Category RSS

Calendar

December 2017
M T W T F S S
« Nov    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031



Archive for December, 2017

vaishnava

(Continua la conferencia del pasado viernes)
Puesto que todo en la esfera material se basa en el temor; cuando se teme la separación del Supremo y sentimos temor por El, debemos investigar la naturaleza de la beatitud y de la felicidad, Anandasya mimamsa. Mimamsa es. análisis, comprensión de la ananda. Bueno, vamos a proceder analizando la beatitud.
“Digamos pues que un joven sea bueno, instruido, siempre listo a obrar, equilibrado en cuanto a fuerza física y mental. “ [1] Wow! Vaya! Todo en uno! Pura felicidad! Ser a la vez joven, erudito, fuerte, sano, rico y sabio! Que más se necesita?
Por lo tanto lamento que me veo obligado a compartir el mensaje que un jovenzuelo de dieciséis años se convierte muy rápidamente en anciano de sesenta años. Entonces la juventud llega a ser un sueño pasado, un mero recuerdo y de la fuerza de antaño queda nada más que recuerdos de un glorioso pasado, vuestra energía se encuentra minimizada, la muerte ya llama a la puerta etc. Volvamos pues a lo de la felicidad. El jovenzuelo referido no solo es joven y fuerte sino; “Digamos que las riquezas de la Tierra le sean predestinadas.” Suena bien, podéis gozar de toda la riqueza en el planeta Tierra. “Esta es la unidad-medida de felicidad humana (capacidad de medir la felicidad humana).”.
Y dónde está mi felicidad? Es algo insignificante – algo en muy, pero muy pocos porcientos. Ni soy joven, ni tampoco soy bueno, erudito, ágil. Mi mente y mi fuerza física no están equilibradas, mi cuerpo no es vigoroso. Tampoco llego a poseer las riquezas de esta Tierra. Entonces, cuánto vale mi felicidad si todas estas cosas positivas forman una muy pequeña felicidad humana.
Sin embargo sigue la investigación: “La felicidad humana multiplicada por ciento es tan solo igual a una unidad-medida para humanos de cuentos de hadas y también para personas que conozcan bien las Vedas y que no se rinden ante la escoba de los deseos.”
Bueno, toda la felicidad en la Tierra, multiplicada por ciento no es más que unidad-medida de felicidad para los seres superiores – humanos de cuentos de hadas. Tal vez no habéis encontrado a esto humanos fantásticos pero ellos existen. Son como los humanos – diablos, ya los habéis encontrado, no es cierto? En realidad los humanos de los cuentos de hadas parecen iguales a los demás humanos – tienen como ellos dos piernas pero su carácter es algo diferente.
So, all the happiness on the Earth, multiplied a hundred times, is only one unit of happiness for the higher beings – human fairies. Maybe you didn’t meet them yet, but they do exist. Like human devils, have you met them? The fairies are the same, with two legs, but a little different in character.”
Podéis llegar a tener el igual nivel de su felicidad con tal que estéis cultivados por las Vedas y con tal que no tengáis deseos materiales. Podréis por lo tanto poseer las riquezas de esta Tierra multiplicadas por ciento? Probablemente no. Podéis poneros a estudiar las Vedas? Si! Podreis no abandonaros al impacto de los deseos materiales? Las dos cosas andan juntas – con tal que conozcáis bien las vedes ya no tendréis deseos materiales.
Por consiguiente, ahora ya estamos en un alto nivel de beatitud. Sin embargo, sigue la investigación: “Lo que deja multiplicada por mil la felicidad de los seres fantasticos de los cuentos de hadas haria la unidad-medida para la beatitud de los seres divinos. Y también para los que conozcan bien las vedas y no se abandonen ante la escoba de los deseos.”
Se trata pues de algo mil veces superior a la mera felicidad humana. La investigación es larga y me veo obligado a saltar por encima de los cálculos matemáticos. “Lo que deja multiplicada por ciento la felicidad de los seres fantasticos de los cuentos de hadas haría la unidad-medida para los padres predecesores del mundo sempiterno. Se trata del nivel de los pitris, Pitri-loka, es el sitio donde viven los predecesores. Su vida es muy larga en el tiempo, ellos gozan de la beatitud y además, todo ello queda valido para .cualquiera que conozca bien las Vedas y no se abandone ante la escoba de los deseos.” Ello significa que ya somos seres situados en un nivel mil veces superior que los meros seres humanos.
(Sigue continuacion)

