Category RSS

Calendar

December 2015
M T W T F S S
« Nov   Jan »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  



Archive for December, 2015

time

(az előző hétfő folytatása)

Tehát élőlény, világ, és Isten – ez volt a Gítá három témájának lételméleti háromszöge. Most azonban elemezzük a negyedik témát – ez pedig az idő. Képesek vagyunk megragadni az időt? Ez nagyon is nehéz, hiába vásárolunk svájci órákat, az időt nem lehet megragadni.

Mi is valójában az idő? Az idő egy isteni energia, de másként működik, más módokon és különböző szakaszai vannak. Elemezzük most az időtényezőt a saját megjelenési formájában, ahogy a dolgok léteznek az időben, és amilyen a dolgok viszonya az időhöz vagy az időintervallumokhoz. Az egyik ilyen létezési mód az örökkévalóság – ezt szankszkrtul nityam-nak nevezik – tulajdonsága pedig a végtelenség, nincs eleje és vége sem. Mivel örökkévaló, nem korlátozott. Ha vannak örökkévaló dolgok, milyen egyéb viszonyulás létezhet még az időhöz? Ha valami nem korlátozott, akkor bizonyára léteznek egyéb, korlátozott dolgok is. Ha léteznek örökkévaló dolgok, akkor bizonyára léteznek nem-örökkévalók is, melyeket anitya-nak neveznek. Az a jellemzőjük, hogy egy kiindulási pontban kezdődnek, és egy végpontban végződnek, vagyis korlátozottak. Mi lehet még itt? Lássuk csak! Olyasmi, aminek van kezdete, ám vég nélküli – ezt hívjuk ananta-nak, amely vég nélkülit jelent. Kezdődik valahol, azonban nincsen vége. Még valami? Bizonyára. És mi az? A negyedik viszonyulás a kezdet nélküliség, az anádi. Nem tudjuk, hogy mi is történt azelőtt a bizonyos dolog előtt. Nincs eleje, azonban van vége. Ha elemezzük az életben észlelt dolgokat – tárgyakat, érzéseket, egyebeket – akkor e négy típusba sorolhatjuk be őket.

Most próbáljunk meg példákat keresni mind a négy kategóriára. Tudtok nekem példát mondani valamire, ami örökkévaló? Igen, a lélek, nagyon jó – nincs eleje, nincs vége. Nagyszerű! Másik példát ugyanerre? A Felsőlélek? Úgy vélem, ezek a legfontosabb örökkévaló dolgok. Tudtok nekem példát mondani a nem-örökkévalóra?.

Válasz: Az élet.

Tírtha Mahárádzs: Az élet… mint a testi élet, a testi létezés. Mivel van eleje, és van vége is?

Válasz: Az anyagi teremtés.

Tírtha Mahárádzs: Igaz is meg nem is. Hiszen bár megnyilvánul – amit mi vélhetünk kezdetnek is – és visszatér a megnyilvánulatlan fázisba, mégis szakaszonként változik. Azonban úgy gondolom, mindannyian tudjuk, hogy ha valami kezdődik valahol, annak végződnie is kell valahol. Nagyon könnyű megérteni az emberi test elejét és végét – mint a kialakulás és a feloszlás. Ez nyilvánvaló. Ám sokkal nehezebb átlátni a kozmikus struktúrák, a hatalmas anyagi energia fázisait. A Gítá kinyilatkoztatása szerint minden szakaszonként változik – néha nem nyilvánul meg, majd megnyilvánul, végül visszajut a megnyilvánulatlan szakaszba. Így össze tudjuk hasonlítani ezeket a szakaszokat az emberi test megszületésével és halálával. Ám az anyagi energia – mint energia – megmarad, függetlenül attól, hogy az éppen megnyilvánulatlan avagy a megnyilvánult szakaszban tart-e. Tehát az energia elveit tekintve végtelen, de szintén megtalálhatóak benne az élet és a halál ezen szakaszai. Ez után tudnátok-e nekem példát mondani az anantára, a vég nélküliségre?

Válasz: Talán a guruval való kapcsolat?

Tírtha Mahárádzs: Hát…. „Örökös szolgátok vagyok”. Egyetértek… de tekintsük a tökéletességet. Egy lelki ember, a tanítvány a tökéletesedést éri el. Helyes, mivel van kezdete, ám nincs vége. Ehhez hasonlóan, ha egy lelki tanítómester mellett kötelezzük el magunkat, annak létezik egy kezdete, amikor igent mondunk a mesternek – ez a kezdet. Ám ennek nem kell, hogy vége legyen. Mivel örökösen kapcsolódok, örökösen adósa vagyok mesteremnek.

Mondjatok egy példát valamire, amit nem tudunk hogyan kezdődött, mi volt a kezdete, ám létezik egy vége.

Válasz: Karma.

Tírtha Mahárádzs: Óh, igen. A karma tényleg ilyen. Hiszen azt mondják, a karma a teremtés ciklusától kezdődik, tehát nem tudjuk megtalálni a kezdetét, a karma kezdetét. Ám a karma végét megtalálhatjátok, amint a karma színterén bevégzitek a cselekedeteiteket. Amikor az összes karmikus akció-reakció felég, akkor kezditek bejárni a lelki utatokat.

