Category RSS

Calendar

October 2017
M T W T F S S
« Sep    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  



Български issues

burning-incense

Въпрос на Парамананда: Въпросът ми е свързан с ежедневната практика. До каква степен е важно правилното произнасяне на молитвите и мантрите? И как това е свързано с разбирането?

Свами Тиртха: Предлагам ти да се срещнеш и консултираш по този въпрос с една гопи матаджи в Словения – тя е добре запозната с практиките на различните нации в бхакти. Понякога тя прави представление с различните стилове на мантруване на различните нации: как мантруват руснаците, как мантруват японците – най-разнообразни начини. Или пък как мантруват в Ориса. Понякога дори не можете да разпознаете, че това е Махамантрата. Но съм сигурен, че Господ разбира.

На практика е невъзможно да се копира оригинала. При все това, трябва да се стремим доколкото ни е по силите да се доближаваме до правилното произношение. Но е много важно това, което казваш, защото има 84 милиона съзидателни мантри за тази вселена – изключително голям брой. Те са като кодовете на сътворението. Брахма използва тези мантри, за да създава света отново и отново. Като упътване за сглобяване на даден комплект. Да речем, например, децата получават някакъв модел на самолетче или нещо подобно: „Поставете това тук, а онова там”. Само си представете ако прочитате мантрите неправилно. Тогава крилото ще е на обратно, опашката ще е отпред, седалките ще са отвън – нали така? Така че мантрите трябва да са правилни. Това също са съзидателни мантри, тъй като пораждат у нас разбирането как да напредваме в духовния си живот. Обаче ако не можем да го правим както трябва, тогава какво – да не го вършим въобще ли? Не, по-добре да научим една мантра. Коя е тя? Има една мантра за извинение. “Видхи-хинам мантра-хинам ят кинчид упападитам – „Каквото и да съм направил без правилните мантри, без нужните правила, моля те, извини ме, мой Господи, и виж мъничкото ми смирено приношение!” И каквато и грешка да съществува – нещо, което сте пропуснали, нещо, което не знаете, нещо неправилно – чрез благословията на Махамантрата, чрез благословията на предаността ще можете да преминете над този пропуск. Обаче ако не притежавате преданост и не знаете мантрите – това е лошо. Нямам нищо против някой да не знае мантрите правилно – стига да притежава преданост. Но ако имаме преданост, тогава пък трябва да научим мантрите както подобава.

Има класическа история за това. Веднъж един млад брахмачари казал в ашрама на възрастния свами: Свамиджи, ти ми каза как да поднасям благоуханни пръчици: „Трябва три пъти да завъртиш около нозете така, пък после три пъти така, след това там…”, но ако броя колко пъти трябва да предлагам, не мога да се концентрирам върху Кришна!” Какъв бил отговорът на учителя: „Скъпи синко, ако медитираш върху Кришна, ще предлагаш както трябва”. Така че следването на правилата не възпрепятства нашата медитация, то я подпомага.

Веднъж имало двама негодници, които уж мантрували Имената, обаче вместо „Кришна” и „Рама” казвали „Крушна” и „Рамо”. И накрая срещнали двама демони, които се казвали Крушна и Рамо. Така че внимавайте. Стремете се да произнасяте правилно.

 

(следва продължение)

 



Go-Ra

(продължава от предишния петък)

 

Идвал съм в този ашрам стотици пъти. Но този път се изгубих. Казах си: „Е, хубава работа! Тъй или инак трябва да намерим този ашрам.” Реших да разчитам да духовния си GPS. Рекох си: „Ако търсенето е с нужната интензивност, макар да не познаваш никоя от улиците, трябва да го намериш.” Карах напред, завивах тук и там – все непознати места, улици, които никога не съм и виждал! Наближавайки ашрама почувствах, че духовният GPS явно работи добре. Въпреки всичко, дори когато вече знаех, че това е пътят, всичко ми изглеждаше толкова ново, толкова непознато. Дори там, където трамваят пресича шосето, хем знаех, че това е мястото, хем ми се струваше, че никога преди не съм го виждал – така се усещах. Най-накрая пристигнахме. Срещнахме няколко бхакти на ъгъла. После се замислих защо стана така, че същите улици, по които съм минавал стотици пъти преди, ми изглеждаха толкова непознати, толкова чужди. И тогава разбрах причината. Обикновено се срещаме с бхактите на едно определено място и след това идваме заедно – аз просто трябваше да ги следвам. Не се налагаше да гледам на кой ъгъл завивам, какви са имената на улиците и т.н. Просто следвайки преданите достигах целта.

Разбирате ли в какво е въпросът? Духовната вселена, божествената реалност не е като София – много по-голяма е, много по-сложна. Има много повече завои. Само едно нещо няма – обратен завой. В духовния свят съществува всичко, освен обратен завой.

Исках да споделя това с вас, защото то е в подкрепа на философията ни – че ако имаш водач, ще стигнеш много по-лесно. Можеш да стигнеш и без водач. Възможно е да се достигнат определени нива, определени места. Но ако имаш водач е много по-безопасно и пристигаш на практика без никакви усилия – стига да следваш както трябва. Виждате, такова дребно нещо – да се изгубиш – помага да проумееш нещичко. Затова водачеството, духовното наставничество е обожаем обект за нас. Защото ни помага с лекота да намерим верния път, да достигнем целта. Понеже тези, които са местни, знаят пътя, те познават тамошните правила. По тази причина трябва да намерим водач, който знае. Тогава е лесно.

