Category RSS

Calendar

May 2018
M T W T F S S
« Apr    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  



Български issues

B.A.Narayan Maharaj

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2013, сутрин, София ) 

„Онзи, който нито ненавижда, нито пожелава плодовете на действията си е познат като винаги отречен. Такъв човек, избавен от всяка двойственост, лесно преодолява робството на материята и е напълно освободен, о, силноръки Арджуна.”[1]

Много важен съвет е даден тук – бъдете независими! Отричане не означава унищожаване на обекта. Но означава постигане на неутрална, непривързана позиция. Да си в такова отречено състояние на ума не означава да смениш цвета на дрехата си и да влезеш в монашески орден. Означава да развиеш специфично вътрешно отношение спрямо двойственостите в живота. Без значение дали външните обстоятелства са благоприятни или неблагоприятни – ти си еднакъв, уравновесен. Това лесно ли е да се постигне? Мисля, че всички имаме някакъв опит по въпроса. Обаче именно то означава пълна отреченост.

Ще спомена една практическа история, защото понякога можем да си мислим: „О, това е твърде теоретично”. Веднъж в стари времена Гурудев ни посети. А „в стари времена” означава под полицейски надзор. Бяха си малко рискови времена. Обикновено той пътуваше дегизиран, появяваше се в съвсем неочаквани моменти – имаше си начини да прониква в системата. И ни остави някои много добри, дългосрочни уроци. Например: „Не спирай колата си пред сградата, където ще даваш лекция!” Това е много практичен съвет по конспирация. Защото ако полицията дойде и се наложи да бягаш през прозореца, ще ти бъде много трудно да вземеш колата си, ако тя е отпред. Съвсем практично, нали? Виждате, гуру ни дава едновременно теоретично и практическо знание. И аз все още спазвам това. Не паркирам пред тази сграда. Разбира се, малко е трудно да се скочи от прозореца тук, но вярвате или не, това се е случвало в нашата ферма – когато полицията идваше, бхактите бягаха през прозореца.

Както и да е, това е друга история. Но веднъж Гурудев си тръгваше и заедно с един друг бхакта вървяха към колата му. И що да види той на съседния ъгъл, където бе паркирана колата? Голяма тълпа и две полицейски коли, защото колата му беше разбита. Някой беше счупил прозореца и се беше опитал да я открадне. Гурудев вървеше натам с няколко чанти – всъщност той трябваше да дойде тук, в София, от Будапеща. И така, двамата вървяха натам и Гурудев каза на другия предан: „Хей! Има някакъв проблем!” и завиха встрани. За да не изложи предания на опасност. Но самият той бе напълно уравновесен. Само си представете – влизаше в държавата като дисидент, излагайки се на опасност; при все това бе съвсем хладнокръвен.

Това е посветеност, пълна зависимост от Бога, от милостта и закрилата на Кришна. Това е практическата дефиниция да си неутрален, отречен. Обаче той беше много решителен и много фокусиран върху мисията. Защото след два-три часа формалности, успя да тръгне и да стигне тук, в София. „Такъв човек, избавен от всяка двойственост, лесно преодолява робството на материята”.

[1] „Бхагавад Гита” 5.3

 



spiritual-development

Ние на запад сме родени в карма-деш. Карма-деш означава място на действието. Хората в Индия са родени в дхарма-деш. Дхарма-деш е място за дхарма не става въпрос просто за религиозни задължения, а за осъществяване на човешките перспективи и стремежи. Те познават тайната на дхарма, а ние трябва да научим тайната на действието. Учителите индийци казват, че им е много трудно със западните ученици. Защото ако заръчаш нещо на някой индийски ученик, той ще го изпълни. Ако му кажеш: „Седни в този ъгъл и мантрувай две години,” той ще го направи. Но ако кажеш на ученик от запада: „Просто поседи тук за десетина минути и се опитай да медитираш,” той ще попита: „Защо?” Защо? Защото ние сме толкова активни, дейността ни вълнува. Мотивацията ни винаги ни тласка да вършим нещо. Уви, много от дейностите ни са безсмислени. Затова трябва да изучим изкуството на действието, тъй като непрекъснато действаме.

„Бхагавад Гита” е досущ като енциклопедия на божественото познание. Днес ще четем от Пета Глава. „Арджуна каза: „О, Кришна, най-напред искаш от мен да се отрека от дейността, пък след това ми препоръчваш дейност в преданост. Би ли ми казал ясно кое от двете е по-благоприятно?”[1]

Да получаваш противоречиви напътствия си е предизвикателство. Защото в Трета Глава Кришна говори за карма-йога – действие, йога на дейността. А след това (в Четвърта Глава) говори за трансценденталното знание – един вид медитация. Тоест: „действай и мисли”. За Арджуна това било предизвикателство – дали да действа или не. Затова той пита кое е по-благоприятно. Тогава Богът отвръща: „И отричането от дейността, и дейността в преданост са добри за освобождение. Ала сред двете, да действаш в предано служене е по-добре от отричането от действие”. [2]

