Category RSS

Calendar

June 2017
M T W T F S S
« May    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  



Български issues

brahmin reading

(продължава от предишния петък)

 

Имало едно време един много учен брамин. Той много сериозно изучавал писанията. Любимият му обект на изучаване била „Бхагавад Гита”, където Кришна многократно казва: „Аз поддържам, Аз се грижа, Аз присъствам.” Този брамин бил много ерудиран, но не му достигала вяра. Затова винаги, когато четял тези пасажи, че „Аз съм тук, Аз ще се погрижа”, той се съмнявал в това. Имал си една писалка с червено мастило и всеки път, когато го прочетял, подчертавал това: „Аз съм тук, Аз ще се погрижа” – винаги го маркирал. Но ако си толкова сведущ брамин, който посвещава времето си на критична редакция на „Бхагавад Гита”, не ти остава много време да изкарваш прехраната си. Така че нашият брамин бил много беден. Пък бил женен, семеен. А знаете, ако главата на семейството е беден човек, богинята на дома е недоволна. И така, съпругата на този учен брамин му казала: „Пак ли подчертаваш „Гита” с това червено мастило? По-добре иди да намериш някакви подаяния, някаква храна.” А когато богинята на дома казва нещо, ученият брамин трябва да го последва. И така, бедният човек излязъл навън да посъбере малко прехрана за деня.

Знаете, мъжете понякога много си падат по философии и теории, докато дамите обикновено са повече предразположени към вярата. И така, господарката на дома казала: „Стига с това червено мастило, просто тръгвай! Кришна по някакъв начин ще се погрижи за нас!” Нашият човек излязъл и имал много тежък ден – вървял, мъчел се да намери някаква помощ без никакъв успех. А пък жената си стояла вкъщи и чакала нещо да се случи. Не щеш ли, видяла по улицата да идват две момчета, които носели на глава голяма кошница. Те потропали на вратата и потърсили подслон при жената. „Имаме малък проблем,” казало едно от момчетата. „Какво има?” попитала жената. „Ами, малко ме боли гърбът.” „Какво те боли, миличък?” „Чакай първо да сваля тая кошница. Може би тя ще ти свърши работа. В нея има плодове, ориз, едно-друго. Вземи, всичко това е за теб.” „Много хубаво, скъпи синко, но какъв е проблемът ти?” „Гърбът ме боли.” „Я дай да видя!” казала майката. И видяла, че по гърба на момчето има следи от камшик. Гърбът му кървял – когато бичуваш някого, остават червени белези. Жената била поразена: как така някой е бил това малко момче? Тя не разбирала какво се е случило! Толкова била шокирана и веднага, както е естествено за една майка, за една жена, поискала да изцели раните. Без бавене донесла някакви мехлеми, за да лекува белезите по гърба на момчето. И докато мажела раните, тя ги брояла. Внезапно проумяла: „Чакай малко, раните са точно толкова, колкото червените черти в „Гита”. Тогава осъзнала, че това момче е необикновено. Кожата му имала много специален оттенък. Така тя с радост излекувала раните… и тогава изведнъж момчетата изчезнали. Другото момче било бяло, а това момче било смугло. Веднага щом разбрала какво се случва – че Бог е дошъл да ѝ помогне, както ѝ казвала вярата ѝ – тя разбрала и че недоверието, безверието на съпруга ѝ било като шибане с камшик по гърба на Кришна.

После се върнал съпругът, с празни ръце разбира се, докато тя готвела празнична вечеря. Съпругът се върнал много потиснат: „Поредният тежък ден, нищо не се случи, никак не ми провървя.” Той не само, че се трудил цял ден навън, но въобще не бил сигурен, че ще има вечеря. Пък това обикновено доста изнервя мъжете. Ала щом влязъл, видял, че го очаква пиршество. Бил леко изненадан и попитал съпругата си: „Какво се е случило?” Тогава жената му разказала историята за двете момчета, които дошли с кошница, пълна с храна. Казала, че това било победа на посветеността, защото храната им била дадена от Него, от Върховния. Разбира се, разказала му и за следите от бичуване, защото докато лекувала Кришна, Той ѝ казал: „Винаги, когато Моите поклонници не Ми вярват, това е като изтезание за Мен.”

И така, това е една история, описваща подкрепата и грижата на Бога. Ние, човешките същества, се радваме на толкова внимание и грижа от страна на Върховния Той ни е дал толкова много неща, толкова много способности. Дал ни е очи да Го виждаме, дал ни е ръце да Му служим, дал ни е ум да мислим за Него. Безчет способности имаме. Освен това ни е осигурил въздух, който да дишаме, вода, която да пием, земя, която да отглеждаме – осигурил ни е чудото на живота. Всичко наоколо ни е Неговата безусловна и толкова специална милост. И ние се възползваме от всички тези предимства, енергии и благословии по толкова естествен начин. Като че тях просто бездруго си ги има. А Кришна е достатъчно безкористен да ни снабдява с всички тези енергии посредством една добра система, уредена от Него. Но нашият дълг е да сме изпълнени с благодарност и вяра. Не е много хубаво да се наслаждаваме на плодовете на енергията, без да отдаваме почитта си на източника на енергията. Именно това трябва да правим.

