Category RSS

Calendar

May 2015
M T W T F S S
« Apr   Jun »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031



Archive for May, 2015

krishna

(az előző rész folyatatása)

Krsna egyik különleges tulajdonsága a szépsége. Olyan szép, hogy azt el sem tudjuk képzelni. A második különlegessége a kedvtelései. Aztán a kísérete, a bhaktái. És mindig fuvolával írják le – ez Krsna negyedik különleges tulajdonsága, a végső. Ebből megérthetjük, hogy Istennek ez a Krsna-koncepciója a szépség megtestesülése. Ő a legkiválóbb szerető. Vagy azt is mondhatjuk, hogy az isteni boldogság Ura. Raszarádzs – a rasza királya. A rasza a lélek és a Legfelsőbb közötti boldogság. Ha tehát azt kérdezed: miért Krsna? Ez az ok. Mert Ő a szeretet, az isteni szeretet Istene.

Persze tisztelnünk kell, és tisztelni is akarunk minden isteni személyiséget, úgymond ezen a skálán. Ha azonban belépsz a Krsna-hit ezen tradíciójába, akkor az isteni érzések, a lelki érzések végtelen mélységével fogsz találkozni.

Egyfelől mondhatjuk, hogy ez az egyén választása – melyik isteni személyiséget imádja. Ha azonban megvizsgáljuk, hogy mi a legnagyobb erő az univerzumban – és azt hiszem abban egyet érthetünk, hogy ez a szeretet ereje, az érzelmeké – akkor, ha megvan a kapcsolat, ha ennek a szépséges, kreatív, fenntartó szeretet energiának az Istenét keressük, akkor ez a Krsna-bhakti.

Tehát akár elméleti vizsgálódásból indulunk, vagy csak szereted Krsna bhaktáit, vagy megízleled a praszádamot, meggyőződésre jutsz.
Sríla Srídhar Mahárádzs mondja: „Isten Krsna-koncepciója”. Isten, vagy istenség, egy általános megnevezés. Ez valami olyasmi, ami túl van az anyagi korlátokon; az isteni fény túl van az anyagon. De olyan magas szintű és annyira erőteljes, hogy megvakít bennünket, ezért azt gondoljuk, hogy ennek a fényességnek nincsen eredete, csak a fény maga. De van eredet. Ha tehát tovább haladunk, megtaláljuk az isteniség összes rétegét, fokozatát. És akkor az energiának vagy valami felfoghatatlannak ebből az általános, de homályos nézetéből, képesek leszünk egyre jobban a Legfelsőbb személyes aspektusára fókuszálni. És amikor megértjük, hogy Isten személyes, akkor sokkal tisztább lesz az egész kép. És Krsna különleges lílái, kedvtelései olyan elbűvölőek, hogy be szeretnénk lépni ezekbe a kedvtelésekbe. Tehát ezért Krsna! Mert Ő mindenkit vonzó; nem csak néhányak számára vonzó, hanem mindenki számára.

Paramánanda kérdése: Csak szeretnék hozzá tenni valamit ehhez a kérdéshez: miért Rádhá?

Tírtha Mahárádzs: Радостта (örömért).

Jamuná kérdése: Hogyan lehetünk benne biztosak, hogy nincs olyasvalaki, akinek még ennél a hatvannégynél is több tulajdonsága van?

Tírtha Mahárádzs: Keress! Ha találsz többet, mond el nekem is.

 



Gopi-Gita

Въпрос на Манджари: Искам да попитам за страха. Съществува ли страх в духовния свят? И каква е разликата между него и материалния страх?

Тиртха Махарадж: Хм. Историята се повтаря. Преди двадесет и пет години някой зададе същия въпрос на Гурудев. Може ли да повторя това, което чух на онази лекция? Но въпросът беше малко по-специфичен. Въпросът гласеше: “Гурудев, знаем, че животът е страдание. Обаче в шастрите, в „Кришна Бук” можем да прочетем, че гопите страдат толкова много от раздялата с Кришна, че умират! Тогава каква е разликата между духовен живот и материален живот – навсякъде страдание.” Тогава Гурудев започна да обяснява: “О, има голяма разлика между двете! Защо? Защото материалното страдание е ограничено и в даден момент ще свърши. Духовното страдание е безгранично и никога няма да свърши!” Така че ние бяхме „успокоени”. Доволни ли сте? Направили сте погрешния избор.

