Category RSS

Calendar

April 2018
M T W T F S S
« Mar   May »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  



Archive for April 2nd, 2018

moon-lotus

Az élet rövid, de oly hosszú időbe telik túlélni. A legmegfelelőbb módon kell hát kihasználnunk az időt – ezt az isteni erőt. Mivel olyan sok különböző féle dolog foglalja le életünket ezen a Föld nevű bolygón, nagyon oda kell figyelnünk arra, hogy ne vesztegessük az időnket. Azt pedig mindannyian tudjuk, hogy az idő legjobb kihasználása a Legfelsőbb Úr imádata, dicsőítése és a Rajta való meditáció. Elméletben tudjuk és bizonyos vagyok benne, hogy Ti ezt mindannyian elmondjátok az újonnan érkezőknek is, ám nekünk is gyakorolni kell. A formális, hivatalos és külső síkról meg kell, hogy érkezzünk a spirituális kapcsolódás természetesen szabad áramlásához.

Ez áll a Shrímad Bhagavad-gítában: „Aki ragaszkodás nélkül végzi kötelességét, és minden eredményt átad az Istenség Legfelsőbb Személyiségének, azt nem éri bűn, mint ahogyan a víz sem éri el a lótuszlevelet.”[1]

Erős szavak ezek mára. Kezdjük a lótuszvirággal, ami nem csupán mindig fennmarad a víz tetején – e módon bár a vízben születik, mégis mindig érintetlen marad a víztől – de amikor egy csöppnyi víz a lótusz levelére kerül, az gyorsan lecsorog róla, mivel nem képes megmaradni a levél viaszos felszínén. Kérlek, váljatok Ti is lótuszvirággá, hogy az akció és reakció törvényszerűségei ne tudjanak titeket megérinteni! Ám létezik néhány kívánalom ennek elérésére: „a ragaszkodás nélkül végzett kötelesség.”

Kötelességeitek ragaszkodás nélküli végzéséhez először is meg kell értenetek, hogy mi is az a kötelesség. Májá Dévi olyan, mint egy nagyon jó főnök – mindenkit lefoglal. Tudatában sem vagyunk annak, hogy mi történik, mivel az élet olyan, mint egy folyó nagyon erős sodrása. Épphogy belemész a folyóba, és már rögtön el is ragad az ár. A tudatosságnak e hiánya a legfőbb oka annak, hogy az illúzió irányítása alatt állunk.

Mi is hát a kötelességünk, mi a végső kötelességünk? Néhányan erre azt fogják válaszolni, hogy a kötelesség a dharma- artha-káma. Azt jelenti: légy vallásos ember vagy morálisan szilárd, légy hasznos és élvezd az életet! Néhányan még egy negyediket is hozzátesznek: móksa – haladj a felszabadulás felé, találd meg a fényhez vezető utat! Ám egy bizonyos értelemben azt mondhatjuk, hogy e négyfajta – három plusz egy – elfoglaltság mindegyike a három kötőerőből születik, az összes népszokással együtt, ami e három kötőerőből ered. S mindaddig, amíg e három guna befolyása alatt állunk, sosem szabadulhatunk. Ahhoz, hogy megtaláljuk a kiutat, valami olyasmire van szükségünk, amely e hatás fölött áll és ezt meg is haladja – valami lelkire.

Ti okos tanítványok vagytok, már hosszú-hosszú ideje részt vesztek a leckéken, így most ugyanezt az előadást megtarthatnátok a következő címmel: „Ahhoz, hogy az illúzió karmai közül megmeneküljünk, lelki tevékenységek mellett kell elköteleződnünk!”, hathatósan prédikálva azoknak, akik ’mélyen a májá befolyása alatt állnak’. De kérlek benneteket, mielőtt elkezdenétek így beszélni, köteleződjetek el a lelki gyakorlatok mellett! Kezdetben így gondolja az ember: ’Ó, felveszem a dótimat, így már nagyon lelki vagyok.’ Vagy éppen abbahagytál valami nagyon jelentéktelen dolgot, s azt gondolod, hogy: ’Ó, ez egy nagy eredmény!’. Vagy elkötelezed magad bizonyos gyakorlatok mellett, de úgy gondolod, hogy a megtisztulás gyors és könnyű. Később a kép egy kissé realisztikusabbá válik – a megtisztulás nem annyira egyszerű. Gyors – ha követed – de nem annyira könnyű, mint az ember gondolja.