1. Los textos vienen citados de: Taittiriya Upanishad



vaishnava

(продолжение с предыдущей пятницы)
Если все в материальной сфере основано на страхе, если чувствуем себя отдельными от Всевышнего и ощущаем страх, нам надо исследовать природу блаженства, счастья. Анандася мимамса. Мимамса означает анализ, разбор ананды. И так, это есть исследование блаженства:
„Скажем, что есть молодой человек, который добр, начитан, энергичный, уравновешенный и сильный телом.“  Ну и ну! Все вместе! Вот блаженство! Быть молодым, образованным, сильным, здоровым, богатым и умным! Что больше нужно? Но к сожалению, должен вам сообщить, что из молодого шестнадцатилетнего очень быстро превращаетесь в шестьдесятилетнего старика. Тогда ваша молодость уже как давний сон, просто воспоминание; от вашей силы не осталось ничего кроме воспоминаний о славном прошлом, ваша энергия ничтожна, смерть стучится в дверь и т.д. Однако давайте вернемся к счастью. Он не только молодой, сильный и т.д., но и „Скажем, вся земля исполнена богатствами для него.” Звучит хорошо – чтоб могли радоваться всему богатству этой планеты Земля. „Это одна единица измерения человеческого счастья”.
А где мое счастье? Оно совсем незначительное – какие-то ничтожные проценты. Я не молод, не добр, ни начитан, ни энергичный. Мой ум не уравновешен, мое тело не сильное. И не обладаю всем богатством на этой земле. Так что какое у меня счастье, если из всех этих положительных вещей у меня только одна небольшая единица человеческого счастья?
Однако исследование продолжается: „Человеческое счастье, умноженное на сто, равно одной мерной единице счастье людей-гандхарвов; а также и того, кто хорошо разбирается в Ведах и способен противостоять желаниям.”
И так, все счастье земли, умноженное на сто, это только одна единица счастья более высших существ – людей-гандхарвов. Может быть вы все еще не встречали их, но они существуют. Они как люди-дьяволы, их вы встречали?  Ганхарвы они такие же, у них тоже есть две ноги, но у них немного другой характер.
Однако можете иметь такой же высокий уровень счастья, если вы образованы в Ведах и не имеете материальных желаний. И так, можете ли обладать всем  богатством на Земле, умноженное в сто раз? Наверное нет. А можете ли выучить Веды? Да! Можете ли оставаться незатронутыми материальными желаниями? Обе идут вместе – если хорошо знаете Веды, у вас не будет материальных желаний.
Значит, сейчас мы на высоком уровне блаженства. Но исследвание продолжается. „То, что в тысячу раз счастье гандхарвов, это одна единица-мера блаженства божественных существ. А также и того, кто хорошо разбирается в Ведах и способен противостоять желаниям.”
Это в десять тысяч раз превышает человеческое счастье. Исследование длинное, так что я не смогу довести до конца свой математический расчет. „То, что в сто раз блаженство божественных существ, является единицей-меры для счастья предков в долговечном мире.” Это уровень питров, Питри Лока, где живут предки. Они живут очень долгий период времени и наслаждаются блаженством. „А также и того, кто хорошо знает Веды и не побежден желаниями.”  Это означает, что мы уже на уровне в миллион раз выше человеческих существ.
(продолжение следует)
1. Цитаты в тексте из „Тайттирия Упанишад”

