Category RSS

Calendar

December 2017
M T W T F S S
« Nov    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031



Български issues

vaishnava

(продължава от предишния петък)
Щом всичко в материалната сфера се основава на страх, ако чувстваме раздялата с Всевишния и изпитваме страх, трябва да изследваме природата на блаженството, на щастието. Анандася мимамса. Мимамса означава анализ, разбор на ананда. И така, това е изследването на блаженството:
„Да речем, че има младеж, който е добър, начетен, пъргав, уравновесен и със силно тяло.“ [1] Олеле! Всичко в едно! Това се казва щастие! Да си млад, образован, силен, здрав, богат и умен! Какво повече е нужно? Ала съжалявам, трябва да ви съобщя вестта, че от шестнадесетгодишен младеж много бързо се превръщате в шестдесетгодишен старец. Тогава младостта ви е като отколешен сън, просто спомен; от силата ви не е останало нищо освен спомените за славното минало, енергията ви е нищожна, смъртта хлопа на вратата и т.н. Обаче нека се върнем на щастието. Той не само е млад, силен и т.н., но и „Да речем, че цялата земя е изпълнена с богатства за него.” Звучи добре – да можете да се радвате на цялото богатство на тази планета Земя. „Това е една единица-мярка за човешко щастие”.
А къде е моето щастие? То е съвсем незначително – някакви нищожни проценти. Нито съм млад, нито съм добър, нито съм начетен, нито съм пъргав. Умът ми не е уравновесен, тялото ми не е силно. И не притежавам цялото богатство на тази земя. Така че колко е моето щастие, щом всички тези позитивни неща са само една мъничка единица човешко щастие?
Обаче изследването продължава: „Човешкото щастие, умножено по сто, е равно на една мерна единица щастие на хората-елфи; а също и на оногова, който добре познава Ведите и не се оставя да бъде помитан от желанията.”
И така, цялото щастие на земята, умножено по сто, е само една единица щастие на по-висшите същества – хората-елфи. Може да не сте ги срещали още, но те съществуват. Те са като хората-дяволи, тях срещали ли сте ги? Елфите са същите, също имат по два крака, но са с малко по-различен нрав.
Обаче можете да имате същото това високо ниво на щастие, ако сте образовани във Ведите и ако нямате материални желания. И така, можете ли да притежавате цялото богатство на Земята, умножено по сто? Навярно не. А можете ли да изучите Ведите? Да! Можете ли да оставате неповлияни от материалните желания? Двете вървят заедно – ако добре познавате Ведите, няма да имате материални желания.
Значи, сега сме на едно високо ниво на блаженство. Ала изследването продължава. „Онова, което е хиляда пъти щастието на елфическите създания, е една единица-мярка блаженство на божествените същества. А също и на оногова, който добре познава Ведите и не се оставя да бъде помитан от желанията.”
Това е десет хиляди пъти повече от човешкото щастие. Изследването е дълго, така че ще изпусна края на математическото пресмятане. „Онова, което е стократно блаженството на божествените същества, е единица-мярка за щастието на предците в дълговечния свят.” Това е нивото на питрите, Питри Лока, където живеят праотците. Те живеят много дълъг период от време и се наслаждават на блаженство. „А също и на оногова, който добре познава Ведите и не се оставя да бъде помитан от желанията.” Това означава, че вече сме на милионно по-високо ниво от човешките същества.
(следва продължение)

1. Цитатите в текста са от „Тайттирия Упанишад”



reflection

(продължава от предишния петък)

И така, каквото прави Богът, то е добре направено. И тогава[1] следва нещо много важно: „Това прекрасно направено нещо – то е есенцията на битието.” Този превод е малко сух. Защото как е казано в оригинал? Расо вай сах “Той е раса, Той е есенцията”. Според нашето разбиране, ние трябва да виждаме, да долавяме, че Кришна, Богът, изначалният извор на всичко – Той е есенцията на битието. Обаче раса не е само „есенция”, раса е също и „щастие”. И освен това раса е „връзка”. Така че в крайна сметка каква е тази раса? Това е есенцията на любящата връзка. Расо вай сах, моля ви, запомнете това. „Той е есенцията, Той е блаженството.”

„Защото наистина, онзи, който получи тази есенция, става блажен. Та кой ли би могъл да живее, кой ли би могъл да диша, ако нямаше блаженство в простора?! Това (тази есенция) в действителност дарява блаженството. Защото наистина, когато човек намери безстрашието, опирайки се на Него, който е невидим, безплътен (което означава, че няма материално тяло), неописуем (което означава непостижим за човешкото разбиране), без опора (което означава, че Той е най-висшият източник на всичко) – тогава такъв човек е постигнал безстрашие. Ала когато тази душа, индивидуалната душа се чувства отделена, за нея съществува страх. Това наистина е страхът на знаещия, който не отразява.”

