Calendar

January 2019
M T W T F S S
« Dec    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  



Български issues

27750226_10215514171594213_6329363684415954180_n

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2013, вечер, София)

Въпрос на Парамананда: Имам въпрос за мантруването. Веднъж по време на посвещение Шрила Шридхара Махарадж казва, че мантруването без броеница е липса на служене към Радхика. Не е служене. Бихте ли обяснили какво означава това и защо е така?

 Свами Тиртха: О, това е твърде висше. Сложно е, не знам. Шрила Шридхара Махарадж е много божествен. Аз съм щастлив ако мога да получа няколко трохи от неговото чапати, а не да се храня на трапезата му.

Но ти попита за мантруването и аз много се зарадвах на тази тема. Защото какво е мантруването? В началото начинаещият бхакта може да си мисли: „О, аз възпявам светите имена. И аз мога да използвам маха-мантрата за своето пречистване.” Или „Аз мога да се възползвам от маха-мантрата, за да постигна духовните си цели.” Което е груба злоупотреба. Всяко нещо, което е по-висше от нас, не бива да го използваме; трябва да му служим и да го ценим. Така после ще разберете: „Не мога да използвам маха-мантрата. Има само една причина да възпявам тази мантра и тя е да славя Бога.” Това е по-добро разбиране, но все още не е краят на историята, защото още по-нататък ще разберем, че мантруването е възхвала на срещата между Радха и Кришна.

И така, повтарянето на маха-мантрата няма функцията на обикновените мантри. Тя е встъпване в много специфичен и възвишен тип духовен мистицизъм. Въпреки че е открита, публична мантра.

Но най-висшата версия е, когато мантрата иска да бъде повтаряна. От начинаещата степен, когато „Аз казвам мантрата”, трябва да стигнем до оттатъшната страна – че мантрата иска да бъде повтаряна. Маха-мантрата се нуждае от хора, които да я възпяват. Толкова е прекрасно да има покана свише! Не вие използвате или злоупотребявате с една духовна възможност, а сте поканени и въвлечени в много фин и много висш тип служене.

И маха-мантрата е съвсем простичка мантра – само три думи. Това не са осемнайсетте хиляди стиха на „Шримад Бхагаватам”. Само три думи: Харе, Кришна, Рама. Ако попитаме коя е най-често повтаряната от ваишнавите дума, някои може да си рекат: „Кришна”. Но това е грешка, не е „Кришна”. „Харе!” „Харе” се споменава много повече пъти в мантрата, било от „Кришна”, било от „Рама”. Оттук ясно личи кой е най-важният в тази мантра. На чие име се набляга още, и още, и още.

Същевременно тази мантра в действителност е есенциалното резюме на нашата философия. Защо? Кое е най-висшето ниво, върховната концепция в нашата философия?

Парамананда: Радха-дасям?

Свами Тиртха: Махапрабху би казал: „Влез по-надълбоко!” Не е радха-дасям, служенето към Шримати Радхарани. Какво е чувството на Шримати Радхарани? Раздяла! Най-общо религията означава просто: „Искам да се доближа до Бога! Искам да съм в компанията на Бога! Търся Го.” Това е добре. Но по-висшата степен на същото духовно търсене, където чувствата са много по-интензивни, е когато сте разделени от Него. Когато сте заедно с някого, приемате това лековато. Фамилиарността донася презрение. Обаче ако някой ви липсва, тогава чувствате нуждата.

Но тогава по какъв начин раздялата се съдържа в мантрата? Как присъства там по скрит начин? Много лесно – Радхарани не е спомената директно. В други главни мантри на други сампрадайи (школи) например съществува мантрата Радхе-Шям: Радхе-Кришна, Радхе-Кришна, Кришна-Кришна, Радхе-Радхе. Радхе-Шям, Радхе-Шям, Шям-Шям, Радхе-Радхе[1]. Радха-Кришна-Шям. А тук – Харе-Кришна-Рама. В нашата маха-мантра Радхарани е скрита, не е директно спомената. Това е много висше разбиране. Не е пряко назоваване на нашата възлюбена, а индиректно – свакия и паракия. Радхе-Кришна Радхе-Шям – това е свакия, официално. Харе-Кришна е отвъд тези ограничения. Така че това е отворена мантра, не е тайна. При все това е изключително тайна, върховно секретна! И нашите ачарии дават своите тълкувания на маха-мантрата. Някои от тях бих изрекъл тук, други не бих изрекъл.

Въпрос на Крипадхам: Гурудев, споменахте, че в мантруването има няколко степени. Интересува ме втората част във връзка с обожание. Какво трябва да направи човек, който осъзнава, че трябва да обожава, но не може. Теоретичното разбиране е налице, той знае, че това трябва да се прави, обаче не може да го извършва правилно вътрешно. И мантруването му се превръща в оскърбление.

Свами Тиртха: Веднъж един млад бхакта попита Гурудев: „Чувствам, че ако предлагам храната си на Кришна, това е оскърбление. Затова ми е неловко да предлагам храната си.” Тогава Гурудев каза: „Е какво, бхога[2] ли искаш да ядеш? Може днес това да е за теб някаква ритуална формула, но въпреки всичко трябва да го правиш! За да се превърне в чисто предано служене.”