 



vaishnava

(az előző pénteki lecke folytatása)
Ha az anyagi síkon minden a félelmen alapul, és ha valaki elkülönülve érzi magát a Legfelsőbbtől, fél Tőle, akkor tudakozódnunk kell a boldogságról, a boldogság természetéről. Ánandaszja mímámszá. A mímámszá olyan, mint az elemzés, az ánanda végső elemzése. Tehát ez a boldogságra vonatkozó kérdés:
“Vegyünk egy ifjút, igazat, tanultat, aki tettre kész, gondolatában állhatatos s erős testalkatú.“ [1] Nahát! Minden együtt van! Itt a boldogság! Nos, fiatal, képzett, erős, egészséges, gazdag és bölcs vagy! Mi szükséges még? Sajnálom, de az üzenet szerint: egy fiatal tizenhat évesből, nagyon hamar válsz egy idős hatvan évessé. Akkor az ifjúság, már csak egy régi álom, csupán olyan, mint egy emlék; az erő eltűnt, csak emlékeid vannak a dicsőséges múltról, az energia minimalizálódik, a halál közeledik, stb. De térjünk vissza a boldogsághoz! Nem csak fiatal és erőteljes, stb., hanem “Legyen övé a föld minden gazdagsága!” Ez jól hangzik, élvezheted a Föld összes vagyonát. “Ez egy emberi boldogság.”
S hol van az én boldogságom? Az teljesen jelentéktelen – csupán elenyésző százalék. Mivel nem vagyok fiatal és nem vagyok jó. Nem vagyok tanult. Nem vagyok tettre kész. Nem vagyok állhatatos a gondolataimban. Nem vagyok erős testalkatú. S nem rendelkezem a Föld összes vagyonával. Szóval, hol van az én boldogságom, ha mindezek a pozitív dolgok csak egy kis emberi boldogságot adnak?
De a tudakozódás tovább folytatódik: “Száz emberi boldogság a tündéremberek egy boldogsága, no meg azé az emberé, aki járatos a védákban és már legyőzte vágyait.”
Tehát a Föld valamennyi boldogsága megszázszorozva, csupán egy kis boldogságnak felel meg a magasabb lények világában, a tündérembereknél.  Talán még nem találkoztatok velük, de léteznek. Mint az emberördögök, találkoztatok már ilyenekkel? A tündérek hasonlóak, két lábuk van, de egy kicsit más a személyiségük.
Tehát elnyerheted ezt a magasabb szintű boldogságot, ha jól ismered a védákat és nincsenek anyagi vágyaid. Szóval, akár a tiéd a Föld valamennyi gazdagságának a százszorosa, akár nem, akkor is járatosnak kell lenned a védák tanulmányozásában. Igen! Mentessé tudsz válni valamennyi anyagi vágytól? Ez együtt jár – ha járatos vagy a védák tanulmányozásában, akkor nincsenek anyagi vágyaid.
Tehát, most már a boldogság magas szintjén járunk. De a vizsgálódás tovább folytatódik. “Száz tündérember boldogság az isteni tündérek egy boldogsága, no meg azé az emberé, aki járatos a védákban és már legyőzte vágyait.”
Tehát ez tízezerszer magasabb, mint az emberi boldogság. Ez egy hosszú vizsgálódás,  úgyhogy el fogok veszni a matematikai számításokban. “Száz istentündér boldogság az ősatyák egy boldogsága huzamos világukban.  Tehát ez az ősatyák szintje. Pitr-lóka, ahol az ősatyák élnek. Ők nagyon-nagyon hosszú ideig élnek és élvezik a boldogságot. “No meg azé az emberé, aki járatos a védákban és már legyőzte vágyait.” Ez azt jelenti, hogy milliószor magasabb szinten vagyunk, mint az emberek.
(folytatása következik) 
1. A szövegben szereplő idézetek a Taittirija-upanisadból származnak


