Category RSS

Calendar

October 2017
M T W T F S S
« Sep   Nov »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  



Archive for October, 2017

three pillars

Szvámí Tírtha: Három ajándék adatott meg az emberiségnek. Az első a filozófia, a második a vallás, a harmadik pedig a művészet. Ezek közül melyik a legelfogadhatóbb?

Válasz: A művészet.

Szvámí Tírtha: Igen, én is arra gondoltam, mivel általában úgy gondoljuk, a filozófia túlzottan összetett, nem nekünk való. A vallás – bár az ember nagyon fontos része – mégis megkérdőjelezhető vagy korrumpálódott sok szempontból. Mi marad? A művészet.

Ám ha erre az emberiség számára rendelkezésre álló három pillérre összpontosítunk… Az első a filozófia – és ez gyakorlati filozófia. Ez a tudomány fogja nekünk a célt meghatározni – hogy létezik egy legfelsőbb cél. A vallás fogja megmutatni e legfelsőbb igazsághoz vezető utat, míg a művészet gyönyörűvé fogja varázsolni azt.

Próbáljátok hát megtalálni életeteknek ezeket a pilléreit! Először is: mik azok az alapvető elvek, melyekkel egyetértetek? Mi az életetek célja? Van-e lelki vagy transzcendentális távlatotok? Mi a lelki törekvésetek? Másodszor: meg kell vizsgálnunk, milyen a gyakorlatunk. Nem elég magas célokat kitűzni, valamit tenni is kell érte. Tehát a filozófiánkat aktív elvekké kell átalakítani. Harmadszor pedig meg kell találnunk a harmóniát és a szépséget az életünkben – ezt senki sem tudja megtenni helyettünk. Rá kell lelnünk azokra a belső erőforrásainkra, amelyek segítenek meghatározni a célunkat, követni a gyakorlatunkat, és szépen elérni céljainkat.

Másrészt háromféle egyéb információforrás áll rendelkezésre ezekről a kérdésekről. Az első az ősi tradíció – a tradíciók sokat elárulnak az emberi lét jelentéséről, ezért kiváltképp hasznos dolog egy tradícióhoz tartozni. A tradíció azt jelenti, hogy egy ősi szellemi iskola előnyeit élvezed. Ha az ember őszinte gyakorló, a múlt valamennyi bölcse és szentje a segítségére lesz.

A második információforrás az emberi értelem – hiszen ’homo sapiens’-ként emlegetnek minket, igaz? Ennek a jelentése: „értelmes lény”. Kérlek, hogy használjátok tudásotokat, eszeteket a legjobb cél érdekében! Még akkor is, ha már az elején rávilágítottunk, hogy az akaraterő és az ember értelme sok előnyhöz juttat bennünket, ám egyúttal sok baj forrása is.

A harmadik információforrás az intuíció – ez nagyon népszerű napjainkban. ’Nagyon mély meditációba merültem, hogy el tudjam dönteni, mikor locsolom meg a virágaimat.’ A komoly eszközöket komoly célokra kell használnunk. Nem szabad lejáratnunk a legjobb képességeinket.

Ha tehát elemezzük e három információforrást – tradíció, tudás és intuíció – látnunk kell az emberi ész korlátait, be kell látnunk intuíciónk esetleges helytelen alkalmazásának hibáit; ám a tradíció sokat tud segíteni. Nagyon nehéz először egyedül meglelni az utunkat és keresztülverekedni magunkat az összes nehézségen. De ha követjük az ösvényt, ha azok nyomában járunk, akik már elérték az emberi élet célját, akkor sokkal könnyebb.

Ezért hát ez a sóvár érdeklődés mostanság a tradíciók iránt. Jómagam is csatlakoztam egy tradícióhoz, amely az indiai gondolkodásmódot vallja magáénak, mondhatni a hinduizmus része. Ez egy jógaiskola; a jóga az ember és a Legfelsőbb közötti kapcsolat. Eddig sikerült ebben a tradícióban valamennyi szükséges iránymutatást fellelnem, amelyek kijelölik számomra a helyes utat.

 

 



