Category RSS

Calendar

July 2017
M T W T F S S
« Jun    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  



Archive for July, 2017

e66adde556b16bf138af16275895baa5--tse-kung-fu

Ако искаме да го кажем съвсем просто: ние сме вечни души. Не сме тези тленни тела, а сме вечни души. Това е много значим научен и теологичен факт – че съществуването съществува. Не сме дошли от нищото, проявеният свят не се проявява от небитието. Защото ако нещо идва от нищо, то ще се върне в нищото. Но след като идваме от нещо, след като цялото творение идва от нещо, то най-вероятно може да се върне към източника си. Отново да го кажем съвсем просто: ако човек е създаден от Бога, той може да се върне при Него. Защото сме вечни души, принадлежащи на божествената сфера. Това е първата характеристика на душата.

Коя е втората? Втората е съзнанието. Ние всички сме съзнателни живи същества. Понякога това не е особено видно при някои хора, но като цяло сме наречени хомо сапиенс, нали – съзнателни същества.

А каква е целта на съзнанието? Съществуването има някакъв смисъл ако е осъзнато. Ако нямахме съзнание, нямаше да се наричаме човешки същества, а краставици, вървящи на два крака. Така че съзнанието прави живота стойностен. То придава смисъл на битието. А щом сме съзнателни същества, какво следва да правим? Следва да търсим щастието. Интелигентност означава да станеш щастлив.

Усещате ли тези характеристики проявени в живота си – вечност, знание и щастие? Комси-комса, и да и не. Надяваме се, че е така, но винаги сме ограничени. Нашата вечност е обрамчена от раждане и смърт; в знанието си сме ограничени или от твърде малкото, или от твърде многото си години. А дефиницията за щастие, дадена от Зигмунд Фройд, великия психолог, е следната: той казва, че когато не страдаш прекалено много – това е щастието. Знаете, това е много близо до истината, но въпреки всичко за мен не е удовлетворяваща подобна дефиниция за щастие: когато не страдаш. Искам нещо позитивно. Дайте ми позитивно определение за щастие! След като сме живи създания, съществуващи на тази планета Земя, и след като притежаваме съзнание, ние трябва да търсим щастието. На практика всяко същество, всяко създание именно това и прави. Растенията израстват в търсене на слънчева светлина, птиците се опитват да си намерят храна, всеки търси щастие. Особено напролет хората са мотивирани да намерят партньори за романтични любовни афери. Но зимата скоро пак ще дойде.

Така и нашето щастие винаги идва и си отива. Трябва да сме достатъчно интелигентни да потърсим такова щастие, което никога няма да ни напусне. И методът за познание на вечното щастие е много лесен. Досега все сме търсели навън и сме си мислели, че притежаването на разни неща ще ни донесе удовлетворение. Това случи ли ви се? Мисля, че натрупването на притежания тече, но резултатът все още не е удовлетворителен. Така че решението е вместо да се стремите да търсите щастието навън, постарайте се да потърсите своето щастие отвътре – това е съкровен път. И ако издигаме съзнанието си на все по-висши и по-висши нива, дори да се намираме в същите условия, ще можем да ги възприемаме от друга гледна точка.

Да ви разкажа ли една история в тази връзка? Една и съща реалност – различни погледи. В древността се срещнали три велики личности – Бог Буда, Конфуций и Лао Дзъ. Събрали се и захванали да разглеждат една кана с оцет. Всички познаваме вкуса на оцета. Пръв бил Конфуций. Знаете, той е философ-реалист. Бръкнал в каната, облизал си пръста и казал: „Кисел е”. Добре, следващият бил Бог Буда. Знаете, някои считат Буда за песимист – той казва, че животът е страдание. Той също опитал оцета и рекъл: „Не е кисел, ами направо е горчив!” Трети бил Лао Дзъ. А знаете, той е съвсем умиротворен човек. Не е точно реалист, защото е толкова умиротворен, че е отвъд реалността. А определено не е и песимист, защото по някакъв начин неговата мъдрост му носи удовлетворение. И така, и той вкусил оцета и казал: „Не е нито кисел, нито горчив. Сладък е!”

И така, ето го нашият живот – една кана с оцет. Какво е вашето мнение за живота ви? Кисел, горчив или сладък? Ако сме реалисти, ще кажем: „Е, хайде, ясно е, че киселее.” Ако сме песимисти, ще речем: „Не, твърде горчив е!” Обаче ако сме оптимисти, тогава ще кажем: „Сладък е.”

Йога ни помага да намерим сладкия вкус дори в киселото и горчивото. Затова може да кажем, че това е мистичен процес, който способства да усъвършенстваме виждането си. Само трябва да разберем следното дълбоко в сърцата си – че сме вечни, знаещи и блажени души. Единственият проблем е, че тези наши изначални качества са малко покрити от тялото, малко покрити от невежество, малко покрити от илюзия. Така че ако премахнем илюзията – това лъжовно отъждествяване с тялото – ще можем да стигнем до духовното ниво.

 



e66adde556b16bf138af16275895baa5--tse-kung-fu

If we want to put it very simply: we are eternal souls. We are not the perishable body, but we are eternal souls. And this is a very important scientific and theological fact that existence is there. So, we don’t come from nothing, the manifested world does not come from nothing. Because if something comes from nothing, then it will return to nothing. But as we come from something, the whole creation comes from something, most probably it can return to the source. Again to put it very simply: if man is created by God, then we can return to Him. Because we are eternal souls, belonging to that divine realm. This is the first feature of the soul.

What is the second? The second is consciousness. We are all conscious living beings. Sometimes it’s not so obvious with some fellow human beings, but basically we are called homo sapiens, right – knowledgeable beings.

And what is the goal of consciousness? Existence has any meaning only if it is conscious. If we did not have our consciousness, we would not be called human beings but cucumbers, walking on two legs. So, consciousness makes living worth. It gives a meaning to existence. And if we are conscious living beings, what shall we do? We shall search for happiness. Intelligence means that you become happy.

