя с вас това, което ми е било дадено. Защото този е начинът да преумножаваме съкровищата си.

Започнахме една дискусия за изкуството на действието. Разбира се, не можем да изчерпим тази тема, защото действия винаги има. Но ние трябва да пречистваме делата си, да ги хармонизираме с божествената воля, да се стремим да ги прилагаме в служба на човечеството, както и да се стремим да служим на своето най-висше духовно благо. Така ако можем да действаме на тези три нива – за нашето собствено добро, в служба на другите и за славата на Бога – тогава това е един знаменит живот. Мисля, че е простичко, нали? Въпреки всичко, мнозина от нашите събратя и сестри, хората, не знаят за това. Може би трябва да им кажем: „Хей, животът ни има по-висша цел! Не сме се родили, за да умрем!” Това е причината толкова малко хора да умират помъдрели, а толкова много да живеят по глупав начин. Така че изберете дали искате славна смърт или глупав живот.

Но за да разберем какво трябва да правим, нека по-добре отново насочим вниманието си към „Бхагавад Гита” – Божествената Песен. Както говорихме, действието винаги ще доведе до някакви последици. Постъпките ни имат множество последствия, и ако искате да се избавите от последствията, звучи логично да преустановите дейностите си. Ако няма постъпление, няма да има и продукция. Обаче като захранвате тялото си отгоре, някои последствия ще излязат отдолу. Не се сърдете на системата. Щом нещо влиза, то ще излезе – логично е. Затова трябва да открием как да се храним без да изхвърляме екскременти – как да действаме без последици. Решението не е да прекратим дейността, а да я хармонизираме с божествената воля на Всевишния.

Разбрахме също и че действието, дейността може да ни доведе до освобождение. Ала без установяване на жива и любяща връзка с Бога, такова теоретично освобождение не носи удовлетворение на душата. Но тези, които са заети с предано служене на Бога, могат да Го достигнат без отлагане. Оттук продължаваме със стиховете от „Бхагавад Гита”. Моля ви, внимавайте, защото това са думите на самия Бог. И щом Той е готов да сподели мъдростта си с нас, ние също трябва да сме готови да се вслушаме в съвета Му.

‘Човек, който действа в преданост, който е чиста душа и владее ума и сетивата си е скъп на всеки и всеки му е скъп. Макар винаги да действа, такъв човек никога не се оплита.“[1]

Това е много задължаващ стих. Защото споменати са три изисквания: човек, който действа в преданост; който е чиста душа; и който владее ума и сетивата си. Искате ли да станете чиста душа? Определено да. Да, ние всички искаме да станем чисти. Какво е чистотата? Всички знаем какво е чистота, защото всички знаем какво е нечистота. Понякога срещам хора, които – представете си – не вярват, че съвършенството е възможно. Това е ужасно! Тогава винаги им казвам: „Не, не, не! Моля ви, не говорете така! Може и да не сте срещали някой, който е постигнал съвършенство, но недейте да отхвърляте възможността, че то съществува.” Кой е срещал съвършени хора? О, толкова много?! Вие гласувате и с двете ръце. Въпреки всичко си мисля, че всеки би вдигнал ръка ако попитам кой е срещал несъвършени хора. Щом се натъкваме на несъвършенството, тогава ще разпознаем и съвършенството.

Веднъж срещнах един учител, мистичен учител. И знаете, добрите учители говорят по такъв начин, че например се обръщат към един ако искат да научат някой друг. Значи, да речем, аз съм добър учител: ако искам да дам наставление на теб, ще се обръщам към него, но по такъв начин, че и ти да разбереш. Индиректният подход е по-интересен. И така, ние се срещнахме и този уважаван джентълмен ме поучаваше по такъв индиректен начин. През целия двучасов разговор цялото му внимание беше насочено към моя спътник, но аз чувствах, че говори именно на мен. Както и да е, та той каза: „Щом има фалшив, лъжлив светец, внимавай, защото това означава, че има и истински светец. Да си виждал фалшива 75 доларова банкнота? Не си, защото няма и оригинална 75 доларова банкнота. Но ако се натъкнеш на фалшива 100 доларова банкнота, трябва да си много внимателен, защото има и оригинална.”

Така че ако видите несъвършенство, внимавайте – това означава, че и съвършенството съществува!

 

(следва продължение)

 

[1] „Бхагавад Гита” 5.7

 



Shyamasundara

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2013, сутрин, София )

„Само невежият говори за преданото служене (карма-йога) като различно от аналитичното изучаване на материалния свят (санкхя). Онези, които са действително учени казват, че който е усърден по единия от тези два пътя, постига резултатите и на двата.“[1]

Въпрос на Гиридхари: Като че ли има някакво противопоставяне между тези два пътя – аналитичното знание и мистичния опит. Налага ли се да изберем единия или можем хармонично да съчетаваме двата?

Свами Тиртха: Мисля, че най-добре е да поемем по пътя на предаността, който е дори отвъд основния мистичен път на йога. Защото какъв е специалният принос на Чайтаня Махапрабху към общата история на теологичното разбиране? Това е любовният мистицизъм, мистицизмът на духовната любов. Той е оттатък общия мистицизъм на йога.

Но мисля можем да се съгласим: ако вярно анализирате непостоянното и постоянното, материалното и духовното, ще достигнете до някакво духовно виждане. Това е мистична опитност – да прозирате отвъд материалните форми. Ако някой има този мистичен подход, ще може ясно да разграничава правилно от неправилно – тоест, отново достигайки плода и на другата пътека. Докато истинско пряко мистично преживяване по пътя на предаността означава:

 

преманджаначчхуритабхакти-вилочанена
сантах садайва хридайешу вилокаянти
ям шямасундарам ачинтя-гуна-сварупам
говиндам ади-пурушам там ахам бхаджами[2]

 

„Очите на отдадените души са помазани с елея на преданата любов и в резултат на това те винаги виждат прекрасния облик на Шямасундара, Бога, в сърцата си.” Това означава пряко преживяване на Бога в сърцето ви, в най-съкровеното ви съществуване. „Затова аз ще обожавам предвечния Бог Говинда.” Така че това е алтернативата, която предлага предаността. Не си губете твърде много времето в анализи. Не се притеснявайте, че мистичната ви опитност малко закъснява. Просто продължавайте да възпявате имената и ще постигнете целта си. Аз не виждам противоречие. Защото има по-висша концепция, която обхваща всичко предишно.

Гиридхари: Може би трябва да четем този текст по друг начин: тъй като всеки от двата пътя дава резултатите и на другия, невъзможно е да вървиш само по единия.

Свами Тиртха: Много добре, че ми напомни, защото ако имаме този заряд на предаността, тогава нашата карма ще се превърне в карма-йога – дейностите ни ще станат духовни дейности; тогава нашето знание ще се превърне в гяна-йога. Ако добавите преданост към карма, става карма-йога; ако добавите преданост към своето знание, то става гяна-йога. А какво се получава, ако добавите преданост към своята йога? Тогава йога-йога ли става? Йога на квадрат, правилно. Това е много по-високо ниво на йога, умножена по себе си – връзка умножена по връзка. Йога-йога.

[1] „Бхагавад Гита” 5.4

[2] „Брахма Самхита”, 5.38