Category RSS

Calendar

May 2017
M T W T F S S
« Apr   Jun »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  



Archive for May, 2017

He Guru, Mantra Meditation, Gyulechitsa, Bulgaria, May 2017

 

He guru gyana da dina bandhu sva andana data karunika sindhu
Vrindavana sina hitaavatara prasida Radha pranaya prachora

 

“O my dear Gurudev, who give the highest knowledge!
O friend of the fallen ones, who share your happiness with all!
Although you reside in Vrindavana,
you descend quietly to help the fallen souls like me,
teaching us the Sublime Love of Radha and Krishna.
Please, be merciful to me!”

 

 

 

800px-Maliovitsa_54072



proper transaction

Krpádhám kérdése: A harmadik kérdésem a következő: hogyan nyilvánul meg kifelé a gurunak való odaszentelődés? Mi tartozik ide – érzelmek, tettek, néhány filozófiai fejtegetés?

Szvámí Tírtha: Ez nagyon messzire mutat. Odaadás…mi is az odaadás? Az odaadás jelenti azt, amikor odaadod mindazt, amid van. Oda tudod adni a filozófiai megértésedet? Ha az nincs meg neked, nem tudod azt odaadni. Átadhatjuk a gyakorlatainkat? Mi a te lelki gyakorlatod? Nagyon gyengécske, jelentéktelen. Tehát ha ellenőrzöd a listádat, hogy végül mivel is rendelkezel, arra fogsz jutni, hogy „csak két dologgal rendelkezem. Az egyik az életem, az életerő. Ennek pedig létezik egy másik megnyilvánulása, ez pedig a szeretet.” Ez a két dolog az, amink van. A meghódolás azt jelenti, hogy ezt a két dolgot odaadod valakinek. Odaadom az életemet, és a szeretetemet.

Egyszer megtörtént, hogy egy nagyon jómódú fiatalember találkozott egy lelki tanítómesterrel, és így szólt: „Ó, végre találkoztam veled! Amikor kicsiny fiúcska voltam, volt egy álmom, amelyből egy hívogató szempárra emlékszem. És íme, veled találkozva ezt a szempárt ismertem fel. Az isteni szeretet annyira fontos nekem, hogy mindent kész vagyok érte feladni! Kérlek, taníts meg az odaadásra!”. Így amikor a mester megkérdezte: „Nagyon jó, hogy eljöttél, kedves fiam. Foglak Téged tanítani, de mit fogsz odaadni?” A fiú helyesen válaszolt: „Odaadom az életemet.”  Akkor a tanítómester rögtön válaszolt neki, mindenféle hivatalos szerep nélkül így szólt: „Rendben van, kész vagyok odaadni neked a szeretetemet.”

Ez tehát a megfelelő csere. Az egyikük odaadja az életet, a másik pedig a szeretetet. Melyik az erősebb? Sosem tudhatjuk. Ám ez az a csere, amelyet keresünk – ha odaadsz valamit, amivel te rendelkezel, sokkal többet kapsz vissza. Az odaadó élet, a lelki gyakorlatok NEM az anyagi értelemben értendőek, hiszen anyagi síkon sokat adsz, ám cserébe nem kapsz gyakorlatilag semmit sem. Lelki értelemben csupán egyetlen dolgot adsz – csupán egyet, nem sokat – az életedet. Ám akkor valami nagyon is erőteljes, nagyon mély és hatalmas dolgot kapsz. Ez tehát a megfelelő csere.

 



proper transaction

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Крипадхам: Третият ми въпрос е: какви са израженията на посветеността? Какво включват – някакви емоции, някакви действия, някакви философски разсъждения?