Така че докато виждате разлика, има страх. Когато почувствате единството, няма страх. Какво означава това? Зависи от школата, която го тълкува. Някои биха дали обяснението, че „всичко е едно, всички са едно”. Ние също казваме „всичко е едно”, но добавяме „и всичко е различно”. Защото ако всичко е едно, това е просто супа, която няма кой да вкуси. Супата не може да се вкусва сама. Ако всичко е отделно, тогава ги има само хората, но няма супа. И така, за да бъде вкусена супата е нужна супа, нужни са и хора. Значи ако всичко е едно, ако всичко е смесено – това е като унифицирана маса от съществуване; ако всичко е отделено – тогава липсва свързаност. А есенцията е блаженство, както разбрахме оттук. За да преживеем това блаженство се нуждаем от някаква обща основа, нуждаем се и от известна разлика. Защото няма обмен ако нещо е твърде отделно или твърде близо – няма връзка. А срещата, обменът на любов – това е есенцията. Когато усещаме тази раздяла – а раздяла според нашето разбиране означава да сме отчуждени, изключени от божествената хармония – ако сте изключени от този божествен кръг, тогава се чувствате уплашени. Когато сме в прегръдката на Бога, Кришна, няма страх. Знаете онези глупави лепенки, които обичайно слагат по колите: „Без страх”. Упанишадско учение. Радвайте се на Божията прегръдка и няма да има страх. Но ако чувствате разстояние между Върховния и себе си, тогава има страх. И това е страхът на знаещия, на онзи, който знае, но който не отразява това, не го прилага на практика.

Следващият стих описва това: „В страх от Него духа вятърът, в страх от Него изгрява слънцето, в страх от Него действат Агни и Индра, а също и Смъртта.” И така, Върховният Бог е най-висшата сила, която задвижва всички тези функции на вселената. Това кара вятъра да духа, това кара слънцето да изгрява, това кара огъня да гори, Индра да управлява и смъртта да действа върху вас. А мотивацията за всички тези подчинени изпълнителни принципи е страхът. Такива са материалните правила. Материалната сфера се основава на страх. Какво искате – материално решение или духовно? По-добре да имаме духовно решение – такова, което не е основано на страх. Ние търсим необикновено решение, което е отвъд ограниченията на материалните условия – в това число смъртта и страданията. Затова ни е нужен пътят на просветлението.

 

(следва продължение)

 

[1] Продължава четенето от „Тайттирия Упанишад”

 



врабчета

Най-напред бих искал да приветствам всички. Много съм щастлив, че дойдохте. Знаете ли, скрит в стаята си, винаги чувам когато вратата се отваря и това помага на сърцето ми да се акордира. Защото това е нещо много истинско – че се събираме всяка сутрин в търсене на нещо духовно. И трябва да ви кажа, че винаги се удивявам: вие ми давате толкова много с вниманието си, с това, че посвещавате времето си; чудя се какво ли мога аз да ви дам? То е съвсем незначително. Но се надявам, че като просто изпълняваме добре служенето си, всеки ще бъде облагодетелстван – и тези, които идват, и тези, които остават, и тези, които ще дойдат в бъдеще.

Сега нека насочим вниманието си към една важна тема – щастието. Това е много древна тема. Откак свят светува хората искат да знаят какво е щастието. Но нима е достатъчно да знаем какво е? Не, ние искаме да го преживеем. По същия начин, не е достатъчно да знаем кой е Бог. Трябва да Го усетим.

Но нека не скачаме нависоко толкова бързо. Нека най-напред останем на темата за щастието. В древните времена на Упанишадите, светците се събрали заедно и разговаряли за щастието. Да прочетем ли този пасаж?

Това е глава от „Тайттирия Упанишад”. Имената, заглавията на всички Упанишади са описателни. Наименованието „Тайттирия Упанишад” е свързано с птичката титтири, не знам как е на английски. Това е една малка птичка. И това название си има история. Веднъж имало конфликт в една мисия – била допусната груба грешка и последвал смъртен случай. Тогава учителят помолил учениците да седнат да медитират, за да изплатят, да компенсират тази грешка. Но имало един ученик, който му казал: „Твоята медитация е много слаба. Ще ти покажа как се прави.” Разбира се, учителят се обидил: „Махай се оттук и ми върни цялото знание, което съм ти дал!” Тогава, казва се, той повърнал знанието, което бил натрупал дотогава, но тъй като бил значим практикуващ, всички останали ученици се превърнали в такива птички титтири и започнали да кълват парченцата знание. Затова този Упанишад е наречен „Тайттирия”, „Принадлежащ на титтири”. А ето и дискусията:

„Брахман (или принципът на Брахман) е блаженство. Този свят не съществуваше в началото. Сетне битието бе породено. Това (божественият принцип) се превърна в душа. Затова е наречено добре направеното.“

И така, всички изследвания започват от началото, от самото начало – как е бил сътворен светът. И тук се описва: най-напред този свят, материалната сфера, не е съществувал. Но след това изведнъж битието се е появило. И знаете от „Бхагавад Гита”, че в началото всичко е било авякта, непроявено, след това идва проявлението, и накрая ще дойде пралая, отново непроявено състояние. Това е досущ като лятото и зимата, които през цялото време се сменят. Но то касае само материалната сфера. В духовното небе няма промяна, няма смърт.