Разбрали сме, че действието винаги носи последствие. Обичайно именно това не вземаме в предвид – че нашите постъпки ще имат последици. Звучи логично, ала при все това все го забравяме. Действаме безсъзнателно, безотговорно, а после сме изненадани, че ни сполитат някакви реакции. Например, вършите всички възможни глупости в живота си, а сетне обвинявате Господ: „О, защо ме наказваш?” Затова най-напред трябва да разберете: пречистете съществуването си, пък след това се надявайте на нещо по-добро. Но следва един по-деликатен въпрос: при все че се стремите да посвещавате живота си, въпреки това ви спохождат някакви наказания. Престъпление и наказание. Щом има наказание, значи е имало и престъпление. Нищо не се случва без добра причина. Ние виждаме половината от историята – наказанието. Обаче трябва да сме достатъчно умни да прозрем причината, поради която то ни спохожда.

Ала без значение дали ви спохождат или не някакви последици, не хвърляйте вината върху другите. Шрила Шридхара Махарадж казва: „Недейте да обвинявате обкръжението.” Какъвто и да е резултатът, той е за вас. Трябва да оберем плодовете на действията си.

От това можем да разберем, че действията винаги носят някакви последици. Затова с основание можете да речете: „Ами да спрем да действаме тогава. Ако няма действие, няма да има и последствие.” Звучи логично, но е много непрактично. Та западните ученици не могат да седят и за десет минути в медитация! Така че за нас не-действието – като компенсация на действията и последствията – не е алтернатива. Нуждаем се от друг лек. И този лек е даден тук от Кришна – действие в преданост. Изглежда съвсем същото, но е напълно различно. И преди копаех градинката си, и днес копая градинката си, обаче нещо се е променило. Ако мисловността ни се е променила междувременно, действието ще донесе други плодове. Тогава уравнението няма да е „действието поражда последица”, а „преданото действие поражда любов”. Обикновеното действие ще ви отведе в паяжината на кармичните реакции. Но преданите дейности, духовните дейности са много могъщи. Те ще ви донесат пречистване, ще ви донесат избавление.

Някои хора имат проблем с усвояването на млякото; понякога децата също имат такъв проблем. Кое е най-доброто решение ако имате стомашни проблеми при приема на мляко? Имате ли представа?

Отговор: Извара.

Свами Тиртха: Правилно, откъде знаете?

Отговор: От книгите на Прабхупад.

Свами Тиртха: Добре! Макар че изварата е просто друга форма на млякото, тя си е просто мляко! Обаче може да излекува проблема, причинен от млякото. По същия начин, дейността – само че трансформираната дейност, преданата, одухотворената дейност – може да излекува проблемите, причинени от обикновените действия. Веднъж споменах това на лекция и присъстваше една лекарка, която се грижеше за деца в един детски лагер, и тя каза: „Точно така е, и при нас се случи същото последния път”. Това беше много добра обратна връзка, че нашите писания казват истината. Затова истинският лек за изцеление на проблемите, причинени от дейността, е дейността в преданост, духовната дейност.

[1] „Бхагавад Гита” 5.1

[2] „Бхагавад Гита” 5.2



ecc214e9dc82bd88374ebd890d41b555-749568

(продължава от предишния петък) 

Щастлив съм да видя толкова много учители тук. Понякога хората питат, искат да разберат кой кой е и кое какво е. Затова някой път ми задават въпроса: „А, между другото, колко ученици имаш?” Защото може би си мислят, че ако имам много, значи съм добър, велик, благонадежден гуру, а ако са едва неколцина – не е добре. Обикновено в такива случаи отвръщам: „О, аз нямам ученици”. Трябва да им видите физиономиите. Тотално са разочаровани: „Няма ученици?! Тоя за нищо не става, няма смисъл да му обръщаме каквото и да било внимание.” Обаче като добавя след това: „Нямам ученици, имам само учители, на които да служа,” тогава следва пълно недоумение. Това е отвъд способностите на разбирането им. Но моля ви, осъзнайте колко е глупав такъв въпрос: „Колко ученици имаш?” Какво? Да не би да си носиш списък в джоба, вадиш го и казваш: „Ами, двеста и петдесет”? Това въобще не е правилен въпрос, не е уместно запитване.

И така, защо е щастливец този, който има ученици? Който е в позицията, така да се каже, да има последователи, ученици? Причината не е, че понякога получава гирлянд или чапати. Но онова, което не е успял да направи, служейки на своя гуру, което не е успял да посвети на своя учител, той може да го даде на тези, които също би трябвало да счита за свои учители. По този начин се формира един нов танц в кръг. Защото единият тича след другия. В танца в кръг няма начало и няма край. И всеки е много важен участник. Затова пожелавам на всички ви да имате много ученици. Каквото сте пропуснали като възможност за служене в живота си на ученик, ще можете да го осъществите като учител. Затова Махапрабху е казал: „Всички трябва да станете гуру!” Не за да седите на висок трон, не за да носите интересни дрехи, но за да съумеете да свършите онова, което не сте смогнали докато сте били ученици.