Но встрани от шегата – кое е по-интензивно чувство – щастието или страданието?

Манджари: Страданието.

Тиртха Махарадж: А кое е най-висшето измерение в живота?

Ямуна: Интензивността.

Тиртха Махарадж: Тогава, щом търсим интензивността, нека сме готови междувременно на малко страдание. Това е философия. Между раздялата и единението, раздялата е по-силна. Махапрабху я е прославил като най-висшия принцип, най-висшето постижение. Вие също можете да видите и да почувствате какво е когато сте заедно с бхактите и когато не сте. Много е хубаво да се радваме на компанията на бхактите, обаче е по-интензивно когато сме разделени.

Същото е казала и Кунтидеви. Тя се молела за повече страдание. Защото рекла: “Всеки път, когато се намирахме в много трудна ситуация, можех да се моля толкова дълбоко, толкова искрено. Усещах Те толкова близо до нас. Сега всичко е наред, изгнанието свърши, спечелихме войната, възвърнахме си властта, всичко е наред, обаче къде си Ти?! И къде съм аз?!”

Но не се тревожете, това е щастливо страдание. Удовлетворяващо.

Въпрос на Крипадхам: Моят въпрос е свързан с въпроса на Манджари. Какво е настроението на страдание в материалния свят и какво е настроението на страдание в духовния свят?

Тиртха Махарадж: Настроението на страдание в материалния свят е обнадеждено. Естественото духовно страдание е безнадеждно. То е опустошително. А кой е най-добрият пример за това? Махапрабху. Той е като златен вулкан от божествена любов. И магмата, изригванията са толкова диви, че почти те погубват, ала в същото време са толкова сладки, че те съживяват. Ние не можем изобщо да разберем природата на божествените чувства със своите ограничени материални сетива. Точно както е много трудно да се разбере божествената любов по преживяванията на материалната „любов”, по същия начин е много трудно да бъде разбрано духовното „страдание” въз основа на материалния опит. Защото тук принципът е, че всеки се стреми да извлече повече щастие и всеки се опитва да избегне страданието. Обаче какво казват гопите на Кришна?

Съдбата на човека е написана на челото му. Количеството страдание и щастие са предопределени – колко ще получиш. И без значение колко се стремиш да избегнеш страданието и да спечелиш повече щастие, то ти е писано. Затова другата сутрин, като се погледнете в огледалото, разгледайте челото си, какво пише там –преди арати и след арати. Преди виждате хоризонтални линии. След като си нарисувате тилака, виждате вертикални линии. Така че има шанс да пренапишете съдбата на челото си.

Но тогава гопите добавили: “Може би такава е нашата съдба? Но не сме очаквали, че ще е толкова тежка. Раздяла с любимия… “Атах шри-кришна-намади на бхавед грахям индрияйх севонмукхе хи джихвадау сваям ева спйуратй адах – Човек не може да разбере името, формата, качествата и забавленията на Кришна; не можем да ги разберем с ограничените си материални сетива. Севонмукхе – но ако имате това настроение, това отношение на сева, на служене, тогава ще разберете.”[1] Той ще ни го разкрие. Затова ние се стараем да прилагаме този метод, стремим се да развиваме посветеността си; затова се опитваме да извършваме практиката си, садхана, и се молим за благословиите на Върховния.

Въпрос на Крипадхам: Тъй като ние не сме абхай, не сме безстрашни, от какво трябва да се боим?

Тиртха Махарадж: Мога само да цитирам един от духовните си братя, който беше написал в книгата за вяса-пуджата на Гурудев: “Моля се на Кришна да мога живот след живот да не изгубвам гледката на отпечатъците от твоите стъпки.” Така че можете да се боите да не забравите Кришна. Да не изоставите доброто общуване. Но ако сте под божествена закрила няма страх, единствено осъществяване. Ако можете да се откажете от вторичната си природа, от материалната природа, която сте придобили, тогава автоматично се установявате в първата си, изначална природа. Тогава няма страх. Затова Шрила Шридхара Махарадж казва, че духовен живот, духовен напредък означава, че от земите на страха стигате до земите на посветеността. Това е разстоянието, което трябва да изминем – от земята на страха трябва да дойдем до земята на отдаването. Моля ви, запишете го, защото това е много важно. Недейте да забравяте: нашият процес ни води от областта на страха в света на блаженството и щастието.

