Category RSS

Calendar

April 2018
M T W T F S S
« Mar    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  



Archive for April, 2018

Bhaktivinoda_and_family

(az előző hétfői lecke folytatása)

Kripadhám kérdése: Vajon megérthetjük a végső célt, a préma-bhaktit, ha még nem értettük meg az előző célokat, mint például a különböző dharmákat az életünkben?

Szvámí Tírtha: Nagyon jó kérdés, hiszen néha az elején úgy gondoljuk, hogy ’igen, lehetséges’. Utána a végső fázisban nem gondoljuk, hanem meg vagyunk róla győződve, hogy lehetséges. De a közbülső szakaszban jobb ragaszkodni a kötelességetekhez, mivel a megtisztulás nem olyan egyszerű és nem olyan gyors, mint azt az elején gondolnánk. Hiszen csinálod, csinálod, csinálod, és a végén évek múltán így kiáltasz fel: „Ó! Lemaradtam az egész életemről!’ Éppen ezért az általános indiai hagyomány azt javasolja, hogy keresztül kell menni az élet valamennyi különböző szakaszán, mindegyik ásramon – akkor érsz célba. Természetesen ez nem hangzik valami meggyőzően az én számból, hiszen én néhányat kihagytam. Mégis érdemes különbséget tennünk az anyagi elköteleződés és a valódi lelki fejlődés között, Krsna nem a lemondott rendbe tartozók tulajdona, hiszen Ő ott lakik mindenkinek a szívében, tehát mindenki képes ezt a kapcsolatot feleleveníteni és ápolni. És ahogy Shríla Shrídhár Mahárádzs kifejezte, néha a brahmacsári vagy a grhasztha sokkal forróbb szeretettel kötődik Krsnához, mint néhány aszkéta. Ez tehát nem az ásramodtól, vagy a külső helyzetedtől függ, hanem a belső elkötelezettségedtől.

Ám általában azt mondhatjuk, hogy közép- és hosszútávon hogy ha valaki nem megállapodott a munkájában és az életében egyaránt, akkor a lelki gyakorlatokban is kevésbé megbízható.

 

Elmesélek egy megtörtént esetet. Volt egy nagyon erős grhaszta közösség és volt egy lelki tanítómesterük. Ez a lelki tanítómester egyszer nyilvánosan ilyen megjegyzést tett: „Ha a szannjászról prédikáltok, nagyon jó grhasztáitok lesznek; ha a grhaszta-ásramokról prédikáltok, akkor csupán grha-médhík lesznek közöttetek”. Grha-médhí az az ember, aki anyagi életet él és élvezi a családi életet. Amikor ez történt, volt ott egy aszkéta vendégségben. Tudjátok, van ez a nagyon különleges védelmi rendszerünk, úgy hívják, hogy ’szelektív hallás’. Tehát gyakorlatilag az egész grhaszta közösség használta mindkét  fülét, mikor megkapták ezt az üzenetet: az egyiken be, a másikon ki. Ám a mi szannjászí barátunk nagyon odafigyelt: ’Ó, nagyon erős üzenet.’ Tehát emlékezetébe véste, és amikor legközelebb találkoztak, idézte a csapat mesterét. Így szólt: ’Ha a szannjászról beszélsz, nagyon jó grhasztáid lesznek, ha grhaszta-ásramról beszélsz, csak griha-médhhík lesznek közöttetek. Mindenki meghökkent, sőt sértve érezte magát – olyannyira, hogy nem is mertek erre rákérdezni vagy reagálni. Évek múltával valaki eljött ehhez a szannjászíhoz és azt kérdezte: „Emlékszel arra a kifejezésedre?” „Melyikre? „ „Arra, amit a szannjászíkról, grhasztákról és griha–médhíkről mondtál. Mivel mindenki sértve érezte magát hogy ’ez az újonc támadni akar bennünket, megtámadni az erős családi intézményünket.” Tehát amikor végül ez a felszínre került, megkérdezték: „És honnan vetted ezt a támadó megjegyzést? Akkor ő így szólt: „Ez egy közvetlen idézet a lelki tanítómesteretektől, hoppá”

Tehát néha hibázunk. Próbálunk elbújni, nem szeretjük bírálatnak kitenni magunkat. Ne legyetek grha-médhík, legyetek grhaszták! Ó, bocsánat, tévedtem! Szannjász! Az egyetlen alternatíva a szannjász, hiszen mi is a grhaszta jelentése? „Egy ember, aki otthon marad”, a stha azt jelenti „egy helyen maradni”. Grha – az otthon, a stha az a személy, aki otthon van. A stabilitás is innen származik. Megbízhatót jelent, nem pusztán ide-oda ugrálást. Hiszen a grhaszta kell, hogy a többiek támasza legyen a társadalomban, nem csupán a saját családjáé, hanem mindenki másé, akinek támogatásra vagy segítségre van szüksége.