Свами Тиртха: Това е много далеч. Посветеност… какво е посветеността? Посветеност е когато даваш това, което имаш. Нима можете да дадете вашето философско разбиране? Ако го нямаме, няма как да дадем своята философия. Нима можем да дадем нашите практики? Че каква е вашата духовна практика! Тя е толкова слаба, толкова мижава. Така че ако разгледате списъка какво в крайна сметка имате, ще откриете: „Аз притежавам само две неща. Имам живота си, моята жизнена сила. И имам още едно проявление на тази жизнена сила – моята любов.” Това са единствените две неща, които притежаваме. Затова да се отдадете означава именно тях да дадете на някого. Давам живота си и давам любовта си.

Веднъж един цъфтящ млад човек срещнал един духовен учител. И му казал: „О, най-сетне те срещнах! Когато бях момче, сънувах един сън. Видях насън едни очи, които ме зовяха, и сега като те срещам, виждам същите очи. Божествената любов е толкова важна за мен, че съм готов да се откажа от всичко заради нея! Моля те, учи ме на преданост!” А когато учителят попитал: „Много е хубаво, че дойде, скъпо мое момче. Ще те уча, но какво ще дадеш?” момчето имало верния отговор: „Ще дам живота си.” Тогава учителят незабавно изоставил официалната роля и отвърнал: „Добре. А аз съм готов да ти дам любовта си.”

Това е верният обмен. Единият посвещава живота си, а другият – обичта си. Кое е по-силно? Никога няма да узнаем. Но именно това е обменът, който всички ние търсим – ако дадеш нещо свое, получаваш много повече. Животът в преданост, духовните принципи не са според материалните принципи. Защото в материалната сфера даваш много, а не получаваш на практика нищо. В духовен смисъл даваш само едно нещо – само едно, не много – живота си. Ала тогава получаваш нещо толкова могъщо, толкова дълбоко, толкова необятно. Така че това е правилният обмен.

 

 

 

 

 



proper transaction

(continues from the previous Monday)

 

 

Question of Kripadham: My third question is: what are the expressions of dedication? What is included – some emotions, some actions, some philosophical speculations?

Swami Tirtha: That is very far away. Dedication… what is dedication? Dedication is when you give what you have. Can you give your philosophical understanding? If we don’t have that, we cannot give our philosophy. Can we give our practices? What is your spiritual practice?! It’s very weak, very insignificant. So, if you check your list what you have ultimately you will find that ‘I have only two things. I have my life, life force. And I have yet another manifestation of this life force and that is my affection.’ These are the only two things that we have. Therefore to surrender means that you give these two to someone. I give my life and I give my affection.

Once it happened that a very prosperous young man met a spiritual master. And he said: “Ah, finally I have met you! When I was a boy I had a dream. In my dream I saw some eyes inviting me and now meeting you I met the same eyes. Divine love is so important for me, I’m ready to give up everything for that! Please, teach me devotion!” So, when the master asked: “This is very nice that you came, my dear boy. I will teach you, but what will you give?” the boy had the proper answer: “I will give my life.” Then immediately the master gave up the official role and said: “All right. I’m ready to give my love to you.”

So this is the proper transaction. One dedicates the life and the other dedicates the love. Which one is stronger? We can never know. But this is the transaction that we are searching for – if you give something that you have, you receive much more. Devotional life, spiritual principles are not according to the material principles. Because in the material sphere you give much and you receive practically nothing. In spiritual sense you give only one thing – only one, not many – your life. But then you receive something very powerful, very deep, very vast. So this is the proper transaction.

 

 

 



