Calendar

March 2018
M T W T F S S
« Feb   Apr »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  



Archive for March 5th, 2018

Mar

5

kiss 2

(continues from the previous Monday)

Question of Mahadev: When you have a spiritual master, it’s very tempting to give up all efforts you do yourself and give the rights to your master to take action instead of you. To which extent should you act by your own and to which extent will your master do certain things for you?

Swami Tirtha: There is a long-standing debate on this question; it’s been going on for at least one and a half thousand years now. One idea is that we should act like the kitten, and the other idea is that we should act like the small monkeys. Both the small animals are carried by the mother, but in a different manner. The monkey is catching the fur of the mother and when the mother jumps, the baby-monkey is also carried to the next tree. While the mother cat catches the kittens by the neck in her mouth and she carries them. So this is an on-going debate: whether we should act like small kittens or like baby-monkeys – to catch on or simply to hang?

My understanding is that we should catch on. Better if we are a little bit more active and we let the process also work over ourselves. So a kind of active participation – especially for the westerners! Because we are born in karma-desh, in the ‘land of activity’. For us it’s so difficult to stay without action, we need to express ourselves in activity. In that sense a kind of spiritual activity I think is also very useful and is very much possible. So, act like a monkey!

Mahadev: In the western society nowadays it’s very popular that ‘we all are very positive, we have positive thinking, we are vegans, we do this and that in the New Age movement’. So, we try to find ourselves because we feel completely lost. How should we react when we feel lost for a second? Should we treat ourselves like we made a mistake? Or should we forgive ourselves? Or we should just overcome this moment and go on? And if we have a spiritual teacher, if we have doubts in him for a second, or if we have doubts in ourselves, or in life in general, how should we cope in these moments?

Swami Tirtha: Well, doubts are old friends, staying with us for a long time. Usually people are afraid of their doubts, because they will question the most important things in our life – our ideals, our dreams, our hopes, our feelings. But as spiritual progress means one step closer to reality, one step closer to the truth, even doubts can help us in that process.

Of course, to perceive doubts and to survive these difficult moments – it’s definitely a challenge. Nevertheless I hope that there is such a sacrament in our life, which we can always rely on. Even if everything is broken down around us – hopes, realizations, faith – there must be something that you can catch on. And if we have only one such help, then we can survive the most difficult moments. Then maybe we shall lose one or two battles, but we should win the war.

Mahadev: And which war is it?

Swami Tirtha: The war is against our weaker self. Because our materially influenced self, our bodily consciousness is fighting against the spiritual consciousness. The fight is not externally there, but the fight is practically on the inside. Those who can overcome others, they are strong; but those who can overcome themselves, they are powerful. And I think we should learn how to be powerful.

 

(to be continued)

 



Mar

5

kiss 2

(az előző hétfő folytatása) 

Mahádév kérdése: Ha van egy lelki tanítómestered, nagyon csábító feladni valamennyi erőfeszítést és felhatalmazni a mesteredet, hogy helyetted cselekedjen. Milyen mértékben kell önmagadnak cselekedni és milyen mértékben fog vajon a mestered megtenni bizonyos dolgokat neked?

Szvámí Tírtha: Ez a kérdés hosszú ideje nagyon vitatott, már minimum másfél évezrede. Az egyik megközelítés szerint kismacskához hasonlóan kell cselekednünk, a másik megközelítés szerint apró majmokhoz hasonlóan járjunk el. Mindkét állatot az édesanya cipeli, de más-más módon. A majom az édesanyja szőrét fogja, és amikor az édesanya ugrik, a majom-csemetét is viszi magával a következő fáig. Míg az anyamacska a nyakánál fogja meg a csemetéjét és a szájába veszi, így viszi magával. Ez tehát örökös vita tárgya: vajon kismacskához hasonlóan cselekedjünk, avagy a kismajmokhoz hasonlóan – kapaszkodjunk, vagy egyszerűen csak függjünk?

Az én megértésem szerint kapaszkodnunk kell. Jobb, ha kicsit aktívabbak vagyunk és hagyjuk, hogy a folyamat is dolgozzon rajtunk. Tehát egyfajta aktív részvétel – különösen a nyugatiaknak! Hiszen mi a karma-desh-ben születünk, a ‘cselekvés földjén’. Számunkra annyira nehéz tétlennek maradni, a cselekvésen keresztül kell kifejeznünk önmagunkat. Ebben az értelemben egyfajta lelki tevékenység szerintem nagyon hasznos és nagyon is lehetséges. Tehát cselekedjetek a majmokhoz hasonlóan!

Mahádév: A nyugati társadalomban manapság nagyon népszerű, hogy ‘nagyon pozitívak vagyunk’, pozitívan gondolkozunk, vegánok vagyunk, tevékenyen részt veszünk a New Age mozgalomban. Tehát próbáljuk megtalálni magunkat, mivel teljesen elveszettnek érezzük magunkat. Hogyan reagáljunk, amikor egy másodpercre is elveszettnek érezzük magunkat? Úgy kell magunkra tekinteni, mint aki hibát követ el? Vagy meg kell bocsátanunk magunknak? Vagy csupán felül kell emelkedni ezen a pillanaton és folytatni? És ha van egy lelki tanítómesterünk, ha csak egy másodpercre is, de kétségeink támadnak benne, vagy magunkban, vagy általában az életben, hogyan birkózzunk meg az ilyen pillanatokkal?