Erre nagyon szép példát láttam Gurudév egyik barátjánál, Srípád Srutasvara Prabhunál. Hat gyerekük volt, szerintem el tudjátok képzelni, hogy milyen hat gyermek gondját viselni. Ám szinte mindig legalább egy vendéget fogadtak az otthonukba – csak azért, hogy a vendéget is szolgálják. Nagyon meghitt viszonyt ápoltak Gurudévvel – olyannyira, hogy amikor Gurudév meglátogatta azt a várost, nem is a templomba ment, hanem ehhez a családhoz. Ez a személy egy nagyon-nagyon példás grhaszta volt – hogyan kell másokat szolgálni, hogyan kell a családját  védelmezni. Minden héten, ha jól tudom kétszer – egyszer ő, egyszer pedig a felesége – elmentek a templomba főzni. És a feleség mindig rajta tartotta a szemét a brahmacsárikon – vajon szükségük van-e zoknira, vajon van-e elég gyógyszerük. Nagyon szép volt látni, hogyan osztották meg a család figyelmét másokkal.

 

(folytatása következik)

 



Bhaktivinoda_and_family

(продължава от предишния понеделник)

 

Въпрос на Крипадхам: Можем ли да проумеем окончателната цел, према-бхакти, ако не сме разбрали предишните цели, различните видове дхарма в своя живот?

Свами Тиртха: Много добър въпрос, защото понякога на начинаещото ниво си мислим: „Да, възможно е”. А след това, на най-висшето ниво не мислим, а сме убедени, че е възможно. Ала на междинния етап по-добре се придържайте към задълженията си. Защото пречистването не е толкова лесно и бързо, както може да ви се струва в началото. Занимаваш се, занимаваш се, занимаваш се с нещо и накрая след години си казваш: „Хей, той целият ми живот минал!” Затова общата препоръка в индийската традиция е да се премине през всички различни етапи на живот, през всички ашрами – тогава сте завършени. Разбира се, това не звучи много убедително от моята уста, понеже аз пропуснах някои. Но трябва да правим разлика между материалните занимания и истинския духовен напредък. Кришна не е притежание на отречениците. Той се намира в сърцето на всеки, така че всеки е способен да установи и да отглежда тази връзка. И както Шрила Шридхара Махарадж казва, понякога някой брахмачари или грихастха изпитва много по-изгаряща любов към Кришна от някои аскети. Така че това не зависи от вашия ашрам, от външната ви позиция; зависи от вътрешната ви посветеност.

Но обикновено може да се каже в средносрочен и дългосрочен план, че без някой да е добре установен в работата си, в живота като цяло, той е по-малко надежден и в духовните практики.

Веднъж имаше един случай. Имаше една много здрава общност от грихастхи и те си имаха духовен учител. Този духовен учител веднъж публично заяви: „Ако проповядвате за санняс, ще имате много добри грихастхи; а ако проповядвате за грихастха-ашрам, ще имате само гриха-медхи.” Гриха-медхи са които живеят материалистичен живот и се наслаждават на семейството. Тъкмо тогава гост бил един аскет. И както знаете, хората имаме тази специална защитна система, наречена „избирателно слушане”. На практика цялата грихастха общност използвала и двете си уши, получавайки това послание: през едното влязло, през другото излязло. Обаче този санняси обърнал голямо внимание: „О, какво силно послание!” и го врязал в паметта си. И следващия път, когато се срещнали отново, той цитирал учителя на тази група: „Ако говорите за санняс, ще имате много добри грихастхи; ако говорите за грихастха-ашрам, ще имате само гриха-медхи.” Всички останали поразени. Не само поразени, а и обидени – до такава степен, че не се осмелили нито да попитат, нито да поразсъждават. Чак след години един от тях дошъл при този санняси и рекъл: „Ти спомняш ли си какво каза тогава?” „Какво?” „Онова за саннясите, грихастхите и гриха-медхите!” Защото всички били оскърбени, че „Този новак може би иска да ни атакува, да напада нашето добре организирано грихастха общество.” Когато в крайна сметка нещата излезли на повърхността, те попитали: „И откъде научи това обидно твърдение?” Тогава той казал: „Това е директен цитат от вашия духовен учител!” Опа!

Така че понякога правим грешки. Опитваме се да се крием, не обичаме да бъдем на показ. Не бъдете гриха-медхи, бъдете гриха-стха. О, съжалявам, грешка! Санняс! Единствената алтернатива е санняс! Защото какво означава гриха-стха? „Човек, който стои у дома”; стха значи „да стоиш на едно място”. Гриха е дом, стха е човек, който е добре установен там. „Стабилност” идва от стха. Това означава благонадежден, не просто да скача насам и натам. Защото грихастха трябва да е опората на всички други в обществото; не само на неговото собствено семейство, но и на всички останали, които се нуждаят от някаква подкрепа или помощ.

Това беше много красиво показано и доказано от един приятел на Гурудев – Шрипад Шруташрава Прабху. Той имаше шест деца. Мисля, можете да си представите какво означава да се грижиш за шест деца. Но през цялото време имаха и поне един гост в дома си – просто за да служат и на гостите. Бяха много близки с Гурудев – дотам, че когато Гурудев посещаваше този град, не оставаше в храма, а у това семейство. Този човек беше изключителен грихастха, пример как да се служи на другите, как да се закриля семейството. Всяка седмица, мисля по два пъти – веднъж той, веднъж съпругата му – ходеха да готвят в храма. А съпругата му винаги наглеждаше краката на брахмачарите – дали имат нужда от чорапи, дали имат достатъчно лекарства. Беше много, много красиво да гледаш как те споделяха семейната си грижовност с останалите.

(следва продължение)

 



Bhaktivinoda_and_family

(continues from the previous Monday)

Question of Kripadham: Can we understand the final goal, prema-bhakti, if we did not understand previous goals, like different dharmas in our lives?

