Category RSS

Calendar

October 2018
M T W T F S S
« Sep    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  



Български issues

heart-lantern

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2013, вечер, Кюстендил)

„Просто установи ума си върху Мен, Върховния Бог, и вложи цялата си интелигентност в Мен. Така ще живееш в Мен винаги, без съмнение.”[1] Това е окончателният отговор на всички проблеми, въпроси и съмнения в живота. Насочете ума си към Върховния, мислете за Него и прилагайте интелигентността си във връзка с Него. Така несъмнено винаги ще живеете с Него.

Понякога си мислим, че това е трудно-осъществимо. Но не е. Или поне не е чак толкова. Защото това е много скъпа тема за човешките същества – Върховният Бог. А е толкова лесно да мислиш за някого, когото обичаш. Ние обичаме близките си, нали. Майките наистина обичат децата си. Това е много силен израз на обич. Хората обичат също кучетата си и домашните си любимци. Но колко обичаме Бога, от когото произлизат всички тези същества и комуто принадлежат? Така че вяра означава жива вяра. Нашата вяра трябва да е много практична. Казва се, че Бог е по-близо до вас от собствената ви кожа. Но къде е? На много специално място.

Веднъж Господ попитал ангелите: „Нужна ми е почивка. Толкова съм обременен от всички тези проблеми, които хората създават на Земята. Не престават с тези молитви: „дай ми това, дай ми онова”… Покажете Ми къде да се скрия, че никой да не Ме притеснява, къде мога да намеря покой? Покажете ми такова място.” На ангелите им хрумнала идея: „Има едно тайно място. Иди и се скрий в сърцата на хората. Там никой няма да Те търси.”

Така че Той е по-близо до вас от кожата ви. Разбира се, това е забавна историйка, но всъщност е вярна. Защото вътре в сърцето ни има пещера. И ако се издигнете на по-високо ниво на съзнание, ако се пречистите и достигнете до по-извисено съзнание, това мъничко пространство в сърцето ви става толкова голямо, че може да обгърне цялата вселена. Затова и Бог може да се побере в това малко местенце в сърцето ви. То се нарича скритото място в сърцето, тайната пещера в сърцето. Затова и жизнената ви енергия струи от сърцето, нали. Докато сърцето ви бие, вие сте живи. И когато искате да посочите себе си, докосвате не главата си, а сърцето си с думите: „Аз мисля така и така.” Така че ние всички знаем, че живеем в сърцето си. Защото душата, тази духовна енергия, е вдъхната в сърцето ни, тя живее в сърцето ни. То е мястото на живота.

Съществуват различни пътища, различни енергийни канали, започващи от сърцето. Йога описва това много добре. Цялата енергия преминава в тялото и ума посредством тези канали. В тялото ви има около 72 000 канали. Но един е главен. Този главен канал от сърцето достига върха на черепа ви и се нарича „канал на светлината”. И ако е свързан със слънцето – разбира се, не става дума за материалното слънце на тази вселена, а за духовното слънце – ако това слънце озарява този път, душата ви лесно може да премине по този канал. Тогава най-големият проблем на живота – смъртта – се превръща в точка на преминаване. Не е краят на нещо, а начало на нова глава.

Затова ние имаме една много красива молитва. Асато маа сат гамая/ тамасо маа джйотир гамая/ мритьор маа амритам гамая. „От нереалното води ме към реалността. От мрака води ме към светлината. И от смъртта води ме към безсмъртието!”[2]

Моля ви, запомнете тази молитва. Страданието е нереално. Така че когато сте в такава нереална ситуация, спомнете си първата молитва: „От нереалното води ме към реалността.” Върховната реалност е позитивно съществуване, висше познание и блаженство – сат-чит-ананда. Ако чувствате, че мракът иска да ви обземе, да властва над вас, спомнете си втората част от нашата молитва: „ От тъмнина води ме в светлина”. И не забравяйте последната: „От смърт води ме към вечност”. Отнесете това със себе си, мои скъпи братя и сестри, то може да ви послужи.

[1] „Бхагавад Гита” 12.8

[2] „Брихадараняка Упанишад” 1.3.28

 



namaste

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2013, вечер, Кюстендил)

(продължава от предишния петък)