Мисля, че е много подобно с всеки друг вид служене, включително и с мантруването. Дори и да не чувстваме висшия екстаз, който описват ачариите, трябва да го правим – стараейки се да избягваме грешките и да подобряваме качеството на своето мантруване. Защото това е начинът да стигнем до по-дълбоко осъзнаване. Не се притеснявай, Кришна чува молитвите ти! Божественият звук е пряка връзка, градски разговор.

[1] Маха-мантрата на Нимбарка Сампрадая

[2] Неосветена храна

 



13824f74272885ffebf9e39095f2d2da

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2013, вечер, София)

(продължава от предишния петък) 

Какво се случва ако душата напусне тялото? То започва да се разлага, нали? Това доказва, че именно присъствието на душата поддържа цялата система функционираща. Този по-висш тип енергия я кара да действа. И така, първите два признака на душата са съзнанието и жизнената енергия – прана. Ако виждате някъде да е проявен живот, трябва да знаете, че там има душа. Ако виждате съзнание, трябва да знаете, че там има душа. Но знаете, сега живеем в свят, където светостта е развенчана. Макар да виждаме живот, мислим си, че това е само материя. Виждате живо тяло, а считате: „О, това е материя!” А каква е визията на светците? Те виждат мъртва материя, а чувстват, че е нещо живо. Виждате ли какво изкривяване ни е сполетяло? Изгубили сме духовния си взор! Затова трябва да си възвърнем тази божествена визия – да виждаме присъствието на душата, да виждаме присъствието на Бога, Кришна.

А за да съживим своето изначално съзнание, трябва да извършваме някаква духовна практика. Възпяването на святото име ни помага да разкрием оригиналната, божествена реалност. Ако някой е успял да постигне това, ако е надмогнал грубите природни закони, ако наистина е одухотворил тялото си, тогава дори и след като го напусне, то няма да се разложи. Може да си мислите, че това е нещо като приказка, но има някои велики светци, чиито тела не са се разложили. Един от тях е християнски светец от XX век. Той станал монах на осемнайсет години. Много скоро започнал да получава стигмите на Христос, в съвсем млада възраст. От ръцете и от тялото му течала кръв, особено докато правел литургия. Имал духовни видения, можел да вижда миналото и бъдещето на хората. Можел да чете мислите им. А главната му служба към хората била изповедта. Но ако някой бил неискрен, той го изхвърлял. Нямало начин да го измамите: „Ще кажа само половината си тайни”. Нямало как – той имал този поглед. Какво е това – това са симптомите на велик йоги. Да вижда миналото и бъдещето, да прозира в дълбочина мислите на другите хора, да чете ума им. И много други характеристики. Името му било Падре Пио. Хората получавали изцеление при него, много други мистични преживявания се случвали с и около него. И после, когато бил много стар, той умрял. Погребали го, а след 20 години отворили гробницата. И какво станало? Не костите, а цялото тяло било там. Само някои малки части не били в добър вид, иначе цялото тяло било напълно запазено.

Какво ни говори това? Че можете да надмогнете ограниченията на природата, нейните основни функции. Това е възможно. Но не се притеснявайте, няма да отваряме гробовете ви след 20 години. И няма значение дали тялото ви се е разложило или не. Така че моля ви, не полагайте усърден труд да запазите добра форма след смъртта. Не в това е всъщност смисълът. То е страничен ефект на светостта. Въпросът не е: има ли живот след смъртта? Въпросът е: има ли живот преди смъртта? Кое наричате живот? Опитите си да оцелявате? Страстните си занимания в града с деветте порти? Нима това е живот? Не! Не е живот. Това е смърт. Трябва да навлезем в истинския живот, в същностния живот. А истинският живот е животът в преданост, животът, посветен на Бога. Това е начинът да надраснете смъртността. Тогава можете щастливо да пребивавате в своя град с девет порти.

Какво се случва с човечеството през последните векове? Постигнали сме комфортен живот, а междувременно сме започнали да се оплакваме от всичко. Имаме цивилизация на удобства и култура на оплаквания. Нека променим това. Едно от изискванията към практикуващите йога е удовлетворение, доволство. Така че трябва да го прилагаме. Нашата чаша не е полу-празна, а полу-пълна.

И така, за да живеете щастливо в своето тяло, трябва да цените и грижовно да храните душата си. По този начин можем да разберем, че сме духовни същества, че сме различни от тялото. Тялото действа под опеката на материалната енергия, но ние не бива да действаме под опеката на материалната енергия. Това е голяма промяна. Как да я подпомогнем? Как да пречистим портите? Как да постигнем постоянно телесно отъждествяване, а това означава как да добием духовно тяло? Възпявайте имената, пречиствайте съзнанието си, навлезте надълбоко в мистичната реалност на посветеността. Оставете Кришна да ви ползва, вместо вие да се опитвате да ползвате Кришна.