three pillars

Swami Tirtha: Actually three gifts are given to humanity. First is philosophy, the second is religion and the third one is the arts. Which is most acceptable from these three?
Answer: Arts.
Swami Tirtha: Yes. I also thought like that. Because usually we think that philosophy is too complicated, it’s not for me. Religion – although this is a very important part of a human being, yet it is questionable or corrupted in many ways. So what remains? Arts.
But actually if we focus on these three pillars for humanity… The first is philosophy. And this is a practical philosophy. This science will tell us that there is a goal, there is a supreme goal. Religion will show you the path to reach that supreme truth. While arts will make it beautiful.
So, try to find these pillars in your life. What are the basic principles that you share? What is the goal of your life? Do you have any spiritual or transcendental dimensions? What is your spiritual ambition? Second: we should examine what our practice is. It’s not enough only to have high ideals, we should do something about them. So, our philosophy should turn into an active principle. And on the third level we should find the beauty and harmony in our life. And instead of you nobody can do this. We should find our internal resources that will help us to identify our goals, to follow our practice and to achieve our goals nicely.
On the other hand there are three other sources of information about these questions. One is the ancient tradition. Traditions can tell us a lot about the meaning of human life and therefore it is very, very useful to belong to a tradition. Tradition means that you enjoy the benefits of an ancient school of thought. If you are a sincere practitioner, all the sages and all the saints of the past will help you.
The second help, the second source of information is the human intelligence. We are called homo sapiens, right? That means “knowledgeable beings”. So please, we should use our knowledge, we should use our brain for the best purpose. Yet we discussed at the beginning that the willpower and the intellect of human beings created many benefits, but also created some troubles.
And the third source of information is intuition. This is very popular these days. ‘I went into deep meditation to decide when to water my flowers.’ Serious instruments should be used for serious purposes. We should not compromise our best capacities.
So, if we analyze these three sources of information – tradition, knowledge and intuition – we should see the limitations of the human brain, we should see the mistakes of misapplication of our intuition sometimes; but tradition can help us a lot. It’s very difficult to find your way alone for the first time and to struggle through all the difficulties. But if you follow a path, if you follow the footsteps of others who have reached the goal of human life, then it’s much easier.
Therefore the interest in traditions is very intense, very active these days. I also joined a tradition myself. This tradition belongs to the Indian way of thinking, we can say that it’s a part of Hinduism. It’s a school of yoga; yoga is connection between the human and the Supreme. And so far I could find all the references that are necessary to be properly guided in this tradition.

 



three pillars

Свами Тиртха: Всъщност, на хората са дадени три дара. Първият е философията, вторият е религията, а третият – изкуствата. Кой от трите е най-приемлив?
Отговор: Изкуствата.
Свами Тиртха: Да. И аз така си мислех. Защото обикновено смятаме, че „философията е прекалено сложна, не е за мен”. Религията, макар да е много важна част от човешкото същество, е била подронвана и изкривявана по толкова много начини. Така че какво остава? Изкуствата.
Но всъщност, ако се вгледаме в тези три стълба на човечеството… Първият е философията. И става дума за практическа философия. Тази наука ни казва, че има цел, върховна цел. Религията ни посочва пътя, по който да достигнем тази върховна цел. А изкуствата правят всичко това красиво.
И така, опитайте се да откриете тези колони в своя живот. Най-напред, какви са основните принципи, които споделяте? Каква е целта на живота ви? Има ли той някакви духовни, трансцендентни измерения? Какъв е духовният ви стремеж? На второ място, трябва да разгледаме каква е практиката ни. Не е достатъчно само да имаме високи идеали, трябва и да правим нещо, свързано с тях. Така че нашата философия трябва да се превърне в активен принцип. И на третото ниво, трябва да намерим красотата и хармонията в своя живот. А освен нас самите, никой друг не може да направи това. Трябва да открием своите вътрешни ресурси, които ще ни помогнат да определим целта си, да следваме практиката си и да осъществим своите стремежи.
От друга страна, има три източника на информация по тези въпроси. Единият е древната традиция. Традицията може да ни каже много за смисъла на човешкия живот и затова е много, много полезно да принадлежим към дадена традиция. Традиция означава да споделяте достоянията на определена древна школа на мисълта. Ако сте искрени в практиките си, всички мъдреци и светци от миналото ще ви помагат.
Втората подкрепа, вторият източник на информация е човешката интелигентност. Наричат ни хомо сапиенс, нали? Това означава „интелигентни същества”. Затова,  моля ви, нека прилагаме знанието си, нека използваме мозъка си за най-добрата цел. При все това, говорихме в началото, че волята и интелектът на човешките същества са сътворили много блага, ала и някои проблеми.
И третият източник на информация е интуицията. Това е нещо много популярно в наши дни: „Влязох в най-дълбока медитация, за да преценя кога да си поливам цветята.” Сериозните инструменти трябва да използваме за сериозни цели. Не бива да компрометираме най-добрите си способности.
И така, ако анализираме тези три източника на информация – традицията, знанието и интуицията – ще видим ограниченията на човешкия мозък, ще видим и грешките или понякога злоупотребите с интуицията си; обаче традицията може много да ни помогне. Много е тежко да си проправяш път самичък и да се бориш срещу всички трудности. Но ако следваш пътека, ако вървиш по стъпките на онези, които са постигнали целта на човешкия живот, тогава е много по-лесно.
Затова в наши дни интересът към традициите е много пламенен, много действен. Самият аз също се присъединих към определена традиция. Тази традиция принадлежи на индийската школа на мисълта, можем да кажем, че е част от хиндуизма. Това е йогийска школа; йога е връзката между човека и Бога. И досега съм намерил в тази традиция всички необходими препоръки, за да бъда вярно насочван.

 



dedication

(Continua la conferencia del pasado viernes)

Pregunta: Solemos pronunciar apropiadamente la maha-mantra, por lo tanto nos acostumbramos tanto que dejamos nuestra mente vagando.

Swami Tirtha: Correcto.

Pregunta: Como llegar a superarlo?

Swami Tirtha: Seguir cantando mantras. El proceso se llama bhakti-yoga, verdad? Bhakti significa “devoción” y cuando vuestra devoción es fuerte – no hay problema si os falta un poco yoga, control. Pero si no teneis devoción, debéis reforzar el autocontrol. Podemos afirmar: sadhana y prema-bhakti. Sadhana significa proceso controlado. Prema significa corriente incondicional de dedicación. Tenéis el primero o debéis seguir lo otro – debéis seguir practicando.

