Calendar

April 2019
M T W T F S S
« Mar    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  



Български issues

Sanatan Goswami

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2013, вечер, София)

(продължава от предишния петък) 

Веднъж един бедняк отишъл при един светец. Светецът бил Санатан Госвами, един от шестимата изтъкнати последователи на Чайтаня Махапрабху. Беднякът знаел, че този свят човек притежава философския камък. Знаете, това е специален камък, който може да превръща практически всичко в злато. Човекът си мислел: „Намирам се в такава нужда. Ако имам богатство, ще мога да оправя живота си и да съм щастлив.” Затова отишъл при Санатан Госвами и казал: „О, Госвамиджи, страдам от толкова дълго време, а чух, че ти имаш този камък. Наистина ли го имаш?” „Да, имам го.” „Знаеш ли, иска ми се да сложа край на мизерията си – може ли да го получа?” „Да, можеш да го получиш”. Нашият човек леко се изненадал: „Как! Нима мога да го получа? Много хубаво! А къде да го намеря?” „Ами, иди ей там, дето съм изхвърлил боклука и порови – ще го намериш”. Човекът се втурнал натам, поровил малко и открил камъка. Бил много щастлив и се прибрал у дома, притежавайки най-сетне ключа към успеха. „Вече ще бъда богат! Вече ще бъда щастлив!”

Но после започнал да мисли: „Чакай малко, ако Санатан Госвами държи този толкова скъпоценен камък на боклука – а това не е място за такова съкровище – значи трябва да има нещо много по-безценно! Щом той това хвърля на боклука, не мога да си представя какво ли съкровище притежава.” Не успял да мигне цяла нощ. Бил изпълнен с очаквания и фантазии: „Какво ли е?” И тъй, на сутринта се върнал при светеца. Думата госвами означава „господар на сетивата”, това е титла на аскетите в ордена на отречението; тяхното основно задължение е да се посвещават на божествени занимания – медитация, изучаване и божествен екстаз. И така, Санатан Госвами си седял под дървото, дълбоко вглъбен в медитация. Нашият човек пристигнал много въодушевен и казал: „Госвамиджи!” „О, много хубаво, че идваш, синко – щастлив ли си?” „Връщам ти камъка! Не ми е нужен вече! Щом го държиш на боклука, значи имаш нещо по-ценно! Така е, нали?” Санатан Госвами отвърнал: „Да, разбира се, че имам нещо много по-ценно от някакъв си глупав философски камък!” Човекът попитал: „Може ли да го получа?” Санатан Госвами отвърнал: „Да, можеш да го получиш!” „При какви условия?” „Трябва да хвърлиш камъка в реката.” Представете си да сте на мястото на човека – държите в ръка ключа към мечтите си, а трябва да го захвърлите?! Нима това не е като сянката, която ви казва: „Спри! Нима трябва да рискувам? Може да заложа всичко, а да няма печалба! Кой знае какво има той?” Но този човек бил достатъчно смел, отишъл до реката и го хвърлил. После се върнал при Санатан Госвами и рекъл: „Направих го! Сега къде е твоето съкровище?” и тогава Санатан Госвами казал: Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе. И нашият приятел бил много щастлив.

Знаете, в нашата традиция има някои чудотворни елементи. Единият е вълшебната крава. Но нейният капацитет, макар и много продуктивен, все пак е ограничен. По колко мляко на ден дава една добра крава? Добрата крава дава 30 литра мляко дневно. 30 литра – това е близо до максимума. Обаче кама-дхену, вълшебната крава, може да дава неограничено количество мляко – колкото поискате! В това отношение нейният капацитет е безграничен. Само че тя не може да даде капучино – дава само мляко. Така че в това отношение пък е ограничена. След това има и този философски камък. И каква е природата на този камък? Той може да превръща желязото в злато. Не е, че като кравата може да произвежда повече мляко и този камък да произвежда повече желязо – не, той може да промени качеството на онова, до което се докосва, от желязото може да направи злато. Но не може, да речем, да направи диаманти от желязото. Така че също има ограничение.

Но това не е последното магично нещо в нашата традиция. Имаме и вълшебно дърво. Това е калпатару, сбъдващото желанията дърво. То не само произвежда мляко и още мляко, не просто превръща едно нещо в друго; но може да изпълни мечтите ви, вашите желания. Каквото поискате, то може да го създаде. Ако гладни се случи да седите под сбъдващо желанията дърво и кажете: „Толкова съм гладен! Да имаше една хубава закуска!” тя ще дойде. Така че може да опитате. Сядайте под различни дървета. Въпросът ви е как да разпознаете? Ако закуската ви се появи, това е било сбъдващо желанията дърво. И така, за това дърво ограниченията са дори още по-малко. Но и то е много незначително, в сравнение с вълшебната сила на святото име. Защото то е нещо божествено, което напълно ще ви удовлетвори. Въпросът не е от невярващ да станеш вярващ. Не това е голямата промяна. За това не са ви нужни нито кама-дхену, нито магически камък, нито калпатару. Това не е кой знае какво. Голямата промяна е когато от по-общ вярващ се превърнеш в човек, който обича Бога в екстаз. Това е голямата промяна. И тя се осъществява от божествения философски камък на святото име. Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе.