12075098_925819244164354_2838369703457369813_n

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2013, вечер, София)

(продължава от предишния петък) 

Докато имаме материално тяло, ще имаме и подтици, и ще трябва да се грижим за сетивата си. Да вземем за пример ушите – ушите винаги искат да слушат нещо. „Дайте новия боклук! Имаме ли някакви лоши новини за този човек?” Много сме алчни за нещо лошо, негативно. Казва се, че лошата вест три пъти е обиколила земята, докато добрата още си връзва обувките. Така са устроени тези сетивни функции: да улавят лошите новини. Тогава какво да правим? В древни исторически времена понякога са изваждали очите или са сипвали разтопено олово в ушите. Добър начин да се спрат сетивните функции, а? Но аз не ви препоръчвам, ако искате да контролирате слуха си, да сипвате горещо олово в ушите си. Контролът трябва да е по друг начин. Щом имаме способността да чуваме, трябва да я прилагаме в служба на Кришна. Щом имаме способността да виждаме, нека не се вглеждаме в недостатъците на другите; по-добре да съзерцаваме красотата на муртите. И т.н – можем да въвличаме сетивата в служене. По този начин, ако вратите на тялото са заети с предано служене, самото тяло ще се пречисти. Тогава то вече няма да е страстно, а става саттвично. По-нататък в „Гита” се казва, че когато дверите на тялото са озарени, това е знак за духовно извисяване. Понякога е трудно да се разтълкува какво означава това. Но е много лесно – просто погледнете лицето на някой предан! Тогава незабавно ще разберете какво е това сияние, какво е това озарение. Защото ако се занимавате с предано служене, ще заблестите с един специфичен заряд. И вашият град-тяло вече няма да е страстен, а ще е съвършен инструмент за постигане на духовните ви цели.

Обаче за да функционира тялото правилно, трябва да се грижите за тези врати, да се грижите за телесните нужди. Кришна ни дава храна. Кришна ни дава доброто послание на духовното знание. Кришна ни показва Своя прекрасен облик. Чрез святото име всички характеристики и аспекти на Върховния се разкриват пред нас. Затова най-добрата заетост на тялото и ума е култивирането на тази божествена връзка, преданото служене – практиката на бхакти-йога, свързаност чрез обич.

Какво се случва ако някой предан започне да възпява светите имена? Неговите или нейните врати ще се променят. Вратите на тялото се затварят за глупостите, за всички материални импулси и единствено духовното може да прониква през тях.

Най-напред какво ще ви се разкрие чрез името? Самото име. Как така, чрез името – името?! Да, чрез името, името – защото това е практика и ще достигате до все по-проникновена визия. И така, посредством този прекрасен процес на възпяване на Божиите имена, нещо ни се разкрива. Наам, името; а кое е второто? Рупа; какво е рупа? Рупа означава форма; други значения? Красота. Сребро. Други значения? Рупа Госвами! Други значения? Рупа Манджари. И така, чрез името най-напред разбирате името, а с по-нататъшния напредък на вашето просветление ще разберете красотата – формата на красотата и красотата на формата на Кришна. И макар че Кришна е черен, тъмен, въпреки това ще доловим и сребристия оттенък, който е там около Него. А това е истинската красота! Тъмното сребро или сребристата тъмнина. Ала ония, които ще ни разкрият подобни съкровени дълбини на нашите духовни идеали са именно тези две личности – Рупа Госвами и Рупа Манджари. Затова всички ваишнави, принадлежащи към тази школа, се наричат рупануга-ваишнави – следовници в стъпките на Рупа Госвами. Така че вие сте последователи на красивата форма, и тя не е външна форма, а духовната форма на красотата.

И какво друго се разкрива чрез името? Гуна, прекрасните качества на Кришна. Ананта Шеша, предвечната змия на безкрайността, олицетворяваща безграничното многообразие на вселената, притежава хиляди глави. А на хилядите си глави има хиляди усти. И макар устите Му да са постоянно заети с възхваляване качествата на Кришна, въпреки това Той не може да достигне предела им. Кришна, Богът, притежава неизброими качества. Някои са второстепенни, други са главни. Мисля знаете кои са главните Му аспекти.

И накрая ни се разкрива още нещо. Разкрива ни се лила. Лила значи игра, забавление, приключение. Нашият Бог не е някаква скучна личност, седяща на трона на абсолютната вечност без да прави нищо. Той е готов да участва в играта. Или може би ние трябва да сме смирено готови да участваме в Неговата игра – ако получим покана. Но посредством името можете да навлезете във всички тези тайни на духовното просветление – в мистиката на името, на формата, на качествата и на игрите на Бога. Тогава заживявате в един различен град – не сте вече жител на материалния, изпълнен със страсти град, а ставате жител на един духовен град. Ето как материалното тяло може да бъде одухотворено. А какво става по-нататък? Можете да надмогнете ограниченията на природата.

 

(следва продължение)

 



45057872_724484137922621_282523034630225920_n

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2013, вечер, София)

Говорейки за изкуството на действието, Кришна казва: „Когато въплътеното живо същество овладее своята природа и в ума си се отрече от всички дейности, то живее щастливо в града с деветте порти, без да действа и без да причинява действие. Въплътената душа, господар на града на своето тяло, не поражда дейностите, нито кара хората да действат, нито създава плодовете на дейността. Всичко това се върши от гуните на материалната природа.”[1]

Какво е предназначението на един град? Да дава подслон на гражданите. Въпреки че се казва: да живееш сам в гората – това е истинска духовна практика; двама са село; трима са град; четирима – война. Така че градът по природа е място на страсти. Какво има в града? Денонощно сетивно наслаждение. Аз се чудех какво е това зарево над върха на Витоша. Мислех си, да не би някаква божествена сила да увенчава вашата свещена планина. Но после разбрах, че това е нощно осветление за скиорите. Така че няма нищо божествено в това, съвсем материално е. Сетивно наслаждение ден и нощ. Градът по природа е изпълнен със страсти. Какво няма в града? Чуруликане на птици, нощем да гледаш звездите и много други естествени неща. Да правиш йогийски дихателни упражнения в града означава да си съкращаваш живота – вдишваш целия смог. Така че градът по природа е страстен. При все това, той би трябвало да служи на гражданите – не на нивото на сетивното наслаждение, а на по-високо ниво на съществуване.