В древни-древни времена имало странна история в една гора. Петима братя били в изгнание и бродейки из тази огромна гора, те много ожаднели. Искали да намерят вода. Най-големият брат казал на по-младите: „Моля ви, намерете вода!” Най-малкият брат тръгнал. Недалеч се натъкнал на езеро. Искал да пийне малко вода, тъй като бил много жаден, а след това искал да отнесе вода и на братята си. Но какво се случило само щом докоснал водата? Чул се силен глас: „Спри! Не докосвай водата ми! Аз съм духът на това езеро. Отговори на въпросите ми и тогава можеш да вземеш от моята вода!” Ала най-младият брат отвърнал: „О, не ме интересуват въпросите ти. Жаден съм. Искам да пия и ще правя каквото ми се ще.” Той гребнал малко вода и на мига паднал мъртъв. Останалите чакали: „Къде се дяна най-малкият ни брат?” Тогава вторият тръгнал. Той също намерил езерото и видял брат си да лежи там мъртъв. Изненадал се, без съмнение, но също бил много жаден и искал да пие. Обаче отново духът на езерото казал: „Спри! Не пий от водата ми! Преди това трябва да отговориш на моите въпроси. Инак ще умреш като брат си.” „Не ме интересува. Първо трябва да пия.” Същото се случило и с него. Останалите трима братя чакали в гората. Още двамина отишли, намерили езерото и братята си, паднали край него, ала и с тях станало същото. Накрая, когато никой от братята не се върнал, най-възрастният също поел да търси вода и видял четиримата си братя да лежат на брега. Тогава и той чул гласа: „Спри! Недей да пиеш от моята вода! Отговори на въпросите ми!” И той бил достатъчно мъдър да отвърне: „Добре, ще отговоря на въпросите ти”.

Тогава духът на езерото задал повече от сто въпроса. Разбира се, сега няма да ги повторя всичките, само няколко. Един от въпросите бил: „Кое е най-удивителното нещо на планетата Земя?” И отговорът бил много проникновен, защото Юдхищхира, най-възрастният брат, казал: „Най-удивителното е, че макар всички от предходните поколения да са си отишли от този свят, онези, които живеят сега си мислят, че са изключение.” Това е поразително! Всички умират, а ти си мислиш, че на теб няма да ти се случи.

Имало и друг въпрос: „Какви са новините, какво се случва в света?” Странен въпрос. Не бихте очаквали подобен въпрос в такава ситуация. Но понеже въпросът бил леко необичаен, отговорът също бил много необикновен. Най-големият брат казал: „Ами, какво се случва? Животът готви живите същества в казана на битието“. Много странен отговор. Но какво всъщност означава? Огънят под казана е слънцето, времето. Знаете, ако искате да приготвите хубаво сабджи, трябва да нарежете картофите и останалите зеленчуци, и те трябва да се сварят, да омекнат. Именно това се случва в живота. Ние сме като сурови картофи; нужно ни е време и топлина, за да омекнем.

Последвал друг въпрос: „Кой е щастлив на тази Земя?” Този въпрос го разбираме – кой е щастлив? Отговорът бил: „Онези, които нямат дългове са щастливи. Които са изплатили всичко дължимо.” Мисля, че това е съвсем практично; разбира се не е ставало дума за погасяване на банкови кредити по онова време. По скоро се касае за приношенията и благодарността към Бога, към божествените създания, към учителите, към живите същества – този вид дългове трябва да изплатим. И така, щастливи са онези, които са изчистили задълженията си.

Имало и друг въпрос, който гласял: „Кой е най-големият провал?“ Вие какво бихте отвърнали? Отговорът бил: „Най-големият провал е победата.” Сетне последвал друг въпрос: „Кой е най-големият ти враг?” Какъв е вашият отговор?

Отговор: Самият аз.

Свами Тиртха: Правилно! Моят най-голям враг съм аз самият! След това дошъл един много красив въпрос, с дори още по-красив отговор: „Какво е пространство? Дай ми пример за пространство!” Отговорът бил безмълвен, единствено с допиране на длани (като в Анджали мудра). Това е пространство! В шепите си можете да поберете цялата вселена. Ала трябва да можем да допрем длани и да поднесем почитанията си на Бога. Това е най-добрият пример за пространство. Защото целият този свят е създаден от Него. И е създаден за Него. Така че с каквото и да разполагаме, то трябва да бъде превърнато в молитва и възхвала.

Накрая дошъл последният въпрос: „Какво трябва да се прави? Как да се постигне съвършенство?” И последвал много важен отговор: „Следвай стъпките на светците.” Това е сигурният път към божественото.

Така най-големият брат отговорил на всички въпроси. И какво се случило тогава? Можел да пийне от водата; нещо повече – духът на езерото се съгласил да му изпълни едно желание. „Ти отвърна на всичките ми въпроси толкова добре, толкова съвършено! Готов съм да сбъдна желанието ти. Поискай нещо и ще го направя!” И той казал: „Можеш ли да съживиш братята ми?”

И така, ако сте способни да дадете отговор на предизвикателните въпроси на живота, може да ви споходи огромна сила, с която ще можете да помагате и да служите на останалите живи същества по един много дълбок, много хубав начин. А в крайна сметка се оказало, че духът на езерото всъщност бил божественият баща на този герой. Така виждате, че дори такива необичайни истории и сложни ситуации се намират под божествено управление и наблюдение.