Por lo tanto el problema es importante y practico a la vez.: cómo enfocar la mente? Ya que estamos tan cegados por la ilusión que creemos poder llegar a alcanzar algo serio con prácticas de rutina. No! Con la rutina alcanzaremos solamente rutina. Con dedicacion alcanzaremos dedicacion.

Cada uno es originalmente una chispa espiritual. Sois parte del Supremo, llegáis a compartir Su naturaleza. Por esta razón podéis poneros a buscarla. Aves y pájaros con el mismo plumaje se reúnen en bandadas. Si vuestra naturaleza es diferente, no hay modo de buscar la naturaleza divina. Tenemos sin embargo una oportunidad; tenemos casa, sitio al que pertenecemos. Estudiando el proceso de enfocar debidamente nuestra mente llegaremos a alcanzar la meta. Enfocar la mente es una práctica general y con tal que tengamos esta cualidad, podemos aplicar dicha práctica reiterando nuestras mantras en nuestras asociaciones, en la comunicación, en otros servicios nuestros. De tal modo ya estaremos controlados, enfocados. Hasta en vuestro business, en la familia podéis llegar a ser muy eficaces con tal que estéis enfocados.

Y ya lo sabéis, tantas veces hemos hablado de filosofía personal – de que Dios es una personalidad. Por lo tanto muchas veces Le tratamos impersonalmente. Imaginad a alguien diciendo: “Oh, quiero servirte!” y sin embargo el servicio es descuidado. Que tal os vais a sentir? Muy mal, por supuesto, os sentiréis menospreciados. En este sentido Dios es muy semejante con vosotros. Necesitamos atención personal, actitudes personalizadas en las relaciones, A veces hasta nos sentiremos ofendidos y agraviados por las conexiones impersonales o de menosprecio. Y queremos comportarnos de ese mismo modo con Krishna? Seguir cantando Sus nombres sin realmente tener en vista a Dios? Seguir diciendo que estamos pensando en El sin pensar en El del todo? Tal ofrenda no nos traerá frutos. Debemos ser muy, pero en realidad muy dedicados.

Felizmente Krishna es un tópico tan atractivo para vuestra mente que no es difícil enfocarnos en El. Su nombre es el Todo atractivo y nos ayuda a superar nuestros límites. Debemos aspirar a crear un ambiente apropiado para nuestras mantras. Debéis sentaros un rato desde la mañana, luego debemos encender una candela o un palito oloroso y – para los que se precipitan a sus oficinas o talleres por lo menos debéis dedicar media hora para practica espiritual. Mientras el incienso siga ardiendo podéis repetir e reiterar vuestras mantras comenzando con cantos de devota dedicación, debéis recitar unas plegarias y luego podéis contar los granos del rosario djala y leer una shloka en la escritura Gita – ya podéis iros con Dios. Si no lo hacéis – qué diferencia hay entre vosotros y los vecinos? Ninguna! Oh, sí, hay una diferencia – el vecino es mejor! Puesto que no ha dado ningún voto a servir a Dios. Yo sí, he dado un voto pero no realizo servicio. Esta es buena! Una vez he dicho “Si” y luego no me dedico a servir. Debéis aspirar a enfocar vuestras energías, vuestra mente, todo lo que tenéis a disposición. Ya veréis entonces que vuestro día será mucho mejor.

Claro todo ello no se refiere a los ashrams. Media hora no será suficiente. Necesitáis muchas más horas para ello. Cuantas horas más?

Respuesta: Todo un día

Swami Tirtha: Bueno, pero entonces para los swamis? Cuantas horas para ellos?

Respuesta: Toda una vida

Swami Tirtha: No, No es suficiente ni es tan fácil. Recientemente un devoto me dijo:

“Oh, Gurudev, Veo que estás trabajando para nosotros 28 horas al diario” – por supuesto ha sido un lapso de lengua. Entonces me he dado cuenta del porqué de mi fatiga ciertas veces. No lo sabra! Cuidado!!! Empecemos con nuestra media hora. Tengo que decírselo: Krishna es ávido. Primero os dice: „Con una florecilla seré feliz, Simplemente debes darme algo de agua!!” Mirad el verso que sigue: “….y dame todo lo l restante![1] Descuidad, no hay que apresuraros. Con tal que siempre Le digáis “Si” vais a perder todas vuestras posesiones materiales. Por lo tanto, este es el modo de adquirir todo un Tesoro spiritual.

[1] Bhagavad Gita 9.27

 



dedication

(continues from the previous Friday)

 Question: We used to say the maha-mantra properly, but we get so much used to it that the mind wanders elsewhere.

Swami Tirtha: Correct.

Question: How to cope with this?

Swami Tirtha: Go one chanting. Because this process is called bhakti-yoga, right? Bhakti means “devotion” and when your devotion is very strong – no problem if there is a little lack of yoga, control. But if you don’t have devotion, then you have to be very strong in your control. So, we can say: sadhana and prema-bhakti. Sadhana means controlled process. Prema means unconditional flow of dedication. So, either we have this one, or we should follow that one – something we should practice.

