Category RSS

Calendar

July 2016
M T W T F S S
« Jun   Aug »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031



Archive for July, 2016

Ina

Folytatjuk a Srí Csaitanja Csaritámrta olvasását:

„Sivánanda Széna unokaöccse, húgának fia, Sríkánt sértve érezte magát, és nagybátyja távollétében megjegyzéseket fűzött az esethez. Nagybátyámról mindenki tudja, hogy Srí Csaitanja Maháprabhu társa, ám az Úr Nitjánanda Prabhu úgy mutatja ki felsőbbrendűségét, hogy megrúgja őt!” Sríkánt, aki valójában még gyerek volt, e szavakkal otthagyta a csoportot, és egyedül folytatta útját Srí Csaitanja Maháprabhuhoz. Amikor Sríkánt a hódolatát ajánlotta az Úrnak, még inget és felöltőt viselt, ezért Góvinda így szólt hozzá: „Kedves Sríkántom, először vedd le ezeket a ruhákat!” Amikor Góvinda figyelmeztette Sríkántot, Srí Csaitanja Maháprabhu így szólt: „Hagyd csak! Tegye csak Sríkánt, ami neki tetszik, hiszen bánatosan jött ide.” Srí Csaitanja Maháprabhu minden vaisnaváról tudni akart, és faggatni kezdte Sríkántot, a fiú pedig beszélt Neki róluk, sorra megnevezve őket. Amikor Sríkánt hallotta, hogy az Úr azt mondja: „Sríkánt bánatos”, ráébredt, hogy az Úr mindentudó. Ezért amikor a vaisnavákról beszélt, nem említette meg, hogy az Úr Nitjánanda megrúgta Sivánanda Szénát. Időközben a bhakták is megérkeztek, és felkeresték az Urat.” [1]

Mi történt hát? A sértés nem a fiú ellen történt, hanem nagybátya ellen, mégis rosszul érezte magát emiatt – nem maga miatt, hanem elöljárója végett. Olyannyira, hogy a csapat élére szaladt, hogy találkozhasson a Legfelsőbb Úr Csaitanja Maháprabhuval. És mivel elméje zavart volt, megfelejtkezett a szabályokról. Góvinda, Csaitanja Maháprabhu személyes szolgálójának elméje nem volt zavar, mert az Urat szolgálta. Az jelenti az örök boldogságot. Mégis emlékeztette a fiatalembert a szabályokra. És ebben a pillanatban Maháprabhu nagyon toleráns volt. Néha tehát láthatjátok, hogy a csapat egy részének konfliktusa támad, mint itt Nitjánanda és Sivánanda Széna, volt valami látszólag konfliktusos helyzet. Másokat ez bántott, mint például ezt a fiatalembert. A fiatalember azt jelenti, hogy újonc. És mit csinál? Odaszalad az Úrhoz azzal a szándékkal, hogy panaszkodjon, közben hibákat elkövetve. Az Úr azonban kegyes és toleráns, és néhány apró célzással megbékíti a fiatalember elméjét. Ő pedig olyan érzékeny, hogy tudja: „Óh, Srí Csaitanja Maháprabhu minden tud, minek kéne informálnom mindenfélékről?” Mégis Maháprabhu megmutatja, hogy milyen toleráns és bölcs, azzal, hogy elfogadja a fiatalember zavart állapotát.

És mi történik, amikor kapcsolatba kerül Csaitanjával? Megszűnik az aggodalom. Kipróbáltátok ezt már gyermekeitekkel? Ha bajban vannak, sírnak, vagy bármi hasonló, elhozod őket az oltárhoz, és mi történik? Folytatják… az az extázis; általában azonban megnyugszanak, igaz?

Paramánanda: Egészen más szint.

Tírtha Mahárádzs: Mert a gyermekek nagyon érzékenyek. Mi történik, ha te járulsz az oltár elé? Semmi változás. Mert nem vagy olyan érzékeny már. De bárhogy is, ha kapcsolatba kerülünk a Legfelsőbbel, minden gond megszűnik. Ezért Sríla Rúpa Gószvámí azt mondja. „Óh Uram! Az embereknek a legjobb felajánlásokkal kéne Eléd járulniuk, hogy virágfelajánlást végezzenek. Én azonban csak egy dolgot hoztam felajánlani Neked, ez pedig az elmém. Mi mással rendelkezem? Ez minden, amit fel tudok ajánlani Neked.”

 

[1] Csaitanja Csaritámrta, Antja-lílá, 12.34-41.