Затова първата стъпка все по-навътре по този път на близостта е да се открие водач. И затова се казва: „Гуру може да те въздигне, а може и да те скърши”. Това е нещо важно. За щастие имаме много гуру, много водачи. Ако изгубиш един от поглед, можеш да намериш друг. Например, ако не виждате стъпките на Бхактивинода Тхакура, тъй като той е живял преди 150 години, можете да четете книгите му и ще намерите някакви напътствия. Или можете да потърсите последователите му, които понастоящем са тук и ще откриете правилна насока. Кришна казва: „В духовния живот няма загуба и дори малка крачка по пътя може да те спаси от най-тежката и дълбока болка и страдание.”[1] Защото това е пътят на просветлението и ако го следваме, можем стъпка по стъпка да се доближаваме до върховната интимност.

Ако разчетете значението на нашите молитви, ще видите, че всички те са като стъпала в едно прогресивно, постепенно развитие. Най-напред се обръщаме към гуру, след това към събирателния образ на учителите – гуру като институция – по този начин цялата общност от наставници и духовни водачи ви се притича на помощ. После в молитвите откриваме свещените места и светите представители – споменати са госвамите, разбира се, споменати са ваишнавите като най-близки представители на истината, спомената е Туласи Деви и т.н. А накрая ще откриете да се споменава Махапрабху. Това достатъчно интензивно ли е? Мисля, че да. И Неговата мантра е непосредствено преди Махамантрата. Сякаш Той ви улавя за ръката и ви помага да влезете в храмовата стая: „Ела с Мен! Ето това е същината – Харе Кришна.”

И така, от самото начало – ом агяна до последния помощник Чайтаня Махапрабху – всички работят за вас. Защото какво е щастието за духовния учител? Да вижда, че последователите му напредват в духовния живот. Това е истинско щастие. Затова учителите искат да помагат на онези, които се нуждаят от помощта им, за да намерят блаженството. Така че тези молитви способстват да насочим ума си, насочват ни, помагат ни да запомним теорията, а след това трябва и да я приложим на практика.

А когато започнете да възпявате светите имена, най-напред трябва да се върнете в началната точка: „Ом агяна – о Гурудев, благодаря ти!” Това е като да погледнете назад през рамо. Но ако гледате напред, разбира се също ще намерите своите светци. И тогава пред вас лежат нови стъпала на развитие.

 

[1] „Бхагавад Гита” 2.40



FB_IMG_1503730304139

Има три съкровени връзки в духовния живот. Едната е напътствието, втората е лекцията и третата е молитвата или бхаджана. Така стъпка по стъпка трябва да се доближаваме до по-висшата истина. Както слънцето изгрява, така и нашето съзнание се пречиства от сиянието на върховната истина. Слънцето изгрява стъпка по стъпка, бавно-бавно, и дори преди да се появи на хоризонта, разлива светлина. Но когато излезе в цялото си великолепие, можете да имате живата и истинска връзка с това око на Бога. А когато започне изгрева, то се движи така бързо – само за няколко минути се е вдигнало толкова много. И в началото можете да се взирате в окото на Бога. В началото това е поносимо. По-нататък става по-трудно – вдигне ли се, не можете да гледате слънцето. В йога има известни практики, специално аскетичните отреченици имат практиката да съзерцават слънцето когато се е вдигнало високо, и при това не ослепяват. Но моля ви, недейте да опитвате! Не пробвайте да застанете пред Върховния из един път. Ще бъдете заслепени.

Затова трябва да следваме постепенен процес. Обаче аз знам, че българите са големи герои. Искате велики постижения, затова като кажа: „Моля ви, не го правете!” вие естествено ще отвърнете: „Да, искам да правя точно това – да гледам в слънцето!” Защото това е смел подвиг. Но трябва да ви кажа, че да следваш процеса стъпка по стъпка е много по-смело. По-героично е. Защото тук ще се наложи да изоставите личните си амбиции. Иначе демонстрирате своите амбиции. Ала тук ще трябва да ги оставите настрана. Знаете: който побеждава другите е силен; който побеждава себе си е мъдър.

Затова нека следваме процеса стъпка по стъпка. Накрая ще стигнем до нещо много съкровено. Но къде е началото? Ом агяна-тимирандхася гянанджана-шалакая чакшур унмилитам йена тасмаи шри-гураве намаха. Това е първата стъпка. Значението е: „Бях ослепен от илюзията. Не виждам слънцето. Не виждам дори сиянието на зората, предшестваща изгрева. Всред мрак съм, дълбоко обвит в тъмнина.” Това лошо ли е?

Павитра: Това е гледна точка.

Свами Тиртха: Правилно. Защото тези, които спят в мрака, се чувстват съвсем добре. Когато на Индра му се наложило да се роди като прасе на Земята, на него много му харесало. Когато полубоговете дошли и му казали: „Умоляваме те, Индра! Би ли си дошъл отново на царския трон, защото се нуждаем от твоята закрила?” той отвърнал: „Но тук е толкова хубаво! Имам много добро тяло. Имам чудесни дечица тук и всичко е така прекрасно. Защо да си тръгвам?”