Ez tehát a Gítá négy alapelve: ísvara, dzsíva, prakrti és kála (idő) amiket megvitattunk. Krsna így szól a Gítában: „Idő vagyok, világok pusztítója.”[1] Ez Krsna idő-aspektusának a félelmetesebbik része, a korlátozás. Azonban ezt is mondja: „Én a kimeríthetetlen időként is létezem”[2] – ez a tanítványoknak szól. Tehát a tanítványnak semmi félnivalója sincsen az időtől, hiszen számunkra az idő – még ha ezen az anyagi síkon is – lehetőséget biztosít szolgálataink elvégzésére.

 

[1] Bhagavad-gítá 11.32.

[2] Bhagavad-gítá 10.33.



time

(continues from the previous Monday)

So, living entity, world and God – this was the existential triangle of the three topics of the “Gita”. But let’s analyze the fourth topic – this is time. Can we catch time? It’s very difficult. Although you can buy Swiss watches, you cannot catch time.

But what is time? Time is a divine energy, but it works in different, different ways and in different, different phases. Now we analyze the time factors in their aspects how things exist in time, what is their relationships to time or to time periods. One aspect of how things exist is that they are eternal, there are some eternal things. It’s called in Sanskrit nityam, eternal. And its character is endless – no beginning, no end. Because this is eternal, it’s not limited. So, if there are eternal things, give me another opportunity of the relationship of time. If something is not limited, there are certain things, which are limited, right? If there are eternal things, there are non-eternal things also. They are called anitya, non-eternal. And their character is that there is a starting point and there is an end point – they are limited. What else is there? Let’s see what’s there. Something without an end, no end. They are called ananta – no end. They have a beginning, but they have no end. And is there anything more? Probably. What is that? This fourth relationship is without a beginning – anadi. We don’t know what was before that thing. No beginning, but there is an end. So if we analyze the things that we perceive in life – objects, feelings, whatever – you can adjust, you can find the categories under these four types.

Now let’s try to find examples for all these four. Give me an example of something eternal? Yes, the soul, very nice – no beginning, no end. Good. Some more? The Supersoul also, right? I think these are the most important eternal things. Give me an example of non-eternal?

Answer: Life.

Tirtha Maharaj: Life… like a bodily life, bodily existence. It’s got a beginning and it’s got an end, right?

Answer: Material creation.

Tirtha Maharaj: Yes and no. Because although it also manifests – that we can consider as a beginning – and it will return to an unmanifest phase, but it is changing in cycles. But I think we all know that if something has a beginning, it should have an end. It is very easy to understand the beginning and the end of a human body – like conception and discomposure. It’s very obvious. But it’s more difficult to see the phases of the cosmic structure or the vast material energy, so to say. And it is said in the “Gita” that everything moves in phases – sometimes it is unmanifest, then it comes manifest and then it returns to unmanifest phase. So we can compare these phases to the birth and death of a human body. But the material energy as an energy is preserved, irrespective of the manifest or the unmanifest phase. So as an energy principle it is eternal, but it also has got these phases of birth and death. So, can you give me an example of ananta, without an end?

Answer: Maybe the relationship to the guru?

Tirtha Maharaj: Well… “I’m your eternal servant.” I agree… but let’s say perfection. A spiritual person, a devotee achieves perfection. Right, that’s got a beginning, but it’s got no end. So in the same way, if we commit ourselves to the spiritual master, this has got a beginning, I say “yes” to my master – this is the beginning. But this should have no end. Because I am eternally connected, I am eternally indebted to my master. And give me an example of something that we don’t know how it started, what was the beginning, but there is an end.

Answer: Karma.

Tirtha Maharaj: Ah, yes! Actually karma is like this. Because it is said that karma starts from before this cycle of creation, so we cannot find the origin, the beginning of karma. But you can find the end of karma when you stop acting on karma platform. And when all the karmic action-reaction is burned up, then you start your spiritual career.

So these four basic principles of the “Gita”- like ishvara, jiva, prakriti and kala (time) we discussed. And Krishna says in “Gita”: “I am time, I am destroyer of the worlds.”[1] This is the fearful aspect of Krishna as time. It’s the limitation. But He also says: “I am the unfathomable time”[2] – this is for the devotees. So a devotee has no fear of time. Because for us time, even on this material plane, provides some opportunity to express our services.

[1] Bhagavad Gita 11.32

[2] Bhagavad Gita 10.33



time

(продължава от предишния понеделник)

И така, живото същество, светът и Богът – това беше екзистенциалният триъгълник на трите теми от „Гита”. Но нека анализираме четвъртата тема – времето. Можем ли да уловим времето? Много е трудно. Макар че можете да си купите швейцарски часовници, не можете да уловите времето.

Но какво представлява времето? Времето е божествена енергия, ала тя действа по множество различни начини и в множество различни фази. Сега анализираме времевите фактори в техните аспекти как нещата съществуват във времето, каква е тяхната връзка с времето или времевите периоди. Един аспект на това как нещата съществуват е, че те са вечни, има някои вечни неща. Това на санскрит се нарича нитям, вечно. И характеристиката му е безмерна – ни начало, ни край. Понеже е вечно, то не е ограничено. И така, след като съществуват вечни неща, дайте ми друга възможна връзка с времето? Щом нещо не е ограничено, има и неща, които са ограничени, нали? След като съществуват вечни неща, съществуват и не-вечни. Те се наричат анитя, не-вечни. И тяхната характеристика е, че имат начална точка, имат и крайна точка – ограничени са. Какво друго има? Нека видим какво. Неща, които нямат край, безкрайни. Те се наричат ананта – безкрайни. Имат начало, но нямат край. А съществува ли още нещо? Най-вероятно. Какво е то? Тази четвърта връзка е анади – без начало. Не знаем какво е било преди това нещо. То няма начало, обаче има край. И така, ако анализираме нещата, които възприемаме в живота – обекти, чувства, каквото и да е – можем да ги категоризираме в тези четири типа.