But this is also a very important practical question: how to focus the mind? Because we are so blinded by illusion that we think that by a routine practice we can achieve something serious. No! By routine you will achieve routine. By dedication you will achieve dedication.

But originally you are a spiritual spark. You are part of the Supreme. You share His nature. Therefore you can search for it. Birds of the same feather flock together. If you are of a different nature, you cannot search for it. So, therefore we have a chance, we have a home, we belong somewhere. And by learning the process of how to focus the mind we can reach the goal. Focusing the mind is like a general practice and if we have that quality, then we can use it in chanting our mantras, in our association, in our other services. Because we are controlled, we are focused. Even in your business, in your family you can be very effective if you have this focus.

And you know, so many times we speak about personal philosophy – that God is a person. But sometimes we treat Him so impersonally. Just imagine somebody who says: “Oh, I want to serve you!” yet he gives you a negligent service. How will you feel? You will feel very bad, very neglected. In that sense God, Krishna is also very similar to us. We need personal attention, personal dealings. Sometimes even we are offended by these impersonal or negligent connections. And then we want to offer that to Krishna? To chant His names although we don’t really mean it? Or to say that we think of Him, although we don’t think of Him? It will not bring the fruits. We have to be very, very dedicated.

But fortunately Krishna is such an attractive topic for our mind that it’s not difficult to focus on Him. Because His name is All-attractive, helps us to overcome our limitations. We should try to create the proper environment for our chanting. Sit down in the morning, light a candle, light some incense and – for those who are running to jobs and this and that – at least for half an hour you should dedicate to spiritual practices. Until the incense is burned you can chant your mantras, you can chant first of all your devotional songs, you can say some prayers, few rounds and you can read one shloka from the Gita – then you can go. Because if you don’t do this, what is the difference between us and our neighbor? Nothing! Oh, there is a difference – he is better! Because he didn’t make a vow to serve God. I did, but I don’t do it. What’s that? It’s not nice. Once I said “Yes!”, and then I don’t do it. So try to focus your energies, your mind, your everything. And then you will see your day will be much better.

Of course, it doesn’t concern those who live in the ashrams. For them half an hour is not enough. They should do more. How much more?

Answer: All day long.

Swami Tirtha: All right, and then what about the swamis? How much for them?

Answer: Whole life.

Swami Tirtha: No, that’s not enough. It’s not so easy. Just recently I understood – one devotee told me: “Oh, Gurudev, I see that you are working for us 28 hours per day!” – it was like a lapse of the tongue. Then I understood why I feel so exhausted sometimes. I didn’t know that! So, beware! Let’s start with our half an hour. Because I have to tell you: this Krishna is greedy. First He says: “I am happy with a little flower! Give Me a little water!” But just check out the next verse: “….and give Me everything else![1] So, take it easy, not so quickly. If you always say “Yes” to Him, you will lose everything that you posses materially. But this is the way to gain spiritual wealth.

[1] Bhagavad Gita 9.27



dedication

(продолжение с предыдущей пятницы) 

Вопрос: Обычно произносим махамантру правильно, но настолько привыкаем к ней, что наш ум блуждает где-то.

Свами Тиртха: Правильно.

Вопрос: Как справиться с этим?

Свами Тиртха: Продолжайте повторять мантру. Потому что этот процесс называется бхакти-йогой, верно? Бхакти означает „преданность” и когда ваша преданность очень сильна, не проблема если и не хватает немного йоги, контроля. Однако если нет преданности, тогда надо быть очень сильными в самоконтроле. Так что можем сказать: есть садхана, есть и према-бхакти. Садхана означает контролированный процесс. Према означает безусловный поток посвященности. Или у вас есть одно, или приходится следовать другое – но что-то надо практиковать.

Однако это и очень важный практический вопрос: как сосредоточить ум? Потому что мы настолько ослеплены иллюзией, что считаем, что рутинной практикой мы можем добиться чего-то серьезного. Нет! Рутина ведет только к рутине. Посвященность ведет к посвященности.

Но изначально каждый есть духовная искра. Вы часть Бога, вы разделяете Его природу. Поэтому можете искать ее. Птицы с одинаковыми перьями собираются в стаи. Если у вас различная природа, вы не можете ее искать. Так что у нас есть шанс, есть дом – место, к которому принадлежим. И изучая процесс сосредоточения ума, можем достичь цели. Сосредоточивание ума это общая практика и если у нас будет это качество, мы сможем его употреблять в повторении наших мантр, в нашем общении, в других своих служениях. Потому что мы самоконтролируемы, сфокусированы. Даже в своем бизнесе, в своей семье сможете быть очень эффективными, если у вас есть этот фокус.

Так часто говорим о личностной философии – что Бог это личность. Но иногда относимся к Нему столь имперсонально. Представьте себе кого-то, кто вам говорит: „О, я хочу тебе служить!” но он отдает вам небрежное служение. Как вы себя почувствуете? Почувствуете себя очень плохо, очень игнорированными. В этом отношении Бог, Кришна, подобен нам. Нам нужно личное внимание, личные взаимоотношения. Иногда имперсональное, небрежное отношение даже нас оскорбляет. А хотим его поднести Кришне? Произносить Его имя, всущности не имея Его ввиду? Или говорить, что думаем о Нем, хотя совсем и не думаем о Нем? Это не принесет плодов. Надо быть очень, очень посвященными.

