Category RSS

Calendar

August 2017
M T W T F S S
« Jul    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  



Български issues

shiva-shakti

Въпрос: Махарадж, йога вече е много популярна. Бихте ли ни разказали моля за историята на йога – как и кога се е появила и как е достигнала до нас?

Свами Тиртха: Йога, като връзка с Върховния, е начин за установяване на живи и любящи взаимоотношения между човешкото съзнание и висшето съзнание. Това е един вечен път, така че е много, много трудно да бъде проследена историческата перспектива на йога. Тъй като тя е откровение, започнало още при сътворението на света, историческата основа се губи в забрава.

При все това, ако искаме да открием истинския произход на практическата йога, трябва да се върнем няколко века назад, да речем едно хилядолетие. По онова време цялостната обстановка в Индия била много вдъхновена. Това е времето, когато там се формират шестте класически философски школи, даршаните[1]. В действителност не точно формират, но се развиват, стремят се да се срещат и да обсъждат, понякога да обменят идеи помежду си. Защото йога, като пътека на мистицизма, е една от шестте класически школи на индийските философски системи. И всички останали различни системи, като например логиката или веданта – това са различни основни школи – са допринесли с нещо към общия духовен хоризонт на хората. Йога дава основната практика. Практически стъпалата и методите на йога присъстват във всички останали школи, във всички останали практики. Медитацията, йогийският начин на живот, някои принципи и цели на йога се практикуват и в различните други школи на индийската традиционна философия. Исторически погледнато, най-големите тълкуватели на йога идват от онези времена – началото на предишното хилядолетие. А живата и продължаваща традиция била кондензирана от тях в някои сутри. Сутрата, като литературен жанр, е трактат, който в много сбита форма запазва и предава посланието, есенцията на дадена школа. „Йога Сутрите” на Патанджали на практика са един от най-известните и най-значимите източници по отношение на йога. Те могат да бъдат проследени около хиляда години назад в историята. Инак науката на йога е един вечен път.

Шива е считан за най-великият йоги. Той е архитипът на йоги и е показал на човечеството множество различни йогийски пози. Сред тези стотици хиляди пози, 108 са подбрани като най-важните йога позиции, асани. На практика Шива винаги е описван и обрисуван в някаква форма на йога – медитация, йогийска поза или някаква йогийска мудра.

Въпрос: Вярно ли е, че той най-напред е преподал асаните, йогийските пози, на съпругата си? Значи йога е любовна история?

Свами Тиртха: Човек не може да си представи Шива без Шакти, без Деви. Така че определено в много отношения те са заедно. В същото време Шива не е само мистичен йоги, той е многопластов образ. Защото той действа и като разрушител на света; а освен това е и велик изразител на божествената любов. Така че много различни аспекти се сливат в образа на Шива.

[1] Шестте даршани са: няя (логика), ваишешика (атомна теория), санкхя (анализ на дух и материя), йога (дисциплина на себепознанието), мимамса (наука за плодоносните дейности) и веданта (наука за осъзнаването на Бога)

 



Raghunatha-Dasa-Goswami

Бих искал да разкажа за закрилата и благословиите на Чайтаня Махапрабху към един от Неговите най-верни последователи, Рагхунатх даса. Рагхунатх даса бил много отречен човек. Той бил в ордена на отречението и не си готвел, а просел. Ако някой му дадял храна, ядял; ако не дойдел никой, не ядял. Но тогава осъзнал: „Чакай малко, аз стоя на улица, която е много оживена! Ясно е, че някой със сигурност ще мине по нея. Застанал съм пред главния храм в Джаганнатх Пури. Тук е толкова лесно да си отречен.” Оттогава насетне той започнал да стои на друга, изоставена уличка. Обаче и оттам също минавали някакви хора от време на време. И тогава той почувствал: „О, аз изпитвам привързаност към тези хора и имам очаквания: може би този ще ми даде нещичко, може би онзи ще ме подкрепи някак… Усещам се като проститутка!” Затова решил: „Не, това не е правилният начин да поддържам живота си – чрез просия.” Тогава започнал да се храни с остатъците, изхвърлени на улицата, на някаква купчина с боклук. Отначало взимал ориза, който бил в добро състояние. Но по-късно започнал да приема и полуизгнил ориз. Веднага щом Махапрабху разбрал какви ги върши, отишъл да го види и забелязал, че крие малко гнил ориз в шепата си. Махапрабху начаса го нападнал: „Хей! Какъв скъперник си! Имаш такъв нектар, а не искаш да го споделиш с Мен!” Той незабавно грабнал ориза от Рагхунатх даса, и започнал да го яде с голяма наслада.

Това показва колко бил удовлетворен от отречението на този човек. Разбира се, ние не бива да имитираме. Но кое е главното тук? Махапрабху толкова много обичал Рагхунатх даса, че му дал две неща. Дал му един мъничък Говардхана-шила – камъче от хълма Говардхана. Дал му също и гирлянд от едни червено-черни семена. Това парче камък понастоящем се обожава във Вриндавана. Намира се в храма на Локанатх дас Госвами. И ако се обърнете към пуджари смирено, той ще ви го покаже. Той е наполовина по-малък от ей този инструмент, изглежда точно като парченце… какъв беше онзи сладкиш, който правите от кондензирано мляко?

Отговор: Бърфи.