 

 



garuda

В последните дни обсъждахме някои интересни елементи на един прекрасен процес на установяване на любяща и жива връзка с Бога. Този процес се нарича шаранагати, или себеотдаване. Първите две стъпки на този процес са да се избягва онова, което е неблагоприятно и да се практикува това, което е благоприятно. Вторите две стъпки са вашите човешки качества, като смирение и посветеност. И сега остават още два елемента, за които да говорим – това е твърдата вяра, че Кришна е поддръжникът; и че Той ще ни закриля от всичко. Как смятате, кое е първо?

Парамананда: Палана-шакти е първа – твърдата убеденост, че Кришна ще ни закриля.

Свами Тиртха: Въпреки всичко, за това ще говорим утре. Тогава днес трябва да обсъдим оставащата тема – че Кришна е поддръжникът на всичко. Днес бяхме в един манастир, който е кръстен на птицата-носач на Бог Вишну – това е Гаруда в индийската традиция, а тук местните го наричат сокол – Соколски Манастир. И какво пишеше горе на купола на манастира?

Яшода: Господ вседържител.

Свами Тиртха: Правилно. Вседържител. Приех това като директна инструкция днес да говорим за Бога като поддръжник, Кришна като поддръжник. Ако говорим за Върховния Господ, общоприетото Му име е Бог (на английски God). Това е като код, кодово название. Трите букви на това име описват трите главни характеристики на Върховния. “G” или първата буква означава „генератор” (творец), втората “O” означава …?

Отговор: Всемогъщ.

Свами Тиртха: Не. “O” означава „оператор” (действащ). А третата “D” означава „деструктор” (унищожител). И така, трите функции са творец, поддръжник и унищожител. Трите основни Негови функции са тези. Това означава, че Той е най-висшият източник на всичко като създател; Той е поддръжникът на всичко; и след унищожението, Той е окончателното местоназначение на всичко. Неговите енергии се излъчват, съхраняват се, а сетне се оттеглят – това е цикълът на битието. И ако трябва да отсъдите кое е най-лесно – да унищожиш нещо, да поставиш началото на нещо, или да поддържаш нещо – какво бихте посочили?

Отговор: Да унищожиш.

Свами Тиртха: Да, да унищожиш нещо е много лесно. Духовният ти учител гради мисия години и години наред, а след това идваш ти и с лекота съсипваш всичко. Нали, това става съвсем лесно, макар че за да се започне нещо са нужни много усилия. Човек трябва усърдно да се труди, за да постави началото на нещо. Но мисля, можем да се съгласим, че да поддържаш нещо – това е най-великото. Затова тази функция – Богът като поддръжник, който оперира с цялата тази сътворена Вселена – е най-красивата задача. И на много места разкритите писания подкрепят тази идея: че Бог се грижи, подпира, поддържа. За да разберете това в дълбочина ви е нужна вяра. Ако имаме само знание, или информация – това не е достатъчно да се види този прекрасен аспект на Бога. Защото за да съзрете, че Кришна поддържа всичко, трябва да имате виждането, че Той съществува. Т.е. – че Той не липсва от картинката, че присъства във всички елементи на битието. Особено в онези, които са красиви.

 

(следва продължение)

 

 



65be1-adishankaracharyawithhisdisciples

Въпрос на Ямуна: Махарадж, шаранагати същата отдаденост към Бога ишвара пранидхана ли е, която Патанджали споменава като петия елемент на нияма? И как се получава така, че тези класификации са доста различни: Патанджали споменава ишвара пранидхана като петия елемент на втората стъпка в йога, докато от гледна точка на предаността, отдадеността е най-висшето?

Свами Тиртха: Най-висшето? Това е началото. То е входът. В „Йога Сутрите” точният цитат е ишвара пранидхана ва[1]  – „Или можете да постигнете съвършенство чрез отдаване на Бога”. Защото там има един технически списък: „Можете да постигнете така, можете да постигнете инак; или можете да се отдадете на Бога”. Така че дори едно техническо класическо писание по мистична йога признава силата на себепосветеността към Бога. Това означава, че дори в класическите йога системи процесът бхакти, практиките на бхакти са приети. И то приети до такава степен, че в наши дни практически всички велики йога школи – каквито са Хималайската традиция, Бихарското училище по йога – приемат, че в тази Кали Юга най-добрият метод е бхакти, култивирането, което ще даде най-добри резултати, е бхакти. И както последния път се съгласихме, ние искаме да вървим по прекия път, затова се фокусираме върху себепосветеността към Бога. Защото в „Гита” също е казано: „Чрез отдаденост към Мен можете да постигнете всички останали резултати, които иначе хората обикновено постигат посредством духовни практики.”

Ямуна: И така, ишвара пранидхана синоним ли е на шаранагати или има разлика?

Свами Тиртха: Шрипад Шанкарачария казва: бхаджа говиндам, бхаджа говиндам, бхаджа говиндам мудха мате[2]  – „О, глупци, просто обожавайте Говинда!” Това е поема от този толкова сериозен и пламенен учител в школата адвейта-веданта. Той е завещал множество наставления и философия на своите последователи. А накрая казва: „О, глупци!” Значи, след като е обучил учениците си, им казва: „О, глупци! Просто обожавайте Говинда, обожавайте Говинда, обожавайте Говинда!” Помните ли онзи въпрос на един от нашите старши приятели: „И той говори за Говинда, и ние говорим за Говинда – как така? Каква е разликата тогава?” Какъв бил отговорът на Шрила Шридхара Махарадж?