Do you feel these features manifested in your life – eternity, knowledge and happiness? Comsi-comsa[1], yes and no. We hope that it is like this, but we are always limited. Our eternity is limited by birth and death; our knowledge is limited either by young age or by old age. And the definition of happiness given by Sigmund Freud, the great psychologist, is as follows: he said that when you don’t suffer too much – this is happiness. You know, it’s very close to the truth, but nevertheless I was not satisfied by this definition of happiness: when you don’t suffer. I wanted something positive. Give me a positive definition of happiness! As we are living beings, existing here on this planet Earth and we have our consciousness, we should search for happiness. Practically every living being, every living entity is doing that. The plants are reaching out for sunshine, the birds are trying to find some foodstuffs for themselves, everybody is searching for happiness. Especially in springtime human beings are motivated by search for a partner for a romantic love affair, but soon winter will come.

So our happiness always comes and goes. We have to be intelligent enough to search for some happiness that will not leave us. And the know-how of eternal happiness is very easy. So far we were searching outside and we thought that by possessing certain things we shall be satisfied. Did it happen to you? I think the collecting period started, but the result is not fulfilling yet. So, the solution is, instead of trying to search for happiness outside, try to search your happiness inside – this is an internal path. And if we elevate our consciousness to higher and higher levels, even the same conditions we can perceive from a different point of view.

Shall I tell you a story about it? The same reality – different visions. In the ancient times three great personalities met – Lord Buddha, Kung Fu Tze and Lao Tze. They came together and they started to examine a jar with vinegar. We all know the taste of vinegar. First was Kung Fu Tze. You know, he was a very realistic philosopher. So he put his finger in the jar, licked his finger and said: “This is sour”. All right, the next person was Lord Buddha. And you know, some people consider Buddha a little pessimistic – he says that life is suffering. So, he was also tasting the vinegar and he said: “This is not sour, this is bitter!” The third was Lao Tze. And you know he is a very peaceful guy. He is not really realistic because he is so peaceful that is beyond reality. And definitely he is not a pessimist, because somehow his wisdom gives him some satisfaction. So, he also tasted the vinegar and he said: “No, this is not sour and this is not bitter. This is sweet!”

So, here is our life – a jar of vinegar. What is your opinion about your life? Sour, bitter or sweet? If we are realistic, we shall say: “Ah, come on, this is sour a little bit here and there.” If we are pessimistic, we shall say: “No, it’s very bitter!” But if we are optimists, we shall say: “It’s sweet.”

So, yoga will help us to find the sweet taste even in bitter or sour. Therefore we can say that this is a mystic process that will help you to improve your vision. Only this we should understand very deeply in our hearts – that we are eternal, knowledgeable and blissful souls. The only problem is that these original qualities of us are little covered by the body, little covered by ignorance, little covered by illusion. So, if we remove the illusion – this identification that we are the bodies – then we can come to the spiritual platform.

 

[1]  “Comme ci comme ca” (French) – means “Like this or like that”



e66adde556b16bf138af16275895baa5--tse-kung-fu

Ha nagyon le szeretnénk egyszerűsíteni: örökkévaló lelkek vagyunk. Nem a romlandó test vagyunk, hanem örökkévaló lelkek. Ez egy nagyon fontos tudományos és teológiai tényállás, hogy a létezés létezik. Tehát nem a semmiből származunk, a megnyilvánult világ nem a semmiből származik. Hiszen ha valami a semmiből keletkezik, az majdan semmivé válik majd. Ám mivel nem a semmiből jöttünk, az egész teremtés valamiből ered, valószínűleg vissza is térhet a forrásához. Ismét leegyszerűsítve: ha az embert a Jóisten teremtette, akkor vissza is tudunk Hozzá térni. Hiszen örökkévaló lelkek vagyunk, az Isten országához tartozunk. Ez a lélek első vonása.

Mi a második? A második a tudatosság. Mindannyian tudatos élőlények vagyunk. Néha ez egyes embertársaink esetében nem oly nyilvánvaló, de alapvetően homo sapiensnek hívnak minket, ugye? Értelmes lényeknek.

Mi is a tudatosság célja? A létezésnek csak akkor van értelme, ha tudatos. Ha nem lenne tudatunk, nem emberi lényeknek, hanem két lábon járó uborkának hívnának bennünket. Tehát a tudatosság által nyer értelmet az élet, ez ad értelmet a létezésnek. És ha tudatos élőlények vagyunk, mit teszünk? A boldogságot fogjuk keresni. Az intelligencia azt jelenti, hogy boldog leszel.

Érzitek, hogy ezek a tulajdonságok – örökkévalóság, tudatosság és boldogság – megnyilvánulnak az életetekben? Comsi-comsa[1], részben igen, részben nem. Reménykedünk benne, hogy igen, de mindig vannak korlátaink. Örökkévalóságunkat a születés és a halál korlátozza, a tudásunkat pedig a fiatal vagy az idős kor. A boldogság meghatározása, amely a nagy pszichológustól, Sigmund Freudtól származik így szól: ő azt mondja, hogy amikor nem szenvedünk túl sokat, az a boldogság. Tudjátok, ez nagyon közel áll az igazsághoz, mindazonáltal én nem voltam elégedett a boldogságnak ezzel a meghatározásával, hogy amikor nem szenvedsz. Én valami pozitívra vágytam – a boldogság pozitív meghatározására! Mivel élőlények vagyunk, a Föld nevű bolygón élünk, tudattal rendelkezünk, kutatnunk kell a boldogság után. Gyakorlatilag valamennyi élőlény, valamennyi élő entitás ezt csinálja. A növények a napsütést szeretnék elérni, a madarak próbálnak ennivalót keresni a maguk számára, mindenki a boldogságot kutatja. Különösen tavasszal az emberek előszeretettel keresnek maguknak partnert egy romantikus szerelmi viszonyhoz, ám hamarosan eljön a tél.

Tehát a boldogságunk mindig jön és megy. Elég értelmesnek kell lennünk ahhoz, hogy olyan boldogság után kutassunk, ami velünk is marad majd. Az örökös boldogság know-how-ja nagyon könnyű. Eddig kívül kerestük, és úgy véltük, hogy bizonyos dolgok birtoklása ki kell, hogy elégítsen bennünket. Megtörtént ez veletek? Azt hiszem, hogy a gyűjtögető időszak elkezdődött, ám az eredmény még nem teljesedett be. Tehát a megoldás az, hogy ahelyett, hogy a boldogságot kívül keresnénk, próbáljuk meg belül megtalálni – ez a belső út. Ha pedig tudatunkat egyre magasabb szintekre emeljük, még ugyanazokat a körülményeket is képesek leszünk egy másik nézőpontból látni.

