Category RSS

Calendar

January 2017
M T W T F S S
« Dec   Feb »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  



Archive for January, 2017

srila-rupa-goswami

Chapter 19 from Madhya-lila in Chaitanya Charitamrita is about how Shri Chaitanya Mahaprabhu instructed Shrila Rupa Goswami. This whole scene, this whole event is very instructive, because it started with the renunciation of Shrila Rupa Goswami from all worldly positions and possessions – both. He was like a financial minister of the administration, but after meeting Shri Chaitanya Mahaprabhu, he decided: ‘All right, so far I was engaged in very insignificant activities, I’m only a minister, but now I have a bright prospect – I can become a beggar.’ So, this is the real value of life – from a minister to become a beggar. But without first becoming a minister, without acquiring certain things, how can you renounce them? So first collect, then scatter. In spiritual sense also: first we have to learn, we have to invite and collect all the treasures of spiritual life in our hearts; then you can scatter. But scatter good seeds in a good field. If we have a message, we should find the proper audience. But actually the message will select the audience naturally. Real mystic messages have this protective system – like the message is written, the message is given, but nobody will understand. Sometimes to hide something you have to put it in a very obvious place, because nobody will think that you keep the most precious treasure of your life in an open place. So this natural selective and protective function is there in all mystic traditions. And without first collecting, you cannot later on scatter – therefore first collect, and then share.

Like Rupa Goswami – first he was collecting, he was a financial minister. But when he met Shri Chaitanya Mahaprabhu, he decided for a new perspective – to give up previous engagements and to focus totally on divine service. And whatever riches he had collected during this lifetime, he divided between the bramins, the family and himself. One quarter he preserved for “himself”, so to say, but that quarter he later used to help the escaping of Sanatana from the prison. So even what was preserved for himself was service to the vaishnavas.

This should be the principle – that whatever you have, you should be ready to share it. And we had seen some very good examples for this in India. For example there was an old couple living in a very small room close to the temple. They hardly had anything – maybe some chapati, dahl and rice per day. But they were ready to share their two chapatis – one was for the dogs of Vrindavana. So there are very nice examples.

So, then Rupa Goswami started to be engaged more and more in the thought of Mahaprabhu and how to join Him. And Mahaprabhu saw that Rupa Goswami was so much surrendered to Him that through him Mahaprabhu could perform different duties. In Vrindavana there is a museum with the collection of some writings of the Goswamis and there is one palm leaf with the handwriting of Rupa Goswami. In Chaitanya Charitamrita it is written that he had writing like pearls – so beautiful. So I was very inspired to see that. And when we got there, it was true – like pearls, small little beautiful letters.

 



srila-rupa-goswami

A Csaitanja-csaritámrta 19. fejezete, a Madhja-lilá arról szól, hogy Csaitanja Maháprabhu hogyan tanította Sríla Rúpa gószvámít. Ez az egész jelenet, az egész esemény nagyon tanító jellegű, hiszen úgy kezdődik, hogy Sríla Rúpa gószvámí lemond valamennyi világi rangjáról és tulajdonáról – mindkettőről. A kormány pénzügyminisztere volt, ám Srí Csaitanja Maháprabhuval való találkozása után így határozott: „Ezidáig nagyon is jelentéktelen tevékenységekkel foglalkoztam, csak miniszter vagyok, ám most fényes jövő áll előttem – koldus lehetek.” Ez tehát az élet igazi értéke – miniszterből koldussá válni. Ám először miniszterré válva, anélkül, hogy megszereznél bizonyos dolgokat, hogyan tudnál lemondani róluk? Először tehát halmozzatok fel, utána pedig osszátok szét! Spirituális értelemben úgyszintén: először tanulnunk kell, majd meg kell invitálni és össze kell gyűjteni a lelki élet valamennyi kincsét a szívünkben; ez után tudjátok szétosztani. Ám termékeny földbe szórjátok a jó magokat! Ha van egy üzenetünk, meg kell találnunk hozzá a megfelelő közönséget – ugyanakkor maga az üzenet természetes módon fogja kiválasztani a közönségét. Az igazi misztikus üzeneteknek az a védelmi rendszerük, hogy hiába írták le, hiába adták oda, senki sem érti meg.Néha ahhoz, hogy elrejtsünk valamit, a legnyilvánvalóbb helyre kell azt tennünk, mivel senki sem gondolná, hogy a legbecsesebb kincseteket nem tartjátok elzárva. Ez a természetes kiválasztási és védelmi funkció az összes misztikus hagyományban fellelhető. Anélkül, hogy először gyűjtenétek, később nem tudtok majd szétosztani – éppen ezért először halmozzatok fel és utána szórjátok szerteszéjjel!

Akárcsak Rúpa gószvámí – először csak gyűjtögetett pénzügyminiszterként. Ám amikor Csaitanja Maháprabhuval találkozott, egy új távlat mellett határozta el magát: felhagy a korábbi elfoglaltságaival, és teljesen az isteni szolgálatra koncentrál. Bárminemű gazdagságra vagy vagyonra tett is szert életében, azt mindet elosztotta a bráhmanák, a család és önmaga között. Egynegyedét megőrizte úgyszólván ’magának’, de ezt a részt később arra használta fel, hogy segítsen Szanátannak megmenekülni a börtönből. Vagyis még az önmagának félretett résszel is a vaisnavákat szolgálta.

Ez kell, hogy alapelvül szolgáljon – bármit is teszel, mindig állj készen arra, hogy megoszd. Erre nagyon sok szép példát láttunk Indiában. Például volt egy öreg házaspár, akik a templom mellett egy nagyon aprócska szobában laktak. Alig volt valamijük – talán némi csapáti, dál és rizs jutott napi betevőül. Ám készek voltak megosztani a csapátijukat – az egyiket Vrindávan kutyáinak adták. Ezek tehát nagyon szép példák.

Ezután Rúpa gószvámí egyre jobban elköteleződött Maháprabhu iránt gondolataiban, és hogy hogyan csatlakozzon Hozzá. Maháprahbu látta, hogy Rúpa gószvámí annyira meghódolt előtte, hogy rajta keresztül Ő még több különböző feladatot tudott elvégezni. Vrindávanban található egy múzeum a gószvámík írásainak gyűjteményével, és van ott egy pálmalevél is Rúpa gószvámí kézírásával. A Csaitanja-csaritámrtában az áll, hogy gyöngybetűkkel írt – gyönyörűségesen. Engem nagyon inspirált, hogy lássam ezt. Amikor odaértünk, láttuk, hogy mindez valóságos – gyönyörű, aprócska gyöngybetűk.

