Category RSS

Calendar

May 2016
M T W T F S S
« Apr   Jun »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  



Archive for May, 2016

shelter

Kezdjük először is az ásram eszményével– mi is az ásram funkciója? Belülről már ismerjük az ásramot – a nehézségeket, a hiányosságokat, ám nézzük meg az embereket, milyen érzésekkel lépnek be egy ásramba. Hiszen tudjuk, mennyire nehéz fenntartani, mégis, amikor az emberek belépnek, így vélekednek: Ah, ez a béke szigete! Egy mennyei világ! Az emberek érzik az oltalmat – és valójában ez az ásram fő jelentése – oltalmat nyújtani. Néha a tanítványok templomnak hívják az ásramot, ám az érzés az oltalomé. A templomnak és az ásramnak más-más funkciója van.

Egyszeriben Gurudév elmagyarázta az ásram funkcióinak három szintjét. A legáltalánosabb funkció az, hogy a legszélesebb kör számára információval szolgáljon arról, hogyan lehet az életünket jobbá tenni, közelebb kerülve a szattvikus életvitelhez. Néha ezek a funkciók nem az ásramban teljesülnek, hiszen a főzőtanfolyam külső helyszínen van, itt pedig a jóga és a bhadzsanok kapnak helyet – olyan ez, mint egy hálózat, azért van, hogy elérje az embereket. Ez tehát a legáltalánosabban szólítja meg az embereket, mindenkit meghívunk, aki szeretné az életminőségét fejleszteni azáltal, hogy közelebb kerül a szattvikus síkhoz – információt adunk, és kapcsolódási lehetőséget kínálunk.

A második egy sokkal zártabb kör számára arra szolgál, hogy a dharmáról, az igazságról és a tanításokról tanítson. Ezért kell tartanunk leckéket, programokat, találkozókat, képzéseket. Ha valaki a hitünkről szeretne hallani, akkor itt van rá módja. Érezhetitek, hogy ez már kicsit kevesebb embert érint, mert igazán mélyen kevesebb ember érdeklődik.

A harmadik funkció az, hogy igazi oltalmat biztosítson a csatlakozni vágyók számára. Akár egy otthon.

Ez hát az ásram három szintje, és a legtöbbet azoktól várják el, akik ott vannak. Hiszen nekünk kell elvégezni a munkát. Természetesen mások is segíthetnek, de mi próbáljuk meg szolgálni az embereket. Ezért belül gyűjtünk energiát, amit aztán majd kívül oszthatunk szét. Ez tehát az ásram területének a struktúrája – általánosságban eléri az embereket, tudást kínál és oltalmat nyújt.

A mi mottónk: „lassan de töretlenül”. Nem hívunk meg túl sok embert, hogy csatlakozzon a misszióhoz, ám a már csatlakozottak számára egy olyan állandó helyet szeretnénk biztosítani, ahol megtalálják a jövőjüket a tanítványok közösségében.

Hallottam egyszer egy megjegyzést és most érdekelne a véleményetek ezzel kapcsolatban. Egyszer egy templomvezető így szólt: annyira erősek vagyunk, hogy egy éven belül a hozzánk csatlakozott emberek 70%-a elmegy.

Kommentár: Ez olyasmi, mint a vezetés esetében – ha túl sok ember megy el egyszerre, az azt jelenti, hogy valami nem stimmel a vezetéssel.

Tírtha Mahárádzs: Tehát, ebből láthatjátok, hogy néha hajlunk rá, hogy a hibáinkat vívmányként tüntessük fel. Ha a hozzád jött emberek 70%-a egy éven belül elmegy, azt gondolhatod magadban: Én meg mit művelek? Ezért nem hívunk meg százakat, csupán néhány embert – de azt akarjuk, hogy ők maradjanak. Mert ez egy élethosszig tartó elköteleződés – az én mottóm: amikor valaki meglátogatja az ásramot vagy templomot, mindig a szívében fogja őrizni. Egy olyan békés, emelkedett, spirituális élmény, amely mindig a szívükben kell, hogy maradjon. Ez nemcsak az ásramban élők feladata, hanem általános feladat. Bárkivel is kerültök kapcsolatba, kérlek Benneteket, hogy legyetek olyan kedves emberek, mint a  vaisnavák, akiket mindenki nagyra becsül. Ez az én elvárásom a tanítványok felé.

Az ásram nagyon fontos központja a szolgálatnak és az odafigyelésnek. Tudjátok, hogy Pécsett 1992 óta folyamatosan működik az ásram. Volt egyetlen fél év, amikor nem volt ásramunk – az rémes volt. Persze az imádat folyamatos volt, de mindenki érezte az űrt. Az imádat csak-csak folyt valahogy, de a középpont, a csatlakozási pont csak hiányzott. Az összes szolgálat félig-meddig sikeredett. Azóta mindenki nagyon keményen dolgozik a pécsi ásramért, soha többé nem szeretnék feladni. Hosszú távon gondolkozunk, hosszú időtartamban. Nem pedig pillanatnyi sikert szeretnénk elérni, utána meg semmit. Tehát a lényeg: az állandó, töretlen szolgálat. Ezért mi fenn akarjuk tartani a helyet, és szolgálni Mahaprabhut. Hiszen mi is az ásram valójában? A mi középpontunk, hitünk, társulásunk, szolgálatunk középpontja. Ha van középpont, képesek vagyunk strukturáltan működni. Ha nincs középpontunk, minden csakúgy parttalanná válik. Ezért kérlek Mindannyiotokat: Kérlek, segítsetek szépen szolgálni ezt az ásramot!

 



shelter

Let’s first start with the ideal of the ashram – what is the ashram for? We know the inner side of the ashram – the difficulties and the shortcomings, but we should always consider the feeling of people when they come to the ashram. Because we know how much difficulty is there to maintain, still when people come, they say: “Ah, this is an island of peace! This is the heavenly world!” People feel the shelter. And actually this is the main meaning of the ashram – to provide shelter. Sometimes devotees called the ashram like temple. But my feeling is like shelter. Temple has different function, ashram has different function.