Нещо много важно се споменава в песента на Нароттам Дас Тхакур[1]. Много от редовете са много важни, но един от тях гласи: „О, Ваишнава Госвами, в твоето сърце е обителта на Говиндаджи.” За щастие, от тази година присъствието на Говинда не е само теоретична вметка, а реалност. И другата половина на това изречение е: „Всички чисти предани живеят в сърцето на Говинда.” Затова е толкова славно да станеш чист предан, защото тогава ще имаш божествена обител.

Присъствието на Радха-Говиндаджи не е само в ашрама в Печ, но и в цялата мисия – това е една изключително бележита промяна. Наскоро разговарях с една приятелка, която е наполовина страничен човек за ашрама, и тя попита: „Какво ново от ашрама в Печ за изминалата година?” Рекох си: „О, нови промени? За какво да говоря – за квадратурата на ашрама, за ремонта ли, за какво?” И говорих за тези неща, но след малко тя попита: „А идването на Радха-Говиндаджи?” Тогава казах: „Да! Това беше истинската промяна.” Защото с Тях се появи и едно специално настроение на служене – а именно обменът между слугата и Бога, между човека и върховния. Кришна в облика на Говинда е добрият пастир, така да се каже – някой, който се грижи за Своите, който ги насочва, който се отнася добре с тях и им отвръща. Така че това настроение на служене трябва да проникне ежедневните практики на преданите.

Не бива да си поставяме твърде висок стандарт – да искаме да обожаваме Гопинатх; има си добра причина за присъствието на Говиндаджи и тя е взаимността. Значи каквото и да поднесете, ще получите в замяна. Това настроение трябва да нараства в Печ – че имаме някой, който се грижи за нас, имаме водач, имаме Бог, който се грижи за нас.

Говиндаджи е един от главните храмове във Вриндаван. Първият е свързан със Санатана Госвами – Мадан Мохан – Той привлича, улавя вниманието. Вторият е свързан с Рупа Госвами – Той е за взаимност, Говиндаджи. А третият е свързан с Рагхунатх дас Госвами – Гопинатх, Той е за раса. Обаче Рупа Госвами е учителят на цялата сампрадая, на цялото движение. Така че щом Радха Говиндаджи са в Печ, Те ни приканват да влезем в това настроение, а ние трябва да осигурим шанс и на останалите да встъпят в такава любяща взаимност с Върховния. И така, ако сме получили благословиите на Рупа Госвами, трябва да помогнем на хората да ги разберат, да дойдат по-близо до този идеал.

 

[1] Еи баро каруна коро

 



ecc214e9dc82bd88374ebd890d41b555-749568

(продолжение с предыдущей пятницы) 

Я счастлив увидеть так много учителей здесь. Иногда люди спрашивают, хотят узнать кто есть кто и что есть что. Так что задают вопрос: „А, между впрочем, сколько у вас учеников?” Потому что может быть думают, что если их у меня много, значит я хороший, великий, благонадеждный гуру, а если их всего несколько – то это не хорошо. Обычно в таком случае отвечаю: „О, у меня нет учеников”. Надо посмотреть на их физиономии. Полное разочарование: „Нет учеников?! Никуда не годится, нет смысла обращать на него внимания.” Однако, когда добавляю потом: „Нет учеников, есть только учителя, которым служить,” тогда следует уже полное недоумение. Это за пределами их способности понять. Но, пожалуйста, поймите, что это глупый вопрос!: „Сколько у вас учеников?” Что? Как будто-то у меня список в кармане, достаешь его и говоришь: „Ну, двести пятьдесять”? Это вообще не правильный вопрос, не подходящий интерес.

И так, почему счастлив тот, у кого есть ученики? Кто в позиции, так сказать, иметь последователей, учеников? Причина не в том, что иногда получает гирлянду или чапати. Но то, которое он не успел сделать, служа своему гуру, которое не успел посвятить своему учителю, он может его дать тем, которых тоже надо было бы считать своими учителями. Таким образом формируется новый круг танца. Потому что один бежит за другим. И в круге танца нет начала и конца. И каждый это очень важный участник. Поэтому желаю всем вам иметь много учеников. Независимо от того, какой вы шанс пропустили в своем служении в качестве ученика, вы сможете это довести до конца будучи учителем. Поэтому Махапрабху сказал: „Вы все должны стать гуру!” Не для того, чтобы занимать высокое место, не для того, чтобы носить интересную одежду, а для того, чтобы суметь закончить то, что не смогли пока были учениками.