Ina

We continue our readings from Sri Chaitanya Charitamrita:

“Shivаnanda Sena’s nephew, Shrikanta, the son of his sister, felt offended and he commented on the matter when his uncle was absent. “My uncle is well known as one of the associates of Chaitanya Mahaprabhu, but Lord Nityananda asserts His superiority by kicking him.” After saying this Shrikanta, who was only a boy, left the group and traveled on alone to the residence of Sri Chaitanya Mahaprabhu. When Shrikanta offered obeisances to the Lord, he was still wearing his shirt and coat. Therefore Govinda told him, “My dear Shrikanta, first take off these garments.” As Govinda was warning Shrikanta, Sri Chaitanya Mahaprabhu said, “Don’t bother him. Let Shrikanta do whatever he likes, for he has come here in a distressed state of mind.” Sri Chaitanya Mahaprabhu inquired Shrikanta about all Vaishnavas and the boy informed the Lord about them, naming them one after another. When Shrikanta heard the Lord say, “He is distressed,” he understood that the Lord knows everything. Therefore when he described the Vaishnavas he did not mention Lord Nityananda’s kicking Shivananda Sena. Meanwhile, all the devotees arrived and went to meet the Lord.”[1]

So, what happened? The offence was not happening to this boy, but to his uncle, still he felt bad – not for himself, but for the superior. So much so that he was running ahead of the group to meet the Supreme Lord Chaitanya Mahaprabhu. And as he came in a disturbed state of mind, he forgot about some certain rules. Govinda, the personal servant of Chaitanya Mahaprabhu, was not in a distressed state of mind, because he was serving the Lord. That means eternal happiness. But still he was reminding this young boy of these rules. And Mahaprabhu was very tolerant at this moment. So, sometimes you can see that some of the party they have some conflicts, like here Nityananda and Shivananda Sena, they had some seemingly conflict situations. Others were offended by this, like this young boy. Young boy means neophyte. And what is he doing? Running to the Lord with the intention to complain, meanwhile committing some mistakes. But the Lord is merciful and tolerant and with some little hints He pacifies the mind of the young boy. And he is so sensitive that he knows: “Oh, Sri Chaitanya Mahaprabhu knows everything, why am I to inform Him of this and that?” Still, Mahaprabhu shows His tolerance and wisdom to accept this agitated state of mind of the boy.

And what happens when we come in contact with Chaitanya? Your anxiety is just gone. Have you checked this with your sons and daughters? If they are in a trouble, crying or whatever, you just bring them to the altar and what happens? They continue – that is from ecstasy; but usually they get peaceful, right?

Paramananda: Totally different state.

Tirtha Maharaj: Because the kids are very sensitive. What happens if you go to the altar? No change. Because you are not so sensitive anymore. But anyway if we come in contact with the Supreme, all the troubles are just gone. Therefore Srila Rupa Gosvami says: “Oh, my Lord! People should come to You with the best offerings, to give You the flower offerings. But I have come only with one thing to offer to You and this is my mind. What else do I have? This is everything that I can offer to You”.

[1] Chaitanya Charitamrita, Antya-lila, 12.34-41



Ina

Seguimos nuestras lecturas de Sri Chaitanya Charitamrita:

“El sobrino de Shivаnanda Sena, Shrikanta, hijo de su hermana, se había sentido ofendido y comentó en su caso la ausencia de su tío materno: “Mi tío materno es bien conocido como compañero de Chaitanya Mahaprabhu, pero el Dios Nityananda acertó su superioridad dándole una buena patada.” Habiendo dicho esto, Shrikanta, todavía chico en aquel momento, abandonó el grupo y viajó solo hacia la residencia de Sri Chaitanya Mahaprabhu. Cuando Shrikanta ofreció su homenaje al Dios, todavía vestía camisa y abrigo. Por esta razón Govinda le dijo: “Mi querido Shrikanta, primero debes quitarte las prendas de vestir.” Mientras que Govinda aconsejaba a Shrikanta, Sri Chaitanya Mahaprabhu dijo:

“No lo molestes. Deja a Shrikanta que haga lo que quiera ya que él vino en estado de ansiedad y destreza. Sri Chaitanya Mahaprabhu hizo preguntas a Shrikanta sobre todos los Vaishnavas y el chico informó al Dios de todos ellos, indicando el nombre de cada uno. Cuando oyó al Dios diciendo que “vino en estado de ansiedad y destreza”, se dio cuenta que el Dios lo sabía todo. Por esta razón, hablando de los Vaishnavas, no mencionó la patada que el Dios Nityananda le dio a Shivananda Sena. Entretanto, todos los devotos acudieron para ver al Dios.”[1]