Така че ако сме дълбоко потънали в илюзия, на нас ни е добре. Вчера Дамодар спомена: „Нека чуем нещичко за щастието.” Когато си в илюзия си много щастлив. Ала започнеш ли да осъзнаваш перспективите на духовното просветление, ще бъдеш разтърсен, понякога дори обезсърчен. Защото то е така сияйно, така високо, така далеч! Ала при все това е така мамещо! „Неспособен съм да устоя! Колкото и далеч да изглежда, трябва да тръгна! Готов съм да се откажа дори от желанието си за щастие.” Вие готови ли сте на това? Обаче тогава, не бих казал веднага, но стъпка по стъпка ще узнаете нещичко за щастието и за силата на духовното просветление. И така, „Макар да съм ослепен от илюзията, някой дойде с факела на божественото познание. Той отвори очите ми с мехлема на божественото познание. Моят гуру ми даде самбандха-гяна, знанието къде принадлежа, затова му отдавам почитта си.”

 

(следва продължение)



tumblr_ns6hn2cHZm1s24z1vo1_500

Въпрос на Дамодар: Четях една лекция и внезапно осъзнах, че нямам разбиране за това какво е щастието. Мислел съм си, че щастието е свързано с някакъв късмет. Обаче там се казваше, че щастието е качество, също както останалите качества на характера. Т.е. то като че не зависи от външни фактори. Бихте ли ни озарили моля на тази тема?

Свами Тиртха: По-добре да попиташ някой, който е щастлив, защото той може да говори от личен опит. Но теоретично и аз мога да споделя нещо. Щастие – някои смятат, че то е най-висшата цел на живота. Това е като всеобщ, универсален принцип, който всички споделят: „Да, искам да съм щастлив!” Но трябва да ви кажа, че това е цел само за начинаещите, за неопитните. То е като демонстрационна версия, рекламна кампания: „Можете да бъдете щастливи!” Защото всъщност не е достатъчно нашата амбиция и мотивация да е единствено собственото ни щастие. Щастието не е цел, то е инструмент, вторичен ефект можем да го наречем. А ако бъркате целите с инструментите, правите сериозна грешка. Защото дори и да го постигнете, никога няма да сте щастливи.

И така, щастието не е цел, то е резултат от нещо. Затова нашият стремеж, нашата цел не бива да е щастието, а мисията на живота ни. Ако това е нашата най-висша цел, тогава ще сме щастливи – стига да продължаваме да работим и да се стремим към нея. Това е признак на светеца – светец е някой, който живее за нещо по-висше от собствения си личен живот. Това означава да надраснеш себе си. Ако надхвърлите материалните си ограничения, ако се посветите на нещо по-висше, разбира се всички по-ниски нива ще се хармонизират. Ала дори и да не се хармонизират, а напротив – проблемите ви да се увеличат, ще сте готови да ги приемете, да се изправите с радост пред тях. Затова можем да кажем: на едно реализирано ниво можете да посрещнете купища проблеми с усмивка. Как да стигнем до такова ниво? Много е просто. Сега може да си мислите, че е много сложно, обаче не е. Просто минете отвъд себе си. Имам предвид материалното ви себе. Стигнете до духовното ниво. Сат-чит-ананда – вие сте щастливи по природа, по рождение. Самото ви съществуване означава щастие. Така че просто трябва да дойдем на духовно ниво – там щастието е даденост. Затова то не е чувство; щастието е състояние на съзнанието. Или можем да го наречем парадигма, светоглед. Нашата парадигма е ананда.

Така че недейте да търсите щастието и тогава ще го намерите. Ако го търсите, ще го изгубите. Защо? Защото кой е върховният авторитет по отношение на блаженството? Кой е?

Хаягрива: Бог Чайтаня.

Свами Тиртха: Ох, да! Все забравям за Него! Но дайте някой друг, ако е възможно.

Някой: Не е ли Лакшми Деви?

Свами Тиртха: Това е много елементарна концепция.

Крипадхам: Радхарани?

Свами Тиртха: Радха, правилно! Тя е най-големият авторитет в блаженството. И Тя има природата на жена – жените могат да ви направят най-щастливите. Има и друга страна на историята, но няма да я споменавам сега. Когато пропуснете Любимата – това е много болезнено. Тя познава изкуството на щастието. А красотата, преливащото чувство на щастие не върви без горчивата болка и непосилното страдание. Тя е такава – поискате ли да Я притежавате, ще побегне. Поискате ли да Ѝ служите, обаче, ще дойде и ще остане. Затова същото е и с блаженството, с щастието – ако го искате, ще го изгубите. Така че не забравяйте, щастието не е чувство, понеже чувствата идват и си отиват. Щастието е вътрешно настроение. Ако искаме да обобщим казаното дотук, можем да речем: „Недейте да изпускате Любимата.”