Что-то очень-очень важное было упомянуто в песне Нароттама Даса Тхакура[1]. Многие из его строчек очень важны, но одна из них говорит: „О, Ваишнава Госвами, в твоем сердце обитель Говиндаджи.” К счастью, с этого года присутствие Говинды не только теоретическая пометка, а реальность. И другая половина этого предложения: „Все чистые преданные живут в сердце Говинды.” Поэтому так славно стать чистым преданным, потому что тогда у тебя будет божественная обитель.

Присутствие Радха-Говиндаджи не только в ашраме в Печ, но и во всей миссии – это исключительно замечательная перемена. Недавно я разговаривал с одной подругой, которая полувнешний человек в ашраме, и она спросила: „Что нового в ашраме в Печ за прошедший год?” Я подумал: „О, новые перемены? О чем мне говорить – о квадратуре ашрама, о ремонте ли, о чем?” И я говорил об этих вещах, но немного спустя она спросила: „А приход Радха-Говиндаджи?” Тогда я сказал: „Да! Это было настоящей переменой.” Потому что с Ними появилось и одно специальное настроение служения – а именно обмен между слугой и Богом, между человеком и Верховным. Кришна, как Говинда, это хороший пастух, так сказать, тот, кто заботится о Своих, тот, кто их руководит, который относится к ним хорошо и отвечает им взаимностью. Так что это настроение служения должно пропитать повседневные практики преданных.

Не надо устанавливать перед собой слишком высокий стандарт – желая обожать Гопинатха; есть хорошая причина присутствия Говиндаджи и она есть взаимность. Это означает что что бы вы не предложили, вы получите в замен. Это настроение должно возрастать в Печ – что есть кто-то, кто заботится о нас, есть предводитель, есть Бог, кто заботится о нас.

Говиндаджи это один из главных храмов во Вриндаване. Первый связан со Санатаном Госвами – Мадана Мохан – Он привлекает, улавливает внимание. Второй связан с Рупой Госвами – Он для взаимности, Говиндаджи. А третий связан с Рагхунатхом дас Госвами – Гопинатх, Он для расы. Однако Рупа Госвами это учитель всей сампрадаи, всего движения. Так что раз уж Радха Говиндаджи находятся в Печ, Они нас приглашают вступить в это настроение, а должны обеспечить шанс и для остальных, чтобы могли вступить в такую любящую взаимность с Верховным. И так, если мы получили благословения Рупы Госвами, нам надо помочь и другим людям их понять, подойти ближе к этому идеалу.

[1] Еи баро каруна коро

 



ssm_sp

„О, Ваишнава Госвами, моля те, бъди милостив към мен. Освен теб никой не може да освободи падналите души. Къде бих намерил някой друг толкова милостив, просто в присъствието на когото всички грехове побягват надалеч? Ако човек се къпе многократно в свещената Ганг, той може да се пречисти; но твоята сила е толкова голяма, че падналите души се пречистват просто като те видят. Святото име може да освободи тези, които извършват оскърбление спрямо Бог Хари, ала ако някой оскърби теб, за него няма шанс за спасение. Сърцето ти е обител на Шри Говинда, а Говинда винаги казва: „Ваишнавите живеят в Моето сърце.” Във всички възможни бъдещи животи, които мога да имам, жадувам прахта от твоите лотосови нозе. Моля те, считай Нароттама за Свой и бъди милостив към него.”[1]

Много съм благодарен на всички ви, че сте дошли, това е една много добра възможност да празнуваме. Присъствието ви ми напомня моя дълг, защото дългът ми е да извършвам служене към по-висшестоящите ваишнави. Чувствам се много щастлив, защото имам мнозина висшестоящи. В действителност висшестоящите седят откъм отсрещната страна на храмовата стая, а по-маловажният седи отсам.

Но струва ми се, че днес сте дошли за някакво празненство. Какво празнуваме? Моля ви, недейте да чествате човека, чествайте таттва. Нека честваме истината – онази духовна същина, която променя живота ни – защото това е божествената сила. И ако тази божествена сила докосне живота ни, тя променя мисловните ни модели, а има шанс да промени дори идентичността ни. Може да си мислите, че даден човек прави това; съжалявам, но то се извършва от божествената функция. Самата институция, гуру принципът ни въздейства. И затова ако честваме един от множеството гуру, на практика честваме всички гуру. Така че не ставайте жертви на гуруизма. Нуждаем се не от култ към личността, а от божествена култура. Личностна култура – това е, от което имаме нужда. Самастах-гуру е общото тяло на гуру, всички представители на тази божествена функция.

„Просто като те видят, о Ваишнава Госвами, греховете побягват надалеч и аз се чувствам пречистен”. Три велики личности от нашата школа се споменават във връзка с това. Единият е Шрила Прабхупад, който е емблематичен духовен учител. Вторият е Шрила Шридхара Махарадж, който също е много емблематичен духовен учител. И третият е Шрила Пури Махарадж, Бхакти Прамод Пури Махарадж; той също е една много благородна и емблематична фигура на гуру-таттва и гуру в личност. Защо? Ние имаме различни подходи към своя духовен учител. Да речем, можете да го слушате. Много е необичайно, но все пак понякога се случва. Приемате съвета; или пък го пренебрегвате; или наскърбявате учителя си. Има разни начини да се подходи към един духовен учител.