Ямуна: „Техният Говинда не е нашият Говинда.”

Свами Тиртха: Да! Така че тяхното ишвара пранидхана ва не е нашето шаранагати.

1. „Йога Сутри” 1.23
2. „Двадашаманджарика Стотра” 1



flute

Въпрос на Премананда: В началото на лекцията отново споменахте божествения танц като най-висша духовна практика. За един танц ритъмът, или тактът, е нещо много важно. Даже в материалния свят, когато например е нужно да се произведе нещо, хората и машините се настройват на равни интервали, един вид ритъм. Така че дори едно материално постижение няма как да го има без правилен ритъм, правилен такт. Въпросът ми е: ако човек иска да постигне четирите житейски цели, какви са аспектите на ритъма? А ако иска да добие най-висшето постижение, петата цел в живота, какъв е ритъмът там и свързани ли са тези два ритъма или са различни?

Свами Тиртха: Казваш „ритъм”, което е много хубаво, то съответства на нашата художествена, естетична Веданта. В наши дни хората казват „вибрация” – енергийни нива, вибрации, това и онова. Малко е скучно, но нека го обсъдим. Тялото има определена вибрация. Вашата телесна вибрация, или с други думи казано енергийната ви система, може да вибрира на различни нива в съответствие с вашите чакри. Например, сексуалният акт е вибрация, нали. След известно време, да кажем девет месеца, ще се появи някакъв красив плод. И така, това е една доста базова вибрация. Но ако издигнете енергията си, тогава херцът, ритъмът на вашата вибрация, честотата може да бъде по-висша. Например, не сте обсебени от поддържането на себе си и рода, което се случва на базовите чакри, а сте повече съсредоточени в духовните, божествените теми. Една по-висша вибрация, например, има различен цвят. От червено стигате до синьо. Всичко е свързано, разбира се.

Но освен тези базови вибрации, както ти спомена четирите цели на материалното съществуване, всички телесни цикли имат определени вибрации. Цялата продължителност на живота също има своя вибрация. Ала тези вибрации, тези честоти започват и завършват. Ние трябва да търсим онази вибрация, която никога не свършва. Която никога не е започвала, тече постоянно и никога не свършва. Това е божествената вибрация. А тъй като сме духовни души, ние можем да се настроим на тази божествена вибрация. Сега ритъмът ни е на материално ниво. Например, всеки ден огладнявате – това е един ритъм. Понякога много болезнен ритъм, особено ако вечерята ви закъснява. Какво пък да говорим да липсва! Всички разбирате различните ритми и цикли на нашия живот, те са толкова много. Но като енергиен център на целия този телесен комплекс, всеки един от вас е духовна искра. Вие сте способни да се хармонизирате с най-висшата вибрация, която е отвъд дори космичната вибрация. Можем да кажем, че тази универсална космична вибрация е най-общодостъпната в духовното небе. Но духовната вибрация е по-висша даже и от нея – знаете, нашата версия е много естетична – тази най-висша вибрация е звукът от флейтата на Кришна. И така, докато Богът свири на музикален инструмент, всичко Го следва. Това е омайната вибрация на божествеността. Именно това възхваляват брахманите в техните гаятри-мантри, защото гаятри-мантрата е звукът от флейтата на Кришна. А кама-биджа е много специална, защото от една флейта могат да се издадат множество звуци, но кама-биджа е като специалната нота, петата нота от флейтата на Кришна.

Така  че е възможно да се достигне до най-високото ниво на резонанс. Но за това малко или повече трябва да преминем отвъд материалните вибрации и ритми. Как да направим това? Непрестанно се молете. Киртаня сада хари[1]през цялото време възпявайте святото име. Как можете да постигнете това? Има две основни вибрации в нашите тела.

Ямуна: Сърдечния ритъм и мигането.

Свами Тиртха: Мигането? Мигането е прокълнато от гопите, така че не можем да говорим за това. То е грешка на Брахма. Препоръчано е: „Недейте да намирате недостатъци всред списъка с добри качества”, затова няма да говорим за мигането. Но докато сърцето ви бие, вие също и дишате. Съветът е с всеки дъх да славим Бога. Това означава денем да сте заети изцяло с възхваляване на Бога. С всеки дъх трябва да Го славим. Обикновено не можем да сторим това. Затова нека разделим деня на сто. Поне сто и осем пъти, моля ви, повтаряйте вашите мантри. Казвайте по някоя молитва. По този начин ще сте свързани не само с универсалната или космичната вибрация, но също и с божествената вибрация. С всеки дъх трябва да славим Бога. Ако не можете да го правите постоянно, по двадесет и четири часа на денонощие, правете го поне денем делено на сто. Но не се удовлетворявайте с такова едно разрешително, а винаги се старайте да бъде повече, да бъде по-високо. Винаги се стремете към нещо по-висше. Това е един начин да издигнете нивото на своята вибрация.