Mahaprabhu's school

Habiendo procedido a autoexamen con la pregunta: „Quien soy?” y con suficiente decisión para hallar una respuesta satisfactoria, finalmente vais a llegar a enfrentaros con el propio Yo y a comprender quien sois. Entonces ya podéis dedicaros. Basta con proceder a una investigación: „ Soy algo más que este cuerpo? En cierto sentido el cuerpo me encierra en rigurosos límites, por otra parte me da la oportunidad de expresarme. A pesar de todo ello, siento que valgo algo más que estos setenta kilos de elementos materiales. A caso soy idéntico a mi coche?” No sé cómo se plantean las cosas aquí pero a veces en caso de accidente con el coche uno se siente herido: „О, alguien me ha herido!” No le han herido por lo tanto, han dañado el coche. Habéis proyectado vuestro ego en este vehículo con sus cuatro ruedas. Ya podéis continuar la lista completa: no sois la casa, tampoco sois todos los bienes materiales que os pertenecen – no sois nada material, nada externo. Incluso tampoco sois vuestra mente, vuestro intelecto, algo de lo más allá. Sois la persona que se plantea la pregunta: „Quien soy?” Sois esto. Habiendo llegado a percibiros, ya podéis dedicaros. Sin daros cuenta de quienes sois – por medio de investigación, por el dominio de vuestra propia persona, por haber seguido una práctica espiritual – no hay modo de dedicaros. En algún momento de serenidad debéis poneros a pensar con profunda penetración: „Quien soy?” Debéis aspirar a hallar lo que sois, a definirlo encarándoos con vosotros mismos. Después de haberlo revelado, ya debéis ofrendarlo en los pies de loto del Dios Supremo.

La plena dedicación como práctica espiritual no es difícil. Ya llegáis a creerme? No es difícil. Por que? Puesto que si no fuerais espirituales, no hubierais buscado lo spiritual. Habiendo alcanzado lo espiritual, siendo espirituales, ya vais a buscar lo espiritual. Nuestra alma, la atma, es energía divina, esta energia va buscando su manantial y esta sediento de volver a sus orígenes.

La plena dedicación significa también que debemos comportarnos debidamente como

sat-shishya tal y como queda prescrito [1]. Por esta razón debemos examinar la mentalidad del discípulo. Tal y como queda escrito: amany amatsaro daksho nirmamo dridha-sauhridah asatvaro ‘rtha-jigyasur anasuyur amogha-vak[2]“Un discípulo debería abandonar cualquier interés por los conceptos mundanos asi como por los requisitos del cuepro” – si buscais vuestra identidad espiritual, es fácil – tal y como por ejemplo la adicción por los seis enemigos: lujuria, ira, avidez, ilusión, locura y envidia. Un ser espiritual debería interesarse únicamente por la comprensión de la sabiduría divina y debería mirar y ver todo lo que se relaciona a esta sabiduría. No deberia seguir identificándose con su cuerpo, ni pensar en poseer cualquier bien material.” Bueno, hasta aquíí se han expuesto instrucciones generales: debéis ser independientes, debéis evitar adicciones, no debéis identificaros incorrectamente. Luego viene lo especifico, la instrucción mas recóndita: El discípulo debe amar a su maestro espiritual con una profunda dedicación, debe ser y estar estable y fuerte en sus esfuerzos espirituales. Un verdadero discípulo debe interesarse profundamente por temas espirituales y no debería hallar deficiencias en las buenas cualidades. No debería seguir interesándose por cosas materiales y debería tener un solo deseo – Krishna, el Dios Supremo”.

 

Acabo de compartir con vosotros unas creencias mías relativas al tema de la devota dedicación. Debéis seguir buscando, debéis llegar a comprender lo que sois para llegar a la atma, dedicando el alma al servicio del Supremo. No debéis olvidar que si no fueseis del dominio espiritual, no hubieseis buscado al Dios. Algunos comentarios o preguntas?

 Pregunta: Mi pregunta se refiere al camino a seguir. Usted ha dicho que la dedicación es algo fácil a adquirir, pero para nosotros, los humanos ir siguiendo por este camino resulta de lo más difícil.

Swami Tirtha: Por que?

Comentario: Cuando uno no tenga en si la chispa divina, tal vez le resulte difícil ir siguiendo por este camino.

Swami Tirtha: Cada uno lleva en si la chispa divina. Todos pertenecemos a la misma categoría. Tú y yo somos iguales, siendo almas espirituales. Tenemos las mismas cualidades. Cada uno posee energía espiritual. En fin de cuentas, podemos llegar a alcanzarlo. No debéis olvidar que todos somos seres espirituales y podemos ir buscando lo divino y habiendo purificado nuestros corazones cantando los nombres santos, podremos llegar a adquirir nuestra perfección. …

.