Въпрос на Гиридхари: Гурудев, лесно е да разберем страданието в материалния свят. От една страна има страдание, от друга страна има щастие – като захарчето и тоягата. Смисълът е ясен – ние се учим. В духовният свят какъв е смисълът на страданието? Единствено да се вкуси това сладко страдание или има нещо скрито зад това, някаква цел, някакво усъвършенстване, както е тук?

Тиртха Махарадж: Да, материалното щастие и страдание са като съвсем базисно обучение. Това е добро, това е правилно, онова е неправилно. Действие – последица. Духовното небе е различно. Това не е кармичната мрежа от действия и последици, това е въпрос на раса.

Но не бива да имаме неправилно виждане за духовното небе. То не е място на страдание. То е място на вечно щастие, блаженство. Така че дори страданието там е блажено. Затова казах, че не можем действително да разберем божествената природа, божествения принцип.

В Гокула Вриндавана, в земната Вриндавана, раздялата съществува. Но в Голока Вриндавана е по-скоро самбхога, по-скоро е среща. Ако съществува раздяла, причината е единствено, за да усили вкуса на единението.

 

 

[1] Бхакти Расамрита Синдху 1.2.234



Gopi-Gita

Question of Manjari: I want to ask about the fear. Is there fear in the spiritual world? And what is the difference between this and material fear?

Tirtha Maharaj: Hm. History repeats itself. Twenty five years back somebody asked the same question from Gurudev. May I repeat what I have heard on that lecture? But that question was a little more specific. The question sounded like this: “Gurudev, we know that life is suffering. But in the shastras, in “Krishna Book” we can read that the gopis are suffering so much from the separation of Krishna that they die! So then what is the difference between spiritual life and material life – it’s suffering all over.” Then Gurudev started to explain: “Ah, it’s a big difference between the two! Why? Because the material suffering is limited and it will end sometime. The spiritual suffering is unlimited and it will never end!” So, we were “pacified”. Are you satisfied? You have made the bad choice.

But apart from joke – what is more intensive feeling: happiness or suffering?

Manjari: Suffering.

Tirtha Maharaj: And what is the ultimate dimension of life?

Yamuna: Intensity.

Tirtha Maharaj: So if we are searching for intensity, be ready for some little sacrifices meanwhile. And this is philosophy. Between separation and union, separation is stronger. Mahaprabhu was glorifying that as the highest principle, the highest achievement. And you can also see and feel how it happens when you are with the devotees and when you are not. It’s very good to enjoy the company of the devotees, but it is more intensive when we are separated.

The same was declared by Kuntidevi. She was praying for more suffering. Because she said: “Whenever we were in a very difficult situation, I could pray so deeply, so sincerely. I felt that You are so close to us. Now everything is so fine, the exile is finished, we have won the war, we are back to power, everything is fine, yet where are You?! And where am I?!”

But don’t worry, this is a happy suffering. This is a fulfilling one.

Question of Kripadham: My question is connected to the question of Manjari. What is the mood of suffering in the material world and what is the mood of suffering in the spiritual world?

Tirtha Maharaj: The mood of suffering in the material world is hopeful. The natural spiritual suffering is hopeless. It’s devastating. And who is the best example of that? This is Mahaprabhu. He is like a golden volcano of divine love. And the magma, the eruptions are so wild that they almost kill you, at the same time they are so sweet that enlivens you. So we cannot really understand the nature of divine feelings with our limited material senses. Just like it is very difficult to understand divine love under the experience of material “love”, in the same way it is very difficult to understand spiritual “suffering” on the basis of material experience. Because here the principle is that everybody tries to gain more happiness and everybody wants to avoid suffering. But what the gopis say to Krishna?

Fate of a person is written on the forehead. The amount of suffering and happiness is just determined – how much you will have. And no matter how much you try to avoid suffering and gain more happiness, it’s determined. So next morning when you look into the mirror, check your foreheads, what is written there – before the arati and after the arati. Before you see horizontal lines. After you have painted your tilak you will see vertical lines. So there is a chance to rewrite your fate on your forehead.