Swami Tirtha: Very good question, because sometimes in the beginning stage we think that ‘yes, it’s possible’. And then in the ultimate stage we don’t think, but we are convinced that this is possible. But in the middle stage better stick to your duty. Because purification is not that easy and not that quick as you might think in the beginning. Because you engage, engage, engage yourself with something and then finally after years you will say: “Hey! I missed whole of my life!” Therefore the general way of Indian tradition suggests that you should go through all the different levels of life, through all the ashrams – then you are accomplished. Of course it does not sound very convincing from my lips, because I skipped a few. Yet we should distinguish between material engagement and real spiritual progress. Krishna is not possessed by renunciates. He is there in everybody’s heart, so everybody is able to establish and cultivate that connection. And as Shrila Shridhara Maharaj expressed, sometimes a brahmachari or a grihastha has much more burning love for Krishna than some ascetics. So it does not depend on your ashram, on your external position; it depends on your internal commitment.

But usually we can say that on a medium and long run, without someone being established nicely in his or her job in life generally, it’s less reliable in spiritual practices either.

Once there was a case. There was a very strong grihastha community and they had a spiritual master. That spiritual master once made a remark publicly: “If you preach about sannyas, you will have very good grihasthas; if you preach about grihastha-ashram, you will have only griha-medhis.” Griha-medhi is who lives a material life and enjoys family. And when it happened, there was an ascetic as a guest. And you know, we have this very special protective system, it’s called ‘wishful hearing’. So practically all the grihastha community used both ears while receiving this message: one in, the other out. But our sannyasi friend paid a lot of attention: “A, very strong message!” So, he engraved that into his memory. And next time when they met again, he quoted the master of the group. He said: “If you speak about sannyas, you will have very nice grihasthas; if you speak about grihastha-ashram, you will have only griha-medhis.” Everybody was astonished. And not only astonished, but offended – so much so that they didn’t dare to ask or reflect on this. After years somebody came to this sannyasi and asked: “Do you remember that expression of yours?” “What?” “That one about the sannyasis, and the grihasthas, and the griha-medhis!” Because everybody was offended that ’Maybe this newcomer wants to attack us, attack our strong family establishment!’  So when finally it came to the surface, they asked: “And where did you take this offensive remark?” Then he said: “This is a direct quotation from your spiritual master!” Oops!

So, sometimes we make mistakes. We try to hide, we don’t like to be exposed. Don’t be griha-medhis, be griha-stha. Ah, sorry, I made a mistake! Sannyas! The only alternative is sannyas! Because what is the meaning of griha-stha? “A person who stays at home”; stha is “to stay in some place”. Griha is the home, stha is the person who is well-established there. “Stability” comes from stha. That means reliable, not simply jumping here and there. Because grihastha should be the support of all others in the society; not only of his own family, but of all others who need any support or help.

And it was very nicely proved and showed by one friend of Gurudev – Shripad Shrutashrava Prabhu. He had six children. I think you can imagine what it is to take care of six children. But all the time they had at least one guest in their home – just to serve the guest also. They had a very intimate connection with Gurudev – so much so that when Gurudev visited that city, he did not go to the temple, but to this family. This person was a very-very exemplary grihastha – how to serve others, how to protect his family. Every week, I think twice – once himself, other times his wife – they went to the temple to cook. And the wife, she always had an eye on the feet of the brahmacharis – if they need some socks, if they have enough medicine. It was very, very nice to see how they shared their family attention with others.

 

(to be continued)

 



in my heart

Mahádév kérdése: Mondhatjuk azt, hogy a hit, mint egy elvont téma sokkal inkább az aisvarja-raszához köthető, és hogy létezik még valami, mely hozzáadható a hithez, amit általában mádhurja-raszának hívunk, ami a tiszta préma? Beszélhetünk arról, hogy elméletileg ezek ugyanazok, de létezik némi finom különbség a két dolog között?

Szvámí Tírtha: Kezdjük Rúpa gószvámí besorolásával: ádau sraddhá[1] – az első lépés a hit, vagy talán jobb, ha a földszinten kezdjük. Mi az, ami megelőzi a hitet? Előtte van a szukrti. Szukrti, avagy az öntudatlan jócselekedet, fog elvinni oda, hogy legyen hitetek a tiszta személyekben és a tiszta folyamatokban. Ha elég szerencsések vagyunk, hogy ily módon szenteljük oda a hitünket, akkor a megfelelő emberekkel kezdünk el társulni – ádau sraddhá tatah szádhu-szangah. S a társulás egy nagyon különleges fajtája, amikor elkötelezzük magunkat, hogy egy bizonyos tanítást követünk. Majd, gyakorlatilag az elöljárók útmutatását követve belekezdhetünk a bhadzsana-krijába, vagyis az odaadás, az imádat gyakorlatába. A bhadzsana-krijá vagyis a gyakorlati bhadzsan erdménye, mondhatjuk az, hogy megtisztultok. Ezt hívják anartha-nivrttinek – mentessé válunk a rossz cselekedektől. Tehát, miként érhetjük el ezt a szintet? Ha az anartháidra (hibás cselekedetekre) fókuszálsz, és mindig arra gondolsz, hogyan ne műveld a rossz szokásaidat, akkor anartha tudatúvá válsz, mindig az anartháidra fogsz gondolni. Ezért előzi ezt meg a bhadzsana-krijá. A bhadzsana-krijá másként megközelítve artha-pravritti – azaz a lelki értékek előnyben részesítése. Tehát, a lelki folyamatot követve mentessé válhatunk a hibáktól, gyengeségeinktől. Majd a ragaszkodásoktól való megszabadulás során a különböző szinteket elhagyva eljutunk a bháva és a préma szintjére. Tehát a hit ebben a megvilágításban olyan, mint egy bevezető az egész folyamatba, melynek a másik vége a tiszta, extatikus szeretet.