Свами Тиртха: Досущ като парченце бърфи. Знаете, бърфито има много мека консистенция. Ако пипнете бърфи, пръстите ви ще се отпечатат там. И въпреки че това не е бърфи, а камък, върху него има отпечатък от пръст. Пръстът на Махапрабху се е отбелязал на това бърфи… искам да кажа, на това парче камък. От това Рагхунатх даса разбрал, че за него има място на хълма Говардхана А хълмът Говардхана е много известен с това, че осигурява място за забавленията на Радха и Кришна. Затова поклонници от цял свят отиват на хълма Говардхана да молят за благословии и да изразят своята благодарност. Това е много свято място. Но освен това Рагхунатх дас получил и гирлянда от онези семена, гунджамала – те са наполовина червени наполовина черни. А какво означавало това за него? От това той разбрал, че по милостта на Чайтаня Махапрабху е получил висшите благословии за радха-дасям, служенето към Шримати Радхарани.

И така, закрилата на Бога действа по чудодеен начин. Кришна защитава Прахлада в облика на много специален аватар. А Чайтаня Махапрабху проявява милостта си по много съкровен начин към Своите предани. Затова можем да кажем, че Кришна е нашият закрилник. Ако Му дадем възможност да ни закриля, Той ще го прави. И понякога тази защита се проявява по много необичаен начин. Понякога любовта и закрилата Му не са меки, не са нежни. Ако иска да ви спаси от смъртна опасност, Той ще действа много сериозно. Но защитата Му винаги е за доброто на Неговите обични.

 



IMG_5392

(продължава от предишния петък) 

Историята за Нрисимхадев подкрепя становището на „Бхагавад Гита”, което цитирахме преди: „Да защитя благочестивите и да накажа негодниците.”[1] Прахлада през цялото време бил закрилян. Бил толкова отдаден на Върховния, че се радвал на пълната Му защита, макар че е считан за авторитет в шанта-раса – неутралната връзка. Той е изпълнен с вяра, но не извършва някакви действия – просто се моли и се оставя на Божията закрила. И толкова е достатъчно, за да бъде спасен от опасност! Това е много важно. Дори само молитвите стигат, за да ви избавят от най-голямата опасност.

Това е визията за Бог Нрисимха – Той е навсякъде: вътре, вън, в сърцето ми, накъдето и да погледна Го виждам. Като божество-закрилник, Той е много прославен и много почитан из цяла Индия, а също и по света. Така че когато има нужда от защита, Той може да я осигури.

Въпрос на Крипадхам: Защо Брахма, когото знаем като положителен герой, по някакъв начин винаги в шастрите дава благословии на разни демони, че те да могат да вършат някакви демонични неща? Той със сигурност знае какво ще последва. От бащина обич ли го прави?

Свами Тиртха: Някой трябва да удовлетворява желанията и на демоните. Но знаете, в тези велики, дълги истории с продължение, всеки има да изпълни определена роля. Привидно изглежда, че Хиранякашипу е успял да принуди Брахма да му даде благословии. Но всъщност Брахма му дал благословиите, за да освободи Хиранякашипу. Защото това раждане на Хиранякашипу било като проклятие за него. И за да бъде избавен от това проклятие, той трябвало да получи тези благословии, та да може единствен Вишну да приключи с него. Така че всъщност не демонът налага волята си над един от великите полубогове, а божествената милост се стреми да уреди бързо освобождение дори за тези, които са в неблагоприятна позиция. Затова Брахма изиграва много положителна роля, защото давайки тези различни благословии, той помогнал на нещата да се случат.

Това означава ли, че трябва да извършваме отречения и да молим за благословии от Брахма? Бива, но не знам колко дълго ще можете да стоите на един крак с вдигнати ръце, превръщайки се в храна за мравките. Ако не можем да направим това, по-добре да идем при най-висшия раздавач на благословии. Това е Кришна. В „Гита” е казано, че в крайна сметка всички благословии идват от Него; може би понякога ги раздават посредници. Но бъдете умни. Постигайки Него, можем да постигнем всичко, познавайки Него, ще знаем всичко. Така че Брахма винаги постъпва благоприятно. А когато силата му е препречена или ограничена от определени обстоятелства, той отива да се моли на Вишну, своя висшестоящ. Това е начинът, това е методът. Ако силата ни е ограничена в някакво отношение, трябва да се обърнем към нашите наставници и да молим за повече благословии.

Въпрос на Крипадхам: Тъй като Брахма отговаря за енергията на сътворението, на материалното творение, въпросът ми е свързан с нещата, които се случват на материален план. На практика ние извършваме някакви отречения, за да получим материален резултат. Има ли някакъв паралел с тази история за демона? Има ли паралел между това, което вършим ние и което се е случило на Хиранякашипу?

Свами Тиртха: Надявам се да няма паралел. Защото ние също извършваме дадени отречения – но каква е разликата? Когато Хиранякашипу извършвал отречението, то било много сурово – знаете, да накараш праната си да се движи в скелета е голяма аскеза. Ала само щом се сдобил с благословиите, какво било желанието му? „Дай ми власт, дай ми удовлетворение! Дай ми всичко! Дай ми вечен живот!“ Така че демоничен манталитет означава: „Аз извършвам някакво отречение, извършвам някаква духовна практика, но когато ги приключа искам да правя нещо друго.” А какво е отречението на един ваишнава? Той също практикува духовни дисциплини, следва духовни практики, но когато приключи, желанието му е да продължи със служенето. В това е голямата разлика. Тапася с цел наслаждение – това е демоничният път. Пътят на предаността е: наслаждение с цел наслаждение.

Ямуна: Отречение с цел отречение?

Свами Тиртха: Не, наслаждение с цел наслаждение. Защото си щастлив, ако можеш да служиш на Бога. Това е щастлив процес. А когато завършиш своята садхана и постигнеш целта си, още повече щастие те очаква. Това е божествената практика, това е божествената тапася.