But then the gopis added: “Maybe this is our fate? But we did not expect that this is so difficult. Separation from our beloved one… “Atah sri-krsna-namadi na bhaved grahyam indriyaih sevonmukhe hi jihvadau svayam eva sphuraty adah – You cannot understand Shri Krishna’s name, form, lila, guna; we cannot understand it by the limited material senses. Sevonmukhe – but if you have this mood, this attitude of seva (of service), then you will understand..”[1] He will reveal these to us. Therefore we try to apply this method, we try to develop our dedication; therefore we try to do our practice, sadhana, and pray for the blessings of the Supreme.

Question of Kripadham: Because we are not abhay, we are not fearless, what we should fear from?

Tirtha Maharaj: I can only quote one of my god-brothers, who wrote in one offering for the vyasa-puja book of Gurudev: “I pray to Krishna so that from lifetime to lifetime I should never lose the vision of your footprints.” So, you can be afraid of forgetting Krishna. Of giving up that good association. But if you are under divine protection, there is no fear, there is only fulfillment. If you can give up the second nature, the material nature that you have acquired, then automatically you are established in your first, original nature. Then there is no fear. Therefore Shrila Shridhara Maharaj says that spiritual life, spiritual progress means that from the land of fear you arrive to the land of dedication. This is the distance that we have to cover – from the land of fear we have to come to the land of dedication. Please, write, because this is very important. Don’t forget, our process is leading us from the sphere of fear to the world of bliss and happiness.

Question of Giridhari: Gurudev, it is easy to understand suffering in the material world. From one hand there is suffering, from the other hand there is happiness – like the sugar and the stick. The point is clear, we learn. In the spiritual world what is the meaning of suffering? Only to taste this sweet suffering or there is something hidden behind, some purpose, some improvement towards perfection, like here?

Tirtha Maharaj: Yes, material happiness and suffering is like a very basic education. This is good, that is proper, that is improper. Action-reaction. Spiritual sky is different. It’s not the karmic network of action and reaction, this is a question of rasa.

But we should not have an improper vision of the spiritual sky. This is not a place of suffering. This is a place of eternal happiness, bliss. So even suffering there is blissful. Therefore I said that we cannot really understand the divine nature, the divine principle.

In Gokula Vrindavana, the earthly Vrindavana, separation exists. But in Goloka Vrindavana it is more like sambhoga, more like meeting. If separation is there, the reason is only to enhance the taste of union.

 

[1] Bhakti Rasamrita Sindhu 1.2.234



krishna

(continues from the previous issue)

One special quality of Krishna is His beauty. He is so nice that we cannot imagine. Then the second special feature of Krishna is His pastimes. And then His entourage, His devotees. And Krishna is always described with a flute – this is the fourth special feature of Krishna, the ultimate. From this we can understand that this Krishna concept of Godhead is the form of beauty. He is the greatest lover. Or we can say that He is the Lord of divine happiness. Rasaraj – He is the king of rasa. Rasa is the happiness between the soul and the Supreme. So if you ask: why Krishna? This is the reason. Because He is the God of love, divine love.

Of course, we have to and we want to respect all divine personalities on this scale, so to say. But if you enter this tradition of Krishna faith, then you will find the unlimited depth of divine feelings, spiritual feelings.

In one sense we can say that this is a choice of a person – what kind of divine personality he will worship. But if we examine what is the greatest power in the universe – and I think we can agree that this is the power of love, affection – then, if we are connected, if we are searching for the God of this beautiful, creative, maintaining loving power, then this is Krishna-bhakti.

So either we start from theoretical investigation, or you simply like the devotees of Krishna, or you taste the prasadam, you will be convinced.

Shrila Shridhara Maharaj says: “the Krishna conception of Godhead”. God, or divinity, is a general name. This is something beyond material limitations; the divine light is beyond matter. But it is so high and so powerful, that it makes us blind, therefore we think that there is no origin of that bright light, only the light. But there is an origin. So if we go further, we shall find all the layers and gradations of divinity. And then, from this general but hazy view of energy or something incomprehensible, we shall be able to focus more and more on the personal aspect of the Supreme. And when we understand that God is personal, then this whole picture is much more clear. And the special lila, the special pastimes of Krishna are so charming, that we want to enter those pastimes. So therefore – Krishna! Because He is all-attractive; not only attractive for some, He is attractive for all.

Question of Paramananda: I just wanted to add something to this question: why Radha?

Tirtha Maharaj: For Радостта (the joy).

Question of Yamuna: How can we be sure that there is nobody else who has more than these sixty-four qualities?

Tirtha Maharaj: Search! If you find something more, tell me.