Основен подход към духовния учител е служенето, нали? Казва се, че стремежът на всички ваишнави е едно много специфично състояние, наречено екстаз. Такава е амбицията на всички различни ваишнави. И се казва, че да служиш на Шрила Прабхупад – това е било екстаз. Служейки му е можело да се почувства онази специална сила, което бе спомената и в тази песен. Има и друг подход към духовния учител – той се нарича слушане, внимание към думите му. И се казва, че просто внимателно да слушаш Шрила Шридхара Махарадж – това е било екстаз. Дори не се е налагало да му служиш кой знае колко – достатъчно било да слушаш, да внимаваш, и това било екстаз. Но знаете, с напредването на Кали Юга способностите на ваишнавите намаляват. И така, за Шрила Прабхупад било малко служене, за Шрила Шридхара Махарадж било само слушане. Но в крайна сметка, на Шрила Пури Махарадж не се налагало да му служиш, не се налагало да го слушаш – достатъчно било да го видиш. Защо? Защото той бил като дядо на всички ваишнави, без значение от коя школа, държава или мисия са… Бил много стар и слабичък, през цялото време седял в стаята си, без да се движи, без да излиза навън. Всички идвали, влизали в стаята му и молели за благословии. И в погледа му човек можел да прочете: „О, присъствието ми тук е ценено. Той ми вярва, харесва му, че се стремя.”

Това е празник. Ако помним, че като служим, като слушаме, като виждаме чистия предан можем да напредваме – това е истински празник.

 

(следва продължение)

[1] Еи баро каруна коро – предана песен от Нароттам дас Тхакур

 



Murari-gopis

(продължава от предишния петък)

Въпрос на Камен: Можем ли да кажем, че където има вяра, няма бхакти и където има бхакти, няма вяра?

Свами Тиртха: Много добър въпрос! Не бих казал, че ако го има едното, другото не може да съществува. Не бих казал това. Но определено на най-висшите нива на раса има само един елемент. Спомнете си когато Кришна изчезнал от танца раса и гопите хукнали да Го гонят, като почти щели да Го хванат. Тогава Кришна малко се пообъркал: „Какво да правя сега?” На това му се казва истински момент – Богът да се озадачи. Той не знаел какво да стори и затова решил: „Я да взема да покажа божествения си облик.” Незабавно седнал зад един храст и проявил Своя Нараяна аспект – с четири ръце, цял в красота и слава. Гопите изскочили от храстите и само щом видели там да седи Нараяна, казали: „О, намо нараяная! Виждал ли си нашия Кришна?”

Разбирате ли – вярата е за Бога, а любовта е „за нашия Кришна”. Защото „Той е наш! Не ние сме за Него, а Той е за нас!”

На друго място Той казва: „Скъпи гопи, Аз трябва да ида в Матхура, трябва да ида в Дварака. Ще ставам цар, затова, моля ви, бъдете удовлетворени! Прекарахме си хубаво, но вече свърши. Все пак можете, например, да медитирате над Мен.” Ала какъв бил отговорът на гопите: „Медитация ли? Проста, суха, теоретична медитация!? Не, ние искаме Теб!” Така че можем да кажем: на най-висшето ниво на раса няма дори вяра, единствено този трепетен порив.

Добре, сега разбрахме нещо за нашата цел. Моля ви, разгледайте и настоящата ни позиция. Но не се тревожете, не е безнадеждно. Кое ни носи надеждата? Че вярата ни ще ни отведе до входната врата на любовта.

Благодаря ви за тези теми. Днес разбрах нещо – преди имах само един опонент – знанието. Сега разбрах, че имам два – и вярата също.

 



in my heart

Въпрос на Махадев: Можем ли да кажем, че вярата като абстрактна тема е като айшваря-раса и че има нещо повече, което може да се добави към вярата, което обикновено наричаме мадхуря-раса, чиста любов – према? Можем ли да кажем, че те са едно и също теоретично, но има някои фини разлики между двете?