 



Apr

11

palms

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2013, вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Въпрос: Бих искал да попитам дали вярата е функция на свободната ни воля или тя също е предопределена.

Свами Тиртха: Обикновено хората казват, че вярата е дар. А всъщност дарът идва от някого, не се образува в джобовете ви, някой ви го дава. Откъде идва вярата? В „Бхагавад Гита” е описано: „Вярата идва от общуването със светците, от святата компания”. Ако общуваме със свети хора, ще съберем вяра. Ако общуваме с пияници, и ние ще се пропием. Така че избирайте компанията си. Ала веднъж встъпим ли в тази божествена компания, мисля, че със свободната ни воля е свършено. Защо? Защото този събор на светците, тази божествена атмосфера е толкова сладостна, че не можем да се отърсим. Толкова е пленително. Нима това е свободна воля – да не можеш да се отърсиш от нещо? Не е! Но щастливи ли сме в подобна ситуация? Да! С радост сме готови да скочим в този… бих го нарекъл океан от нектар, и то наистина е така.

Човешките същества обикновено имат съвсем ограничена свободна воля и обичайно нещата не се случват по начина, по който хората като цяло си мислят и чувстват, че би трябвало да действа свободната воля: „Аз мога да реша дали да съм цар или просяк”. Не, не можеш! В „Шримад Бхагаватам” е казано, например, че съдбата на гопите е изписана на челата им. Това означава, че тяхната съдба е предопределена. Голяма част от нашата съдба също е написана на челата ни или на други места по тялото ни. Например дланите. Какво пише там? Вглеждали ли сте се? Какво всъщност виждате на дланите си?

Ямуна: Мрежа от линии.

Свами Тиртха: Виждате ли някакви символи, някакви букви? Виждате ли “M”? Две „М” са изписани на двете ви длани – какво значи това? В действителност, написано е на латински, за да може всеки да го разбере, независимо от националност, език и култура. Това е memento mori – „помни смъртта”. Дадени са ни две ръце – да помним, че ще отминем. Ние всички ще отминем. Така че живейте, помнейки това. То не е някакво страховито очакване, не – това е реалността. Затова трябва да живеем по такъв начин, че да си отидем с лекота.

Обаче знаете, че междувременно изпитваме някои трудности. Кармата отвръща на удара. Затова хората с голямо желание ходят на обучения за освобождаване от кармата в рамките на един съботно-неделен курс. „Дайте ми бърз и лесен метод за освобождение!” Макар че ние също разполагаме с метод, който променя съдбата ви, променя дори линиите на дланите ви. Съвсем просто е. Трябва да пляскате с ръце по време на бхаджана бхаджан е когато пеем и пляскаме. Това ще промени линиите на дланите ви. Ще промени съдбата ви. Най-добрият, най-бърз и най-лесен метод да „изтриете кармата си” е този.

Хората обикновено харесват скъпите уикенд обучения. Така че ако искате и да платите, може да пуснете малко дарение в кутията. Тогава и материалната ви заблуда също ще бъде удовлетворена. „Да! Толкова е скъпо, че със сигурност е истинско.” Защото сме толкова глупави. Ако нещо е безплатно смятаме, че няма стойност.

 

(следва продължение)

 

 



960

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2013, вечер, София)

(продължава от предишния петък) 

Въпрос на Ядунатх: Мнозина от нас се питат: „Това мои идеи ли са или са идеи на Бога” по отношение на предстоящото? Как да познаем?

Свами Тиртха: Ако не се случи, значи е било ваша идея. Мисля, че не е нужно да довършвам изречението. Втората половина можете да си я добавите. Затова бъдете умни! Понякога животът поставя много сложни въпроси. Как да преценим? Как да видим Бога? Не е чак толкова сложно. Ако нещо се осъществи, станало е заради Него. Разбира се, знаем, че участват и някои други играчи, но най-общо можем да кажем, че е благодарение на Него. Защо? Защото нищо не е независимо от божественото наблюдение.

Но разбира се, това е само един теоретичен принцип. Той не кара сърцата ни да политат. „О, всичко идва от Бога! Значи и всичките ми страдания идват от Бога” – не, не казвайте така! Защото, както говорихме, вярата не е самоизтезание. Не, тя е щастливият път на освобождението. Защо? Защото само едно нещо можем да изгубим в този процес – оковите си.