 

Elmeséljek erről egy történetet? Ugyanaz a valóság – különböző látásmódok. Az ókorban élő három nagy személyiség – Buddha, Konfuciusz és Lao-ce találkoztak. Összegyűltek, és elkezdtek megvizsgálni egy ecettel töltött üveget. Mindannyian ismeritek az ecet ízét. Elsőként Konfuciusz kóstolta meg – tudjátok, ő egy nagyon realista filozófus volt – először tehát belemártotta az ujját az üvegbe, megnyalta, majd így szólt: “Ez savanyú.” Ezután Buddha következett. Tudjátok, néhányan eléggé pesszimistának tartják Buddhát – úgy véli, hogy az élet szenvedés. Tehát ő is megkóstolta az ecetet, majd így szólt: “Ez nem savanyú, ez keserű.” Harmadikként Lao-ce következett, tudjátok, ő egy nagyon békés ember, távol áll tőle a realitás, és bizonyára nem is pesszimista, mivel valahogyan a bölcsesség megfelelő elégedettséget biztosít számára. Tehát ő is megízlelte az ecetet, és így szólt: “Nem, ez nem savanyú, még csak nem is keserű, ez édes!”

Itt van tehát az életünk – egy üvegnyi ecet. Mi a véleményetek az életetekről? Savanyú, keserű, vagy édes? Ha realisták vagyunk, azt fogjuk mondani: “Ugyan már, helyenként kissé savanyú.” Ha pesszimisták vagyunk, azt fogjuk mondani: “Nem, ez nagyon keserű!” Ám ha optimisták vagyunk, azt fogjuk mondani: “Édes.”

A jóga tehát segíteni fog nekünk rálelni az édes ízre még a keserűben vagy savanyúban is. Ezért mondhatjuk azt, hogy ez egy misztikus folyamat, amely segít nektek látásmódotok tökéletesítésében. Csak ezt az egyet kell nagyon mélyen a szívünkbe vésni – örökkévaló, tudással rendelkező, és áldott lelkek vagyunk. Az egyetlen probléma az, hogy ezeket az eredeti tulajdonságainkat kissé befedte a test, kissé a tudatlanság, és kissé az illúzió. Vagyis ha eltávolítjuk az illúziót – a testünkkel való azonosságot – akkor jutunk el a lelki síkra.

 

[1] Comsi-comsa – francia. Jelentése: igen is, meg nem is.



Jul

21

Worshiper

As we discussed during this week the six elements of sharanagati, or dedication of the self, we came to the final practice of this beautiful process of divine love, and this is to accept Krishna as the protector. So, what do we expect from God?

Paramananda: Mercy.

Swami Tirtha: Mercy… One option is mercy. The other can be truth. Anybody has something else?

Somebody: Love.

Yamuna: Adventures.

Swami Tirtha: Adventures, oh! You will get it, that’s for sure. And if we did this research, we could find a long list of expectations – what we want from God. But we should examine what we should offer to Him also. Because then the exchange is going on. And if we expect the Supreme to be truthful and protector of the truth or religion, He will act really like a protector. There is one very important verse in the Bhagavad Gita: yada yada hi dharmasya glanir bhavati bharata abhyutthanam adharmasya tadatmanam sṛjamy aham – “Whenever and wherever there is a decline in religious practice, O descendant of Bharata, and a predominant rise of irreligion – at that time I descend Myself.”[1]And the next verse says: paritranaya sadhunam vinashaya ca dushkrtam dharma-samsthapanarthaya sambhavami yuge yuge – “To deliver the pious and to annihilate the miscreants, as well as to reestablish the principles of religion, I Myself appear millennium after millennium.”[2]

So, here we get a proper description about the motivations of the Supreme to come. Three different motivations are given. One is to liberate the pious, second is to punish the impious and the third is to reestablish the principles of religion. This last one is like a general principle. Why God should come – to help religion win. And usually it happens that when there is God, where there is His influence, there no negative influence can be established. But the main purpose of His coming is to save the sadhus, the saintly people. Paritranaya sadhunam – “I will protect those who are dear to Me.” But who is dear to Krishna, who is dear to God?

Manjari: Those who love Him most.

Swami Tirtha: Yes, He is a little partial with them. Generally he loves everybody. As the sun shines on everyone, God’s grace is directed to everyone. But how can He act as a protector? Only if He gets a chance to protect you. In order to be a sadhu or a great saint we have to follow, fulfill certain requirements. The great souls take shelter of the Supreme. The very central verse of Bhagavad Gita concerns the great souls. So, let’s see what the description given here about the great saints is. Mahatmanas tu mam partha daivim prakrritim ashritah bhajanty ananya-manaso gyatva bhutadim avyayam – “O son of Pritha, those who are not deluded, the great souls, are under the protection of the divine nature. They are fully engaged in devotional service because they know Me as the Supreme Personality of Godhead, original and inexhaustible.”[3]And the next verse says: satatam kirtayanto mam yatantas ca drdha-vratah namasyantas ca mam bhaktya nitya-yukta upasateAlways chanting My glories, endeavoring with great determination, bowing down before Me, these great souls perpetually worship Me with devotion.”[4]

So, Krishna as protector can act when we are ready to admit our weaknesses. This is a way to invoke more mercy – if we show our humility in our prayers, in our attitude to the Supreme.

Mahatma, the great soul is such a person who surrenders to the Supreme. And by surrendering we can easily escape the influence of illusion and come under the protection divine. Do you believe that? Easily? Have you ever had a taste of surrender? What was that feeling? Or when you enjoyed a special attention, a special protection of the Lord? Yes? Tell us.

Yamuna: I was in a situation which was absolutely hopeless because I was feeling from some time that I am giving practically all my time to business and enjoyment and little by little Krishna was disappearing from my life. So, I was feeling that it’s wrong and I have to change but you know when you entered the trap, you just go that way. So, in one moment He just took all the business information which I absolutely needed for running the business and I had no copy of it and He closed it with a password. So, I was staying in front of the altar praying to Him to give me the password.

Swami Tirtha: Don’t tell me that the password revealed was “Gurudev”?

Yamuna: No. “Krishna”. It was very mystical because otherwise all the information was lost. So, He protected it by this password, and from people who were stealing the hard disk.

Swami Tirtha: “By knowing what everything will be known, by attaining whom everything will be attained.” So, how Krishna will act as a protector? He is ready to do so, but we have to show our willingness to accept His protection, to accept His mercy.