¿Qué es lo que ocurrió en realidad? La ofensa no ultrajó al chico sino a su tío materno y sin embargo el muchacho se había sentido mal – no para su persona sino para la persona mayor. Se sintió ultrajado hasta el punto de echar a correr para citarse con el Dios Supremo Chaitanya Mahaprabhu. Y como había venido en estado de ansiedad y destreza, se le olvidaron ciertas reglas. Govinda, servidor personal de Chaitanya Mahaprabhu no estaba en condición de ansiedad y destreza ya que estaba sirviendo al Dios. Ello significa eterna felicidad. Sin embargo él recordó las reglas al chico. En aquel momento Mahaprabhu estaba muy tolerante. Ya veis a veces en un grupo pueden existir conflictos, como en el caso de Nityananda y Shivananda Sena, la situación era de conflicto aparente. Otra gente, como este chico se sintió ofendida o ultrajada. Ser joven es ser comenzante, ser novillo. Y entonces, ¿qué es lo que hace el chico? Se echa corriendo hacia el Dios para quejarse y mientras tanto hace algunos errores. Sin embargo, el Dios siendo misericordioso y paciente va calmando al chico con leves alusiones. El chico a su vez es sensible y llega a comprender: “Oh, Sri Chaitanya Mahaprabhu ya lo sabe todo, ¿para qué tengo que informarle de eso o aquello?” Por lo tanto Mahaprabhu muestra Su tolerancia y sabiduría aceptando el estado agitado de ansiedad y destreza del chico.

¿Qué es lo que nos ocurre al entrar en contacto con Chaitanya? Vuestra ansiedad simplemente se desvanece. ¿Lo habéis comprobado ya con vuestros hijos e hijas? Cuando ellos se sienten ansiosos llorando de destreza, habrá que llevarlos al altar y ¿qué es lo que ocurre? Siguen en el mismo estado pero es a causa de la éxtasis, luego suelen apaciguarse, ¿verdad?

Paramananda: Un estado totalmente diferente.

Tirtha Maharaj: Es que los niños son muy sensibles. ¿Y qué es lo que ocurre cuando vosotros vayáis al altar? Ningún cambio. Puesto que vosotros ya no sois tan sensibles. De todos modos, cuando entremos en contacto con el Supremo, ansiedad y destreza se irán desvaneciendo. Por esta razón Srila Rupa Gosvami dice: s “¡Oh, Dios mío! La gente debería venir a Usted con las mejores ofrendas, deben traer flores para Usted. Por lo tanto yo vengo con una sola y única ofrenda que es mi mente. ¿Qué cosa tengo más? Es todo lo que puedo ofrendar para Usted.”

[1] Chaitanya Charitamrita, Antya-lila, 12.34-41



Ina

Продолжаем наше чтение „Шри Чайтанья Чаритамриты”:

“Племянник Шивананды Сена по имени Шриканта почувствовал себя оскорбленным и в отсутствие своего дяди выразил возмущение. „Все знают, что мой дядя — близкий спутник Шри Чайтаньи Махапрабху, а Господь Нитьянанда Прабху, желая показать Свое превосходство, пинает его”. Сказав это, Шриканта, который был еще совсем мальчиком, покинул группу паломников и в одиночку пошел к Шри Чайтанье Махапрабху. Придя к Господу, Шриканта стал кланяться Ему, даже не сняв верхней одежды. Поэтому Говинда сказал ему: „Дорогой Шриканта, сначала сними с себя верхнюю одежду”. Шри Чайтанья Махапрабху остановил Говинду, сказав: „Не докучай ему. Пусть Шриканта поступает как хочет, ибо он и так пришел сюда в расстроенных чувствах”. Шри Чайтанья Махапрабху стал расспрашивать Шриканту обо всех вайшнавах, и юноша стал рассказывать о них, называя одно за другим их имена. Услышав, как Господь сказал: „Он расстроен”, Шриканта понял, что Господь всеведущ. Поэтому, рассказывая о вайшнавах, он не упомянул о том, что Господь Нитьянанда пнул Шивананду Сена. Тем временем прибыли остальные преданные. Все первым делом пришли увидеться с Господом.”[1]

И так, что случилось? Оскорбление было нанесено не этому мальчику, а его дяде, но все таки он почувствовал себя плохо – не за себя, а за более взрослого. До такой степени, что побежал перед группой, чтобы встретиться с Верховным Богом Чайтаньей Махапрабху. И из-за того, что прибыл в обеспокоенном состоянии ума, он забыл некоторых правил. Говинда, личный слуга Чайтаньи Махапрабху, не был в обеспокоенном состоянии ума, так как служил Богу. А это означает вечное счастье. Но все таки он напомнил молодому парню об этих правилах. А Махапрабху был очень толерантен в этот момент. Так что видите, иногда в группе может быть конфликт, как в случае Нитьянанда и Шавананда Сена имели какую-то на вид конфликтную ситуацию. Другие почувствовали себя оскорбленными этим, как этот молодой парень. Молодой парень означает начинающий. И что он вытворяет? Бежит к Богу с намерением пожаловаться, тем временем совершая разные ошибки. Но Бог милостив и терпелив и с некоторыми легкими намеками успокаивает ум парня. А он же настолько чувствительный чтобы понять: “О, Шри Чайтанья Махапрабху знает все, почему надо ему сообщать то или другое?” Все таки Махапрабху проявляет Свою толерантность и мудрость принять это встревоженное состояние ума парня.