Коментар: Понякога човек е много упорит и не знае кога да спре. Преди да разбере кое е Негова идея и кое не е, той се инати много.

Свами Тиртха: Да, така е – пробвайте до три пъти. Ако и на третия път не стане… Но въпросът Ви е много уместен. Трябва да сме решителни. Надявам се да не ме разбирате погрешно. Веднъж една двойка предани ми каза: „Ние имаме желание за син.” След година време ги попитах: „Какво стана?“ а те отвърнаха: „Ами, опитахме веднъж, но не се получи!” Така че поне три пъти. Може и да стане.

Въпрос: Дефиницията за вяра в Библията – не мога точно да я цитирам – е „Знание за неща, които не можеш да видиш”. От тази гледна точка твърдата убеденост е много близо до знанието. Каква е разликата между тях, ако има такава?

Свами Тиртха: Много добър въпрос, благодаря Ви. Знанието е теория. Убедеността е реализация. Това е малко странна дума, реализация. Какво значи? Смисълът, осъществяването на реализацията е, че тази истина става ваша. Тя е ваше лично виждане, ваше лично усещане, ваше лично преживяване.

Така че каква е разликата между светските вярвания и тази увереност, или между знанието и убедеността? Материалният свят се опира на сетивната опитност. Затова хората казват: „Вярвам, ако видя”. Защото принадлежат на визуалната култура, така да се каже „Като видя, ще повярвам”. А какъв е подходът на духовния човек? „Ако вярвам, ще видя”. То е тъкмо обратното. Давам възможност на по-висшата реалност да ми се разкрие, ако вярвам. Ако аз имам връзка с по-висшата реалност, ще видя и няма да имам съмнения в това.

Истинската вяра не е някаква интелектуална заигравка. Тя не е в глава, тя е по-близо до нас – в сърцата ни. Защото интелигентността може да ни отведе само до предела на материалния океан. Но не може да ни преведе до оттатъшната страна на този океан. Знанието е част от саттва-гуна, то е свързано със саттва-гуна. А тази гуна може да ни доведе само до освобождението – не повече. Ако искаме да продължим нататък, трябва да приложим различен метод. И този различен метод е вярата, като отношение към върховната реалност. Това е нещо много фино. Много е лесно да се разклати или съсипе нечия вяра. Но ако вярата ни не бъде поставена на изпитание, не знаем колко е силна.

 

(следва продължение)

 



They (1)

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2013, вечер, София)

(продължава от предишния петък) 

Непоклатима увереност – какво е това? Това е нещо, което никога няма да се промени. Като се замислите, ще видите тонове неща, които се променят около вас и във вас. Ако се вгледате в огледалото, не разпознавате шестнадесетгодишното момче или момиче. Просто си е отишло, променили сте се – имам предвид, телесната ви структура се е променила. Къде е младостта ви? Къде са вашите идеали? Когато сме млади, имаме толкова красиви идеали: „Да, ние ще променим света!” някой имал ли е такова разбиране по онова време? Да, всички сме го имали! А в последствие какво открихте? „Не успях да променя свята. Не успях да променя дори себе си.” Тогава отново вдигаме и двете си ръце: „Отказвам се, Господи!” И ще започне да се случва чудо.

И така, непоклатима увереност означава нещо, което никога не се променя. Лесно е да се каже, но ако прегледате списъка с нещата, в които сте убедени, ако прегледате списъка с идеалите си – колко от тях не са се променили за последните десет години? Колко не са се променили за последната една година? Колко не са се променили за последната седмица? Този свят преминава през постоянна трансформация; вие също. При все това има нещо зад, отвъд всички тези преживявания, което казва „Аз съм”, което казва „Ти си”. Това са окончателните сентенции на духовното търсене. „Аз съм” и „Ти си”. Но трябва да се запитаме кой го казва. Дълго време си мислим: „Аз казвам, че аз съм. Аз съм центърът на света.” Но всъщност тези думи са на Бога. Той казва: „Аз съм”. Тогава какво остава за вас? Вие съществувате единствено, ако Той каже: „Ти си, вие сте”. Така че „Аз съм” е резервирано за Бога. А „Ти си” също е милостиво възклицание от Негова страна.

Ето как можем да свържем интелигентността си, ума си, вярата си с Върховния – ако се стремим да навлизаме все по-надълбоко в това красиво царство на вярата, ако се опитваме да потърсим корена на битието. А коренът на битието на практика не е нищо друго, освен срещата на Божествената Красота и Любов. Това е изворът на всичко. Всичко останало произтича от тази среща. Точно както децата – те идват от срещата на бащата и майката. Така всичко идва от срещата на Божествената Красота и Любов – това са Кришна и Радха. Защото Кришна е върховната Красота, а Радха е върховната Любов, затова тяхното единение кара всичко останало да се прояви.

