Category RSS

Calendar

April 2015
M T W T F S S
« Mar   May »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  



Archive for April, 2015

Radha-Govinda-das-Babaji-and-sadhu-mhj

(продължава от предходния понеделник)

Като се замисля, има безброй случаи, доказващи, че някои принципи трябва да бъдат изоставени, за да се осъществи по-висш принцип. Друга класическа история разказва Шрила Садху Махарадж. Сигурен съм, че си спомняте историята, когато на един екадаши ден той посетил своя духовен учител. На този ден постим, въздържаме се от зърнени храни и варива. И разбира се, неговият Гурудев изпълнявал този обет в продължение на много, много години. Но в онази сутрин той отишъл при духовния си учител и що да види? Гурудев яде дал, ориз и чапати – трите забранени храни за този ден. Това било малко неочаквано. Но знаете, един добър ученик не изобличава духовния учител на място. Така че той не казал нищо, но неговият Гурудев му рекъл: “Много хубаво, че дойде! Защо не седнеш с мен да хапнем прасадам?!” Разбирате, ситуацията е трудна. Има строг декрет, че в деня екадаши, в деня за пост не бива да ядеш ориз, дал и чапати. Но пък духовният ти учител те кани да ядеш с него именно ориз, дал и чапати. А каквото ни дава духовният учител не бива да го отхвърляме, винаги трябва да казваме „да” на духовния учител. Тогава какво трябва да се направи?

Просто си представете себе си в ситуацията. Например, ако вашият духовен учител ви каже: “Не трябва да ядеш сладолед. И си се отрекъл от бананите. При все това ти давам разрешение да ядеш бананов сладолед.” Това е двойно невъзможно, нали! Отказал съм се от бананите и ми е забранено да ям сладолед, значи банановият сладолед е най-забраненото нещо! Но следващият път когато срещнеш духовния си учител и той те покани да хапнеш бананов сладолед – какво можеш да сториш? Така че понякога има много трудни моменти в духовния живот. За щастие, имаме мозък, имаме ум. Добър стар приятел. Той може да измисли начин как хем да не наруши правилата, хем да постигне целта.

И така, като послушен ученик Садху Махарадж си рекъл: “Добре, правилата или гуру – кое е по-важното?” И решил: “Гуру е по-важен!” така че седнал и започнал да яде изключително забранените дал, ориз и чапати в деня на екадаши. И сега вие познавате Садху Махарадж като много мил, мекосърдечен дядо на всекиго. Но аз съм чувал, че по онова време той е бил изключително стриктен и последователен! Така че да наруши такова шастрично правило – да не се яде зърно на екадаши – това е много голямо отречение.

Но това още не е краят на историята. Защото тогава дошъл друг ученик. Друг много стриктен и последователен ученик дошъл и ги видял двамата да седят там и да ядат забранената храна на този специален ден. Новодошлият също бил леко шокиран. Но учителят на Шрила Садху Махарадж казал: “О, много хубаво, че дойде! Защо не седнеш с нас да хапнеш малко прасадам?” А той отвърнал: “Не, благодаря! Знаете ли, аз спазвам екадаши.” Тогава гурудев рекъл: “Много добре! Спазвай екадаши!”

Това помага ли ви да разберете? Да ви разкажа ли още една история? Тази беше радостна история, но следващата е тежка. Веднъж един духовен учител имал много покорен ученик. Ако гуру кажел: „Скочи в кладенеца!” той щял да скочи. Такова било нивото на неговата отдаденост. Веднъж духовният учител бил недоволен от един друг ученик, затова казал на покорния ученик: “Иди при него, отнеми му джапата, кажи му, че е изключен от списъка на учениците, да знае, че вече не е мой ученик. Вземи му джапата, вземи му името, вземи му всичко.”

Опитайте се да си представите себе си в тази ситуация. Вие сте пратеник на своя духовен учител, трябва да отидете при един от вашите братя и да му кажете: “Ти си пропъден от семейството.” Лесно ли е? Много тежка ситуация. И така, този човек отишъл при ученика с вестта. Но преди да натрапи вестта, започнали да разговарят. И в хода на разговора той разбрал, че другият човек не е злонамерен. Може да е слаб, но не е лош, няма лоши намерения. И колкото повече разговаряли, толкова повече нашият човек достигал до убеждението: “Не! Аз няма да изпълня желанието на моя духовен учител! Няма да го изпъдя, няма да му взема джапата, няма да му кажа, че е вън.”