 

 

[1] Шикшащака 3

 



Mahaprabhu's school

Ако изследвате себе си с въпроса: „Кой съм аз?”, ако сте достатъчно решителни да намерите удовлетворителен отговор, накрая ще срещнете самите себе си, ще разберете кои сте. И тогава ще можете да се посветите. И така, ако съвсем простичко проучите: „Нима аз съм това тяло? В един смисъл то силно ме ограничава, а от друга страна ми дава възможност да се изразявам. При все това чувствам, че струвам малко повече от тези седемдесет кила материални елементи. Нима съм идентичен с колата си?” Не знам как е тук, но понякога, когато направите катастрофа, имате чувството: „О, някой ме удари!” Не са ударили вас, ударили са колата ви. Вие проектирате егото си в това возило на четири колела. И можете да продължите с пълния списък: не сте вашата къща, не сте вашите притежания – нищо материално, нищо външно. Не сте дори своя ум, не сте дори своята интелигентност; нещо отвъд. Вие сте този, който пита: „Кой съм аз?” Това сте вие. Когато можете да уловите себе си, тогава можете и да се отдадете. Без най-напред да сте доловили кои сте – чрез изучаване, чрез овладяване, чрез следване на духовна практика – няма как да посветите себе си. Затова, ако имате някой спокоен миг, просто помислете много дълбоко „Кой съм аз?” Стремете се да намерите себе си, постарайте се да определите кои сте, опитайте се да застанете лице в лице със себе си. А след това каквото сте открили, опитайте да го поднесете в лотосовите нозе на Върховния Бог.

Себепосветеността като духовна практика не е нещо трудно. Вярвате ли ми? Не е трудно. Защо? Защото ако не бяхте духовни, нямаше да търсите духовното. Но тъй като сте духовни, затова и търсите истинската духовност. Тъй като нашата душа, атма, е божествена енергия, затова тази енергия търси своя източник и жадува да се завърне при него.

Да посветим себе си означава също така и да постъпваме като сат-шишя, както описах преди[1]. А с тази цел трябва да разгледаме манталитета на ученика. Написано е: аманй аматсаро дакшо нирмамо дридхасаухридах асатварортхаджигясур анасуюр амогха-вак[2]„Един ученик трябва да изостави всякакъв интерес към светски телесни концепции, – а ако търсите духовната си идентичност, това е лесно – „като например привързаността към шестте врага: похот, гняв, алчност, илюзия, лудост и завист. Такъв човек трябва да се интересува единствено от това да разбере науката за Бога и да гледа на всичко във връзка с нея. Той не бива повече да се отъждествява с тялото, нито да мисли, че притежава каквото и да било.” Добре, дотук това са общи инструкции: бъдете независими, не се привързвайте, недейте да се отъждествявате погрешно. Но след това идва по-специфичното, по-съкровеното напътствие: „Той трябва да обича духовния си учител с дълбока посветеност, да бъде стабилен и силен в духовните си усилия. Един истински ученик дълбоко се интересува от духовните теми и не би следвало да намира недостатък сред добрите качества. Не трябва да поддържа интерес към материални неща и следва да има само едно желание Кришна, Върховния Бог”.

Това бяха някои мисли, които исках да споделя с вас по тази тема, себепосветеността. Търсете себе си, уловете себе си и доведете атман, душата си в служба на Върховния. И не забравяйте: ако не бяхте от духа, нямаше да търсите Бога. Може би имате въпроси или коментари?

Въпрос: Моят въпрос е за пътя. Казахте, че посветеността е лесен път, но за нас, хората, той е най-трудният.

Свами Тиртха: Защо?

Коментар: Ако човек няма силна божествена искра, може би този път ще бъде труден.

Свами Тиртха: Всеки има божествена искра. Ние всички принадлежим към една и съща категория. Вие и аз, като души от духа, сме еднакви. Имаме едни и същи качества. Всеки притежава тази духовна енергия. Ние сме духовна енергия. Така че в крайна сметка всички можем да постигнем това. Не забравяйте, че ние сме духовни и именно затова можем да търсим божественото; и пречиствайки сърцата си, като възпяваме светите имена, можем да намерим своето съвършенство.

[1] В текста „Онзи екстазен възторг – божествената любов”

[2] „Шримад Бхагаватам” 11.10.6

 



meditating sadhu

Има четири опори на духовната практика. Първата е да разграничаваме вечното от тленното – с други думи, кое е божествено и кое материално. Подобно е на предишната практика, за която говорихме – да практикуваме това, което е благоприятно и да избягваме неблагоприятното. Ние, хората, имаме тази способност да разграничаваме доброто и лошото. Винаги трябва да избираме между правилно и погрешно. Затова нека използваме тази си способност с най-добрата цел – да откриваме кое ни води по-близо до Бога и кое не. Съществува такава разлика и между лесно и полезно. Интелигентният човек ще избере полезното, докато нормалният човек ще избере лесното. В този смисъл трябва да бъдем свръхчовеци. Избирайте онова, което е благотворно, а не което е лесно. Така че това е първото: използвайте силата си да разграничавате.