Once Gurudev explained the three levels of the function of the ashram. The most general function for the widest circle is to provide general information: how to improve their lives, coming closer to sattvic standards and like this. And sometimes these functions do not happen in the ashram, because we have a cooking course outside, we have yoga, we have bhajans there – these are like a network, reaching people. So this is for the most general people, everybody is invited. If somebody wants to improve their life standards coming closer to the sattvic platform, we provide some information, some connection there.

The second, which is for a more limited circle, is to teach dharma, to teach the truth, to teach the teachings. For that reason we must provide lectures, programs, meetings, trainings. If somebody wants to learn about our faith, they should be provided. So, you can feel that it concerns a little less people, because less people are interested deeply.

And the third level function is to provide a real shelter for those who want to join. Like a home.

So, these are the three levels of the ashram and the most demand is expected from those who are there. Because we have to do the job. And of course others may help, but we try to serve people. Therefore we generate energy inside to distribute. So this is the structure of the field of the ashram – reaching general people, providing the knowledge and providing shelter.

Our motto is “slowly but steadily”. We don’t invite too many people to join the mission, but I want to provide for all those who have joined, a permanent place, so that they can find their future in the community of devotees.

Once I’ve heard a remark and I wonder what is your opinion. Once a temple president said: “We are so strong that in one year 70 percent of the people who joined the temple will go away.”

Comment: This is like in management – if so many people leave, it means something with the management is not okay.

Tirtha Maharaj: So, from this you can see that sometimes we are prone to explain our mistakes like achievements. If 70 percent of people who are coming to you in one year go away, think for yourself: what are you doing? Therefore we don’t invite hundreds, we invite few people – but we want them to stay. Because this is a lifelong engagement – for me. My understanding is that this is a lifelong commitment. And my motto when somebody visits the ashram or the temple is that they should never forget. It should be such a peaceful, such an elevated, such a spiritual experience, that it will always stay in their heart. This is not only the job of those who live in the ashram, but this is a general job. Whoever comes in contact with you, please be such nice persons, such nice vaishnavas, that everybody appreciates. This is my expectation towards devotees.

The ashram is a very important center of service and attention. You know that in Pecs we have ashram since ’92 practically unbroken. There was only half a year when we did not have ashram in Pecs. But that was horrible, everybody could feel the lack of the ashram. Of course worship was going on somehow, but this focus, this meeting point was just missing. And practically all the services were half-broken. Since that time everybody is working very hard for the ashram in Pecs, they never want to give it up again.

We are working on a long run, on a long term – not on the immediate success and then nothing. So steady service. Therefore we want to maintain that place and to provide the service to Mahaprabhu. Because actually what is the ashram – this is our center – center of our faith, center of our association, center of our service. If we have a focus, we are structured, if we don’t have a focus, everything is just running out. Therefore I ask everyone: please, help and serve this ashram very nicely!



shelter

Нека най-напред започнем с идеала на ашрама – за какво е ашрамът? Ние познаваме вътрешната страна на ашрама – трудностите и слабостите – но трябва винаги да имаме предвид усещането на хората, когато идват в ашрама. Защото знаем колко трудности има по поддържането, ала когато хората дойдат, те казват: “О, това е остров на спокойствието! Това е небесният свят!” Хората чувстват подслона. И всъщност това е основното предназначение на ашрама – да осигурява подслон. Понякога преданите наричат ашрама „храм”. Но моето усещане е по-скоро за подслон. Храмът има една функция, ашрамът има друга функция.

Веднъж Гурудев обясни трите нива на функциониране на ашрама. Най-общата функция за най-широкия кръг е да предоставя на хората основна информация как да подобрят живота си, приближавайки се към саттвичните стандарти. Понякога тези функции не се случват в самия ашрам, защото ние имаме готварски курс, имаме йога, имаме бхаджани – това е като мрежа, достигаща до хората. Така че това е най-общият кръг, всеки е поканен; ако иска да подобри жизнените стандарти и да дойде по-близо до нивото на саттва, ние осигуряваме някаква информация в тази връзка.

Втората функция, която е за по-ограничен кръг, е да се преподава дхарма, да се изучава истината, да се предават ученията. С тази цел трябва да предоставяме лекции, програми, срещи, обучения. Ако някой иска да научи за нашата вяра, тези неща трябва да ги има. Чувствате, че това касае по-малък кръг от хора, защото по-малко хора проявяват по-задълбочен интерес.

И третата функция е да осигурява истински подслон за онези, които искат да се присъединят. Досущ като дом.

И така, това са трите нива на функциониране на ашрама и повече са изискванията към онези, които са там. Защото ние трябва да свършим работата. Разбира се и останалите могат да помагат, но ние се стремим да служим на хората. Затова генерираме вътре енергия, която да раздадем. Така че това е структурата на сферата на действие на ашрама – да достига общата маса от хора, да предоставя знание и да осигурява подслон.

Нашето мото е „бавно, но стабилно”. Не каним много хора да се присъединят към мисията, но аз искам да осигуря на всички тези, които са се присъединили, едно постоянно място, за да могат да открият своето бъдеще всред общността на преданите.

Веднъж чух един коментар и се чудя какво е вашето мнение. Един храмов президент каза: “Ние сме толкова стриктни, че в рамките на една година 70% от хората, които се присъединиха към храма, ще си тръгнат.”

Коментар: Това е като в мениджмънта – щом толкова много хора си тръгват, значи нещо с мениджмънта не е наред.

Тиртха Махарадж: От това можете да видите как понякога сме склонни да представяме грешките си за постижения. Ако 70% от хората, които идват при теб, за една година си отидат, замисли се какви ги вършиш! Затова ние не каним стотици, каним неколцина, обаче искаме да останат. Тъй като това е доживотен ангажимент – за мен. Моето разбиране е, че това е посвещаване за цял живот. И моето мото когато някой посети ашрама или храма е никога да не може да го забрави. Това трябва да бъде толкова умиротворено, толкова извисяващо, толкова духовно преживяване, че винаги да остава в сърцата им. И това не е работа само на тези, които живеят в ашрама, но е всеобща задача. Който и да влезе в досег с вас, моля ви, бъдете такива свестни хора, такива добри ваишнави, че всеки да оцени това. Такова е моето очакване към преданите.