 



srila-rupa-goswami

В глава 19 от Мадхя Лила на „Чайтаня Чаритамрита” се разказва как Шри Чайтаня Махапрабху дава напътствия на Шрила Рупа Госвами. Цялата тази сцена, цялата тази случка е много поучителна, защото започва с отричането на Шрила Рупа Госвами от всички земни притежания и позиции – и от двете. Той бил финансов министър в управлението, но след като срещнал Шри Чайтаня Махапрабху, решил: „Досега се занимавах с незначителни дейности, бях просто министър, ала сега имам светла перспектива – мога да стана просяк.” Това е истински ценното в живота – от министър да станеш просяк. Обаче без първо да станеш министър, без да си придобил определени неща, как би могъл да се отречеш от тях? Така че първо събирайте, сетне раздавайте. Същото важи и в духовен смисъл: най-напред трябва да се учим, да призоваваме и събираме всички съкровища на духовния живот в сърцата си; пък след това можем да ги разпръскваме. Но пръскайте добрите семена в добра почва. Ако имаме послание, трябва да намерим правилните слушатели. Ала всъщност, самото послание по естествен начин намира слушателите си. Истинските мистични послания имат защитна система – например, съобщението е записано, дадено е, но никой не може да го разбере. Понякога, за да скриеш нещо, трябва да го сложиш на съвсем очевидно място, защото никой не би си и помислил, че държиш най-скъпоценното съкровище на живота си пред очите на всички. Такава естествена избирателна и защитна функция съществува във всички мистични традиции. А без първо да сте насъбрали, няма как по-късно да разпръсквате – затова най-напред събирайте, а сетне споделяйте.

Както Рупа Госвами – той най-напред събирал, бил финансов министър. Но когато срещнал Шри Чайтаня Махапрабху, решил да поеме по нов път – да се откаже от дотогавашните си занимания и да се съсредоточи изцяло в божествено служене. А каквито богатства бил насъбрал през живота си, разпределил ги между брахманите, семейството си и себе си. Една четвърт запазил за „себе си”, така да се каже, ала по-късно я използвал, за да помогне на Санатана да избяга от затвора. Така че дори онова, което бил запазил за себе си, било в служене на ваишнавите.

Това трябва да бъде принципът – каквото и да имате, трябва да сте готови да го споделите. И сме виждали много добри примери за това в Индия. Например, имаше една възрастна двойка, живееща в малка стая близо до храма. Бяха съвсем бедни, имаха само по малко чапати, дал и ориз на ден. Но бяха готови да споделят едно от двете си чапати с вриндаванските кучета. Така че има много добри примери.

И така, тогава Рупа Госвами започнал все повече и повече да мисли за Махапрабху и как да се присъедини към Него. А Махапрабху видял, че Рупа Госвами Му е толкова отдаден, че чрез него Махапрабху може да извърши различни задачи. Във Вриндавана има музей с колекция на някои от творбите на Госвамите и има едно палмово листо с ръкописа на Рупа Госвами. В „Чайтаня Чаритамрита” пише, че почеркът му бил като наниз бисери – толкова красив. Много исках да го видя. И когато отидохме там, беше истина – досущ като перли, мънички изящни буквички.

 

 

 



eye to eye

(continues from the previous Friday)

The next point is “Don’t submit to sadness or depression”. Don’t give yourself to that. You should avoid this, it is not favorable for your practices. So, the previous one was: ”Don’t overestimate yourself”, now “Don’t underestimate yourself”. This is the same egotism with another extreme. ‘I’m your best servant!’ or ‘I am the most fallen servant!’ – the same egotism is there: ‘At least in some respect I am the best!’ And it really happened. Once Srila Prabhupad came to one center and he saw a devotee and he didn’t know his name or engagement, so he asked: “Who are you, my dear?” and he said: “Oh, Prabhupad, I am your most insignificant servant”. But Prabhupad looked at him and said: “Sorry, you are not the most in any respect”. So, if you over- or underestimate yourself, this is not proper. Don’t submit to sadness, don’t think you are unable to reach the goal.

Then the next point is “Don’t worship or neglect the demigods”. So, that means respect the faith and the tradition of others. And something very important is added here: “Don’t criticize others”. This applies especially very much in India. Don’t criticize what you don’t understand. If you go to India, this is point number one that you have to memorize: “Don’t criticize that you don’t understand”. Then you will not commit any aparadha. Why should we avoid criticism of others? Because our mind has an all acquiring nature – in such a way that you chew the mistakes of others, and in this way the mistakes will penetrate your system. And even if we don’t pay too much attention to criticism, the mistakes of others will not help us. So, don’t criticize. At the same time a very practical definition of Krishna consciousness is that you isolate yourself from stupidity. So, to isolate yourself from some nonsense is not a criticism. Clear, you follow?

The next point says: “Don’t listen to the criticism of Vishnu or the vaishnavas”. So, don’t listen to the bad words about Vishnu or the vaishnavas. You can avoid that by different processes, I won’t mention the violent ones. But there is a non-violent way also: Leave! Leave! ‘Sorry, I am engaged. I have some more rounds to chant. Sorry! I have no time for this.’ Should I tell you the soft violent way? Always have a ladhu in your pocket and as soon as somebody starts to criticize, you fill up their mouth with prasadam and they should stop speaking. The more violent ways I don’t mention here.

The last but one point says: “Don’t listen or read worldly stories”. All this is considered gramya-katha. That means village katha, stupid affairs. All the time the same thing is happening – same problems, same false solutions that people come with and it’s always the same. Nothing is new under the sun. People are limited by their emotions, by their knowledge, by their practices. Some cry because they don’t have a husband, but after some time others cry because they have a husband. Some cry: ‘I have no job!’, others cry: ‘I have a job!’ No end of gramya-katha. But don’t be engaged in this. Instead of gramya-katha we should have Krishna-katha. Instead of worldly affairs we should focus on the divine affairs. And what is the most popular topic on the worldly platform? These are the love affairs. Most people, I mean practically everybody thinks that the best story is “Romeo and Juliet”. No, the best story is “Radha and Shyam”! Their love story is eternal. What happened to Romeo and Juliet? Both died! But what happen to Radha and Shyam? It’s never ending. So, we should substitute the insignificant with something higher. Worldly affairs are reflections of something higher, a fake reflection. All things must pass, don’t forget. So, don’t be engaged in the impermanent and focus more and more on the spiritual, on the divine.

And finally the tenth unfavorable practice that should be avoided says: “Don’t give any trouble to any living beings neither by words, thoughts, or action”. So, if we want to cultivate our spiritual practice in a favorable way, we should try to avoid all these mistakes.

Question of Manjari: You said that the tenth recommendation is not to give troubles to any living being with words, thoughts and action. But in the material sphere it happens unwillingly. Is there any way to make it in a most soft way, at least not to do it more than we really have to?

Swami Tirtha: By sharing this life on this planet Earth we are forced to associate with others, we are put together here – with all the positive and the negative aspects. But the more we are purified the less harm we shall give. There is one very high expectation in the “Gita” where Krishna says that “A completely purified soul loves everyone and everybody loves him”[1]. I had seen the first part, but the second part I haven’t seen yet. I had seen such persons who have this very positive, very loving approach to everything around them, but even they have some opponents and critics. So, it’s very difficult to come to that platform. But the more we are purified, the less harm we shall give. So, we should be engaged in positive service and then automatically the mistakes or the shortcomings will diminish.

