Category RSS

Calendar

September 2018
M T W T F S S
« Aug   Oct »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930



Archive for September 23rd, 2018

The_Fish_(Matsya)_Incarnation_of_Vishnu

(from a lecture of Swami Tirtha, May 2012, Sofia)

(continues from the previous Monday)

Question of Yashoda: I want to ask, what happened to Brahma when Hiranyakashipu took his position?

Swami Tirtha: Well, the demons are highly polished and cultured beings. So, as he was worshiping Brahma to get the blessings, in one way he respected him also. Yet it was said that by his power and by his domination all the three worlds were under his influence. And you know, when there is a different rule, a different ruler, we have to survive. Just like you, the Bulgarian nation, you had the Turkish yoke. You survived! Although all your power, all your assets, everything was dominated by a foreign power. Still you have found ways to survive, and to maintain what you have internally, deeply, in hidden ways – so many chances were there.

As the goal of Hiranyakashipu was to fight Vishnu, God, therefore he designed all these tricks and all these domination wars. Because it is said that the worshipers of the Supreme – with their prayers, with their sacrifices, with their services – they so to say feed God. So Hiranyakashipu thought: ‘If I stop them doing their spiritual services and no worship is going to the Supreme, He will become weak. Then in this way it will be very easy for me to fight Him off.’ This was his intention. Therefore he didn’t care for Brahma or other up or down grades of living beings, because he wanted to dominate. He had magic powers, as he was also praying for yoga-siddhis, the mystic powers of yoga.

These siddhis are very interesting, but very secondary results of any spiritual practice. Because the motivation of Hiranyakashipu was power, to dominate over everything and use all the energy against God. While our motivation should be: dominate over yourself, control yourself, be a servant of all and use all the energy for the positive service of the Lord. This is the difference between a loving and serving approach to the Supreme and an opposition party. We should decide which side we take.

Yashoda: It was interesting that Hiranyakashipu mentioned so many possibilities who should not kill him, but he forgot Vishnu.

Swami Tirtha: Very good point. You see, all his glorification was directed to Brahma, who is the minister, he is not the king. But he considered Brahma to be the Supreme. And therefore he devised all these different means to protect himself, because Hiranyakashipu considered Vishnu not to be God, but a demigod, subordinate to Brahma. And he knew that sometimes Vishnu is very tricky. Sometimes He appears as a fish to save the Vedas. Other times He appears as a human being – like Rama or Buddha, or other incarnations. Therefore he said: “No human being, no demigod, no demon, no weapon, no animal should be able to kill me.” Actually first he asked from Brahma: “Give me immortality.” Then Brahma said: “Sorry, I cannot give you that. It’s beyond my capacities.” Then he started to think: “All right, if you cannot give me immortality, then give me that nobody should be able to kill me.” “All right, that I can give.” Or “Give me that I should be killed neither in the air nor on the ground, not inside nor outside.” So he tried to defend himself in every possible way.

But although he wanted to fight Vishnu, he forgot about Him. Somehow He was not included in his picture. So that is the difference between a demon and a bhakta. The demon is very cleverly using his brain, but forgetting about God. The bhakta sometimes with big dedication is just doing some nonsense, but never forgetting God. So this is the difference. One is very clever, yet forgetful; and this one, the lover of God can remember only very few things, but even that engages him so much that sometimes he forgets practical things.

The best example is when one devotee wanted to offer to God a banana. Usually you know we sanctify our food – first give it to the Lord and then whatever is left we take. So in her big dedication, with real devotion she was peeling the banana, throwing away the flesh and offering the peeling: “Ah my Lord, this is for You. You like bananas so much – please, accept this!” You know, sometimes devotees make little mistakes. But fortunately enough, God Supreme needs neither the skin, nor the fruit itself; He needs only one thing and that is called loving dedication. This is what we have to give. That is the best offering, the most tasty for Him. “Ah, this little insignificant thing comes with some dedication!”

(to be continued)

 



The_Fish_(Matsya)_Incarnation_of_Vishnu

(részlet Szvámí Tírtha Szófiában elhangzott 2012. májusi tanításából)

(az előző hétfői tanítás folytatása)

Jasódá kérdése: Szeretném megkérdezni, hogy mi történt Brahmával, amikor Hiranjakasipu elfoglalta a pozícióját?

Szvámí Tírtha: Nos, a démonok nagyon kifinomult és kulturált lények, tehát mivel ő Brahmát imádta, hogy részesüljön az áldásokból, ezért egyfajta tisztelettel is volt iránta. De azt olvastuk, hogy hatalma és dominanciája miatt mindhárom világ Hiranjakasipu befolyása alá került. S tudjátok, ha megváltozik az uralkodó személye, a rendszer, azt is túl kell élnünk. Éppúgy, mint ti, a bolgár nemzet, bár török uralom alatt álltatok, mégis túléltétek! Bár minden hatalmatok, vagyonotok felett egy idegen hatalom rendelkezett, ennek dacára is találtatok módot a túlélésre, hogy legbelül, mélyen, különféle rejtett úton-módon megőrizzétek, amitek van – sokféle lehetőség kínálkozott.