Затова пожелавам на всички ви успех в практикуването на тази божествена тапася. Бъдете щастливи и сега, бъдете щастливи и после – щастливи в духовен смисъл.

[1] „Бхагавад Гита” 4.8



Nrisimha-Prahlad

Нека разгледаме един пример за защитата на Бога. Утре е появяването на Нрисимхадев, Той е аватар-закрилник на преданите и се появява в много специален облик – като полулъв-получовек. Може да си кажете: „О, това е много необикновено – застъпване на видовете, божествена генетична манипулация.” Но имало добра причина Той да се появи така. Да разкажем историята съвсем накратко: имало един велик демон, който практикувал отречения, тапася. Наричал се Хиранякашипу, а името му означава „злато и меко легло”. Това били двете му занимания – да трупа богатства и да се наслаждава на жени. Такава е демоничната природа – трупане на богатства и наслаждения с жени. Обаче понеже не му стигали тези двете, той започнал да извършва тапася. Много е странно такава силна личност, готова да се наслаждава на удобствата в живота, да започне да изпълнява отречения. Обаче нещо му липсвало, а именно власт. Победа над смъртта – нея искал да избегне той. Затова се заел с отречение. Неговото отречение била йогийска поза, при която стоял на един крак с вдигнати към небето ръце. Има много йога инструктори сред нас. В продължение на колко време можете да правите това? Два дни, три дни?

Лилаватар: Две минути, четири минути…

Свами Тиртха: Той изпълнявал тази поза толкова дълго време, че белите термитни мравки си построили дворец върху тялото му. Плътта му била оглозгана до кости – останал му само скелетът. Въпреки това той съумявал да поддържа циркулацията на жизнения си дъх, прана, в костите си. Така че йога има бъдеще, нали? Чрез това отречение той постигнал такава сила, че любимият му полубог Брахма се появил пред него. Заради отреченията му вселенският порядък на практика бил нарушен – толкова висша сила генерирал той. И така, Брахма се появил и казал: „Много съм удовлетворен от твоето отречение. Какво желаеш? Готов съм да ти дам всякаква благословия.” Тогава скелетът отвърнал: „Можеш ли да ми дадеш безсмъртие?” Защото Брахма бил дошъл с една кана, пълна с нектар. Ала той казал: „Съжалявам, това е отвъд моята власт. Не мога да ти го даря. Поискай си друга благословия”. Обаче такъв е демоничният манталитет – ако не можеш да се сдобиеш с нещо из един път, започваш да пробваш заобиколни начини. Той казал: „Можеш ли да ми дадеш благословията никое човешко същество да не е способно да ме убие?” „Да, мога да ти я дам, няма проблем.” „И никой полубог да не ме убие?” „Да, мога да ти даря това.” „И да съм защитен и на земята, и във въздуха така, че никой да не може да ме убие?“ „О, това е лесно. Мога да ти го даря.” „И никое оръжие да не може да ме нарани?” „Мога да ти даря това!” Списъкът с изискванията бил дълъг и Брахма винаги се съгласявал и давал благословиите. Накрая напръскал с няколко капки нектар скелета и тогава от термитника се появил красив, млад, силен мъж. И започнал да господства над цялата вселена.

Къде е Божията закрила тук? Все още не е проявена; но нашият приятел, като добър семеен човек, имал син. И тъй като бил демоничен баща, искал и от сина му да излезе добър демон. Какъвто бащата такъв и синът. Затова той пратил сина си в училище за демони; детето имало двама наставници и много другарчета. Обаче нещо не било както трябва, защото докато момчето било в утробата на майка си, Нарада Муни разговарял с нея за принципите на живота в преданост. И това толкова докоснало сърцето на малкия ембрион, на Прахлада, че още в утробата на майка си той станал преданоотдаден на Бог Вишну. Само си представете какъв провал! Правите всичко по силите си синът ви да бъде добър демон, а той става бхакта! Затова баща му го дал в училището: „Добре, по рождение той е малко повреден, но може би ще могат да го поправят в училище.” Обаче какво станало в демонското училище? Той започнал да проповядва на съучениците си. А баща му, като един добър баща, винаги проверявал: „Как върви училището, мой скъпи синко?” И понеже бил много недоволен от сина си, опитвал какви ли не начини да го превъзпитава: понякога го блъскал от някой висок хълм, друг път го хвърлял в яма пълна със змии, варял го в олио, тласкал го под нозете на полудели слонове. По всякакви начини се стараел да инструктира сина си да бъде добър демон, но нищо не помагало. Защото момчето винаги се молело на този Вишну! И без значение колко много били змиите и колко горещо било олиото, той бил закрилян. Накрая, един ден бащата попитал: „Скъпи синко, много хубаво, че си дойде от училище, какво научи?” Синът отвърнал: „Научих нещо много ценно – че Бог Вишну е Върховният Господ.” Знаете, бащата, като демонична сила управляваща целия свят, по рождение бил враг на Вишну. Той се вбесил: „Какво? Пак ли този Вишну! Къде е твоят Бог? Аз не вярвам в Него!” Синът казал: „Той е навсякъде!” „Значи и в тази колона?” – попитал бащата, а момчето отвърнало: „Да, разбира се, Той е и в тази колона!” „Тогава ще я разруша!” казала бащата и взел меча си, за да събори колоната. Тогава от нея се появил Нрисимхадева в божествения си лъвски облик. И какво се случило? Викайки и ревейки, Той изведнъж грабнал бащата, Хиранякашипу, в скута си, започнал да го разкъсва и набързо приключил с него. Така гневът му малко се поуталожил и Той поставил сина за наследник на властта.