К счастью Кришна это настолько привлекательная тема для нашего ума, что не трудно сосредоточиться на Нем. Потому что Его имя Всепривлекающий и помагает нам преодолеть свои ограничения. Надо стремиться создать подходящую среду для своего воспевания. Присядьте утром, зажгите свечу, зажгите благовония и – для тех, которые бегут на работу или туда-сюда – хотя бы пол часа надо уделять для духовной практики. Пока горит инсенс можете повтарять свои мантры, до этого петь свои преданные песни, сказать несколько молитв, потом несколько кругов джапы и прочитать одну шлоку из „Бхагавад Гиты” – потом можете идти. Потому что если не делаете это, какова разница между вами и соседом? Никакой! О, есть разница – он лучше! Потому что он не давал обет служить Богу. Я дал, но я не делаю. На что это похоже? Не хорошо. Однажды сказал „Да”, а потом не делаю. Поэтому постарайтесь сосредоточить свои силы, свой ум, все. И тогда увидите, что ваш день будет гораздо лучше.

Конечно, это не относится к тем, которые живут в ашрамах. Для них пол часа это не достаточно. Им надо делать больше. Насколько больше?

Ответ: Весь день.

Свами Тиртха: Хорошо, а тогда свами? Им сколько?

Ответ: Всю жизнь.

Свами Тиртха: Нет, этого не хватает. Не так легко. Совсем недавно один преданный сказал мне: „О, Гурудев, вижу, что ты работаешь для нас 28 часов в день!” – это было просто оплошность языка. Тогда я понял почему иногда я чувствую себя так истощенным! Не знал этого! Так что будьте осторожны! Давайте начнем с нашего пол часа. Потому что должен вам сказать: этот Кришна ненасытный. Сначала говорит: „Я доволен маленьким цветком! Дай мне немного воды! Но только посмотрите на следующий стих: “….дай Мне и все остальное![1] Так что успокойтесь, не спешите так. Если вы Ему всегда говорите „Да”, вы потеряете все материальное, что имеете. Но это способ получить духовное богатство.

 

[1] „Бхагавад Гита” 9.27



dedication

 

(az előző pénteki lecke folytatása)

 

Kérdés: Helyesen szoktuk mondani a maha-mantrát, de már annyira hozzászoktunk, hogy néha az elme elkalandozik.

Szvámí Tírtha: Pontosan.

Kérdés: Mit tehetünk ez ügyben?

Szvámí Tírtha: Folytasd a dzsapázást, mert hogy is hívják ezt a folyamatot? Bhakti-jóga, igaz? Bhakti annyit jelent, mint “odaadás” és amikor az odaadásod nagyon erőteljes – nem okoz problémát, ha a jógának kissé híján vagy, mármint a kontrollnak. Viszont, ha nincs odaadásod, akkor nagyon szigorú kell, hogy legyél az önkontrollban. Tehát, azt mondhatjuk, hogy létezik: szádhana és préma-bhakti. Szádhana azt jelenti, hogy kontrolláljuk a folyamatot. Préma pedig az odaadás feltétel nélküli áramlását jelenti. Tehát, vagy ezt, vagy azt kell követnünk, de valamit gyakorolnunk kell.

De ez egy nagyon fontos gyakorlati kérdés: miként összpontosítsuk az elménket? Ugyanis, mivel annyira elvakít bennünket az illúzió, azt gondoljuk, hogy egy rutinszerű gyakorlat révén valami komolyat érhetünk el. Nem! Rutinnal csupán rutint érhetsz el, odaadással pedig odaadást.

De eredendően, lelkek vagyunk, a Legfelsőbb Úr szerves részei, hasonlóak Őhozzá. Ezért ezt kell kutatnunk. Madarat tolláról, embert barátjáról. Ha más a természeted, akkor nem tudsz utána kutatni. Ezért kaptunk egy esélyt, hogy hazatérhessünk, hiszen tartozunk valahová, van egy igazi otthonunk. S azáltal, hogy megtanuljuk az elménket összpontosítani, el tudjuk érni a célt. Az elme összpontosítása olyan, mint egy általános gyakorlat, amily s ha ezt minőségi módon tudod csinálni, akkor úgy fogod a mantráidat zengeni, úgy fogsz társulni, s ezt viszed az összes többi szolgálatodba bele. Mivel fegyelmezettek vagyunk és fókuszálunk. Még a vállalkozásodban, vagy családodban is komoly sikereket érhetsz el, ha így összpontosítasz.