Второто е да се откажете от земните и райските си наслади. Не е нужно да работите кой знае колко усилено по тази точка. Оставете да мине малко време и така или иначе ще изгубите всички житейски удоволствия. И така, ако сте лениви, просто оставете да мине време; ако сте по-интелигентни, изоставете привързаността още преди това. Знаете как става – когато сте млади сте пълни с енергия, но ви липсва мозък; като остареете поумнявате, но вече нямате енергия. Затова бъдете интелигентни.

Но как да се откажем? Ние не искаме да се отказваме, не искаме да жертваме, не харесваме трудностите. Какво да правим? Чрез по-добра практика, вършейки нещо позитивно можете лесно да се откажете. Това е третата опора в духовния живот – трябва да придобиете шестте добродетели. Първата е умиротворение. Миналия път говорихме за шанти – „нищо не се случва, просто си седя в ъгъла”. Но в сравнение с това да сте заети с глупости е много по-добре да седите бездейно в ъгъла. Втората е себевладеене. Себевладеене означава, че не просто сте пасивни, но знаете „Защо подбирам правилните всред неправилните дейности”. Ако имате подобен себеконтрол, ще достигнете третата стъпка, която е равновесие. Ако имате вътрешно равновесие, тогава ще можете да понасяте – което е следващата стъпка – да изтърпявате всичко, което ви се случва. Имате ли такова непоклатимо търпение, ще можете да се концентрирате, да съсредоточавате вниманието си – това е следващата стъпка. А последната стъпка е вярата. Вяра – тук, в този списък тя е последното стъпало. А в списъка на Шрила Рупа Госвами вярата е първата стъпка. Адау шраддха татах садху-санго[1]… – Най-първа е вярата, първоначалната вяра в процеса, във ваишнавите, в Бога. Обаче какво е вяра? Спомняте ли си онази красива дефиниция за вяра?

Отговор: Убеденост, достигната чрез любов.

Ямуна: Махарадж, има и друга дефиниция: „Субективна достатъчност на доказателства”.

Свами Тиртха: Е, това звучи малко таттва; първото звучеше по-раса. Разбира се, има множество различни нива на разбиране за това какво представлява вярата. Но мисля всички можем да се съгласим, че вярата е най-голямата сила в човека. Ако я имате, пазете я много добре.

И така, за да се избавим от земните наслади трябва да практикуваме и да добием тези шест добродетели. И освен това трябва да имаме дълбока жажда за съвършенство. Това е общ съвет към всички духовно практикуващи. Понякога се говори за желание за освобождение. Но знаем, че отдаденото служене е отвъд освобождението. Така че ако искаме да сме по-точни, не става дума за желание за освобождение, а за съвършенство.

Себепосветеността като духовна практика това звучи много меко, много нежно и много смирено. При все това, трябва да сме умни на какво се посвещаваме. Един мой добър приятел даде много вярно определение какво е бхакти-йога: “Бхакти-йога означава да се разграничите от глупостта.” Как можем да се разграничим от глупостта? Ако влезем в досег с истината. Затова, недейте да се отдавате на какво да е, отдайте се на нещо специфично. Посветете се на нещо съвсем конкретно. Ако приложите това тъй красиво духовно качество на смирена посветеност спрямо нещо наистина глупаво или грозно, на някакъв пагубен, опасен процес, тогава ще ви споходят много лоши последици. Така че трябва внимателно да подбираме на какво се отдаваме.

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя Лила 23.14-15 и „Бхакти Расамрита Синдху” 1.4.15-16

 



ecstasy

Свами Тиртха: За да станем отдадени души трябва да добием някои много висши качества. Как се нарича духовният учител на санскрит?

Отговор: Гуру!

Свами Тиртха: Да, нарича се гуру. А как се нарича вечният гуру на санскрит?

Отговор: Сат-гуру.

Свами Тиртха: Сат-гуру, правилно – „учител от висока класа”. Така че можете да си представите какви са качествата на сат-гуру. Просто разгърнете очакванията си към вашия гуру и това е сат-гуру. А как се нарича ученикът на санскрит?

Отговор: Шишя.

Свами Тиртха: Шишя, да. Гуру означава „тежък”; ала ученик не бива да значи „лек”, лагхулековат, незначителен. Какво е значението на шишя? „Някой, който позволява да бъде напътстван” – това е ученикът. Но ако искате сат-гуру, тогава трябва да станете сат-шишя, истински ученик. Така че очакванията не са само към висшестоящите; към практикуващите също има очаквания. Такъв сат-шишя е рядкост. Такава рядкост, че Кришна лично поема грижата за подобен човек. Бог лично се грижи и води тази душа обратно към дома – например като упълномощи някой местен садху да наставлява този сат-шишя. И за да обучи подобен ученик, гуру ще му даде определени неща. Най-напред той ще му даде таттва-гяна, или теоретичното знание за истините в предаността. Можем да го наречем дивя-гяна, божествено познание, или таттва-гяна, познаване на основните принципи, основните учения. Също така сат-шишя ще получи дикша и шикшадикша е посвещението, а шикша са напътствията. В щастливия случай можете да получите всички тези различни видове благословии от едного, от един източник. А ако сте още по-щастливи, можете да ги получите от различни източници. Тогава ще можете да имате повече доброжелатели. Добре ли е да имате един доброжелател? Много е добре. А ако имаме повече от един? Това е дори още по-добре. По този начин, като ни се дава знание, напътствия и мистична инициация, връзката с Бога е осигурена.