 



ocean_1024

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2013, вечер, Кюстендил)

(продължава от предишния петък)

„Ала онези, които искрено почитат непроявеното, намиращо се отвъд възприятията на сетивата, всепроникващо, невъобразимо, неизменно, установено и неподвижно – безличностната концепция за Абсолютната Истина – овладявайки сетивата си и еднакво разположени към всекиго, такива личности, заети с благополучието на всички, накрая също Ме достигат”.[1]

И така, дали по този път или по другия, рано или късно ние ще се озовем обратно у дома, при Бога. В какво се състои разликата? Следващият стих ще ни каже: „За онези, чийто ум е привлечен към непроявения, безличностен аспект на Върховния, напредъкът е изпълнен с несгоди. Да се развиват в тази практика е винаги трудно за въплътените.”[2]

Обикновено ние искаме лесни решения – дайте ми бърз и ефективен метод за постигане на щастие. Как да забогатея за 30 дни. Или как да науча езика суахили от два урока. Или как да постигна божествено съвършенство на едно съботно-неделно обучение. Такива неща са много популярни; ние винаги искаме бърз и ефективен метод. Дайте ми истинското нещо! Същото се случва и с духовните стремежи: някои видове духовни усилия са трудни, други типове дейности са по-лесни. Защото ако се опитваме да си представим Бога като невъобразим, ще срещнем известни трудности. Как можеш да си въобразиш невъобразимото? Не е възможно, нали. По тази причина този тип теоретичен подход е много сложен и труден.

„Но тези, които Ме обожават, отдавайки Ми всичките си дейности и са Ми посветени неотклонно, заети в предано служене, винаги медитирайки над Мен, съсредоточили ума си върху Мен, о сине на Притха, тях Аз бързо избавям от океана на раждането и смъртта.”[3]

Тук е споменато нещо много важно – океана на раждането и смъртта. Ние не сме родени, за да умрем. Щом имаме възможността да живеем на тази планета Земя, би трябвало да има някаква по-висша и много божествена цел на това съществуване. Въпреки че тази вселена е подредена така, че щом нещо е започнало, то ще има и край. Всичко материално има начална точка и ще има и крайна. Обаче вие сте отвъд това ниво. Ние всички споделяме духовни качества. Ако се вгледате в тялото си, ще видите материалните качества – конструкцията, физическата субстанция на своето тяло, някои функции, някаква биология. Но вие чувствате, че сте нещо повече от това. Не сте просто тези 60 килограма материална субстанция. Усещате: „Аз съм повече!” Именно това духовно самоотъждествяване трябва да усъвършенстваме у себе си, за да избягаме от този океан на раждане и смърт. Защото най-големият проблем в живота е смъртта. Обикновено повечето хора се боят от тази тема, тъй като не ни се ще да мислим за нея.

 

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 12.3-4

[2] „Бхагавад Гита” 12.5

[3] „Бхагавад Гита” 12.6-7



krishna-arjun

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2013, вечер, Кюстендил)

На практика най-значимата духовна творба на Индия е Божествената песен, „Бхагавад Гита”. Тя е също толкова важна за източната част на света, както е Библията в нашата култура. Тя е досущ като енциклопедия на живота и на божественото знание. „Гита” съдържа седемстотин стиха. Не е кой знае колко много. Има много светци и учени, които знаят всички тези седемстотин стиха наизуст. А се казва, че тези, които познават „Гита”, могат да постигнат освобождение. Но знаете, ние живеем в западната част на света и нямаме време да наизустяваме трудните санскритски шлоки на някакво древно писание – седемстотин стиха накуп. При все това шансът не е изгубен, тъй като книгата съдържа осемнадесет глави. И се казва, че дори да не знаеш целия текст, а само една глава, това е достатъчно за постигане на съвършенство. Обаче и толкова е твърде дълго. Ала за щастие, даже да не знаете цяла една глава, ако знаете един-единствен стих – това е достатъчно за съвършенство. И все пак, в случай, че не можете да запомните цял стих, и половин стих стига за съвършенство.

И така, откъде да започнем – с цялата книга или с половин стих? Моето смирено предложение, ако сте съгласни, е да разгледаме една глава. Разбира се, всички глави на едно свещено писание са много важни. При все това, бих искал да поговорим за една от най-значимите глави, а именно Дванадесета Глава.

Тази книга е разговор междy Бога, Кришна, и Неговия много скъп преданоотдаден, слуга и приятел Арджуна. Арджуна е воин, той трябва да се сражава за божествената истина. Намираме се тъкмо преди началото на една велика война за истината. И Арджуна, този воин, изпитвал съмнения в сърцето си: „Трябва ли да се сражавам или не?” Вие понякога изпитвате ли съмнения дали да постъпите по един начин или по друг? Непрестанно ни се налага да се изправяме пред подобни избори. Така и Арджуна не знаел как да постъпи правилно, какво да стори, кое е най-добре за него. Затова попитал Кришна, който бил негов помощник в тази битка: „Моля Те, напътствай мe. Кажи ми кое е най-добре за мен.” Каква щастлива ситуация! Само си представете – да изпитвате някакви съмнения и да разполагате с Господ за свой помощник. И така, нека скочим в средата на разговора.