A bhakti egy nagyon misztikus folyamat. Tehát valóban igaz, hogy az eszköz és a cél ugyanaz. Ha a cél a Legfelsőbb extatikus, tiszta szeretete, akkor annak egyenértékűnek kell lennie az első lépéssel – úgymint a bevezető hittel. S mégis van  egy kis különbség a kettő között.

Azonban ez akkor igaz, hogyha a hitre úgy tekintünk, mint a különböző vallások általános gyakorlatára, s ez maximum a Legfelsőbb, fenséges arculatának a megismeréséhez visz el. Ez az aisvarja-féle megközelítés. De Krsna kétszer is említi a Gítában – nagyon ritkán ismétli ugyanazt az üzenetet kétszer – hogy “csak odaadás által ismerhetnek meg Engem, úgy ahogy vagyok.[2] Tehát, csupán odaadás által ölelhetjük a keblünkre a Legfelsőbbet. Tehát, a hit nem elég hozzá. Hinni kell benne, hogy meg fogjuk kapni a meghívást. De ez a meghívástól függ, nem pedig a hitünktől. Ez a különbség. Hisszük, hogy az isteni szeretet visz bennünket tovább.

De vizsgáljuk meg ugyanezt a körülöttünk élő szádhuk vonatkozásában! Azt mondhatjuk, hogy a hit egyenlő az elmélettel vagy az elmével – ez olyan, mint egy lelki tény. Ha a gurut elmével fogadod el, elméletileg, akkor számos problémád lesz. Ha pedig szívből fogadsz el egy szádhut, érzelmekkel, akkor nagyon közel kerülhetsz hozzá. Mert a guru egy nagyon különös elvet képvisel – felemelhet vagy eltiporhat. S mi a Legfelsőbb Igazsághoz való érzelmi közeledés iskolájába szeretnénk beiratkozni, ezért kedvezőbb, ha szívből fogadjuk el a szádhut. De ajánlott, hogy először vizsgálódjunk, utána engedjünk a szeretetnek. Nem pedig ellenkezőleg: először gyorsan megszeretjük, aztán megpróbáljuk elemezni őt. Én öt évig vártam a mesteremre, majd elkezdtem gyötörni.

Ebben az értelemben a hit és a szeretet eltérőek. Az eredmény teljesen különböző lesz. Az egyik elméleti, a másik pedig a valóság, a lényeg. S mi nem csupán az emberi vagy világi érzelmekről beszélünk, sokkal inkább isteni érzelmekről!  Mert az átmánk, a lelkünk végső soron ánanda-maja, mely annyit jelent, hogy „örömlényegű”. Ez az érzelmi önvalód. Létezik egy egzisztenciális énünk, ez a szat aspektus; van egy intellektuális, értelmi énünk is – ez a csit, a tudatos rész; s van egy érzelmi énünk, mely az ánanda szinten van.

(folytatása következik)

 

[1] Bhakti-raszámrta-szindhu, 1.4.15-16

[2] Bhagavad-gítá 18.55; 11.54



in my heart

Вопрос Махадева: Можем ли мы сказать, что вера как абстрактная тема это нечто вроде айшварья-раса и что есть нечто больше, что можно добавить к вере, что обычно называем мадхурья-раса, чистая любовь – према? Можем ли сказать, что они одно и то же теоретически, но есть некоторые тонкие различия между обоими?

Свами Тиртха: Давайте начнем с классификации Рупы Госвами: адау шраддха[1]первый шаг это вера. Или лучше пойдем на первый этаж. Что есть перед верой? Перед верой сукрити. Сукрити, благочестивые деятельности, приведут вас к уровню быть способными посвятить свою веру чистым людям, чистому процессу. Если нам посчастливилось посвятить свою веру, мы начнем общаться с правильными людьми – адау шраддха татах садху-санга. И один очень специфический тип общения это когда мы обязуемся следовать данному учению. Тогда на практике следуя напутствиям наставников, мы можем начать бхаджана-крия или деятельности в преданности, в обожании. Результат бхаджана-крии, или можем его назвать активный бхаджан это, что вы будете очищены. Это называется анартха-нивритти – не культивировать вредные привычки. Как можем достичь этот уровень? Если вы сосредоточены на своих анартхах (недостатках) и всегда думаете о том как не развивать свои плохие привычки, у вас будет развиватся анартха сознание. Вы постоянно будете думать о своих анартхах. Поэтому до этого нужна бхаджана-крия. Бхаджана-крия говоря другими словами это артха-правриттиразвитие духовных ценностей. Так, следуя духовному процессу, мы можем быть очищены от своих ошибок или недостатков. Потом, через более высшие степени освобождения от привязанностей и развития вкуса, можем достичь до уровня бхава или према. Так что в этой картине вера это как вступление к всему этому процессу, в другом конце которого стоит чистая и экстатическая любовь.