„Наистина, това, което е добре направено, то е същината на съществуването.” Сукритам е оригиналната дума, „добре направено”. И така, ако Бог желае да твори или да разкрие проявлението на този свят, това е добре направено. Майсторска работа е. Каквото прави, Той го прави добре. Не се опитвайте да търсите грешки в Неговото творение. Той е съвършен и каквото и да прави, също е съвършено. Той е върховната причина, а вие сте един вид резултат. Това означава, че и вие сте… да, съвършени! За нещастие в момента ви обвива тънък облак от илюзия. Единствено него трябва да отстраним, за да се разкрие оригиналното, естествено съвършенство на душата.

 

(следва продължение)

 



Шад Бхуджа

Въпрос: Посветеността с любов ли е онова качество, което превръща външната мотивация във вътрешна?

Свами Тиртха: На повърхностно ниво можем да си мислим, че този е факторът. Но всъщност това става по някаква чудодейна божествена подредба. Защото няма начин да насилиш божествената любов да се случи. Тя ще дойде сама.

Коментар: Имам предвид собствената ти любов към Бога.

Свами Тиртха: Къде е тя? Всъщност има нещичко, не сме като празни черупки. Има нещо, но трябва да го разгърнем. Трябва да се подготвим така, че това нещо да се разкрие по някакъв незнаен, тайнствен божествен аранжимент. Няма как да знаем как става. Нещичко трябва да правим, нещичко можем да постигнем сами, чрез собствените си усилия. Обаче истинският плод ще дойде от другаде.

Точно както изцелението. Изцелението зависи от лекаря, от лекарството, от болницата, от самата болест, от времето – толкова много фактори има. И ние имаме специалната способност да се самолекуваме. Всички тези фактори ще активират тази ни способност в процеса на изцеление. Ала в крайна сметка здравето не зависи от това. То е божи дар.

По същия начин, ние можем да се подготвяме, можем да вършим практиката си. Но се казва, че према-бхакти, или спонтанната божествена любов е мотивирана от самата себе си. Тя идва независимо. Не ние я улавяме, а по-скоро тя ни улавя. А дойде ли, е неустоима. Неспособни сме да направим нищо, тя просто е там. И е невъзможно да разберем как действа, защото е таен процес. Но можем да се уверим, че е много въздействаща, много мощна. Ние също имаме някакви мънички способности, но толкова много неща ни се дават свише. Защото това е процес, който се спуска, той идва отгоре.

Вътрешна мотивация означава много високо ниво на чистота и искреност. Защото не се интересуваш от никакви очаквания, традиции или каквото и да било, а зависиш от една жива и любяща връзка – това е различно. При все това, всички онези, които имат тази жива и любяща връзка, следват определен набор от правила.

Въпрос на Крипадхам: Ако някой има някакво различно отношение към Бога, но въпреки това повтаря маха-мантрата, какъв ще бъде резултатът за него? Къде отива той?

Свами Тиртха: Името може да ви даде всичко. Каквото желаете, можете да го получите. Не съм пробвал, но казват, че можете да постигнете дори материални облаги чрез маха-мантрата. Ако желаете, можете да постигнете освобождение. Не съм пробвал. Можете да постигнете и божествена любов. Така че зависи от собственото ви разбиране. Каквото искате, ще го получите. Понякога малко повече, друг път малко по-малко, но ще го получите. Защо? Защото ако тръгнете, ще стигнете. Не го забравяйте – това звучи съвсем простичко, но е изпълнено със смисъл. Ако поемете на път, ще пристигнете.

И както ти каза, има много различни концепции за възпяването на светите имена. Например, някои начинаещи мантруват върху зърната. Но по-напредналите мантруват между зърната. Не знам дали сте забелязали, че между зрънцата на вашата мала има мънички възелчета, направени от конеца. И така, големите и очевидни неща са за начинаещите. Малките и скритите са за възвишените практикуващи.

Тъй или инак, за да стигнем трябва да тръгнем. Без да тръгнете няма как да стигнете. А пречистване означава нашето разбиране – за мантруването, за общуването, за самия Бог – да става все по-рафинирано, и все по-фино.

Често сме говорили, че ако искате да повтаряте много ефективно и в много кондензирана форма имената на Радха и Говинда, какво трябва да казвате? Го-Ра, Гоура! В Кали Юга нямаме време да повтаряме такава дълга мантра като Говинда-Радхе – прекалено е дълга. „Дайте ми кратка версия, шорткът.” Гоу-ра! Това можете да го запомните, Гоура.

Има един храм във Вриндавана, с едно специално разкритие на Шри Чайтаня Махапрабху, където Той показва Своите три различни типа идентичности като Кришна, Рама и Чайтаня – Кришна държи флейта, Рама държи лък, а Чайтаня държи менче за вода. Така че в съответствие с разбирането си, можете да намерите всичко. Бог е изключително многообразна личност. Той може да отвърне според вашия повик. Ако поискате: „Покажи ми Своето величие!” Той ще ви го покаже. Ала ако се молите: „Разкрий ми милостта си!” Той ще я разкрие.