Egyszer egy mélán[2] voltunk a tanítványokkal és éppen teliholdas éjszaka volt. Az egyik idősebb tanítvány, aki nagyon-nagyon-nagyon és teljesen elkötelezett volt – s aki egyébként arról volt híres, hogy előbb másokért végezte a szolgálatokat, és utána esetleg magáért is tett valamit – miközben éppen a fák árnyékában dzsapázott ezen a teliholdas éjjelen így szólt: „Hát, talán ez a megtisztulás nem is olyan egyszerű…” Véleményem szerint ez kétségtelenül a tisztaságának a bizonyítéka volt.

De először is értsétek meg a kötelességeteket, majd végezzétek önzetlenül! Ha nem értitek meg a végső kötelességeteket – ez pedig a préma gyakorlása vagy Rádhá és Sjám találkozásának dicsőítése – akkor próbáljátok megtalálni a relatív kötelességeteket és végezzétek szépen, önzetlenül!

[1] Bhagavad-gítá, 5. 10.

[2] Lelki társulás

 

 



moon-lotus

Животът е кратък; но отнема толкова дълго време да се изживее. Затова нека използваме времето – тази божествена сила – по най-подобаващия начин. Понеже се занимаваме с всевъзможни неща, живеейки на планетата Земя, нека сме много внимателни да не си пилеем времето. И всички вие знаете, че най-доброто приложение на времето е обожанието, прославата, медитацията върху Върховния Бог. Знаем го на теория и аз съм сигурен, че можете да го кажете на всеки новодошъл, обаче трябва и да го практикуваме. От едно формално, официално, външно ниво трябва да достигнем до естествения поток на тази духовна връзка.

В „Шримад Бхагавад Гита” четем: „Онзи, който изпълнява задълженията си без привързаност, отдавайки резултатите на Върховния Бог, е незасегнат от греховни последици, както лотосовият лист е недосегаем за водата.”[1]

Силно послание за днес. Нека започнем с лотоса. Той не само винаги е над водата – и по този начин макар да е роден от водата е недокоснат от нея – но също и когато капка вода попадне на лотосовия лист, тя се стича, защото не може да се прилепи към восъчната повърхност на листа. Затова моля ви, станете като лотосови цветя, за да не ви докосват действията и последствията. Но има предварителни условия кой постига това – „Онзи, който изпълнява дълга си без привързаност.”

За да изпълнявате дълга си без привързаност, най-напред трябва да разберете какъв е дългът ви. Мая Деви е като много добър шеф – дава занимавка на всички. И ние не осъзнаваме какво се случва, защото животът е като мощно течение на река. Влизате в реката и незабавно сте отнесени. Тази липса на осъзнатост е основната причина за попадането във властта на илюзията.

И така, какъв е дългът ни, какво е най-висшето ни задължение? Някои ще ви кажат, че дългът ви е дхарма-артха-кама. Това означава: бъди религиозен човек, т.е. установен в нравствеността; бъди полезен; радвай се на живота. Някои биха добавили и четвърто – мокша: стреми се към освобождение, намери своя път към светлината. Но в един смисъл можем да кажем, че всичките тези четири – три плюс едно – типа занимания са родени от трите гуни, наред с всички традиционни обичаи, произтичащи от трите гуни. А докато се намираме под влиянието на тези гуни, никога не можем да се измъкнем. За да намерим пътя навън се нуждаем от нещо над, отвъд тези въздействия – нещо духовно.

Вие сте умни бхакти, седите тук на лекции от дълго-дълго време. Така че и вие бихте могли да дадете същата лекция: „За да се измъкнете от ноктите на илюзията трябва да се въвлечете в духовни дейности!” – мощно проповядвайки на онези, които са „дълбоко затънали в мая”. Но моля ви, преди да започнете да говорите така, въвлечете самите себе си в духовни дейности. И в началото си мислим: „О, да, сложих си дхоти[2], значи съм много духовен”. Или сте се отказали от някакво дребно нещо и си казвате: „О, какво постижение!” Или пък се занимавате с дадени практики, но смятате, че пречистването е бързо и лесно. По-нататък визията ви би трябвало да стане малко по-реалистична – че пречистването не е чак толкова лесно. Бързо е – стига да следвате – но не е така лесно, както си мислите.