Тук научаваме за града с деветте врати. Какъв е този град? Този град е човешкото тяло. Кои са деветте врати? Това са сетивните органи. Казва се, че в началото Творецът пробил вратите отвътре навън. Затова и естествените функции на сетивните органи са привлечени към външното. Очите ви гледат навън. Ушите ви слушат външните звуци. Точно както и моите очи бяха насочени навън, гледайки короната от светлина над Витоша – и се оказа, че греша. Мислех си, че това е нещо духовно, а то не беше. И така, тези различни сетивни функции съществуват за получаване на информация. Обаче много често се заблуждаваме.

Кои са деветте врати? Устата, двете очи, двете уши, двете ноздри, гениталиите и отходния канал. Вратите служат за преминаване. Обикновено някаква информация и енергия преминават навътре и навън. Но те са също и за излизане, за напускане. Когато умрете, когато трябва да напуснете тялото, вие излизате през тези врати. Ако излезете през по-високите двери, достигате до по-висше местоназначение; напуснете ли през по-долните, ще достигнете и по-низше място. Затова човек когато умира изхвърля изпражнения и урина. Някаква част от енергията излиза оттам. Но един йоги трябва да напусне тялото си през по-високите порти; а има и една скрита най-висока врата на тялото – това е брахмарандра, мъничкият отвор най-отгоре на черепа. При бебетата той е мек, както и при някои възрастни, чието детство още не е приключило. Но всъщност това е вратата, през която влиза божествената енергия, а също и мистичната порта за напускане на тялото – ако пътуването ви в живота е приключило.

И така, ако тялото е сравнено с град, градът с деветте порти, трябва да ви кажа, че този град също е страстен, досущ като градовете отвън. Щом имате материално тяло, ще имате и сетивни желания – това е неизбежно. Да вземем за пример глада. Веднъж пътувах с една група хора и някак малко закъсняхме за вечерния прасад, така да се каже. И усетих, че им ставаше все по-криво, всеки бе по-нервен от обичайното. А накрая, когато стигнаха до масата, всички се втурнаха и, извинявам се за израза, практически ядяха като прасета. Така че ако сте гладни се чувствате много притеснени. Искате да удовлетворите това сетиво – езика. Затова за съпругите е препоръчително, ако имат да съобщават някаква тежка вест на съпруга – например, че е дошла някаква много голяма сметка или че утре искате да идете да пазарувате – ако мъжът ви се прибира след тежък ден, първо му сервирайте храна, а след това новината. Защото тогава ще е по-спокоен и ще може да го понесе: „Добре, добре!” Внимавайте за последователността: първо храната, после новината.

Така че сетивата са много могъщи, увличат ни в определени дейности. Не искам да описвам функциите на останалите сетива, по-висши и по-низши. Всички те имат своите нужди, желания, въжделения и какво ли не. Но мога ли смирено да привлека вниманието ви към факта, че не сте това тяло?

 

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 5.13-14



d606df4d898c1d1397424f47ac24540b

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2013, сутрин, София) 

Въпрос на Крипадхам: Имахме дискусия на една от нашите срещи. Дори след това имахме домашно, което беше: „Какво ще направим, ако директно срещнем Бога?” Ако може да споделите с нас какво би било правилно?

Свами Тиртха: Това е много сериозна тема. Но нека започнем с нещо весело. Може да видите колко изкривена е настоящата епоха. Някои хора очакват среща с извънземните, не с Бога. Веднъж чух един така наречен „проповедник” на тази „вяра”: „В случай, че срещнете извънземните, трябва да имате бутилка бира у себе си, защото те много обичат бира. Обаче трябва да носите и сламка, много е важно, понеже те не могат да пият от бутилка.” Хората са готови да вярват в какво ли не! Хайде стига! На извънземните им е притрябвала вашата бира?! И не могат да пият от бутилка – ама че глупост! Това просто показва докъде е стигнал животът; хората толкова жадуват за нещо: „Животът ми е толкова нещастен! Нещо трябва да се случи! Поне извънземни да дойдат!” Но по-добре да насочим вниманието си към Бога.

Има една древна история. Живяла една старица, която събирала съчки и носела огромен наръч на гръб. Понеже била религиозна, носейки този тежък товар, тя въздишала: „Ох, Нараяна, Нараяна! Ох, мой Господи! Ох, Боже мой!” Молела се, което е хубаво. Докато мъкнела наръча, той толкова ѝ натежал, че трябвало да поспре за малко да отдъхне. И отново, сядайки, тя рекла: „Ох, мой Господи! Ох, Боже мой!” Не щеш ли, Господ се появил и казал: „О, скъпа дъще! Ти се молеше и Ме викаше толкова сладко. Зовеше името Ми и Аз дойдох. Какво искаш? Ще изпълня желанията ти.” Тогава старицата отвърнала: „Можеш ли да ми помогнеш да сложиш товара на гърба ми?”