 

 

 

[1] “Bhagavad Gita”,4.7

[2] “Bhagavad Gita”,4.8

[3] “Bhagavad Gita” 9.13

[4] “Bhagavad Gita” 9.14



Worshiper

Так как на этой неделе мы обсуждали шесть элементов шаранагати, или посвящение себя, мы достигли до последней практики в этом красивом процессе божественной любви, а именно принимать Кришну как покровителя. И так, что вы ожидаете от Бога?

Парамананда: Милости.

Свами Тиртха: Милости… Одна из опций это милость. Другой может быть истина. У кого нибудь есть что-то другое?

Кто-то: Любовь.

Ямуна: Приключения.

Свами Тиртха: Приключения, о! Ты их получишь, это обязательно. Если проведем исследование, мы найдем долгий список с ожиданиями – что мы хотим от Бога. Но надо посмотреть и что мы Ему преподносим. Потому что тогда идет обмен. И если ожидаем от Верховного чтоб Он был истинен, был защитником истины и религии, Он вправде будет вести Себя как защитник. Есть один очень важный стих в „Бхагавад Гите”: яда яда хи дхармася гланир бхавати бхарата абхютханам адхармася тадатманам сриджамй ахам„Когда на земле религия приходит в упадок, и воцаряется безбожие, Я нисхожу Сам, о потомок Бхараты.[1]А следующий стих гласит: паритраная садхунам винашая ча душкритам дхармасамстхапанартхая самбхавами юге юге„Чтобы освободить праведников и уничтожить злодеев, а также восстановить религиозные принципы Я Сам спускаюсь на землю из века в век. [2]

И так, здесь находим точное описание каковы мотивы прихода Верховного. Даны три разные причины. Одна это освобождение набожных, вторая это наказать безбожных и третья – восстановить принципы религии. Последняя это общий принцип. Зачем надо Богу приходить – чтобы помочь религии победить. Обычно это так, что где Бог, где Его влияние, никаких негативных воздействий не может существовать. Однако настоящая причина Его прихода это спасти садху, святых людей. Паритраная садхунам„Я защищу тех, кто Мне дорог.”  Но кто дорог Кришне, кто дорог Богу?

Манджари: Те, которые Его любят больше всех.

Свами Тиртха: Да, Он немного пристрастен к ним. Вцелом, Он любит всех. Как солнце светит для всех, и Божия благодать направлена на всех. Но как может Он действовать как покровитель? Единственно если дадим Ему возможность нас покровительствовать. Чтобы быть садху, или великие святые, надо отвечать определенным требованиям. Великие души находят себе приют у Бога. Самые центральные стихи Бхагавад-гиты относятся к великим душам. Давайте посмотрим какое описание дано здесь для великих святых. Махатманас ту мам партха дайвим пракритим ашритах бхаджантй ананя-манасо гятва бхутадим авяям„Великие души, о сын Притхи, те, кто не покрыты иллюзией, находятся под покровительством божественной природы. Они целиком отдают себя преданному служению Мне, потому что знают: Я – Верховная Личность Бога, изначальная и неисчерпаемая. [3] И следующий стих гласит: „Всегда воспевая Мою славу, целеустремленно направляя свои усилия, падая ниц передо Мной, эти великие души постоянно поклоняются Мне, с любовью и преданностью. [4]

И так, Кришна может действовать как покровитель, когда мы готовы признать свои слабости. Это способ привлечь больше милосердия – если мы покажем наше смирение в наших молитвах, в нашем отношении к Всевышнему.

Махатма, великая душа это тот, который предает себя Верховному. А через посвященность можем легко избегнуть воздействие иллюзии и стать под божественую защиту. Вы верите в это? Неужели действительно легко? У вас когда-либо был вкус отдачи себя? Какое было чувство? Или когда были рады специальному вниманию, специальной защите со стороны Бога? Да? Разкажите.

Ямуна: У меня была абсолютно безнадеждная ситуация, потому что некоторое время я чувствовала, что практически все мое время идет на бизнес и наслаждение, а Кришна мало по малу исчезал из моей жизни. Я чувствовала, что это неправильно и что надо это изменить, но знаете, что если  попал в ловушку, просто продолжаешь по старому. В один момент Он просто взял всю бизнес информацию, в которой я целиком нуждалась, чтобы шел бизнес, и от которой я не имела никакого копия, и Он ее закрыл паролем. И так, я стояла перед алтарьем и молилась Ему дать мне пароль.

Свами Тиртха: Не говори мне, что пароль оказалась „Гурудев”?

Ямуна: Нет. „Кришна”. Было очень мистично, потому что иначе вся  информация была бы потеряна. Он ее сохранил этим паролем от людей, которые украли хард-диск.

Свами Тиртха: „Познав Его, познаешь все; постигнешь ли Его, ты постиг все.” И так, как Кришна будет действовать как защитник? Он готов это сделать, но мы должны выразить свое желание принять Его покровительство, принять Его милость.

 

 

 

 

 

[1] „Бхагавад Гита”,4.7.

[2] „Бхагавад Гита” 4.8

[3] „Бхагавад Гита” 9.13

[4] „Бхагавад Гита” 9.14



Jul

21

Worshiper

Minthogy ezen a héten értekeztünk a saranágati hat eleméről, avagy az önátadásról, elérkeztünk az istenszeretet gyönyörű folyamatának végső gyakorlatához, ez pedig Krsna, mint védelmező elfogadása. Nos, mit várunk el Istentől?

Paramánanda: Könyörületességet.

Szvámí Tírtha: Könyörületesség… Az egyik lehetőség a könyörületesség, a másik az igazság. Más vélemény?

Valaki: Szeretetet.

Jamuná: Kalandokat.