Защо се случило така? Защото Хиранякашипу имал благословиите на Брахма: че няма да умре нито на земята, нито в небето; че нито човек, нито животно, нито полубог ще може да го убие; и че никакво оръжие не може да му навреди. Затова Бог Вишну се появил в толкова специален облик: бил полулъв-получовек – нито животно, нито човешко същество. И вдигнал Хиранякашипу в скута си – така той не бил нито на земята, нито във въздуха, а в скута му. И го разкъсал с нокти – а това не било обичайно оръжие. Така че както и да се стараел Хиранякашипу да избегне опасността, нямало как да се измъкне от божественото провидение. А малкото момче, което било изтезавано от баща си почти до смърт, през цялото време било закриляно от Бога, и накрая, намирайки се в най-голяма беда, отново било защитено.

 

(следва продължение)

 



Worshiper

Тъй като тази седмица обсъждахме шестте елемента на шаранагати, или себепосветеността, стигнахме до последната практика в този красив процес на божествената любов, а именно да приемаме Кришна за закрилник. И така, какво очаквате от Бога?

Парамананда: Милост.

Свами Тиртха: Милост… Едната опция е милост. Другата може да бъде истина. Някой има ли друго очакване?

Някой: Любов.

Ямуна: Приключения.

Свами Тиртха: Приключения, о! Ще ги получиш, това е сигурно. Ако направим изследване, ще намерим дълъг списък с очаквания – какво искаме от Бога. Но трябва да погледнем и какво Му поднасяме. Защото тогава тече обмен. И ако очакваме от Върховния да е истинен, да бъде защитник на истината и религията, Той наистина ще се държи като защитник. Има един много важен стих в „Бхагавад Гита”: яда яда хи дхармася гланир бхавати бхарата абхютханам адхармася тадатманам сриджамй ахам„Когато и където има упадък на религиозните практики, о потомъко на Бхарата, и доминира нарастването на нерелигиозността, тогава Аз лично се спускам.”[1]А следващият стих гласи: паритраная садхунам винашая ча душкритам дхармасамстхапанартхая самбхавами юге юге„За да избавя благочестивите и да унищожа негодниците, както и за да възстановя религиозните принципи, Аз лично се появявам в епоха след епоха.”[2]

И така, тук намираме точно описание какви са мотивите за идването на Върховния. Дадени са три различни причини. Едната е да освободи набожните, втората е да накаже безбожните и третата – да възстанови принципите на религията. Последната е като общ принцип. Защо трябва да дойде Богът – за да помогне на религията да победи. Обикновено е така, че където е Богът, където е Неговото влияние, никакви негативни въздействия не могат да съществуват. Обаче истинската причина за Неговото идване е да спаси садху, светите люде. Паритраная садхунам „Ще защитя тези, които са Ми скъпи.” Но кой е скъп на Кришна, кой е скъп на Бога?

Манджари: Тези, които най-много Го обичат.

Свами Тиртха: Да, Той е малко пристрастен към тях. Като цяло, Той обича всички. Както слънцето грее за всички, и Божията благодат е разпростряна за всички. Но как може Той да действа като закрилник? Единствено ако Му дадем възможност да ни закриля. За да бъдем садху, или велики светци, трябва да отговаряме на определени изисквания. Великите души намират своя подслон у Бога. Стиховете в самата среда на „Бхагавад Гита” се отнасят именно до великите души. Нека видим какво е описанието, дадено тук за великите светци. Махатманас ту мам партха дайвим пракритим ашритах бхаджантй ананя-манасо гятва бхутадим авяям „О сине на Притха, онези, които не са заблудени, великите души, са под закрилата на божествената природа. Те са напълно вглъбени в предано служене, тъй като Ме познават като Върховния Бог, изначалният и неизчерпаемият.”[3] И следващият стих гласи: „Неспирно възпявайки Моята слава, устремени с голяма решителност, покланяйки Ми се, тези велики души непрестанно Ме обожават с преданост.”[4]

И така, Кришна може да действа като закрилник когато сме готови да признаем слабостите си. Това е начин да призовем повече милост – ако проявим смирение в своите молитви, в отношението си към Бога.

Махатма, велика душа е онзи, който се отдава на Върховния. А чрез отдаденост можем лесно да избегнем въздействието на илюзията и да дойдем под божествена защита. Вярвате ли в това? Нима наистина е лесно? Изпитвали ли сте някога вкусa на отдаването? Какво бе чувството? Или когато сте се радвали на специално внимание, на специална защита от страна на Бога? Да? Разкажете.

Ямуна: Намирах се в ситуация, която беше абсолютно безнадеждна, защото от известно време чувствах, че влагам практически цялото си време в бизнес и наслаждение, а Кришна малко по малко изчезваше от живота ми. Усещах, че това е неправилно и че трябва да го променя, обаче попаднеш ли в капана, просто си продължаваш по стария начин. В един момент Той просто взе цялата бизнес информация, от която напълно се нуждаех, за да върви бизнесът, и от която нямах никакво копие, и я заключи с парола. И така, аз стоях пред олтара и Му се молех да ми даде паролата.

Свами Тиртха: Не ми казвай, че паролата се оказа „Гурудев”?

Ямуна: Не. „Кришна”. Беше много мистично, защото иначе цялата информация щеше да бъде изгубена. Той я беше запазил с тази парола от хората, които бяха откраднали хард-диска.

Свами Тиртха: „Като познаеш Него, ще познаваш всичко; постигнеш ли Него, постигнал си всичко.” И така, как Кришна ще действа като защитник? Той е готов да го направи, но ние трябва да изразим желанието си да приемем Неговата закрила, да приемем милостта Му.

 

[1] „Бхагавад Гита”,4.7.