И что происходит, когда вступаем в контакт с Чайтаньей? Ваше беспокойство просто исчезает. Вы проверяли это с вашими сыновями и дочерями? Если они тревожные и плачут, просто принесите их перед алтарем и что происходит? Они продолжают – это от экстаза; но обычно успокаивются, верно?

Парамананда: Абсолютно другое состояние.

Тиртха Махарадж: Потому что дети очень чувствительные. А что происходит если вы встанете перед алтарем? Никакой перемены. Так как вы уже не столько чувствительные. Но так или иначе, если осуществим контакт с Верховным, все тревоги просто уходят. Поэтому Шрила Рупа Госвами говорит: “О, мой Господь! Люди должны приходить к Тебе с самыми прекрасными приношениями, нести Тебе цветы. Но я пришел поднести Тебе только одно и это мой ум. Что другое я имею? Это все, что я могу Тебе предложить”.

[1] „Чайтанья Чаритамрита”, Антья Лила, 12.34-41



Ina

Продължаваме нашето четене от „Шри Чайтаня Чаритамрита”:

Племенникът на Шивананда Сена, Шриканта, синът на сестра му, се почувства оскърбен и коментира случая в отсъствието на вуйчо си: “Моят вуйчо е добре известен като един от придружителите на Чайтаня Махапрабху, но Бог Нитянанда наложи превъзходството си като го ритна.” Като каза това Шриканта, който бе просто момче, се отдели от групата и пътува самичък към обителта на Шри Чайтаня Махапрабху. Когато Шриканта поднесе почитанията си на Бога, той все още бе с риза и палто. Затова Говинда му каза: “Мой скъпи Шриканта, първо махни тези дрехи.” Докато Говинда съветваше Шриканта, Махапрабху рече: “Не го притеснявай. Остави Шриканта да прави каквото иска, защото той дойде тук в разтревожено състояние на ума.” Шри Чайтаня Махапрабху разпита Шриканта за всички ваишнави и момчето разказа на Бога за тях, назовавайки ги един по един. Когато Шриканта чу Бога да казва: “Той е разтревожен,” разбра, че Богът знае всичко. Затова, когато разказваше за ваишнавите, той не спомена как Бог Нитянанда бе ритнал Шивананда Сена. Междувременно всички предани пристигнаха и отидоха да видят Бога.”[1]

И така, какво се случило? Оскърблението не било нанесено на това момче, а на неговия вуйчо, но при все това то се почувствало зле – не заради себе си, а заради по-възрастния. До такава степен, че хукнало напред от групата, за да се срещне с Върховния Бог Чайтаня Махапрабху. И понеже пристигнало в обезпокоено състояние на ума, то забравило за някои правила. Говинда, личният слуга на Чайтаня Махапрабху, не бил в обезпокоено състояние на ума, тъй като служел на Бога. А това означава вечно щастие. Но все пак той напомнил на младия момък за тези правила. А Махапрабху бил много толерантен в този момент. Така че виждате, понякога в групата може да има конфликт, както в случая Нитянанда и Шавананда Сена имали някаква привидно конфликтна ситуация. Други се почувствали оскърбени от това, като този младеж. Младеж означава начинаещ. И какви ги върши той? Хуква към Бога с намерението да се оплаче, като междувременно допуска разни грешки. Но Богът е милостив и търпелив и с някои леки намеци успокоява ума на момъка. А пък той е толкова чувствителен да разбере: “О, Шри Чайтаня Махапрабху знае всичко, защо трябва да му съобщавам за това или онова?” Все пак Махапрабху проявява Своята толерантност и мъдрост да приеме това разтревожено състояние на ума на момчето.

И какво се случва когато влезем в досег с Чайтаня? Вашето безпокойство просто изчезва. Проверявали ли сте това с вашите синове и дъщери? Ако те са тревожни и плачат, просто ги донесете пред олтара и какво се случва? Те продължават – това е от екстаз; но обикновено се успокояват, нали?

Парамананда: Напълно различно състояние.

Тиртха Махарадж: Защото децата са много чувствителни. А какво става ако вие застанете пред олтара? Никаква промяна. Понеже вече не сте толкова чувствителни. Но тъй или инак, ако влезем в досег с Върховния, всички тревоги просто си отиват. Затова Шрила Рупа Госвами казва: “О, мой Господи! Хората трябва да идват при Теб с най-прекрасните приношения, да Ти носят цветя. Но аз съм дошъл да Ти поднеса само едно нещо и то е моят ум. Какво друго имам? Това е всичко, което мога да Ти предложа”.