Szvámí Tírtha: Kalandokat, óh! Meg fogod kapni, ez biztos. Ha elvégeznénk ezt a kutatást, egy hosszú listányi elvárást találnánk- mit várunk el Istentől; de azt is meg kell vizsgálnunk, hogy mit kell felajánlanunk Neki. Mert a csere akkor folyamatos. Amennyiben azt várjuk el a Legfelsőbbtől, hogy legyen igazságos és az igazság vagy a vallás védelmezője, akkor valóban védelmezőként fog megnyilvánulni. Van egy nagyon fontos vers a Bhagavad-gítában: jadá jadá hi dharmaszja glánir bhavati bhárata abhjutthánam adharmaszja tadátmánam szrdzsámjaham – “Óh, Bharata leszármazottja, bármikor és bárhol is legyen a vallás gyakorlása hanyatlásban, és fölényes túlsúlyban a vallástalanság, akkor alászállok Én Magam.”[1] A következő vers pedig így szól: paritránája szádhúnám  vinásája csa duskrtám dharma-szamszthápanárthája szambhavámi jugé jugé – “A jámborok felszabadítása, a gonoszok megsemmisítése, valamint a vallás elveinek visszaállítása végett korszakról-korszakra megjelenek Én.”[2]

Tehát, itt megkapjuk a pontos leírást arról, hogy mi készteti a Legfelsőbbet az alászállásra. Három különböző okot említ. Az első a jámborok felszabadítása, a második a hitetlenek megbüntetése és a harmadik a vallás elveinek visszaállítása. Ez utóbbi egyfajta általános alapelvként működik. Miért kell Istennek alászállnia – azért, hogy segítse a vallás győzedelmét. Általában az történik, hogy amikor Isten ott van, amikor védelmező befolyása jelen van, akkor nincs alapja a negatív befolyásnak. De a fő célja az alászállásának az, hogy megvédelmezze a szádhukat, a szenteket. Paritránája szádhúnám – “Megvédelmezem azokat, akik kedvesek Nekem.” De, vajon ki kedves Krsnának, ki kedves Istennek?

Manydzsari: Akik a leginkább szeretik Őt.

Szvámí Tírtha: Igen, Krsna kissé részrehajló velük. Általában, szeret mindenkit, éppúgy, mint a Nap, mely mindenkire ragyog, Isten kegyessége mindenkire irányul. Viszont, miként cselekedhet védelmezőként? Csak abban az esetben, ha lehetőséget kap, hogy védelmezzen. Azért, hogy szádhuk, nagy szentek lehessünk, követnünk kell, teljesíteni kell bizonyos elvárásokat. A nagy lelkek oltalmat vesznek a Legfelsőbbnél. A legközpontibb versei a Bhagavad-gítának a nagy lelkekre vonatkoznak. Nos, nézzük meg, hogy milyen leírását adja itt a nagy szenteknek. Mahátmánasz tu mám pártha daivím prakrtim ásritáhbhadzsantj ananja-manaszó gjátvá bhútádim avjajam – “Óh, Prtha fia, a nagy lelkek, akik nincsenek illúzióban, az Isteni természet védelme alatt állnak. Teljesen lefoglalják magukat az odaadó szolgálatban, mert az Istenség Legfelsőbb Személyiségeként, eredetinek és kimeríthetetlennek ismernek Engem.”[3] A következő vers pedig így szól: szatatam kírtajantó mám jatantas csa drdha-vratáh namaszjantas csa mám bhaktjá nitja-juktá upászaté Ezek a nagy lelkek állandóan az Én dicsőségem zengik, nagy elszántsággal igyekeznek, s leborulva Előttem szüntelen odaadással imádnak Engem.”[4]

Tehát, Krsna akkor tud védelmezőként eljárni, ha készek vagyunk elismerni gyengeségeinket. Ez a mód arra, hogy még több kegyet eszközöljünk ki- ha kimutatjuk  alázatosságunkat az imáinkon keresztül, a Legfelsőbbhöz való hozzáállásunkban.

Mahátma, nagy lélek, az az ember, aki meghódolt a Legfelsőbb előtt.  A meghódolás által pedig könnyedén mentesülhetünk az illúzió befolyásától és isteni védelem alá kerülhetünk.  Elhiszitek? Könnyedén? Megízleltétek már a meghódolást?  Milyen érzés volt? Vagy, amikor az Úr kitüntetett figyelmét, különleges védelmét érezhettétek? Igen? Mondjátok el.

Jamuná: Oyan helyzetben voltam, ami teljesen reménytelen volt, mert egy ideje már azt éreztem, hogy gyakorlatilag minden időmet az üzletnek és az élvezeteknek szentelem és apránként Krsna eltűnt az életemből. Nos, tehát éreztem, hogy ez nem helyes és változtatnom kell, de tudod, amikor csapdában vagy, akkor csak arra tudsz menni. Aztán, Krsna egy pillanat alatt elvette az összes üzleti információt, amire feltétlenül szükségem volt ahhoz, hogy folytassam az üzleti tevékenységet és nem volt másolatom róla, illetve lezárta egy jelszóval. Tehát, ott voltam az oltár előtt és Hozzá fohászkodtam, hogy adja meg a jelszót.

Szvámí Tírtha: Ne mondd, hogy a jelszó “Gurudév” volt?

Jamuná: Nem. “Krsna”. Nagyon misztikusv volt, mert máskülönben valamennyi információ elveszett volna. Tehát, megvédte a jelszavával, azoktól, akik ellopják a merevlemezt

Szvámí Tírtha: “Amit ismerve minden ismertté válik, akit elérve mindent elérünk.” Nos, miként fog cselekedni Krsna, mint védelmező? Ő készen áll arra, hogy így tegyen, de nekünk ki kell mutatnunk a védelme iránti hajlandóságunkat, hogy elfogadhassuk a kegyét.

 

 

[1] Bhagavad-gítá 4.7

[2] Bhagavad-gítá 4.8

[3] Bhagavad-gítá 9.13

[4] Bhagavad-gítá 9.14

 

 



Worshiper

Тъй като тази седмица обсъждахме шестте елемента на шаранагати, или себепосветеността, стигнахме до последната практика в този красив процес на божествената любов, а именно да приемаме Кришна за закрилник. И така, какво очаквате от Бога?

Парамананда: Милост.

Свами Тиртха: Милост… Едната опция е милост. Другата може да бъде истина. Някой има ли друго очакване?

Някой: Любов.

Ямуна: Приключения.