„Арджуна попита: „Кои са считани за по-съвършени: тези, които правилно са заети в предано служене към Теб, или онези, които почитат безличностния аспект на Бога, непроявеното?[1]

Много сериозен въпрос. Как да почитаме Върховния, как да се обръщаме към Него? Кой е Бог? Само светлина? Само някаква фина енергия? Или може би лилава мъгла? Някакъв газ или какво? Или може би личност? Представете си себе си; мога ли да попитам как се казвате?

Отговор: Ива, казвам се Ива.

Свами Тиртха: О, много хубаво. И така, ако някой каже: „Ива е много хубав, мил човек” или каже: „Ива е един сноп енергия” – кое от двете е по-подходящо обръщение към вас? Да ви считат за някакъв дим или за личност? По същия начин и този въпрос гласи: Какъв е най-висшият аспект на Бога? Как да се обръщаме към Бога – чрез някаква обща вяра или чрез лична връзка с Него?

Тогава Кришна казва: “Тези, които насочват ума си към личностната Ми форма и винаги са заети да Ме обожават с голяма трансцендентална вяра, тях Аз считам за най-съвършени.”[2] Директен въпрос, директен отговор! Кое е по-добре: пряк и личен подход към Теб или някакви общи вярвания по отношение на Теб? Върховният Бог отговаря: „О, по-добре е човек да се обръща към Мен по много личен, дълбоко свързан, любящ, жив начин”.

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 12.1

[2] „Бхагавад Гита” 12.2

 



demons-demigods fight

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2013, сутрин, София)

Въпрос: Съществуват ли зли, демонични същества, които понякога ни обсебват? Каква е тяхната природа, можете ли да ни кажете нещо за тях? Тези същества по някакъв начин по-малко напреднали ли са от ангелите по техния духовен път?

Свами Тиртха: Мога да ви кажа доста неща за тях, но защо да говорим толкова много? В нашата традиция тази двойственост е описана като съревнование между полубоговете и демоните, което звучи доста чернобяло. Дева, бог, полубог означава сияйно, светещо същество. Така че това е като вечния конфликт между светлината и мрака. И може да си речете: „О, демоните са толкова ниска класа, те са много пропаднали, много лоши същества.” Ала не, нашето разбиране за тях е малко по-различно. Понякога те са представители на висшето общество, на много издигната цивилизация. Всичко е хубаво, добре организирано. Много наподобява западните общества. Всичко е прекрасно, организирано, ефективно – обаче без Бог. Именно това имаме днес – това е тъй-наречената „развита цивилизация”. Но от духовна гледна точка това е примитивно състояние на човешко съществувание. Повечето от нас не са свързани с абсолютното ниво, нямаме нито вяра, нито практика. Макар да напредваме технически, духовно или дори психологически страдаме дълбоко.

Без съмнение тази култура има своите предимства – натискаш копчето и светва, стига да си си платил сметките; ако не си платил, и да натискаш копчето, няма да има светлина. Това означава, че за да получавате облагите на доставената енергия, вие също трябва да посветите своята енергия, да дадете нещо в замяна. Всеки знае това правило. Разширете малко повече светогледа си. Енергията на живота се осигурява от главния доставчик – Бог. Ние натискаме копчето на живота, винаги искаме да се наслаждаваме на благодатта на живота, само дето забравяме да си плащаме сметките към Него – няма молитви, няма служене, няма приношения, няма нищо – искаме единствено да ползваме благата. Е, този доставчик е доста търпелив, може да ви даде тримесечна отстъпка, обаче след това доставката ще намалее.

Но да се върнем на въпроса: нито демоните са напълно лоши, нито пък полубоговете са без грешки и недостатъци. И най-бялата лилия има сянка. Но всъщност кое е главното тук? Че те принадлежат на едно и също семейство. В действителност демоните и полубоговете са братя и сестри, имат един и същ баща, но различни майки. Така че те са близки родственици. А както знаете, каквото е там горе, такова е и тук долу – в семейните взаимоотношения винаги има някакви дребни конфликти. Обаче това са си семейни дела межди полубоговете и демоните. Карат се, бият се, но не е толкова сериозно. Тъй като те просто изпълняват ролите си. Въпреки това, препоръката е да станем като ангели. Мисля, че можем да се съгласим по този въпрос – нека следваме ангелите.



darkness is lack of light

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2013, сутрин, София)

Въпрос: Най-напред искам да се извиня за въпроса пред учителя и пред слушателите. Искам да попитам дали злото съществува? Съществува ли личност като архи-дявол, Сатана? И в божествената сфера има ли такова противопоставяне между добро и зло, или то съществува само в човешкия свят, тук на Земята?