Бхакти это исключительно мистический процесс. Разумеется, верно то, что инструмент и цель одинаковы. Если цель это экстатическая чистая любовь к Богу, она следовало бы быть одинаковой и с первым шагом – какова начальная вера. Все таки, есть небольшая разница между обоими.

Но это верно, что если рассматриваем веру как обычный путь религиозной практики, то она приведет нас максимум к величественному аспекту Бога. А это подход типа аишварии. Но Кришна говорит в „Гите” дважды – а Он очень редко повторяет одно и то же послание  – „Только через преданность человек может Меня понять таким, каким Я есть.[2] Так что только через преданность можем войти в объятия Бога. Поэтому можем сказать, что вера не достаточна для этого. Надо верить, что получим приглашение. Однако фактор это приглашение, а не наша вера. В этом разница. Мы верим, что божественная любовь ведет нас дальше.

Но давайте рассмотрим то же самое в отношении садху вокруг нас. Можем сказать, что вера равна теории или уму – она как духовный факт. Если вы примете гуру умом, теоретически, у вас будет столько проблем. А если примете своего садху своим сердцем, своими чувствами, вы сможете подойти очень близко к нему. Потому что гуру это очень особый принцип – может вас возвысить или сломить вас. И так как хотим поступить в школу эмоционального подхода к абсолютной истине, лучше принять нашего садху  сердцем. Но рекомендуется: сначала проверьте, потом любите. Не наоборот: сначала быстро влюбляйтесь, а потом пытайтесь анализировать. Я ждал моего учителя пять лет, прежде чем начать его мучить.

В этом смысле вера и любовь вполне различны. Их результат будет вполне различным. Одна это нечто теоретическое, а другая – реальная, сущностная. И говорим не просто о человеческих, мирских эмоциях – нет! Скорее о божественных чувствах. Потому что окончательная идентичность нашей атмы, нашей души, это ананда-мая. Это означает „сделанная из блаженства”. Это наше эмоциональное я. У нас есть экзистенциальная часть, это аспект сат; сознательная часть, это аспект чит; и эмоциональная часть, это аспект ананда.

 

(продолжение следует)

[1] „Бхакти Расамрита Синдху”, Пурва, 4.15

[2] „Бхагавад Гита” 18.55; 11.54



in my heart

Pregunta de Mahadev: Acaso podríamos decir que la fe, tema abstracto, se asemeja p a aishvarya-rasa o habrá algo más que agregar a la fe, lo que normalmente llamamos

madhurya-rasa, amor puro – prema? Acaso podríamos afirmar que se trata de dos cosas teóricamente iguales, o entre ambas existen finas diferencias?

Swami Tirtha: Deberíamos comenzar por la clasificación de Rupa Goswami: adau shraddha[1] -el primer paso en la fe. O a lo mejor, vayamos a la planta baja. Que es previo a la fe? Previo a la fe es o son sukriti. Sukriti, o las actividades piadosas van a llevaros al nivel de llegar a ser capaces a dedicar vuestra fe en una persona pura, en un proceso puro.

Cuando seamos suficientemente afortunados para llegar a dedicar nuestra fe, comenzaremos a asociarnos con las personas adecuadas – adau sraddha tatah sadhu-sanga. Y un tipo de asociación muy especial será cuando nos dedicaremos a seguir una doctrina. .Entonces en práctica seguiremos las instrucciones de los tutores y podremos comenzar bhajana-kriya, sea los actos de devoción y adoración. El resultado de los bhajana-kriya, o los resultados del bhajan, activo, será vuestra purificación. A este proceso se le llama anartha-nivritti – no cultivar malos hábitos. Como podemos llegar a alcanzar este nivel? Siempre que estéis enfocados en vuestros anarthas (fallos y errores) y que siempre seguís pensando en no cultivar malos hábitos, llegareis a desarrollar una conciencia anartha. Siempre seguiréis pensando en vuestras anarthas. Por esta razón llegareis a bhajana-kriya. Y artha-pravritti – es llegar a cultivar valores espirituales. De este modo, siguiendo el proceso espiritual, podremos llegar a librarnos de nuestros fallos y errores. Luego, habiendo llegado a grados superiores de liberación de adicciones y desarrollo de criterios, podremos llegar a alcanzar las plataformas bhava y prema. La fe es pues la imagen de una introducción en el proceso íntegro y el final del proceso será el amor puro y extático.

Bhakti es un proceso exclusivamente místico. Por supuesto, es verdad que instrumento y meta son los mismos. Si la meta es el amor extático a Dios, debería quedar igual desde los primeros pasos – la fe de la introducción. Sin embargo, hay una pequeña diferencia.

Por lo tanto, si consideramos la fe como el camino habitual de la práctica religiosa, ella nos va a llevar como máximo al majestuoso aspecto de Dios. Es el aproche del tipo aishvarya. Sin embargo, Krishna repite dos veces en la Gita – y el repite raras veces el mismo mensaje — “Únicamente a través de la devoción uno puede comprenderme en quien soy Yo[2]. Solo a través de la devoción podremos gozar del abrazo de Dios. Podemos afirmar que tan solo fe no es suficiente para ello. Debemos mantener la fe que recibiremos la invitación. El factor es la invitación y no la fe. Esta es la mencionada diferencia. Tenemos la fe que el Amor Divino nos lleva por acá.