And you know, sometimes the system is very subtle. There was one story – unfortunately I don’t remember exactly how it was – but somebody while in his contemplation thought of Krishna in a very jolly way. When Krishna was playing, He was showing such a nice feature that he started to laugh. And while he was laughing, outside on the street there was a crippled devotee. And he thought that: ‘Hey, somebody is laughing at me, at my problem!’ So, immediately the meditation of the other was broken, because somebody was offended by his expression. And all of a sudden he started to search: ‘Oh, I had made some mistake. What is the mistake?’ And he couldn’t find the explanation for the mistake, because there were no mistakes around. Finally he turned to this crippled person and then he understood that it was like a misunderstanding. He thought that he is being laughed at due to his condition, although it was not the situation.

So, in order to be sensitive for such subtle feelings we have to be very purified. What else can we do? Let’s chant our rounds and do our services, because this will purify us so much so that we commit fewer mistakes around. But Srila Bhaktisiddhanta Sarasvati Thakura said that: “Oh, I know I had committed so many mistakes towards you. I had offended you so many times. But there was only one reason for doing that – to help you become more conscious about our Lord.” So if our superiors give us some, so to say, troubles, this is for a good reason.

 

[1] Bhagavad Gita 5.7

 



eye to eye

(продължава от предишния петък)

Следващата точка е „Не се поддавайте на тъга или отчаяние”. Не им се оставяйте. Трябва да ги избягвате, те не са благоприятни за вашите практики. И така, предишното беше: ”Недейте да се надценявате”, а сега “Не се подценявайте”. Това е същият егоизъм в другата крайност. ‘”Аз съм най-добрият ти слуга” или „Аз съм най-пропадналият слуга” – това е същият егоизъм: „Поне в нещо съм най-добър!” И това наистина се е случило. Веднъж Шрила Прабхупада дошъл в един център и видял някакъв предан, на когото не знаел нито името, нито с какво се занимава, затова го попитал: “Кой си ти, скъпи мой?” а той отвърнал: “О, Прабхупад, аз съм твоят най-незначителен слуга”. Но Прабхупад го погледнал и казал: “Съжалявам, не си най в никакво отношение”. Така че независимо дали се надценявате или подценявате, това не е правилно. Не се поддавайте на тъга, не си мислете, че сте неспособни да достигнете целта.

После следващата точка е “Недейте да обожавате, нито да подценявате полубоговете”. Това означава да уважавате вярата и традицията на другите. И нещо много важно е добавено тук: “Недейте да критикувате другите”. Това особено много важи за Индия. Не критикувайте онова, което не разбирате. Ако отидете в Индия, това е точка първа, която трябва да запомните: “Недейте да критикувате онова, което не разбирате”. Тогава няма да извършвате апарадха. Защо следва да избягваме критиките към другите? Защото умът ни има природата да прихваща всичко – по такъв начин, когато вие дъвчете грешките на останалите, те проникват в собствената ви система. Пък дори и да не обръщаме чак кой знае какво внимание на критицизма, грешките на другите няма да ни помогнат. Затова недейте да критикувате. В същото време, една съвсем практическа дефиниция за Кришна съзнание е да изолирате себе си от глупостта. Да се отдръпнете от някаква глупост не е критицизъм. Разбирате ли?

Следващата точка гласи: “Не слушайте критики към Вишну или ваишнавите”. Значи да не слушате злословия срещу Вишну и ваишнавите. Можете да избегнете това по различни начини, няма да споменавам насилствените. Но има и ненасилствени начини: просто си тръгнете! Кажете: „Съжалявам, зает съм. Имам още няколко кръга да мантрувам. Извинявам се! Нямам време за това.” Да ви кажа ли какъв е мекият насилствен начин? Винаги носете ладу в джоба си и веднага щом някой започне да критикува, напълнете устата му с прасадам, че да спре да говори. По-насилствените методи няма да ги споменавам тук.

Предпоследната точка е: „Недейте да слушате или да четете светски истории.” Всичко това бива считано за грамя-катха. Това означава „селски приказки”, глупави сплетни. През цялото време все едно и също – същите проблеми, същите лъжовни решения, до които достигат хората – винаги едно и също. Нищо ново под слънцето. Хората са ограничени от своите емоции, от своето знание, от практиките си. Някои плачат, че нямат съпруг; други плачат, че имат съпруг. Някои се оплакват: „Нямам работа!” други се оплакват: „Имам работа!” Няма край грамя-катха. Но не се занимавайте с това. Вместо грамя-катха трябва да имаме кришна-катха. Вместо към земните афери нека насочим погледа си към божествените дела. И каква е най-популярната тема на земно ниво? Любовните истории. Повечето хора, на практика всички смятат, че най-добрата история е „Ромео и Жулиета”. Не, най-добрата история е „Радха и Шям”! Тяхната любовна история е вечна. Какво се случило с Ромео и Жулиета? И двамата умрели! Но какво се случва с Радха и Шям? Тази история е безкрайна. Така че трябва да заменим незначителното с нещо по-висше. Земните истории са отражения на нещо по-висше, мними отражения. Всички неща неминуемо отминават, не забравяйте. Затова не се занимавайте с непостоянното, съсредоточавайте се все повече и повече върху духовното, върху божественото.

И накрая, десетата неблагоприятна практика, която трябва да се избягва, гласи: “Недейте да създавате проблеми на никое живо същество, било то чрез думи, мисли или действия”. И така, ако искаме да развиваме духовната си практика по благоприятен начин, нека се стремим да избягваме всички тези грешки.

Въпрос на Манджари: Казахте, че десетата препоръка е да не създаваме проблеми на никое живо същество с думи, мисли и дела. Но в материалната сфера това се случва неволно. Има ли някакъв начин да го правим по-внимателно, или поне да не го правим повече, отколкото ни се налага?

Свами Тиртха: Споделяйки живота на тази планета Земя, ние сме принудени да общуваме с останалите, събрани сме заедно тук – с всичките му позитивни и негативни аспекти. Но колкото повече се пречистваме, толкова по-малко вреда ще причиняваме. Това е едно изключително високо очакване в „Гита”, където Кришна казва, че “Напълно пречистената душа обича всички и всички го обичат[1]. Първата част съм я виждал, но втората все още не съм. Виждал съм такива хора, които имат това много позитивно, много любящо отношение към всичко наоколо си, но дори и те имат опоненти и критици. Така че е много трудно да се стигне до това ниво. Но колкото повече се пречистваме, толкова по-малко вреда би следвало да нанасяме. Така че трябва да се заемем с позитивно служене и тогава автоматично грешките или недостатъците ще намалеят.