Това е нещо много високо над нас. Въпреки всичко трябва да свържем интелигентността си с него. Ала това не е окончателният начин да се подходи към нещо по-висше. Правилният метод е чрез вярата – а тя е мистично преживяване. Защото нещо ще ни бъде разкрито, неочаквано. Шрила Шридхара Махарадж казва: „Пътеките на Кришна са изпълнени с чудеса”. Затова гответе се за чудеса. Чудесата съществуват само за тези, които са готови.

И още веднъж стиха за божественото търсене: „Когато интелигентността, умът, вярата и подслонът на човека са установени във Върховния, той изцяло се пречиства от съмнение чрез пълно знание и така върви право по пътя на освобождението.[1] 

 (следва продължение) 

[1] „Бхагавад Гита”, 5.17

 



Golden!

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2013, вечер, София)

(продължава от предишния петък) 

Да поговорим ли малко за вярата? И така, какво е вяра? Ако вярата е някакво вярване – понеже не знаем нещо, затова го вярваме – това е надежда. Безнадеждно се надяваме, в повечето случаи се надяваме нещата да тръгнат на добре, но обикновено не си мръдваме пръста за това.

Вярата, обаче, е активен принцип. Така че ако искаме да навлезем в дълбочина – какво е истинска вяра – ще разберем, че всички различни теологии ни казват „Вяра е да приемаш Божията воля”. Това вече звучи по-сериозно, нали? Не е просто мое вярване, моя надежда, а нещо свише. Ако искаме да конкретизираме малко повече, в нашата традиция вярата се дефинира по следния начин: „Вяра е твърдата убеденост, че служейки на Кришна, цялото останало служене е извършено.” Това означава, че като служиш на Бога, изпълняваш всичките си други задължения. Въпреки че имаме множество задължения – към семейството си, към тялото си, към данъчните служби и т.н. Имаме много различни задължения. Как да осъществим всичките? Плюс това сме задължени на древните мъдреци, на вечните благодетели на света, на практика на всички учители, които са ни учили как да пишем и да четем – край няма! И на практическо, и на мистично ниво сме задължени много повече, отколкото ако сме взели заем от банката. Защото заема от банката вероятно можете да изплатите в течение на живота си. Но този дълг не може да се изплати и за много животи. Затова вяра означава, че служейки на Бога, изплащаме всичките си дългове, извършваме всичките си задължения.

Но моля ви, утре да не изтърсите това на вашите началници: „Скъпи шефе, днес не мисля да работя, защото съм служил на Бога.” Така че недейте да злоупотребявате с това. Но се стремете да разберете по-дълбоките нива на вярата – вяра е, че служейки на Бога, на практика можем да служим на всички. Защото не само човешкото тяло се сравнява с дърво, Богът също е сравнен с едно вселенско дърво. Всичките му листа, цветове и плодове сме ние – всички различни живи същества. И ако поливаме вода в корените на това дърво, цялото дърво ще процъфтява. Така и ако посвещаваме служенето си на Бога, тогава чрез корените Му, чрез Неговата система, нашето дребно незначително служене, малките капчици вода, които можем да дадем, ще достигнат до всеки, до цялото творение пропорционално. Ако се опитвате да поливате плодовете и цветовете, дървото ще загине. Затова по-нататък в „Гита” се препоръчва да потърсите корените на битието и да вложите служенето си там.

И така, това е друга дефиниция за вяра – „Служейки на корена, можеш да служиш на всички.” Удовлетворени ли сте от това определение? Да спрем ли изследването си дотук, без да навлизаме в по-дълбоките и по-висши недра на духовната наука? Или да продължим? Не бива да спираме своето търсене. Това не е шега. Защо аз понякога се шегувам? Просто, за да ви покажа, че често имаме съмнения и искаме да спрем насред пътя. Когато нашата сянка ни казва: „Накъде си се затичал толкова бързо?” Когато обстоятелствата или собствената ви вътрешна слабост казват: „Я по-полека!” Ала недейте да спирате своето търсене, продължавайте, защото това божествено знание е безкрайно. Влизаме в една стая и безброй стаи ни очакват.

И така, следващата дефиниция за вяра, която е малко по-смайваща, е: „Вяра е онова щастие, което извличате от вечно-нарастващото духовно блаженство от срещата на Радха и Кришна”. Звучи различно, а? Това не е вярване, не са нашите умствено конструкции, а нещо божествено. И основната природа на вярата, дефинирана по този начин, е блаженство. Не е страдание, не е изтезание, а блаженство. И каква е характеристиката на това духовно блаженство? То нараства. Не е нещо застояло. А какъв е източникът му? Единението на Божествената Двойка – ако Красотата и Любовта се срещнат, това донася щастие на всичките им следовници. Само си представете: ако Божествената Красота и Божествената Любов се срещнат – това е изригване. Това е Златният Аватар, досущ като златен вулкан. Това е много висш тип дефиниция за вяра – духовно блаженство, произтичащо от Бога и Неговата лила.