Нека сега се опитаме да намерим примери и за четирите. Дайте ми пример за нещо вечно? Да, душата, много хубаво – без начало и без край. Добре. Още нещо? Свръхдушата също, нали? Мисля, че това са най-важните вечни неща. Дайте ми пример за нещо не-вечно?

Отговор: Животът.

Тиртха Махарадж: Животът… като телесен живот, телесно съществуване. Той си има начало и край, нали?

Отговор: Материалното творение.

Тиртха Махарадж: И да, и не. Защото макар то също да се проявява – което можем да считаме за начало – и да се връща в непроявена фаза, то се променя в цикли. Обаче, мисля, всички знаем, че щом нещо има начало, ще има и край. Много е лесно да се разбере началото и краят на човешкото тяло – зачатието и разпадането. Това е съвсем очевидно. Но е по-трудно да се видят фазите на космическата структура или обширната материална енергия, така да се каже. И в „Гита”  е казано, че всичко се развива във фази – понякога то е непроявено, след това се проявява, а сетне се връща в непроявена фаза. Така че можем да сравним тези фази с раждането и умирането на човешкото тяло. Ала материалната енергия като енергия се запазва, независимо от проявената или непроявената си фаза. Така че като енергиен принцип тя е вечна, но притежава и фазите на раждане и смърт, А можете ли да ми дадете пример за ананта – нещо без край?

Отговор: Може би връзката с гуру?

Тиртха Махарадж: “Аз съм твой вечен слуга.” Съгласен съм… но, да кажем, съвършенството. Духовният човек, отдаденият постига съвършенство. То има начало, но няма край. По същия начин, ако се посветим на духовния учител, това има начало, аз казвам „да” на моя учител – това е началото. Но не би трябвало да има край. Защото аз съм вечно свързан, аз съм вечно задължен на моя учител. А дайте ми пример за нещо, което не знаем как е започнало, кое е било началото му, обаче има край.

Отговор: Карма.

Тиртха Махарадж: О, да! Всъщност кармата е такава. Защото се казва, че кармата започва отпреди цикъла на сътворението, не можем да открием произхода, началото на кармата. Но можете да намерите края на кармата когато престанете да действате на кармичното ниво. И когато всичките ви кармични действия и реакции са изгорени, започва духовното ви израстване.

И така, обсъдихме тези четири основни принципа в „Гита”- ишвара, джива, пракрити и кала (времето). Кришна казва в „Гита”: “Аз съм времето, унищожителят на световете.”[1] Това е страховитият аспект на Кришна в облика на времето. То е ограничението. Но Той казва също: “Аз съм неразгадаемото време”[2] – то е за преданоотдадените. Така че преданият не се бои от времето. Защото за нас времето, дори в материалната равнина, ни дава възможност да изразим своето служене.

 

[1] Бхагавад Гита 11.32

[2] Бхагавад Гита 10.33



new birth

“Please, relieve me from the desire of selfish attention and appreciation”[1]. A pure servant means that he has no selfish desire. It is a long process of purification. Because there are so many impulses working on us, and as the false egotism is manifested in the very beginning of this whole creation process, therefore this is the last trap that we have to get rid of. So, you enter a system through one level, then you go down, down, down, and when you start to go up, up, up you have to cross the same level – the false egotism. This is the ahamkara platform – the created ego, or created identity. What is aham? Aham it’s “me”, and kar comes from kri – “to do”, like karma (kri, karoti, karma) – to do, to act, to perform. So ahamkara is like created, or manufactured self-identity, not the real one. Because, we all have a real aham, a real identity, but this is on the spiritual platform. We are sparks of spiritual consciousness, it is called cit-kana – sparks of consciousness. So, our ultimate identity is spiritual personal energy. That spiritual energy is manifested even in the body, although this is covered and the body is a very thick cover, this is manifested in the body. Tell me, how it is manifested?

Yamuna: Prana. Also shine of the eyes.

Tirtha Maharaj: Correct. Other?

Yadunath: Through all the results of prana like warmth in the heart, waves of joy….

Tirtha Maharaj: Don’t be so romantic, now we are analyzing the things. So – heat. If a body is alive, there is heat, right? A dead body is cold. We all have similar body heat. Some have a little higher. But heat is a sign of the presence of the soul. And we have also one more very important sign of the soul, this is consciousness. Where there is consciousness, there is a soul. So, if somebody looks like a conscious entity, this is because there is the soul.