И знаете, понякога системата е много фина. Има една история – уви, не си спомням точно как беше – но някой, по време на съзерцанието си, си помислил за Кришна по много весел начин. Докато Кришна си играел, Той проявил такава чудесна характеристика, че този човек се разсмял. И тъкмо докато се смеел, навън по улицата минал един сакат предан. Той си помислил: „Някой се присмива на мен и на моя недъг.” Незабавно медитацията на другия се прекършила, защото някой бил оскърбен от неговия изблик на смях. Той веднага започнал да търси: „О, допуснал съм някаква грешка. Къде е грешката?” И не можел да открие обяснение за грешката, тъй като не виждал в какво е сгрешил. Накрая се обърнал към този сакат човек и тогава разбрал, че се е случило недоразумение. Сакатият си бил помислил, че му се присмиват заради състоянието му, макар ситуацията да не била такава.

И така, за да бъдем сензитивни към такива фини чувства, трябва да сме много пречистени. Какво друго можем да сторим? Нека да мантруваме кръговете си и да извършваме служенето си, защото това ще ни пречисти до степен да извършваме все по-малко грешки наоколо си. Но Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Тхакура е казал: “О, аз зная, че съм извършил толкова много грешки спрямо вас. Обиждал съм ви толкова много пъти. Но имаше една-единствена причина да правя това – да ви помогна да станете по-осъзнати за нашия Бог”. Така че ако нашите наставници ни създават, така да се каже, някои проблеми, това си има добра причина.

 

[1] „Бхагавад Гита” 5.7

 



eye to eye

(продолжение с предыдущей пятницы)

 

Следующий пункт это „Не подчиняйтесь печали или отчаянию”. Не оставляйте им себя. Надо их избегать, они неблагоприятны для ваших практик. И так, предыдущее было: ”Не надо себя переоценивать”, а теперь “Не надо недооценивать себя”. Это тот же эгоизм в другой крайности. ‘”Я твой самый лучший слуга” или „Я твой самый падший слуга” – это тот же эгоизм: „Хоть в чем-то я самый лучший!” И это действительно происходило. Однажды Шрила Прабхупада пришел в один из центров и увидел какого-то преданого, которому не знал ни имя, ни чем он занимался, поэтому он его спросил: “Кто ты, мой дорогой?” а он ответил: “О, Прабхупад, я твой самый незначительный слуга”. Но Прабхупад посмотрел на него и сказал: “Сожалею, ты не самый в никаком отношении”. Так что независимо переоцениваете ли вы себя или недооцениваете, это не правильно. Не оставляйте себя печали, не думайте, что вы неспособны достичь цели.

Потом следующий пункт это “Не надо поклоняться или пренебрегать полубогов”. Это означает уважать веру и традиции других. И что-то очень важное добавлено здесь: “Не надо критиковать других”. Это особено относится к Индии. Не надо критиковать то, чего не понимаете. Если будете в Индии, это пункт первый, которого надо запомнить: “Не надо критиковать то, чего не понимаете”. Тогда не совершите апарадхи. Почему следует избегать критику к другим? Потому что у нашего ума всепоглащающая природа –таким образом, когда вы жуете ошибки других, они проникают в вашей собственной системе. И даже если и не обращаем слишком много внимания на критицизм, ошибки других нам не помогут. Поэтому, не критикуйте. В то же время, одно очень практическое определение Кришна сознания это изолировать себя от глупости. Изолировать себя от какой-то глупости это не критицизм. Понимаете?

Следующий пункт гласит: “Не слушайте критик к Вишну или ваишнавам”. Это означает не слушать злословия против Вишну и ваишнавов. Можете избегнуть это разными способами, не буду упоменать насильственных. Но есть и ненасильственные способы: просто уйдите! Скажите: „Сожалею, я занят. Мне осталось еще несколько кругов на четках. Извиняюсь! Нет времени на это.” Сказать ли вам какой есть мягкий насильственный сопособ? Всегда носите ладу в кармане и сразу если кто-то начнет критиковать, наполните ему рот прасадом, чтоб он перестал говорить. Более насильственных методов не стану упоменать здесь.

Предпоследний пункт это: „Не надо слушать или читать светские истории.” Все это считается грамя-катха. Это означает „деревенские сказки”, глупые сплетни. Все время одно и тоже – те же проблемы, те же лживые решения, до которых достигают люди – всегда одно и тоже. Ничего нового под солнцем. Люди ограничены своими эмоциями, своим знанием, своими практиками. Одни плачут, че у них нет супруга; другие плачут, что есть супруг. Одни жалуются: „Нет работы!” другие жалуются: „Есть работа!” Нет конца грамя-катхе. Но не занимавайтесь этим. Вместо грамя-катхи надо иметь кришна-катху. Вместо к земным делишкам давайте направим свой взгляд к божественным делам. И какая самая популярная тема на земном уровне? Любовные истории. Большинство людей, практически все, считают, что самая лучшая история это „Ромео и Жулиета”. Нет, самая лучшая история это „Радха и Шьям”! Их любовная история вечная. Что произошло с Ромео и Жулиетой? И оба умрели! Но что произходит с Радхой и Шьямом? Эта история бесконечна. Так что надо заменить незначительное с чем-то более высшим. Земные истории являются отражением нечто более высшего, фальшивыми отражениями. Все должно пройти, не забывайте. Поэтому не занимайтесь непостоянным, сосредоточивайтесь все более и более на духовном, на божественном.

И наконец, десятая неблагоприятная практика, которую надо избегать, гласит: “Не причиняйте неприятности никакому живому существу, независимо словами, мыслями или действиями”. И так, если хотим развивать свою духовную практику благоприятным путем, давайте стремиться избегать все эти ошибки.

Вопрос Манджари: Вы сказали, что десятая рекомендация состоит в том, чтобы не создавать проблем никому из живых существ словами, мыслями и делами. Но в материальной сфере это происходит невольно. Есть ли какой-то способ делать это внимательно, или хотя бы не делать это более, чем нам приходится?

Свами Тиртха: Разделяя жизнь на этой планете Земля, нам приходится общаться с остальными, нас здесь собрали вместе – со всеми положительными и отрицательными сторонами. Но насколкьо больше мы очищаемся, настолько меньше вреда будем причинять. Это исключительно высокое ожидание в „Гите”, где Кришна говорит, что “Тот кто чист душой любит всех и все его любят[1]. Первую часть я видал, но вторую все еще нет. Я видел таких людей, которые имеют это очень положительное, очень любящее отношение ко всему вокруг себя, но даже и они имеют оппонентов и критиков. Так что очень трудно достичь этот уровень. Но чем больше мы очищаемся, тем меньше вреда мы будем причинять. Так что надо заняться положительным служением и тогда автоматически ошибки или недостатки уменьшатся.

И знаете, иногда система очень тонкая. Была такая история – увы, не припомню в точности как было – но кто-то, во время своего созерцания, подумал о Кришне очень веселым путем. Пока Кришна играл, Он проявил такую чудесную характеристику, что этот человек рассмеялся. И как раз пока смеялся, по улице прошел преданный калека. Он подумал: „Кто-то надсмехается надо мной и моей проблемой.” Тотчас медитация другого оборвалась, потому что кто-то был оскорблен его смехом. Он сразу начал искать: „О, я допустил какую-то ошибку. Где ошибка?” И не мог найти объяснение ошибки, так как не видел в чем ошибся. Наконец обернулся к этому калеке и тогда понял, что произошло недоразумение. Калека подумал, что надсмехаются его состоянию, хотя ситуация была не такой.