Но къде е нашето щастие на практика? Защото теоретично и теологично, разбира се, сме съгласни и казваме: да, да. „Но къде е моето щастие?” Само погледнете майките – тяхното щастие е толкова очевидно. Или погледнете някой ваишнава – неговото щастие е толкова очевидно. Неговите, нейните братя и сестри са непосредствено щастие за тях. Или вижте един учител, гуру – незабавно ще разберете къде е щастието му. Защото всички сме част от една система. Понякога си учител, друг път си слуга. Но независимо дали гледаш насам или нататък – ще откриеш обектите и източниците на своето щастие. От едната страна виждате своя учител, своя гуру, своята парампара. От другата страна виждате своите братя, своите последователи и т.н. Всички те са вдъхновение за щастие за нас. И това не означава, че сме зависими от външен източник на щастие. Не, те са като огледала, преумножаващи собствената ви вътрешна ананда. Така че сме част от тази система, системата ананда.

Но съм напълно съгласен с теб, когато казваш, че щастието е качество. И ние можем да развиваме това качество, можем да отглеждаме нашето щастие. Можете да се учите да бъдете все по- и по-щастливи. Всъщност това се нарича садху-санга, обучение в щастие – да се храним, да танцуваме, да пеем заедно. Всеки е щастлив от това. Надявам се, че разбирате, това не е шега. Ако можем наистина да вършим това като духовна практика, то определено ще извади наяве някои наши вечни добри качества.



nm.ssm

(продължава от предишния петък) 

Радха-Кришна прана-мора„Божествената Двойка е моята прана. Те са моят живот, жизнената ми сила.” Можем да изучаваме и изследваме тази теория интелектуално; а имаме и друга възможност – можем да чувстваме това дълбоко в сърцето си. За някои хора, а практически и за някои бхакти, Господ, или Кришна, е много далеч – просто една концепция. Но Кришна забелязва това. Затова Той иска да упражни Своята много специална характерна черта – това е милостта. Господ всеведущ ли е? Знае ли Той всичко? Ти как мислиш, Парамананда?

Парамананда: Мисля, че да. Чувал съм, че има някои неща, които не знае съвсем, но като цяло се поддържа концепцията за всезнанието Му.

Свами Тиртха: Да, бъди внимателен, ако разговаряш с теолози. Защото тази динамична концепция за Бога е много трудно да бъде разбрана от онези, които имат теоретична вяра. Тези, които има жива вяра, знаят, че Богът расте: „О, моят Господ е толкова съвършен, че може да става все по-велик и по-велик всеки миг! И Той може да прояви своето пълно знание, като играе ролята, че не знае нещо.” Така че когато сте далеч, когато се чувствате далеч от Него, Той разбира, долавя това. Когато се чувствате изоставени, когато се чувствате сами, Той се измъчва: „Как така не можеш да Ме видиш? Как да ти дам такива очи? Как бих могъл да те прегърна?” Не само пълното Му божествено всезнание е поставено под въпрос, но и Неговото всемогъщество. „Как така не мога да те достигна? Как така не мога да ти помогна? О, чувствам се толкова слаб и самотен.” Но тогава тази липса на знание просто изчезва, този емоционален изблик на чувства отминава и Той започва да използва ума си. „Наричат Ме всемогъщ, но явно съм ограничен. Кой може да Ми помогне? Господи, моля те, помогни ми! Но Аз съм Господ, така че не мога да си помогна! Какво да сторя? Чувал съм, че има някой още по-всесилен. Кой е това? Това са Моите слуги. Трябва да помоля тях да идат при теб. Трябва да протегна милостта си чрез тях. Понеже се чувстваш толкова самотен, аз ще ти дам компания. И чрез тях ще съумееш да разбереш и Мен.”

Затова ваишнавата е свещен принцип. Ваишнавите са вторият аз на Бога, специално продължение на Бога, дадено за вас, лично за вас. Приятелят е вашият втори аз, а ваишнавата е вашият втори живот, втора прана. Затова светците, които срещаме, са толкова свещен обект на почитание и обожание. И светците не зависят от своите качества, а от вашата отвореност към тях, от вашата визия – дали виждате качествата на светостта у тях. Може да срещнете и най-великия светец, но ако сте слепи и глупави, само ще го оскърбите. А може да срещнете и съвсем малък светец, но ако сте късметлии и сте достатъчно чисти, ще разпознаете неговата красота и величие.

Всъщност, Шрила Шридхара Махарадж казва, че „В духовния живот няма периферия, навсякъде е център.” Разбирате ли какво означава това? Тук и сега божественото съвършенство е възможно. Няма нужда да отиваме някъде другаде. Трябва да се фокусирате и пречистите дотолкова, че да можете да станете центърът на вселената. И има толкова много центрове, всеки е център. Това е прекрасно и не намалява силата и значимостта на центъра – преумножава ги. Разбира се, този красив израз е споменат и в йогийската традиция, и в окултната традиция. Те казват, че съзнанието е такъв кръг, чийто център е навсякъде, а периферията му – никъде. Ала това е твърде сухо в сравнение с версията на Шрила Шридхара Махарадж. Затова, ако искате да откриете центъра на вселената, трябва да намерите светец. Защото те толкова мощно и интензивно живеят в посветеност, че това ще се случи. Затова ваишнавата е толкова свят обект на обожание. Защото ако искате да търсите Бога, ако искате да намерите Бога, има едно сигурно място, където ще Го намерите – това е сърцето на чистия предан. Той е винаги там. Потенциално Той е и във вашето сърце. Единствено трябва да стигнете до нивото на чист ваишнава, чист предан. Тогава присъствието Му ще се прояви напълно, изцяло.