Но това е малко трудно определение. Едва ли ще го помните утре. Затова, ако мога да ви помогна да обобщим в една дефиниция, която включва всичко в себе си: „Вярата е убеденост, достигната чрез любов”. Съгласни ли сте? „Вяра е онази дълбока убеденост в сърцата ни, до която достигаме чрез любов”. В това кратко изречение е описано всичко. Вярата според тази дефиниция не е вярване, не е нещо, което не знам. Напротив, то е нещо, което дълбоко знам, дълбоко чувствам в най-съкровената си същност! Затова ом означава „да”. Ако има някакво значение на ом, това е „да, онова, което търсите, съществува”. Във вашите храмове как казват ом? „Амин”, но смисълът е същият. „Да, онова, което търсите, съществува”. Това е дълбока увереност, че „моят дом, моят подслон съществува”. Как можем да постигнем тази непоклатима увереност? Методът също е описан тук – чрез любов. Не материална, а духовна любов.

 

(следва продължение)

 

 



thirst

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2013, вечер, София)

Много съм щастлив да съм тук заедно с вас. За мен е чест, че сте отделили време и сте си направили труда да дойдете, и съм сигурен, че нашият Бог много цени усилията ви. Много има какво да се каже, но дори повече е невъзможното за изказване. А което не можем да изречем с думи е много лесно да бъде изразено чрез емоционално наситени думи – тоест чрез божествена песен.

Затова моля ви, позволете ми да цитирам няколко стиха от божественото писание „Бхагавад Гита”. През последните дни разговаряхме за съвършенството на действието, а всъщност най-добрата и висша дейност е да възславяме Бога заедно чрез святото име. Това поставя началото на много фина и много въздействаща промяна в живота ни. Божествената енергия влиза в нашето съзнание и започваме да използваме устните си с различна цел от дотогава. Функцията на ушите ни също се променя и вместо да слушаме новините от света и да повтаряме тази незначителна материална информация, ставаме способни да обръщаме внимание на божествения звук. А това мощно трансформира цялата ни система. До този момент все сме търсили независимо щастие и удовлетворение, ала при все това винаги сме се чувствали незавършени. Все сме търсили удобства, но винаги сме се усещали не на място. Но сега, благодарение на тази промяна, започвате да се вслушвате в божественото послание и ненадейно чувствате: „Удовлетворен съм. Независимо дали имам нещо или го нямам, аз съм удовлетворен.” Тази промяна е като повратна точка, а всички се нуждаем от такава повратна точка в живота си. Затова нека си помагаме един на друг да си позволим това да се случи – от себичния си егоизъм да стигнем до истинския си аз.

И така, четем от Пета Глава на „Бхагавад Гита”, наречена „Карма-йога – действие в Кришна съзнание”: „Когато интелигентността, умът, вярата и убежището на човека са във Върховния, той изцяло се пречиства от съмнения чрез съвършено знание и поема по пътя на освобождението.”[1]

Това е начинът да се избавим от погрешните разбирания, въпреки че е много трудно да се долови истината. Все пак, ако вниманието, вярата и интелигентността ни са насочени към Бога, тази промяна започва. Не е завършена, но започва.

Коя е най-важната част от човешкото същество? Как мислите?

Отговори: Душата, сърцето.

Свами Тиртха: Душата, сърцето – да, правилно. Веднъж попитах един младеж и той посочи различна част от тялото си като най-важна. Но знаете, тези неща се променят от време на време. И накрая, след известно обмисляне, достигаме до вътрешния си аз. А него откриваме тук, в гръдта. Ето къде живеем вътре в тялото. Тялото е като дърво, а сърцето е като главния клон на това дърво. А на дървото живеят две птички. Едната сте вие, опитвайки се да вкусвате различните плодове на това дърво. Колко пъти се случва да намерим сладки плодове? Много пъти, но все са дребнички, като боровинки. А намирали ли сте кисели плодове, или пък горчиви? За беда те са по-едри, като дини. Уви, този материален свят е устроен така – малко сладост и много горчивина. Значи тази малка птичка, ние, се опитваме да се наслаждаваме на плодовете от действията си. И сме много заети да се наслаждаваме на тези плодове, въпреки че са кисели и горчиви, и само понякога сладки. Обаче на клона на това дърво стои и друга птица, и наблюдава. Това е присъствието на Кришна в нашето сърце. Тази Свръхдуша е наблюдателят, вашият вътрешен водач, готов да осигури всички необходими условия, които са ви нужни за просветление. И добрите, и лошите преживявания идват под божествен надзор. Така че нищо не е независимо от божественото наблюдение. Това е лесно да се приеме, когато ни спохожда нещо хубаво: „О, най-сетне Господ разпозна моето величие!” Но когато ни сполита някаква трудност, нещо неочаквано, ние въставаме. Например, навестява ни някакво страдание, някаква болест – какъв е първият ни въпрос? „Защо?” Но трябва да помним, че въпросът „Защо?” не е одобрен сред духовните запитвания. „Защо аз? Защо не ти?” – това е неправилен въпрос. Имаме и много други въпроси. Но нека по-добре опитаме да съсредоточим ума, интелигентността, знанието и вярата си в Бога.