 



krishna

(продължава от предишния брой)

Едно специално качество на Кришна е Неговата красота. Той е толкова хубав, че не можем да си представим. След това втората специална характеристика на Кришна са забавленията Му. И след това Неговият антураж, преданоотдадените Му. И Кришна винаги е описан с флейта – това е четвъртата специална черта на Кришна, последната. От това можем да разберем, че тази Кришна концепция за Бога е самата красота. Той е най-великият любовник. Или можем да кажем, че Той е Богът на божественото щастие. Расарадж – Той е царят на раса. Раса е щастието, което споделят душата и Върховният. Така че ако питате: защо Кришна? Това е причината. Защото Той е богът на любовта, божествената любов.

Разбира се, ние трябва и искаме да уважаваме всички божествени личности от тези нива, така да се каже. Но ако навлезете в традицията на вярата в Кришна, ще намерите окончателната дълбина на божествените чувства, на духовните чувства.

От една страна можем да кажем, че това е въпрос на личен избор – какъв вид божествена личност ще обожаваш. Но ако изследваме коя е най-великата сила във Вселената – а, мисля, можем да се съгласим, че това е силата на любовта, на обичта – тогава, ако се свържем, ако потърсим Бога на тази прекрасна, креативна, поддържаща, любяща сила, то това е кришна-бхакти.

Така че дали ще тръгнете от теоретично изучаване, или просто харесвате бхактите на Кришна, или пък опитвате прасадам, ще бъдете убедени.

Шрила Шридхара Махарадж казва: “Кришна концепцията за Бога”. Бог или божествеността – това е общо название. Това е нещо отвъд материалните ограничения; божествената светлина е отвъд материята. Но тя е толкова висша и толкова мощна, че ни заслепява, затова си мислим, че тази ясна светлина няма източник, че е само светлина. Обаче източник има. Ако преминем по-нататък ще открием всички слоеве и градации на божествеността. И тогава, от тази общ, но мъгляв образ на енергия или нещо неразбираемо, ще сме способни да се фокусираме все повече и повече върху личностния аспект на Върховния. А когато разберем, че Бог е личност, цялата тази картина става много по-ясна. И специалните лила, специалните забавления на Кришна са толкова очарователни, че ние искаме да се включим в тези забавления. Затова – Кришна! Защото Той е всепривличаш; не е привлекателен само за някои, а е привлекателен за всички.

Въпрос на Парамананда: Само искам да добавя нещо към този въпрос: защо Радха?

Тиртха Махарадж: Заради радостта.

Въпрос на Ямуна: Как можем да сме сигурни, че не съществува някой друг, който да притежава повече от тези шестдесет и четири качества?

Тиртха Махарадж: Търси! Ако откриеш нещо повече, кажи ми.



krishna

(Continúa de la conferencia anterior) 

Una cualidad especial de Krishna es Su hermosura. Él es tan hermoso que ni podemos imaginar. Sigue otra característica especial de Krishna – Sus pasatiempos. Después viene Su séquito, Sus devotos dedicados. Krishna siempre se describe con una flauta – y ésta es su cuarta característica especial, la última, Con todo ello podemos entender que el Krishna concepto de Dios es la hermosura en sí. Es el mayor o mejor amante. Podemos afirmar pues que Él es el Dios de la divina felicidad. Rasaraj – Él es el rey de rasa. Rasa es la felicidad compartida entre el alma y el Supremo. Cuando preguntéis: ¿por qué Krishna? Ésta es la razón. Ya que Él es el dios del amor, del amor divino.

Por supuesto debemos y queremos respetar todas las personalidades divinas de aquellos niveles. Por lo tanto, al adentraros en la tradición y en la fe en Krishna, encontraréis una ilimitada profundidad de sentimientos y emociones divinas e espirituales.

Por un lado, en cierto sentido podemos afirmar que es cuestión de elección personal – la de qué tipo de personalidad vamos a adorar. Sin embargo, al considerar cuál es el mayor poder en el Universo + creo que podemos ponernos de acuerdo que el mayor poder universal es el poder del amor, de la afección – y entonces, al llegar a reunirnos y buscar a Dios en este hermoso, creador y reforzado poder afectivo, esto sí será Krishna-bhakti.

Teniendo como punto de partida un estudio teórico o simplemente os gustan los bhakta de Krishna, y talvez proando prasadam, de cualquier modo llegaréis a convenceros de ello.