vaishnava

(continues from the previous Friday)
If everything on the material sphere is based on fear, and if somebody feels separate from the Supreme and there is fear for him, we have to inquire for the nature of bliss, of happiness. Anandasya mimamsa. Mimamsa is like analysis, ultimate analysis of ananda. So, this is the inquiry concerning bliss:
“Let there be a youth, a good youth, and well red, prompt in action (ready to act), steady in mind and strong in body.“ [1] Wow! Everything is together! Here is bliss! You are young, educated, strong, healthy, wealthy and wise! What else is necessary? But sorry to convey the message: from a young sixteen very quickly you will become an old sixty. Then your youth is like an old dream, like a memory; the strength is gone, you only have memories of the glorious past, energy is minimized, death is approaching, etc. But, let’s go back to happiness. Not only he is young and powerful, etc. but “Let this whole earth be full of wealth for him.” Sounds good, you can enjoy all the assets of this planet Earth. “This is one human bliss (one measurement of human bliss).”
And where is my happiness? It’s very insignificant – some very, very little percentage. As I’m not young. I am not good. I am not well red. I am not ready to act. I am not steady in mind. I’m not strong in body. And I don’t posses all the wealth on this Earth. So, where is my happiness if all these positive things add up to only one little human happiness?
But the enquiry goes on: “What is a hundred times the human bliss that is one bliss of human fairies; and also of a man who is well versed in the Vedas and is not smitten with desire.”
So, all the happiness on the Earth, multiplied a hundred times, is only one unit of happiness for the higher beings – human fairies. Maybe you didn’t meet them yet, but they do exist. Like human devils, have you met them? The fairies are the same, with two legs, but a little different in character.”
Yet also you can have this high grade of happiness if you are well versed in the Vedas and you have no material desires. So, can you posses all the wealth of Earth multiplied by hundred times? Maybe not. Can you become well versed in the Vedas? Yes! Can you become not affected by material desires? It goes together – if you are well versed in the Vedas, you will have no material desires.
So, now we are on a high platform of bliss. But the enquiry goes on. “What is a thousand times the bliss of human fairies that is one bliss of divine fairies. And also of a man who is well versed in the Vedas and is not smitten with desire.”
So, that is ten thousand times higher than the human bliss. The enquiry is long, so I will lose my mathematical calculation. “What is a hundred times the bliss of the divine fairies that is one bliss of the fathers in the long-enduring world. So, this is the level of the pitris, Pitri-loka, where the forefathers live. They live for a very, very long time and they enjoy bliss. And also of a man who is well versed in the Vedas and is not smitten with desire.” That means that we are on a million times higher level than the human beings.
(to be continued)

1. Quotations in the text are from Taittiriya Upanishad



vaishnava

(продължава от предишния петък)
Щом всичко в материалната сфера се основава на страх, ако чувстваме раздялата с Всевишния и изпитваме страх, трябва да изследваме природата на блаженството, на щастието. Анандася мимамса. Мимамса означава анализ, разбор на ананда. И така, това е изследването на блаженството:
„Да речем, че има младеж, който е добър, начетен, пъргав, уравновесен и със силно тяло.“ [1] Олеле! Всичко в едно! Това се казва щастие! Да си млад, образован, силен, здрав, богат и умен! Какво повече е нужно? Ала съжалявам, трябва да ви съобщя вестта, че от шестнадесетгодишен младеж много бързо се превръщате в шестдесетгодишен старец. Тогава младостта ви е като отколешен сън, просто спомен; от силата ви не е останало нищо освен спомените за славното минало, енергията ви е нищожна, смъртта хлопа на вратата и т.н. Обаче нека се върнем на щастието. Той не само е млад, силен и т.н., но и „Да речем, че цялата земя е изпълнена с богатства за него.” Звучи добре – да можете да се радвате на цялото богатство на тази планета Земя. „Това е една единица-мярка за човешко щастие”.
А къде е моето щастие? То е съвсем незначително – някакви нищожни проценти. Нито съм млад, нито съм добър, нито съм начетен, нито съм пъргав. Умът ми не е уравновесен, тялото ми не е силно. И не притежавам цялото богатство на тази земя. Така че колко е моето щастие, щом всички тези позитивни неща са само една мъничка единица човешко щастие?
Обаче изследването продължава: „Човешкото щастие, умножено по сто, е равно на една мерна единица щастие на хората-елфи; а също и на оногова, който добре познава Ведите и не се оставя да бъде помитан от желанията.”
И така, цялото щастие на земята, умножено по сто, е само една единица щастие на по-висшите същества – хората-елфи. Може да не сте ги срещали още, но те съществуват. Те са като хората-дяволи, тях срещали ли сте ги? Елфите са същите, също имат по два крака, но са с малко по-различен нрав.
Обаче можете да имате същото това високо ниво на щастие, ако сте образовани във Ведите и ако нямате материални желания. И така, можете ли да притежавате цялото богатство на Земята, умножено по сто? Навярно не. А можете ли да изучите Ведите? Да! Можете ли да оставате неповлияни от материалните желания? Двете вървят заедно – ако добре познавате Ведите, няма да имате материални желания.
Значи, сега сме на едно високо ниво на блаженство. Ала изследването продължава. „Онова, което е хиляда пъти щастието на елфическите създания, е една единица-мярка блаженство на божествените същества. А също и на оногова, който добре познава Ведите и не се оставя да бъде помитан от желанията.”
Това е десет хиляди пъти повече от човешкото щастие. Изследването е дълго, така че ще изпусна края на математическото пресмятане. „Онова, което е стократно блаженството на божествените същества, е единица-мярка за щастието на предците в дълговечния свят.” Това е нивото на питрите, Питри Лока, където живеят праотците. Те живеят много дълъг период от време и се наслаждават на блаженство. „А също и на оногова, който добре познава Ведите и не се оставя да бъде помитан от желанията.” Това означава, че вече сме на милионно по-високо ниво от човешките същества.
(следва продължение)