Следващият път, когато се срещнал с духовния си учител, гуру попитал: “Ходи ли там?” “Да.” “Взе ли джапата?” “Не.” “Как ще обясниш това?” Тогава той започнал да обяснява. Как мислите, какъв бил отговорът на духовния учител?

Крипадхам: Позитивен.

Кришна Преми: Той също бил изпъден.

Тиртха Махарадж: За щастие отговорът бил: “Браво, моето момче!”

Кришна Преми: Мъдър учител!

Тиртха Махарадж: “Браво, моето момче!” Значи ти нарушаваш, директно се противопоставяш на пряката заповед на духовния си учител, а той ти казва: “Добре сторено, синко!” Мисля, че никога не бихте очаквали такова нещо в живота. Обаче понякога се случва.

Така че в такива много специални случаи трябва винаги да се замисляме кой е по-висшият принцип. А по-висшият принцип е да помагаме на другите по духовния им път! За да постигнем това ние можем да пренебрегнем някои други принципи.

Смирено умолявам всички ви, когато някой започне да критикува вашите оръжия, премислете два пъти. И дори когато получите директна инструкция, не е достатъчно да използвате мозъка си, използвайте и сърцето си, за да разберете вътрешния смисъл на инструкцията. Защото думите на гуру са живата Веда, живата шастра. А магистърската степен е когато можете да прилагате принципите правилно. Не само да можете да повтаряте принципите, но и да ги прилагате подобаващо. Та така.

 

 



Radha-Govinda-das-Babaji-and-sadhu-mhj

(continues from the previous Monday issue)

As I am thinking there are innumerable cases to prove that certain principles should be given up in order to fulfill a higher principle. Another classical story was given by Shrila Sadhu Maharaj. I am sure you remember that story when on an ekadashi day he was visiting his spiritual master. On this day we should fast, refrain from grains and pulses. And of course his Gurudev was fulfilling that vow for many, many years. But in that morning he went to his spiritual master and what did he see? Gurudev is eating dal and rice and chapati – the three forbidden foodstuffs on that day. That was a little unexpected. But you know, a nice disciple doesn’t expose the spiritual master on the spot. So he did not speak up, but then his Gurudev told him: “Very nice that you came! Why don’t you come and join us to take some prasadam?!” You know, this is a difficult situation. There is a binding law that on ekadashi day, on this fast day, you should not eat dal, rice and chapati. But then your spiritual master invites you for eating together with him dal, rice and chapati. And whatever is given by the spiritual master we should not reject, we always have to say “yes” to the spiritual master. Then what to do?

Just imagine yourself in the situation. For example, if your spiritual master says: “You should not eat ice-cream. And you had renounced bananas. Yet I give you a license to take banana ice-cream.” That’s double impossible, right! I have renounced bananas and I am forbidden to eat ice-cream, so banana ice-cream is highly forbidden for me! But next time you meet your spiritual master and he invites you to take banana ice-cream – what can you do? So sometimes there are very difficult moments in spiritual life. Fortunately enough, we have a brain, we have a mind. It’s a good old friend. He can find a way not to break the rules, but to achieve the goal.

So, as an obedient disciple Sadhu Maharaj said: “Well, rules and guru – who is more important?” And he said: “Guru is more important!” so he sat down and started to eat the highly forbidden dal, rice and chapati on ekadashi day. And now you know Sadhu Maharaj as a very gentle, sweet-hearted grandfather of everyone. But I have heard that at that time he was so strict, so heavy like anything! So to give up such a shastric rule – don’t eat grains on ekadashi – this is very great renunciation.

But this is still not the end of the story. Because then another disciple came. Another very strict and very strong disciple came and saw both of them sitting there and eating the forbidden foodstuff on this special day. Our new disciple was also a little bit embarrassed. But the master of Shrila Sadhu Maharaj said: “Ah, very nice that you came! Why don’t you come and join us to take some prasadam?” And he said: “No, thank you! You know, I am following ekadashi.” Then gurudev said: “Very nice! Just follow ekadashi!”