All these different aspects like heat, consciousness, movement, life force, whatever, we have to trace back to the soul identity. At the beginning, this spiritual spark descends into matter. And the first layer, the first cover that it accepts, this is the ego cover. Then from the ego the further layers are manifesting like the intelligence, the mind and the bodily structure. Therefore, it is said: if you want to leave all these false identities, you have to raise your energy. You have to go through the chakra ladder. From the basic function of our energy – like sustaining ourselves and sustaining our race – we have to raise our energy level to higher and higher platforms, to merge one function to the other, one level of energy to the higher one. And finally, through all the gross material elements of the body, we should reach the subtle platforms. Then higher – the mental, astral platforms also. And finally, we should reach this false or little less false self-identity. So, as much as we can purify our existence, we can come closer to our real spiritual identity.

And the last trap on this path of purification is the false ego. Therefore, we need help, to get rid of this false identification. So, considering this, the moment of initiation and the ritual of initiation is very important. Why? Because, actually, our master delivers a new spiritual identity to us. You receive a name, you receive some service, you receive new clothes. That is a show of a new birth, a new identity. And we start to act according to this new identity. Practically, all the different paths and religions speak about the birth of the new man. This is the birth of the real identity, instead of the false one.

So, this is the way to face the trials – by submitting ourselves to the process, to the Supreme and to the masters. Then we can expect a very rapid purification and spiritual growth. But you also have to contribute.

[1] A line of Bhaktivinod Thakur’s song “Gurudev kripa bindu diya”



new birth

“Líbrame por favor de la aspiración a cuidar y apreciar sólo a mi persona.”[1]. Ser un servidor puro significa que éste no debe tener aspiraciones egotistas. Es largo el proceso de purificación puesto que tantos impulsos nos irán empujando y el falso egotismo se manifestará desde el mismo comienzo en el proceso de la Creación y constituirá asimismo la última trampa de la que debemos llegar a escapar. Siempre que se entre en un sistema por un nivel, luego se irá bajando, siempre más abajo se irá descendiendo y cuando ya os pongáis a ascender hacia arriba, tendréis que cruzar por el mismo nivel – el nivel del falso egotismo. Es el nivel de ahamkara – el ego creado o la identidad creada. ¿Qué es aham? Aham es “Yo” y el vocablo kar viene de kri – “obrar”, al igual que los vocablos karma (kri, karoti, karma) – hacer, obrar, realizar un acto. Entonces el vocablo ahamkara será algo como identidad creada, manufacturada y no será identidad real. Puesto que todos tenemos aham real, identidad real que se sitúa en nivel espiritual. No somos más que chispitas de conciencia espiritual que se llama cit-kana – chispitas de conciencia. Nuestra identidad suprema será energía personal y espiritual. Esta energía espiritual se manifestará hasta en el cuerpo aunque quedase encubierta ya que el cuerpo es un encubierto muy sólido y sin embargo, la chispita se manifestará en el cuerpo también. Decidme, ¿cómo se manifestará?

Yamuna: Prana, el hálito vital. Y también en el brillo de los ojos.

Tirtha Maharaj: Correcto. ¿Otros?

Yadunath: Se manifestará a través de los resultados de prana como calor latente en el corazón, como olas de alegría…

Tirtha Maharaj: No debéis ser tan románticos puesto que por ahora estamos analizando las cosas. Bueno – el calor latente. El cuerpo vivo está caliente, ¿verdad? El cuerpo muerto estará frío. Todos tenemos cuerpo caliente, temperatura del cuerpo. En algunos casos esta temperatura es un poco más elevada. Por lo tanto el calor es la señal del alma presente. Hay también otra señal muy importante de la presencia del alma, es la conciencia. Donde esté presente la conciencia, también estará presente el alma. Con tal que alguien se parezca a un ser consciente, será porque tiene presente el alma.

Todos estos aspectos diferentes como calor, conciencia, movimientos, fuerza vital o lo que sea debemos encontrarlos volviendo hasta la identidad del alma. En un principio la chispa espiritual irá bajando en la materia. Y la primera capa, el primer encubierto que se aceptará, será el encubierto del ego. Luego el ego se manifestará en otras capas y en otros encubiertos ulteriores como la inteligencia, la mente, la estructura del cuerpo. Por esto se ha dicho: si queréis abandonar todas estas falsas identidades, debéis realzar vuestra energía. Debéis ir subiendo por la escalera de las chacras. Desde la función elemental de nuestra energía – mantenimiento personal y mantenimiento de la prole – debemos ir realzando nuestro nivel energético pasando por grados siempre más elevados y superiores. Y al final, pasando por todos los elementos rudos y materiales del cuerpo, debemos alcanzar los niveles finos. Y debemos seguir en adelante subiendo niveles aún más elevados – alcanzando niveles mentales y astrales. En fin de cuentas deberíamos alcanzar esta identidad más o menos falsa. Siempre que seamos capaces de ir purificando nuestra propia existencia, llegaremos a acercarnos lo más posible a nuestra identidad real y verdadera.

La última trampa por este camino de la purificación es el falso ego. Po resta razón necesitamos respaldo, para librarnos de la falsa identificación. En este contexto son muy importantes el momento de la iniciación así como el rito de la devota dedicación. ¿Por qué? En realidad nuestro maestro nos da una nueva identidad espiritual. Recibiréis nombre, aceptáis un servicio, recibiréis nueva ropa. Es un nuevo nacimiento, una nueva identidad. Comenzamos a obrar en acuerdo con esta nueva identidad. En práctica, todos los caminos y todas las religiones hablan del nacimiento del hombre nuevo. Será el nacimiento de la verdadera identidad en lugar de la falsa y mentirosa identidad.