Така че определено постиженията ни зависят от нашата практика. Вишванатха Чакраварти Тхакура казва, че ще постигнете съвършенство в съответствие с практиката си. Каквото култивирате докато сте на нивото на садхана, такъв вид съвършенство и ще постигнете.



очи в очи

Какво е любов? Любовта не е нещо кой знае колко особено, не е нещо теоретично, тя е съвсем практична. Означава служене – да служиш, да се грижиш. Ако искаш да изразиш обичта си към някого, това е толкова лесно – просто му отдай мъничко служене. Чрез мантруване, чрез следване на процеса правилно, ще имаме шанса за специално служене, за специален начин на общуване с Върховния. Всъщност, нашата изначална връзка с Върховния се разкрива чрез практиката на мантруване. Не просто по общ начин, защото е много лесно да се разбере, че като цяло ние принадлежим на Бога. Но и по специфичен начин – какво е вашето специфично задължение, какво е вашето специфично служене към Него, вашето специфично общуване с Него.

Затова този бхакти процес на любящо дирене на изгубения Бог и на изпълнено с обич търсене на изгубения слуга е толкова специален. Защото толкова много писма се изпращат до Бога: „Моля Те, дай ми това! Помогни ми с онова!” Всяка сутрин, когато Той проверява пощата си: „Все едно и също! Само искания!” Обаче когато чува самсара даванала лидха лока[1], и то особено от софийския ашрам, си казва: „Хей, това е уникално! Харесва ми! Най-сетне не обичайните молби „осигури ми това, дай ми онова,” а те са готови да поднесат нещо.”

Така че това е специалната характеристика на процеса бхакти. Ние сме готови да дадем. Кришна е достатъчно богат. Той няма нужда всъщност от нищичко от този материален свят, защото на практика всичко бездруго Му принадлежи. Когато имаш нещо, не се нуждаеш от него. Нямаш ли го, тогава изпитваш импулса да го притежаваш. Едничкото нещо, което Той желае, е една много специфична характеристика на човешкото същество, наречена любов.

Затова, като ваишнави, нека сме достатъчно умни и чувствителни да забележим този специфичен принос, който ние можем да отдадем на Бога. Другите братя от различните вероизповедания и религии могат да изпращат своите настоявания. Но вие, моля ви, изпращайте своята готовност. Възхвалата е онова специално нещо, с което ваишнавите могат да допринесат. Обичайно молитвите за възхвала гласят: „О, толкова си велик, толкова си голям!” Но представете си, че към вас идва някой и ви казва: „О, толкова си велик, толкова си голям!” – това означава, че ви поставя на такава дистанция, че е невъзможно да ви достигне. Какво бихте могли да сторите тогава? Ще започнете да търсите с обич изгубения си слуга, онзи, който е готов да дойде близо до вас, който не само се уповава на вас, но и ви обича. Чиято вяра не е просто официална, но жива и любяща. Кришна търси именно такъв обмен. Бъдете готови.

Това е нашият специален принос – възхвала в любов, в екстаз. Защото всъщност само две неща се случват в този свят. Едното е божествената воля, която действа и поддържа всичко в ход, а другото е божествената любов, която помага на Божието желание да се прояви. Това е много важно. Нищо друго не съществува. Затова трябва да изберете дали ще сте слуга на божествената воля или ще сте слуга на божествената любов – дали сте слуга на Кришна или сте слуга на Радха. Това е, което трябва да решим.

Моля ви, помнете. Нищо друго не се случва, единствено божествената воля. То така или иначе ще стане. Защото Той е толкова велик, толкова могъщ, толкова всякакъв. Но ако сме достатъчно умни, ще кажем „да”. И тогава незабавно тази божествена воля ще започне да се сбъдва по прекрасен начин. Инак понякога може да се сбъдва и малко сурово. Ала нашата духовна интелигентност би следвало да ѝ помогне да се осъществява по красив начин.

[1] Първият ред от преданата песен „Гурващака”



Vrindavana (1)

(продължава от предишния петък)

 

Ще прочетем от книгата „Търсейки с обич изгубения слуга” от Шрила Шридхара Махарадж, от Глава Осма, „Святото име”:

„За да бъде ефективен, звукът на святото име на Кришна трябва да притежава божествена характеристика. Святото име на Кришна, което е безмерно, може да сложи край на всичко нежелано у нас; обаче в него трябва да е вложено истинско духовно разбиране. То не бива да е само физическа имитация, произведена просто с помощта на устните и езика. Подобен звук не е святото име. За да бъде автентично, святото име на Кришна, Хари, Вишну или Нараяна трябва да бъде ваикунтха-нама: трябва да има духовна същина, божествен произход. Този принцип е най-важното, когато става дума за вибрирането на святото име.”