Така че ако срещнете Бога, бъдете умни какво си пожелавате. Дотук със забавната част. Но темата е много сериозна; веднъж имах възможност да разговарям с Шрила Садху Махарадж и го попитах: „Кое е по-важно – теоретичното знание или опита, преживяването?” и още преди даже да съм завършил въпроса, той незабавно ме прекъсна и каза: „Преживяването!”

Ние търсим да преживеем божественото, нали? Не търсим теоретично знание. Ако аз ви говоря някакво теоретично знание, единствената причина да го правя е да ви помогна. Но вие трябва да постигнете осъществяването. Ако ви разкажа моя опит, това не е вашият опит. Нашият стремеж към божественото е едно вечно търсене. То е безкрайно търсене, защото нашият Бог е безкраен. Той има безмерни аспекти, безпределна красота. Така че и да си мислите, че сте близо, можете да се доближите още повече.

Може да не е толкова лесно да се види Бог, но е много лесно да се види отпечатъкът от ръцете Му. Може да съзрете Неговите творения, Неговите енергии проявени навсякъде. Това е начин за доближаване. Когато сте в беда или пък когато сте в щастливо настроение, можете да призовете името Му. Просто опитайте и ще видите. Не е нужно да ми вярвате. Не ми се доверявайте – пробвайте!

Но има и друго описание на срещата с Бога. В нашите писания има един герой – млад човек, решен да постигне абсолютното ниво, да срещне Бога. Той трябвало да премине през различни житейски фази, през разни преживявания, докато най-сетне встъпил в Божията обител. Обаче историята е разказана откъм другата страна. Не от неговата перспектива: „Аз преминавам през всички тези трудности и накрая се озовавам там” – не! От другата страна. Картината е много идилична. Кришна е там като младо пастирче и приятелите Му си играят с Него. Наоколо пасат мъничките теленца. Момчетата тичат нагоре-надолу, понякога се боричкат, търчат досущ като обикновени деца. Тъкмо са дояли закуската си и са в много весело настроение. Но изведнъж се появява непознато, ново момче. Кой е той? Всички са изненадани: „Кое е това младо момче? Никога не сме го виждали!” Кришна също го вижда и незабавно прегръща новодошлия. Всички стари приятели са объркани. „Как така? Този непознат идва и Кришна го прегръща! Какво е това? Ние не знаем какъв е този човек!” А Кришна не само го прегръща, ами и започва да го хвали: „О, скъпи мой, толкова съм щастлив, че дойде! Зная колко трудности си понесъл, за да стигнеш до Мен. Добре си дошъл! Радвам се, че си тук!”

Така че това е моето предложение. Оставете на Него как да ви покани.

Моля ви, продължавайте да изучавате „Шримад Бхагаватам”. Тази книга е толкова свещена, че се счита за въплъщение на Бог Кришна. Той се е оттеглил от този свят, но „Бхагаватам” е оставен тук при нас. Затова е много важно да го изучавате, да се обръщате към него, да го обожавате по такъв начин. Той може да промени живота ви.

 



malabeads

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2013, сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Всъщност не можем да назовем лилавата мъгла. Въпреки че „лилава мъгла” е название, разбирате какво имам предвид. Но можем да разберем името на Бога. Това е много тайна божествена наука и в същото време тази тайна е открита тайна. Предполагам всички знаят молитвата „Отче наш”. „Да се свети името Ти!” То е споменато в най-силната и широко разпространена християнска молитва. Слава на Твоето свято име! Но спира дотам – не се подчертава повече, няма повече детайли. Разбира се, особено в православната традиция, имате Исусовата молитва, мантрата към Исус. Така че вие имате традицията да повтаряте мантра в комбинация с дихателни техники, броеница и т.н. – всички формални елементи присъстват. Това е съвсем близо до източната мантра терапия. А ако вземете исляма – колко имена на Бога имат в исляма? Деветдесет и девет; плюс едно скрито, което се знае само в рая. И те също имат броеница. Виждате, святото име, Божието име присъства навсякъде. Или в юдейската традиция. Те го считат толкова свещено, че е забранено да се изрича напразно.

Във всички традиции има фокус върху святото име. Нашата традиция също е много насочена към святото име. Защо това е всеобщ принцип във всички различни традиции? Защото за настоящата епоха Кали Юга харер нама харер нама харер намаива кевалам калау настй-ева настй-ева настй-ева гатир анятха[1]„няма друг начин за постигане на съвършенство, освен чрез святото име.”

Какво става, ако една майка повика сина си по име? Най-вероятно той ще дойде. Същото е, съвсем подобно. Ако имаме вярното настроение, онзи, когото викаме, ще дойде. Така че ако в молитвите и мантрите си казвате: „О, лилава мъгла!” Господ ще си рече: „О, това не съм Аз! Те искат само Моята лилава мъгла. Мога да я дам.” Но ако някой каже: „О, мой скъпи Говинда! О Кришна, моля Те, ела при мен!” Той ще дойде. „О, Мен викат!”