Ашрамът е много важен център на служенето и на вниманието. Знаете, че в Печ имаме ашрам от ’92 на практика без прекъсване. Само за половин година нямахме ашрам в Печ, но беше толкова ужасно, че всички усетиха липсата му. Разбира се, служенето продължаваше по някакви начини, но този фокус, тази пресечна точка просто липсваше. И на практика всички видове служене бяха наполовина съсипани. Оттогава всички работят много сериозно за ашрама в Печ, не искат повече да се отказват от него.

Ние действаме в дългосрочен план – не да постигнем непосредствен успех и след това нищо. Стабилно служене. Затова искаме да поддържаме това място и да осигуряваме служене към Махапрабху. Защото всъщност какво е ашрамът? Той е нашият център – центърът на нашата вяра, центърът на нашето общуване, центърът на нашето служене. Ако имаме фокус, имаме структура; нямаме ли фокус, всичко просто изтича. Затова умолявам всички: моля ви, помагайте и служете на този ашрам много добре!

 

 



dragonportrait

(продолжение с предыдущей пятницы)

Наша цель превратить свой ум в своего друга. Уму необходимо связаться с чем-то, тогда он будет удовлетворен. Если наши мысли, воля и чувства связаны с божественным истоком, у нас будет умиротворенный ум. А чтобы проверить наш ум находится под контролем или нет, надо встретиться с вызовом. Поэтому очень полезно сталкиваться со сложными ситуациями. Потому что если в подобных опасных или рискованных ситуациях вы не теряете покой своего ума, тогда вы испытали себя и ваш самоконтроль доказан. Хотите привести пример, или может быть два? Один из них это история, другой настоящий случай. Но который более настоящий, не знаю.

Относительно трудности владеть собой. Жил когда-то человек и вдруг, в его усадьбе появился дракон, ужасающий дракон. Он хотел было убежать: „Этот дракон убьет меня, он меня съест. Где бы мне спрятаться? Хочу убежать!” Стал думать: „ Есле спрячусь в комнате, он войдет, сожет весь дом и съест меня. Если пойду в хлев, произойдет то же самое. Где бы мне найти убежище?” Наконец он решил: “Надо прыгнуть в колодец! Дракон не сможет войти в колодец, так что там я буду в безопасности, а и вода есть, так что даже если он будет извергать огонь в колодец, я смогу его нейтрализовать водой.” Так он прыгнул в колодец, а знаете, там есть ведро и веревка, так что он висел на веревке, не доставая до воды. И он подумал: „О, я совсем в безопосности! Мне так спокойно. Дракон рычит себе там снаружи, а я в безопасности здесь внизу.” Только представьте что вы сами в этом промозглом колодце. Смотрите наверх – дракон! Но когда посмотрите вниз видите другую опасность – большая черная змея. Вы не ожидали, что в вашем колодце прячется черная змея, но вот, она там. Что вы сделаете? Не можете спуститься вниз, потому что змея вас укусит; не можете подняться наверх, потому что дракон вас схватит. Висите между двумя опасностьями. Не смотря на это вы можете чувствать себя в безопосности, так как веревка крепкая. Однако не только вы боитесь дракона, одна маленькая мышь тоже испугалась его. И она тоже пытается спрятаться в колодце и как и вы входит туда по веревке. Только вот где бы не окозалась мышь, она сразу начинает грызть. Так что смотрите вниз: „О, там есть змея!”, смотрите наверх снова и видите маленькую мышь, перегрызающую вашу веревку. Вы сразу понимаете какое будущее вас ожидает – спасетесь дракона, но в конце концов станете жертвой змеи. Но к счастью, есть и другое направление – можете осмотреться вокруг. Не вверх, не вниз, а вокруг. Какие-то пчелы тоже прячутся в колодце. Их мед очень сладкий; дотрагиваетесь к нему, облизываете пальцы произнося: “Мееееееед!”… и все кончено, так как мышь перегрызла веревку.

Так что даже при опасности для жизни очень трудно контролировать органы чувств и ум. Бежите от одной опасности, сталкиваетесь с другой, но если есть даже маленький шанс наслаждаться – хватаете его. Поэтому духовному человеку следует овладевать свои органы чувств и свой ум. Потому что жизнь опасная и есть только одна фирма, которой мы все станем клиентами – кладбище.

Другая история из жизни моего Гурумахараджа. Однажды ему надо было прийти сюда, в Софию. Но перед тем как отправиться в путь, он остановился на некоторое время в ашраме в Будапеще. Через два дня надо было отправляться. И так, с одним из моих духовных братьев они шли к машине. Понимаете, что это просходило в прежней политической ситуации, когда йогу, проповедование и движение Харе Кришна не приветствовали. Они шли к машине и что же они видят – машина была разбита и открыта. Внезапно Гурудев сказал: „О, это не в шутку”. Поэтому они повернули вправо – чтобы не подвергать ученика опасности. И когда проводил ученика обратно в ашрам, Гурудев занялся ситуацией.

И так, первый случай показывает как трудно себя контролировать. А второй мне доказал до какой степени контролирует себя духовная личность. Перед лицом реальной опасности он вообще не испугался, а сразу нашел решение, оберегая ученика от риска и принимая на самого себя удар.

Так что контроль над умом жизнено важен, он очень существенный. Даже в мирных условиях, что говорить об опасности. Потому что надо решить правильно, взять самое лучшее решение.

Что будет, если наш ум будет нашим другом? Следующий стих скажет нам: “Для того, кто победил свой ум, Сверхдуша уже постигнута, потому что он достиг спокойствие. Для такого человека счастье и несчастье, жара и холод, честь и позор одно и то же”.[1]

Это означает, что можете постигнуть Бога если ваш ум под контролем. Почему? Потому что имеете это умиротворение.Поэтому надо проверить умиротворенны ли мы или нет. Если есть вызов, можете определить где находитесь, какая у вас позиция. А внутренний покой это несомненный знак духовной высоты. Самый лучший способ достижения такого внутреннего покоя нам дан: все имеется в святом имени. Покой для начинающих, истина для среднего уровня и экстаз для более высокого класса. Каждый достигнет в соответствии с его способностями. В Божьем имени содержится все, все божественные энергии вложены в светых именах. Так что умиротворение, счастье, чистота это непосредственные результаты от связанности с Верховным. Если вы их хотите, тогда следуйте совету – будьте связаны. А эту связанность можем постичь очень красивым способом воспевая, вызывая: “Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе “. Сам Бог, Его любящая энергия и последующее счастье содержатся в этой мантре.