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита”, 5.17

 



sadhu-sanga

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2013, сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Въпрос: Защо вярата трябва да бъде поставена на изпитание? Вярвам, Кришна много добре знае колко е верен и посветен даден човек. Защо се случва това?

Свами Тиртха: Гуру поставя вярата на изпитание. Недейте да вините Кришна! Винете гуру! Той е главният, който създава проблеми.

Коментар: Той също би следвало да знае.

Свами Тиртха: Именно затова го прави. Въпросът е дали вие знаете. Но не се тревожете, тези изпити са сладки. Понякога може да умрем, но е сладко.

Въпрос на Парамананда: Кой е най-големият, окончателният изпит за вярата?

Свами Тиртха: Готови ли сте да чуете отговора?

Отговор: Да.

Свами Тиртха: Окончателният изпит не е да изгубиш визията за Бога. Хората бездруго нямат визия за Бога, така че няма какво да губят в това отношение. Но когато изгубиш визията си за гуру – това е много добър тест за вярата. Дали е ставало дума за култ към личността или за божествена култура? Разликата е огромна. Затова аз никога не бих подкрепял някакъв култ към личността; но трябва да стигнем до много възвишено, извисено ниво на култивиране. И определено се нуждаем от реализации. Не просто вярвания, а осъзнавания – за божествеността, за реалността, за собствената си позиция, за позицията на останалите, за божествената сила, управляваща живота ни. Това е един добър тест.

Въпрос на Павитра: Преди споменахте, че трябва да сме мили и нежни към всекиго, защото не знаем кой е избраникът на Кришна. Какво точно имате предвид с това?

Свами Тиртха: Бъдете мили и нежни – това имам предвид. Другите неща може да са сложни, но това поне е лесно за разбиране. Естествено, мил и нежен не е материално качество. Често объркваме едното с другото. Материалната доброта не е духовно съзнание; което, разбира се, не означава, че трябва да сте лоши в материален смисъл. Няма да е правилно да кажем „Ние практикуваме материална лошотия, за да сме духовни. Понеже материалната доброта не е духовност, затова практикуваме материална лошота”. Моля ви, първо стигнете до нивото на добротата, пък сетне можете да продължавате нататък.

Мили и нежни. Понякога не сме мили и нежни. Кой е добър приятел – който винаги е мил и нежен ли? Или който понякога е строг? Истинският приятел ще ти каже истината, която обикновено е трудна за преглъщане. Но един истински духовен приятел, притежаващ магистърска степен, ще ти каже горчивата истина по такъв начин, че да си щастлив от това. Затова духовният учител е и наш добър приятел. Защото той ще ни каже истината и официално ние трябва да сме щастливи от това.

 

 



hand by hand

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2013, сутрин, София)

(продължава от предишния петък) 

Трябва да се посветим на някаква много висша цел. Трябва да сме фанатични по отношение на нея. Обикновено ние не ценим фанатизма. Но как бихме могли да постигнем каквото и да било без голяма доза фанатизъм? Невъзможно е! Трябва да вложим усилията си, за да постигнем нещо. Ако не сте фанатици по отношение на вярата си, какво ще постигнете?

Да вземем за пример един спортист. Колко време е нужно, за да се постигне златен медал на Олимпиадата? Минимум 10 години тежки, денонощни усилия, ден след ден. Въпреки че това е просто някакъв златен медал на Олимпийските игри. Хората наистина си дават живота за своята цел. А нашата цел не е златен медал. Нашата цел е Златният Аватар. И през колко кризи трябва да премине един шампион? Не можете да си представите! Провали, грешки, а треньорът идва и казва: „Не, трябва да тичаш повече!” Чувстваш, че умираш, а той казва: „Продължавай!” И какво се случва накрая? Всички плачат, когато застанат на почетната стълбица и слушат националния си химн. А какво си мислят и чувстват там горе? „О, по дяволите миналото. Този момент си заслужава всичките проблеми.”