И так, чтобы быть чувствительными к таким тонким чувствам, надо быть очень очищеными. Что другого можем сделать? Давайте делать свои круги на четках и делать свое служение, потому что это нас очистит до степени совершать все меньше ошибок вокруг себя. Но Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Тхакура сказал: “О, я знаю, что я совершил столько ошибок в отношении вас. Обижал вас так много раз. Но была одна-единственная причина этого делать – чтобы помочь вам стать более осознанными в отношении нашего Бога”. Так что если наши наставники создают нам, так сказать, некоторые проблемы, на это у них есть хорошая причина.

 

[1] „Бхагавад Гита” 5.7



eye to eye

(continuación de la conferencia del pasado viernes)

El punto siguiente es: “No ceder a la tristeza ni a la depresión.” No debéis abandonaros a esas emociones. Debéis evitarlas pues resultan desfavorables a vuestras prácticas. Bueno, el punto anterior dictaba: ”No sobrevalorarse”, y ahora: “No subvalorarse”. El mismo egotismo en otro extremo. ‘”Soy tu mejor servidor” o „Soy tu servidor más desbaratado” – el mismo egotismo. „Por lo menos en algo soy el mejor!” Y todo ello había ya ocurrido en realidad. Una vez Srila Prabhupad vino a visitar un centro espiritual y vio a un devoto cuyo nombre y ocupación desconocía y por esta razón pregunto: “Quien eres, querido mío?” y el devoto respondió diciendo: “Oh, Prabhupad, soy tu servidor más despreciable.” Sin embargo Prabhupad le dirigió la mirada diciendo: “Lamento mucho, pero no eres el mas en ningún aspecto.”. De modo que siempre resulta incorrecto sobre o sub valorándose. No debéis abandonaros a la tristeza ni pensar que sois incapaces a alcanzar la meta.

El punto siguiente es: “No adorar ni subvalorar a los demiurgos” Ello significa que debéis respetar la fe y las tradiciones de los otros. Y a esto se agrega algo muy importante:

“No criticar a los otros”. Es algo especialmente aplicable en India. No debéis criticar lo que no lleguéis a comprender. Cuando vayáis a India ese será el primer punto a memorizar: “No debéis criticar lo que no lleguéis a comprender.” Puesto que en tal caso ya cometéis una aparadha. Y por qué debemos evitar a criticar a los otros? Es que nuestra mente por su naturaleza tiende a adquirir todo – mientras estéis masticando los errores de los otros, estos errores van penetrando en vuestro propio sistema. Cuando no pongamos mucha atención en las críticas, los errores de los otros no nos van a ayudar. Pues no hay que criticar. En el mismo tiempo, una definición muy práctica de la Krishna conciencia sería la de aislaros de la estupidez. En efecto, aislaros de cualquier contrasentido no es criticismo. Creo que llegáis a comprenderme, no es cierto?

Sigue el punto que reza: “No escuchar críticas dirigidas a Vishnu o a los vaishnavas”. Entonces, no debéis escuchar maledicencias dirigidas a Vishnu o a los vaishnavas. Podéis llegar a evitarlo usando procedimientos diversos y no voy a mencionar los procesos violentos. Por lo tanto hay un modo no violento de hacerlo: Iros, simplemente debéis iros! Decid: „Lamento mucho, estoy ocupado. Tengo que cumplir unos turnos cantando mantras. Lamento mucho! No tengo tiempo para eso.” Acaso tengo que deciros cual será el modo violento aplicado con clemencia? Siempre debéis guardar ladhu en los bolsillos y cuando alguien se ponga a criticar, habrá que llenarle la boca con prasadam y va a callarse enseguida. No voy a mencionar aquí los métodos más violentos.

El penúltimo punto es: „ No escuchar ni leer historias mundanas.” Dichas historias se consideran como katha, como chismes aldeanas y estupideces. En ellas siempre ocurren las mismas cosas – aparecen los mismos problemas con los mismos falsos desenlaces y soluciones que los fulanos inventan – siempre lo mismo.

Nada de Nuevo debajo del sol. Los humanos se ven limitados por sus emociones, por su saber o por sus prácticas. Unos rompen en llantos por no tener conyugue, otros lloran por tenerlo. Unos se quejan diciendo: „Estoy desempleado!” Otros se quejan diciendo: „Estoy desbordado por el trabajo!” No se acaban las gramya-katha. No hay que preocuparos. En vez de enfocarnos en las gramya-katha más vale enfocarnos en las Krishna-katha. En vez de ocuparnos de cosas mundanas, deberíamos enfocarnos en las obras divinas. Que tema es la más popular en nivel de este mundo nuestro? Las historias de amor. La mayoría de la gente y en práctica casi todos consideran que la mejor historia de amor es la de Romeo y Julieta. No, en realidad, la mejor historia de amor es la “Radha y Shyam”! Es una historia de amor sempiterna. Que es lo que ocurrió con Romeo y Julieta? Ambos murieron. Por lo tanto, que es lo que ocurrió con Rada y Shyan? Es una historia que no acaba, no tiene fin. Debemos pues sustituir lo insignificante por algo superior. Las historias mundanas no son más que reflejo de algo superior, un reflejo aparente. Todas las cosas en este mundo van pasando irremediablemente, no hay que olvidarlo. Por esta razón, en vez de enfocaros en lo que no es permanente ni constante, habrá que enfocaros en lo espiritual y en lo divino.

Y en fin de cuentas viene el punto diez de la lista de prácticas desfavorables, la que debemos evitar y que reza: “No crear molestias ni problemas a ningún ser vivo, sea por palabras, pensamientos o actos”. Si queremos cultivar de un modo favorable nuestra practica spiritual, debemos evitar todos estos los errores.

Pregunta de Manjari: Usted ha dicho que en el punto diez se recomienda no crear molestias ni problemas a ningún ser vivo, sea por palabras, pensamientos o catos. Sin embargo, en la esfera material esto ocurre a veces sin quererlo. Acaso exista algún modo de actuar con más atención o por lo menos no volver a hacer daño más que lo indispensable?

Swami Tirtha: Compartiendo nuestra vida en este planeta Tierra, nos vemos forzados a asociarnos con otros humanos aquí – con todos los supuestos aspectos positivos y negativos.

Por lo tanto, cuanto más purificados, tanto menos daño causaremos. Es una expectación muy elevada que nos sugiere la “Gita” y Krishna dice que “Un alma plenamente purificada va a amar a todos van a amarla”[1]. Confieso haber visto la primera parte y no la segunda. He visto a gente que posee tantos positivos, con una actitud afectiva para todos y todo a su derredor y sin embargo esta gente también tiene sus críticos y oponentes. Es muy difícil alcanzar este nivel. Sin embargo, cuanto más purificados estemos, tanto menos daño causaremos. Debemos pues ocuparnos en cultivar servicio positivo y entonces automáticamente se irán reduciendo nuestros errores o fallos.