Свами Тиртха: Въпросът е съвсем подобаващ, не се извинявайте. Но дявол в класическия, така да се каже християнски смисъл, не съществува. Дяволът не е отвън, този дяволски манталитет живее вътре в нас. Защото кой е дяволът – бунтовник срещу божествения порядък. Ние сме тези бунтовници, които не са приели условията на Бога. И Той е казал: „Добре, може да си имате собственото мнение, но го упражнявайте ей там.” Така че дяволът не е отвън, този бунтовник е вътре. Затова в духовното небе няма дисхармония. То е място на хармония. Двойнственостите – като добро и лошо, дявол и ангел – съществуват само на относителното, не и на абсолютното ниво. На абсолютното ниво има само ангели, серафими и архангели. Разбира се, сега използвам различен изказ, различни имена за тези разни класи божествени и полубожествени същества, ала там дисхармония няма.

Така че всъщност дявол или анти-бог не съществува. Обаче илюзията съществува. Само че природата на илюзията е, че тя е нереална. Нещо ти показва какво не е. Звучи малко сложно. Аристотел е казал: „Нещо, което не съществува, съществува като несъществуващо.” Можете да поразсъждавате над това. Но то показва, че той е голям позитивист, той е за живота, за съществуването, защото казва: „Несъществуването не съществува.” Единственото нещо, което не съществува е несъществуването. Всичко съществува! А ако си мислите, че нещо не съществува, то съществува като несъществуваща същност за вас. Това прилича на игра на ума, но не е. Защото какво е тъмнината?

Харилила: Липса на светлина.

Свами Тиртха: Правилно; невъзможно е да се даде позитивно определение за тъмнина, има единствено негативно определение – недостиг на светлина. Така че тъмнината не съществува. Ако има тъмнина, тя е несъществуването на светлина. По същия начин, какво е реалното съществуване на дявола? Зависи от виждането ви. Мнозина толкова много се боят от дявола, че развиват дяволско съзнание. Виждат трик на дявола във всичко, което им се случва. По този начин човек може да си създаде свой собствен дявол. Но ако искате навсякъде да виждате божествената милост, тогава ще имате различна визия.

При все това, ако наричаме „дявол” тази грешка или тази функция, която отделя човешките същества от божественото съзнание, разбира се такава сила съществува, но тя се нарича илюзия. Тя е олицетворена енергия и на пръв поглед може да си речете: „О, това ще да е дяволът!” тъй като тя разделя душите от Бога, значи е дяволска работа. Ала всъщност тя – понеже става дума за женска енергия – тя е като директорка в затвора на материалното битие. И макар директорката на затвора да пребивава в затвора и на практика да живее там, тя се намира там по силата на различен принцип. Тя не е престъпница. Разбирате ли, такава е нейната функция – да изпълнява това служене, да отговаря за онези, които искат да живеят по този криминален начин, които имат този криминален подход към Бога.

 

 



36176651_484554975313301_8668948083142295552_n

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2013, сутрин, София)

Въпрос на Харилила: Чувала съм, че ако искаш да постигнеш нещо, трябва да помагаш на другите да постигат същото. Това важи в материалната сфера, а се надявам и в духовната. По духовния път човек иска да върви напред и да помага на другите да вървят напред, за да бъде облагодетелстван от това, че им помага. Но тъй като самият той не е съвършен, какво всъщност може да им даде, без да ги замърси? Казахте, че ако някой не е съвършен, той не може да дари съвършенство на другите. Ако сам не е чист, какво е способен да им даде? Какво от духовния си път можем да дадем на останалите, за да ги облагодетелстваме, както и себе си?

Свами Тиртха: Може би ние не можем да дадем съвършенство на другите, но Кришна може. И дори самият аз да съм ограничен, моят учител и ученическата приемственост парампара не са ограничени. Така че ако има някакъв проблем в системата – което е възможно да се случи – по-висшите наставници ще се намесят и ще помогнат.

Затова трябва да сме внимателни когато избираме своите герои. Да сме бдителни и искрено да търсим най-възвишения пример. И трябва да осъзнаваме какво можем да научим от даден човек. Ако се посветите на някаква глупост, ще получите глупост. Но една дефиниция за бхакти-йога е да се изолираш от глупостта. Съществува божествена йерархия – може аз да съм съвсем незначителна частичка от тази структура, но посланието е вярно. Може да не съм постигнал напълно, може да не съм в светлината, така да се каже, да нямам цялостна реализация, но ако знам посоката и кажа на другите: „Ето го пътят!” – това е практическа помощ.

Ала отново, трябва да сме внимателни, а и да сме късметлии. Защото един истински водач на ескадрон би викнал: „След мен!” Докато големите генерали седят в своите защитни ограждения и казват: „Вървете напред!” Така че подбирайте правилно.