Свами Тиртха: Нека започнем с класификацията на Рупа Госвами: адау шраддха[1]първата стъпка е вярата. Или по-добре да идем на приземния етаж. Кое е преди вярата? Преди вярата са сукрити. Сукрити, благочестивите дейности, ще ви доведат до нивото да сте способни да вложите вярата си в чист човек, в чист процес. Ако имаме щастието да посветим вярата си, започваме да общуваме с верните хора – адау шраддха татах садху-санга. И един много специфичен тип общуване е когато се обричаме да следваме дадено учение. Тогава на практика следвайки напътствията на наставниците, можем да започнем бхаджана-крия, или дейностите в преданост, в обожание. Резултатът от бхаджана-крия, или да го наречем активния бхаджан е, че ще бъдете пречистени. Това се нарича анартха-нивритти – да не се подхранват лоши навици. Как можем да достигнем това ниво? Ако сте фокусирани върху своите анартхи (недостатъци) и винаги мислите за това как да не подхранвате лошите си навици, ще развиете анартха съзнание. Постоянно ще мислите за своите анартхи. По тази причина преди това е бхаджана-крия. Бхаджана-крия казано по друг начин е артха-правритти развиване на духовни ценности. Така, следвайки духовния процес, можем да се пречистим от своите грешки или недостатъци. Сетне, чрез по-високите степени на освобождение от привързаностите и развиване на вкус, можем да достигнем до нивото на бхава или према. Така че в тази картина вярата е като встъпление към целия този процес, в другия край на който е чистата и екстатична любов.

Бхакти е изключително мистичен процес. Разбира се, вярно е, че инструментът и целта са едно и също. Ако целта е екстатичната чиста любов към Бога, тя би трябвало да е еднаква и с първата стъпка – каквато е началната вяра. При все това, има малка разлика между двете.

Но е вярно, ако гледаме на вярата като на обичайния път на религиозна практика, че тя ще ни отведе най-много до величествения аспект на Бога. А това е подход тип аишваря. Ала Кришна казва в „Гита” два пъти – а Той много рядко повтаря едно и също послание – „Единствено чрез преданост човек може да Ме разбере такъв, какъвто съм.[2] Така че само чрез преданост можем да влезем в прегръдката на Бога. Затова можем да кажем, че вярата не е достатъчна за това. Трябва да имаме вяра, че ще получим поканата. Обаче факторът е поканата, а не нашата вяра. В това е разликата. Ние вярваме, че божествената любов ни води нататък.

Но нека разгледаме същото по отношение на садху наоколо. Можем да кажем, че вярата се равнява на теорията или ума – тя е като духовен факт. Ако приемете гуру с ума си, теоретично, ще имате толкова много проблеми. А ако приемете своя садху със сърцето си, с чувствата си, ще можете да дойдете много близко до него. Защото гуру е много особен принцип – може да ви въздигне или да ви пречупи. И тъй като искаме да постъпим в школата на емоционалния подход към абсолютната истина, по-добре да приемем нашия садху със сърцето. Но препоръката е: първо проверете, пък после обиквайте. Не обратното: най-напред бързо се влюбете, пък сетне опитвайте да анализирате. Аз чаках моя учител пет години, преди да започна да го тормозя.

В този смисъл вярата и любовта са напълно различни. Резултатът от тях ще бъде напълно различен. Едната е нещо теоретично, а другата – истинско, същностно. И не говорим просто за човешки, светски емоции – не! По-скоро за божествени чувства. Защото окончателната идентичност на нашата атма, на душата ни, е ананда-мая. Това означава „направена от блаженство”. Това е емоционалният ни аз. Ние имаме екзистенциална част, която отговаря на аспекта сат; съзнателна част, която отговаря на аспекта чит; и емоционална част, която отговаря на аспекта ананда.

(следва продължение)

[1] „Бхакти Расамрита Синдху”, Пурва, 4.15

[2] „Бхагавад Гита” 18.55; 11.54



japa

(продължава от предишния петък)

Чувствата на един ваишнава са: „Аз съм за Него, създаден съм за Него”. В книгата „Кришна – изворът на вечно наслаждение” има едно определение за полубог, за дева. Там се казва: „Тези божествени същества живеят единствено за Кришна”. Тат-прия-артха. Тат означава „това, Той”. Прия означава „щастие” или „блаженство”; а артха означава ориентацията на ценностната система, за какво си „за”. И така, те живеят единствено за щастието на Кришна. Искате ли да станете полубогове – да живеете единствено заради щастието на Кришна? Или да го кажем иначе – понеже „полубог” не звучи особено привлекателно за преданите – искате ли да станете ангели? Да! Знаете, да се вярва в ангели е много популярно в наши дни, всеки общува с ангелите. Но самите вие можете да станете като ангели. Да живеете само за Бога и за Неговото щастие – тогава сте ангели. Затова, моля ви, спомнете си онова красиво тълкувание на Харе Кришна маха-мантрата. Помните ли?

Према: Кое?

Свами Тиртха: О, има много! Нека започнем с едно. Но недейте да изричате тълкуванието на Рагхунатх дас Госвами – то не е публично. И така, има множество различни обяснения на тази мантра. Като цяло, в мантрата нашите ачарии описват Кришна и Радха – как се гледат един друг, как се срещат. Например, Бхакти Промод Пури Махарадж дава много красиво тълкувание. Рупа Госвами, Джива Госвами, Гопал Гуру Госвами – всички те тълкуват маха-мантрата. Така че има много обяснения. Но можете да повтаряте маха-мантрата и в едно специфично настроение на търсене. Ако сте слепи, ако не виждате Бога, какво ще кажете? Трябва да кажете Харе Кришна, което означава: „Къде си, мой Господи?” Тогава какъв ще бъде отговорът? На Харе Кришна отговорът е Харе Кришна – с малко по-различно значение. Понеже първото беше: „Къде си”?” а второто е: „Тук съм”. Ако има въпрос, има и отговор. „Къде си?” „Тук съм.”