Затова обожаваме ваишнавите, за да могат те да разкрият сърцата си. Затова обожаваме Шрила Нароттама даса Тхакура, който разкрива сърцето си. Той казва: „Радха-Кришна прана-мора Божествената Двойка е моят живот. Независимо дали живея – дживане маране, дживо-ва маро-ва – „без значение дали ще живееш или ще умреш” – Те са моят вечен подслон.”

Започнахме нашия разговор за смисъла на живота. Ето нещо, върху което можете да медитирате. Не, не само вие – аз също.

Въпрос на Према: Джая пита къде е Бхакти Абхай Нараян Махарадж?

Свами Тиртха: Не мога да отговоря на този въпрос. Но където и да е, сигурен съм, че е свързан със своите най-посветени предани. Не е моя работа да правя теории дали е тук или е там, дали ще се връща тук или ще остане там – това не е моя работа. Но знам, че е свързан с някои и някои са свързани с него. Не знам доколко този отговор удовлетворява Джая. Но вие може да помислите върху него.

 

 



Overcome

Радха-Кришна прана мора[1] – „Божествената Двойка Шри Шри Радха и Кришна са моят живот. Независимо дали съм жив или умирам, аз нямам друг подслон освен Тях!” Много ви благодаря, че дойдохте тази вечер, защото днес трябва да поговорим за смисъла на живота, което е много сериозна тема. И тъй като всички вие сте много посветени и решителни практикуващи по пътя на духовността, не може да обсъждаме елементарните, основните цели в живота, но трябва да насочим вниманието си към най-висшата цел на нашето съществуване.

Една история ми идва на ум. Имало един мъдрец, който седял на пазара и раздавал благословии на различните типове хора. Най-напред дошъл един млад принц. На него мъдрецът казал: „Да живееш дълго!” Всички наоколо били удовлетворени: „Да, това е хубава благословия! Дълъг живот!” Вторият бил един йоги. Той също получил своята благословия: „Скоро да умреш!” Мнозина били смаяни: „Що за благословия е това: умри скоро?!” Ала третият, който дошъл, бил касапин; той също получил благословия. Тя била едно много загадъчно послание: „Нито да живееш, нито да умреш.” Никой не разбрал що за послание е това, докато накрая не дошъл един вайшнава. Той също получил енигматично послание: „Няма значение дали ще живееш или ще умреш.” Всички хора наоколо били поразени: „Що за мъдрец е този?” Знаете, тези садху, мъдреци и риши-муни са твърде странни хора. Много е трудно да бъдат разбрани похватите им.

От първата благословия хората били доволни: „Добре, дълъг живот – хубаво!” „Умри скоро”, втората благословия – какво слисващо, плашещо послание. Обаче третата и четвъртата благословии били като гатанки. Никой не знаел какво означават. Затова започнали да разпитват мъдреца: „Можем да приемем първия ти отговор, но що за мъдрец си ти? Разни хора идват при теб за благословии, а ти им даваш различни послания? Посланието трябва да е едно за всички – благословия!” Тогава мъдрецът започнал да обяснява какво е искал да каже. Тази история определено се е случила в Кали Юга, когато на мъдреците им се налага да обясняват. Преди те са имали по-голямо уважение и по-голям престиж. Каквото и да правели или казвали, не е трябвало да го обясняват. Сега дори в истинските светци се съмняват. Няма проблем да се съмняват във фалшивите, но понякога дори истинските са принудени да се обясняват.

И така, той казал: „Най-напред дойде един млад принц. Как би могъл той да постигне съвършенство?” Понеже всеки искал съвършенство. „Как може да го постигне? Съвършенството за принца е дълъг живот, в който може да практикува дхарма и да прилага царската си власт и служейки на божественото и на хората, да се пречисти. А накрая, след дълъг живот, може да се върне у дома, при Бога.” „Да, съгласни сме,” рекли слушателите. „Но какво ще кажеш за онзи йоги? Той също те помоли да го благословиш да постигне съвършенство, а ти какво му рече: „Да умреш скоро!” Що за благословия е това?” „Да, да, така е понеже той е толкова вглъбен в своята медитация. Вече е постигнал пълно съвършенство в тапа, врата и джапа[2], във всичко. Какво му остава тогава? Колкото по-бързо напусне тази планета Земя, толкова по-скоро ще достигне освобождение.” „Аха!” казали те. „Сега вече разбираме. Добре, приемаме обяснението ти; ами касапина? Ти му каза: „Ма дживо ма маро – недей да живееш, недей и да умираш” – какво е това?” Тогава мъдрецът отвърнал: „Вижте, какво означава „недей да живееш”? Недей да живееш, защото ако продължаваш с тази твоя професия, ще повтаряш същите грешки отново и отново. Натрупваш такава огромна сметка кармични последици, че става много лошо за теб. Затова не бива да живееш. Ма дживо – недей да живееш. Ала умреш ли, тогава ще трябва да посрещнеш последствията. Ще трябва да заплатиш цената за глупостите, които си вършил. И тя ще бъде горчива цена. Затова недей да умираш. Не бива нито да живееш, нито да умираш!” Всички били смаяни: „Да! Той е извършил толкова много грехове, о… трябва да бъде спасен от последиците им. Ти си толкова велик – нашият мъдрец, нашият муни! Дал си му истинска благословия! Той не трябва да живее, но не трябва и да умира! Ами онзи ваишнава, нашият местен бхакта? Какво ще кажеш за него? Защо няма значение дали живее или умира? Дживо ва маро ва. Какво означава това, ти се изразяваш толкова поетично!” Тогава светецът отвърнал: „О, нашият бхакта също е постигнал съвършенство. Ако живее, той е с Радха и Кришна. Ако умре, отново е с Божествената Двойка. Така че за него живот или смърт са едно и също.”