Свами Тиртха: Приключения, о! Ще ги получиш, това е сигурно. Ако направим изследване, ще намерим дълъг списък с очаквания – какво искаме от Бога. Но трябва да погледнем и какво Му поднасяме. Защото тогава тече обмен. И ако очакваме от Върховния да е истинен, да бъде защитник на истината и религията, Той наистина ще се държи като защитник. Има един много важен стих в „Бхагавад Гита”: яда яда хи дхармася гланир бхавати бхарата абхютханам адхармася тадатманам сриджамй ахам„Когато и където има упадък на религиозните практики, о потомъко на Бхарата, и доминира нарастването на нерелигиозността, тогава Аз лично се спускам.”[1]А следващият стих гласи: паритраная садхунам винашая ча душкритам дхармасамстхапанартхая самбхавами юге юге„За да избавя благочестивите и да унищожа негодниците, както и за да възстановя религиозните принципи, Аз лично се появявам в епоха след епоха.”[2]

И така, тук намираме точно описание какви са мотивите за идването на Върховния. Дадени са три различни причини. Едната е да освободи набожните, втората е да накаже безбожните и третата – да възстанови принципите на религията. Последната е като общ принцип. Защо трябва да дойде Богът – за да помогне на религията да победи. Обикновено е така, че където е Богът, където е Неговото влияние, никакви негативни въздействия не могат да съществуват. Обаче истинската причина за Неговото идване е да спаси садху, светите люде. Паритраная садхунам „Ще защитя тези, които са Ми скъпи.” Но кой е скъп на Кришна, кой е скъп на Бога?

Манджари: Тези, които най-много Го обичат.

Свами Тиртха: Да, Той е малко пристрастен към тях. Като цяло, Той обича всички. Както слънцето грее за всички, и Божията благодат е разпростряна за всички. Но как може Той да действа като закрилник? Единствено ако Му дадем възможност да ни закриля. За да бъдем садху, или велики светци, трябва да отговаряме на определени изисквания. Великите души намират своя подслон у Бога. Стиховете в самата среда на „Бхагавад Гита” се отнасят именно до великите души. Нека видим какво е описанието, дадено тук за великите светци. Махатманас ту мам партха дайвим пракритим ашритах бхаджантй ананя-манасо гятва бхутадим авяям „О сине на Притха, онези, които не са заблудени, великите души, са под закрилата на божествената природа. Те са напълно вглъбени в предано служене, тъй като Ме познават като Върховния Бог, изначалният и неизчерпаемият.”[3] И следващият стих гласи: „Неспирно възпявайки Моята слава, устремени с голяма решителност, покланяйки Ми се, тези велики души непрестанно Ме обожават с преданост.”[4]

И така, Кришна може да действа като закрилник когато сме готови да признаем слабостите си. Това е начин да призовем повече милост – ако проявим смирение в своите молитви, в отношението си към Бога.

Махатма, велика душа е онзи, който се отдава на Върховния. А чрез отдаденост можем лесно да избегнем въздействието на илюзията и да дойдем под божествена защита. Вярвате ли в това? Нима наистина е лесно? Изпитвали ли сте някога вкусa на отдаването? Какво бе чувството? Или когато сте се радвали на специално внимание, на специална защита от страна на Бога? Да? Разкажете.

Ямуна: Намирах се в ситуация, която беше абсолютно безнадеждна, защото от известно време чувствах, че влагам практически цялото си време в бизнес и наслаждение, а Кришна малко по малко изчезваше от живота ми. Усещах, че това е неправилно и че трябва да го променя, обаче попаднеш ли в капана, просто си продължаваш по стария начин. В един момент Той просто взе цялата бизнес информация, от която напълно се нуждаех, за да върви бизнесът, и от която нямах никакво копие, и я заключи с парола. И така, аз стоях пред олтара и Му се молех да ми даде паролата.

Свами Тиртха: Не ми казвай, че паролата се оказа „Гурудев”?

Ямуна: Не. „Кришна”. Беше много мистично, защото иначе цялата информация щеше да бъде изгубена. Той я беше запазил с тази парола от хората, които бяха откраднали хард-диска.

Свами Тиртха: „Като познаеш Него, ще познаваш всичко; постигнеш ли Него, постигнал си всичко.” И така, как Кришна ще действа като защитник? Той е готов да го направи, но ние трябва да изразим желанието си да приемем Неговата закрила, да приемем милостта Му.

 

[1] „Бхагавад Гита”,4.7.

[2] „Бхагавад Гита” 4.8

[3] „Бхагавад Гита” 9.13

[4] „Бхагавад Гита” 9.14

 



Jul

21

Worshiper

Durante toda esta semana hemos discutido de los seis elementos de sharanagati, o de la dedicación personal y hemos llegado a alcanzar la última práctica del maravilloso proceso del amor divino, hemos llegado a aceptar a Krishna como nuestro protector. Bueno, que es lo que esperáis de Dios?

Paramananda: Merced.

Swami Tirtha: Merced… La Merced es una opción. Otra opción puede ser la Verdad. Hay otras esperas o esperanzas?

Alguien: Amor.

Yamuna: Aventuras.

Swami Tirtha: Aventuras, oh! Ya vas a obtenerlas, por seguro. Si seguimos investigando, la lista de esperas será muy larga – la lista de lo que esperamos de Dios. Por lo tanto, debemos ver lo que Le ofrecemos en contrapartida. Ya que se trata de intercambio. Si esperamos que el Supremo sea verdadero, que sea defensor de la verdad y de la religión, Él debe comportarse como defensor. Hay un verso muy importante en la Bhagavad Gita: yada yada hi dharmasya glanir bhavati bharata abhyutthanam adharmasya tadatmanam sṛjamy aham – “Por doquiera y siempre que haya decadencia en la práctica religiosa, O, descendiente de Bharata, siempre que vaya predominando el alza de irreligiosidad – en este mismo momento Yo aparezco descendiendo en Mi persona, época tras época.”[1].

Aquí mismo vemos una descripción apropiada de la motivación que tiene el Supremo para venir. Se han indicado tres causas diferentes. Una es liberar a los piadosos devotos, otra es castigar a los impíos, la tercera es – restablecer los principios mismos de la religión. La última es una cause general. Para que debe venir Dios – por supuesto para ayudar el triunfo de la religión. Habitualmente las cosas se plantean de este modo – no pueden existir impactos negativos donde pueda estar Dios ni donde se manifieste Su impacto. La verdadera razón de Su advenimiento es la salvación de los sadhus, la gente santa. Paritranaya sadhunam – “Voy a defender a los que sean Mis amados.” Quienes son pues amados por Krishna, los amados queridos para Dios?

Manjari: Los que Le quieren más.