Este es el modo de enfrentar las adversidades – la devota dedicación al proceso, al Supremo, a los maestros. Entonces ya podremos esperar una purificación muy pronta y notable crecimiento espiritual. Por lo tanto, el aporte personal también es indispensable.

[1] Frase del Canto de Bhaktivinod Thakur “Gurudev kripa bindu diya”



new birth

„Kérlek, szabadíts meg a személyem iránti tisztelet minden vágyától”[1]. A tiszta szolga azt jelenti, hogy nincsenek önző vágyai. Ez a megtisztulás egy hosszú folyamata. Mert oly sok behatás ér minket, és mivel a hamis egoizmus már a teremtési folyamat elején megnyilvánult, ezért ez az utolsó csapda, amitől meg kell szabadulnunk. Egy bizonyos szinten lépsz tehát be a rendszerbe, aztán mész lejjebb és lejjebb, és amikor elkezdesz felfelé haladni, át kell menned ugyanazon a szinten – hamis egoizmus. Ez az ahankára szint – csinált ego, csinált önazonosság. Mi az aham? Aham azt jelenti „én”, a kára pedig a kr-ből származik, ami azt jelenti „csinálni”, mint a karma (kr, karóti, karma) – csinálni, cselekedni, elvégezni. Az ahankára tehát a csinált, létrehozott önazonosság, nem az igazi. Mert mindannyian rendelkezünk valódi aham-al, valódi identitással, a lelki szinten. A lelki tudatosság szikrái vagyunk, ezt hívják csit-kana-nak – tudatszikrának. Végső identitásunk a lelki személyes energia. Ez a lelki energia még a testben is megnyilvánul, habár befedett, és a test igen vastag fedőréteg, mégis megnyilvánul a testben. Mondjátok meg nekem, hogyan nyilvánul meg?

Jamuná: Prána. És a szemek csillogása.

Tírtha Mahárádzs: Helyes. Más?

Jadunáth: A prána eredményeiben, mint a szív melege, az öröm hullámai…

Tírtha Mahárádzs: Ne légy ennyire romantikus, most elemezzük a dolgokat. Tehát – meleg. Ha a test életben van, van hő, igaz? A halott test hideg. Mindannyiunknak hasonló a testhőmérséklete. Néhányaknak kicsit magasabb. De a hő a lélek jelenlétének a jele. És van még egy nagyon fontos jele a léleknek, ez a tudatosság. Ahol tudatosság van, ott van a lélek. Ha valaki tehát tudatos lénynek tűnik, az azért van, mert ott a lélek.

Mindezen különböző aspektusok, mint a hő, a tudatosság, a mozgás, az élet energia, stb., a lélekre kell visszavezetnünk. Kezdetben a lelki szikra alászáll az anyagba. És az első réteg, az első fedés, amit elfogad, az ego. Aztán az egóból megnyilvánulnak a további rétegek, mint az intelligencia, az elme és a testfelépítés. Ezért azt mondják: ha meg akarsz válni mindezen hamis identitástól, fel kell emelned az energiádat. Keresztül kell menned a csakra létrán. Energiánk alap funkciójától – önmagunk és a fajunk fenntartása – egyre magasabb szintekre kell emelnünk energiánkat, az egyik funkciót a másikba olvasztva, az alacsonyabb szintű energiát, egy magasabba. És végül a test összes nagy anyagi összetevőjén keresztül, el kell érnünk az apró, finom szinteket. Aztán magasabbra – mentális, asztrális szintek. Végül pedig, el kell érnünk ezt a hamis, vagy kicsit kevésbé hamis önazonosságot. Amennyire tehát képesek vagyunk megtisztítani a létünket, annyira kerülhetünk közel igazi lelki önazonosságunkhoz.

És a tisztulásnak ezen az útján a csapda a hamis ego. Ezért szükségünk van segítségre, hogy megszabadulhassunk ettől a hamis önazonosítástól. Ezt figyelembe véve a felavatás pillanata és rituáléja nagyon fontos. Miért? Mert valójában mesterünk egy új lelki identitást ad nekünk. Kapsz egy nevet, szolgálatot, új ruhát. Ez mutatja az új születést, az új identitást. És elkezdünk ezen új identitás szerint cselekedni. Gyakorlatilag minden különböző út és vallás egy új ember születéséről beszél. Ez a valódi önazonosság születése, a hamis helyett.

Ez tehát a próbatételekkel való szembenézés módja – hogy átadjuk magunkat a folyamatnak, a Legfelsőbbnek, a mestereknek. Akkor gyors tisztulásra és lelki növekedésre számíthatunk. De neked is ki kell venned a részed.