Shrila Shridhara Maharaj dice a propósito: “concepto Krishna de Dios.” Dios o divinidad es un nombre genérico. Es algo que permanece más allá de límites materiales; la luz divina está más allá de la materia. Es algo tan superior y poderoso que puede cegarnos, por esta razón creemos que esta luz tan clara no tiene manantial, es luz y nada más. Sin embargo, tiene su manantial de origen. Yendo en adelante ya descubriremos diferentes capas y grados de divinidad. Y entonces, al considerar esta visión general, algo borrosa e incomprensible llegaremos a ser capaces de enfocarnos sobre el aspecto personal del Supremo. Habiendo llegado a comprender que Dios es personalidad, la visión se hará mucho más clara. Los especiales lila, los especiales pasatiempos de Krishna son tan encantadores que nos entrarán ganas de unirnos a ellos. ¡Ésta es la respuesta de Krishna! Es que Él es atractivo para todos; no es solo atractivo para algunos, es atractivo para todos.

Pregunta de Paramananda: Yo sólo quisiera agregar algo a esta pregunta: ¿Por qué Radha?

Tirtha Maharaj: Por la Alegría.

Pregunta de Yamuna: ¿Cómo podemos estar seguros de que no exista alguien otro que va a poseer más de estas sesenta y cuatro cualidades características?

Tirtha Maharaj: ¡Debes buscar! Y cuando encuentres algo más, ven a decírmelo.



krishna

(продолжение с предыдущего выпуска)

Одно из специальных качеств Кришны это Его красота. Он настолько хороший, что мы не можем себе представить. Потом, вторая специальная характеристика Кришны это Его забавления. Также, это Его антураж, преданные. И еще Кришну всегда описывают с флейтой – это четвертая специальная черта Кришны, последняя. Из этого можем понять, что эта Кришна концепция о Боге есть сама красота. Он самый великий любовник. Или можем сказать, что Он Бог божественного счастья. Расарадж – Он царь раса. Раса это счастье, между душой и Верховным. Так что если спрашиваете: почему Кришна? То это есть причина. Потому что Он Бог любви, божественной любви.

Конечно мы должны и хотим уважать все божественные личности этих уровней, так сказать. Но если вы войдете в традицию веры в Кришну, вы найдете неограниченную глубину божественных чувств, духовных чувств.

С одной стороны можем сказать, что это вопрос личного выбора – какой вид божественной личности будешь обожать. Но если исследовать какая самая великая сила во Вселенной – а, думаю, можем согласиться, что это сила любви – тогда, если мы свяжемся, если поищем Бога этой прекрасной, креативной, поддерживающей, любящей силы, то это есть кришна-бхакти.

Так что либо мы начинаем с теоретического изучения, либо просто нам нравятся бхакты Кришны, или же пробуете прасадам – вы будете убеждены.

Шрила Шридхара Махарадж говорит: “Кришна концепция о Боге”. Бог или божественность – это общее название. Это нечто вне пределов материальных ограничений; божественный свет по ту сторону материи. Но она столь высшая и столь мощная, что заслепляет нас, поэтому мы думаем, что этот ясный свет не имеет источника, что он только свет. Однако источник есть. Если перейдем еще далее мы найдем все слои и градации божественности. И тогда, из этого общего, но мглявого образа енергия или из чего-то непонятного, мы уже сможем сфокусироваться все более и более на личностном аспекте Верховного. А когда поймем, что Бог личность, вся эта картина становится гораздо яснее. И специальные лилы, специальные забавления Кришны столь очаровательны, что мы хотим присоединиться к этим забавлениям. Поэтому – Кришна! Потому что Он всепривлекающий; не привлекателен только для кого-то, а привлекателен для всех.

Вопрос Парамананды: Я только хочу добавить что-то к этому вопросу: почему Радха?

Тиртха Махарадж: Из за радости.

Вопрос Ямуны: Как можем быть уверенны, что не существует некто другой, который бы имел более, чем эти шестьдесят четыре качеств?

Тиртха Махарадж: Ищи! Если найдеш больше, скажи мне.

 



English: Definition of pure bhakti, given by Mahaprabhu to Rupa Goswami. Having a real foundation in our life and following a spiritual tradition in practice, not in theory. Knowing the source to be able to know His consequences.