.Debéis saber que a veces el sistema es muy fino. Hay una historia – desgraciadamente no la recuerdo con precisión – alguien en su meditación había pensado en Krishna de un modo muy ameno. En sus juegos Krishna había mostrado unas características amenas y el fulano se puso a reír. Mientras estaba riendo, un devoto minusválido cruzo la calle. El devoto pensó: „Aquí alguien se está burlando de mí y de mi invalidez.”La meditación se interrumpió de golpe porque alguien se había visto agraviado por el acceso de risa. Entonces el fulano se puso a buscar la razón: „Оh, habre cometido un error. Que error he cometido?” Y no pudo hallar explicación puesto que no podía ver la causa de su error. Por fin se dirigió al devoto menos valido y entonces se dio cuenta del malentendido. El menos valido había pensado que el fulano se burlaba de su estado de invalidez a pesar de que p la situación fuera diferente.

Para llegar a ser sensibles para las emociones finas, debemos estar bien purificados. Que otra cosa podemos hacer? Debemos cantar y recitar mantras en nuestros turnos, debemos realizar nuestro servicio puesto que estas prácticas nos irán purificando hasta el grado necesario para cometer menos errores en nuestro derredor.

Srila Bhaktisiddhanta Sarasvati Thakura ha dicho: “Oh, ya sé que he cometido tantos errores relacionados con vosotros. Os he agraviado y ofendido tantas veces. Por lo tanto, había una sola razón de hacerlo – ayudaros a tomar conciencia de nuestro Dios.” Siempre que nuestros tutores nos causen algunas molestias o problemas, habrá una buena razón para hacerlo.

 

[1] Bhagavad Gita 5.7

 



g121a

Question of Paramananda: Is it possible at all that somebody can know the teacher?

Swami Tirtha: Maybe it is possible, but it is not necessary. Because what is the master? Spiritual master is a divine function. And if you make a vivisection of your spiritual master, maybe you will find the bones and the flesh, the mistakes and the shortcomings, but hardly you will find the essence. Because the essence is hidden. Therefore if we can touch somehow this divine part of his function, then it will work very nicely over us.

But if it is possible? In one way I have to say “yes” to you. Because if we take the example of the beloved students and very intimate friends of Chaitanya Mahaprabhu – these very few that were around Him in the last times, the most intimate circle like Ramananda Raya, Svarupa Damodara and very few others – it is said that they were able to read the mind of Chaitanya Mahaprabhu. And what is the mind? The mind is the moon. The moon is like symbol of all secrets and all mysticism. The sun is obvious dominating power and the moon is all the hidden secrets. So, what is more important – the obvious or the hidden? The hidden is more important. Therefore if you can read the hidden heart of a person, then you can know him. I don’t now if it is complete or not. We should leave this question open.

But once in 1984, on April 24th Gurudev said that it’s not necessary to understand Shri Guru. So it is not important, it is not necessary. What is important? It’s important to serve him. Because by service we can be connected to the divine reality. Sorry, I made a mistake, it was not ‘84t, it was ‘86t. You see, my memory is… But please, excuse me, it happened in the last millennium. That means we are part of a thousand years long sacrifice, because it started last millennium. So, throughout the ages you can expand your service.

Still I think we all want to read the hearts of our superiors. Right, we want to understand something about the other person. Yet until you try to understand your spiritual master theoretically, you can go on with that search – you will lose your way. Or if you want to understand Krishna by this investigation, He can hide, He is the best in hiding. So, we should know the method how to come really close. And it takes a little positive cultivation to come to that intimacy of connection. So when we apply the proper method of understanding our masters and our God, then they can show us something. Therefore we have this beautiful prayer to the spiritual master: om agyana timirandhasya gyanangyana shalakaya chakshur unmilitam yena tasmai shri gurave namaha – “I was born in darkness of ignorance, but fortunately my savior came with the torchlight of knowledge and he opened up my eyes.” So, they can give some hints.

Some will give not only hints but very convincing proofs that they are highly accomplished and they are the best. My humble suggestion is: try to avoid from a far distance such people who propagate themselves. It is not our business to judge anybody, but better we try to search perfection in another way. And one very good example was Shrila Prabhupad and Shrila Shridhara Maharaj also – both of them were very good examples in that respect. Once a young man met Shrila Prabhupad – this is recorded in “Perfect question, perfect answers” – and he said: “Ah Prabhupad, you must be the best devotee! You are so great, you are so senior.” And Prabhupad said: “Me? No! You are the best devotee!” Then our young friend started: “No, no, no! It’s impossible! This is you!” And this is not a trick, this is real humility.

Other times… you know, sometimes it’s difficult to share your realizations. Shridhara Maharaj did not make any propaganda. They say he made a hint only once. After a discussion on the terrace of his temple – it was a very intimate circle, very few devotees around, the atmosphere was very divine – so when he finished his talk, he got up and started to enter his room. And all of a sudden from the door he turned and he said: “If you knew where I enter…” and then he went in. How can we understand!? We should try to follow.

Question of Yamuna: Maharaj, I was meditating who is really perfect, and for me this is the one who is able to say “no” to God. Because our scriptures and masters are speaking about two groups of gopis – one of them is the group of Radharani, the other of Chandravali –  and the two moods of these groups, which seem opposing – one is considering “Krishna, You are mine” and the other – “Krishna, I am Yours.” But on Kurukshetra we see that neither of these groups accepted the offer of Krishna “Come, my dears, with Me to Mathura!” So, each of them defend their own rasa and mood and said: “No, thank You.” Can you please comment on this perfection?

Swami Tirtha: Yes, I can. If the gopis say “no” to Krishna, that is a perfection; if we say “no” to guru, that is not perfection. Don’t mix. First we have to learn how to say “yes” to Krishna. “No” comes later. Because simply to disagree – it’s not a divine sign. First we have to enter that realm of vibration, enter that mood. The material opposition brings disharmony, while the spiritual opposition brings more harmony. Opposition enhances the beauty. ‘How?! Opposition to enhance the beauty?! What’s that?’ On a certain platform. If this is gross, if this is brutal, it will not happen. Mistake is a mistake, it’s not a divine lila. Especially if we want to cover our stupidity by quoting the gopis – that they also say “no” to Krishna.

So, positive cultivation is suggested. But even the negative opposition will enhance the beauty. Because in the ocean of disharmony one little island of paradise is even more precious. So if there are so many opposing elements, the positive cultivation of our process becomes even more precious. So much of material suffering will help us understand how precious our process really is. So, even material opposition will enhance the beauty. It will help us to see what is what.

 

 



g121a

Paramánanda kérdése: Lehetséges-e egyáltalán, hogy valaki megismerje a lelki tanítómestert?