Това удовлетворява ли ви? Защото все още сте си в мрака. Разбрали сте, че има някой, обаче кой е? Как бихте могли да попитате кой е? Да, Кришна Кришна – „Ти ли си? Кой си Ти?” И какъв ще бъде отговорът? Харе Харе. Но какво означава Харе Харе? „Аз съм твоето щастие!”

Добре, вече знаем, че има някой. Знаем също и че Той е за нашето щастие. Разбрахме още и че Той отвръща. Да продължим ли да питаме? Какъв е следващият въпрос? Може би Харе Рама. Тогава какво значи Харе Рама?

Рамвиджай: „Кой е с Теб?”

Свами Тиртха: Виждате ли, различните ачарии дават различни тълкувания. Ала това обяснение е по-земно, по-отчаяно; то гласи: „Обичаш ли ме?” – Очаквате ли някакъв отговор? Какъв е отговорът на това Харе Рама? Да, отново Харе Рама – но с какво значение?

Коментар: „Разбира се, че те обичам.”

Свами Тиртха: Да, обаче има ли и още нещо? „Аз те обичам, но ти обичаш ли Ме?” Коя е следващата стъпка? Рама Рама. Какво значи? Това донася пълното отдаване със смисъла на „Аз съм Твой”. И накрая какъв е последният ред от мантрата?

Ядунатх: „Ти си мой”. Харе Харе.

Свами Тиртха: „Аз съм Твой и Ти си мой.” Така че ако преданият е създаден за Бога, моля ви, не компрометирайте Неговото творение. Не се проявявайте като недостатък в творението Му. Моля ви, търсете; мантрата е за търсене. Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе. А ако търсите, ако питате, ще има и отклик.

 



lightsword

(продължава от предишния петък)

Каквото и мъничко, незначително служене да отдадем на Бога, то определено ще донесе резултат. Лила Аватар Прабху ми каза сутринта, че посещава лекции от две години. Аз му отвърнах, че посещавам лекции от… не знам, не мога да сметна. Да речем, от двайсет години. И да ви кажа право, не чувствам никаква промяна. Това не означава, че още от самия пръв момент съм имал пълна реализация и съм бил толкова съвършен отначалото, че е било невъзможно този стандарт да бъде подобрен. Знаете ли, казва се, че бхакти е много бърз процес; при все това понякога имате усещането, че изглежда много бавен. Точно като да миеш въглен. Без значение колко миеш въглена, той си остава черен.

Понякога извършвате духовната си практика и не усещате резултати. Посещавате лекции от двайсет години и чувствате: „Хей! Няма полза от ходене по лекции! Дали да не заживея по различен начин. Слушам все същото старо послание през последните двайсет години – че Кришна е Върховният Бог – ама знам ли? И че трябвало да правя разни неща, а мен ме мързи…” Старите ви приятели, съмненията, може да се завръщат от време на време. И така, след двайсет години решавате: „От днес заживявам по новому, вместо да ходя на тия лекции без никакъв резултат! Ще започна свой личен живот.” Можете да заживеете свободно. И след две години свободен начин на живот, ще се окажете със същото усещане: „Няма промяна, няма резултати.” През тези двайсет години сте научили, че простият начин на живот може да доведе до някои кармични резултати. Но през двете години сте проверили „Не, съжалявам! Няма никакви резултати, добре съм си! Все още съм си като в началото, като след двайсетте години. Като след двайсет и две години. Никакви резултати.”

Обаче моля ви, скъпи мои, недейте да се отказвате – нямам предвид от кармичния начин на живот. Защото какъв е резултатът от вашето двайсетгодишно слушане на лекции? Че все още седите тук. Така че вашите духовни дейности принасят много фини, много деликатни плодове, но има плодове. По същия начин и свободният начин на живот ще донесе много фини плодове. Само дето знаете какъв ще е резултатът от двайсетгодишно служене. Ала не знаете какъв ще е резултатът от двайсет години кармичен живот. Затова нека по-добре се придържаме към версията, която сме опитвали. Защото понякога преданите наистина могат да имат чувството: „Откога правя това, а няма промяна. Къде е това съвършенство? Какъв е този екстаз?’