S tudjátok, számtalanszor beszéltünk arról, hogy ez egy személyes filozófia, hogy Isten egy személy, de néha olyan személytelenül bánunk Vele. Csak képzeljetek el valakit, aki ezt mondja: “Óh, én szolgálni szeretnélek téged!” mégis hanyagul végzi a szolgálatot. Hogyan érzed akkor magad? Igencsak rosszul érzed magad, nagyon elhagyatottnak. Ebben az értelemben Isten, Krsna is roppantul hasonlít hozzánk, nekünk is szükségünk van személyes figyelemre, gondoskodásra. Néha még sértést is követünk el ezzel a személytelen, hanyag hozzáállással. S ezt szeretnénk felajánlani Krsnának? A Neveit zengeni, bár nem igazán vesszük Őket komolyan? Vagy azt mondjuk, hogy gondolunk Rá, de egyáltalán nem is gondolunk Rá? Ez nem lesz gyümölcsöző. Nagyon, nagyon odaadóaknak kell lennünk.

De szerencsére Krsna oly vonzó az elménk számára, hogy nem túl nehéz Rá összpontosítani. Nevei annyira elbűvölőek, hogy segít legyőzni korlátainkat. Meg kell próbálnunk megfelelő körülményeket teremteni a mantrázásunk számára. Üljünk le reggel, gyújtsunk gyertyát, füstölőt – akik munkába vagy máshová rohannak azok is és legalább egy fél órát szenteljünk a lelki gyakorlatainkra! Amíg elég a füstölő mondhatod a mantráidat, kezdheted odaadó énekekkel, mondhatsz néhány imát, néhány kört, elolvashatsz egy slókát a Gítából, majd indulhatsz is. Mert, ha nem így teszel, akkor mi különböztet meg bennünket a szomszédainktól? Semmi! Óh, nem: van némi különbség – ő jobb mint mi mert ő nem tett fogadalmat, hogy Istent szolgálja! Én megfogadtam, de mégsem teszem. Akkor az milyen? Nem valami szép. Egyszer “Igent!” mondtam, és mégsem teszem. Tehát. próbáld összpontosítani az energiáidat, az elmédet, mindenedet, s majd meglátod, hogy sokkal jobb lesz a napod!

Természetesen ez nem vonatkozik azokra, akik ásramokban élnek. Számukra a fél óra nem elégséges. Nekik többet kell tenniük. Mennyivel többet?

Válasz: Egész nap (a lelki gyakorlatokkal kell foglalkozniuk).

Szvámí Tírtha: Igen, így van, és mi a helyzet a szvámíkkal? Nekik mennyit kell eltölteniük lelki gyakorlatokkal?

Válasz: Egy egész életet.

Szvámí Tírtha: Nem, az nem elég. Nem olyan könnyű ez. Csak nemrégiben értettem meg, amikor egy bhakta azt mondta nekem, hogy “Óh, Gurudév, látom, hogy 28 órát dolgozol értünk!” Nyelvbotlás volt, de azon nyomban megértettem, hogy miért érzem olyan kimerültnek magam. Ezt nem tudtam! Tehát, legyetek óvatosak! Kezdjétek fél órával! Mert el kell, hogy mondjam nektek, hogy ez a Krsna mohó. Először azt mondja: “Én boldog vagyok egy kis virággal! Adj nekem egy kis vizet!” De nézd csak meg a következő verset: “….és ajánld fel Nekem mindenedet![1] Tehát csak nyugodtan, nem kell annyira sietni. Ha mindig azt mondod Neki, hogy “Igen”, akkor minden anyagi javadat el fogod veszíteni, de ez az út a lelki gazdagság megszerzéséhez.

[1] Bhagavad-gítá 9.27.



dedication

(продължава от предишния петък) 

Въпрос: Обичайно произнасяме махамантрата правилно, но дотолкова привикваме с нея, че умът скита къде ли не.

Свами Тиртха: Така е.

Въпрос: Как да се справим с това?

Свами Тиртха: Продължавайте да мантрувате. Защото този процес се нарича бхакти-йога, нали? Бхакти означава „преданост” и когато предаността ви е много силна, не е проблем и да не достига мъничко йога, контрол. Обаче ако нямате преданост, тогава трябва да сте много силни в самоконтрола. Така че можем да кажем: има садхана, има и према-бхакти. Садхана означава контролиран процес. Према означава безусловен поток на посветеност. Или имате едното, или се налага да следвате другото – но нещо трябва да практикуваме.

Обаче това е и много важен практически въпрос: как да съсредоточим ума? Защото сме толкова заслепени от илюзията да си мислим, че чрез рутинни практики можем да постигнем нещо сериозно. Не! Рутината води само до рутина. Посветеността води до посветеност.

Но изначално всеки е духовна искра. Вие сте част от Бога, споделяте Неговата природа. Затова можете да я търсите. Птиците с еднакви пера се събират в ята. Ако сте с различна природа, няма как да я търсите. Така че ние имаме шанс, имаме дом – място, където принадлежим. И изучавайки процеса как да съсредоточим ума, можем да достигнем целта. Съсредоточаването на ума е обща практика и ако имаме това качество, можем да го прилагаме в повтарянето на мантрите си, в нашето общуване, в останалите си служения. Защото ще сме себеовладяни, фокусирани. Дори в бизнеса си, в семейството си можете да сте много ефективни, ако имате този фокус.