 
Български: Дефиницията за чиста бхакти, дадена от Махапрабху на Рупа Госвами. Да имаме истинска основа в живота си и да следваме духовна традиция на практика, а не на теория. Да познаем източника, за да познаем Неговите последици.

 

Sharanagati Podcast



1a

Досега видяхме трудния живот на саннясите и още по-трудния живот на грихастхите. Може би съществува друга опция? Кришна, разполагаш ли с по-лека версия? Това е прекалено сложно! И какво казва Той по-нататък? “Изучаване на Ведите, въздържание и простота.”[1] Това са изискванията за брахмачарите. Бедните брахмачари! Никакво сетивно наслаждение, само въздържание. “Отречението е насъщното ми чапати

И в какво се състои отречението на един брахмачари? Той трябва да работи усърдно без надежда да се наслаждава на плодовете. Понякога хората си мислят, че животът на брахмачари е много прост – просто пееш, танцуваш, ядеш и не вършиш нищо. Това вярно ли е? Не е вярно, защото се стремиш да работиш така, че всичките ти плодове да са посветени на Кришна. Опитайте, опитайте веднъж да видите какво е, какво е усещането да работиш здраво и да трябва да се откажеш от всичко. Вътрешното чувство е много трудно – да бъдеш толкова безкористен. Затова Ведите много възхваляват брахмачарите. Казват, че те са славата на целия свят. Всички различни живи същества славят брахмачарите. Защо? Защото брахмачарите живеят според Брахма, според божествеността. Брахмачария е много духовен начин на живот, много богоотдаден.

След това се споменава простотата. Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур е казал, че религията е простота. Вие какъв усещате живота си – сложен или простичък? Ние всички сами си оплитаме мрежа. Много пъти сме досущ като един пашкул. Копринената буба е много заета. Тя непрестанно тъче копринена нишка. И е толкова заета да произвежда тази копринена нишка, че няма къде да я складира. Затова, напрягайки мозъка си, казва: “О, не мога да я поставям в една линия, така че ще я слагам ей така, като спирала.” Тя си казва: “Ето така, ще сложа нишката си така…” Така, онака, и в крайна сметка се оказва в капан. Така и ние ако преусложняваме живота си, накрая ще свършим в пашкул. Това е мрежата на нашите действия и последици. Хората имат една специална част от тялото, която е изключително преусложнена. Това е умът. Той прави всичко много сложно, затова по-добре нека пречистваме ума.

Третата дейност на брамачарите е изучаването на Ведите. Веднъж, когато Шрила Шридхара Махарадж имал още съвсем малко ученици брахмачари в неговия храм, един от тях казал: “Не мога да остана, тръгвам си. Не издържам повече. Трябва да си отида! Трябва да избягам… ” Много е болезнено, когато някой от твоите братя и сестри е толкова обезсърчен, че иска да изостави духовната практика. Шрила Шридхара Махарадж отишъл да поговори с него и започнал да му обяснява: “Хей, но ти се справяш толкова добре. Не се ли радваш да си част от тази школа? Нима не знаеш, кои са съучениците ти? Нарада Муни! Брахма! Те също са се обучавали в тази школа. Как така не си удовлетворен с тях?” И какво се случило? Нашият приятел останал. И то останал завинаги. Затова никога не забравяйте, Нарада е ходил на същото това училище. Всички полубогове са в списъка с чакащите да се запишат.

Така че вие сте толкова прославени задето сте в школата на према-бхакти! Изучаване на Ведите за нас означава това – как да правим бхактите щастливи, как да служим на духовните си учители, как да възпяваме светите имена правилно, как да се избавим от фалшивите си привързаности. Това е, на което се учим. Как? Като се обучаваме да готвим, да правим гирлянди за муртите, като изучаваме шлоките от „Бхагавад Гита”, като разпространяваме прасадам и книги, като каним хора и им казваме: “Хей, вие не сте тези тела. Недейте да си умирате глупави.” Има толкова много начини да се служи на Кришна. Така че правете го!

От това можете да видите – няма лесен път в бхакти. Трудно е за саннясите – пречистване на съществуването, Боже мой! Трудно е за грихастхите – да споделям това, което имам, ух! И е много трудно за брахмачарите – да бъдат простодушни! Така че трябва да предупредя всички ви докато е време – недейте да следвате този път!

Кришна Прия: Твърде късно е!