Защото божественото име има божествени енергии и божествени характеристики. Божественото име не се отличава от този, когото назовава. То също така има и власт над назования. Така че чрез мантрите на святото име вие можете да призовете Бога. Затова святото име е толкова важно. То може да бъде лична, съкровена медитация, а може да е и съвместна възхвала на Всевишния.

Съществуват много имена на Бога. Има много красив списък на санскрит, нарича се „Вишну Сахасра Нама” – „Хилядата имена на Вишну”. Имената Кришна, Говинда също са там. Има първостепенни имена на Върховния, има и второстепенни. Второстепенните имена могат да ви дадат цветчетата на дървото, а първостепенните – плода му. А някои специални имена могат да ви дарят и вкуса.

И така, святото име е за установяване на жива и любяща връзка с Всевишния.

[1] „Брихан Нарадия Пурана”

 



27655456_10216135727614296_1389218670978477074_n

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2013, сутрин, София)

(продължава от предишния петък) 

Въпрос на Крипадхам: Бих искал да помоля ако е възможно да навлезем по-надълбоко в средната част на „Шримад Бхагаватам” и да ни обясните защо святото име е толкова значимо и какво всъщност означава? Кажете ни защо този процес е толкова важен в тази епоха? И какво представлява сам по себе си?

Свами Тиртха: Както ви казах в началото, нашето търсене има три опори – интелект, интуиция и традиция. Навлязохме в традицията, разглеждайки една дхарма-литература. Ако искате да сме по-прецизни, това е према-литература, но най-общо казано тя описва човешките задължения, дхарма. Дхарма не е равнозначно на „религия” според нашето разбиране. Защото духовното търсене на човешкото същество се проявява на три нива. Първото и най-същественото е вярата. А какво е вярата? Не е някакво вярване, вярата е убеденост, постигната чрез любов. Това е дефиницията за вяра. Моля ви, опитайте се да я запомните, това е нещо много важно – убеденост, постигната чрез любов. И разбира се, като казвам „любов” не става дума за романтичните отношения между мъж и жена; но като подход към реалността, любящо отношение към абсолютната истина – това е вярата.

След това идва религията, която придава форма на вярата на хората. А знаете, когато има форма, някои части са включени вътре, други остават извън. Понякога формата помага, друг път ограничава. Но тя е необходим елемент.

Кое е третото ниво? Третото ниво е църквата или организацията. Виждате, вярата – това е нещо божествено! Религията е някъде по средата; а църквата – това са сгради, организации, пари от свещи и т.н. С други думи, това вече е нещо друго. Едното е едно, другото има различна функция. Разбира се, не искам да критикувам нищо, просто разглеждаме структурата. Едното е абсолютно божествено, а другите се намират повече под човешко влияние, с всичките му грешки и недостатъци. Но, мисля, виждате ролите на всички тези аспекти.

И както те са три, различните концепции, които можем да имаме за Абсолюта също са три. Едната е общата вяра, общото разбиране, че съществува нещо по-висше. „Не знам какво е, не знам що е, защото е невъзможно да бъде достигнато. Не мога да го уловя, не мога да го разбера – то е нещо отвъд.” Намирайки се под такова впечатление, хората може да си мислят: „Да, Господ е енергия.” Ако ваш приятел ви нарече „грозд от енергия”, това няма да предизвика прегръдка от ваша страна. Или пък „лилава мъгла” –звучи малко оскърбително към Бога. Така че това е една много широка, много обща концепция, лишена от детайли и от каквото и да било специфично разбиране. В индийската традиция това се нарича Брахман реализация. Брахман е универсалният принцип на живота – битието и вечността. Двете понятия, свързани с това ниво са вечност и съществуване. Мисля, че това е нещо велико! То е истинска алтернатива на ограничения и умиращ живот, който изпитваме на тази планета земя.

Но има и по-висше разбиране за тази върховна истина и това е концепцията за иманентния Бог – който е скрит във всичко. Нарича се Параматма, или Свръхдуша. Той е заедно с човешките същества в сърцата им. Той прониква цялото съществуване. Това божествено присъствие е дори в най-фините атомни частици. Оттук разбираме, че живеем в свещен свят, живеем всред божествено обкръжение – Всичко е проникнато от божественото всеприсъствие на Господ. Прекрасно е, това е дори по-висша визия от предишната.

Обаче великите светци казват, че даже това не е най-висшият аспект. Най-висшият аспект е Бхагаван, или Богът личност, притежаващ безгранични енергии. Според нашето разбиране това е Кришна, всепривличащият Върховен Бог. Именно това се описва в тази книга „Шримад Бхагаватам”. Всички различни практикуващи, устремени към божествен живот, подхождат към Върховната окончателна реалност и имат три основни концепции за тази висша истина. Едната е концепцията за Брахман, когото можем да наречем енергийния принцип. Втората е Параматма – всепроникващият, всеприсъстващ аспект на Върховния. И третият аспект е най-висшият аспект на Бога като личност.