[2] „Бхагавад Гита” 4.8

[3] „Бхагавад Гита” 9.13

[4] „Бхагавад Гита” 9.14

 



blue for you

(продължава от предишния петък) 

Въпрос на Крипадхам: Докато говорехте за перлената огърлица на шията на дамата си помислих, че ако някои перли липсват, не стои красиво; не трябва да има празни места. Какво става, ако някой отпадне от нишката и се образува празнина? Какво прави Кришна в този момент? Щом Той е нишката, какво прави нишката когато се получи дупка и възможно ли е да се случи това?

Свами Тиртха: Ами, тази нишка е магнитна. Така че дори някой да се опитва да се отскубне от нея, това ще бъде много трудно. Понякога в огледалото на илюзията изглежда, че някоя перла се е търкулнала. Но никоя перла никога не се губи. При все това, в случай, че изглежда, че някоя перла е изпаднала, останалите се нареждат по-гъсто една до друга, така че да няма празнина.

Крипадхам: Това означава ли, че в даден момент огърлицата прекалено пристяга шията на дамата?

Свами Тиртха: Не, защото това е магнитна нишка и краят ѝ не е затворен. Краят е свободен, така че нови и нови перли могат да се добавят към тази нишка.

Лилаватар: В добавка към неговия въпрос: когато някоя перла падне, в този миг може да се види нишката, която инак е скрита.

Свами Тиртха: Да, съгласен съм. Защото при трудност е много лесно да видите Кришна. Аз лично съм преживявал това. Знаете, когато няма проблеми, бхактите си създават техни нищожни проблеми. Обаче когато има проблем, те знаят какво да правят, знаят как да се държат заедно. И това ме прави удовлетворен. Щом чуя „Имам такъв проблем, имам онакъв проблем,” съм много доволен. Защото това означава, че няма нищо сериозно, то е просто като чуруликане на птички. Но дойде ли истински проблем, ще знаете какво да правите.

И така, искате ли да видите Кришна? Ами Радха? Научили сме от „Гита”, че трябва да виждаме Кришна във вкуса на водата, в сияйната светлина на слънцето и луната, в уханието на земята; и в списъка не беше споменато, но моля ви, погледнете тази роза. Какво виждате тук?

Отговор: Кришна, Радха и Баларам.

Свами Тиртха: И Баларам ли?!

Крипадхам: И Чайтаня.

Свами Тиртха: ….и Гурудев, и бхактите, и всички останали.

Ямуна: Аз виждам божествена подредба в това, че Кришна ме заведе в онова село, където беше тази роза. Когато я купих, на нея нямаше и едно цветче, а сега виждам „синьо за теб”.

Свами Тиртха: На първо място това е специална роза, нарича се „синьо за теб”. Знаете, обикновено розите не са сини. Има червени, бели рози, но не и сини. Добре, на един ствол – един цвят, съгласен съм. Но вижте: на синьото розово храстче никне бяло цветче. Това е като втория ред на огърлицата. Защото Шримати Радхарани е бяла, а Кришна е син. Но „синьо за теб” означава „ето Кришна за теб”. Ала след това се случва и една мистична трансформация и не щеш ли на етикета пише „бяло за теб”. И така, бялата Богиня се стреми да поднесе „синьо за теб”, а синия Бог се старае да предложи „бяло за теб”.

Така че не е толкова трудно да виждаме Бога навсякъде. Кришна присъства и затова нека сме обединени в този красив танц в кръг, наречен „предано служене”. И като благословия ще се радвате на тази закриляща, защитаваща сила на Върховния. Ние поддържаме вярата, а Той поддържа нас.

Крипадхам: Гурудев, Манджари даде много интересен превод на „синьо за теб”. „Тъгувам по теб” – това е другото значение на английски.

Свами Тиртха: Това е за падналите перли. Виждате, милостта просто прелива.



radha-rani-1

(продължава от предишния петък)

 

И така, Кришна като поддръжник съхранява реда, бидейки скритият принцип. Макар че понякога Той е съвсем очевиден принцип. Например, когато повдигнал хълма Говардхана – това е такова сладостно забавление на Бога! Повдигнал един хълм, за да защити Своите предани – тези, които Го обичат. Мисля, че тази закриляща сила на Върховния е много важна за всички нас. Защото чрез този понякога скрит организиращ принцип, а друг път чрез съвсем очевидна закрила, Той поддържа онова, което имаме. Затова има един много красив стих в „Гита”: ананяш чинтаянто мам йе гянах парюпасате тешам нитябхиюктанам йога-кшемам вахамй ахам„Онези, които винаги Ме обожават с изключителна преданост, медитирайки върху трансценденталния Ми образ на тях Аз давам онова, което им липсва и съхранявам това, което имат.”[1]

Върховният е дал дума: „Аз ще запазя онова, което имате и ще ви дам онова, от което се нуждаете.” Мисля, че на всички ни се нрави да слушаме тази част. Но не забравяйте и за първата част – „Онези, които обожават само Мен и винаги мислят за Мен – на тях ще запазя и на тях ще дам.” Така че ако искаме да се радваме на божествената закрила, тогава това е което трябва да правим – да пребиваваме в неспирна и съвършена медитация и да обожаваме с вяра и посветеност. Тогава с лекота ще долавяме поддържащата и закрилящата сила на Върховния.

В един смисъл дългът ни в този живот е да дадем шанс на Кришна да изрази Своята милост. Ако не се нуждаете от нея, Той няма да я покаже. Ала ако сте в нужда, Той ще чуе. Ако изразим от какво се нуждаем, Той ще го осигури.