Hiranjakasipu célja az volt, hogy harcoljon Visnu, a Jóisten ellen, ezért tervelte ki az összes trükköt és hatalmi harcot. Ugyanis azt tartják, hogy a Legfelsőbbet imádók „táplálják” a Jóistent a szolgálataikkal, fohászaikkal, áldozataikkal, ezért hát így gondolkozott: ’Ha megakadályozom, hogy szolgálatokat végezzenek, és a Legfelsőbb semmilyen imádatban nem részesül, akkor majd elgyengül. És akkor ily módon könnyedén le lehet majd győzni őt!’ Ez volt a szándéka, ezért nem törődött Brahmával, vagy egyéb, felsőbb és alsóbb rendekhez tartozó élőlényekkel, hiszen ő akart uralkodni. Varázserővel rendelkezett, mivel a jóga-sziddhik, a jóga misztikus hatalmának elnyeréséért is fohászkodott.

Ezek a sziddhik nagyon érdekesek, ám bármely lelki gyakorlatnak csak másodlagos eredményei. Míg Hiranjakasipu motivációja a mindenek feletti uralkodás volt, és az, hogy minden energiáját a Jóisten ellenében használja fel, addig a mi motivációnk az kell, hogy legyen, hogy tudjunk uralkodni saját magunkon, tudjuk fegyelmezni önmagunkat, és valamennyi energiánkkal a Jóisten pozitív szolgálatán munkálkodjunk. Ez a hatalmas különbség a Legfelsőbbhöz fűződő szeretetteljes és szolgálatkész hozzáállás, illetve az ellenkezője között – nekünk kell eldönteni, hogy melyik oldalra állunk.

Jasódá: Hiranjakasipu megannyi lehetőséget említett, mikor azt kérte, hogy ki ne ölhesse meg őt – érdekes módon azonban Visnura nem gondolt.

Szvámí Tírtha: Nagyon jó észrevétel, köszönöm. Láthatjuk, hogy Hiranjakasipu dicsőítésének középpontjában Brahmá állt, aki csupán a miniszter, nem pedig a király. De ő Brahmát tartotta a Legfelsőbbnek, s azért fundálta ki ezeket a különféle módokat, hogy megvédje magát – hiszen Hiranjakasipu Visnut nem Istennek, hanem félistennek tartotta, Brahmá alávetettjének. Azt tudta, hogy Visnu néha nagyon is furfangos: néha halként jelenik meg, hogy megmentse a Védákat, másszor emberként – mint Ráma vagy Buddha, vagy egyéb inkarnációkként. Ezért mondta azt, hogy:„Sem ember, sem félisten, sem démon, sem fegyver, sem állat ne tudjon megölni engem.” Valójában először halhatatlanságot kért Brahmától, ám Brahmá ezt válaszolta: „Sajnálom, azt nem tudom neked megadni, az a lehetőségeim határán túl van.” Erre Hiranjakasipu elkezdett gondolkodni: „Jó, ha halhatatlanságot nem adhatsz, akkor viszont add meg azt, hogy senki se tudjon megölni.”  Ebbe Brahmá beleegyezett. Vagyis azt is kérte Hiranjakasipu, hogy sem a levegőben, sem a földön, sem, bent, sem kint ne tudják megölni. Tehát minden lehetséges módon megpróbálta megvédeni magát.

Bár harcolni akart Visnu ellen, mégis megfeledkezett Róla, valahogy kikerült a látóteréből. Ez tehát a különbség a démon és a bhakta között – a démon nagyon okosan használja az eszét, ám elfeledkezik a Jóistenről. A bhakta néha nagy odaadással követ el valami ostobaságot, ám sosem feledkezik meg a Jóistenről – ez tehát a különbség. Az egyik nagyon okos ám mégis feledékeny; a másik pedig, a Jóisten szerelmese, csupán néhány dologra emlékszik, de még az is annyira lefoglalja, hogy néha megfeledkezik a gyakorlati dolgokról.

Erre a legjobb példa az, amikor az egyik bhakta banánt akart felajánlani a Jóistennek. Általában megszenteljük az ételt – először a Legfelsőbbnek ajánljuk fel, majd ami megmarad, megesszük. Tehát ez a bhakta nagy odaadással, igazi odaszentelődéssel meghámozta a banánt, kidobta a húsát és felajánlotta a héját: „Ó, Uram, ez a Tiéd! Annyira szereted a banánt – kérlek, fogadd ezt el!” Tudjátok a bhakták néha hibáznak egy kicsikét, de szerencsére a Legfelsőbb Úrnak sem a héjra, sem a gyümölcsre nincsen szüksége – csupán egyetlen dologra: szeretetteljes odaadásra. Ez az, amit adnunk kell, ez Számára a legjobb és legízletesebb felajánlás. „Á, ez a jelentéktelen kis lény, hogy igyekszik a kedvemben járni!”