Да се служи на другите, да им се помага в техния духовен живот – това е много славно служене. Най-голямо удовлетворение носи да виждаш напредъка на останалите. Може да не чувствам голям напредък у себе си, но ако виждам колко по-преизпълнен е станал животът на някой друг благодарение на духовната практика, това може да донесе успокоение на сърцето ми. Затова трябва издъно да изучаваме философията, за да проумеем цялата тази система, а освен това трябва да практикуваме по много фокусиран начин. И основно говорете за своите реализации. Това е пътят да се избегне фанатизма: изучавайте в дълбочина, но говорете от собствените си реализации, от онова, което вече сте придобили.

Обаче трябва да знаете посоката. Съвършенството съществува, съществува Върховният Бог, изворът на всичко, където можем да се завърнем, а разполагаме и с процеса за постигане на духовните ни идеали. Така че, просто е. Ето я целта, ето го пътят, а ето ви и вас. Сглобете цялата тази структура.

 



chapati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2013, сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Нека ви разкажа една история, истинска случка. Веднъж чествахме някакъв празник в Маяпур – това е рожденото място на Махапрабху. Там срещнах мой по-старши приятел, много добър духовен брат на моя Гурудев, дълбоко свързан с него. Не щеш ли той каза: „Искаш ли да се срещнеш с един сахаджия?” Знаете, сахаджия – това е нещо като най-опасен еретик, имитатор. Бях леко шокиран, но казах: „Да!” Тогава поехме из мъничките улички. Обичайният пейзаж в това толкова изолирано свято място в Индия е полуразрушени сгради, дори храмовете изглеждат необичайно. Настроението е доста лежерно – никой не критикува, никой не обръща внимание на външните формалности. Сетне свърнахме от главния път и изведнъж влязохме във вълшебна градина. Всичко вътре е красиво; навън – боклуци и руини, а вътре – смарагдова зеленина. Много красиви храсти, подстригани в изящни форми. Атмосферата е умиротворена, а в средата на вълшебната градина се издига прекрасен павилион. Всичко е чисто – онези, които са посещавали Индия, знаят какво означава това. Всичко е толкова необичайно и толкова красиво. Имаше и един слуга, който също си вършеше спокойно работата. Трябваше да изчакаме няколко минутки и накрая нашият човек дойде. Мъж с красиви дрехи, с красиви коси. Излъчването му беше много деликатно и чувствително. Моят по-възрастен приятел, Шрила Трипурари Махарадж, го познаваше отдавна. Започнаха да разговарят като стари познати, човекът разказваше с какво се занимава – че превежда някои важни книги на английски. Така всичко изглеждаше съвсем наред. Ала накрая той попита: „Кажете ми, наистина ли ме считат за сахаджия?” Тогава Трипурари Махарадж се опита да го успокои. Но когато се сбогувахме и си тръгнахме, той ми каза: „Виждаш ли, той не е там! Не е на реализираното ниво. Защото все още го интересува мнението на останалите – дали го смятат за такъв или онакъв.” Ако си съвършен, хич не ти и пука дали хората те считат за голям светец, или за голям мошеник. Ти сам трябва да теглиш чертата в живота си. Не е важно мнението на околните, нито образа, който си изградил за себе си. Както човекът, който казвал „да” винаги се съгласявал: „ами да, такъв съм”, така и истински съвършеният човек приема: „Да, такъв съм”. Славно ли е да станеш човек, който винаги казва „да” на духовния си учител?

Отговор: Да.

Свами Тиртха: О! Но внимавайте, когато духовният ви учител започне да ви възхвалява: „Скъпи мой, какъв късметлия съм да те имам в моята група!” „Да, Гурудев! Голям късметлия си.” „О, скъпи мой, ти си като ангел-спасител за мен!“ „Така е, Гурудев!” Така че внимавайте, дали винаги искате да казвате „да” или не.

Но никога няма как да знаете какво е мнението на вашия доброжелател за вас. Може да си мислите: „О, моят учител не ми обърна внимание ни веднъж през целия ми живот. Аз винаги месех чапати в кухнята, докато той разговаряше с братята ми, а не с мен!” Но ако можехте да нададете ухо в стаята и да чуете техния разговор: „Това момче, което прави чапатите, е толкова добро! То е най-свидният ми бхакта!” Така че никога не можем да знаем какво е отношението на наставниците ни към нас.

Същото е и с Кришна – няма как да знаете кой Му е най-скъп. Невъзможно е! Затова трябва да се отнасяме към всички много добре. Понеже не можем да знаем кой е избраникът на Кришна. Това е много важно – няма как да знаем кой е скъп на Бога. А Той не е дошъл за високопоставените свещенослужители, не. Той идва за клетниците.

 



Radha-Raghunath

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2013, сутрин, София)

Въпрос: Бих искала да попитам дали чистият човек съзнава своята чистота или обратното – смята се за пропаднал?