 

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Антя Лила, 12.34-41



ecstasy

(az előző hétfő folytatása)

A jóga gyakorlásához szükséges, hogy az ember szent és elvont környezetet keressen magának. Terítsen kusa-szénát a földre, amit előbb őzbőrrel, majd ruhadarabbal fedjen le. Az ülés ne legyen sem túl magas, sem túl alacsony. Ezután a jógi vegyen fel egy stabil, mozdulatlan ülőhelyzetet, s gyakorolja a jógát elméje, valamint érzékei szabályozásával – tisztítva szívét, s egy pontra rögzítve elméjét.”[1]

Mivel ezeknek a klasszikus követelményeknek nehéz eleget tenni egy nagyvárosban, ezért létezik néhány másik módszer az érzékek, az elme, és a gondolatok megfegyelmezésére. Éppen ezért a Brhan-náradíja-purána szerint a jelenkori Kali-yugában, amikor az emberek általában rövid életűek, lassúak a lelki önmegvalósítás terén, és egyfolytában különféle aggodalmak zavarják meg őket, a lelki önmegvalósítás legjobb eszköze Isten szent neveinek zengése. „Harér náma harér náma harér námaiva kévalam kalau násztva násztva násztva gatir anjatháA nézeteltérések és a képmutatás e korszakában az Úr Szent Nevének vibrálásán kívül nincs más út, nincs más út, nincs más út a felszabadulásra.” – Miért ismétlik háromszor? Mivel ez fontos. Ha csak egyszer halljátok, elfelejtitek. Ha kétszer halljátok, elfelejtitek. Ha háromszor halljátok, elfelejtitek az üzenetet, ám emlékezni fogtok rá: „Oh! Volt valami fontos, de mi is….?” Ugye így működünk? Ostobák vagyunk. Ezért mondják azt, hogy a Kali-yugában az emberek kissé nehézkesek a megértésben, lassúak az önmegvalósításban. Képzeljétek csak el, mennyire türelmes a mi Istenünk! Elnézi valamennyi idétlen gyarlóságunkat! Legalább egy cseppnyi türelmet, toleranciát mi is mutassunk – néha magunk felé, több alkalommal mások felé. Ez mind-mind nagyon fontos.

Isten e megközelítési módja – az Ő neveinek zengése – éppen ezért annyira közvetlen. Mahaprabhu így szólt: a dalok zengésének nincsenek szigorú és nehéz szabályai. Ha lent vagytok, akkor azt is tudni fogjátok, melyik út vezet felfelé. Ha valójában bajban vagytok, tudjátok, hogyan imádkozzatok. Ameddig életünk szépen folyik, könnyen felejtünk. Ám amikor bajban vagyunk, tudjuk: „Oh, Istenem, kérlek, segíts nekem!” – ez egy természetes felkiáltás.

Egyszer egy fiatalokból álló csoport eszmecserét folytatott. Néhányan közülük Istennek kapcsolatos témákról beszélgettek – Istenről, hitről, vallásról. Eközben egy másik barátjuk, hallva beszélgetésüket, felkiáltott: „Te jó Isten, ti hisztek Istenben?!” Mi volt tehát a természetes reakció – „Oh, Istenem!” Mi volt az intellektuális kérdés: „Ti hisztek Istenben?” Ebből megérthetjük, hogy a szíve mélyén még az ateisták is hívők. Helyes, hiszen mi egy ateista fő szlogenje? „Isten nem létezik.”  Először azt mondják:”Isten..”, majd „..nem létezik.”. Ez azt jelenti, hogy ahhoz, hogy ki tudják magukat fejezni, ki kell nyilatkoztatniuk azt, amit aztán le akarnak tagadni.

Tehát a szíve legmélyén minden emberi lény – és minden élőlény – Istenhez tartozik. Ez azt jelenti, hogy mindenki potenciális vaisnava, Visnuhoz tartozik, aki az élet, a gondoskodás, a védelem Ura. Ezért szükséges ezzel a látásmóddal rendelkeznünk: „Oh, egy potenciális vaisnava!”.

Kérdés: Egyszer beszélgettünk arról, hogy a meditációval még intellektuálisabb képességekre vagy erőre tehetünk szert. Mondanál erről valamit bővebben?

Tírtha Mahárádzs: Mit jelent a meditáció? Tartózkodni a negatív cselekedetektől, és kapcsolódni a Legfelsőbbhöz. Ezért kell kusa-szénán ülnünk – az elme, az érzékek és a tevékenység fegyelmezésére, és a szív megtisztítására. Ha a szív tiszta, ha a cselekedet tiszta, akkor az agy és az értelem is megtisztul, a tudat is meg fog tisztulni.

Krsna azt mondja: Azok, akik nem összpontosítanak, akiknek a figyelme elkalandozik, nem tudják elérni a célt. Ha eltávolítjátok az akadályokat, a torzulásokat vagy az illúziót a tudatotokból, jobban fog működni. A negatív kiszűrésével automatikusan a pozitív fog megerősödni.

Nem leszünk tehát értelmesebbek, ám lecsökkentjük a rossz cselekedetek arányát, ezáltal növeljük a pozitívat. Azt nem mondanám, hogy nem lesztek értelmesebbek – akár az is előfordulhat.