Затова моля ви, не забравяйте за златната нишка скрита в дланите ви, способна да направи прекрасна огърлица от отделните перли. Поотделно сте красиви, но заедно сте още по-красиви. Една перла струва много, обаче огърлица от перли – това е нещо изключително скъпоценно. Такава е силата, обединяващата сила на духовната общност и ако нашата вяра и основен принцип е да служим на Върховния Бог, Кришна, нищо не може да разруши това единство.

Радха Кунда: Можем ли да кажем, че първата ни стъпка е да уловим нишката и просто мълчаливо да се придържаме в редичката?

Свами Тиртха: Така е добре. Харесва ми това предложение, защото ако си поканен като новодошъл в дадена група, обичайно не заемаш главното място. Сядаш някъде на крайчеца и чакаш да дойде време и теб да те призоват. Така че в този смисъл да, заемете мястото си в духовната общност. Помълчете известно време, за да можете да послушате. Защото ако говорите твърде много, какво ще чуете? А когато сме заели мястото си, тогава, както някой от вас каза, и най-малкото движение поражда вълни. Ако това движение е нехармонично, вълните ще предизвикат бедствие, особено ако прекалено много мърдате. Ала ако движенията са хармонични, тогава перлите ще танцуват заедно. А само си представете къде е най-прекрасното място да се полюшва една перлена огърлица?

Отговор: На шията на някой, който танцува.

Свами Тиртха: Да. На Неговата или на Нейната шия?

Крипадхам: По-добре да е Нейната, защото огърлиците са за дами.

Свами Тиртха: Защото Той е нишката, нали? Затова, с цялото ми смирение, аз очаквам послушание от учениците. Защото искам тази перлена огърлица да се полюшва красиво на правилното си място. Не искам нито една перла да се изгуби и разпилее. Ако някой дойде, той трябва да остане. В съответствие с нашия основен принцип да се придържаме към божественото служене. Това е смирената ми молба. Можете да сте отделна брошка, няма проблем. Но ако искате да сте нанизана перла, присъединете се към огърлицата. И моля ви, стремете се да се придържате към този принцип. Как да сторим това? Върнете се към деня на своето посвещение. Защото тогава сте в много чисто съзнание, тъй като посвещението е досущ като ново раждане. Сваляме старите дрехи, понякога отрязваме и косите. И един истински ученик ще поеме поръсването на милостта. Тогава ви се дава бяла страница. Не я изписвайте с глупости. В този момент сте съвсем близо до своята истинска позиция. Старайте се да я поддържате и тогава ще сме изпълнени с блаженство.

 

(следва продължение)

 

[1] „Бхагавад Гита” 9.22

 



strength-people

За да чувстваме закрилата на Върховния, трябва да можем да Го виждаме непрестанно. Да направим ли опит как да виждаме Бога, как да помним присъствието Му? Нали сме в уъркшоп? „Теория, теория, само думи… дайте някакво практическо преживяване.” Готови ли сте? Донесъл съм една връв и много смирено ви моля да оформите кръг и да се хванете за връвта, ръка до ръка. Може би прави ще е по-лесно. Трябва да сме съвсем близо един до друг. Съберете се, приближете се колкото е възможно повече. Направете кръг. Няма значение дори да не можем да затворим кръга. Опитайте да сте сериозни, защото сега ще се стремим да видим Бога, да доловим Божието присъствие. Ще цитирам някои стихове от „Бхагавад Гита”. Моля старайте се да пазите тишина и да внимавате. Не забравяйте, това е медитация и практическо преживяване.

„Върховният Бог каза: „Чуй сега, скъпи Арджуна, как чрез практикуване на йога в пълно съзнание за Мен, с ум, привързан към Мен, ти можеш да Ме познаеш изцяло, свободен от съмнение. Сега ще изложа пред теб в пълнота това знание, едновременно феноменално и съкровено, и като го узнаеш, няма да ти остане нищо повече за научаване. Сред хиляди хора един може да се стреми към съвършенство, а сред постигналите съвършенство едва ли и един Ме познава наистина. Земя, вода, огън, въздух, етер, ум, интелигентност и фалшиво его – всички тези осем елемента представляват Мои отделени енергии. Освен тях, о силноръки Арджуна, има и друга, по-висша Моя енергия – живите същества, които експлоатират ресурсите на тази материална енергия. Всички сътворени същества произхождат от тези две природи. На всичко материално и духовно в този свят, знай, че Аз съм и източникът, и унищожението. О, завоевателю на богатства, няма истина по-висша от Мен. Всичко е в Мен, като перли, нанизани на конец. О сине на Кунти, Аз съм вкусът на водата, светлината на слънцето и луната, сричката ом във ведическите мантри; Аз съм звукът в етера и способността у човека. Аз съм изначалното ухание на земята, Аз съм топлината на огъня, Аз съм животът на всичко, което живее и Аз съм отречението на аскетите. О сине на Притха, знай, че Аз съм изначалното семе на всичко съществуващо, интелигентността на интелигентните и мощта на всички могъщи люде. Аз съм силата на силния, свободен от страст и желание. Аз съм сексуалният живот, който не противоречи на религиозните принципи. Знай, че всички състояния на съществуване — били те в добро, страст или невежество — са проявени от Моята енергия. В един смисъл Аз съм всичко, ала оставам независим. Не съм във властта на проявленията на материалната природа, тъй като те се намират в Мен. Заблуден от тези три проявления, светът не Ме познава, защото съм над проявленията и съм неизчерпаем. Тази Моя божествена енергия, илюзията, е практически трудно да се преодолее. Но онези, които са Ми се отдали, с лекота могат да преминат отвъд нея.”[1]

И така, това е начинът да виждаме Върховния Бог във всичко, както перлите са нанизани на конеца – и всъщност именно това прави красивия накит. По същия начин и вие сега държите в ръце златната нишка, която ни крепи заедно. Сега вие сте като перли на конеца – прекрасно украшение на шията на Бога. И макар нишката да е невидима, понеже е покрита от дланите ви, именно тя е принципът и силата, които ни държат заедно. Опитайте се да почувствате тази обединяваща сила, опитайте се да съзрете това прекрасно присъствие във всички магични проявления. Защото „Няма истина по-висша от Мен. Всичко е в Мен, като перли, нанизани на конец.” Благодаря ви! Можете да си седнете, а аз ще прибера златната нишка. И така, какви бяха вашите впечатления?