Веднъж в Нандафалва имаше лекция и към края ѝ, когато имаше въпроси, един млад човек попита: „Все споменавате този екстаз – можете ли да кажете нещо за него?” Отвърнах: „Но слушай! Та ние през цялото време за това говорихме.” След пет минути той отново подхвана: „Но какъв е този екстаз?” Три или четири пъти се връщаше на същото, въпреки че това беше основаната тема на цялата лекция. Добре, а как да открием това необикновено чувство? Нека ви разкажа друга история. Един от моите много скъпи братя, който е като сияен пример на вярата за мен, когато срещна бхактите, веднага бе запленен. Той живееше в Будапеща и знаеше, че ашрамът на бхактите е в едно съседно село. Но не разполагаше нито с адрес, нито с информация в коя част на селото са, че да ги намери. И що да стори? Отишъл в селото и отчаян вървял по улиците, викайки високо: „Харибол! Харибол!” – в търсене на преданите. И какво се случи? В крайна сметка той откри ашрама. Тогава, като се присъедини, беше в пълен екстаз в течение на седем дни. Наистина го нямаше! А пък веднъж имаше голяма програма, голямо събиране, голям киртан с танци. И след киртана той попита проповедника: „Можеш ли да ми кажеш какво е това много специално чувство в края на киртана?” „Ами знаеш ли, това е екстазът.” Така че понякога го изпитвате, но не знаете, че ви принадлежи. Оттогава и досега той все още е много добър киртания – певец и танцьор.

Понякога можем да поддържаме същия стандарт двадесет, тридесет години, цял живот. Така че не се тревожете ако след две ли след двайсет години все още не долавяте незабавните резултати на пълното съвършенство.

 

(следва продължение)

 



following the footsteps

(продължава от предишния петък)

В крайна сметка можем да кажем, че причината на всички причини е една – Кришна. Но за да преумножи щастието си, Той разширява Своите енергии. Това е нашето тълкувание за тази множественост, която се проявява в света. Той иска да се разшири. И една от най-великите и най-могъщи експанзии на Неговите енергии е божествената любов. Някои казват, че Бог е любов; те се наричат „религиозни хора”. Други казват, че любовта е Бог; те се наричат „страстни”. Но тъй или инак, аз казвам, че Бог е красота. Кришна е върховната красота. Но тогава къде е любовта, къде е божествената любов? Божествената любов е проявена като много специална личност и това е Шримати Радхарани. Възможно ли е на любовта да не ѝ достига красота?

Отговор: Не.

Свами Тиртха: А възможно ли е на красотата да не достига любов?

Коментар: В материалния свят много често.

Свами Тиртха: Това много често се случва. Затова красотата търси любовта. В дневниците на Сварупа Дамодар Госвами, който е бил като личен секретар на Чайтаня Махапрабху, той дава много специален и много важен стих. Казва: „Радха и Кришна, тези две личности, макар изначално да са едно, се отделят един от друг, за да бъдат привличани един към друг отново и отново. И понякога, когато се срещат, прегръдката им е толкова силна, че губят отделната си идентичност. Именно тази загуба на отделната Им идентичност е Чайтаня – когато принципът на единение между красотата и любовта е толкова мощен, че надделява над принципа на разнообразието. Мога ли да ви попитам, не е ли това основната тема на нашата вяра?

Отговор: Нашата основна вяра е, че има местенце и за нас там.

Свами Тиртха: Благодаря ви, това е много хубаво мнение. Но моята лична вяра е, че следвайки стъпките на великите можем да постигнем целта си. Вяра. Не е достатъчно да посветите вярата си на някакви теологични истини или факти. Или да станете фанатици на някакви догми. Или да вярвате в някакви теории. Трябва да имаме вяра и в практиката. Вярата е жив принцип. Понякога тези абстрактни учения за някакви много висши усукани истини са толкова далеч от нас. Но нека намерим нещо по-близичко, на което можем да посветим вярата си.

Кришна знае това желание на хората за практическа вяра, не за нещо теоретично или абстрактно. Затова Той ни дава различни обекти на тази практическа вяра. Един от тях е Радха Кунда – вярата, доверието в светите места. Ако посещавате свети места, нивото ви на съзнание незабавно ще се извиси. Затова посещаваме тиртхите – за да извисим своето съзнание. Друг свят обект, в който влагаме вярата си, са светите ваишнави наоколо. Садху-санга, святата общност, е божествен принцип, достигащ до нас. Затова трябва да се отнасяме с нея по божествен начин. А не да сме принудени да я ценим. Веднъж един предан запита Гурудев: „Как можем да отсъдим до какво ниво е достигнал даден предан?“ Гурудев практически се разстрои от този въпрос. Той каза: „Ваишнавите не са дадени от Кришна, за да бъдат съдени, те са тук, за да им служим.” Защото това е божествен принцип, проявен в божествени личности. Затова винаги се стремете да се отнасяте към ваишнавите около вас по такъв начин. Друг аспект на нашата практическа вяра е духовната ни медитация – например святото име. Или каквото и да било мъничко незначително служене, което можем да поднесем на Бога – то определено ще донесе резултати.

(следва продължение)