 



The_Fish_(Matsya)_Incarnation_of_Vishnu

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Яшода: Искам да попитам какво е станало с Брахма когато Хиранякашипу заел неговата позиция?

Свами Тиртха: Демоните са много възпитани и културни същества. Тъй като обожавал Брахма, за да получи благословиите му, той по някакъв начин го и уважавал. Но се казва, че заради силата и господството му, всичките три свята били под негова власт. А знаете, когато властта и властимащите се сменят, се налага да оцеляваме. Както вие, българите, сте били под турско робство, но сте оцелели. Въпреки че всичките ви сили, всичките ви ресурси, всичко е било под чужда власт. При все това вие сте намерили начини да оцелеете и да съхраните това, което имате съкровено, дълбоко, по скрит начин – така че има много възможности.

Тъй като целта на Хиранякашипу била да се сражава с Вишну, Бога, затова той измислил всички тези номера и войни за власт. Защото се казва, че поклонниците на Бога със своите молитви, приношения и служене така да се каже хранят Бога. Затова Хиранякашипу си рекъл: „Ако им попреча да извършват духовното си служене и към Бога не възлизат приношения, Той ще става все по-слаб. Тогава за мен ще е много лесно да Го надвия.” Такова било намерението му. Затова нехаел за Брахма, нито за останалите същества нагоре или надолу в йерархията, понеже желаел да властва. А притежавал и магически сили, тъй като си изпросил и йога-сиддхите, мистичните могъщества на йога.

Тези сиддхи са много интересни, ала съвсем второстепенни резултати от коя да е духовна практика. Мотивацията на Хиранякашипу била власт, да господства над всичко и да използва цялата си сила срещу Бога. Докато нашата мотивация би следвало да бъде да властваме над себе си, да контролираме себе си, да служим на всички и да влагаме енергията си в позитивно служене на Бога. Това е разликата между любящото, служещо отношение към Бога и обратното. Трябва да решим на коя страна сме.

Яшода: Много е интересно, че Хиранякашипу спомена какви ли не възможности кой да не го убие, обаче забрави за Вишну.

Свами Тиртха: Много добре отбелязано. Виждате, цялата му възхвала беше насочена към Брахма, който е министърът, той не е царят. Обаче Хиранякашипу си мислел, че Брахма е Върховният. Затова измислил всички възможни начини да се защити, тъй като смятал, че Вишну не е Господ, а някакъв полубог, подчинен на Брахма. И знаел, че понякога Вишну е много лукав. Един път се появява като риба, за да спаси Ведите. Друг път идва като човешко същество – например Рама, Буда или други въплъщения. Затова той казал: „Нито човешко същество, нито полубог, нито демон, никакво оръжие, никакво животно да не може да ме убие.” В действителност най-напред той поискал от Брахма: „Дай ми безсмъртие.” Ала Брахма казал: „Съжалявам, не мога да ти дам това. Отвъд възможностите ми е.” Тогава той започнал да измисля: „Добре, щом не можеш да ми дадеш безсмъртие, дари ми благословията никой да не може да ме погуби.” „Добре, това мога да ти даря.” Или „Дари ми благословията да не бъда убит нито във въздуха, нито на земята, нито вътре, нито навън.” Опитвал се да се защити по всякакъв възможен начин.

Но макар че искал да се бие с Вишну, той Го забравил. Някак си Той не бил включен в картинката. Ето това е разликата между един демон и един бхакта. Демонът много умно използва мозъка си, обаче забравя за Бога. Бхактата понякога с голяма посветеност върши глупости. Но никога не забравя Бога. Така че това е разликата. Единият е много умен, обаче забравя; а другият, влюбеният в Бога, може да запомни едва няколко неща, но дори те го занимават толкова много, че понякога забравя практическите неща.

Най-добрият пример е когато една предана искала да поднесе на Бога банан. Обичайно, знаете, ние освещаваме храната си – най-напред я поднасяме на Бога, а сетне приемаме каквото е останало. И така, в огромната си посветеност, с истинска преданост тя белела банана, изхвърляйки самия плод и поднасяйки обелката: „О, мой Господи, това е за Теб. Ти толкова много обичаш банани – моля Те, приеми този!” Знаете, понякога бхактите правят малки грешки. Но за щастие Богът не се нуждае нито от обелката, нито от плода; Той има нужда от едно едничко нещо и то се нарича любяща посветеност. Това е, което трябва да вложим. То е най-доброто приношение, най-вкусното за Него. „О, това дребно, незначително нещо е придружено от такава посветеност!”

(следва продължение)