1. Цитатите в текста са от „Тайттирия Упанишад”



падаща звезда (1)

„О, ваишнава госвами, моля те, бъди милостив към мен! Освен теб никой друг не е способен да пречисти падналите души. Къде може да се намери някой, просто в присъствието на когото всички грешки и грехове побягват надалеч? Постоянното къпане в святата Ганг ще пречисти човека, но твоята сила е толкова велика, че пропадналите души се пречистват само като те видят. Святото име ще освободи онези, които извършват някакви грешки срещу Бог Хари, ала онези, които извършат оскърбление срещу теб, нямат шанс за спасение. Сърцето ти винаги е обител за Бог Говинда, а Бог Говинда казва: „Ваишнавите винаги живеят в сърцето Ми.” Затова аз копнея за прахта от твоите лотосови нозе във всеки мой бъдещ живот. Моля те, считай Нароттам за свой и бъди милостив към него.”[1]

И така, скъпи мои, тази молитва ни показва начина, по който да се обръщаме към божествеността, начина, по който да се обръщаме към тези, които са по-висши от нас. Има много различни методи човек да се пречисти, но най-добрият е да служи на онези, които са чисти. Свръх-силата на Кришна се проявява по личен начин.

Както говорихме наскоро, светците, преданите, са нещо свято за нас, те са свещена институция. Без тях ние вървим в тъмнина. Независимо, че сте читкана, духовна искрица съзнание, вие сте досущ като малка комета, пресичаща небето – идваща от мрака и отиваща към мрак. Миналото е история, бъдещето е мистерия, а днешният ден е дар.

Ала вместо този линеен път – идвайки неизвестно откъде и отивайки неизвестно накъде – когато нашата мъничка планета прекосява вселената, тя среща по-голямо небесно тяло, каквото е Слънцето. Не щеш ли, насред своя път из мрака вие се натъквате на Слънцето. Какво се случва с вас тогава? Променяте посоката си. Вместо да идвате отникъде и да отминавате наникъде, вие сте привлечени от нещо, влизате в орбита. А какво означава да сме в орбита около Слънцето? Означава, че винаги сме огрени от слънчевата светлина. Ако се радвате на близостта на Слънцето, значи получавате неговата енергия. Затова винаги оставайте в светлината!

Нашият живот е подобен на този на кометите. Идваме от някакви източници – кой знае какви – и обичайно хората приемат опитността на живота без някаква смислена цел. Но аз мога да споделя моя опит. Когато срещнах преданите, животът започна да се променя. Тази промяна още не е приключила. Имам много още какво да пречиствам и превъзмогвам, ала тази промяна, тази божествена светлина е толкова удивителна, че е просто неустоима.