Нашата основна практика в израз на предаността ни към Бога е повтарянето на мантри, съставени от Неговите имена. Всички различни молитви са признати за добри, ала този специфичен вид молитва, или формула – когато зовеш Бога по име – е нещо много интимно. И тази толкова специална мантра, Харе Кришна маха-мантра, се състои от три различни имена, или аспекти на Върховния. Едното е Кришна, който е Всепривличащият. Хара е любящата енергия на Всевишния, която помага да се изразява обичта към Бога. А Рама е или щастието, извличано от тази красива връзка с Върховния, или е друг аспект на Кришна, който дарява щастие на любящата енергия, както и на вас.

Съществуват някои главни и някои вторични имена на Бога. Вторичните имена ще ви дадат освобождение, докато първостепенните ще ви доведат до лотосовите нозе на Върховния. В този смисъл мантрата е досущ като формула, като инструмент, който ще ви доведе до определена цел. Естествено, това е много елементарно разбиране, моля да ме извините, че го давам, но то също присъства. Ако повтаряме мантрите добре, от самата дълбина на сърцето си, у нас ще настъпи промяна. За да постигнем божествената цел се нуждаем от божествен инструмент. Святото име е божествен инструмент. Обаче самите ние също трябва да добавим нещичко – пълна посветеност, пълно божествено разбиране. За да ни отведе обратно в духовното небе, името трябва да е наситено с духовен заряд. Това означава, че трябва да пречистим съзнанието си до степен тези божествени сили да се разкрият.

„Интересува ни звукова вибрация, в която има духовна дълбина. Физическата имитация на святото име не е истинското име, не е шабда-брахман, божественият звук. Звукът, който е просто имитация, може да дойде от равнината на светското разбиране. Святото име на Кришна означава божествен звук; в него трябва да има духовна основа. Нещо духовно трябва да се предава чрез физическия звук”. Звукът е много важна енергия; както в радио-трансмисията има вълна-преносител, а върху нея се предава посланието, което следва да се декодира. И така, трябва да навлезем дълбоко в същността, за да уловим значението.

„В случая с лекарствената капсула, капсулата не е лекарството; самото лекарство е вътре в нея. Външно една капсула може да изглежда досущ като друга, но в едната може да има лекарство, докато в другата – цианид. Капсулата сама по себе си не е лекарството. Така че не звукът от името на Кришна е Кришна: Кришна е вътре в звука. Святото име трябва да е наситено с истински дух, а не с някакви земни чувства”. Именно това е, което ние трябва да добавим – нашата посветеност, нашата молитва, за да може святото име да се разкрие.

„Дори последователите на безличностната школа на Шанкара имат вярата, че святото име не е ограничено до обхвата на физическия звук. Смятат, че то се намира в умствената равнина, на нивото на саттва-гуна. Те, уви, си мислят, че святото име е продукт на мая, неразбирането, в следствие на което заключават, че имената на Хари, Кришна, Кали и Шива всичките са едно и също.

Но божественият звук на чистото име трябва да произхожда отвъд областта на неразбирането, или мая. Мая се простира до най-висшата равнина в този материален свят, Сатялока. Оттатък Сатялока е реката Вираджа и светът на съзнанието, Брахмалока, а след това е духовното небе, Паравйома. Чистото име на Кришна трябва да произхожда от Паравйома, духовното небе. А ако трябва да го изследваме още по-нататък, святото име на Кришна всъщност идва от най-изначалния план на цялото битие – Враджа, Голока. Според това разбиране, звукът следва да е роден в най-висшата равнина на духовния свят, във Вриндавана, ако трябва да се счита за автентична Кришна-нама.

Просто физическият звук не е святото име на Кришна. Нужно е истинско разбиране за святото име, не само за да бъдем избавени от този свят на заблудите, но също и за да добием служене към Кришна във Вриндавана. Единствено онова истинско име на Кришна, което произхожда от сферата на Вриндавана, може да ни повдигне и отнесе там”.

Много е особено и интересно, че произвеждайки звук с тъй наречената си вокална система, можем да призовем божествена енергия, да достигнем божествената равнина. Затова много пъти Шрила Шридхара Махарадж казва: „не става дума за нещо плитко на устните”. Говорили сме си, че в днешно време ако някой каже: „Ще дойда”, значи ли това въобще нещо? Някой идеалист би отговорил: „Да, да, това значи, че може би ще дойде”. Обаче реалистът ще отвърне: „Означава, че няма да дойде.” Докато песимистът ще рече: „Това вече въобще нищо не означава”. Така че думите са изгубили стойността си. Какво пък да говорим за божествения звук, божественото слово. Трябва да реабилитираме стойността на нашите думи. За да достигнем трансцендента, не е достатъчно да използваме само тези няколко части от тялото си – устните и езика. Вложете всичко, което стои зад устните и езика ви. Когато сме в нужда, незабавно разбираме как точно да се молим. Затова е добре да имате дребни проблеми. Е, не прекалено големи, защото тогава губите присъствие на духа. И нещо много важно бе споменато тук – единствено това чисто, оригинално име може да ви осигури служене към Кришна във високото духовно небе.



iran-isfahan

Има толкова много школи и религиозни линии. Трябва да ценим всички различни подходи към Бога. Бхактивинода Тхакура казва: „Дойде ли време за молитва, за пуджа, а ти се случи да си в близост до храм на някоя друга религия, можеш да влезеш свободно с разбирането, че „В този храм се почита моят Господ. Може формалностите да са малко различни, може начинът на изразяване да е малко различен, но това е моят Бог.”