Vamos a examinar eso mismo que se refiere a los sadhus en nuestro derredor. Podemos afirmar que la fe es igual a la teoría o a la mente – es un hecho espiritual. Habiendo aceptado el gurú en nuestra mente, sea en teoría, vais a tener muchísimos problemas. Habiendo aceptado a vuestro sadhu en vuestro corazón, a través de vuestras emociones, podréis acercaros a él. El gurú es un principio muy extraño – puede elevaros o quebraros. Puesto que en búsqueda de la verdad absoluta queremos ingresar en la escuela del aproche emocional, más vale aceptar a nuestro sadhu por el corazón. Una sugerencia: hay que examinar primero y solo después amar. Y no al revés: enamorarse de prisa y luego tratar de analizar. Yo he esperado a mi maestro durante cinco años antes de comenzar a torturarlo.

.En este sentido Fe y Amor son cosas completamente diferentes. El resultado también será completamente diferente. La Fe es algo teórico, el Amor es algo verdadero, esencial. Aquí no hablamos simplemente de emociones humanas ni mundanas – no! Hablamos de emociones divinas. La identidad definitiva de nuestra atma, de nuestra alma es ananda-maya. Ello significa: „esta hecha de beatitud”. Es nuestro Yo emocional. Tenemos nuestro Yo existencial, es nuestro aspecto sat, así como tenemos nuestro Yo intelectual, consciente, que corresponde al aspecto cit, así como tenemos nuestro Yo emocional que corresponde al aspecto ananda.

(Sigue continuacion)

 

[1] Bhakti-rasamrita-sindhu, Purva, 4.15

[2] Bhagavad Gita 18.55; 11.54



in my heart

Въпрос на Махадев: Можем ли да кажем, че вярата като абстрактна тема е като айшваря-раса и че има нещо повече, което може да се добави към вярата, което обикновено наричаме мадхуря-раса, чиста любов – према? Можем ли да кажем, че те са едно и също теоретично, но има някои фини разлики между двете?

Свами Тиртха: Нека започнем с класификацията на Рупа Госвами: адау шраддха[1]първата стъпка е вярата. Или по-добре да идем на приземния етаж. Кое е преди вярата? Преди вярата са сукрити. Сукрити, благочестивите дейности, ще ви доведат до нивото да сте способни да вложите вярата си в чист човек, в чист процес. Ако имаме щастието да посветим вярата си, започваме да общуваме с верните хора – адау шраддха татах садху-санга. И един много специфичен тип общуване е когато се обричаме да следваме дадено учение. Тогава на практика следвайки напътствията на наставниците, можем да започнем бхаджана-крия, или дейностите в преданост, в обожание. Резултатът от бхаджана-крия, или да го наречем активния бхаджан е, че ще бъдете пречистени. Това се нарича анартха-нивритти – да не се подхранват лоши навици. Как можем да достигнем това ниво? Ако сте фокусирани върху своите анартхи (недостатъци) и винаги мислите за това как да не подхранвате лошите си навици, ще развиете анартха съзнание. Постоянно ще мислите за своите анартхи. По тази причина преди това е бхаджана-крия. Бхаджана-крия казано по друг начин е артха-правритти развиване на духовни ценности. Така, следвайки духовния процес, можем да се пречистим от своите грешки или недостатъци. Сетне, чрез по-високите степени на освобождение от привързаностите и развиване на вкус, можем да достигнем до нивото на бхава или према. Така че в тази картина вярата е като встъпление към целия този процес, в другия край на който е чистата и екстатична любов.

Бхакти е изключително мистичен процес. Разбира се, вярно е, че инструментът и целта са едно и също. Ако целта е екстатичната чиста любов към Бога, тя би трябвало да е еднаква и с първата стъпка – каквато е началната вяра. При все това, има малка разлика между двете.

Но е вярно, ако гледаме на вярата като на обичайния път на религиозна практика, че тя ще ни отведе най-много до величествения аспект на Бога. А това е подход тип аишваря. Ала Кришна казва в „Гита” два пъти – а Той много рядко повтаря едно и също послание – „Единствено чрез преданост човек може да Ме разбере такъв, какъвто съм.[2] Така че само чрез преданост можем да влезем в прегръдката на Бога. Затова можем да кажем, че вярата не е достатъчна за това. Трябва да имаме вяра, че ще получим поканата. Обаче факторът е поканата, а не нашата вяра. В това е разликата. Ние вярваме, че божествената любов ни води нататък.

Но нека разгледаме същото по отношение на садху наоколо. Можем да кажем, че вярата се равнява на теорията или ума – тя е като духовен факт. Ако приемете гуру с ума си, теоретично, ще имате толкова много проблеми. А ако приемете своя садху със сърцето си, с чувствата си, ще можете да дойдете много близко до него. Защото гуру е много особен принцип – може да ви въздигне или да ви пречупи. И тъй като искаме да постъпим в школата на емоционалния подход към абсолютната истина, по-добре да приемем нашия садху със сърцето. Но препоръката е: първо проверете, пък после обиквайте. Не обратното: най-напред бързо се влюбете, пък сетне опитвайте да анализирате. Аз чаках моя учител пет години, преди да започна да го тормозя.