Swami Tirtha: Si, Él es un poco parcial con ellos. En general, El ama a todos. El sol brilla para todos y asimismo la Gracia Divina se dirige a todos.

Por lo tanto, de qué modo puede El actuar como protector? Solamente en caso que nosotros Le demos la oportunidad de protegernos. Para llegar a ser sadhu o grandes santos, debemos cumplir con ciertos requisitos. Los magnánimos encuentran respaldo por el Supremo. Unos versos en la parte central de la Bhagavad Gita se refieren a los magnánimos. Podemos ver allí la descripción de los magnánimos Grandes Santos: Mahatmanas tu mam partha daivim prakrritim ashritah bhajanty ananya-manaso gyatva bhutadim avyayam – “O, hijo de Pritha, los que no estén engañados, los magnánimos, van quedar bajo la protección de la naturaleza divina. Ellos se dedican plenamente al servicio devoto ya que Me conocen como Dios Supremo, original e inexhaustible.”[2] Siguen otros versos: “Cantando sin cesar Mi Gloria, lanzados impetuosamente y con decisión, inclinados con reverencia frente a Mí, estas grandes almas no dejan de manifestar su devota adoración para Mi. ”[3]

Así que Krishna puede actuar como protector siempre que estemos listos a reconocer nuestra debilidad.

De este modo podemos clamar todavía más gracia divina – manifestando humildad en nuestras plegarias así como en nuestra actitud frente a Dios.

Mahatma, alma grande s aquella persona que se dedica al Supremo. Por devota dedicación podemos evitar con facilidad la ilusión y podemos abrigarnos bajo la protección divina. Lo creeis? Es realmente fácil? Habéis sentido ya el sabor de la devote dedicación? Habéis gozado ya de la atención especial, de la protección especial de Dios? Si? Habladnos de ello.

Yamuna: Me había encontrado en situación absolutamente desesperada puesto que desde cierto tiempo sentía que prácticamente estaba dedicando mi tiempo en busines y en gozo material, mientras que Krishna poco a poco iba desapareciendo de mi vida. Sentía que mi comportamiento era erróneo, que debía cambiar pero una vez caída en la trampa, simplemente seguía viviendo del mismo modo.

En un momento Él se apodero de toda la información relacionada al business que yo necesitaba, y como no disponía de ninguna copia, Él la ha cerrado con un clave de paso. En efecto Él había protegido la información por medio del clave de paso salvándola de gente que me había robado el disco duro. Entonces me puse de rodillas ante Su altar rogando que me entregue el clave de paso.

Swami Tirtha: No me digas que el clave de paso revelado ha sido “Gurudev”?

Yamuna: No. “Krishna”. Fue algo muy místico, ya que de otro modo se me hubiera perdido toda la información. Él había protegido la información con ese clave de paso de la gente que me había robado el disco duro.

 Swami Tirtha: “Cuando le conozcas a Él, ya lo conocerás todo, cuando llegues a adquirirle a Él, habrás adquirido todo.” Bueno, de qué modo va a actuar Krishna como protector? El está listo a hacerlo pero nosotros debemos expresar nuestro deseo de aceptar Su protección Su gracia, Su merced.

[1] Bhagavad Gita 4.7

[2] Bhagavad Gita 9.13

[3] Bhagavad Gita 9.14

 



aging

Свами Тиртха: Нека изследваме кои сме ние. Бихте ли ми помогнали с отговори на този въпрос? Каква е първата ви мисъл когато ви запитат: „Кой си ти?”, какво бихте отвърнали?

Отговор: Българин.

Свами Тиртха: Това е вярно. Други?

Отговор: Част от цялото.

Свами Тиртха: О, много хубаво! Да? Нека опитаме един по един – това ще даде много интересни резултати. Може ли да започнем с вас? Кои сме ние?

Отговор: Частица от божественото съзнание.

Отговор: Ученици в този свят.

Отговор: Служители.

Свами Тиртха: О, много висше разбиране! Джай! Моля, помогнете ни!

Отговор: Аз съм какъвто съм.

Свами Тиртха: Много мистично. Хубав отговор. Да, моля?

Отговор: Ще ви кажа насаме след лекцията.

Свами Тиртха: Благодаря ви, ще очаквам вашия отговор. Да, моля? Други?

Отговор: Аз съм европеец.

Свами Тиртха: Добре. Да, моля?

Отговор: Ние сме направени от любов, така че сме любов, това е моят отговор.

Отговор: Ние сме свидетели на чудо.

Отговор: Ние сме същества от светлина.

Свами Тиртха: Много добре! Тези определения, тези отъждествявания са много хубави и много светли. Знаете, често хората отговарят нещо от сорта: „Името ми е това и това, професията ми е такава и такава, и семейното ми положение е такова и такова.” Защото това са нормалните условия в нашия живот. Но те могат да се променят всеки един миг. Веднъж, в подобно много приятно обкръжение, обсъждахме тази тема и един много нежен, много деликатен момък отговори на същия въпрос: „Кой си ти” с думите: „Аз съм едно диво животно!”, въпреки че беше такъв мил, фин млад човек. Но тогава аз също го попитах: „А възможно ли е да бъдеш опитомен?”

Така че ние имаме различни разбирания за себе си. Направих малко изследване какви отговори дават хората като цяло. И мога да ви кажа, че по-голямата част от хората имат някакъв вид духовен отговор на този въпрос. Повече от 80% дават отговори от типа „Аз съм човешко същество, аз съм част от цялото. Аз съм търсещ” – много позитивни отговори. Малцина отговарят „Не знам.” И също малцина отвръщат негативно, като „Аз не струвам нищо, празен съм, аз съм една нула” – съвсем минимален брой дават подобни негативни или нихилистични отговори. Това означава, че болшинството от нас осъзнават, че сме нещо велико, че имаме някаква мисия тук, на тази планета Земя. Може би тя все още не ни е съвсем ясна, но ние трябва да намерим верния отговор, за да осъществим тази мисия.

Но ако се опитаме да изследваме себе си в съответствия с нашата традиция, например, тогава ще разберем – моля ви, постарайте се да запомните тези простички думи – че ние не сме телата. Струваме малко повече от тези физически елементи. Около 75 % от тялото ви се състои от вода. И въпреки че цената на водата също се покачва, все пак тя не е чак толкова скъпа, нали? Освен това имате някои кости и някои други различни елементи – ако съберем всичко заедно, ще е максимум 100 лева. Но вие се чувствате малко по-ценни от 100 лева, не е ли така?