Добре, разбрахме, че трябва да посветим себе си, но в материалната сфера сме навикнали на този бизнес начин на мислене: „Ако дам нещо, какво ще получа? „Каква ще е ползата да давам каквото и да било?” Не е ли така? Логично е, искаме да видим резултатите. И така, ако се отдадете, какво ще получите? По благословията на гуру, по милостта на вашия духовен учител, авидя, незнанието, ще се разсее и истината ще се разкрие. Така че първо ще се пречистите от своето невежество; второ вашата самбандха, връзката ви с Бога ще ви бъде разкрита. И освен това милостта на вашия духовен учител ще ви дари према, божествената любов. Това е, с което можете да се сдобиете ако отдадете себе си – получавате просветление; узнавате природата на връзката си с Бога; и също ви се дава шанс за онзи екстазен възторг – любовта към Бога.

 



Mahaprabhu dancing

Как бихме могли да се доближим до разбирането, че сме духовни, а не материални? Как бихме могли да усъвършенстваме живота си? Има три елемента за усъвършенстване на живота. Единият е тяга, отречението; другият е сева, служенето; и третият е према, божествената любов. Много е семпло – просто се отказвате от това, което не е за вас. Вместо да се стремите да владеете, заменете този навик с желанието да служите. Това е култивирането на служене, сева; и тогава ще постигнете према. Тяга, сева, према лесно е да се запомни, дори в тази пропаднала епоха, когато ни е трудно да помним каквото и да било. И така, отречете се от онова, което не е за вас; служете на това, което заслужава да му се служи; и практикувайте божествена обич към Бога. Това са начините да усъвършенствате своя живот.

Има една много красива история за природата на посветеността. Това е пример от живота на Чайтаня Махапрабху. Той имал някои необикновени ученици, последователи и съратници. Някои от тях били смятани за точни Негови копия. До такава степен Му били отдадени, че на практика започнали да се идентифицират с Него. Той бива считан за ствола на огромно дърво на духовна приемственост. От Него са започнали множество големи клони – Неговите непосредствени ученици и следовници. Сетне от големите клони тръгнали по-малки разклонения. После още вейки и млади филизи, листа и пъпки. Като огромно разклонено дърво на духовна система. Тази история идва именно от това дърво. „Вакрешвара Пандита, петият клон от дървото на Чайтаня, бил много скъп слуга на Шри Чайтаня Махапрабху. Той можел да танцува в несекващ екстаз в продължение на седемдесет и два часа.”[1]Да, седемдесет и два часа! В коментара Шрила Прабхупада казва: „В „Гоура Ганоддеша Дипика”, стих 71, се казва, че Вакрешвара Пандита бил въплъщение на Анируддха – една от четворните експанзии на Вишну: Васудева, Санкаршана, Анируддха и Прадюмна. Той можел да танцува прекрасно в продължение на седемдесет и два часа. Когато Бог Чайтаня Махапрабху играел драматични представления в дома на Шриваса Пандита, Вакрешвара Пандита бил един от главните танцьори и танцувал без да спира именно толкова дълго време.”

От това можем да разберем също и че танцът не е шоу, а дълбока духовна практика, израз на божествени чувства. Онова, което не можете да изразите с думи, можете чрез бхаджан. Което не можете да изразите с бхаджан, можете чрез киртан. Така че танцът е много кондензирана духовна практика. Не просто „Готино ми е!” Нещо различно е. Моля ви, опитайте се да разберете раса, вътрешното значение на този танц като изражение на божествени чувства.

Но нека се върнем на Вакрешвара Пандит: „Чайтаня Махапрабху лично пеел, докато Вакрешвара Пандит танцувал. Тогава Вакрешвара Пандит паднал в лотосовите нозе на Бога и казал следното. „О, Чандрамукха! (Луннолики – това било името, с което той се обръщал към Махапрабху) Моля Те, дай ми десет хиляди гандхарви. Нека те пеят докато танцувам – тогава ще съм толкова щастлив!”[2] Гандхарвите са небесните музиканти. За такъв божествен танцьор, който може да танцува седемдесет и два часа без прекъсване, са нужни и музиканти свръхчовеци, способни да осигуряват толкова дълго време музика. Затова той се молел на Махапрабху, самия Бог: „Моля Те, дай ми повече музиканти и певци, за да мога да танцувам още.” Тогава „Бог Чайтаня отвърнал: „Имам само едно крило като тебе. Ако имах второ, щях да полетя в небето!”[3]

Това е примерът за отдаденост. Каквото и да правите, Бог трябва да е толкова доволен от вас, че ако би имал още един като вас, това би Го удовлетворило напълно. Мисля, че това е много отговорна задача. Такава е интензивността и красотата на отдаването и на себепосветеността. Но за да достигнем това ниво, наистина трябва да усъвършенстваме живота си с тези три практики: тяга – отречение; служене – сева; и развиване на божествена любов – према. Защо? Защото макар глупецът и мъдрецът да гледат едно и също дърво, те не виждат едно и също дърво. Така че зависи от вашето ниво на съзнание що за реалност ще виждате, що за красота ще виждате.