[1] En el texto “Este extático arrebato – el amor divino”

[2] Shrimad Bhagavatam 11.10.6

 



Mahaprabhu's school

Если вы исследуете себя вопросом «Кто я?», если вы достаточно намерены найти удовлетворительный ответ, наконец вы встретите самих себя, поймете кто вы. И тогда сможете себя посвятить. И так, если вы очень просто сделаете исследование «Я ли это тело? В каком-то смысле это очень сильно меня ограничивает, и это дает мне возможность выразить себя. Все же я чувствую себя более ценным, чем эти семьдесять килограмов материальных элементов. Неужели я идентичен с моей машиной?” Не знаю как здесь, но иногда, когда произойдет автокатастрофа, вы чувствуете что: „О, кто-то меня ударил!” Ударили не вас, ударили вашу машину. Вы проецируете свое эго на эту тачку на четырех колесах. И можете продолжить полным списком: вы не ваш дом, не ваши пожитки – ничего материальное, ничего внешнее. Вы даже не свой ум, не своя интеллигентность; что-то вне этого. Вы тот, кто спрашивает: „Кто я?”. Это вы. Когда сможете схватить самого себя, тогда сможете и отдать себя. Без того, чтоб сначала понять кто вы – через изучение, через овладевание, через следование духовной практики – вы не можете посвятить себя. Поэтому, если у вас будет миг спокойствия, просто призадумайтесь глубоко „Кто я?”. Стремитесь найти себя, постарайтесь определить кто вы, попробуйте встать лицом к лицу с самим собой. А потом то, что вы нашли, попытайтесь его поднести к лотосовым стопам Верховного Бога.

Посвящение себя как духовная практика не сложно. Вы мне верите? Не трудно. Почему? Потому что если бы вы не были духовными, вы бы не искали духовного. Но так как вы духовны, вы ищете духовность. Поскольку наша душа, атма, божественная энергия, поэтому эта энергия ищет своего источника и вы жаждуете вернуться к нему.

Посвятить себя означает также и поступать как сат-шишя, как я уже говорил[1]. И для этого нам нужно изучить менталитет ученика. Написано: аманй аматсаро дакшо нирмамо дридхасаухридах асатварортхаджигясур анасуюр амогха-вак[2]„Ученику следует отказаться от всякого интереса к мирским телесным концепциям – а если ищете свою духовную идентичность, это легко – „как например привязанность к этим шести врагам, как похоть, гнев, жадность, иллюзия, безумие и зависть. Такой человек должен интересоваться единственно тем, чтобы понять науку о Боге и рассматривать все в связи с ней. Ему не следует больше отождествлять себя с телом, а также думать, что обладает чем бы то ни было.” Хорошо, пока это общие инструкции: будьте независимыми, не будьте привязанными, не отождествляйте себя ошибочно. Но потом следует более специфическое, более сокровенное напутствие: „Он должен любить своего духовного учителя с глубоким посвящением, быть твердым и сильным в своих духовных стремлениях. Настоящий ученик глубоко интересуется духовными темами и не должен придираться к хорошим качествам. Он не должен поддерживать интерес к материальным вещам и должен иметь только одно желание – Кришна, Верховная Личность Бога”.

Вот некоторые мысли, которыми я хотел поделиться с вами по этой теме, посвящение себя. Ищите себя, ловите себя и приведите атман, свою душу на службу к Верховному. И не забывайте: если бы вы не были духовными, вы бы не искали Бога. Может быть у вас вопросы или комментарии?

Вопрос: Мой вопрос о пути. Вы сказали, что посвященность это легкий путь, но для нас, людей, он самый трудный.

Свами Тиртха: Почему?

Комментарий: Если у человека нет сильной божественной искры, может быть этот путь будет трудным.