Защото докато сме на ограниченото ниво на съзнание, виждаме различията. Но когато сме на духовно ниво, виждаме единството. Само помислете колко много конфликти, войни и кавги са се случвали на тази планета Земя в името на Бога. А Върховният гледа всичко това и просто се усмихва: „О, те все още не разбират. Ще им дам още малко време”.

Съществуват различни хора, различни концепции за Бога, а също и за пътя. Но каква е онази уникална, специална характеристика на бхакти, према-бхакти? Защо Кришна?

Обикновено в религиозните практики хората се обръщат към Бога когато се нуждаят от нещо, когато страдат, когато молят за помощ. „О, мой Господи, дай ми това, дай ми онова!” Но бхакти, посветеното безкористно служене, е нещо различно. Ние също имаме някои молби към Кришна: „Моля те, Господи, кажи ми как мога да Ти служа?” Това е тъкмо обратното. Не „Моля Те, Ти ми служи по такъв и такъв начин,” а „Как мога аз да Ти служа така, както Ти би искал?” Има само една изключително необходима съставка в този процес – нарича се отдаденост. Ако имаме тази специална съставка, целият обмен ще започне.

И така, ако се върнем на общата религиозна концепция, освен да искат от Бога някакви блага, обикновено хората са научени, че те са тези, които търсят Бога. А не щеш ли, има книга от Шрила Шридхара Махарадж с много специално заглавие – „Търсейки с обич изгубения слуга”. Любящо търсене не на Бога, а на слугата. Как така? Кой кого търси? Ние сме изгубили своя Господ, така че ние Го търсим. Но от тази книга става ясно, че като че ли и Той ви е изгубил и ви търси. И що за търсене е това? То е любящо търсене. „Търсейки с обич изгубения слуга”.

За да бъдете потърсени, най-напред трябва да изгубите пътя. Ако сте си там, ако сте винаги готови, Кришна няма да ви търси. Затова вие сте приели тази славна позиция – да се изгубите всред илюзията. По този начин призовавате божественото търсене. Опитайте се да разберете какво красиво разбиране е това, до каква степен то надхвърля всички досегашни религиозни концепции, за да покаже и да докаже, че не само хората се нуждаят от Бога, но че и Богът също се нуждае от човешките същества.

(следва продължение)



dedication

(продължава от предишния петък) 

Въпрос: Обичайно произнасяме махамантрата правилно, но дотолкова привикваме с нея, че умът скита къде ли не.

Свами Тиртха: Така е.

Въпрос: Как да се справим с това?

Свами Тиртха: Продължавайте да мантрувате. Защото този процес се нарича бхакти-йога, нали? Бхакти означава „преданост” и когато предаността ви е много силна, не е проблем и да не достига мъничко йога, контрол. Обаче ако нямате преданост, тогава трябва да сте много силни в самоконтрола. Така че можем да кажем: има садхана, има и према-бхакти. Садхана означава контролиран процес. Према означава безусловен поток на посветеност. Или имате едното, или се налага да следвате другото – но нещо трябва да практикуваме.

Обаче това е и много важен практически въпрос: как да съсредоточим ума? Защото сме толкова заслепени от илюзията да си мислим, че чрез рутинни практики можем да постигнем нещо сериозно. Не! Рутината води само до рутина. Посветеността води до посветеност.

Но изначално всеки е духовна искра. Вие сте част от Бога, споделяте Неговата природа. Затова можете да я търсите. Птиците с еднакви пера се събират в ята. Ако сте с различна природа, няма как да я търсите. Така че ние имаме шанс, имаме дом – място, където принадлежим. И изучавайки процеса как да съсредоточим ума, можем да достигнем целта. Съсредоточаването на ума е обща практика и ако имаме това качество, можем да го прилагаме в повтарянето на мантрите си, в нашето общуване, в останалите си служения. Защото ще сме себеовладяни, фокусирани. Дори в бизнеса си, в семейството си можете да сте много ефективни, ако имате този фокус.

Толкова често говорим за личностна философия – че Бог е личност. Но понякога се отнасяме към Него толкова имперсонално. Представете си някой, който ви казва: „О, искам да ти служа!” но ви отдава небрежно служене. Как ще се почувствате? Ще се почувствате много зле, много пренебрегнати. В това отношение Богът, Кришна, е подобен на нас. Ние се нуждаем от лично внимание, от лични взаимоотношения. Понякога имперсоналното, небрежното отношение дори ни оскърбява. А пък искаме да го поднесем на Кришна? Да произнасяме името Му, без всъщност да го имаме предвид? Или да казваме, че мислим за Него, въпреки че съвсем не мислим за Него? Това няма да донесе плодове. Трябва да сме много, много посветени.