1. Bhagavad-gítá, 6.11-12.



ecstasy

(continues from the previous Monday) 

“To practice yoga, one should go to a secluded place and should lay kusha grass on the ground and then cover it with a deerskin and a soft cloth. The seat should be neither too high nor too low and should be situated in a sacred place. The yogī should then sit on it very firmly and practice yoga to purify the heart by controlling his mind, senses and activities and fixing the mind on one point.”[1]

As these classic requirements are quite difficult to perform and to achieve in a big city, therefore there are some other methods to control the senses, the mind, the thoughts. And therefore in the Brihan Naradiya Purana it is said that in Kali-yuga, the present age, when people in general are short-lived, slow in spiritual realization and always disturbed by various anxieties, the best means of spiritual realization is chanting of the holy names of the Lord. Harer nama harer nama harer namaiva kevalam kalau nasty eva nasty eva nasty eva gatir anyatha “In this age of quarrel and hypocrisy the only means of deliverance is chanting the holy name of the Lord. There is no other way. There is no other way. There is no other way.” Why three times it is repeated? Because this is important. If you hear only once, you forget. If you hear twice, you forget. If you hear three times, you will forget the message, but you will remember: “Ah! There was something important, but what…?” isn’t it? We work like this! We are so stupid. Therefore it is said that the Kali-yuga people are a little dull in understanding, slow in realization. Just imagine how patient our God is! He tolerates all the nonsense that we provide. At least a little patience, a little tolerance we should also reflect. Sometimes to ourselves, more times to others. It’s all-important.

Therefore this way to come closer to God by calling out His names is so direct. And Mahaprabhu says: there are no hard and fast rules concerning chanting. If you are down, then you will know which way is up. If you are really in trouble, you know how to pray. Until our life is going nicely, we easily forget. But when we are in trouble, we know: “Ah my God, please, help me!” – this is a natural exclamation.

Once a group of young people were talking. And few of them were discussing some divine topics – about God, faith, religion. While another friend, listening to their talk, exclaimed: “My God, you believe in God?!” So, what was the natural reaction – “O, my God!” And what was the intellectual question – “Do you believe in God?!” From this we can understand that in the heart even the atheist is a worshiper. Right, because what is the main slogan of an atheist? “God doesn’t exist.” First they say: “God…”, then “…doesn’t exist.” That means, in order to express themselves they have to announce what they want to denounce.

So, in the core of the heart every human being – and every living being – belongs to God. That means potentially everybody is a vaishnava, belonging to Vishnu, who is the Lord of life, maintenance, protection. Therefore we should have this vision: “Ah, here is a potential vaishnava!”

Question: Once we heard that by meditation we can gain more intellectual capacities or powers. Can you comment on that?

Tirtha Maharaj: What does it mean meditation? Refrain from negative activities and be connected to the Supreme. Therefore we should sit on the asan – to control the mind, senses and activities and purify the heart. If the heart is pure, if the activity is pure, then the brain and the intellect will also be pure, consciousness will be pure.

Krishna says: Those, who are not focused, whose attention is widespread, they cannot reach the goal. If you remove impediments, distortions or illusions from your consciousness, then it will function better. Simply by eliminating the negative, automatically the positive will gain more power.

So we don’t gain more intellect, but we decrease the proportion dedicated to wrong and in this way we increase the positive. Well, I would not say that you will not be more clever. That is possible.

[1] Bhagavad Gita 6.11-12



ecstasy

(продължава от предишния понеделник) 

“За да практикува йога, човек трябва да иде на уединено място, да постели на земята трева куша, а след това да я покрие с еленова кожа и мек плат. Седалката не трябва да е нито твърде висока, нито твърде ниска и трябва да се намира на свято място. Сетне йоги трябва много стабилно да седне на нея и да практикува йога, за да пречисти сърцето си, овладявайки ума, сетивата и дейностите си и съсредоточавайки ума в една точка.”[1]

Тъй като тези класически изисквания са доста трудни за изпълнение и постигане в един голям град, затова има някои други методи за овладяване на сетивата, на ума и мислите. Именно по тази причина в „Брихан Нарадия Пурана” се казва, че в Кали Юга, настоящата епоха, когато хората като цяло са с кратък живот, тромави са в духовното осъзнаване и винаги са притеснявани от разни тревоги, най-добрият метод за духовна реализация е възпяването на святото име на Бога. Харер нама харер нама харер намаива кевалам калау настй ева настй ева хастй ева гатир анятха “В тази епоха на кавги и лицемерие единственото средство за избавление е възпяването на святото име на Бога. Няма друг начин. Няма друг начин. Няма друг начин.” Защо е повторено три пъти? Защото е важно. Ако чуете само веднъж, забравяте. Ако чуете два пъти, забравяте. Ако чуете три пъти, ще забравите посланието, но ще помните: “Ох! Имаше нещо, но какво беше …?” Не е ли така? Такива сме, толкова сме глупави. Затова се казва, че в Кали Юга хората са малко тъповати в разбирането, бавни в реализацията. Само си представете колко търпелив е нашият Бог! Изтърпява всичките ни глупости. Поне мъничко търпение, мъничко толерантност трябва и ние да отразим. Понякога спрямо себе си, по-често към другите. Това е много важно.