Толкова често говорим за личностна философия – че Бог е личност. Но понякога се отнасяме към Него толкова имперсонално. Представете си някой, който ви казва: „О, искам да ти служа!” но ви отдава небрежно служене. Как ще се почувствате? Ще се почувствате много зле, много пренебрегнати. В това отношение Богът, Кришна, е подобен на нас. Ние се нуждаем от лично внимание, от лични взаимоотношения. Понякога имперсоналното, небрежното отношение дори ни оскърбява. А пък искаме да го поднесем на Кришна? Да произнасяме името Му, без всъщност да го имаме предвид? Или да казваме, че мислим за Него, въпреки че съвсем не мислим за Него? Това няма да донесе плодове. Трябва да сме много, много посветени.

За щастие Кришна е толкова привлекателна тема за нашия ум, че не е трудно да се съсредоточим върху Него. Защото неговото име е Всепривличащия и ни помага да преодолеем своите ограничения. Трябва да се стремим да създадем подходящо обкръжение за своето мантруване. Приседнете сутринта, запалете свещ, благоуханна пръчица и – за онези, които хукват на работа – поне по половин час трябва да отделяте за духовна практика. Докато гори инсенса можете да повтаряте своите мантри, преди това да пеете предани песни, да кажете няколко молитви, след това няколко кръга джапа и да почетете една шлока от „Бхагавад Гита” – пък после може да тръгвате. Защото ако не правите това, каква е разликата между вас и съседа? Никаква! О, има разлика – той е по-добър! Защото не е давал обет да служи на Бога. Аз съм дал, но не го правя. На какво прилича това? Не е хубаво. Веднъж съм казал „Да”, а после не го правя. Затова стремете се да съсредоточите своите енергии, ума си, всичко, с което разполагате. И тогава ще видите, че денят ви ще е много по-хубав.

Разбира се, това не касае тези, които живеят в ашрамите. За тях по половин час не е достатъчен. Те трябва да правят повече. Колко повече?

Отговор: По цял ден.

Свами Тиртха: Добре, ами тогава свамите? За тях колко?

Отговор: Цял живот.

Свами Тиртха: Не, това не стига. Не е толкова лесно. Съвсем наскоро един предан ми каза: „О, Гурудев, виждам, че ти работиш за нас по 28 часа на ден!” – беше просто грешка на езика. Тогава разбрах защо понякога се чувствам толкова изтощен! Не знаех това! Така че внимавайте! Нека започнем с нашия половин час. Защото трябва да ви кажа: този Кришна е алчен. Най-напред казва: „Стига Ми едно малко цвете! Просто Ми дай малко вода!” Но само вижте следващия стих: “….дай Ми и всичко останало![1] Така че спокойно, не бързайте толкова. Ако винаги Му казвате „Да”, ще изгубите всичко материално, което притежавате. Но това е начинът да се добие духовно съкровище.

 

[1] „Бхагавад Гита” 9.27

 



giri

(continues from the previous Friday)

 

In these days we face a new period. There are so many new expressions spreading among people concerned about the future of the world. Pole shift, end of the Mayan calendar or Kali Yuga – so many strange expressions that didn’t exist before. But what is this expectation in human beings? It’s very easy to motivate people by telling the future or giving some predictions, which will never be fulfilled. If the end of the world does not happen today, then we can postpone it for the next year. I have seen that people are very flexible in their faith. But if we expect any kind of change, what should be that? This should be a little transition from the head to the heart. Whatever benefits we enjoy in this material sphere now is practically a result of the human brain. The world today is dominated by human willpower. And definitely this world has got some benefits. It makes life easy and comfortable. But it’s got a price. Because by creating a comfortable life we also created a trap that we can hardly escape. So although we enjoy material facilities, on the internal side we face great challenges.

What happens in the head of a human being? Fortunately it is hidden from us. Because if we could read the mind of other people, that would be a difficult time. But basically there are three functions happening in the mind. One is the thinking capacity – intellectual or cognitive capacity. The second is the willpower. And the third one is the feeling. Mind is not equal with the brain, don’t misunderstand. It’s like an inner sense, the sixth sense. And the three functions once more: thinking, willing and feeling.

So, the present-day world is dominated by the willpower. And if we need any change, if we need any transition, this should be a little transition towards its third capacity – the feeling. Of course feeling without thinking might be problematic again. But if we can unite the positive fruits of both capacities, then we can grow better. I think we can all agree that the really important decisions can be taken in our hearts. In normal cases you can decide with your brain, no problem. But when you are in danger, for example, or when you are in an extreme situation, a very special capacity starts to work. And this is the intuition of human beings – very much connected to the feeling. We have to learn, we have to master this capacity – intuition. Because in this way we can come to some unexpected conclusions, which are sometimes much better options than any intellectually or theoretically constructed answers.

This change will happen in the world if we start to do it in ourselves. It is said as good advice in the spiritual practice, that you should be the change that you want to see outside. Although we expect that everybody else starts to change, then ‘maybe also I can say yes’. But in order to help this tendency to overcome the difficulties, we also have to contribute.