За щастие Кришна е толкова привлекателна тема за нашия ум, че не е трудно да се съсредоточим върху Него. Защото неговото име е Всепривличащия и ни помага да преодолеем своите ограничения. Трябва да се стремим да създадем подходящо обкръжение за своето мантруване. Приседнете сутринта, запалете свещ, благоуханна пръчица и – за онези, които хукват на работа – поне по половин час трябва да отделяте за духовна практика. Докато гори инсенса можете да повтаряте своите мантри, преди това да пеете предани песни, да кажете няколко молитви, след това няколко кръга джапа и да почетете една шлока от „Бхагавад Гита” – пък после може да тръгвате. Защото ако не правите това, каква е разликата между вас и съседа? Никаква! О, има разлика – той е по-добър! Защото не е давал обет да служи на Бога. Аз съм дал, но не го правя. На какво прилича това? Не е хубаво. Веднъж съм казал „Да”, а после не го правя. Затова стремете се да съсредоточите своите енергии, ума си, всичко, с което разполагате. И тогава ще видите, че денят ви ще е много по-хубав.

Разбира се, това не касае тези, които живеят в ашрамите. За тях по половин час не е достатъчен. Те трябва да правят повече. Колко повече?

Отговор: По цял ден.

Свами Тиртха: Добре, ами тогава свамите? За тях колко?

Отговор: Цял живот.

Свами Тиртха: Не, това не стига. Не е толкова лесно. Съвсем наскоро един предан ми каза: „О, Гурудев, виждам, че ти работиш за нас по 28 часа на ден!” – беше просто грешка на езика. Тогава разбрах защо понякога се чувствам толкова изтощен! Не знаех това! Така че внимавайте! Нека започнем с нашия половин час. Защото трябва да ви кажа: този Кришна е алчен. Най-напред казва: „Стига Ми едно малко цвете! Просто Ми дай малко вода!” Но само вижте следващия стих: “….дай Ми и всичко останало![1] Така че спокойно, не бързайте толкова. Ако винаги Му казвате „Да”, ще изгубите всичко материално, което притежавате. Но това е начинът да се добие духовно съкровище.

 

[1] „Бхагавад Гита” 9.27

 



burning-incense

Въпрос на Парамананда: Въпросът ми е свързан с ежедневната практика. До каква степен е важно правилното произнасяне на молитвите и мантрите? И как това е свързано с разбирането?

Свами Тиртха: Предлагам ти да се срещнеш и консултираш по този въпрос с една гопи матаджи в Словения – тя е добре запозната с практиките на различните нации в бхакти. Понякога тя прави представление с различните стилове на мантруване на различните нации: как мантруват руснаците, как мантруват японците – най-разнообразни начини. Или пък как мантруват в Ориса. Понякога дори не можете да разпознаете, че това е Махамантрата. Но съм сигурен, че Господ разбира.

На практика е невъзможно да се копира оригинала. При все това, трябва да се стремим доколкото ни е по силите да се доближаваме до правилното произношение. Но е много важно това, което казваш, защото има 84 милиона съзидателни мантри за тази вселена – изключително голям брой. Те са като кодовете на сътворението. Брахма използва тези мантри, за да създава света отново и отново. Като упътване за сглобяване на даден комплект. Да речем, например, децата получават някакъв модел на самолетче или нещо подобно: „Поставете това тук, а онова там”. Само си представете ако прочитате мантрите неправилно. Тогава крилото ще е на обратно, опашката ще е отпред, седалките ще са отвън – нали така? Така че мантрите трябва да са правилни. Това също са съзидателни мантри, тъй като пораждат у нас разбирането как да напредваме в духовния си живот. Обаче ако не можем да го правим както трябва, тогава какво – да не го вършим въобще ли? Не, по-добре да научим една мантра. Коя е тя? Има една мантра за извинение. “Видхи-хинам мантра-хинам ят кинчид упападитам – „Каквото и да съм направил без правилните мантри, без нужните правила, моля те, извини ме, мой Господи, и виж мъничкото ми смирено приношение!” И каквато и грешка да съществува – нещо, което сте пропуснали, нещо, което не знаете, нещо неправилно – чрез благословията на Махамантрата, чрез благословията на предаността ще можете да преминете над този пропуск. Обаче ако не притежавате преданост и не знаете мантрите – това е лошо. Нямам нищо против някой да не знае мантрите правилно – стига да притежава преданост. Но ако имаме преданост, тогава пък трябва да научим мантрите както подобава.

Има класическа история за това. Веднъж един млад брахмачари казал в ашрама на възрастния свами: Свамиджи, ти ми каза как да поднасям благоуханни пръчици: „Трябва три пъти да завъртиш около нозете така, пък после три пъти така, след това там…”, но ако броя колко пъти трябва да предлагам, не мога да се концентрирам върху Кришна!” Какъв бил отговорът на учителя: „Скъпи синко, ако медитираш върху Кришна, ще предлагаш както трябва”. Така че следването на правилата не възпрепятства нашата медитация, то я подпомага.