Затова този начин да се доближим до Бога като извикваме имената му е толкова директен. И Махапрабху казва: няма строги и задължителни правила по отношение на мантруването. Ако си паднал, знаеш кой е пътят нагоре. Ако наистина си в беда, знаеш как да се молиш. Докато животът ни върви добре, ние лесно забравяме. Ала когато сме в неволя, знаем: “О, мой Господи, моля те, помогни ми!” – това е естествено възклицание.

Веднъж група младежи разговаряли. Някои от тях обсъждали някакви божествени теми – за Бог, вяра, религия – а един друг приятел, слушайки разговора им, възкликнал: “Боже мой, вие вярвате в Господ?!” Така че каква била естествената реакция – “О, Боже мой!” А какъв бил интелектуалният въпрос – “Нима вярвате в Господ?!” От това можем да разберем, че в сърцето си дори атеистът е предан поклонник. Защото какъв е основният лозунг на атеиста? “Бог не съществува.” Първо те казват: „Бог…”, и чак след това „…не съществува”. Значи, за да се изразят им се налага да провъзгласят онова, което искат да изобличат.

В сърцето си всяко човешко същество – и всяко живо същество – принадлежи на Бог. Това означава, че потенциално всеки е ваишнава, принадлежащ на Вишну, който е Богът на живота, на поддържането, на закрилата. Затова ние трябва да имаме такова виждане: “О, ето един потенциален ваишнава!”

Въпрос: Веднъж чухме, че чрез медитация можем да придобием повече интелектуални способности или сили. Бихте ли коментирали това?

Тиртха Махарадж: Какво означава медитация? Да се въздържаме от негативни дейности и да сме свързани с Върховния. Затова трябва да седим на асан – за да контролираме ума, сетивата и дейностите и да пречистим сърцето. Ако сърцето е чисто, ако дейностите са чисти, тогава мозъкът и интелектът също ще бъдат чисти, съзнанието ще бъде чисто.

Кришна казва: Тези, които не са съсредоточени, чието внимание е разпиляно, не могат да постигнат целта. Ако премахнете пречките, изкривяванията и заблудите от своето съзнание, то ще функционира по-добре. Просто като елиминирате негативното, по автоматичен начин позитивното ще набере повече мощ.

Така че не че добиваме повече интелект, а намаляваме пропорцията, посветена на погрешното и по такъв начин увеличаваме положителното. Е, не казвам, че няма да станете по-умни. Това е възможно.

[1]  „Бхагавад Гита” 6.11-12



BRSridhar25

Question of Yadunath: You are constantly giving us instructions for which we are very thankful, but a bit on the dynastical part of the picture: imagine we have a friend who is a king and he is trying to unite the angry landlords, and he has to build the kingdom of God. But unfortunately the landlords have their own experiences and ideas, so apart from a big bhajana and getting rid of anarthas what else our friend could do?

Tirtha Maharaj: Complicated question and a simple answer. Because if I translate your question, the achariya is building this kingdom, right, and the gurus are having opinions.

Yadunath: No. How come? The king was serving his gurus.

Tirtha Maharaj: I think here only I have the right to say “no”. But this is one reading of your story. There is the head – achariya means beyond the guru platform. Achariya means you don’t have to do anything, whatever you do is a proof of your spiritual conviction. He teaches by actions. Guru teaches by words, achariya teaches by actions. But anyway, the active preachers might have different opinions, because they are working on different fields. And sometimes they want to prove themselves more and more. Therefore there must be an achariya who controls the whole situation. And of course there are different ways to control the powerful preachers. One is like what Srila Prabhupada did. In one occasion he started to give instructions to his sannyasis. There were many in the room, and he asked one preacher sannyasi: “What are you doing?” and he said: “Well, Prabhupad, every week I am in a different temple, and I am trying to help, I am managing things. Sometimes I feel so overburdened and it is so heavy to travel this much that I feel like I need a little rest.” Then Prabhupad said: “Well, it’s not enough. You shouldn’t stay one week in one place, maximum three days and you move on to the next place.” And he stressed on this: “You should not stop, you should not stay in one place”. So he finished with this sannyasi, then he asked the next one: “And what are you doing?” He said: “Prabhupad, I am also traveling here and there.“ Then he said: “What? You travel?! You should not move, you should stay in one place! You are not allowed to move!”

So, instructions are according to need. Srila Sridhara Maharaja used different method. When all the great preachers came to him, they were giving their reports how the things are going in America, in South America, in Australia, in Europe, in England – different parts of the world. And they were enquiring: “Please, Maharaja, can you give us some advice how to do it, give us some instructions?” and he said: “You know it better.” And then later on he said: “I empower you to do this.” Everybody was fully satisfied. So, different acharyias apply different methods to control the very powerful preachers. This is one reading of your question. But repeat for me again, how was that?