Тиртха Махарадж: Тогава какво да сторим?! Направили сме погрешния избор. Но след като сме дали думата си, след като сме се обрекли на Бог, на гуру и ваишнавите, трябва да се покоряваме. Нашите ачарии казват: животът е страдание, нека да страдаме за Кришна. Аха, и ето го резултатът от страданието за Кришна – вие се смеете!

Разбира се, това е съвсем базисна информация и въведение в който и да било вид духовни и нравствени дейности. Тъй като вие сте добри практикуващи, ще знаете как да прилагате тези принципи в личния си живот.

[1] Бхагавад Гита 16.1-3



1a

So far we have seen the difficult life of the sannyasis and the more difficult life of the grihasthas. Maybe there is another option? Krishna, have you got a lighter version? This is very complicated! So what He says further? “Study of the Vedas, austerity and simplicity.”[1] These are requirements for brahmacharis. Poor brahmacharis! No sense gratification, only austerity. “Austerity is my daily chapati.”

And what is the austerity of the brahmachari? He has to work hard without the hope of enjoying the fruits. Sometimes people think that the life of a brahmachari is very simple – just singing, dancing, eating and doing nothing. Is that true? It’s not true, because you try to work in such a way that all your fruits you dedicate to Krishna. Try, try once, how is it, what a feeling it is that you have to work hard and everything you have to give. The inner feeling is very difficult – to be so selfless. Therefore the Vedas glorify brahmachariya very much. They say that they are the pride of the whole world. All the different living entities are glorifying the brahmacharis. Why? Because the brahmacharis live according to Brahma, according to divinity. And this brahmacharya lifestyle is a very spiritual lifestyle, dedicated very much to God.

Simplicity is mentioned next. Bhaktisiddhanta Saraswati Thakur said that religion is simplicity. How do you feel, how is your life – complicated or simple? We all create a net for ourselves. Many times we are just like a cocoon. The silk-worm is a busy guy. He is ready to produce silk thread. And he is so busy producing the silk thread that it cannot put it anywhere. Therefore he uses his brain and says: “Ah, I cannot put it in one line, so I will put it like this (like a spiral)” So he says: “Like this, I put my thread like this…” Like this, like that and finally he ends up in a trap. So if we over-complicate our life, we also end up in a cocoon. This is the net of our action, reaction. Humans have one very specific part of the body which is highly overcomplicated. This is the mind. It over-complicates the things, so better we purify the mind.

Study of the Vedas is the third for brahmacharis. Once, when Shrila Shridhara Maharaj had only a very few disciples, brahmacharis in his temple, one of them said: “I cannot stay, I have to leave. I cannot tolerate it anymore. I have to go! I have to escape… ” It’s very painful when one of your fellow brothers and sisters is so much frustrated that he wants to give up spiritual practices. So, Shrila Shridhara Maharaj started to talk to him, he started to explain: “Hey, but you are doing so nice. And how is it that you are not happy to attend this school? Don’t you know who your classmates are? Narada Muni! Brahma! They also had attended this school. How is it – you are not satisfied with them?” And what happened? Our friend stayed. And stayed forever. So, never forget, Narada Muni is attending the same school. All the demigods are waiting for the list to enroll.

So you are so glorious to attend this school of prema-bhakti! Study of the Vedas for us means this – how to make the devotees happy, how to serve our spiritual masters, how to chant the holy names properly, how to get rid of our false attachments. This is what we study. How? By learning how to cook, by making garlands for the deities, learning the shlokas from the “Bhagavad Gita”, distributing the prasadam and the books, inviting people and telling them: “Hey, you are not the bodies. Don’t die stupid.” There are so many ways to serve Krishna. So do it!

From this you can see – there is no easy way in bhakti. Difficult for the sannyasis – purification of the existence, my God! Difficult for the grihasthas – to share what I have, uh! And very difficult for the brahmacharis – be simple! So, I have to warn everybody on time – don’t follow this path!

Krishna Priya: It’s too late!

Tirtha Maharaj: Then what to do?! We’ve made a wrong choice. But as we have given our words, our vows to God, guru and vaishnavas, we have to obey. Our acharyas say: life is suffering, let’s suffer for Krishna. A-ha, and this is the result from suffering for Krishna – you are laughing!

Of course, this is a very basic information and introduction into any kind of spiritual and moral activities. As you are nice practitioners, you will know how to apply these principles in your private lives.

[1] Bhagavad Gita 16.1-3