Въпрос на Крипадхам: Във връзка с историята за Вакрешвара Пандит, знаем, че Радхарани е най-отдадената на Кришна и ако Тя е едното крило, има ли друго и кой е?

Свами Тиртха: Недей да смесваш нещата. Това изречение: „Ако имах още едно крило като тебе, бих полетял” е изречено от Гоу-Ра. Така че Те летят заедно. Говинда-Радхе вече летят заедно. Но всъщност от това може да се види – и ти благодаря, че го спомена – истинската себепосветеност. Защото какво се случва тук – слугата пада в лотосовите нозе на своя Господар. Това е нормалната ситуация. Човешкото същество започва да възславя Бога: „Ти си велик! Ти си прекрасен!” Но след това какво става? Богът казва: „О, ти си Моето крило! Ако имах още едно крило като тебе, щях да полетя!” И така, природата на Върховния Бог е да възхвалява Своите последователи, Своите поклонници, Своите предани. По същия начин и Кришна става колесничар на Арджуна. Щом Богът е готов да приеме смирената позиция на слуга, ние също трябва да го сторим.

 

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Ади Лила 10.17

[2] „Чайтаня Чаритамрита”, Ади Лила 10.18-19

[3] „Чайтаня Чаритамрита”, Ади Лила 10.20

 



transperant medium

Продължаваме нашето изследване на шестте елемента на отдаването. Дотук преминахме през входа – да практикуваме това, което е благоприятно и да избягваме неблагоприятното. Платихме и входната такса, която е смирението. Сега ще изучаваме какво трябва да правим ако имаме тези качества. Защото следващата стъпка е да посветим себе си. За да разберем какво означава да посветим себе си, трябва да разгледаме тези две думи: какво е „посветеност” и какво е „себе си”? Докато не знаем кои сме, как можем да се посветим? И докато не знаем какво е истинска посветеност, как бихме могли да се отдадем? За да извършваме своите духовни практики ни е нужна много сила. Кой е източникът на силата? Как мислите, кой е източникът на силата?

Яшода: Баларам.

Свами Тиртха: Баларам в обективен смисъл; а субективно това е тапася, аскетичната практика, която правим. Казано е, че ако извършвате някакви отречения, ще бъдете по-силни. Обаче по-силни не означава по-щастливи. Колко много силни хора виждате в света, които са изключително неудовлетворени! Източникът на блаженство, на духовно удовлетворение е друг – това е посветеността. И така, тапася носи сила, посветеността носи блаженство. И както тапася, себеконтролът, така и посветеността са един вид жертва. Жертва – това звучи ли ви добре? Нрави ли ви се този израз? Не особено.

Коментар: Саможертва или жертва?

Свами Тиртха: Добър въпрос. Защото трябва да изследваме какво да жертваме. Това наистина е нещо много важно. Кришна казва в „Гита”, че без жертва не можете да сте щастливи нито в този живот, нито в следващия. Тогава какво трябва да жертваме? Много пъти сме говорили за това. Четири елемента можете да пожертвате в служба на Бога. Ако вървим отвън навътре, първото, което можете да вложите в служене към Бога са материалните ви активи – вашето време, вашата енергия, вашето богатство. Второто, което е малко по-близо до вас, са вашите думи; още една стъпка по-близо са мислите ви. Но ако искате наистина да се доближите до окончателната жертва – това е да дадете живота си, да дадете самите себе си. Тази е най-голямата жертва, която можем да дарим на Бога – себе си. Това не са нечии чужди притежания, а ние, самите ние. Така че тези четири типа инструменти за служене – материалните активи, думите, интелектуалните способности и самите себе си – са най-големите жертвени обекти.

А каква е мантрата за жертване? Сваха. В „Гопала Тапани Упанишад” се казва, че сваха прави света да се върти, тя помага светът да се движи гладко. Жертвата помага на света да изпълни задължението си, да извърви своя път. Така че, за да постигнем духовно блаженство трябва да правим някакви жертви. Понякога чувстваме жертвата като нещо тягостно. При все това се казва, че Бог се трансформира в човека като усилие. Това е мнението на Патанджали Муни, един от най-големите авторитети в йога: Бог в човека се превръща в усилия. Това е потвърдено и в „Бхагавад Гита” от Кришна, който казва: „Аз съм способността в човека”[1]. Това е нещо много важно. Защото значи, че каквито и способности да имате, те са дадени от Върховния Бог. Затова дори усилията си, жертвите си можем да поднасяме Нему. Те са ни дадени от Него и можем да ги поднесем обратно пак на Него.

Но тъй като трябва да разберем какво е истинска себепосветеност, трябва да проумеем, че сме податливи на влияние. Това влияние означава, че сме подвластни на материалната енергия. А как човек може да се избави от едно влияние?

Отговор: Като променим нуждите, които имаме.