 

(следует продолжение)

[1] “Бхагавад Гита”, 6.7



dragonportrait

(продължава от предишния петък) 

Нашата цел е да превърнем ума си в свой приятел. Умът трябва да бъде свързан с нещо, тогава ще е удовлетворен. Ако мислите ни, волята ни и чувствата ни са свързани с божествения извор, ще имаме умиротворен ум. А за да проверим дали умът ни е овладян или не, трябва да срещаме предизвикателства. Затова е много полезно да се натъкваме на предизвикателни ситуации. Защото ако в подобни опасни или рискови положения не губите покоя на ума си, тогава тестът е преминат и самоконтролът е доказан. Да ви дам ли един пример, или може би два? Единият е история, другият е истинска история. Но кой е по-истински, не зная.

Относно трудността да се владееш. Имало един човек и не щеш ли, в чифлика му се появил дракон, ужасяващ дракон. Той поискал да избяга: „Този дракон ще ме убие, ще ме изяде. Къде да се скрия? Искам да избягам!” Помислил си: „Ако се скрия в стаята, той ще влезе вътре, ще изгори цялата къща и накрая ще ме изяде. Ако отида в обора, ще се случи същото. Къде да намеря подслон?” Най-сетне решил: “Трябва да скоча в кладенеца! Драконът не може да влезе в кладенеца, така че там ще бъда в безопасност, пък има и вода, така че дори той да бълва огън в кладенеца, ще мога да го неутрализирам с водата.” Така той скочил в кладенеца, а знаете, там има кофа и въже, така че висял на въжето, без да стига до водата. Рекъл си: „О, толкова съм на сигурно! Толкова съм спокоен. Драконът си реве там навън, а аз съм в безопасност тук долу.” Само си представете себе си в усойния кладенец. Поглеждате нагоре – дракон! Но като поглеждате надолу виждате друга опасност – голяма черна змия. Не сте очаквали, че в кладенеца ви се крие черна змия, ала ето, тя е там. Какво ще направите? Не можете да слезете надолу, защото змията ще ви ухапе; не можете да се качите и нагоре, защото драконът ще ви отнесе. Висите между две опасности. Въпреки това може да се чувствате на сигурно, понеже въжето е здраво. Обаче не само вие се страхувате от дракона, една малка мишка също се е уплашила от него. И тя като вас се опитва да се скрие в кладенеца и влиза вътре по същия начин като вас – по въжето. Обаче където и да отиде мишката, тя веднага започва да гризе. Така че поглеждате надолу: „О, там има змия!”, поглеждате пак нагоре и виждате малката мишка, прояждаща вашето въже. От това ви става ясно какво бъдеще ви чака – ще избегнете дракона, но в крайна сметка ще паднете жертва на змията. Ала за щастие, съществува и друга посока – можете да се огледате наоколо. Не нагоре, не надолу, а околовръст. Едни пчели също се крият в кладенеца. Медът им е много сладък; посягате към него, облизвате пръст с думите: “Мееееееед!”… и край, понеже мишката е прегризала въжето.

Така че дори при опасност за живота е много трудно да се контролират сетивата и умът. Бягате от една опасност, натъквате се на друга, но ако има дори малък шанс да се наслаждавате – втурвате се към него. Затова един духовен човек следва да овладява сетивата и ума си. Защото животът е опасен и има само една фирма, на която всички ще станем клиенти – гробището.

Другата история е от живота на моя Гурумахарадж. Веднъж той трябвало да дойде тук, в София. Но преди да поеме на път, спрял за известно време в ашрама в Будапеща. След два дни трябвало да тръгне. И така, с един от духовните ми братя те отивали към колата. Разбирате, това се е случило при предишната политическа ситуация, когато на йога, проповядването и движението Харе Кришна не се гледаше с много добро око. Те отивали към колата и що да видят – колата била разбита и отворена. Внезапно Гурудев казал: „О, това не е шега работа”. Затова завили надясно – за да не бъде изложен ученикът на опасност. И като изпратил ученика обратно в ашрама, Гурудев се заел със ситуацията.

И така, първата случка показва колко трудно е да се контролираш. А втората ми доказа до каква степен е себеовладяна една духовна личност. Дори пред лицето на реална опасност той въобще не се уплаши, а незабавно намери решение, спасявайки ученика от риск и поемайки самият той удара.

Така че контролът на ума е жизнено важен, той е есенциален. Дори в мирни условия, какво да говорим за опасности. Защото трябва да решиш правилно, да вземеш най-доброто решение.

Какво ще стане, ако умът ни е наш приятел? Следващият стих ще ни каже: “За онзи, който е победил ума, Свръхдушата е вече постигната, защото е добил умиротворение. За такъв човек щастие и нещастие, жега и студ, чест и позор са едно и също”.[1]

Това означава, че можете да постигнете Бога ако умът ви е овладян. Защо? Защото притежавате това умиротворение. Затова трябва да проверим умиротворени ли сме или не. Ако има предизвикателство, можете да прецените докъде сте стигнали, каква е позицията ви. А вътрешният покой е сигурен знак за духовно извисяване. Най-добрият начин за постигане на такъв вътрешен покой ни е даден: всичко го има в святото име. Покой за начинаещите, истина за средно напредналите, и екстаз за по-горния клас. Всеки постига според способностите си. В Божието име се съдържа всичко, всички божествени енергии са вложени в светите имена. Така че умиротворение, щастие, чистота са непосредствените резултати от свързаността с Върховния. Ако ги искате, тогава следвайте съвета – бъдете свързани. А тази свързаност можем да постигнем по много красив начин възпявайки, зовейки: “Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе “. Самият Бог, Неговата любяща енергия и произтичащото от Тях щастие се съдържат в тази мантра.