Свами Тиртха: У каждого есть божественная искра. Мы все принадлежим к одной категории. Вы и я, как души от духа, мы одинаковы. У нас одни и те же качества. У всех есть эта духовная энергия. Мы есть духовная энергия. Так что в конце концов все можем постичь это. Не забывайте, что мы духовные и именно поэтому можем искать божественного; и очищая свои сердца, воспеванием святых имен, можем найти свое совершенство.

[1] В тексте „Тот экстатический восторг – божественная любовь”

[2] „Шримад Бхагаватам” 11.10.6

 



Mahaprabhu's school

Ако изследвате себе си с въпроса: „Кой съм аз?”, ако сте достатъчно решителни да намерите удовлетворителен отговор, накрая ще срещнете самите себе си, ще разберете кои сте. И тогава ще можете да се посветите. И така, ако съвсем простичко проучите: „Нима аз съм това тяло? В един смисъл то силно ме ограничава, а от друга страна ми дава възможност да се изразявам. При все това чувствам, че струвам малко повече от тези седемдесет кила материални елементи. Нима съм идентичен с колата си?” Не знам как е тук, но понякога, когато направите катастрофа, имате чувството: „О, някой ме удари!” Не са ударили вас, ударили са колата ви. Вие проектирате егото си в това возило на четири колела. И можете да продължите с пълния списък: не сте вашата къща, не сте вашите притежания – нищо материално, нищо външно. Не сте дори своя ум, не сте дори своята интелигентност; нещо отвъд. Вие сте този, който пита: „Кой съм аз?” Това сте вие. Когато можете да уловите себе си, тогава можете и да се отдадете. Без най-напред да сте доловили кои сте – чрез изучаване, чрез овладяване, чрез следване на духовна практика – няма как да посветите себе си. Затова, ако имате някой спокоен миг, просто помислете много дълбоко „Кой съм аз?” Стремете се да намерите себе си, постарайте се да определите кои сте, опитайте се да застанете лице в лице със себе си. А след това каквото сте открили, опитайте да го поднесете в лотосовите нозе на Върховния Бог.

Себепосветеността като духовна практика не е нещо трудно. Вярвате ли ми? Не е трудно. Защо? Защото ако не бяхте духовни, нямаше да търсите духовното. Но тъй като сте духовни, затова и търсите истинската духовност. Тъй като нашата душа, атма, е божествена енергия, затова тази енергия търси своя източник и жадува да се завърне при него.

Да посветим себе си означава също така и да постъпваме като сат-шишя, както описах преди[1]. А с тази цел трябва да разгледаме манталитета на ученика. Написано е: аманй аматсаро дакшо нирмамо дридхасаухридах асатварортхаджигясур анасуюр амогха-вак[2]„Един ученик трябва да изостави всякакъв интерес към светски телесни концепции, – а ако търсите духовната си идентичност, това е лесно – „като например привързаността към шестте врага: похот, гняв, алчност, илюзия, лудост и завист. Такъв човек трябва да се интересува единствено от това да разбере науката за Бога и да гледа на всичко във връзка с нея. Той не бива повече да се отъждествява с тялото, нито да мисли, че притежава каквото и да било.” Добре, дотук това са общи инструкции: бъдете независими, не се привързвайте, недейте да се отъждествявате погрешно. Но след това идва по-специфичното, по-съкровеното напътствие: „Той трябва да обича духовния си учител с дълбока посветеност, да бъде стабилен и силен в духовните си усилия. Един истински ученик дълбоко се интересува от духовните теми и не би следвало да намира недостатък сред добрите качества. Не трябва да поддържа интерес към материални неща и следва да има само едно желание Кришна, Върховния Бог”.

Това бяха някои мисли, които исках да споделя с вас по тази тема, себепосветеността. Търсете себе си, уловете себе си и доведете атман, душата си в служба на Върховния. И не забравяйте: ако не бяхте от духа, нямаше да търсите Бога. Може би имате въпроси или коментари?