 

[1] Bhaktivinód Thákur „Gurudév kripá bindu díjá” kezdetű dalának egyik sora



new birth

“Прошу тебя, избавь меня от желания себичного внимания и восхищения[1]. Чистый слуга означает, что он не имеет эгоистических желаний. Процесс очищения долгий, потому что на нас воздействует столько побуждений. И так как фальшивый эгоизм проявляется еще с самого начала всего процесса сотворения, поэтому он и последний капкан, от которого надо избавляться. Значит, входите в систему через определенный уровень, после этого спускаетесь вниз, вниз, вниз, а когда начнете подниматься вверх, вверх, вверх, надо снова перейти через тот же уровень – фальшивый эгоизм. Это уровень ахамкара – сотворенное эго, или сотворенная идентичность. Что такое ахам? Ахам – это „я”, а кар произходит из кри – „делать”, так же как карма (кри, кароти, карма) – делать, действовать, совершать. Так что ахамкара созданная, изфабрикованная самоличность, не настоящая. Потому что все мы имеем настоящую ахам, настоящую идентичность, однако она на духовном уровне. Мы искорки духовного сознания, называется читкана – искорки сознания. Так что наша самая высшая идентичность есть духовная личностная энергия. Эта духовная энергия проявляется даже в теле, хотя она и покрыта, а тело это очень плотное покрытие, но все таки она проявляется даже там. Скажите мне как она проявляется?

Ямуна: В пране, жизненном дихании. Тоже и в блеска глаз.

Тиртха Махарадж: Правильно. Другие?

Ядунатх: Через все последствия праны, как сердечная теплота, волны радости….

Тиртха Махарадж: Не будьте столь романтичными, сейчас мы анализируем вещи. И так – теплота. Если одно тело живое, оно теплое, не так ли? Мертвое тело холодное. Мы все имеем подобную телесную температуру. У некоторых немного выше. Но теплота это признак присутствия души. Есть и еще один очень важный признак души, это сознание. Где есть сознание, там есть и душа. Так что если кто-то похож на сознательное существо, это потому что имеет душу.

Все эти разные аспекты как теплота, сознание, движение, жизненная сила или что бы то ни было другое, надо проследить обратно до душевной идентичностти. В начале эта духовная искра сошла в материю. И первый слой, первое покрывало, которое она принимает, это покрывало эго. Потом из эго проявляются и дальнейшие слои как интеллигентность, ум и телесная структура. Поэтому говорится: если хотите оставить все эти фальшивые идентичности, надо возвысить свою энергию. Надо подняться по лестнице чакр. От элементарной функции нашей энергии – поддерживание себя и поддержание своего рода – надо поднимать свой энергийный уровень через все более высокие и более высокие степени, соединять одну функцию с другой, один уровень энергии с другим более высоким. И наконец, через все плотные материальные элементы тела, надо достичь до тонких уровней. А потом еще выше – до ментальных и астральных уровней. И вконце следовало бы нам достичь эту фальшивую или не столь фальшивую самоличность. И так, столько сколько больше мы способны очистить свое существование, настолько более мы можем приблизиться к настоящей своей духовной идентичности.

А последний капкан на этом пути очищения это фальшивое эго. Поэтому мы нуждаемся в помощи, чтобы освободиться от этой ложной своей идентификации. В этом отношении момент посвящения и ритуал посвящения являются нечто очень важным. Почему? Потому что всущности наш учитель дает нам новую духовную идентичность. Получаете имя, получаете служение, получаете новые одежды. Это показывает новое рождение, новую самоличность. И мы начинаем действовать сообразно этой новой самоличности. На практике все пути и религии говорят о рождении нового человека. Это рождение настоящей идентичности на месте ложной.

Так что это есть способ встать перед испытаниями – отдавая себя процессу, Верховному и учителям. Тогда можем ожидать очень быстрое очищение и духовный рост. Но нужен и ваш вклад.

[1] Строка из песни Бхактивинода Тхакуры „Крипа бинду дия”



new birth

“Моля те, избави ме от желанието за себично внимание и възхищение[1]. Чист слуга означава, че той няма себични желания. Процесът на пречистване е дълъг, защото ни въздействат толкова много подтици. И тъй като фалшивият егоизъм се проявява още в самото начало на целия процес на сътворение, затова той е и последният капан, от който трябва да се измъкнем. Значи, влизате в системата през определено ниво, след това слизате надолу, надолу, надолу, а когато започнете да се изкачвате нагоре, нагоре, нагоре, трябва да преминете същото ниво – фалшивия егоизъм. Това е нивото ахамкара – сътвореното его, или сътворената идентичност. Какво е ахам? Ахам – това съм „аз”, а кар идва от кри – „да правя”, също като карма (кри, кароти, карма) – да правя, да действам, да извършвам. Така че ахамкара е създадена, изфабрикувана самоличност, не истинската. Защото всички ние имаме истинска ахам, истинска идентичност, обаче тя е на духовното ниво. Ние сме искрици духовно съзнание, нарича се читкана – искрици съзнание. Така че нашата най-висша идентичност е духовната личностна енергия. Тази духовна енергия се проявява дори в тялото, макар да е покрита, а тялото е много плътно покритие, ала все пак тя се проявява даже там. Кажете ми как се проявява?

Ямуна: В прана, жизнения дъх. Също в блясъка в очите.

Тиртха Махарадж: Правилно. Други?

Ядунатх: Чрез всички последици от прана, като сърдечната топлота, вълните от радост….

Тиртха Махарадж: Не бъдете толкова романтични, сега анализираме нещата. И така – топлина. Ако едно тяло е живо, то е топло, нали? Мъртвото тяло е студено. Ние всички имаме подобна телесна температура. На някои е малко по-висока. Но топлината е признак за присъствието на душата. Има и още един много важен признак на душата, това е съзнанието. Където има съзнание, има и душа. Така че ако някой прилича на съзнателно същество, това е защото има душа.