(следва продължение)

[1] “Бхагавад Гита”, 6.7



dragonportrait

(continues from the previous Friday)

Our goal is to make our mind into our friend. Mind has to be connected to something, and then it will be satisfied. If our thoughts, our willpower and our feelings are connected to the divine source, then peace of mind will come. And to control, to check if our mind is controlled or not, we have to face challenges. Therefore it is very useful to face challenging situations. Because if in such either dangerous or risky situations you don’t lose your peace of mind, then you have tested yourself and your control is proven. Shall I give you an example, or may be two? One is a story, another is a real story. But which is more real I don’t know.

About the difficulty of control. Once, there was a man and all of a sudden, a dragon appeared in his farmhouse, a fearful dragon. So, he wanted to escape. ‘This dragon will kill me, will eat me up. Where shall I hide? I want to escape!’ So he thought: ‘If I hide myself in my room, he will enter the room, burn out the whole house and he will eat me up finally. If I go to the cowshed – the same will happen. So, where is my shelter?’ Finally he decided: ‘Oh, I have to jump into the well! Because the dragon cannot enter the well, so I will be safe there, and there is some water, so even if he is vomiting fire into the well, I can neutralize it by water.’ So, he was jumping into the well, and you know they have this bucket and the rope, so he was hanging on the rope, not touching the water. And he thought: ‘Oh, now I am so safe! I am so peaceful. The dragon is shouting out there, but I am safe down here.’ Just imagine yourself in a dank well. You look up: dragon! But when you look down, you see another danger – a big black snake! You wouldn’t expect that the black snake is hiding in your well, but still it’s there. So, what shall you do? You cannot go down, because the snake will bite you, and you cannot go up, because the dragon will take you. You are hanging between two dangers. Nevertheless, you might feel safe, because the rope is strong. But, you know, this is not only you who is afraid of the dragon, a little mouse is also afraid of the dragon. A little mouse is also trying to hide in the well. He was entering the well through the same way as you, through the rope. But wherever this mouse goes, he is starting to eat, taste, chew. So, you are looking down: ‘Ah, the snake is there!’, again you look up and you see the small little mouse, eating up your rope. From this you can project your future – escaping from the dragon, but finally falling down as a prey to the snake. But fortunately, there is another direction that you can see – you can look around. Not up, not down, but around. And some bees are also hiding in the well. And honey is very sweet, so you touch the honey, you lick your finger and you say: “Honeyyyyy!”… and you’re gone, because the mouse has eaten up the rope.

So, even if there is life danger, it is very difficult to control the senses and the mind. You are running away from one danger, you are facing another, but if there is a little chance to enjoy – you will take it. Therefore a spiritual person has to control the senses and the mind. Because life is dangerous, and there is only one firm that finally everyone will become a customer of – the graveyard.

The other story is coming from the history of my Gurumaharaj. Once he was supposed to come here, to Sofia. But before coming here, he stopped in the ashram in Budapest for some time. And after two days he was supposed to leave. So, with one of my god-brothers they were approaching his car. You know, it happened in the previous political setup when yoga, preaching and Hare Krishna movement were not very welcomed. So they were approaching the car and what did they see – that the car was broken, opened up and broken. All of a sudden Gurudev said: ‘Oh, this is not a joke’. So, they made a right turn – not to put the disciple into danger. When he sent the disciple back to the ashram, Gurudev started to handle the situation.

So, the first case showed how difficult it is to control. And the second proved me how much a spiritual personality is controlled. Even if there is some real danger, he was not frightened at all, but immediately finds a solution, saves the disciple from the danger and takes himself the trauma.

So, control of mind is very crucial, it is very essential. Even in peaceful conditions, what to speak of dangers. Because you have to decide correct, you have to choose the best solution.

What will happen if our mind is our friend? The next verse will tell us: “For one who has conquered the mind, the Supersoul is already reached, for he has attained tranquility. To such a man happiness and distress, heat and cold, honor and dishonor are all the same”.[1]

That means you can reach God if your mind is controlled. Why? Because you have this tranquility. Therefore we need to check if we have the tranquility or not. So, if there is a challenge, then you can measure where you are standing, what is your position. And the inner peace is a sure sign of spiritual elevation. The best way to achieve this inner peace is given: everything is there, in the holy name. Peace for the beginners, truth for the intermediates, and ecstasy for the higher grade. Everybody will reach according to his or her capacity. In God’s name everything is contained, all the divine energies are invested in the holy names. So, peace, happiness, purity are the immediate results of being connected to the Supreme. If you want this, then follow the advice – be connected. And this connection we can achieve very nicely through chanting, through calling out: “Hare Kṛiṣhṇa, Hare Kṛiṣhṇa, Kṛiṣhṇa Kṛiṣhṇa, Hare Hare, Hare Rama, Hare Rama, Rama Rama, Hare Hare “. God Himself, His loving energy and the consequent happiness is contained in this mantra.

 

(to be continued)

[1] “Bhagavad Gita”, 6.7



dragonportrait

(continuación de la conferencia del pasado viernes)

 Nuestro objetivo es hacer de nuestra mente un amigo. La mente debe estar conectada a algo para quedar satisfecha. Siempre que pensamientos, voluntad y sentidos estén conectados al manantial divino, vendrá la paz en nuestra mente. Y para controlar y comprobar si nuestra mente está controlada o no, debemos encararnos a situaciones de desafío. Será muy útil encararnos a situaciones de desafío. En situaciones de desafío y peligro si no acabáis por perder la paz de vuestra mente ello comprueba que el examen ha sido aprobado y el autocontrol también. Podría citar un ejemplo, ¿o tal vez dos? El primero es un cuento y el segundo es una historia real. No sé cuál de los dos resultará más verídico.