Въпрос: Моят въпрос е за пътя. Казахте, че посветеността е лесен път, но за нас, хората, той е най-трудният.

Свами Тиртха: Защо?

Коментар: Ако човек няма силна божествена искра, може би този път ще бъде труден.

Свами Тиртха: Всеки има божествена искра. Ние всички принадлежим към една и съща категория. Вие и аз, като души от духа, сме еднакви. Имаме едни и същи качества. Всеки притежава тази духовна енергия. Ние сме духовна енергия. Така че в крайна сметка всички можем да постигнем това. Не забравяйте, че ние сме духовни и именно затова можем да търсим божественото; и пречиствайки сърцата си, като възпяваме светите имена, можем да намерим своето съвършенство.

[1] В текста „Онзи екстазен възторг – божествената любов”

[2] „Шримад Бхагаватам” 11.10.6

 



May

26

Mahaprabhu's school

If you examine yourself with the question ‘Who am I?’, if you are intent enough to find a satisfying answer, finally you will meet yourself, you will understand who you are. And then you can dedicate yourself. So, if you very simply make an investigation ‘Am I this body? In one sense it limits me very much, and it gives me a chance to express myself. Still I feel a little bit more precious than these seventy kg of material elements. And am I identical with my car?’ I don’t know how it is here, but sometimes when you have a crash, you feel that: ‘Oh, somebody hit me!’ They didn’t hit you, they hit your car. You project your ego into this four wheeled vehicle. And you can make a full list: you are not your house, you are not your assets – nothing material, nothing external. Not even your brain, not even your intelligence; something beyond. You are the one who asks ‘Who am I?’ This is you. When you can capture yourself, then you can give yourself. Withut first capturing yourself – by investigation, by control, by following a spiritual practice – you cannot dedicate yourself. So, if you have a peaceful moment, just think very deeply ‘Who am I?’ Try to find yourself, try to identify yourself, try to face yourself. And then whatever you had found, try to bring this to the lotus feet of the Supreme Lord.

Dedication of the self as a spiritual practice is not difficult. Do you believe me? It’s not difficult. Why? Because if you were not spiritual, you wouldn’t search for the spiritual. But because you are spiritual, you are searching for the spiritual. Because our soul, the atma, is a divine energy, therefore this energy searches for the source, wants to return to that source.

Dedication of the self also means that we act as sat-shishya as I described before[1]. And for this we have to examine the mentality of the disciple. It is written: amany amatsaro daksho nirmamo dridha-sauhridah asatvaro ‘rtha-jigyasur anasuyur amogha-vak[2]“A disciple should give up all interest in worldly bodily conceptions” – and if you search for spiritual identity, it is easy – “Just like attachment to the six enemies like lust, anger, greed, illusion, madness and envy. Such a person should be interested only in understanding the science of God and connected to this he should consider everything. He should not identify anymore with the body, or he shouldn’t think that he posseses anything.” All right, so far this is the general instruction: be independent, don’t be attached, don’t be misidentified. But then comes the more specific, the more intimate instruction: ”He should love his spiritual master with deep commitment, be steady and strong in his spiritual endeavors. A real disciple is deeply interested in spiritual topics and he should not find fault among good qualities. He shouldn’t maintain interest for material things and should have only one desire – Krishna, the Supreme personality of Godhead”.

These are some thoughts that I wanted to share with you about this topic, dedication of the self. Search for yourself, capture yourself and bring your atman to the service of the Supreme. And don’t forget: if you are not spiritual, you wouldn’t search for God. Maybe you have some questions or remarks?

Question: My question is about the path. You said that dedication is an easy way, but for us humans, it’s the most difficult.

Swami Tirtha: Why?

Comment: If one does not have a strong divine spark maybe this path will be difficult.

Swami Tirtha: Everybody has a divine spark. We all belong to the same category. You and me as spirit souls, we are the same. Same qualities we have. Everybody’s got this spiritual energy. We are spiritual energy. So, ultimately we can all achieve that. Don’t forget that we are spiritual therefore we can search for the divine and by cleansing our hearts by chanting the holy names we can achieve our perfection.