Свами Тиртха: Или, да го кажем съвсем просто, като се постави под друго влияние. Така че ако сме под въздействието на илюзията, на нещо променливо, ако искаме да избягаме от тази ситуация, трябва да се предоставим на неизменното, божествено въздействие. Това е признакът на великите души – те се отдават на по-висшето, божествено влияние. И ако наистина сте осъществили това отдаване, тогава какво ще се случи с вас? Може и да не искате да говорите; въпреки това нещо ви вдъхновява да говорите. Може да не искате да служите; при все това нещо ще ви вдъхновява да служите. И кой е това вдъхновение? Моят учител. Моят учител говори чрез мен и аз също слушам. Това не са мои думи. Ако има истинска отдаденост, това не са моите думи. Това не са моите способности. Единствената ми способност е да посветя себе си. Тогава мога да се превърна в прозрачен посредник, в покорен инструмент в дланите на по-извисените.

Това е признак, че сме посветили себе си – да разберем, че не сме тялото, нито сетивата, нито сетивните органи, не сме и умствените конструкции, а нещо по-дълбоко, нещо неизменно. Всеки е духовна искра, споделяща вечните качества на съществуване, съзнание и блаженство. Затова именно с тези качества трябва да отдадем себе си на Върховния.

[1] „Бхагавад Гита” 7.8



dandavats

Въпрос: Как можем да се борим срещу тамас със смирение и къде е границата между смирение и унижение? Бих желал практически съвет.

Свами Тиртха: Ще ви дам. Ако срещнете някой, който действително ви превъзхожда, какво е вашето отношение?

Отговор: Смирен съм.

Свами Тиртха: Правилно. А ако някой иска да докаже тъй нареченото си превъзходство над вас, какво е отношението ви?

Отговор: Не съм смирен, но трябва ли да бъда?

Свами Тиртха: Смирено можете да си тръгнете, да речем. Или смирено можете да кажете: „Съжалявам, вие не сте авторитет за мен. Не сте толкова велик за колкото се мислите”. Затова трябва винаги да се срещаме с авторитети. А интелигентност означава незабавно да разпознаваме и разбираме разликата в компетентността. Така че смирение значи да имате правилно разбиране за своята компетентност и за тази на другите.

Но това е само теоретичен съвет. Вие искахте нещо практично. Може ли да ви разкажа една практическа история от живота на бхактите? Веднъж, още преди години, имахме един нов посетител във фермата. Случи се така, че през деня двама от бхактите влязоха в конфликт, скараха се – което не е никак хубаво. Не е никак хубаво особено, когато наоколо има новодошъл. Това беше малко объркващо за нашия нов приятел: „Чакай малко, тези хора говорят за духовно смирение и за живот в преданост, а пък се карат така? Какво е това?!” Но сетне, след няколко часа какво видя той? Видя как между двамата пламва духовно съревнование. Защото единият отиде при другия и каза: „Прабхуджи, аз допуснах грешка, съжалявам. Мисля, че извърших оскърбление към теб.” А другият отвърна: „Не, не, не! Аз сгреших!” Но първият не можа да изтърпи това и започна да поднася дандавати: „Не, моля те, извини ме!” Тогава и другият също падна в пълен дандават: „Грешката не е твоя, а моя!” Тогава нашият новодошъл приятел разбра: „Охо! Това са истински хора!” Този пример толкова дълбоко го убеди, че той също стана бхакта.

Така че какво означава това? Понякога ние имаме такъв състезателен дух в материален смисъл – кой е по-умен, кой е по-старши, кой е по-такъв или онакъв. Но веднага щом дойдете в духовно съзнание, започва духовното състезание – кой е по-смирен? Такова е славното съревнование на ваишнавите.

От вас не се иска да сте съвършени още на мига, така че никога да не допускате никакви грешки. Но от всички ви се иска да практикувате смирение. Защото то е решението. А трябва да решите дали искате да сте част от проблема, или от решението. Този отговор удовлетворява ли ви?

Отговор: Да. Другият ми въпрос е как можем да съхраним силата и решителността си да упражняваме смирение, когато има ситуации, в които губим контрол?

Свами Тиртха: Трябва да помните това, което четохме: „Всеки път, когато повишите глас, сте изгубили своето смирение”.

Коментар: Това е трудно, дори спрямо родителите ни.

Свами Тиртха: Невъзможно! Как така? Това не е хубаво. Насилието води до насилие, докато смирението ще донесе смирение, поне във вас. В отсрещната страна то може да липсва отначало, но по-късно също ще се случи. Насилствената победа е загуба. Имате право да се защитите, няма проблем, но дори и това трябва да се прави по вежлив и хубав начин. Трябва винаги да се замисляме каква е реалността на проблема, пред който сме изправени. Къде е този проблем? Доколко е реален? Дали е на нивото на ума, дали е номер на илюзията или е „усмивка на Сатаната”?

Но прави сте, понякога губим контрол. Садху Махарадж е дал много добър съвет в това отношение. Мисля, че всички го знаете, но все пак е добре да повторим. Когато сте ядосани, преди да отвърнете трябва да броите: 1,2,3 ….само до десет, обаче бавно. Не е кой знае колко дълго – до 64 или до 108. Ако все още сте на нокти, трябва да идете в кухнята и да изпиете чаша вода. Ако нервите ви продължават да са опънати, идете в друга стая на дома си – банята – и се погледнете в огледалото. Тогава ще видите: „Хей, този човек е изгубил самообладание!” Тогава можете да дойдете на себе си.