Category RSS

Calendar

February 2018
M T W T F S S
« Jan    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728  



Archive for February 12th, 2018

St Valentine's day greeting card with candle and hearts

Въпрос на Махадев: По същество всеки би искал да чуе каква е целта на живота. Защо живеем? Защо ни има? Каква е връзката ни с вечността?

Свами Тиртха: За да се намери добър отговор на тези основни въпроси: „Кой съм аз? Защо съм тук? Каква е съдбата ми? Каква е целта на моя живот?” мисля, че е много полезно като център на структурата на човешкото тяло да се приеме сърцето. В йога съществува системата на чакрите. В средата на тази система се намира сърцето, сърдечната чакра. Там можем да си представим сърцето си като центъра на нашето битие. А кое е есенцията, кое е абсолютният център в лотосовия цвят на сърцето? Това е саморефлексията. Така че ето я първата стъпка. Саморефлексия означава „Стремя се да открия смисъла на своя живот. Стремя се да намеря мисията на живота си.” Това е един по-активен принцип.

Така че най-напред трябва да изследвате кои сте. След това да откриете мисията, правилното приложение, програмата на своя живот. Тогава ще бъде много по-лесно да намерите верен отговор на тези въпроси. И това е първата стъпка. Разбира се, не е последната, но всяко дълго пътуване започва с първата крачка.

Махадев: Тогава коя е втората стъпка?

Свами Тиртха: Втората стъпка е: постарайте се да намерите някой, който да ви води. Защото ако имате желание да станете студенти в която и да било сфера на изкуството или науката, трябва да намерите учител, който да ви помогне, който да ви обучи, да ви образова в тази специфична наука или изкуство. По същия начин, щом искаме да изучим изкуството на живота, мистерията на живота, трябва да намерим оногова, който ще ни напътства в този процес на изучаване. Затова са ни нужни наставници, нужни са ни учители, нужни са ни гуру, нужни са ни автентични личности, които да ни помагат.

Това е следващата стъпка. А след нея в съответствие с традицията има много, много други стъпки. Но в крайна сметка това пътуване следва една основна нишка – от началото, от настоящото състояние на съзнание, откъдето сте тръгнали, трябва да достигнете по-високо ниво на съществуване, по-високо ниво на съзнание, където да долавяте повече красота, повече умиротворение, повече хармония, повече блаженство. По това можете да заключите дали пътя, който сте изминали, е автентичен и добър за вас.

Махадев: До каква степен човек сам, без ръководство, може да достигне по-високи нива на съзнание? И кога трябва да осъзнае, че не може да продължи нататък самичък и трябва да потърси помощ от някой учител или по-старши наставник по духовния път?

Свами Тиртха: Дълго време можем да вървим сами и можем да достигнем доста високи нива на реалност. Макар че е донякъде рисковано дали това, което възприемаме, е реалност или е прочит на собствените ни мечти. Затова е много полезно да имаме сверка с определена традиция в това отношение. Ала в по-висшите сфери е много подобно на едно добро парти. А обикновено на добро парти не може да се влезе без покана. Обаче имаш ли поканата, влизаш без проблем. В по-висшите нива на реалност се встъпва с покана. Затова там се нуждаем от водач, който да ни предаде поканата. И под негова насока, с негова помощ можем да влезем в тези по-висши сфери на реалност.

Махадев: В наше време е нещо като мода всеки да си търси гуру насам и натам, хората пътуват по цял свят в търсене на духовен съвет и насока. Какво би следвало да е истинското общуване и взаимодействие между учител и ученик в нашата епоха?

Свами Тиртха: Мисля, да осъзнаем, че се нуждаем от напътствие – това само по себе си е едно високо ниво, когато проумяваме ограниченията си. То е добър знак, верен признак за истинско духовно търсене. В Индия има поговорка: „Ако ученикът е готов, гуру ще дойде.” И ние си мислим, че има недостиг на учители, но учителите казват, че има недостиг на ученици. Защото истинските – било то от едната страна или от другата – са малцина. Ала това не означава, че ние не можем да стане истински, било като ученици, било като учители.