[1] In the text “This ecstatic rapture – divine love”

[2] Shrimad Bhagavatam 11.10.6



sadhumaharaja and gurudeva

 

(продължава от предишния понеделник)

 

Въпрос на Крипадхам: Възможно ли е да си посветен на няколко учители и да спечелиш бонбона?

Свами Тиртха: Да, възможно е. Но е възможно също така да си посветен и на един. Защото гуру в крайна сметка е един. Гуру е божествена функция. Гуру не е само личността, той е нещо отвъд. И ако се посветиш на личността, ще останеш с личността. Което не е лош вариант. Ала ако се посветим на божествения аспект на духовния учител, на гуру-принципа, тогава никога няма да изгубим връзката.

Така че възможно е да бъдеш посветен на различни личности, представящи все същите духовни истини. Както е казано: „Кроткото агънце суче от две майки.” Въпросът е да си кротък.

Знам, че не си удовлетворен от този отговор, но… налага се да кажа истината.

И защо е възможно да имаш повече от един гуру? Защото учителите биват на различни нива, от различни видове, с различни функции. Един те отвежда до пътя, друг те посвещава, третият ти дава напътствия, четвъртият ти дава раса, петият ти дава санняс – има различни гуру. Ти самият разполагаш и с вътрешен водач. Така че чайтя-гуру, вартма-прадаршака, шикша-, дикша-, раса--, санняс-гуру – има различни степени гуру. И в шастра се казва, че от един учител не можеш да научиш всичко. Защото като сме в началото, искаме да знаем всичко. И ако отидете при един истински учител с това леко оскърбително настроение: „Дай ми всичко! Дай ми всичко!” той ще ви даде някои загадки, с които да си чупите ума. Просто за да ви държи заети: „Не ме притеснявай!” А по-късно, когато подходите с едно по-смирено отношение: „Мой скъпи учителю, не ме интересува нищо вече, просто ми дай сладкия бонбон,” тогава може би той ще е по-нежен с вас и няма да ви дава външни практики, а вътрешни. Така че трябва да добием качествата, за да получим по-висшите напътствия.

Яшода: Във връзка с въпроса на Крипа…

Свами Тиртха: Да, всичко се върти около крипа.

Яшода: От вашия отговор разбрах, че говорите за учители, които принадлежат към една и съща гуру-сампрадая. Ами ако са в различни школи?

Свами Тиртха: Няма учители в различни школи. Има само една школа. Не се притеснявай, бонбоните се пазят в сладкарския магазин. В съседния магазин можеш да си купиш камъни или каквото ще – но бонбоните са в тази школа.

Яшода: Значи рано или късно ще отидем в правилния магазин?

Свами Тиртха: Да се надяваме, че още ще са ни останали зъби.

Крипадхам: В тази връзка бих искал да попитам: можем да имаме няколко учители, даващи ни различни практики и помагащи ни по пътя – това го разбирам. Но възможно ли е в сърцето си да имаш повече от един господар?

Свами Тиртха: Веднъж на лекция някой зададе подобен въпрос. Каза: „Кришна много ми харесва, но какво ако имам и друго увлечение? Ако в сърцето ми има още някой – друг път, друг Бог, друг гуру?” Тъй като този млад човек беше щастлив съпруг по онова време, го попитах: „Как би се почувствал ако съпругата ти има още някой в сърцето си?” Той нямаше повече въпроси. Разбра, че в крайна сметка трябва да сме ексклузивни. Ексклузивни не в смисъл да сме много модерни и елегантни, но в смисъл, че за нас няма други неща, само едно. Обаче това не е против другите неща – трябва правилно да разберем. Защото трябва да търсим онова, което познаем ли сме познали всичко, да търсим онова, което постигнем ли сме постигнали всичко. Това е Върховният Бог. Ако имате Него в сърцето си, ще имате всичко. Познавате ли Него, ще познавате всичко. Така че това е истинското ексклузивно служене – което обхваща всичко останало. Защото нищо не е независимо от Кришна. Затова имаме ли Него, имаме всичко. И затова нямаме нужда да търсим друг, втори Бог. Шрила Шридхара Махарадж казва, че най-прекрасното нещо, което въобще някога можете да откриете, е божествената любов. Кралицата на цялото съществуване е любовта. Какво повече можем да кажем!