 

(следва продължение)

 



222915_113007992117543_112302102188132_123894_2588711_n

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2013, сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Самото начало на „Шримад Бхагаватам” или „Бхагавата Пурана” е призив към медитация. Но преди този призив има възхвала, която, колкото и да е странно, започва с ом – като препратка: „Ние принадлежим на една и съща школа, представяме една и съща школа”. Тази възхваляваща мантра гласи: ом намо бхагавате васудевая –Ом, поднасям почитта си на върховната интелигентност, Васудева Кришна!” Това е аспект на Кришна. И после следва тази покана: „Джанмадй ася ято ‘нваяд итараташ чартхешй абхиджанах сварат[1]„Всичко произхожда от най-висшия източник. Всичко проявено отразява този изначален божествен произход. Този Върховен Бог е сварат, независим. Затова моля ви, нека медитираме върху този Върховен Бог!” Така че това е първият стих: „Елате, включете се в нашата медитация!” Това е интересно! То улавя вниманието ни! „Тук нещо се случва. Има нещо да се върши и аз съм поканен, приобщен.” И ако се опитам да си представя как в древни времена светците, йогите и ришите са се събирали заедно, аз чувствам, че нашето събиране днес много наподобява онова. Защото вие се събирате тук – и съжалявам, че закъсняхме, знаете, че живеем във вечността – но всъщност по този начин, докато се събирахте заедно, ние усещахме все повече и повече привличащата сила, която вие представяте. Нещо ни теглеше да бързаме, да тичаме насам. Защото аз чувствах вашия призив: „Ела, присъедини се към медитацията ни!” По същия начин и тази книга ни приканва: „Елате, включете се в нашата медитация! Ние говорим за Всевишния!”

В тази покана участват два метода: беседа и медитация. Беседата не е устно действие. Не е поставяне на истината под въпрос, не е съмнение в истината, а е метод за навлизане в дълбочина в дадена тема. Затова когато се събираме така, можем да навлизаме по-надълбоко чрез взаимно запитване. Има обмен, който подобрява качеството, а също и количеството на нашите запитвания. Това значи Упанишад – обмен на свещено и тайно знание. А другият метод, включен в тази покана, е медитацията. Което означава да се свържеш с най-висшия източник, да презаредиш духовните си батерии, да се докоснеш до безграничния капацитет на божествеността. Ако сме под божествена закрила, тогава сме защитени. И нашата медитация подхранва връзката ни с обичния ни Бог. Така че това са методите, препоръчани тук. Медитирайте над абсолютната истина!

Това е началото, но какво е в края? Преди да кажем какво е в края, „Бхагавата Пурана” обсъжда десет главни теми, като например: първичното сътворение, вторичното сътворение, различните предводители в различните времеви периоди, манвантарите, пътя на избавлението, окончателния подслон, Бог Кришна. Много, много теми се дискутират междувременно. Споменават се различните школи на Ведите, а също и потеклото на царете. Тази книга описва и времето. Има още и някои пророчества, предсказания за бъдещето, които – не мога да кажа за щастие или за нещастие – са се сбъднали. Защото те гласят, че тази епоха, Кали Юга, ще е много тежка. Така се и случва. Но след като се описват проблемите на настоящата епоха се казва, че тя е и много славна. И така, най-напред научавате, че това е много трудна епоха, а след това, че е много славна. Как така? Хем тази епоха не е лека за никакви духовни практики, хем разбирате, че дори полубоговете чакат да се родят в Кали Юга, защото е толкова прославена. Как така? И тогава идва последният стих на „Шримад Бхагаватам”, че „Святото име на Бога може да освободи човешките същества от най-ужасните грехове и че това е препоръчаният метод за себеосъзнаване в тази епоха – да се възпяват имената на Върховния. Затова нека да възхвалим възхвалата на светите имена!”[2] Това е заключителното послание на „Шримад Бхагаватам”. Книгата започва с общата покана: „Елате, присъединете се към нашата медитация!“ И след цялото това дълго обучение, преминаващо през всички тези различни глави на познанието, през различните фази на все по-дълбоко и по-дълбоко разбиране, накрая какъв е плодът, зрелият плод на медитацията, в която сте се включили? Да възславяме светите имена на Бога!

Така виждате, че онова, което беше семенце в началото, ом, накрая става зрял плод. И също, че същината на „Бхагаватам” е прославата на святото име, което е като встъпление към вкуса на божествената свързаност, божествения живот.

 

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 1.1.1

[2] „Шримад Бхагаватам” 12.13.23



was-the-forbidden-fruit-an-apple

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2013, сутрин, София)

(продължава от предишния петък) 

Когато започнах да изучавам „Веданта Сутра” преди трийсетина години, моят Гурудев ми каза: „Моля те, можеш ли да преведеш няколко глави?” Успях да завърша тази задача след 25 години работа. Разбира се, имаше прекъсвания междувременно, обаче е сложно. Това е изключително логическа система. В книгата има тези, дебати и аргументация в стремеж да се установи истината. Така че като философия творбата може да се нарече “Указател на логиката”. Но тъй като сутрите са съвсем кратки формули, много е трудно да се разбере какво значат. Затова, за да помогне на хората да разберат есенцията на есенцията на знанието, една могъща боговдъхновена личност, Вяса, ни е оказал огромна подкрепа. Той е дал естествено тълкувание на „Веданта Сутра”. Именно това естествено пояснение е „Бхагавата Пурана”.