Така и за да станем свети, трябва да минем през всички тези трудности. Това не е състезание, преди всичко друго. Духовният живот не е състезание. Има много хубав пример за това. Обикновено най-интересната дисциплина в атлетиката е бягането на 100 метра. Какъв е световният рекорд? 9.58 – значи за по-малко от 10 секунди успяват да пробягат 100 метра. Това е невероятно! И казват, че спринтьорите не осъзнават какво се случва. Казват, че не е сигурно, че дишат през тези 10 секунди. Не знаят, тичат като в транс. Просто са отвъд обичайното ниво на съзнание. Сегашният световен шампион – не му знам името – каза: „Днес на земята живеят повече от 6 милиарда човека. В миналото, да речем, е имало още 4 милиарда. И аз съм най-бързият от всички тези 10 милиарда!” Представете си, това е вече нещо! Наистина, не го казвам като шега. Разбира се, един заек може да тича по-бързо от теб, така че не е кой знае какво, не си по-бърз от 20-те милиарда зайци. Но тъй или инак, ако можеш да си най-добрият сред цялото човечество, това е нещо велико! Затова всички тези 40-50 хиляди човека идват на стадиона, за да видят кой бяга най-добре. И знаете, през последните няколко години след Олимпийските игри винаги организират Параолимпийски игри. Там също имат 100 метра бягане. Прозвучал стартовият изстрел и те тръгнали. След няколко мига един от тях паднал. Паднал – това означава, че не можел да продължи да тича. Тогава човекът, който тичал най-отпред, по някакъв начин забелязал това. Спрял. И се върнал. И всички останали спрели и се върнали. Хванали се за ръце и изминали ходейки 100-те метра. Всички заедно. Духовният живот не е състезание. Кой е най-добрият, кой е пръв, кой е последен?

Има много примери как да се сдобием със свети качества. Не се притеснявайте, ако понякога спрете и се върнете при своя другар, при своя брат. Защото това не е моноспектакъл. И Кришна не се нуждае само от най-великите, от най-добрите, от тези, които са най-супер. Нуждаем се и от мъничките. Нуждаем се и от дребничките, и от глупавичките. Защото няма как да знаете кой е най-скъп на Кришна.

Каква е моята визия за софийския ашрам? Макар че тук аз виждам само шампиони… но има ли нужда, вие вървите ръка за ръка. Такава е моята визия. А вашата каква е? Моля ви, настройте визията си, в случай, че е различна.

И така, за да премахнем покривалото на невежеството и за да стигнем до истинското виждане, трябва да се развиваме. Да издигаме нивото си на осъзнатост; а ако имаме много висок идеал, много висока цел, тогава ще е много лесно да издигнем нивото си на осъзнаване. Защото в сравнение с тези идеали – безкористната божествена любов, екстазният плам на духовния транс – в сравнение с това всичко е незначително. Затова се препоръчва винаги да съзерцаваме лотосовите нозе на Бога. Вдигнете очи, не се вторачвайте в калта. Винаги спазвайте дхарма, не постъпвайте безнравствено. Гледайте надалеч, не под носа си и отдавайте почит на онези, които следва да бъдат почитани.

(следва продължение)

 



10690134_520549648081741_7375535470739325557_n

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2013, София)

(продължава от предишния петък) 

Да си намериш храна – всички същества се борят за това. Ако имате куче, много послушно куче, ако му дадете храна и се опитате да му вземете чинията, то ще ви ухапе. Или поне силно ще се обезпокои. Затова не се месете твърде много в тези базисни инстинкти и на хората. Оставете на всекиго лично пространство. Давайте си пространство един на друг. Не се бъркайте във всяка дребна подробност, ако искате да станете истински чисти и святи.

Как да надмогнем тези елементарни инстинкти, особено в духовния живот, когато искаме да сме осъзнати за върховната реалност? Не за вторичната реалност на материалния живот, за върховната реалност! Много е просто – трябва да станете светци. А кой е светец? Светец е онзи, който е готов да посвети живота си на по-висша, божествена цел. Това е свят човек – който е готов да даде живота си за свята цел. Съгласни ли сте? Искате ли да стенете святи? Да, трябва да си поставим тази цел: „Искам да стана чист, отдаден слуга на Бога.”

Мисля, че съм ви казвал един анекдот. В западното християнство има някои монашески ордени, които са много стриктни. Един от тях се основава на мълчанието. Монасите в манастира трябва да са безмълвни. В анекдота се разказва, че веднъж в годината те имали право да проговорят. И така, присъединил се един млад практикуващ. Първия път, когато след една година дошло време да каже нещо, той рекъл: „Много е студено в малката ми килия.” Изтекла още една година. Тогава игуменът попитал: „Нещо да кажеш, синко мой?”, а той отвърнал: „И одърът ми е много твърд.” Добре, изминала още една година. На третата игуменът казал: „Ако само ще се оплакваш през цялото време, можеш да си отиваш вкъщи“. Така че има строги ордени. Ако използваме единствения си шанс в годината да проговорим, за да кажем това, кой би бил щастлив да го чуе? Не винете студа. Не винете твърдия одър. Не винете обкръжението. Виждате ли как това е универсално послание във всички традиции? Шрила Шридхара Махарадж също казва: „Недейте да обвинявате обкръжението.”