 

(следва продължение)

 

 

 

 

 



sadhumaharaja and gurudeva

(continues from the previous Monday)

 

Question of Kripadham: Is it possible to be dedicated to several gurus and to get the candy?

Swami Tirtha: Yes, it’s possible. But it’s also possible to be dedicated to one. Because guru ultimately is one. Guru is a divine function. Guru is not only the person. It’s something beyond. And if you dedicate yourself to the person, you will stay with the person. Which is not a bad option. But if we dedicate ourselves to the divine aspect of the spiritual master, the guru principle also, then we shall never lose that connection.

So, it is possible to be dedicated to different persons, representing the same spiritual truths, as it is said: “An obedient lamb will suck from two mothers.” The main point is to be obedient.

I know that you are not satisfied with this answer, but… I should tell the truth.

And why is it possible to have more gurus than one? Because gurus also are of different grades and different kinds, different functions. One is leading you to the path, the other is initiating you, the third gives you the instructions, the fourth gives you the rasa, the fifth gives you the sannyas – there are different gurus. And you have your internal guidance also. So chaitya-guru, vartma-pradarshaka, shiksha-, diksha-, rasa-, sannyas-guru – there are different grades of guru. And it is said in the shastra that from one master you cannot learn everything. Because you know, when we are in the beginning stage we want to know everything. And if you come to a real master with this little offensive mood ‘Give me everything! Give me everything!’ – he will give you some puzzles, to break your brain. To be engaged: ‘Don’t disturb me!’ And when later on you come with a more humble attitude: “Ah my dear master, I’m not interested in anything anymore, just give me the sugar candy,” then maybe he will be more tender to you and will not give you external practices, but internal. So, we have to be qualified to receive the higher instructions.

Yashoda: In connection with Kripa’s question…

Swami Tirtha: Well, everything is revolving around kripa.

Yashoda: From your answer I understood that you are speaking about teachers who belong to the same guru-parampara. But what if the teachers are of different lines?

Swami Tirtha: There are no teachers of different lines. There is only one line. Don’t worry: sugar candies are reserved in the sweet shop. In the next shop you can buy stones or whatever – the candies are reserved in this line.

Yashoda: So, sooner or later we will go to the proper shop?

Swami Tirtha: Hopefully with some teeth left.

Kripadham: In this connection I’d like to ask: we may have several teachers giving us different practices and helping us on the way – this I understand. But is it possible in the heart to have more than one master?

Swami Tirtha: Once at a lecture somebody asked a similar question. He said: “Krishna is very nice, but what if I have another inclination also? If somebody else is also there in my heart – like different path, different God, different guru?” And as this young man was a very happy husband at that time, I asked: “What is your feeling if your wife has somebody else also in her heart?” He had no more questions. He understood that ultimately we have to be exclusive. Exclusive not in the sense that ‘ah, we are very posh and very elegant’, but exclusive that no other things are involved in, only one. But this is not against other things – we should understand it properly. Because we should search for that by knowing what we shall know everything, we should search for that by obtaining what we shall obtain everything. This is God Supreme. If you have Him in your heart, you will have everything. If you know Him, you will know everything. Therefore this is the real exclusive service – that includes everything else. Because nothing is independent of Krishna. Therefore if we have Him, we have everything. And therefore we don’t need to search for a second God or other one. Shrila Shridhara Maharaj says that the most beautiful thing that you can find ever is divine love. The king of all existence is love. What else can we say!

 

(to be continued)