[1] „Еи баро каруна коро” – предана песен от Нароттам дас Тхакур



падаща звезда (1)

“Ah, vaishnava goswami, please be merciful unto me! Besides you nobody is able to purify the fallen souls. Where can one find such a personality, by whose simple presence all mistakes and all sins are fleeing away? The repeated bath in sacred Ganges will purify a person, but your power is so great, that the fallen souls are purified simply by seeing you. The holy name will liberate those who commit any mistake against Lord Hari, but those who commit an offence against you they have no chance for salvation. Your heart is always a residential place for Lord Govinda and Lord Govinda says: “The vaishnavas always live in My heart.” So I aspire for the dust of your holy feet in any possible future life of mine. Please, consider Narottam as Yours and be merciful to him.”[1]

So, my dear ones, this text, this prayer shows us the way how to approach divinity and how to approach our superiors. There are many different methods to be purified, but the best way is to serve those who are pure. The extra power of Krishna is manifested in a personal way.

As we discussed recently, the saints, the devotees are sacraments for us, sacred institution. Without them we move in the darkness. It does not matter that you are chitkana, that you are a spiritual spark of consciousness – you are just like this little comet, rushing through the sky – coming from darkness and going to darkness. The past is history, the future is a mystery and the present day is a gift.

Instead of this linear path of coming from unknown somewhere, going to an unknown destination, when our small little planet crosses the universe, it meets a great object – like the Sun. All of a sudden in your path through the darkness you meet the Sun. What happens to you? You change your direction. Instead of coming from nowhere and going to nowhere, you are attracted to something, you start to have an orbit. And what does it mean if we are in an orbit around the Sun? It means we are always in the sunshine. If we enjoy the close vicinity of the Sun, that means we receive its energy. So, always stay in the light!

Our life is similar to the comets. We come from certain sources – who knows which sources – and usually people take this experience of life without a proper destination. But I can share my experience. When I met the devotees, life started to change. This change hasn’t finished yet. I have a lot to purify and overcome, but this change, this divine light is so remarkable, that it’s simply irresistible.

[1] “Ei baro karuna koro” – a devotional song by Narottam das Thakur



падаща звезда (1)

“Ó, Vaisnava Gószvámí, kérlek, légy irgalmas hozzám! Rajtad kívül senki sem képes megtisztítani a bűnbeesett lelkeket. Hol találhat az ember egy ilyen kegyes személyiséget, kinek puszta jelenlététől minden bűn messzire költözik? A Szent Gangesz folyóban való sokszoros fürdés megtisztítja az embert, de a Te hatalmad olyan nagy, hogy a bűnbeesett lelkek megtisztulnak, ha csak láthatnak Téged. A szent Név feloldozza azt, aki sértést követett el az Őr Hari ellen, de a személyed ellen vétkezőnek nincs esélye az üdvösségre. Szíved mindig az úr Góvinda pihenőhelye, az Úr Góvinda pedig azt mondja: ’A vaisnavák a szívemben laknak.’ Szent lábad porát kívánom csak minden lehetséges jövőbeli életemben. Kérlek, tekintsd Naróttamát magadénak s légy kedves iránta.”[1]

Tehát, kedveseim, ez a szöveg, ez a fohász megmutatja nekünk, hogyan közelítsünk az istenihez és a feljebbvalóinkhoz. Sok különféle módszer létezik a megtisztulásra, ám a legjobb módja az, hogy azokat szolgáljuk, akik tiszták. Krsna kivételes ereje személyes módon nyilvánul meg.

Ahogy nemrégiben megvitattuk, a szentek, a bhakták számunkra a szentséget jelentik, egy felszentelt intézmény – nélkülük a sötétben botorkálunk. Nem számít, hogy csitkanák, a tudatosság lelki szikrái vagytok –ahhoz az égbolton átszáguldó üstököshöz vagytok hasonlatosak, amely a sötétségből érkezik és a sötétségbe tart. A múlt  – történelem, a jövő – misztérium, a jelen nap az pedig ajándék.