Свами Тиртха: Във „Веданта Сутра” се казва: „Ако искаш да станеш съвършен, първо трябва да станеш знаещ, а след това да станеш като дете”. Така че напълно реализираният човек трябва да стигне до това ниво – той има знания, но те са като фон. Ала да действа волно и невинно като дете. А децата, мисля, никога не искат да се доказват. Разбира се, искат да спечелят вниманието ви, но се отдават целите. Нямат никаква задна мисъл: „Дай ми веднага! Не утре, не по-късно – сега! Искам твоята прегръдка сега!” Така че те се отдават без остатък – не играят роли, нямат скрити мотиви. Затова трябва да сме внимателни към светците, които са на това ниво. Не бива да ги наричаме вдетинени, а в пълнота да оценяваме нивото им на реализация и техния подход към Бога.

Можем да дадем хиляди примери, но нека цитирам само един, който говори вместо хиляди. Става дума за Рагхунатх дас Госвами, който не само е факир, не само е героичен актьор и поет, божествен трубадур, но е изпълнен със знание, а освен това е и съвършен предан. Такъв трябва да бъде нашият герой – обединяващ всички различни характеристики на устремения към пречистване и съвършенство човек. Обаче недейте да имитирате неговите практики. Почитайте ги като недостижим, висок идеал. Веднъж той казал: „В търсене на абсолютното съвършенство по някакъв начин прекарвах дните си досега. Но стига вече, край! Кой се интересува вече от това вечно съвършенство? Кой може още да чака? Без милостта на Радхарани аз не издържам и миг!” Само си представете някой да рече: „О, по някакъв начин прекарвах времето си в търсене на абсолютното съвършенство, но с това вече се свърши, вече имам по-добро занимание, за което не мога да чакам дори и миг. Без милостта на Богинята на предаността не издържам и миг!”

Така че най-общо казано, истински великите, дори да осъзнават позицията си, всъщност не се интересуват от никаква позиция. Защото едно дете не желае да доказва себе си. Един истински съвършен светец би следвало да се отдава по такъв чист, интензивен, невинен начин.

Но това си е тяхна работа – как те живеят живота си. Нашата работа е как ние да изживеем своя. Повечето от нас са преди постигането на това невинно, детско ниво. На практика сме дори преди постигане нивото и на знанието. Така че и двете постижения ни чакат. Затова да се повтаря формулата не е достатъчно. „Знаем, че великите не се обявяват за велики. Затова и аз няма да обявявам, че съм велик. Обаче тогава хората ще си рекат, че съм велик. Така рано или късно и аз ще повярвам, че съм велик.” Ала разбирате номера на мая тук. Докато подобни неща ни интересуват, това издава не кой знае колко високо ниво.

В същото време трябва да сме реалисти, да познаваме способностите си, постиженията си. Както веднъж падишахът искал да има в двора си човек, който винаги да му казва „да”. Явили се много кандидати: „Да, това е добра, стабилна служба! Може би мога да я заема.” Така, когато някой човек влизал, падишахът казвал: „О, ти ми изглеждаш сериозен кандидат!” а човекът отвръщал: „Да, аз съм сериозен кандидат.” Но тогава падишахът казвал: „Все пак може би не. Съмнявам се, че си достатъчно добър.” А човекът възразявал: „Не, не, аз съм добър кандидат!” „Вън!” Стотици дошли със същия начин на мислене – искали да се докажат, забравяйки за каква служба всъщност кандидатстват – а именно да казват „да”. Накрая дошъл един последен човек. Падишахът отново казал: „О, ти изглеждаш подходящ кандидат!” А той отвърнал: „Да, подходящ кандидат съм”. Тогава падишахът казал: „Не, съмнявам се, че можеш да се справиш.” А той рекъл: „Да, и аз се съмнявам, че мога да се справя.” Падишахът пак казал: „Не, не, може би все пак имаш шанс да се справиш както трябва.” А човекът отвърнал: „Да, така е, имам шанс.”

Разбирате ли, докато се доказваме, всъщност се дисквалифицираме. Затова понякога учителят пита, когато прекалено много искате да се доказвате или когато спорите по някакви въпроси: „Ти винаги ли ми казваш „не?” Какво ще отвърнете?

Отговор: Да.

Свами Тиртха: Може би, или: „Не знам, Гурудев! Харе Кришна!” Дали ще кажеш „да” или „не” – каквото и да направиш, все ще е погрешно. Затова понякога е по-добре да си замълчим пред духовния учител, вместо все да си даваме мнението.

 

(следва продължение)

 



sailboat-sunrise

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2013, сутрин, София)

Кришна описва какво е предпочитанието Му изсред йогите. Той казва: „Сред всички различни видове най Ми е скъп този, който е свързан с Мен в преданост[1]. Затова един йоги трябва да e пример за останалите. Да изоставя привързаностите – това е една основна характеристика на йоги. Не става въпрос дали притежава или не притежава нещо; въпросът е дали е привързан или не. Може да имате всички неща на света; не сте ли привързани сте свободни. А може да нямате нищичко, но ако сте изпълнени с желания, това означава, че сте привързани.