Всички тези различни аспекти като топлина, съзнание, движение, жизнена сила или каквото и да е друго, трябва да проследим обратно до душевната идентичност. В началото тази духовна искра слиза в материята. И първият слой, първото покривало, което приема, е покривалото на егото. Сетне от егото се проявяват и по-нататъшните слоеве като интелигентност, ум и телесна структура. Затова се казва: ако искате да изоставите всички тези фалшиви идентичности, трябва да извисите енергията си. Трябва да се изкачите по стълбата на чакрите. От елементарната функция на нашата енергия – поддържане на себе си и поддържане на рода – трябва да вдигаме енергийното си ниво през все по-високи и по-високи степени, да преливаме една функция в друга, едно ниво на енергия в друго по-високо. И накрая, през всички груби материални елементи на тялото, трябва да стигнем фините нива. Сетне още по-високо – до менталните и астралните нива. И най-подир би следвало да достигнем тази фалшива или по-малко фалшива самоличност. И така, колкото повече сме способни да пречистваме своето съществуване, толкова повече можем да се доближим до истинската си духовна идентичност.

А последният капан по този път на пречистването е фалшивото его. Затова се нуждаем от помощ, та да се освободим от тази лъжовна идентификация. В това отношение моментът на посвещението и ритуалът на посвещението са нещо много важно. Защо? Защото всъщност нашият учител ни дава нова духовна идентичност. Получавате име, получавате служене, получавате нови дрехи. Това показва ново раждане, нова самоличност. И ние започваме да действаме според тази нова самоличност. На практика всички пътища и религии говорят за раждането на новия човек. Това е раждането на истинската идентичност на мястото на лъжливата.

Така че това е начинът да се изправим пред изпитанията – като се отдадем на процеса, на Върховния и на учителите. Тогава можем да очакваме много бързо пречистване и духовно израстване. Но е нужен и вашият принос.

[1] Ред от песента на Бхактивинода Тхакура „Крипа бинду дия”



Krishna running

Ако анализираме трите начални теми в „Гита” – живите същества, света и Бог –  трябва да достигнем едно прогресивно разбиране и на трите. Кое е първото, което трябва да проумеем за себе си – нека започнем оттук. Първото, което трябва да разберем е, че сме души от духа. Чували сме това стотици и милиони пъти, но нека го приложим на дело. И така, ние сме вечни души – това е първото ниво на разбиране. А втората стъпка е: щом съм вечна душа, значи принадлежа на Върховния. Това е самбандха. И щом принадлежа на Върховния, щом принадлежа на Бога, значи помежду ни има връзка на обич. Така можем да кажем, че това е самбандха, абхидея, прайоджана – аз принадлежа там; имам практика, която да извършвам; и имам перспектива, която да постигна. Това е разгръщащото се разбиране за нас самите.

А как се развива разбирането за света? Много пъти си мислим, че светът е като затвор, че той е нещо лошо, просто едно ограничение. Вярно е, че светът е мая, илюзия, но ако се стремим да го разберем по по-проникновен начин, ще видим, че макар да е илюзия, той наистина съществува. Материалните обстоятелства имат някакъв вид реалност. Не най-окончателната реалност, тъй като е обусловена, но реалност има. Ала най-висшето разбиране дори за тази относителна материална вселена е, че тя служи на божествената цел по множество различни начини. В крайна сметка тя осигурява обкръжение и за божествената лила да се прояви. Когато Кришна идва на тази планета Земя, това тъй наречено материално обкръжение се пренасища с божествено присъствие.

И тогава какво да кажем за развиващото се разбиране за Бога? Според „Гита” трябва да разбираме Кришна в три главни характеристики, а именно пурна, пурнатара и пурнаттама – съвършен, по-съвършен и абсолютно най-съвършен. Това са трите аспекта, които трябва да виждаме и долавяме у Него. И ако искаме да сме малко по-реалистични, теоретично тези три нива са аспектите на Върховния: Брахман, Параматма и Бхагаван.

Щом подхождаме към най-висшето, значи този процес е най-висш, безконечен. Също така се казва, че една от основните черти или характеристики на Кришна е, че Той е милостив. И в „Кришна, източникът на вечно наслаждение” се казва, че той упражнява безмерната си милост по безбройни начини спрямо отдадените си. Така че щом се обръщаме към този най-висш източник на всичко, това приближаване също е висше и няма предел. Ако отношението ни към Кришна е като новопристъпили, винаги можете да идвате още една стъпчица по-близо, още една стъпчица по-близо. Така че разбирането ни за Бога трябва да бъде в развитие!

Веднъж обсъждахме тази тема с един практикуващ от друга религия. И аз казах: “О, колко е хубаво, че нашият Бог израства в способностите си, в качествата си, Той расте!” А моят приятел с ужас отвърна: “Не, не, това е невъзможно! Бог не се променя!” Но постарайте се да вникнете колко красива е тази концепция! Казва се, че Кришна тича след самия себе си. Хубостта Му и качествата Му неспирно нарастват. Има само една личност, която може да е в крачка с този растеж, и това е самият Той. Това е много прогресивно разбиране за изначалния извор на всичко! И тук промяната не е недостатък. Тя е преимущество, тя е признак на живот! Нашето разбиране за Бога не е, че Той е парче лед, камък. То е живо разбиране, разкриващо все повече и повече от красотата Му.