В този смисъл вярата и любовта са напълно различни. Резултатът от тях ще бъде напълно различен. Едната е нещо теоретично, а другата – истинско, същностно. И не говорим просто за човешки, светски емоции – не! По-скоро за божествени чувства. Защото окончателната идентичност на нашата атма, на душата ни, е ананда-мая. Това означава „направена от блаженство”. Това е емоционалният ни аз. Ние имаме екзистенциална част, която отговаря на аспекта сат; съзнателна част, която отговаря на аспекта чит; и емоционална част, която отговаря на аспекта ананда.

(следва продължение)

[1] „Бхакти Расамрита Синдху”, Пурва, 4.15

[2] „Бхагавад Гита” 18.55; 11.54



in my heart

Question of Mahadev: Could we say that faith as an abstract subject is more like aishvarya-rasa and that there is something more that can be added to the faith, which we call normally madhurya-rasa, pure prema? Could we say that they are the same theoretically, but there are some subtle differences between the two things?

Swami Tirtha: We should start with the classification of Rupa Goswami: adau shraddha[1] – the first step is faith. Or better we go to the ground floor. What is before faith? Before faith there is sukriti. Sukriti, or the pious activities, will bring you to the level of being able to dedicate your faith to the pure persons and to some process. If we are fortunate enough to dedicate our faith, then we start to associate with the proper people – adau sraddha tatah sadhu-sangah. And a very special type of association is when we commit ourselves to follow some teaching. Then practically by the following and by the instructions of the superiors we can start bhajana-kriya, or the acts of devotion, of worship. The result of bhajana-kriya, or the result of active bhajan, we can say, is that you will be purified. That’s called anartha-nivritti – no cultivation of bad habits. So, how can we reach that platform? If you are focused on your anarthas (mistakes) and you will always think of how not to cultivate your bad habits, you develop an anartha consciousness. You will always think of your anarthas. Therefore before that there is bhajana-kriya. Bhajana-kriya in another way is artha-pravritti – that is cultivation of spiritual values. So, by following the spiritual process we can be purified of our mistakes or shortcomings. Then through some other levels of freedom from attachment and taste we come to the platform of bhava and prema. So, faith in that picture is like an introduction into the whole process and at the other end of that process is pure and ecstatic love.

Bhakti is a highly mystic process. So, of course that is true that the instrument and the goal are the same. If the goal is ecstatic pure love of Godhead, it should be equal to the initial step also – like introductory faith. Still there is a little difference between the two.

But that’s true, if we consider faith as a general way of religious practice, that will introduce us maximum to the majestic aspect of the Supreme. And that is aishvarya kind of approach. Yet Krishna says in the Gita twice – He very rarely repeats the same message twice – “only through devotion one can understand Me as I am[2] So, only through devotion we can come into embrace of the Supreme. So, we can say faith is not enough for that. We must have the faith that we shall get the invitation. But it depends on the invitation; it doesn’t depend on our faith. That is the difference. We do believe that divine love takes us further.

But let’s examine the same concerning the sadhus around us. We can say that faith equals to theory or mind – it’s like a spiritual fact. If you accept the guru from the mind, theoretically, you will have so many problems. If you accept your sadhu from your heart, with emotions, you can approach him very closely. Because guru is a very strange principle – it can make you or break you. And as we want to enroll the school of emotional approach to the Supreme truth, therefore it is better to accept our sadhu from the heart. But it is suggested: first examine, then love. Not the opposite: first fall in love quickly, and then try to analyze. I have been waiting for my master five years and then I started to torture him.

In that sense faith and love are completely different. The result will be absolutely different. One is theoretical and the other is real, substantial. And we are not talking about only human or worldly emotions, no! Rather divine emotions. Because the ultimate identity of our atma, of our soul is ananda-maya. That means ‘made of bliss’. That’s your emotional self. We have an existential self, this is the sat aspect; we have an intellectual self, a cognitive self – this is cit conscious particle; and we have an emotional self, which is ananda platform.

(to be continued)

[1] Bhakti-rasamrita-sindhu, Purva, 4.15

[2] Bhagavad Gita 18.55; 11.54

 



fault

(продължава от предишния понеделник)

 

„Онзи, който изпълнява дълга си без привързаност, посвещавайки резултатите на Върховния Бог, е незасегнат от грехове, както лотосовият лист е недокоснат от водата.”[1]

„Посвещавайки резултатите на Върховния Бог – не само трябва да сме безкористни, но и да поднасяме резултатите от дейностите си на Бога. Затова препоръката е, че не е достатъчно най-напред да действаш и после накрая да се сетиш за Кришна: „А, това е за Теб, между другото!” но от самата първа стъпка, от самото начало да го правим като приношение. Често забравяте този принцип. Захващате нов бизнес, започвате големи проекти в живота си без да питате или да се консултирате с никого. Ако не научите, че да искате благословии за дейностите си е много по-добре, няма да познавате принципите на духовния напредък. Затова още от самото начало трябва да се стремим да удовлетворяваме Кришна с делата си. А как да направим това? Много лесно! Просто Го питайте. „Мой Господи, какво мислиш? Това е моето приношение.” Или ако нямате пряк достъп, пряка връзка – което е възможно да се случи, възможно е да нямате приемниците – тогава питайте някой, който знае, който може да ви преведе закодирания отговор на Бога. Защото понякога липсата на отговор е също отговор.