А що се отнася до общуването – считам, че то е като обвързване. То е като взаимно съгласие между тези двама души, че „Да, ние ще споделяме живота си заедно. Да, ние ще вървим заедно.” Затова една много благородна покана от страна на учителя е: „Ако дойдеш с мен и аз ще вървя с тебе.”

 

(следва продължение)

 

 



St Valentine's day greeting card with candle and hearts

Mahádév kérdése: Alapvetően mindenki szeretné hallani, hogy: mi az élet célja, miért élünk, miért is létezünk. Milyen kapcsolatunk van az örökkévalósággal?

Szvámí Tírtha: Ahhoz, hogy a helyes választ megtaláljuk az ilyen alapvető kérdésekre, mint hogy: ’Ki vagyok én? Miért vagyok én itt? Mi az én sorsom? Mi az életem célja?’ azt hiszem, nagyon hasznos figyelembe venni, hogy az emberi szervezet központja a szív. A jógában említettük a csakra-rendszerünket, és ott a középső csakra neve szív, szív-csakra. A jógában úgy képzelhetjük el a szívünket, mint létezésünk középpontját. Vajon mi az esszencia a szívünkben, mi lehet szívünk lótuszvirágának az abszolút közepe? Ez az önvizsgálat. Ez tehát az első lépés. Azt jelenti, hogy ’Megpróbálom megtalálni életem értelmét, próbálom feltárni életem küldetését.’ Ez egy inkább egy cselekvésre ösztönző elv.

Mahádév: Mi a második lépés akkor?

Szvámí Tírtha: A második lépés: próbáljatok meg találni valakit, aki tud vezetni benneteket! Hiszen ha az ember bármely tudományt el szeretne sajátítani, tanonccá kell válnia, találnia kell egy mestert, aki segíteni fog neki, tanítja és okítja abban a bizonyos tudományban vagy művészetben. Hasonlóképp, ha az élet művészetét, az élet misztériumát szeretnénk megtanulni, találnunk kell egy embert, aki vezet bennünket ebben a tanulási folyamatban. Ezért van szükségünk oktatókra, mesterekre, gurukra, hiteles személyiségekre, akik segíteni fognak nekünk.

Ez a következő lépés. És ezután, a hagyomány szerint sok-sok másik lépés következik, ám utazásunknak csupán egyetlen fő fonala létezik: a kezdettől, ahonnét elindultunk – a jelenlegi tudatállapotból el kell érni a létezés egy magasabb szintjét, egy magasabb tudatosságot, ahol több szépséget, több békét, több harmóniát és több áldást vesztek észre. Ebből arra következtethettek, hogy az út, amelyen elindultatok, az ’bona fide’ (valódi, igazi), tehát helyes a számotokra.

Mahádév: Útmutatás nélkül vajon milyen mértékben érhet el az ember önmaga erejéből egy magasabb tudatszintet? És mikor kell észrevennie, hogy saját erőfeszítésből nem tud továbbjutni és segítséget kellene kérnie egy mestertől vagy egy magasabb lelki szinten lévő személytől?

Szvámí Tírtha: Hosszú ideig haladhatunk egyedül, és a valóság egészen magas szintjeire juthatunk el, bár kissé kockázatos eldönteni, vajon a valóságot érzékeljük vagy a saját álmainkat. Éppen ezért egyfajta kontroll, egyfajta tradíció nagyon hasznos e tekintetben. Általában meghívás nélkül nem léphetsz be egy jó társaságba. De amint megkapod a meghívást, könnyedén bejuthatsz a partira. A realitás magasabb szintjei meghívás alapján működnek, ezért szükségünk van egy vezetőre, aki közvetíti számunkra a meghívást. Az ő iránymutatása mellett, az ő segítségével léphetünk be ezekbe a magasabb valóságokba.

Mahádév: Napjainkban divatossá vált gurut keresni mindenfelé, mindenki ezt teszi, az emberek körbeutazzák az egész világot lelki tanácsért vagy iránymutatásért. Milyennek kell lennie a valódi kommunikációnak és kapcsolatnak a tanár és a diák között a mi korunkban?