Яшода: Като онази картина с вселенската форма на Бога в „Гита” – лице до лице образуват като корона.

Манджари: Аз усещах близостта на другите и че това е нещо, от което не можем да избягаме.

Крипадхам: Чувствах, че всички сме свързани във формата на вълна и че ако някой помръдне, всички край него също се люшват. Така че трябва да сме внимателни как действаме, тъй като това поражда вълни.

Радха Кунда: Аз чувствах нишката като нещо живо, като живо същество.

Коментар: Енергия, топлина, присъствие.

Ямуна: Аз бях накрая и имах усещането, че мога да изпадна.

Свами Тиртха: Аз стоях до теб.

Парамананда: Аз чувствах, че това, което ни свързва, е поддържащата сила на любовта и че благодарение на нея никога не можем да сме сами, колкото и да ни се иска.

Лилаватар: Аз усещах онези, които бяха непосредствено до мен, но знаех, че по нишката има още мнозина.

Коментар: Аз го почувствах като броеница и че всъщност Кришна стои зад всичко, независимо, че не виждаме това. И че всички обстоятелства и събития, които се случват, са свързани така.

Лилаватар: Мен през цялото време ме беше страх, че ако някой издърпа нишката, всички ще изпаднем.

Свами Тиртха: Мисля, че никой не издърпва нишката, а някой се опитва да я постави в дланите ви. Боян, какво беше твоето впечатление?

Боян: Подобно на това, което каза Крипа. Отговорност един към друг.

Свами Тиртха: Колко пъти сме чели тези стихове от „Гита”? Стотици пъти, нали? „Аз съм вкусът на водата. Аз стоя зад всичко.” Понякога това може даже да се превърне в рутина. Но не забравяйте – Той е златната нишка в живота ви. Той е поддръжникът. Той прави огърлицата. Вие сте просто отделни разпилени перли. Но ако има основополагащ принцип, въвеждащ порядък всред тези перли, тогава това донася изключителната сила на единството. И преумножената сила на индивидите не е просто едно плюс едно равно на две, a е нещо безмерно. Така че ако можем да основем живота си на тези божествени принципи, имаме шанс да израстваме.

 

(следва продължение)

 

[1] „Бхагавад Гита” 7.1-14



brahmin reading

(продължава от предишния петък)

 

Имало едно време един много учен брамин. Той много сериозно изучавал писанията. Любимият му обект на изучаване била „Бхагавад Гита”, където Кришна многократно казва: „Аз поддържам, Аз се грижа, Аз присъствам.” Този брамин бил много ерудиран, но не му достигала вяра. Затова винаги, когато четял тези пасажи, че „Аз съм тук, Аз ще се погрижа”, той се съмнявал в това. Имал си една писалка с червено мастило и всеки път, когато го прочетял, подчертавал това: „Аз съм тук, Аз ще се погрижа” – винаги го маркирал. Но ако си толкова сведущ брамин, който посвещава времето си на критична редакция на „Бхагавад Гита”, не ти остава много време да изкарваш прехраната си. Така че нашият брамин бил много беден. Пък бил женен, семеен. А знаете, ако главата на семейството е беден човек, богинята на дома е недоволна. И така, съпругата на този учен брамин му казала: „Пак ли подчертаваш „Гита” с това червено мастило? По-добре иди да намериш някакви подаяния, някаква храна.” А когато богинята на дома казва нещо, ученият брамин трябва да го последва. И така, бедният човек излязъл навън да посъбере малко прехрана за деня.

Знаете, мъжете понякога много си падат по философии и теории, докато дамите обикновено са повече предразположени към вярата. И така, господарката на дома казала: „Стига с това червено мастило, просто тръгвай! Кришна по някакъв начин ще се погрижи за нас!” Нашият човек излязъл и имал много тежък ден – вървял, мъчел се да намери някаква помощ без никакъв успех. А пък жената си стояла вкъщи и чакала нещо да се случи. Не щеш ли, видяла по улицата да идват две момчета, които носели на глава голяма кошница. Те потропали на вратата и потърсили подслон при жената. „Имаме малък проблем,” казало едно от момчетата. „Какво има?” попитала жената. „Ами, малко ме боли гърбът.” „Какво те боли, миличък?” „Чакай първо да сваля тая кошница. Може би тя ще ти свърши работа. В нея има плодове, ориз, едно-друго. Вземи, всичко това е за теб.” „Много хубаво, скъпи синко, но какъв е проблемът ти?” „Гърбът ме боли.” „Я дай да видя!” казала майката. И видяла, че по гърба на момчето има следи от камшик. Гърбът му кървял – когато бичуваш някого, остават червени белези. Жената била поразена: как така някой е бил това малко момче? Тя не разбирала какво се е случило! Толкова била шокирана и веднага, както е естествено за една майка, за една жена, поискала да изцели раните. Без бавене донесла някакви мехлеми, за да лекува белезите по гърба на момчето. И докато мажела раните, тя ги брояла. Внезапно проумяла: „Чакай малко, раните са точно толкова, колкото червените черти в „Гита”. Тогава осъзнала, че това момче е необикновено. Кожата му имала много специален оттенък. Така тя с радост излекувала раните… и тогава изведнъж момчетата изчезнали. Другото момче било бяло, а това момче било смугло. Веднага щом разбрала какво се случва – че Бог е дошъл да ѝ помогне, както ѝ казвала вярата ѝ – тя разбрала и че недоверието, безверието на съпруга ѝ било като шибане с камшик по гърба на Кришна.