Let me mention one beautiful story from the Indian tradition supporting this point. This story is about God Krishna. He came as a simple cowherd boy. And somehow the lord of the heaven, Indra was upset, because the villagers where Krishna was living were not performing all the sacrifices that were necessary for the universal harmony. So, the lord of the heaven, the lord of the rains started to send heavy, heavy rain over this village. All the villagers were in utmost danger and finally they prayed to their God living with them: “Please, save us!” So, Krishna lifted a hill, because the hill is good to protect the citizens, they could come joined together under the protection of this hill. You know God can make some little miracles here and there, no problem, although He was playing like a small boy. And what happened? The father and the elderly members of the village who came together under this protection with their sticks – as they were also tending the cows – they were also holding the hill. Not thinking with their brain that ‘Wait a minute, this little boy can lift up a hill, why should I help Him? He can do it alone.’ No! Emotionally they wanted to help so much, that with their own sticks they were also holding the hill.

In the same way, the tendencies in this world will happen. The divine plan is there for this Earth and for this world. Yet we can also contribute. We should take our little sticks and hold up this hill. However small is our contribution, we should do this.



giri

(продължава от предишния понеделник)

 

Тези дни сме изправени пред един нов период. Толкова много нови изрази се ширят сред хората касаещи бъдещето на света. Изместване на полюсите, краят на календара на маите, или пък Кали Юга – толкова много странни изрази, които не ги е имало преди. Но какво е това очакване в човешките същества? Много е лесно да се мотивират хората чрез предсказания за бъдещето или някакви пророчества, които никога няма да се сбъднат. Ако краят на света не се случи днес, можем да го отложим за следващата година. Виждал съм колко са гъвкави хората в своята вяра. Но ако очакваме някаква промяна, каква трябва да е тя? Това трябва да е един малък преход от главата към сърцето. Всички облаги, на които се наслаждаваме в тази материална сфера сега, на практика са резултат от човешкия мозък. Светът днес е доминиран от човешката воля. И определено този свят има своите ползи. Те правят живота лесен и удобен. Обаче това си има цена. Защото създавайки си комфортен живот сме създали и капан, от който трудно можем да се измъкнем. Така че макар да се радваме на материални удобства, вътре в себе си се изправяме пред големи изпитания.

Какво се случва в главата на едно човешко същество? Това за щастие е скрито от нас. Защото ако можехме да четем мислите на другите, щяхме да се окажем в небрано лозе. Но основно в ума се случват три функции. Едната е мисловната способност – интелектуалният, познавателният капацитет. Втората е силата на волята. И третата са чувствата. Ум не е равнозначно на мозък, недейте да ги обърквате. Умът е като вътрешно сетиво, шесто чувство. И още веднъж трите му функции: мислене, волево намерение и чувстване.

И така, днешният свят е доминиран от волята. И ако се нуждаем от някаква промяна, ако се нуждаем от някакъв преход, това трябва да е преминаване към третата способност на ума – чувстването. Разбира се, да се чувства без да се мисли също би могло да е проблематично. Но ако съумеем да обединим позитивните резултати и от двете способности, ще можем да израстваме по-добре. Мисля, всички можем да се съгласим, че истински важните решения взимаме в сърцата си. В нормални случаи можете да решавате с мозъка си, няма проблем. Но когато сте в опасност, например, или когато сте в екстремна ситуация се задейства една много специална способност. Това е човешката интуиция, която е силно свързвана с чувствата. Трябва да изучим, да овладеем тази способност – интуицията. Защото по този начин можем да стигнем до някои неочаквани заключения, които понякога са много по-добра опция от който и да било интелектуално или теоретично съставен отговор.

Тази промяна ще се случи в света ако започнем да я извършваме в себе си. Казано е, като добър съвет в духовната практика, че самите вие трябва да бъдете промяната, която искате да видите отвън. Макар че ние очакваме всички други да започнат да се променят, „пък тогава може и аз да кажа „да”. Но за да подпомогнем тази тенденция на преодоляване на трудностите, ние също трябва да допринесем.

Позволете ми да спомена една красива история от индийската традиция, която ще подкрепи тази теза. Историята е за Бог Кришна. Той дошъл в облика на обикновено пастирче. По някакъв начин небесният цар Индра се разгневил, защото обитателите на селото, където живеел Кришна, не извършвали всички жертвоприношения, нужни за поддържането на вселенската хармония. И така, господарят на небесата, господарят на дъждовете започнал да изпраща проливни порои над това село. Всички жители се оказали в страшна опасност и накрая започнали да се молят на своя Бог, който живеел с тях: „Умоляваме Те, спаси ни!” Затова Кришна повдигнал един хълм, понеже под хълма обитателите на селото можели да бъдат защитени, като се съберат заедно отдолу като под чадър. Знаете, че за Бога не е проблем да направи по някое и друго малко чудо, въпреки че си играел като малко момче. И какво се случило? Баща му и старейшините на селото, които се били насъбрали да се прислонят там, вдигнали своите геги – понеже и те били кравари – и също започнали да поддържат хълма. Не си рекли с ума си: „Чакай малко, това дребно момченце може да повдигне цял хълм, едва ли му е нужна моята помощ. Той може да се справи и сам.” Не! Те искали да помогнат с толкова силно чувство, че с тоягите си също поддържали хълма.

По същия начин, каквото има да се случва на този свят, бездруго ще се случи. Има божествен план и за Земята, и за света. При все това, ние също можем да допринесем. Нека вземем своите мънички пръчки, за да поддържаме този хълм. Колкото и малък да е приносът ни, нека го дадем.