Веднъж имало двама негодници, които уж мантрували Имената, обаче вместо „Кришна” и „Рама” казвали „Крушна” и „Рамо”. И накрая срещнали двама демони, които се казвали Крушна и Рамо. Така че внимавайте. Стремете се да произнасяте правилно.

 

(следва продължение)

 



Go-Ra

(продължава от предишния петък)

 

Идвал съм в този ашрам стотици пъти. Но този път се изгубих. Казах си: „Е, хубава работа! Тъй или инак трябва да намерим този ашрам.” Реших да разчитам да духовния си GPS. Рекох си: „Ако търсенето е с нужната интензивност, макар да не познаваш никоя от улиците, трябва да го намериш.” Карах напред, завивах тук и там – все непознати места, улици, които никога не съм и виждал! Наближавайки ашрама почувствах, че духовният GPS явно работи добре. Въпреки всичко, дори когато вече знаех, че това е пътят, всичко ми изглеждаше толкова ново, толкова непознато. Дори там, където трамваят пресича шосето, хем знаех, че това е мястото, хем ми се струваше, че никога преди не съм го виждал – така се усещах. Най-накрая пристигнахме. Срещнахме няколко бхакти на ъгъла. После се замислих защо стана така, че същите улици, по които съм минавал стотици пъти преди, ми изглеждаха толкова непознати, толкова чужди. И тогава разбрах причината. Обикновено се срещаме с бхактите на едно определено място и след това идваме заедно – аз просто трябваше да ги следвам. Не се налагаше да гледам на кой ъгъл завивам, какви са имената на улиците и т.н. Просто следвайки преданите достигах целта.

Разбирате ли в какво е въпросът? Духовната вселена, божествената реалност не е като София – много по-голяма е, много по-сложна. Има много повече завои. Само едно нещо няма – обратен завой. В духовния свят съществува всичко, освен обратен завой.

Исках да споделя това с вас, защото то е в подкрепа на философията ни – че ако имаш водач, ще стигнеш много по-лесно. Можеш да стигнеш и без водач. Възможно е да се достигнат определени нива, определени места. Но ако имаш водач е много по-безопасно и пристигаш на практика без никакви усилия – стига да следваш както трябва. Виждате, такова дребно нещо – да се изгубиш – помага да проумееш нещичко. Затова водачеството, духовното наставничество е обожаем обект за нас. Защото ни помага с лекота да намерим верния път, да достигнем целта. Понеже тези, които са местни, знаят пътя, те познават тамошните правила. По тази причина трябва да намерим водач, който знае. Тогава е лесно.

Затова първата стъпка все по-навътре по този път на близостта е да се открие водач. И затова се казва: „Гуру може да те въздигне, а може и да те скърши”. Това е нещо важно. За щастие имаме много гуру, много водачи. Ако изгубиш един от поглед, можеш да намериш друг. Например, ако не виждате стъпките на Бхактивинода Тхакура, тъй като той е живял преди 150 години, можете да четете книгите му и ще намерите някакви напътствия. Или можете да потърсите последователите му, които понастоящем са тук и ще откриете правилна насока. Кришна казва: „В духовния живот няма загуба и дори малка крачка по пътя може да те спаси от най-тежката и дълбока болка и страдание.”[1] Защото това е пътят на просветлението и ако го следваме, можем стъпка по стъпка да се доближаваме до върховната интимност.

Ако разчетете значението на нашите молитви, ще видите, че всички те са като стъпала в едно прогресивно, постепенно развитие. Най-напред се обръщаме към гуру, след това към събирателния образ на учителите – гуру като институция – по този начин цялата общност от наставници и духовни водачи ви се притича на помощ. После в молитвите откриваме свещените места и светите представители – споменати са госвамите, разбира се, споменати са ваишнавите като най-близки представители на истината, спомената е Туласи Деви и т.н. А накрая ще откриете да се споменава Махапрабху. Това достатъчно интензивно ли е? Мисля, че да. И Неговата мантра е непосредствено преди Махамантрата. Сякаш Той ви улавя за ръката и ви помага да влезете в храмовата стая: „Ела с Мен! Ето това е същината – Харе Кришна.”

И така, от самото начало – ом агяна до последния помощник Чайтаня Махапрабху – всички работят за вас. Защото какво е щастието за духовния учител? Да вижда, че последователите му напредват в духовния живот. Това е истинско щастие. Затова учителите искат да помагат на онези, които се нуждаят от помощта им, за да намерят блаженството. Така че тези молитви способстват да насочим ума си, насочват ни, помагат ни да запомним теорията, а след това трябва и да я приложим на практика.

А когато започнете да възпявате светите имена, най-напред трябва да се върнете в началната точка: „Ом агяна – о Гурудев, благодаря ти!” Това е като да погледнете назад през рамо. Но ако гледате напред, разбира се също ще намерите своите светци. И тогава пред вас лежат нови стъпала на развитие.

 

[1] „Бхагавад Гита” 2.40