После се върнал съпругът, с празни ръце разбира се, докато тя готвела празнична вечеря. Съпругът се върнал много потиснат: „Поредният тежък ден, нищо не се случи, никак не ми провървя.” Той не само, че се трудил цял ден навън, но въобще не бил сигурен, че ще има вечеря. Пък това обикновено доста изнервя мъжете. Ала щом влязъл, видял, че го очаква пиршество. Бил леко изненадан и попитал съпругата си: „Какво се е случило?” Тогава жената му разказала историята за двете момчета, които дошли с кошница, пълна с храна. Казала, че това било победа на посветеността, защото храната им била дадена от Него, от Върховния. Разбира се, разказала му и за следите от бичуване, защото докато лекувала Кришна, Той ѝ казал: „Винаги, когато Моите поклонници не Ми вярват, това е като изтезание за Мен.”

И така, това е една история, описваща подкрепата и грижата на Бога. Ние, човешките същества, се радваме на толкова внимание и грижа от страна на Върховния Той ни е дал толкова много неща, толкова много способности. Дал ни е очи да Го виждаме, дал ни е ръце да Му служим, дал ни е ум да мислим за Него. Безчет способности имаме. Освен това ни е осигурил въздух, който да дишаме, вода, която да пием, земя, която да отглеждаме – осигурил ни е чудото на живота. Всичко наоколо ни е Неговата безусловна и толкова специална милост. И ние се възползваме от всички тези предимства, енергии и благословии по толкова естествен начин. Като че тях просто бездруго си ги има. А Кришна е достатъчно безкористен да ни снабдява с всички тези енергии посредством една добра система, уредена от Него. Но нашият дълг е да сме изпълнени с благодарност и вяра. Не е много хубаво да се наслаждаваме на плодовете на енергията, без да отдаваме почитта си на източника на енергията. Именно това трябва да правим.

 

 



garuda

В последните дни обсъждахме някои интересни елементи на един прекрасен процес на установяване на любяща и жива връзка с Бога. Този процес се нарича шаранагати, или себеотдаване. Първите две стъпки на този процес са да се избягва онова, което е неблагоприятно и да се практикува това, което е благоприятно. Вторите две стъпки са вашите човешки качества, като смирение и посветеност. И сега остават още два елемента, за които да говорим – това е твърдата вяра, че Кришна е поддръжникът; и че Той ще ни закриля от всичко. Как смятате, кое е първо?

Парамананда: Палана-шакти е първа – твърдата убеденост, че Кришна ще ни закриля.

Свами Тиртха: Въпреки всичко, за това ще говорим утре. Тогава днес трябва да обсъдим оставащата тема – че Кришна е поддръжникът на всичко. Днес бяхме в един манастир, който е кръстен на птицата-носач на Бог Вишну – това е Гаруда в индийската традиция, а тук местните го наричат сокол – Соколски Манастир. И какво пишеше горе на купола на манастира?

Яшода: Господ вседържител.

Свами Тиртха: Правилно. Вседържител. Приех това като директна инструкция днес да говорим за Бога като поддръжник, Кришна като поддръжник. Ако говорим за Върховния Господ, общоприетото Му име е Бог (на английски God). Това е като код, кодово название. Трите букви на това име описват трите главни характеристики на Върховния. “G” или първата буква означава „генератор” (творец), втората “O” означава …?

Отговор: Всемогъщ.

Свами Тиртха: Не. “O” означава „оператор” (действащ). А третата “D” означава „деструктор” (унищожител). И така, трите функции са творец, поддръжник и унищожител. Трите основни Негови функции са тези. Това означава, че Той е най-висшият източник на всичко като създател; Той е поддръжникът на всичко; и след унищожението, Той е окончателното местоназначение на всичко. Неговите енергии се излъчват, съхраняват се, а сетне се оттеглят – това е цикълът на битието. И ако трябва да отсъдите кое е най-лесно – да унищожиш нещо, да поставиш началото на нещо, или да поддържаш нещо – какво бихте посочили?

Отговор: Да унищожиш.

Свами Тиртха: Да, да унищожиш нещо е много лесно. Духовният ти учител гради мисия години и години наред, а след това идваш ти и с лекота съсипваш всичко. Нали, това става съвсем лесно, макар че за да се започне нещо са нужни много усилия. Човек трябва усърдно да се труди, за да постави началото на нещо. Но мисля, можем да се съгласим, че да поддържаш нещо – това е най-великото. Затова тази функция – Богът като поддръжник, който оперира с цялата тази сътворена Вселена – е най-красивата задача. И на много места разкритите писания подкрепят тази идея: че Бог се грижи, подпира, поддържа. За да разберете това в дълбочина ви е нужна вяра. Ако имаме само знание, или информация – това не е достатъчно да се види този прекрасен аспект на Бога. Защото за да съзрете, че Кришна поддържа всичко, трябва да имате виждането, че Той съществува. Т.е. – че Той не липсва от картинката, че присъства във всички елементи на битието. Особено в онези, които са красиви.

 

(следва продължение)