Веднъж бхактите попитаха един просяк в Индия: „Какъв късметлия си, нямаш никакви материални притежания. Защо не се присъединиш към нас?” А той отвърна: „Невъзможно! Вярно е, че сега не притежавам нищичко, но ако тръгна с вас, никога няма шанс да имам каквото и да било!” Виждате, дали имаш или нямаш – не това е квалификацията. Но тук е споменато: „бъди непривързан”- това е действителната квалификация, защото тогава си свободен. „Такъв йоги, който е свободен от привързаност, ще действа с тялото, ума, интелигентността и сетивата си единствено с цел да се пречисти.”[2]

Това е много позитивен тип заетост. Каквото ни е дадено под формата на тялото ни, на нашите таланти – можем да го свържем със служенето към Бога. Ала не е достатъчно просто да извършваме дадени дейности; трябва да добавим едно специално качество, което се нарича посветеност. То ще придаде съвсем различен израз на живота ни. И ако целта ни е пречистване, тогава можем да използваме на практика всички способности, с които разполагаме, за да постигнем тази цел. Например, ние не препоръчваме хората да стават факири. Не казваме: „Недейте да ядете!” Защото това е истинско изискване към аскетите: „Недейте да ядете!” Не, ние имаме съвсем лека версия: „Недейте да ядете месо”. Тъй като ако влагате в тялото си свободна от карма енергия, съзнанието ви също рано или късно ще се освободи от карма. Така можете да ползвате хранителните си навици като духовна практика. Това е много важно. По колко пъти се храните на ден – без да броим чипса и какво ли още не междувременно? Два-три пъти, нали? А по колко пъти медитирате на ден? Обикновено хората трудно намират време за някаква духовна практика: „О, толкова съм зает!” Не е ли така? Бъдете реалисти. Всъщност, медитирайки работим за истинското си благо; а занимавайки се с какви ли не материални, светски дела, в действителност просто гоним вятъра.

Не бих казал „прекратете дейностите”, тъй като се съгласихме, че йоги трябва да е активен. Но бъдете активни в правилния смисъл. Свързвайте всичките си действия с някакъв вид посветеност, с някакво призоваване на божествени сили, с някакво настроение на служене. Следвайте някакви правила дори в простичките ежедневни действия. Поднасяйте саттвичната си храна на Бога, казвайте молитва преди да започнете да се храните. Сутрин стремете се да намирате малко време за медитация или пуджа. Следвайте правилата за физическо и умствено пречистване. Защото чистотата е близо до божествеността. Има известни правила, които биха подпомогнали вашата трансформация. И малко по малко по този начин можем да превърнем дните си в божествени дни. Постъпките ви ще бъдат овладени, знанията ви ще бъдат овладени, речта ви ще бъде овладяна. И не си мислете, че чрез овладяване, овладяване, овладяване ще станете суховат, некрасив човек. Не, онзи, който се владее напълно е привлекателен. Защо? Защото енергията му е съсредоточена. И както говорихме, той обича всички и всички го обичат. Това е само въпрос на време. Но ако сте чиста душа, рано или късно ще се случи.

Това е начинът да вложите всичките си телесни, умствени, практически и теоретически способности в божествено служене. И тогава е възможно да постигнете много специална и достойна позиция – освобождение. Освобождение от оковите на материалното битие. За да се случи това не се налага да умирате. Не бих казал, че е лесно да постигнете освобождение ако умрете – не е лесно – но все пак много хора си мислят: „Сега ще си дам малко време. Като дойде смъртта, тя ще ме освободи.” Не, не е нужно да чакате до смъртта. Защото ако умрете за греховете, за неправилните действия, тогава без да напускате тялото си можете да се родите наново. Постигането на такъв тип съвършенство се нарича дживан мукта – освободен приживе. Това означава, че се е случила много специална трансформация. С всички различни способности на съществото си сте свързани и заети в божествено служене.

„Неотклонно посветената душа постига истински покой, защото поднася резултата на всичките си дела на Мен; докато онзи, който не е в единение с Божественото и е алчен за плодовете на своя труд, се оплита.”[3]

И така, умиротворението е признак за духовно постижение. И не става дума за някакъв пасивен покой, а за активно умиротворение. Затова най-висшата заетост за душите, за нас, човешките същества, по някакъв начин е божественото служене. То е изначалната функция на душата; ако се заемем с такъв вид служене, в него няма да има нищо ново за нас, просто ще съживим изначалната си природа и задължение. Това е начинът да се завърнем у дома, при извора на цялото битие. И е още един аспект на изкуството на действието. Духовна култура означава в хармония с божественото.

[1] „Бхагавад Гита” 6.47

[2] „Бхагавад Гита” 5.11

[3] „Бхагавад Гита” 5.12