Веднъж бяхме на една мела[3] с бхактите, беше пълнолунна нощ. Една от възрастните предани, която беше много-много-много, напълно посветена – беше известна с това, че първо служи на останалите, а след това може би ще направи и нещо за себе си – докато мантруваше под сенките на дърветата в онази пълнолунна нощ, каза: „Ех, това пречистване май не е толкова лесно…” Смятам, че това определено доказваше нейната чистота.

Ала най-напред разберете дълга си, а сетне го изпълнявайте безкористно. Ако все още не разбирате най-висшия си дълг – който е култивирането на према или възхваляването на срещата между Радха и Шяма – тогава стремете се да откриете относителните си задължения и ги извършвайте добре, без себичност.

 

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 5.10

[2] Традиционна мъжка дреха, носена в Индия

[3] Духовно събиране

 



moon-lotus

Life is short; but it takes such a long time to survive. So we should use time – this divine power – in a most appropriate way. As we are engaged in so many things in this life of planet Earth, we should be very careful about not wasting our time. And you all know that the best use of time is the worship, the glorification, the meditation over the Supreme Lord. We know it theoretically and I’m sure you all can tell this to a newcomer, but we should also practice. From a formal, official and external platform, we should come to some natural free flow of this spiritual connection.

We read in Shrimad Bhagavad Gita: “One who performs his duty without attachment, surrendering the results unto the Supreme Lord, is unaffected by sinful action as the lotus leaf is untouched by water.”[1]

Strong words for today. Let’s start with the lotus. It’s not only that it’s always above the water – and in this way although born in water, yet always untouched by water – but also when a drop of water is put on the leaf of the lotus, it just runs down because it cannot attach to this waxy surface of the leaf. So please, become lotus flowers – so that action and reaction cannot touch you. But there are some qualifications how to achieve that: “One should perform his duty, without attachment.”

To do your duty without attachment first you should understand what your duty is. Maya Devi is just like a very good boss – engaging everybody. And we are not aware what’s happening, because life is just like a very strong current of a river. You enter the river and immediately you are washed away. This lack of awareness is the prime cause of being under the guidance of illusion.

So, what is our duty, what is our ultimate duty? Some people will tell you that your duty is dharma-artha-kama. That means: be a religious person, or morally well-established; be useful; and enjoy life. Some will add this forth – moksha: go for liberation, find your way to the light. But in one sense we can say that all these four – three plus one – types of engagements are born from the three modes, with all the folk rituals coming from under the three modes. And until we are under the influence of these gunas, we can never get out. In order to find the way out we need something that is above and beyond this influence – something spiritual.

You are clever devotees, sitting here on lectures for a long-long time. So you could give the same lecture: “In order to escape from the clutches of illusion you have to be engaged in spiritual activities!” Powerfully preaching to those, who are ‘deeply engrossed in maya’. But please, before starting to speak like this, engage yourself in spiritual activities. And in the beginning we think: ‘Ah, yes, I put on my dhoti, so I’m very spiritual.’ Or you have given up some very insignificant thing and you think: ‘Ah, it’s a great achievement!’ Or you are engaged in certain practices, but you think that purification is quick and easy. Later on your vision might be a little more realistic – that purification is not that easy. It is fast – if you follow – but it’s not that easy as you think.

Once we were on a mela[2] with devotees and it was a full moon night. One of the senior devotees, who vas very-very-very and fully dedicated – she was famous for doing first the services for others and then maybe something for her – while chanting under the shades of the trees in this full moon night, she said: “Well, maybe this purification is not that easy…” I think that definitely proved her purity.

But first understand your duty and then do it selflessly. If you don’t understand yet the ultimate duty – that is cultivation of prema or glorification of the meeting of Radha and Shyama – then try to find your relative duty and do it nicely, selflessly.

 

(to be continued)

[1] Bhagavad Gita 5.10

[2] Spiritual gathering