И тогава сте „незасегнати от грехове”. Грехът не ви докосва. Обикновено не наблягам много на темата за греха. Нали – обичайно не говорим твърде много за грях, не говорим твърде много за илюзия, не говорим твърде много за демони. При все това трябва да знаем кое какво е – кое е правилно действие и кое неправилно. Мисля, че всички можете да прецените какво е правилно и какво не е. Ако не знаете, можете да започнете да действате и по резултата ще узнаете: „Това не беше добре.” И от повърхностното ниво, където показваме колко сме предани, трябва да стигнем до едно много честно, много искрено ниво.

Понякога животът на бхактите протича на две нива: едното е на сцената, пред другите; другото е зад кулисите. И си мислите, че никой не наднича зад кулисите – когато отхлабвате принципите си, когато правите нещо глупаво, когато мързелувате, когато използвате заместители вместо нещо истинско, когато гледате филми вместо да си мантрувате кръговете, или каквото и да е – мисля, всички знаете недостатъците си, така че защо да ги соча с пръст? Защото ако насочвам пръст към вас, три пръста сочат към мен. И тъй като съм по-грешен от вас, защо да ви изобличавам?

Бъдете доволни, че не се интересувам от грешките ви. Обаче вие трябва да се интересувате от своите грешки. Бъдете съдия на самите себе си. Бъдете си сами гуру. А на останалите бъдете адвокати. Съдия на себе си и адвокат на другите. Вместо да си губите времето в мисли, че напредвате – свършете нещо! Защото дори тялото ни принадлежи на Кришна, идва от Него. Затова използвайте го за Него. Всичко идва от божествения източник. От този най-висш извор всичко се разделя според нама и рупа, имена и форми, и се ражда от храна. Всеки е поддържан чрез храна. Затова ако имате нежелан гост, как да се отървете от него?

Парамананда: Като го държим гладен.

Свами Тиртха: Да, недейте да му служите и той ще си отиде. Трябва да приложите това спрямо своите нежелани вътрешни „приятели” – лошите обусловености, лошите навици, глупавите желания, леността и т.н… Знаете, всеки си има хубав кръг от „приятели”. Не им давайте нищо, не ги подхранвайте, защото ще порастват. Затова е казано: ако има нежелан гост или пък болест, не ги хранете – те ще си отидат. Така че гладът, постът е нещо добро. Най-напред се въздържаме от месото, а след това контролираме месото – тялото. 

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 5.10



fault

(continues from the previous Monday) 

“One who performs his duty without attachment, surrendering the results unto the Supreme Lord, is unaffected by sinful action as the lotus leaf is untouched by water.”[1]

“Surrendering the results unto the Supreme Lord” – so it’s not only that we should be selfless, but also we should offer the results of our activities to the Supreme. Therefore it is suggested that it’s not enough first to work and then finally think of Krishna: “And this is for You, by the way!” but even from the very first start, from the beginning we should make it as an offering. Many times you forget this principle. You start a new business, you start big projects in your life without asking or without consulting anyone. If you don’t learn that by asking blessings on your activities it’s much better, then you will not know the know-how of the spiritual progress. Therefore even at the very beginning we should try to satisfy Krishna with our activities. And how to do that? Very easy! Just ask Him. “Ah my Lord, what do You think? This is my offering.” Or if you don’t have a direct link, direct connection – which might happen, that you don’t have the receivers – then ask someone who knows, who can translate the coded answer of the Supreme. Because sometimes the no answer is also an answer.

And then you are “unaffected by sinful actions”. Never affected by sin. Usually I don’t stress too much the topic of sin. Right, usually we don’t speak too much about sin, we don’t speak too much about illusion, we don’t speak too much about the demons. Nevertheless we should know what is what – what is proper action and what is improper action. I think you all can judge what is proper and what is not. If you don’t know, you can start acting and then by the results you will know: ‘It was not good.’ And from the superficial platform when we show that we are ‘devotees’, you should come to a very honest, a very sincere platform.

Sometimes devotees’ lives progress on two levels: one is on stage, in front of others; and the other is behind the scenes. And you think that nobody peeps behind the scenes – when you relax on your principles, when you make something stupid, when you are idle too much, when you use substitutes instead of something real, when you watch movies instead of chanting your rounds, or whatever – I think you all know your shortcomings. So why should I point the finger? Because if I point a finger on you, I have to point three fingers on me. And as I am a bigger sinner than you why should I point out at you?

Be satisfied that I’m not interested in your mistakes. But you should be interested in your own mistakes. Be your own judge. Be your own guru. And be the advocate of others. A judge for yourself and an advocate for others. Instead of wasting your time in thinking that you are progressing, do something! Because even our body belongs to Krishna, it comes from Him. So use it for Him. Everything comes from the divine source. From this ultimate source everything is divided according to nama and rupa, name and form, and is born from foodstuff. So everybody is maintained by foodstuff. Therefore if you have an unwelcome guest, how to get rid of him?

Paramananda: Keep him hungry.

Swami Tirtha: Yes, don’t serve him, he will go away soon. You should apply this for your unwanted internal ‘friends’ – bad conditionings, bad habits, stupid desires, or idleness, whatever… You know, everybody has quite a nice circle of ‘friends’. Don’t supply them, don’t feed them, because then they will grow. Therefore it is said: if there is an unwanted guest or if there is a disease, don’t feed it – it will go away. So fasting, fasting is good. First we refrain from meat, then we control the meat – the body.

 

(to be continued)

 

[1] Bhagavad Gita 5.10