Пурана означава „стара, древна”, а Бхагавата значи „свързана с Бога”. И така, това е древна литература, свързана с Бога. Тя съдържа 18 000 стиха. Звучи сложно. Началото беше по-лесно – ом – а сега трябва да четем, да изучаваме такава дълга творба. Но казвам ви, ученето си заслужава.

От тази структура можем да видим произхода на божественото знание. Ом идва от Бог и представя Бога. Неговото познание се проявява във всички тези различни глави и литературни творби, и накрая идва в най-зрялата си и разгърната форма чрез тази свещена книга. Разбира се, има и много други Пурани. Съществуват 18 главни и 18 допълнителни Пурани. Това обикновено са дълги творби, съдържащи стотици и хиляди стихове. Но сред тези множество Пурани, тази е най-важната. Тя касае тези, които са в саттва, които са много близо до чистотата. И тя е считана за зрелия плод на дървото на Ведите.

Това е много интересно. Научихме, че ом е семето. А сега тук виждате плода. А кое е есенцията на едно дърво? Не е дървесината, не са листата, не са дори цветовете, а е плодът. А коя е есенцията на плода? Вкусът. Вкусът е есенцията на плода. Така че тук е предадено същото откровение, същото послание: ом, цялостната вселенска вибрация е тук. Всичко онова, което се съдържа в ом като божествена звукова вибрация е изразено в тази книга. Но да се запомнят 18 000 стиха без съмнение е трудно. Все пак, ако искаме да вземем някои важни моменти, какво е вашето предложение? Кои стихове да изберем от тези 18 000? Нека видим какво е в началото, да видим какво е в края, и да видим каква е есенцията!

(следва продължение)

 



hindu-scriptures

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2013, сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Ом е мистична формула. Това означава, че всичко се съдържа в този звук – всичко в творението, всичко в съществуването и всички думи, които идват след това. Така че формата му е много кондензирана, като символично представяне на божественото, а също и на битието. Затова можем да кажем, че това е първата дума в творението според индийската традиция. А всъщност е и първата дума в писанията, във философията.

По-късно това божествено послание се разгръща все повече и повече. Коя е следващата стъпка в разгръщането на божествения звук? Това е мантрата. Ом също е мантра, но в много кондензирана, семенна форма. Следващата истинска мантра, формула за медитация, а също и за възхвала е Гаятри мантрата. Мантра, знаете, е звукова формула за освобождаване на ума, на съзнанието. А Гаятри е специален вид мантра, възхваляваща слънцето. Защото слънцето донася светлина и живот във вселената. Това отново не е просто набор от думи и изрази. Гаятри е изпълнена със смисъл молитва – молите се за освобождение. И тогава божествената светлина, божествената сила ви спохождат. Но тъй като се състои от множество различни срички, тя е по-сложна от ом. Значението на Гаятри е: „О, божествено Слънце, моля те, озари ме и помогни на медитацията ми да постигне пълнота.” Тази мантра се нарича Майка на Ведите, Майка на знанието, защото представя божественото Слънце, което ще ни донесе просветление.

След това идва самата Веда. Думата Веда е санскритска и означава „знание, мъдрост”. Ом е една сричка; мантрата е няколко думи; Ведите са хиляди химни. Съществуват четири главни Веди. Една е за химните. Втората е за песните или мелодиите. Третата е за логос, силата на речта – това са формули; а четвъртата е за общи молитви и напътствия. Тези четири литературни сборника съдържат на практика цялата насока и познание, които съществуват и са необходими в този живот.

Но виждате, нещата стават все по-сложни. Вече имаме хиляди химни. Та кой би могъл да ги изучи? Там е обяснено същото знание, което се съдържа в ом, първоначалната формула, ала вече много по-разширено. И така, от четирите Веди стигаме до следващия сборник ведическа литература, есенциалното учение на Ведите – нарича се Веданта. Друга дума за Веданта е Упанишади. Упанишад е свещено учение. Упа-ни-шад означава „да седиш близо до някого”. Сад – „да седиш”; упа „близо до нещо”. Какво означава това? Да седиш близо до някое тайно учение? Това не би помогнало с нищо. Не, Упанишад означава, че трябва да седнеш близо до учител. Отиваме при някой, който знае; и в близкото взаимодействие с него можем да получим божественото познание.

Преди имахме само четири Веди; сега вече имаме 108 Упанишади. Системата все повече се усложнява! Това означава, че познанието се разкрива във все по-разцъфнала форма. Още и още аспекти, още и още дълбочина можете да видите, да изследвате. Упанишадите са не само свещени, но и тайни учения – а това означава, че са изпълнени със скрити значения и символичен изказ. Така че ако нямате ключа за тях, няма да разберете. Мъдреците в стари времена са прозрели, че е необходимо същината на това знание да се кондензира в една книга – това се нарича сутра. Сутра означава „нишка”. Тази нишка е есенциалното послание на Упанишадите. Тъй като Упанишадите като литературен дял са Веданта, или краят, венецът на Ведите, затова и тази сутра, която съдържа цялата информация на ведическите Упанишади, се нарича „Веданта Сутра”, или „Пътеводната нишка на венеца на Ведите”. Тя е изключително есенциална, като кондензирано мляко. И в нея виждаме 555 – не книги, а сутри, кратки афоризми.

(следва продължение)