Did it help you to understand? Shall I tell you yet another story? This one was a happy story, but the next one is a little difficult story. Once a spiritual master had a very obedient disciple. If the guru would say: “Jump into the well”, he would jump. This was the level of his surrender. And once the spiritual master was dissatisfied with another disciple, so he told to this obedient disciple: “Go to him, take his japa, tell him that he is off the list of the disciples, and tell him that he is not my disciple anymore. Take his japa, take his name, take everything.”

Try to imagine yourself in that situation. You are a messenger of your spiritual master, you have to go to one of your brothers and tell him: “You are excluded from the family.” Easy? It’s a very difficult situation. So that person went to this disciple with the message. But before intruding with this message, they started to discuss, talk. And as they started to talk he understood that this other person is not bad. Maybe he is weak, but he is not bad, he has no bad intention. And more and more they were discussing, our friend came to the conclusion: “No! I will not fulfill the desire of my spiritual master! I will not exclude him, I will not take his japa, I will not tell him that he is out.”

Next time he met his spiritual master, the guru asked: “Have you been there?” “Yes.” “Have you taken the japa?” “No.” “What is your explanation?” Then he started to explain. What do you think, what was the remark of the spiritual master?

Kripadham: Positive.

Krishna Premi: He was also excluded.

Tirtha Maharaj: Well, fortunately the remark was: “Well done, my boy!”

Krishna Premi: Wise master!

Tirtha Maharaj: “Well done, my son!” So you break, you directly oppose the direct instruction of your spiritual master and then he says: “Well done, my son!” I think you would never expect that in life. But sometimes it does happen.

So in such special, special cases we have to think always what is the higher principle. And the higher principle is to help others in their spiritual path! In order to achieve that we can give up some other principles.

I humbly beg all of you, when somebody starts to criticize your weapons, think twice. And even if you get a direct instruction, it’s not enough to use your brain, use your heart to understand the inner meaning of the instruction. Because the words of the guru are the living Veda, living shastra. And the master’s degree is when you can apply the principles correctly. It’s not only that you can repeat principles, but you can apply the principles correctly. Like this.



ябълки и круши

One of the secrets of the vaishnava creed is that the name and the Named are nondifferent. Western philosophy in the twentieth century has arrived to the same topic of investigation. What is the connection between the words and the thoughts? What is the connection between the words and the objects? How certain objects are named and how the meaning is transferred? If it is possible at all to give a name to something? So in philosophical investigation we have understood that it is very difficult to call the name of anything. There are different explanations how to give a name – this is like a common agreement. For example when we say “an apple” we agree that this object we call “an apple”. And although I have a separate understanding of apple and you have private understanding of apple, still we agree that the same object we call “an apple”. And it helps communication very much. You go to the market, you ask for apples and you will be supplied with apples. Just imagine, you have the conception of an apple and the lady selling the apples, she has got a conception of a pear. So, you ask for apples and you will be supplied with pears. Big scandal!

Words help us to communicate. But unfortunately there is one little problem here in this material sphere – that when you say “apple” still you don’t feel the taste. You cannot fill up your belly with the name. So this is a half mystery, because we have the name, but we have to connect the name with the object. And you cannot just bite into the name “apple”. You might think, you might meditate over this, but it will not happen, because this is the material sphere, where the object and the name are different. This is a divided world, separated into dualities, where the external form and the internal meaning are different.

As I told you, this problem in philosophy – what is the difference between the object and the name – appeared recently. But in eastern philosophy this is a topic of discussion for hundreds and thousands of years. And they have introduced certain theories explaining the meaning of the words. Some theories try to explain this problem like this – that it is the power of the words to carry the meaning. Others say that this is the power of the sentence that will convey the message – not the elements, but the bigger construction. But then again, if you dive deep into the mystery, for example, of Sanskrit language, you will find that even the slimmest particles, the syllables, do have some meaning also. So we can say that this is a multi-layered, incredible, mystic structure. Have you ever thought of that: how interesting is that we can express our thoughts, we can name some objects and the other person will understand at least a portion of what you wanted to say? It is simply incredible that we have a chance to express ourselves and we have a chance to understand the other person! It is just simply beyond imagination, this is magic!

Of course, in most of the cases we misunderstand each other. I say “apple”, you understand “ah, pear!” This is when my field of communication and your field of communication do not contact. A little understanding comes when there is overlapping of these two fields. The more intimate the connection is, the more proper the understanding is, then bigger and bigger parts of these two fields are connected. Is there a complete overlapping of these two fields? What do you think? Try to express your thoughts.