Обаче Кали Юга напредва бързо. Ние също сме стигнали степента, в която животът и смъртта са еднакви за мнозина. Обаче не на същото онова ниво. „Страдам сега, ще страдам и после.” Ала достигнем ли нивото на осъзнаването, че „Божествената Двойка е единственият ми подслон”, тогава да си жив и да Им служиш в тази телесна форма е същото като да Им служиш в каквато и да било друга форма, на което и да било друго ниво.

Силни думи! Недейте да ги приемате просто с послушание. Постарайте се да помислите, стремете се да вникнете надълбоко в това разбиране. И ще видите, че без реализации не можете да имитирате такова ниво. Но само щом изпитате това интензивно чувство, животът ви също ще се промени. От ограничен, изпълнен с тревоги живот ще стигнете до нивото на блаженството. Защото това е начинът да превъзмогнем въпроса за смъртта. Стъпете на едно съвършено стъпало на живот – тогава ще достигнете съвършенството.

 

(следва продължение)

[1] Първият стих от песен на Нароттама даса Тхакура

[2] Отречения, обети и повтаряне на мантри



satsang

(продължава от предишния петък) 

Свами Тиртха: Яма и нияма, забраните и препоръките – тези правила са като основни принципи в йога, даващи нравствената основа, те са като фундамента на този начин на живот. А ако искате да сте по-активно практикуващи, тогава можете да изпълнявате седящите пози или да идете на сат-санг, да правите дихателни упражнения или по-задълбочени медитации. Елементарните фази са като въведение в етапите на йога, а по-висшите фази са като истински проявена връзка между индивида и Върховния.

Въпрос: А какво е сат-санг?

Свами Тиртха: Сат-санг е много интересна дума. Директното, буквалното значение е „да срещнеш истината”. Но обикновено когато хората казват сат-санг, те имат предвид да се събират, за да обсъждат някакви божествени теми или да ги практикуват. Въпреки това действителното значение е да срещнеш истината. Това е причината защо трябва да се събираме заедно, защо трябва да практикуваме заедно, защо трябва да слушаме лекции, защо да следваме заедно практики и да учим – за да можем да срещнем истината. Сат-санг.

Въпрос: Бих искала да ви попитам: може ли йога да се преподава на деца? Има ли възрастова граница? Как го чувствате?

Свами Тиртха: Определено трябва да се преподава! Йога трябва да се преподава на деца, защото обучението според материалната система започва около пет-шест-седем годишна възраст. Това е правилното време едно човешко същество да започне да се образова – да започне обучението си по интелектуален начин. Но ако въведем тези основни принципи на мир, разбирателство, сътрудничество, на свързаност с Върховния или с божествените нива на съзнание – колкото по-рано ги научим на това, толкова по-естествено ще е то за децата. Да не говорим пък за здравословния ефект. Да водиш йогийски начин на живот е много здравословно. И не става дума само за физическите упражнения, но по отношение на психиката, много по-лесно можете да намерите своя вътрешен мир. И по този начин можете да научите нови методи за справяне с предизвикателствата и разрешаване на личните ви проблеми. Затова си мисля, че е добре да започваме с йога възможно най-рано.

Въпрос: И накрая, какво бихте казали на някой, който иска да практикува йога?

Свами Тиртха: Не се колебайте, започвайте!

 

 



together

Въпрос: Съществуват ли дефиниции за йога? Какво е йога според писанията?

Свами Тиртха: Патанджали Муни в своите „Йога Сутри” казва: „Когато смущенията на ума секнат, това се нарича йога”. Читта вридхи ниродхах. Така че йога е да премахнем смущенията във функциите на нашата читта, съзнателната ни основа. И това може да бъде постигнато посредством различни методи. Така че ето ви едно определение за йога. Да кажем, то е техническо или практическо определение – как ще се чувствате, какво ще е състоянието ви, когато сте в йога.

Иначе ако разгледате самата дума, йога означава „връзка”. Това отново ни връща към споменатата преди идея, че тя свързва човешкото същество с върховното съзнание. В „Бхагавад Гита”, например, ще намерите друга дефиниция за йога. Тя означава много близка, съкровена връзка с Бога – това също се нарича йога.

В един смисъл трябва да разграничаваме между основните пътища на религията и йога. Защото йога не е задължително да се практикува в рамките на някаква организация, йога е вътрешен мистичен път, докато религиите се практикуват в някаква формална организация. Ако принадлежиш към дадена религия се наричаш християнин, будист, такъв или онакъв. Но подобни обозначения касаят единствено някакви формалности. Същината би следвало да е една и съща – религаре, „религия” също означава „да се свържеш отново”. Така че отвъд формалностите, които понякога разделят хората, трябва да се стремим да се завърнем към това основно състояние на съзнанието, към изначалното състояние на съзнанието си – да бъдем свързани с божествената хармония.