Szvámí Tírtha: Talán lehetséges, de nem szükséges. Hiszen mi is a mester? A lelki tanítómester lelki funkció. Ha élve boncoljátok a tanítómestereteket, valószínűleg rá fogtok lelni a csontokra és a húsra, a hibáira és hiányosságaira, ám aligha fogjátok megtalálni a lényeget, hiszen az el van rejtve. Ezért ha rá tudunk valahogy érezni a guru funkciójának isteni részére, akkor az a mi esetünkben is nagyon szépen fog működni. Ezt a témát kell megvitatnunk ma este.

De vajon lehetséges-e a lelki tanítómester megismerése? Egyrészt azt kell mondanom, hogy igen. Hiszen ha Csaitanja Maháprabhu imádott tanítványait és nagyon közvetlen barátainak példáját vesszük – azét a néhányét, akik az utolsó időkben is mellette voltak, mint Rámánanda Ráj, Szvarúp Dámódar, a legbensőségesebb társai és néhányan mások is – róluk azt mondják, hogy képesek voltak Csaitanja Maháprabhu gondolataiban olvasni. És mi az az elme? Az elme a hold. A hold valamennyi titok és misztikum szimbóluma. A nap a nyilvánvaló, domináns hatalom, a hold pedig valamennyi rejtett titok. Tehát mi a fontosabb? A nyilvánvaló vagy a rejtett? A rejtett fontosabb. Ezért ha képesek vagytok egy ember szívének rejtett titkaiban olvasni, akkor megismerhetitek őt. Nem tudom, hogy teljes egészében-e, vagy sem. Ezt a kérdést hagyjuk még nyitva.

Ám egyszer, 1984.április 24-én Gurudév azt mondta, hogy nem szükséges megérteni a Srí Gurut. Tehát nem fontos, nem szükséges. Mi a fontos? Fontos szolgálni őt. Hiszen a szolgálat által kapcsolódhatunk az isteni realitáshoz. Elnézést, eltévesztettem, nem 84-ben, 86-ban volt. Látjátok, a memóriám… De kérlek, bocsássatok meg, ez a múlt évezredben történt. Azt jelenti, hogy mi egy több ezer éves áldozat részei vagyunk, hiszen ez már az elmúlt évezredben kezdődött. Tehát a szolgálatot korszakokon át ki lehet terjeszteni.

Mégis azt hiszem, mindannyian szeretnénk a feljebbvalóink szívében olvasni. Igen, meg szeretnénk érteni valamit a másik emberből. Ám amíg a lelki tanítómestereteket csak elméletben szeretnétek megérteni, folytathatjátok a keresést, el fogtok tévedni. Vagy ha Krsnát ilyen módon akarjátok megérteni, akkor el tud rejtőzni. Ő a legjobb a bujkálásban. Ismernünk kell tehát a módot arra, hogyan kerüljünk igazán közel. Kell hozzá egy kicsinyke elmélyült gyakorlás ahhoz, hogy eljussunk a kapcsolat intimitásához. Amikor tehát a megértés helyes módját alkalmazzuk tanítómesterünkkel és Istenünkkel kapcsolatban, akkor lehet, hogy mutatnak nekünk valamit. Ezért van ez a csodálatos imánk a lelki tanítómesterhez: óm agjána-timirándhaszja gjánánydzsana-salákajá | csaksur unmílitam jéna taszmai srí-guravé namah || – „Tiszteletteljes hódolatomat ajánlom lelki tanítómesteremnek, aki a tudomány fáklyalángjával felnyitotta a tudatlanság sötétségétől elvakult szememet.” Ez tehát szolgál számunkra néhány támponttal.

Vannak olyanok, akik nem csak támpontokkal, hanem meggyőző bizonyítékokkal is szolgálnak azzal kapcsolatban, hogy ők a megvalósítás igen magas szintjén állnak, és hogy ők a legjobbak. Az én alázatos javaslatom a következő: messzire kerüljétek el az olyan embereket, akik propagálják magukat! Nem az én tisztem megítélni bárkit is, ám jobban tesszük, ha a tökéleteset más módon keressük. Erre egy nagyon jó példa volt Sríla Prabhupád és Sríla Srídhár Maharádzs is – mindketten nagyon jó példák e tekintetben. Egyszer egy fiatal férfi találkozott Sríla Prabhupáddal – ezt a „Tökéletes kérdések, tökéletes válaszok”-ban jegyezték le – és azt mondta: ’Ó, Prabhupád, bizonyára te vagy a legjobb bhakta! Annyira nagyszerű vagy, te vagy a rangelső! Prahbupád pedig így válaszolt: „Én nem! Te vagy a legjobb bhakta!” Ez után fiatal barátunk kezdte mondani, hogy: „Nem, nem nem! Lehetetlen! Az te vagy!” És ez nem trükk, hanem valódi alázatosság!”

Máskor… Tudjátok, néha nehéz megosztani a megvalósításotokat. Srídhar Maharádzs nem csinált propagandát. Azt mondják, csupán egyszer utalt valamire. Templomának teraszán, egy nagyon bensőséges körben történő beszélgetés után – csak néhány bhakta volt jelen, nagyon emelkedett volt a légkör – tehát miután befejezte a beszédét, felállt, s amikor már majdnem belépett a szobájába, megfordult, és így szólt: „Ha tudnátok hova lépek be…”, majd bement. Hogy kell ezt értenünk? Meg kell próbálnunk követni.

Jamuná kérdése: Maharádzs, azon meditáltam, hogy ki is az igazán tökéletes – számomra az az ember, aki képes „nemet” mondani Istennek. Hiszen a szentírásaink és tanítómestereink a gópik két csoportjáról beszélnek – az egyik Rádháráni csoportja, a másik Csandraváli csoportja – és ezek a csoportok két ellentétesnek tűnő hangulatot képviselnek – az egyik szerint: „Krsna, Te az enyém vagy”, a másik úgy gondolja, hogy: „Krsna, én a Tiéd vagyok”. Ám Kuruksétrán azt látjuk, hogy e két csoport egyike sem fogadta el Krsna ajánlatát: „Gyertek, kedveseim, gyertek velem Mathurába!”. Tehát mindegyikük megvédte a saját raszáját és hangulatát, és így szólt: „Köszönjük, nem.” Tudnál mondani valamit erről a tökéletességről?

Szvámí Tírtha: Igen. Ha a gópik nemet mondanak Krsnának az tökéletesség; ám ha mi nemet mondunk a gurunak, az tökéletlenség. Ne keverjük össze! Először is meg kell tanulnunk, hogyan mondjuk „igent” Krsnának. A „nem” később következik. Hiszen egyszerűen egyet nem érteni – ez nem egy isteni jel. Először is be kell lépnünk annak a vibrációnak a birodalmába, abba a hangulatba kell kerülnünk. Az anyagi ellentét diszharmóniát hoz, a lelki ellentét ellenben még több harmóniát. Az ellentét elősegíti a szépség kibontakozását. ’Hogyan? Az ellentét elősegíti a szépség kibontakozását? Mi van?’ Bizonyos síkon. Ha ez durva, ha ez brutális, nem fog megtörténni. A hiba az hiba, az nem egy isteni lilá. Különösen, ha ostobaságunkat azzal kívánjuk elfedni, hogy a gópikat idézzük, hogy ők is nemet mondanak Krsnának.