Se trata de lo difícil que es el autocontrol. Había una vez un fulano en cuya finca apareció inesperadamente un dragón, un tremendo dragón. El fulano quiso escaparse: „Este dragón va a matarme y comerme. ¿Dónde podré esconderme? ¡Quiero escaparme!” Luego pensó: „ Si llego a esconderme en el cuarto, él entrará quemará la casa y por fin me comerá. Si llego a esconderme en el retablo, igual. ¿Dónde podré refugiarme?” Por fin decidió: “¡Tendré que echarme en el pozo! El dragón no podrá penetrar en el pozo y yo estaré a salvo, además allí hay agua y si él se pone a vomitar fuego en el pozo, podré neutralizarlo con el agua.” El fulano se echó de un salto en el pozo y como sabéis allí hay una soga y un cubo y el fulano se quedó colgado en la soga sin alcanzar el agua. Se dijo: „ ¡Oh, estoy a salvo! Estoy tranquilo. El dragón puede rugir allá afuera, yo estoy a salvo aquí abajo.” Imaginad pues cómo os sentiréis en su lugar, en el pozo húmedo y frío. Al mirar hacia arriba – ¡un dragón! Al mirar hacia abajo ya veréis otro peligro – enorme serpiente negra. Ni siquiera habéis imaginado que en el pozo se esconde una serpiente negra pero ella está allí. ¿Qué es lo que haréis? No podéis bajar puesto que os morderá la serpiente; tampoco podéis subir ya que el dragón os llevará consigo. Estáis entre dos peligros. Sin embargo os sentís a salvo ya que la soga es sólida. Por lo tanto, no sólo vosotros tenéis miedo del dragón, también está asustada una ratita. Una ratita también está tratando de esconderse en el pozo. Igual que vosotros, tratando de refugiarse en el pozo, penetra dentro del mismo modo – por la soga. Pero una rata es una rata en cualquier lugar, enseguida se pone a roer. Mirando hacia abajo: „ ¡Оh, allí está la serpiente!”, mirando hacia arriba ya veis la ratita que está royendo la soga. Os dais cuenta del porvenir – os escaparéis del dragón pero en fin de cuentas llegaréis a ser víctima de la serpiente. Felizmente, existe y ya veis otra dirección – podéis mirar a vuestro derredor. No arriba ni abajo, sino alrededor. En el pozo se esconden también unas abejas. Su miel es tan apetitoso que tendéis las manos, lamiendo un dedo: „Mie-e-e-e-l”, y se acaba todo ya que la rata acaba de roer la soga.  ….

Aún que la vida esté en peligro, resulta muy difícil controlar los sentidos y la mente. Escapando de un peligro de guate malo iréis a guate peor y si existe una mínima oportunidad de gozar – os echáis para aprovecharla. Una persona espiritual debe llegar a controlar sus sentidos y su mente. La vida es peligrosa y existe una sola empresa a la que todos llegaremos a ser clientes – el cementerio.

La otra historia viene del historial de mi Gurumaharaj. Una vez él debía venir aquí, en Sofía. Antes de llegar aquí, se quedó por unos días en el ashram de Budapest. Debía salir dentro de dos días. Con uno de los devotos hermanos se dirigieron al coche. Ya comprendéis, los sucesos ocurren en la situación política de aquel entonces, cuando practicar yoga, predicar y ser adeptos de Hare Krishna, no se veían de buena fe, no eran bienvenidos. Iban pues al coche y vieron que el vehículo estaba abierto y roto. Entonces Gurudev dijo: „Оh, esto no es una broma”. Torcieron a la derecha – para no exponer a peligro al discípulo. Luego de despedir a su discípulo enviándolo a volver en el ashram, Gurudev se encaró a la situación.

En el primer cuento se ve que el autocontrol es muy difícil. La segunda historia comprueba el grado de autocontrol alcanzado por una persona espiritual. Encarado a un peligro real él no se asusta sino toma decisión enseguida y encuentra la solución salvando al discípulo del riesgo y aceptando el golpe sobre s u propia persona.

El control de la mente es de importancia vital, es algo esencial. Incluso en tiempos y situaciones de paz y ni hablar de otros peligros. Es necesario tomar una decisión correcta, la mejor posible.

¿Qué pasará cuando la mente llegue a ser nuestro amigo? Nos lo dirá el verso que sigue: “Para el que haya conquistado el Supersoul /el Súper Alma ya estará adquirida puesto que habrá adquirido la tranquilidad. Para esta persona resultan iguales felicidad o adversidad, bochorno o frío, honra o deshonra”.[1]

Todo ello significa que podéis alcanzar a Dios siempre que lleguéis a controlar la mente. ¿Por qué? Porque ya estáis en posesión de la paz en el alma. Por esta razón debemos comprobar si hemos alcanzado la paz en el alma o no. Cuando aparezca un desafío, podréis evaluar vuestra posición y situación. La paz interior es una señal muy segura de elevación espiritual. El mejor modo para adquirir la paz interior nos está dado: todo es inherente al nombre santo. Paz para los novicios, verdad para los avanzados, éxtasis para la clase superior. Cada uno llegará a lograr en acuerdo con sus capacidades. En el Nombre Divino se encuentra todo, todas las energías divinas están plasmadas en los nombres santos. Paz, felicidad, pureza – son resultados de la conexión con el Supremo. Si aspiráis a ellas, habrá que seguir el consejo – sed conectados. Y esta conexión podemos alcanzarla de un modo muy hermoso, cantando y llamando: “Hare Kṛiṣhṇa, Hare Kṛiṣhṇa, Kṛiṣhṇa Kṛiṣhṇa, Hare Hare, Hare Rama, Hare Rama, Rama Rama, Hare Hare “. Dios en Persona, Su energía amorosa y la felicidad que viene con Ellos en consecuencia, son contenidos en esta mantra.

(Sigue continuación)

 

[1] “Bhagavad Gita”, 6.7



narada

Въпрос на Крипадхам: Има ли някакъв начин да се справим с гордостта? Защото обикновено когато имам проблем с гордостта си, не го забелязвам и ми е нужен някой отвън, който да ми го покаже.

Тиртха Махарадж: Затова Кришна ти е изпратил твоите братя и сестри – да ти помогне да разбереш ограниченията си, да видиш собственото си лице. Но като образован ваишнава ти знаеш, че всеки сблъсък е със собственото ти фалшиво его. При все това, от време на време повтаряме едни и същи грешки. Затова аз вярвам в цялостното пречистване на един ваишнава. Не просто в „борбата с егоистичния ми начин на мислене”; защото ти се бориш с егоистичния си начин на мислене, но не можеш да надмогнеш, да речем, своята кама. Сражаваш се с егото си, но не се сражаваш с кама; после започваш да се бориш с кама, но забравяш гордостта. През цялото време се фокусираш върху нещо, а губиш цялостната картина. Но ако всецяло, по един всеобхватен начин просто се приближиш до Кришна, какво друго можеш да правиш, освен да танцуваш в екстаз? То е като ламя с дванадесет глави – отсечеш ли една, на мястото ѝ веднага израстват три! Можеш да отсечеш една грешка и начаса се разкриват нови три, и ти се сражаваш с новите, и след това отново… Да пребориш всичките си грешки – те са много дълъг списък. По-добре направете една стъпка по-близо до Бога. Тогава всичките ви проблеми в крайна сметка ще си идат. Веднъж Шрила Прабхупада казал: “Вместо да обсъждаме, да говорим, да се обучаваме, да анализираме – вместо всички тези глупости, просто възпявайте светите имена и ще постигнете по-добър резултат.”