В крайна сметка това са много трудни стихове[1]. Темата е много мъчна за разбиране, защото най-напред научихме: „О, действат само гуните, не съм аз”. Затова е много лесно да хвърлим вината върху гуните. Ако направя грешка, лесно мога да кажа: „О, шастрите казват, че вината не е моя! Това са просто гуните, Прабху! Защо си огорчен от моето поведение? Та това не съм аз! Това са само проявленията на материалната природа.” Мисля, всички разбирате. Не бива да обвиняваме гуните, не бива да обвиняваме Кришна: „Ти си ме създал такъв, така че ще ме търпиш!” Не обвинявайте останалите! Винаги трябва да издигаме нивото си на осъзнатост. А това означава да се посветим на някоя много висша цел.

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 5.14-15

 



8754_1

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2013, София)

(продължава от предишния петък) 

Друга сфера, където обичайно губим контрол, е самоотбраната. Има три типа хора: едните създават конфликти, вторите избягват конфликтите, а третите решават проблемите. Тези са най-редките – които дават решение. Да се създават конфликти е много лесно! Да се избягват не е толкова лесно! Но да се разрешават – това на практика е невъзможно, ако играчите са много. Затова, както каза един от уважаваните ни старши братя и учители: „Трябва да изберете дали да сте част от проблема или от решението му.”

 Така че самоотбрана означава да отричам у мен да има каквато и да било вина и да се опитвам да стоварвам всичко върху останалите. Но подобни защитни техники са много елементарни и са свързани с определен вид себичност. Докато искаме да се доказваме, да утвърждаваме себе си независимо от останалите, можем да наречем това игра на егото, моноспектакъл. Но понеже сме се родили оплетени в тази материална мрежа, затова играем тази егоцентрична игра.

Именно затова можем да кажем, че духовен напредък означава от себичното си его да стигнем до истинския си добър аз. От фалшивото да стигнем до истинското. Практически всички различни символични системи описват този процес – как да преодолеем проблемите, произтичащи от себичната, изкривена самоличност. И особено в тези съвсем инстинктивни защитни техники за самосъхранение, ние обикновено виним другите. „Щастлив съм благодарение на собствените си усилия – в това няма съмнение. Обаче съм нещастен заради другите – защото правителството вдигна данъците, защото има световна криза, защото изгубихме Добруджа преди стотина години, и т.н.. Защото имам съпруг. Защото нямам съпруг.” Всеки друг е виновен, но не и аз. „Аз съм толкова чист, толкова велик, толкова добър, ама виж, останалите…”

И в крайна сметка, нали сме изучавали религия, знаем, че Господ е окончателната причина на всички причини. Така че „Очевидно Той е причината за всичките ми проблеми!” Което действително е вярно, защото Той иска да ни покаже огледало. Докато не бъдем изпитани… Веднъж срещнах един свещеник. Имахме много хубав разговор за вярата и той каза: „Докато вярата ти не бъде поставена на изпитание, не знаеш колко е силна.” Докато си седя у дома в креслото, може да си мисля: „О, вярата ми е толкова силна! Посветеността ми към Бога е толкова съвършена! Какво още бих могъл да предложа? Отдадох всичко! Докато никой не влиза в стаята ми. Само щом някой влезе в стаята ми, в моя живот, в моята купчина боклук – и умиротворението, и посветеността, и медитацията ми стават на парчета. Защото другите притесняват мен!”

Половината от цикъла на материалния живот изтича под знака на този принцип на егото – преминавайки през опитността на съществуването, опитността на притежанията, опитността на интелигентността, опитността на вярата, на служенето и най-накрая на любовта. Половината от цикъла са всички тези различни фази на его-принципа. А сетне откъм другата половина на кръга започвате: „Ние съществуваме, ние обичаме, ние служим, ние сме интелигентни и т.н.” – това е принципът на обединението, принципът на общността. Все пак всички трябва да изпитаме тези различни преживявания и да сме готови във всички позиции да надмогваме елементарните инстинкти. Как се постига това? Вдигнете нивото си на осъзнаване. Както ви казах, тук в този важен стих Кришна казва: „Върховният не е отговорен за ничии греховни или благочестиви постъпки”.[1]

Значи не можем да виним Бога за своето щастие и страдание, защото Той е независим. Ние може да не сме независими, но Той е! Така че издигайки нивото си на осъзнаване, можем да се избавим от невежеството, което покрива нашето истинско знание.

 

(следва продължение)

 

[1] „Бхагавад Гита”, 5.15