Az ismeretlenből érkezés és az ismeretlen célállomás felé tartás lineáris ösvénye helyett, amikor aprócska bolygónk átszeli az univerzumot , találkozik egy nagy tárggyal – Naphoz hasonlatossal. A pályátokon haladva a sötétségben hirtelen találkoztok a Nappal. Mi történik veletek? Irányt váltotok. A semmiből érkezés és a semmi felé tartás helyett elkezdetek valamihez vonzódni, körpályátok kezd kialakulni. Vajon mit jelent, ha a Nap körül keringünk? Azt jelenti, hogy mindig süt ránk a nap. Ha a Nap közelségét élvezhetjük, azt jelenti, hogy megkapjuk az energiáját. Tehát mindig maradjatok a fényben!

A mi életünk az üstökösökéhez hasonlatos. Bizonyos forrásokból jövünk – ki tudja milyen forrásokból – és általában az emberek ezt az életet megfelelő cél nélkül tapasztalják meg. Azonban én meg tudom osztani az én tapasztalatomat. Amikor a bhaktákkal találkoztam, az életem elkezdett megváltozni, és ez a változás még nem ért véget. Sokat kell még tisztulnom és sok dolgot kell még legyőznöm, de ez a változás, ez az isteni fény annyira figyelemreméltó, hogy egyszerűen ellenállhatatlan.

[1] Éi-báró karuná kóró … – vallásos ének (bhadzsan), szerzője Naróttam dász Thákur

 



reflection

(continues from the previous Friday)

 

So, whatever God does, it’s well done. And then[1] comes something very important: “That beautifully well done thing – this is the essence of existence.” This translation is a little dry. Because what is the original wording? Raso vai sah – “He is rasa, He is the essence”. According to our understanding we should see, we should perceive that Krishna, or God, the ultimate source of everything – He is the essence of existence. But rasa is not only “an essence”, rasa is also “happiness”. Plus rasa is a “connection”. So, finally what is this rasa? This is the essence of loving connection. Raso vai sah, please remember this. “He is the essence, He is the bliss.”

“For truly one getting this essence, he becomes blissful. For who could live, who could breathe if there was no bliss in this space. This (this essence) is verily what bestows bliss. For truly when one finds fearlessness as support in Him, who is invisible, bodiless (that means no material body), undefined (that means beyond human conception), without support (that means He is the ultimate source of everything) – then that person has reached fearlessness. When however this soul, the individual soul, feels separate, then there is fear for him. That verily is the fear of the knower who does not reflect.”

So until you see difference, there is fear. When you feel the unity, there is no fear. What does it mean? It depends on the school of explanation. Some will say, some will explain that “everything is one, all are one”. We also say “everything is one”, but we add “and everything is different”. Because if everything is one, there is only a soup, and there is nobody to taste the soup. The soup cannot taste itself. If everything is separate, there are only the people, but there is no soup. So, in order to taste the soup, you need the soup and you need the persons also. That means if everything is one, everything is mixed up – this is like a unified mass of existence; if everything is separate – then there is no connection. And the essence is bliss, as we understood from this point. In order to experience this bliss we need certain common ground and we need a certain difference. Because there is no exchange if something is too separate or too close – there is no connection. And the meeting, or the exchange of love – this is the essence. When we feel this separation – and separation in our understanding means that we are alienated from the divine harmony, excluded from the divine harmony. If you are excluded from that divine circle, then you will feel frightened. When we are in the embrace of God, Krishna, there is no fear. You know there is this stupid sticker they used to put on cars “No fear”. It’s Upanishadic teaching: Enjoy the embrace of God and there is no fear. But if you feel this distance between the Supreme and you, then there is fear. And this is the fear of the knower, of the person who knows, but who doesn’t reflect, who doesn’t put it into practice.

The next verse describes this: “From fear of Him does the wind blow, from fear of Him does the sun rise, from fear of Him do Agni and Indra act, and Death also runs.” So, God Supreme is the ultimate power to move all these different functions of the universe. This makes the wind blow, this makes the sun rise, this makes the fire burn, Indra rule and death act upon you. And the motivation of all these subordinate executive principles is fear. These are the material rules. Material sphere is based on fear. What do you want – a material solution or a spiritual one? Better we have a spiritual solution – what is not based on fear. We are searching for some extraordinary solution which is beyond the limitations of material conditions – including death, including suffering. Therefore we need the path of enlightenment.