Въпрос: Чувала съм още една дефиниция за йога в „Бхагавад Гита” – че йога е съвършенството на действието, съвършеното действие. Бихте ли ни казали нещо за тази дефиниция? Защото първото определение – това на Патанджали – е повече, както вие казахте, практическо, а другото е по-скоро по-общо, макар и също практично по някакъв начин.

Свами Тиртха: Да, защото най-важните неща трябва в крайна сметка да са съвсем простички, и същевременно практични. Йога има някои принципи. Ако следваме тези принципи, тогава на първо място практикуваме йога; и на второ място можем да постигнем целите на йога много по-лесно. Можем да кажем, че съществуват „десет заповеди” в йога. Пет от тях ви забраняват да вършите глупости, негативни дейности, които не са благоприятни за духовните ви цели; а пет са препоръки, които спомагат да излезете на духовно ниво. И ако следваме тези пет плюс пет принципи, ще можем да усъвършенстваме своите дейности.

Йога започва с нравственост. От първите две степени в йога, най-напред са забраните или „не”тата, нещата, които да се избягват – това ниво се нарича яма. От петте главни неща, които да се избягват, първи е принципът на ахимса – да се въздържаме от насилие. Вторият принцип е сатям или истина – да си откровен, да избягваш неистинното отношение и лъжите. Третият е астея, да се избягва кражбата, т.е. да не пожелаваш притежанията на другите. Четвъртият е брахмачария, или да си верен, да контролираш сексуалния си живот. Петият е апариграха – да изоставиш чувството за притежание, желанието да имаш. Всички, които следват тези пет забрани, практикуват великия обет, наречен маха-врата. Отричането от тези основни импулса в човешкия живот е много благотворно за духовно израстване. А петте неща, които трябва да се правят, са наречени нияма. Първото е шаучам, или чистота; второто е сантоша, или удовлетворение; третото е тапаха, или семпъл начин на живот; четвъртото е свадхяя, или изучаване на писанията и рецитиране на Ведите; петото е ишвара-пранидхана, или посветеност на Бога. Чрез тези практики можете да постигнете различни цели, различни благословии на йога. Има три благословии, които можете да постигнете – това е много добре да се знае. Трите благословии, или добродетели, сили на йога са: първата е приятелство или доброжелателно отношение; втората е състрадание; а третата е личен вътрешен покой, вътрешно блаженство.

И така, какво е включено тук: избягвайте насилието. Мисля, че в такъв насилнически и дивашки свят, в какъвто живеем днес, е много практично и много нужно да променим основното си отношение на насилие и съперничество към настроение на умиротворение и сътрудничество. Следващото очакване е вярност; след това физическа, телесна и умствена чистота също се очакват – да не възжелаваме чуждото. Така че някои идеи са много близко до десетте Божи заповеди в Библията. А позитивните препоръки включват, например, удовлетворение – да приемаме условията, които имаме. Мисля, че това е много важно. Защото макар че сме създали цивилизация на удобства и технически съоръжения, въпреки всичко липсва вътрешен покой и всички се оплакват. По-добре да заменим това за един по-простичък и носещ удовлетворение начин на живот и може би тогава ще съумеем да имаме една култура на доволство.

 

(следва продължение)

 

 



meditation

Въпрос: Известни са много школи в йога. Защо съществуват разни видове йога? Какво е различното и общото помежду им?

Свами Тиртха: Напоследък се дават множество имена на различни йога практики, тъй като в наше време дори на Запад йога започва да става много популярна. Затова понякога хората дават различни названия, например „интегрална йога и т.н. Макар че, ако се върнем към класическите видове йога, те са по-ограничен брой. Преди сто-двеста години авторитетите, които живеели по онова време, класифицирали йога според различни принципи. Според тези принципи има например: хатха-йога – хатха означава да се обединят силите на слънцето и луната; след това карма-йога, карма – това са благоприятни дейности, правилни дейности; а раджа-йога комбинира практиките на аскетизма или асаните с пътя на знанието; и накрая те добавят също и бхакти-йога, пътя на посветеността или пътя на божествената любов. В историческа перспектива обикновено това е, което се открива.

Но ако се върнем още по-назад в миналото, в разкритите писания на Индия, практически ще намерите само три типа йога – в съответствие с основните идеи и главните практики. Единият тип се нарича пътят на действието – това е карма; другият е пътят на знанието – това е гяна; и третият е пътят на посветеността (бхакти). Това са категориите според Ведите, разкритите писания на Индия, в които се съдържа различна информация, свързана с тези три теми.

Карма, дейността, не е просто действие-последица, това е знанието за правилното действие, това е знанието за ритуалното действие – как да извършваме жертвоприношения, как да пречистваме своето съществуване, как да минаваме през свещени обреди и тайнства – всичко това се съдържа в пътя на дейността. Така че от една страна можем да кажем, че това е героично дело, пътеката на героите. Те винаги трябва да постъпват в съответствие с нравствените изисквания, съвсем честно, по много чист, по много справедлив начин. Такива аспекти присъстват в карма-йога, пътя на действието.

Второто е пътят на знанието (гяна-йога), където се стремите да анализирате и подробно да изследвате елементите на живота – материалния живот отвън, както и вътрешната си конструкция тяло-ум. И посредством този анализ и изучаване на писанията, достигате до известни заключения. Защото божественото познание, което можете да постигнете, култивирайки този път, ви освобождава от оковите на материалното битие – т.е. чрез него можете да постигнете избавление.