Така че растежът не може да липсва в пълното съвършенство. Обикновено в материалната равнина ние мислим че промяната е от лошо към по-лошо. Или от едно ниво на друго, но пак несъвършено. Но това е едно ограничена концепция за промяна или растеж. Абсолютната концепция за растеж е, че това е нещо отвъд човешкото разбиране. И едно истинско проявление би следвало да разкрива все повече и повече от красотата си. Това означава промяна! Обаче тук тя не е недостатък. Това е постоянно разкриване на още и още хубост и великолепие. Или можем да кажем – на още и още любов. В материалната равнина любовта като емоция намалява. В началото имаме повече, а към края – по-малко, или дори никак. „Преди си мислех, че той е моят рус герой, а какъв е този дебелак край мен сега?” Или “Мислех тази жена за принцеса, а тя се оказа ламя.” Така че промяната на материално ниво обичайно е влошаване. Но можете ли да си представите Кришна като дебел, стар инвалид? Не, Той е вечно млад, в най-очарователния период на Своята красота и мощ. Винаги разкриващ все повече и повече от дивните си способности.

Затова ако повтаряте махамантрата, например – в началото тя е сладка. Ако продължавате да я повтаряте след 50 години е още по-сладка. Вкусът няма да намалее. Колкото повече правите това, с толкова повече чувство ще вниквате. По същия начин и нашето разбиране за Кришна е, че Той се развива, че Неговата красота нараства – отвъд всякакъв предел.

 

(следва продължение)

 

 



Krishna running

If we analyze the three starting topics of the “Gita” – living entity, world and God – then we have to come to a progressive understanding of all three. What is the first that we have to understand about ourselves – let’s start with this point. The first that we have to understand is that we are spiritual souls. We have heard it hundreds and millions of times, but let’s put it into practice. So we are eternal souls, this is the first level of understanding. And the second step is: if I am an eternal soul, then I belong to the Supreme. This is sambandha. And if I belong to the Supreme, if I belong to my Lord, then the relationship between us is affectionate. So, you can say that this is sambandha, abhideya, prayojana – I belong there, I have a practice to accomplish and I have a perspective to achieve. This is the progressive understanding about ourselves.

What is the progressive understanding about the world? Many times we think that the world is like a prison house, it’s something bad, only a limitation. That is true that the world is maya, illusion, but if we try to understand it in a more profound manner, then we shall see that although this is illusion, it really exists. There is a kind of reality to the material circumstances. Not the ultimate reality, as it is dependent, but it has got some reality. But the ultimate understanding of even this relative material universe is that it serves the divine purpose in many different ways. Ultimately it provides an environment for the divine lilas also to manifest. When Krishna comes to this planet Earth, this, so to say, material environment is surcharged by the divine presence.

And then what about a progressive understanding about God? Well, according to the “Gita” we should understand Krishna in three main features. Like purna, purnatara and purnattama – perfect, more perfect and absolutely most perfect. These are the three aspects that we have to see and perceive about Him. And if we want to be a little more realistic theoretically, then these three levels are Brahman, Paramatma and Bhagavan aspects of the Supreme.

If we approach the ultimate, this is an ultimate process, endless. And also it is said that one main feature or characteristic of Krishna is that He is merciful. And it is said in “Krishna Book” that He exercises His unlimited mercy in an unlimited way with the devotees. So if we approach this ultimate source of everything, this approach is also an ultimate, a never-ending approach. If we establish a very beginner’s approach to Krishna, you can always come one step closer, you can always come one step closer. So we should have a progressive conception of God!

Once I discussed this topic with another practitioner of some other religion. And I said: “Ah, it’s so nice that our Lord is growing in capacities, in qualities, He is growing!” And my friend was totally in fright, he said: “No, no, it’s impossible! God does not change!” But try to think how beautiful this concept is! It is said that Krishna is running after Himself, so to say. His beauty and His qualities are always growing. And there is only one person who can keep up with this growth and this is Himself. So this is a very progressive understanding of the ultimate source of everything! And here change is not a shortcoming. It’s an advantage, it’s a sign of life! Our conception of God is not a piece of ice, a stone. It’s a living understanding, showing more and more of His beauty.

So growth cannot be missing from the complete perfection. Usually on the material plane we understand that change is something from bad to worse. Or from one stage to another stage, yet still incomplete. But this is a limited conception of change or growth. The absolute conception of growth is that it’s beyond human understanding. And a living manifestation should show more and more of its own beauty. That means change! But it’s not a shortcoming here. It’s a permanent revelation of more and more beauty and opulence. Or we can say more and more love. Love as emotion on material platform deteriorates. In the beginning we have more and at the end we have less, or even zero. „Before I thought that he is my blond hero and then I ended up with a fat guy around.” Or “I thought that this lady is a princess and she turned out to be a dragon.” So change on material plane is usually deterioration. But can you think of Krishna as a fat, old, disabled person? No, He is forever young, in the most charming period of His beauty and power. Always showing more and more of His divine capacities.

Therefore if you chant the maha-mantra, for example, in the beginning it is sweet. If you chant it after 50 years, it will be sweeter. The taste should not diminish. The more you do it, the more you should feel. In the same manner our conception of Krishna is that He is growing, His beauty is growing – beyond any limit.

 

(to be continued)