Szvámí Tírtha: Úgy vélem, felismerni azt, hogy útmutatásra van szükségünk – ez egy magas szint, amikor megértjük a korlátainkat. Ez egy jó jel, az igazi lelki keresés jellegzetes ismertetőjele. Ahogy a mondás tartja Indiában: ’Ha a tanítvány kész, megjön a guru.’ S azt hiszem, szűkölködünk gurukban, de a guruk azt mondják, ínséges idők járnak, mert kevés a tanítvány. Mivel az igazán valódiak – akár egyik akár másik oldalról – kevesen vannak. De ez nem jelenti azt, hogy nem válhatunk valódivá akár a tanítványok, akár a mester oldalán.

A kommunikációról pedig – szerintem ez olyan, mint egy kötelék. E két ember kölcsönös egyezsége, hogy ’Igen, meg fogjuk osztani életünk tapasztalatát. Igen, együtt fogunk menni.’ Éppen ezért egy nagyon nagylelkű meghívás a mestertől: ’Ha jössz velem, én megyek veled.’

 

(folytatása következik)

 



St Valentine's day greeting card with candle and hearts

Question of Mahadev: Basically everyone would like to listen what the goal of life is. Why do we live? Why do we exist? What is our connection with eternity?

Swami Tirtha: To find a good answer for this basic questions: ‘Who am I? Why am I here? What is my destiny? What is the goal of my life?’ I think it’s very useful to consider that the centre of the structure of a human body is the heart. And in yoga we had the chakra-system. The middle chakra level is the heart, heart-chakra. There we can imagine our heart as the centre of our existence. And what is the essence, what is in the absolute center of this lotus flower of the heart? This is self-reflection. So, this is the first step. Self-reflection means ‘I try to find the meaning of my life. I try to find the mission of my life.’ This is a more active principle.

So, first you have to investigate who you are. And then you have to find the mission, the proper application, the program for your life. Then it will be much easier to find a proper answer to these questions. And this is the first step. Of course, this is not the last step, but every long journey starts with the first step.

Mahadev: What is the second step then?

Swami Tirtha: Second step: try to find somebody who can guide you. Because if you have a desire to become a student of any art or any science, you have to find a master who will help you, who will teach you, who’ll educate you in that specific science or art. In the same way, if we want to learn the art of life, the mystery of life, we need to find a person who will guide us in this learning and studying process. Therefore we need instructors, we need masters, we need gurus, we need authentic personalities who will help us.

This is the next step. And after that according to the tradition there are many-many other steps. But ultimately there is one main thread of this journey – that from the beginning, where you have started from your present state of consciousness, you have to reach a higher state of existence, a higher level of consciousness, where you perceive more beauty, more peace, more harmony, more bliss. From this you can conclude that the path that you have taken is bona fide, is good for you.

Mahadev: To which extent a single person without any guidance can reach levels of higher consciousness? And when should he realize that he cannot go by his own and should ask for assistance from a master or a superior person on the spiritual path?

Swami Tirtha: For a long time we can go and we can reach quite high levels of reality. Although it’s a little risky whether we perceive reality or we read our own dreams. Therefore a kind of control, a kind of tradition is very useful in that respect. But in the higher realms it is very similar to a good party. And usually you cannot enter a good party without an invitation. But as soon as you have the invitation, then you can easily enter the party. The higher levels of reality work according to invitation. Therefore we need a guide there who will transmit the invitation to us. And with his guidance, with his help we can enter these higher realities.

Mahadev: In our time it’s like a fashion that everybody is looking for guru here and there, people travel all over the world to seek for spiritual advice or guidance. What should be the real communication and relation between teacher and student in our age?

Swami Tirtha: Well, I think that to realize that we need guidance – this is a high level, when we understand our limitations. This is a good sign, this is a proper sign of a real spiritual quest. There is a proverb in India: ‘If the disciple is ready, the guru will come.’ And we think that there is a shortage of gurus, but the gurus say that there is a shortage of disciples. Because the real ones – either on this side or on that side – are few. But it doesn’t mean that we couldn’t become real either as a disciple, either as a master.

And about the communication – I think this is like a bond. This is like a mutual agreement of these two persons that ‘Yes, we shall share the experience of our lives. Yes, we shall go together.’ And therefore a very generous invitation from a master is: “If you come with me, I will go with you.”

 

(to be continued)