И накрая, третият тип йога е бхакти-йога, или пътят на посветеността, и той по-скоро касае емоционалния подход към висшите истини, помага ви да развивате божествени чувства, помага ви да се доближавате все повече и повече до своето духовно съзнание и идентичност, и също да установите жива и любяща връзка с Бога.

И така, единият тип засяга дейностите ви, другият – вашето съзнание, а третият – емоционалната ви отдаденост. По този начин на практика всички основни сфери на човешката дейност, на човешкия живот са въвлечени по различни начини. Разбира се, всички различни школи – независимо дали става дума за традиционните школи като карма, гяна и бхакти или за съвременните като раджа-йога, хатха-йога, и т.н. – споделят някои общи елементи.

Един общ елемент е медитацията. Това се е превърнало в много популярен израз, понякога леко недоразбран. Защото медитация означава да свържеш личното си съзнание с безграничното божествено съзнание. Това е като установяване на канал между човешкото същество и Върховния Бог или върховното познание. И съществуват различни техники за медитация, но е най-добре тя да се практикува под ръководство, или в следване на правила и предписания.

Друга обща характеристика на йога е начинът на живот, визията и подходът на йогите: умиротвореност, ахимса – т.е. да се избягва насилието – саттвичен стил на живот; всички тези неща са препоръчителни, за да се практикува йога правилно.

Инак съществуват и разлики, например различни медитативни техники. Но есенцията е да свържете своето съзнание с върховното съзнание. Понякога това се прави чрез медитация върху изгряващото слънце, друг път чрез медитация върху свещ. Така че има различни методи, различни техники на медитация, но смисълът е да се свържеш с Бога.

Също един много специален тип медитация е звуковата медитация. Практически във всички йога школи вибрират например ом, който е вселенската звукова вибрация – ом е много важен в началото на сътворението и притежава мощта да променя вибрацията на цялото битие и съзнание. Съществуват и някои много изящни способи на медитация, когато хората поднасят своите артистични дарби като пеене и танцуване или пък някакви картини в служба на Бога; в този случай подобна посветеност също е начин да изразите своята благодарност. Така че съществуват много, много различни методи, но целта е една и съща – да се свърже индивидуалното съзнание с Върховния Бог.

 



shiva-shakti

Въпрос: Махарадж, йога вече е много популярна. Бихте ли ни разказали моля за историята на йога – как и кога се е появила и как е достигнала до нас?

Свами Тиртха: Йога, като връзка с Върховния, е начин за установяване на живи и любящи взаимоотношения между човешкото съзнание и висшето съзнание. Това е един вечен път, така че е много, много трудно да бъде проследена историческата перспектива на йога. Тъй като тя е откровение, започнало още при сътворението на света, историческата основа се губи в забрава.

При все това, ако искаме да открием истинския произход на практическата йога, трябва да се върнем няколко века назад, да речем едно хилядолетие. По онова време цялостната обстановка в Индия била много вдъхновена. Това е времето, когато там се формират шестте класически философски школи, даршаните[1]. В действителност не точно формират, но се развиват, стремят се да се срещат и да обсъждат, понякога да обменят идеи помежду си. Защото йога, като пътека на мистицизма, е една от шестте класически школи на индийските философски системи. И всички останали различни системи, като например логиката или веданта – това са различни основни школи – са допринесли с нещо към общия духовен хоризонт на хората. Йога дава основната практика. Практически стъпалата и методите на йога присъстват във всички останали школи, във всички останали практики. Медитацията, йогийският начин на живот, някои принципи и цели на йога се практикуват и в различните други школи на индийската традиционна философия. Исторически погледнато, най-големите тълкуватели на йога идват от онези времена – началото на предишното хилядолетие. А живата и продължаваща традиция била кондензирана от тях в някои сутри. Сутрата, като литературен жанр, е трактат, който в много сбита форма запазва и предава посланието, есенцията на дадена школа. „Йога Сутрите” на Патанджали на практика са един от най-известните и най-значимите източници по отношение на йога. Те могат да бъдат проследени около хиляда години назад в историята. Инак науката на йога е един вечен път.

Шива е считан за най-великият йоги. Той е архитипът на йоги и е показал на човечеството множество различни йогийски пози. Сред тези стотици хиляди пози, 108 са подбрани като най-важните йога позиции, асани. На практика Шива винаги е описван и обрисуван в някаква форма на йога – медитация, йогийска поза или някаква йогийска мудра.

Въпрос: Вярно ли е, че той най-напред е преподал асаните, йогийските пози, на съпругата си? Значи йога е любовна история?

Свами Тиртха: Човек не може да си представи Шива без Шакти, без Деви. Така че определено в много отношения те са заедно. В същото време Шива не е само мистичен йоги, той е многопластов образ. Защото той действа и като разрушител на света; а освен това е и велик изразител на божествената любов. Така че много различни аспекти се сливат в образа на Шива.

[1] Шестте даршани са: няя (логика), ваишешика (атомна теория), санкхя (анализ на дух и материя), йога (дисциплина на себепознанието), мимамса (наука за плодоносните дейности) и веданта (наука за осъзнаването на Бога)