Szvámí Tírtha: Hát, a kétségek régi ismerősök, régóta velünk vannak. Általában az emberek félnek a kétségeiktől, mivel meg fogják kérdőjelezni az életünkben a legfontosabb dolgokat – az ideáljainkat, az álmainkat, reményeinket és érzéseinket. Ám mivel a lelki fejlődés azt jelenti, hogy egy lépéssel közelebb kerülünk a valósághoz és az igazsághoz, még a kétségek is segíthetnek nekünk ebben a folyamatban.

Természetesen érzékelni a kétségeinket, és túlélni ezeket a nehéz pillanatokat – ez nyilvánvalóan kihívás. Mindazonáltal remélem, hogy az életünkben van olyan szentség, amelyre mindig tudunk támaszkodni. Még ha minden össze is omlik körülöttünk – remények, felismerések, hit – kell lennie valaminek, amibe lehet kapaszkodni, s ha csupán egyetlen ilyen segítségünk van, akkor már túlélhetjük a legnehezebb pillanatokat. Ha ugyan el is veszítünk egy vagy két csatát, de a háborút meg kell nyernünk.

Mahádév: Ez melyik háború?

Szvámí Tírtha: A gyengébbik felünkkel folytatott háború. Mivel az anyagi befolyás alatt álló énünk, a testtudatunk harcol a lelki tudatunkkal. A harc nem kívül zajlik, hanem gyakorlatilag bent. Azok, akik mások felett győzedelmeskednek, erősek. Azok, akik saját magukat legyőzik, még erősebbek – szerintem ez az, amit meg kell tanulnunk.

 



kiss 2

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Махадев: Когато човек има духовен учител е много изкушаващо да престане да полага сам каквито и да било усилия, предоставяйки на учителя си правото да действа вместо него. До каква степен човек трябва да действа сам и до каква степен учителят прави някои неща за него?

Свами Тиртха: По този въпрос се води отколешен дебат, който тече вече поне хиляда и петстотин години. Едната идея е, че трябва да се държим като котенцето, а другата – че трябва да постъпваме като маймунката. И двете животинчета са носени от майките си, обаче по различен начин. Маймунката се вкопчва в козината на майката и когато майката скача, малкото майчмунче също бива отнесено на съседното дърво. Докато майката-котка захапва котенцата за врата и ги носи в уста. Така че дебатът е дали трябва да сме като котенцата или като малките маймунки – дали да се хванем или просто да висим?

Моето разбиране е, че трябва да се хванем. По-добре да сме малко по-активни, като същевременно оставяме процеса да работи върху нас. Така че предлагам един вид активно участие – особено що касае западняците! Защото ние сме родени в карма-деш, в „земите на действието”. За нас е трудно да оставаме бездейни, ние имаме нужда да изразяваме себе си чрез действия. В този смисъл някакъв вид духовна дейност мисля би била много полезна, а и напълно възможна. Така че правете като маймунката!

Махадев: В западното общество в наши дни е изключително популярно „да сме много положителни, да мислим позитивно, да сме вегани, да правим едно или друго в движението Ню Ейдж”. Стремим се да намерим себе си, защото сме напълно изгубени. Как трябва да реагираме, когато за миг се почувстваме изгубени? Трябва ли да считаме, че допускаме грешка? Или трябва да си прощаваме? Или трябва просто да надмогнем момента и да продължим нататък? И ако имаме духовен учител, ако за миг се усъмним в него, или ако се съмняваме в себе си, или въобще в живота, как да се справяме в такива моменти?

Свами Тиртха: Съмненията са наши стари познайници и остават с нас дълго време. Хората обикновено се боят от съмненията си, тъй като те поставят под въпрос най-важните неща в живота ни – нашите идеали, нашите мечти, нашите надежди, нашите чувства. Но тъй като духовен напредък означава една стъпка по-близо до реалността, една стъпка по-близо до истината, дори съмненията могат да са ни от помощ в този процес.

Разбира се, да изпитваш съмнения и да оцелееш в тези трудни моменти – това определено е предизвикателство. Въпреки всичко се надявам, че имаме в живота си нещо толкова свято, на което винаги можем да се опрем. Даже ако всичко наоколо ви е разбито – надежди, осъзнавания, вяра – трябва да има нещо, за което да се хванете. Ако имаме дори една такава помощ, ще успеем да оцелеем и в най-тежките мигове. Тогава може и да сме изгубили една-две битки, но ще спечелим войната.

Махадев: Каква е тази война?

Свами Тиртха: Войната срещу по-слабия ни аз. Защото нашият повлиян от материята аз, нашето телесно съзнание се бори срещу духовното съзнание. Битката не е външна, а на практика се случва отвътре. Онези, които могат да побеждават другите, са силни; но тези, които са способни да победят себе си, са могъщи. И аз мисля, че ние трябва да се научим да бъдем могъщи.

(следва продължение)