Tehát az őszinte gyakorlás a javasolt. Ám még a negatív ellentét is elősegíti a szépség kibontakozását. Hiszen a diszharmónia óceánjában egy szigetnyi paradicsom is még sokkal becsesebb. Tehát ha megannyi ellentétes elem is van, a folyamatunk őszinte gyakorlása még becsesebbé válik. Tehát a sok anyagi szenvedés segíteni fog nekünk megérteni, hogy igazából milyen becses is a mi folyamatunk. Tehát még az anyagi ellentét is a szépség kiteljesedését szolgálja. Segíteni fog abban, hogy meglássuk, hogy mi micsoda pontosan.



g121a

Въпрос на Парамананда: Възможно ли е въобще някой да опознае учителя си?

Свами Тиртха: Може и да е възможно, но не е нужно. Защото какво е учителят? Духовният учител е божествена функция. И ако направите вивисекция на своя духовен учител, може да намерите костите и плътта, грешките и недостатъците, но едва ли ще откриете същината. Тъй като същината е скришна. Затова, ако можем по някакъв начин да се докоснем до тази божествена страна на неговата функция, тогава тя ще въздейства по много красив начин върху нас.

Но дали е възможно..? В един смисъл трябва да ти кажа „да”. Защото ако разгледаме примера на любимите ученици и съкровените приятели на Чайтаня Махапрабху – онези неколцина, които са били край Него в последните години, най-близкият кръг като Рамананда Рая, Сварупа Дамодара и малцина други – казва се, че те са можели да четат ума на Чайтаня Махапрабху. А какво е умът? Умът е луната. Луната е символ на всички тайни и на целия мистицизъм. Слънцето е очевидната, пълновластна сила, а луната – това са скришните тайни. Кое е по-важно – очевидното или скритото? Скритото е по-важно. Затова, ако можете да разчетете скритото сърце на някого, тогава можете да го познавате. Не зная дали напълно или не. Нека оставим този въпрос отворен.

Веднъж, на 24 април 1984 г. Гурудев каза, че не е необходимо да разбираме Шри Гуру. Така че това не е важно, не е нужно. Кое е важното? Важното е да му служим. Защото чрез служенето можем да сме свързани с божествената реалност. Съжалявам, допуснах грешка – не беше ’84-та, а ’86-та година. Виждате, паметта ми изневерява. Но моля ви, извинете ме – това се е случило в миналото хилядолетие. Което означава, че сме част от хилядогодишна жертва, тъй като тя е започнала в миналото хилядолетие. И така, можете да разпрострете служенето си през вековете.

Все пак си мисля, че всички ние искаме да разчетем сърцата на нашите наставници. Искаме да разберем нещо за другия. Но докато се опитвате да проумеете духовния си учител теоретично, можете да продължавате до безкрай – просто ще се изгубите. Или пък ако искате да разберете Кришна чрез изследване, Той може да се скрие, Той е най-добрият в криенето. Затова трябва да знаем метода как да дойдем наистина близко. Нужно е известно позитивно отглеждане, за да се постигне такава интимност на връзката. Така че когато приложим правилния метод за разбиране на своя учител и на своя Бог, тогава те може и да ни разкрият нещичко. Затова имаме тази красива молитва към духовния учител: ом агяна тимирандхася гянангяна шалакая чакшур унмилитам йена тасмаи шри гураве намаха„Роден съм в мрака на невежеството, но за щастие моят спасител дойде с факела на знанието и отвори очите ми.” Така че те могат да дадат някакви намеци.

Някои ще дадат не само намеци, но убедителни доказателства, че са напълно съвършени и че са най-добрите. Моята смирена препоръка е да се стремите да избягвате отдалеч такива хора, които се саморекламират. Не ни е работата да съдим никого, но по-добре да се опитваме да търсим съвършенството по друг начин. Един много добър пример е Шрила Прабхупад, а също и Шрила Шридхара Махарадж – и двамата са добри примери в това отношение. Веднъж един младеж срещнал Шрила Прабхупад това е записано в книгата „Съвършени въпроси – съвършени отговори” – и казал: „О Прабхупад, ти сигурно си най-добрият преданоотдаден! Толкова си велик, толкова си напреднал.” А Прабхупад отвърнал: „Аз? Не! Ти си най-добрият преданоотдаден!” Тогава младият човек започнал: „Не, не, не! Това е невъзможно! Ти си!” И това не е номер, това е истинско смирение.

Друг път… знаете, понякога е трудно да споделяш реализациите си. Шридхара Махарадж не е правел никаква пропаганда. Казват, че е дал намек само веднъж. След беседа на терасата на неговия храм – в много интимен кръг, едва неколцина предани, атмосферата била много божествена – когато приключил лекцията, той станал и се отправил към стаята си. Тогава внезапно на вратата се обърнал и казал: „Само ако знаехте къде влизам…” и сетне влязъл вътре. Как бихме могли да разберем!? Нека се стремим да следваме.

Въпрос на Ямуна: Махарадж, аз медитирах кой е наистина съвършен и за мен това е онзи, който е способен да каже „не” на Бога. Защото нашите писания и учители говорят за две групи гопи – едната е групата на Радхарани, другата на Чандравали –  и за двете настроения на тези групи, които изглеждат противостоящи – едните смятат: „Кришна, Ти си мой”, а другите: „Кришна, аз съм Твоя.” Но на Курукшетра виждаме, че нито една от тези групи не приема предложението на Кришна: „Елате, скъпи Мои, с Мен в Матхура!” Всяка от групите защитавала своята раса и настроение и казала: „Не, благодарим.” Можете ли да коментирате моля това съвършенство?

Свами Тиртха: Да, мога. Когато гопите казват „не” на Кришна, това е съвършенство; когато ние казваме „не” на гуру, това не е съвършенство. Недейте да смесвате. Най-напред трябва да се научим как да казваме „да” на Кришна. „Не” идва по-късно. Защото просто да си несъгласен – това не е божествен признак. Първо трябва да встъпим в онази сфера на вибрация, да навлезем в онова настроение. Материалното противопоставяне внася дисхармония, докато духовното противопоставяне увеличава хармонията. Противопоставянето усилва красотата. „Как така противопоставянето ще усилва красотата? Нима е възможно?” На определено ниво. Ако е грубо и брутално, няма да стане. Грешката си е грешка, не е божествена лила. Особено ако искаме да прикрием своята глупост, позовавайки се на гопите – че те също казват „не” на Кришна.

Затова се препоръчва позитивното култивиране. Но дори и негативното противопоставяне ще увеличи красотата. Защото в океана от дисхармония, един малък райски остров е дори още по-ценен. Така, ако има множество противостоящи елементи, позитивното отглеждане на нашия процес става още по-ценно. Многото материално страдание ще ни помогне да разберем колко скъпоценен всъщност е нашият процес. Затова дори материалното противопоставяне ще увеличи красотата. То ще ни помогне да видим кое какво е.