Така че да разберем, че не сме тези тела, непосредствено означава достигане до по-високо ниво на съзнание. Защото тялото се е родило и неминуемо ще погине. Въпреки това нашето усещане за идентичност остава неизменно. Когато сме млади, казваме „аз”; когато пораснем – също, когато остареем – също. Усещането ви за самоличност си е същото. Въпреки че е много трудно да се види, че това е същото тяло – възрастта ни променя толкова много. Макар тялото, изградено от тези материални елементи да умира, нашето усещане, нашата идентичност, нашето съзнание си остава същото. Затова от недълговечното трябва да стигнем до постоянното. Трябва да търсим своята неизменна идентичност – онова, което никога не се променя в нас.

Въпрос: Бихте ли споделили с нас моля своя отговор на въпроса, който ни зададохте в началото?

Свами Тиртха: Моят отговор? На унгарски на това му казваме „да обесиш палача.” Моят отговор е, че аз се стремя да бъда слуга на своя духовен учител. Затова много се радвам, че някой тук спомена „Ние сме служители” или „Аз съм слуга”. Защото това е много издигната позиция. Въпреки че всеки иска да бъде господар в този свят, онези, които имат пречистено разбиране знаят, че да служиш е много по-добре. Да получаваш подаръци е хубаво, нали? Обаче да даваш – това носи много по-голяма наслада! По същия начин, ако ние можем да дадем нещичко, ако можем да дадем своя живот, своята енергия, своето служене на Върховния – или на представител на Върховния, какъвто е духовният учител – сме големи щастливци. Така че съвсем накратко – това е моят отговор.

Обикновено хората отговарят на този въпрос с: „Аз съм търсач.” Много пъти така казват: „Отворен съм и търся.” Това е популярно, нали? Но на мен не ми харесва този отговор. Защото ако си търсач, това означава, че още нищо не си открил. Затова от търсещ трябва да израснем в намиращ. А когато си намерил нещо, трябва да станеш и практикуващ. Защото ако искаме да достигнем по-високо ниво в съществуването си, трябва да предприемем някакви практически действия. Духовните практики ни помагат да достигнем това по-висше ниво.

 

 

 

 



Jul

17

aging

Swami Tirtha: Let’s examine who we are. Can you help me with answering this question? What is your first reflection, if you are questioned ‘Who you are?’ what would you answer?

Answer: Bulgarian.

Swami Tirtha: This is true. Others?

Answer: Part of the whole.

Swami Tirtha: Ah, very nice! Yes? Let’s go one by one, let’s try this – it will give very interesting results. Can we start with you? Who are we?

Answer: Part of the divine consciousness.

Answer: Students of this world.

Answer: Servants.

Swami Tirtha: Ah, very high conception! Jay! Please, help us!

Answer: I am what I am.

Swami Tirtha: Very mystical! Nice answer. Yes, please?

Answer: I will tell you privately after the lecture.

Swami Tirtha: Thank you, I’m waiting for your answer. Yes, please? Others?

Answer: I’m European.

Swami Tirtha: Good. Yes, please?

Answer: We are made of love, so we are love, this is my opinion.

Answer: We are witnesses of a wonder.

Answer: We are beings of light.

Swami Tirtha: Very nice! These definitions, these identifications are very nice and very bright. You know, many times people give answers as: “My name is this and this, my profession is this and this and my family status is this and this.” Because these are the normal conditions of our lives. But these can change any moment. Once in a similar very nice circle we discussed this topic and one very tender, very soft young man was answering this question ‘Who are you?’ and he said: “I am a wild animal”, although he was a very soft, very tender young man. But I also had to ask: “And is it possible to tame you?”

So, we have different conceptions about ourselves. I made a little research into the answers of people in general. And I can tell you that the majority of people have some kind of spiritual answer to this question. More than 80 % gave opinions as ‘I am a human being. I’m part of the whole. I am a searcher’ – some very positive answers. Very few gave answers like ‘I don’t know.’ And also very few gave negative answers like ‘I’m worth nothing. I’m just empty. I’m zero’ – very marginal number gave this kind of negative or nihilistic answers. That means that the majority of us have this awareness that we are great, we have a mission here on this planet Earth. Maybe this is not quite clear yet, but we have to find a proper answer to fulfill this mission.

But if we try to examine ourselves according to our tradition, for example, then we shall understand – please try to remember, a very simple word – that we are not the bodies. We all feel a little more precious than these bodily elements. About 75% of your body is made of water. And although the price of water is also going up, nevertheless this is not so precious, right? Plus you have some bones, some different other elements – so if we put all this together, it’s let’s say maximum 100 lev. But you feel a little more precious than 100 lev, isn’t it?

So, to understand that we are not these bodies, immediately means that you come to a higher level of consciousness. Because the body has taken birth, so it will perish anyway. Still our feeling of identity remains the same. When we are young we say ‘I’, when you are older – the same, when we are old – the same. Your feeling of identity is the same. Although it’s very difficult to see that this is the same body, age has changed you a lot. Although the body from these material elements will die, our feeling of identity, our consciousness remains the same. Therefore from the impermanent we have to come to the permanent. We have to search for our permanent identity, something that will never change in you.

Question: Could you please share with us your answer to the question you asked in the beginning?

Swami Tirtha: My answer? We say it in Hungarian: “This is the hanging of the hangman.” Well, my answer is that I try to be a servant of my spiritual master. And therefore I am very happy that somebody mentioned here that “We are servants” or “I am a servant”. Because that is a very high position. Although everybody wants to be a master in this world, those who have refined understanding, they know that to serve is much better. To receive gifts is good, isn’t it? But to give – it’s much more pleasurable! In the same way, if we can give something, if we can give our life, our energy, our services to the Supreme – or to the representative of the Supreme like a spiritual master – then we are very fortunate. So, very shortly – this is my answer.

Usually people answer to this question: “I am a searcher.” Many times they say this: “I’m very open and I am searching.” This is popular, isn’t it? But I don’t like that answer. Because if you are a searcher, that means you haven’t found anything yet. So from a searcher we have to improve, we have to upgrade ourselves to be a finder. And if you have found something, then you have to become a practitioner. Because if we want to achieve a higher level of our existence, we have to do something about it. And spiritual practices help us to come to this higher platform.