Така че, цялостно пречистване. Отсечете главите на своя егоистичен дракон! Или – драконово его.

А тази гордост е описана в много, много истории. Има една история за Нарада Муни, една от многото. За Нарада Муни има множество истории. Нарада Муни посетил Кришна, а Кришна тъкмо слушал молитвите на един много простодушен човек, който казвал: “О, мой Господи, толкова съм пропаднал, понеже трябва здраво да работя. Но всяка сутрин и вечер просто идвам в Твоите лотосови нозе, казвам няколко молитви и Те моля да бъдеш удовлетворен с това, макар да е толкова мъничко, макар служенето ми да е толкова незначително, тъй като съм зает по цял ден… Моля те, приеми моите молитви!” Тогава Нарада Муни казал: “Ха, на какво прилича това? Що за мизерна практика! Да си мисли за Теб само по два пъти на ден? Какъв е този човек! Мигар може да се нарече Твой слуга? Защо не вземеш да го изриташ? Накажи го малко, посочи му къде греши!” Кришна рекъл: “О… би ли Ми помогнал с нещо?” Нарада отвърнал: “Да, разбира се! Аз мога да Ти служа; този човечец не може, но аз мога. Какво да направя за Теб?” “Ами, ето тук тази чаша с вода. Можеш ли да я носиш около град Матхура?” “Да, разбира се, че мога да го направя!” “Но, моля те, внимавай – нито една капка не бива да се разлее!” “Остави го на мен! Ще се справя.” Тръгнал той, а знаете, когато чашата е пълна до ръба, дори най-малкото движение ще изплиска половината вода навън. Нарада трябвало сериозно да се съсредоточи върху тази чаша и, разбира се, да обиколи града било доста сложно. Така той поел на път и се фокусирал все повече и повече върху чашата с вода, а пътят бил дълъг. На вечерта се върнал и Кришна и казал: “О, добре дошъл, Нарада! Добре дошъл обратно у дома, при Бога!” Цял облян в пот, Нарада отвърнал: “Най-сетне съм тук.” Кришна попитал: “Справи ли се?” “О, беше много трудно, но успях – нито капчица не се разля.” Кришна казал: “А мисли ли за Мен междувременно?” “Да мисля за Теб ли? Та нали трябваше да вложа цялата си грижа и внимание в чашата с вода, защото беше толкова трудно да не я разплискам!”

Онова, което можете да свършите с лекота, ще ви донесе съвсем малки резултати. Съгласни ли сте? Така че ако Кришна ви каже: “Би ли Ми помогнал моля? Ето тази чаша с вода.” Недейте да се радвате прекалено: “Кришна ми обръща внимание!” Може това да е Неговият изпит: колко можете да мислите за Него докато носите водата. И обикновено не Той е този, който ви моли да носите водата. Но може би вашият учител ще ви каже: “Можеш ли да ми помогнеш мъничко?” Тогава той ще провери и ще види, а и самите вие също ще видите, какво е вашето настроение в служенето.
 



narada

 

Krpádhám kérdése: Van bármi mód a büszkeség legyőzésére? Mert általában amikor nekem problémám van a büszkeségemmel, nem érzékelem azt, és szükségem van valakire, aki kívülről megmutatja nekem.

Tírtha Mahárádzs: Ezért küldi Krsna nektek a fiú- és leánytestvéreiteket – hogy segítsenek megérteni a határaitokat, szembenézni önmagatokkal. Ám tanult vaisnavaként tudjátok: Oh, ismét ellentmondásba ütköztem, ez csupán a hamis egóm volt. Mégis, időről időre ugyanazt a hibát ismételgetjük. Ezért hiszek a vaisnavák teljes megtisztulásában. Ez nem egyszerűen egy ’harc a hamis egómmal’ – mert harcolhatsz ugyan a hamis egód ellen, de nem nyersz eközben például a káma ellen. Harcolsz az egód ellen, nem harcolsz a kámád ellen; majd harcolsz a kámád ellen, s elfelejtkezel a büszkeségedről.  Mindig valamire koncentrálsz, és közben elszalasztod a teljes képet. Ám ha csakúgy általában, csak úgy egyszerűen közelebb kerülsz Krsnához, mit várhatsz vajon az eksztatikus táncon kívül? Mint egy tizenkét fejű sárkány – levágsz egy fejet, és rögtön nő helyette három. Felszámolsz egyetlen hibát, és rögtön három másik tárul fel, aztán azokkal is megharcolsz, és így tovább…Valamennyi hibánkat legyőzni – ez egy nagyon hosszú lista, ezért jobban tesszük, ha lépésenként kerülünk egyre közelebb Istenhez. Így végül valamennyi bajunk a semmibe vész. Egyszer Sríla Prabhupád így szólt: „Ahelyett, hogy megvitatnánk, beszélgetnénk, képeznénk magatokat vagy elemeznénk a dolgokat – ehelyett a sok ostobaság helyett csak zengjétek a szent neveket, és sokkal jobb eredményt fogtok elérni!’