Yadunath: If we have a friend king, and if he tries to build the kingdom of God in a dynastical perspective, and is trying to unite other powerful beings, what shall we do apart from what you have already prescribed?

Tirtha Maharaj: I don’t see the part of the dynastic way, but anyway, it’s a mistake. This whole way of thinking is a mistake. Because the kingdom of God is already done. It’s accomplished.

Yadunath: But isn’t it the dynastical approach that the kingdom of God should reach other worlds also? It’s like expanding or intensifying, so the dynastical approach would be – others should also be able to live in this kingdom of God and experience this kingdom of God, which is already here.

Tirtha Maharaj: Time will come. Time will come. It doesn’t depend on us. We are only servants of some higher master plan. Sometimes we have to maintain small little things in order to preserve and survive the hard times. Other times we scatter the seeds. Next time we harvest.



BRSridhar25

Въпрос на Ядунатх: Вие постоянно ни давате напътствия, за което сме ви много благодарни, но малко за династичната част от картината: да си представим, че имаме приятел, който е цар и се опитва да обедини гневните лордове земевладелци и да изгради Царството Божие. Обаче, уви, лордовете си имат свой опит и идеи, така че встрани от големия бхаджан и избавянето от анартхите, какво друго би могъл да направи нашият приятел?

Тиртха Махарадж: Усукан въпрос и прост отговор. Защото ако си преведа въпроса ти, ачарията строи царството, нали, а различните гуру имат своите мнения.

Ядунат: Не. Как така? Царят служи на своите гуру.

Тиртха Махарадж: Мисля, че тук само аз имам правото да казвам „не”. Но това е един прочит на твоята история. Съществува водач – ачария означава отвъд нивото на гуру. Ачария означава, че не е нужно да правиш нищо, каквото и да правиш е доказателство за духовната ти убеденост. Той учи чрез действия. Гуру учи с думи, ачария учи с дела. Но както и да е, активните проповедници може да имат различни мнения, тъй като работят в различни сфери. И понякога те искат все повече и повече да доказват себе си. Затова трябва да има ачария, който да контролира цялата ситуация. И разбира се, има различни начини да се контролират могъщите проповедници. Единият начин е както е действал Шрила Прабхупада. Веднъж той започнал да дава инструкции на своите санняси. В стаята били мнозина и той запитал един проповядващ санняси: “Ти какво правиш?” и той отвърнал: “Ами, Прабхупад, всяка седмица съм в различен храм и се опитвам да помагам, да ръководя нещата. Понякога се чувствам толкова претоварен и ми е така тежко да пътувам толкова много, че чувствам, че се нуждая от малко почивка.” Тогава Прабхупад казал: “Това не е достатъчно. Не бива да стоиш по цяла седмица на едно място, максимум три дни и заминаваш за следващото.” И наблегнал на това: “Не трябва да се спираш, не трябва да оставаш на едно място”. Приключил с този санняси и попитал следващия: “А ти какво правиш?” Той отговорил: “Прабхупад, и аз пътувам насам-натам.“ Тогава той му казал: “Какво? Пътуваш? Не трябва да помръдваш, трябва да стоиш само на едно място! Не ти се разрешава да се движиш!”

Така че инструкциите са според нуждата. Шрила Шридхара Махарадж е използвал различен метод. Когато всички велики проповедници дошли при него, те дали своите отчети как вървят нещата в Америка, в Южна Африка, в Австралия, в Европа, в Англия – в различни части на света. И попитали: „Молим те, Махарадж, можеш ли да ни дадеш някакви съвети как да правим това, дай ни някакви напътствия?” а той казал: “Вие знаете по-добре.” А след това добавил: “Упълномощавам ви да го направите.” Всички били напълно удовлетворени. Така че различните ачарии прилагат различни методи, за да контролират могъщите проповедници. Това е един прочит на твоя въпрос. Но може ли отново да ми го повториш?

Ядунатх: Ако имаме приятел цар, и ако той се стреми да построи Царството Божие в династична перспектива, и се опитва да обедини други могъщи същества, какво трябва да правим освен онова, което вече предписахте?

Тиртха Махарадж: Не виждам къде е династичната част, но както и да е, това е грешка. Целият този начин на мислене е погрешен. Защото Царството Божие вече е построено. То съществува.

Ядунатх: Но не е ли династичният подход това, че Царството Божие трябва да достигне и до другите светове? Това е като разширяване или усилване, така че династичният подход е този – останалите също да могат да живеят в това царство на Бога, да долавят това царство на Бога, което вече съществува.

Тиртха Махарадж: Ще му дойде времето. Ще му дойде времето. Това не зависи от нас. Ние сме само слуги на един по-висш гениален план. Понякога трябва да поддържаме някакви малки неща, за да ги съхраним и да оцелеем в трудни времена. Друг път разпръскваме семената. А друг път жънем реколтата.