(to be continued)

[1] Continues the reading from “Taittiriya Upanishad”



reflection

(продължава от предишния петък)

И така, каквото прави Богът, то е добре направено. И тогава[1] следва нещо много важно: „Това прекрасно направено нещо – то е есенцията на битието.” Този превод е малко сух. Защото как е казано в оригинал? Расо вай сах “Той е раса, Той е есенцията”. Според нашето разбиране, ние трябва да виждаме, да долавяме, че Кришна, Богът, изначалният извор на всичко – Той е есенцията на битието. Обаче раса не е само „есенция”, раса е също и „щастие”. И освен това раса е „връзка”. Така че в крайна сметка каква е тази раса? Това е есенцията на любящата връзка. Расо вай сах, моля ви, запомнете това. „Той е есенцията, Той е блаженството.”

„Защото наистина, онзи, който получи тази есенция, става блажен. Та кой ли би могъл да живее, кой ли би могъл да диша, ако нямаше блаженство в простора?! Това (тази есенция) в действителност дарява блаженството. Защото наистина, когато човек намери безстрашието, опирайки се на Него, който е невидим, безплътен (което означава, че няма материално тяло), неописуем (което означава непостижим за човешкото разбиране), без опора (което означава, че Той е най-висшият източник на всичко) – тогава такъв човек е постигнал безстрашие. Ала когато тази душа, индивидуалната душа се чувства отделена, за нея съществува страх. Това наистина е страхът на знаещия, който не отразява.”

Така че докато виждате разлика, има страх. Когато почувствате единството, няма страх. Какво означава това? Зависи от школата, която го тълкува. Някои биха дали обяснението, че „всичко е едно, всички са едно”. Ние също казваме „всичко е едно”, но добавяме „и всичко е различно”. Защото ако всичко е едно, това е просто супа, която няма кой да вкуси. Супата не може да се вкусва сама. Ако всичко е отделно, тогава ги има само хората, но няма супа. И така, за да бъде вкусена супата е нужна супа, нужни са и хора. Значи ако всичко е едно, ако всичко е смесено – това е като унифицирана маса от съществуване; ако всичко е отделено – тогава липсва свързаност. А есенцията е блаженство, както разбрахме оттук. За да преживеем това блаженство се нуждаем от някаква обща основа, нуждаем се и от известна разлика. Защото няма обмен ако нещо е твърде отделно или твърде близо – няма връзка. А срещата, обменът на любов – това е есенцията. Когато усещаме тази раздяла – а раздяла според нашето разбиране означава да сме отчуждени, изключени от божествената хармония – ако сте изключени от този божествен кръг, тогава се чувствате уплашени. Когато сме в прегръдката на Бога, Кришна, няма страх. Знаете онези глупави лепенки, които обичайно слагат по колите: „Без страх”. Упанишадско учение. Радвайте се на Божията прегръдка и няма да има страх. Но ако чувствате разстояние между Върховния и себе си, тогава има страх. И това е страхът на знаещия, на онзи, който знае, но който не отразява това, не го прилага на практика.

Следващият стих описва това: „В страх от Него духа вятърът, в страх от Него изгрява слънцето, в страх от Него действат Агни и Индра, а също и Смъртта.” И така, Върховният Бог е най-висшата сила, която задвижва всички тези функции на вселената. Това кара вятъра да духа, това кара слънцето да изгрява, това кара огъня да гори, Индра да управлява и смъртта да действа върху вас. А мотивацията за всички тези подчинени изпълнителни принципи е страхът. Такива са материалните правила. Материалната сфера се основава на страх. Какво искате – материално решение или духовно? По-добре да имаме духовно решение – такова, което не е основано на страх. Ние търсим необикновено решение, което е отвъд ограниченията на материалните условия – в това число смъртта и страданията. Затова ни е нужен пътят на просветлението.

 

(следва продължение)

 

[1] Продължава четенето от „Тайттирия Упанишад”