Tehát, teljes megtisztulás. Vágjátok le az egó-sárkányotok fejét! Avagy, a sárkányfejű egóét…. Erről a büszkeségről számos történet tesz említést, egyik közülük Nárada Muniról szól. Egyszer Nárada Muni meglátogatta Krsnát, és Krsna éppen egy nagyon egyszerű ember imáját hallgatta meg, aki így szólt: Oh, Uram, annyira elesett vagyok, mert sokat kell dolgoznom. De reggelenként és esténként csak eljövök a Te lótuszvirág lábaidhoz, elmondok néhány imát, kérlek, hogy elégedj meg ezzel a kevéssel, amit fel tudok ajánlani Neked – habár szolgálatom nagyon is jelentéktelen, hiszen egész nap dolgoznom kell….Kérlek, fogadd el fohászom! Ezt hallván Nárada Muni így szólt: Nahát, mi ez? Ez egy szörnyű gyakorlat! Csak kétszer gondolni Rád? Micsoda ember! Ez a Te szolgád? Miért is nem rúgod ki őt? Zabolázd meg egy kicsit, mutasd meg a hibáit! Krsna így szólt:

Ah… tudnál Nekem segíteni valamiben?

– Nárada így válaszolt: Természetesen! Szolgálhatlak Téged, ez az ember nem tud, ám én tudlak Téged szolgálni. Mit tehetek Érted?

– A válasz így hangzott: Itt van egy vízzel teli csésze. Körbe tudnád járni Mathurát vele?

– Igen, természetesen! Meg tudom tenni!

De óvatos légy! Egyetlen csepp se cseppenjen ki belőle!

– Oh, hagyd csak rám! Megteszem, amit kértél.

Elindult – tudjátok, ha a csésze színültig telve van, egyetlen apró mozdulattal kiboríthatjuk a víz felét. Náradának nagyon kellett figyelnie erre a csészére, és persze az egész városon átmenni is kissé komplikált. Elindult hát az úton, és egyre jobban csak a pohár vízre koncentrált, az út nagyon hosszú volt. Estére hazatért, Krsna pedig megszólította: Légy üdvözölve Nárada! Köszöntelek, hogy visszajutottál Istenhez!

– Nárada izzadva válaszolt: Végül itt vagyok.

– Krsna megkérdezte: Elvégezted?

Igen, nagyon nehéz volt, de elvégeztem – egyetlen csepp sem borult ki.

– Krsna így szólt: És gondoltál-e Rám mindeközben?

Rád gondolni? Minden figyelmemet a pohár vízre fordítottam, mert annyira nehéz volt úgy vinni, hogy ne boruljon ki!

Amit könnyedén megcsináltok, nagyon kicsi eredménye lesz. Egyetértetek? Tehát, ha Krisna így szól hozzátok: Tudnál Nekem segíteni? Itt van egy csésze víz. Akkor annak azért ne örüljetek túlságosan, azt gondolva, hogy Krsna figyel rám. Lehet, hogy ez csak egy próbatétel Részéről: Vajon hányszor tudsz Rá gondolni, mialatt a vizet viszed. Általában azért Ő nem kéri Tőlünk, hogy vigyünk vizet. Ám a mestered így szólhat: Tudnál Nekem egy kicsit segíteni? Utána pedig ellenőrzi, hogy lássa – és te is látni fogod, hogy szolgálatodat milyen hangulatban végzed.



narada

Question of Kripadham: Is there some means to deal with pride? Because usually when I have problem with my pride I don’t perceive it and I need somebody from the outside to show it to me.

Tirtha Maharaj: Therefore Krishna sends you your brothers and sisters – to help you to understand your limits, to face yourself. But as an educated vaishnava you know: ‘Ah! I clashed again, this was my false egotism.’ Yet still from time to time we repeat the same mistake. Therefore I believe in the overall purification of a vaishnava. Not simply ‘fighting my egoistic mentality’; because you fight your egoistic mentality, but you cannot win your, let’s say, kama. You fight your ego, you don’t fight your kama; then you fight your kama, you forget about your pride. Always focused on something and you miss the whole picture. But if generally, in an overall way, you just simply come closer to Krishna, then what can you get except dance in ecstasy? Like the dragon with twelve heads – you cut one head and immediately three new heads are grown! You cut one mistake and immediately three new mistakes are revealed, and then you fight with the other, and then again… To fight all your mistakes – it’s a very long list. Better we make one step closer to God. Then all your troubles finally, ultimately are gone. Once Shrila Prabhupada said: “Instead of discussing, and talking, and training, and analyzing – instead of all this stupidity just chant the holy names and you will reach a better result.”

So, overall purification. Cut the heads of your egoistic dragon! Or – dragonistic ego…

And this pride is described in many, many stories. There is one story for Narada Muni, from the many. Narada Muni has many stories. Narada Muni was visiting Krishna and Krishna was hearing a prayer of one very simple person, who said: “Ah, my Lord, I am so fallen because I have to work a lot. But in the mornings and in the evenings I just come to Your lotus feet, I say a few prayers and please, be satisfied with this little that I can offer to You, though my service is very insignificant, because I am engaged all day long… Please, accept my prayers!” And then Narada Muni said: “Ha, what is this? It’s a miserable practice! Thinking of You only twice a day? What is this guy! This is Your servant? Why don’t You kick this guy out? Chastise him a little bit, show his mistakes!” Krishna said: “Ah… can you help Me with something?” Narada said: “Yes, of course! I can serve You, this guy cannot, but I can serve You. What can I do for You?” “Here is this cup full of water. Can you carry it around the city of Mathura?” “Yes, of course I can do that!” “But please, be careful – not any drop should spill out!” “Just leave it up to me! I will do it.” He started to move and, you know, when a cup is up to the brim, even a small little movement will bring half of the water out. Narada had to focus very much on this cup and of course going around the whole city is quite complicated. So he started the journey and he was focusing more and more on the cup of water, and it’s a long trip… In the evening he came back and Krishna said: “Ah welcome, Narada! Welcome back home back to Godhead!” Narada was sweating, he said: “Finally I am here.” Krishna asked: “Have you accomplished?” “Ah, it was very difficult, but I have accomplished – not even a drop has spilled out.” Krishna said: “And did you think of Me meanwhile?” “Think of You? I had to take all my care and attention to the glass of water, because it was so difficult not to spill it out!”

What you can accomplish very easily, it can bring very small results. Do you agree?

So, if Krishna will tell you: “Can you please help Me? Here is this cup of water.” Don’t be overjoyed: “Krishna is paying some attention to me!” Maybe this is His test: how much you can think of Him while you carry the water. And usually He doesn’t ask you to carry the water. But maybe your master can tell you: “Can you help me a little bit?” Then he will check and see, and you can see also what your mood in the service is.