Krishna Priya: It is possible.

Somebody: Between disciple and guru.

Paramananda: When you express the other person’s thoughts.

Tirtha Maharaj: Ah, we are very magical this morning! That means we have to read the thoughts first, scan the brain and then we can express the thoughts. Other opinions?

Somebody else: I cannot imagine that complete overlapping exists.

Yashoda: Radhe-Shyam.

Tirtha Maharaj: I think we are very much in a company of idealists. Because you say: “Yes! It exists! Between guru and disciple! We can read the minds of others, we can express the thoughts of others!” And there is Radhe-Shyam included – ah my God! Very high! But there is one realistic approach: “It does not exist!” And I have to support this. Although what you’ve mentioned – that it is possible in a very special connection, like guru-shishya, it is possible reading the mind – yes, I agree. Nevertheless I say except very special unique cases it does not exist. Why? I have an argument to support this view of mine. Because we are unique human beings, we are unique souls. And that means you are one, you are the only one in the universe, no second. That means you have a private view, individual view. We all have this unique individual position and from that position we see the world. So there is no ultimate overlapping. Because we are like spiritual sparks of consciousness and this is personality! Because we are unique persons, therefore we have unique vision, unique understanding, unique opinion. And of course in affectionate connections, in spiritual connections these fields come together very closely. Sometimes there is so intense connection between human beings that they understand each other without words. Sometimes it happens that I think of one of the devotees and immediately sms is coming on the phone. Or, let’s say, the spiritual master is meditating on some of his disciples and the next day the disciple calls the master and says: “Ah Gurudev, I had a dream with you, maybe you need me?” So very intense connection is there, it is possible. But complete understanding… I doubt.

 

(to be continued)

 



ябълки и круши

A vaisnava hit egyik titka, hogy a Név és a Megnevezett nem különbözik. A nyugati filozófia a huszadik században ugyanerre a témára jutott. Mi a kapcsolat a szavak és a gondolatok között? Mi a kapcsolat a szavak és a tárgyak között? Hogyan nevezünk el bizonyos dolgokat és hogyan megy át ez által a jelentés? Lehet egyáltalán bárminek nevet adni? A filozófiai vizsgálódásból meg kell tehát értenünk, hogy nagyon nehéz valamit nevén nevezni. Különféle magyarázatok vannak arra, hogyan adjunk nevet valaminek – olyan ez mint egy közös megállapodás. Például amikor azt mondjuk, hogy „alma”, akkor megegyeztünk, hogy azt a bizonyos tárgyat „almának” hívjuk. És bár nekem és neked is megvan a saját elképzelésünk egy almáról, mégis megegyeztünk, hogy ugyanazt a dolgot hívjuk „almának”. Ez pedig nagyban segíti a kommunikációt. Elmész a piacra, almát kérsz, és azt is kapsz. Gondoljatok csak bele, van egy elképzelésetek az almáról, a hölgy pedig aki az almákat árulja, körtének gondolja az almát. Almát kérsz tehát, de körtét kapsz. Nagy botrány!

A szavak segítik a kommunikációt. Sajnos azonban van egy kis probléma itt az anyagi világban – amikor azt mondod „alma” nem érzed az ízét. Nem tudod megtölteni a hasad csupán a névvel. Ez tehát csak fél misztérium, mert megvan a név, de kapcsolatba kell hoznunk a tárgyával. És az „alma” névbe nem tudsz beleharapni. Gondolkodhatsz, meditálhatsz rajta, de nem fog megtörténni, mert ez az anyagi világ, ahol a tárgy és a név különbözik. Ez egy megosztott világ, a kettősségek világa, ahol a külső forma és a belső jelentés különbözik.

Ahogy említettem, ez a filozófiai probléma – mi a különbség a tárgy és a név között – nemrég merült fel. A keleti filozófiában azonban már évezredek óta beszélgetnek erről. És különböző teóriákat vezettek be a szavak jelentésének megmagyarázására. Néhány ezek közül a következőképpen próbálja magyarázni a problémát – a szavak ereje hordozza a jelentést. Mások azt mondják a mondat ereje közvetíti a jelentést – nem az összetevők, hanem a nagyobb szerkezet. Azonban ha mélyére hatolsz például a szanszkrit nyelv misztériumának, rájössz, hogy még a legapróbb részecskéknek, a szótagoknak is van jelentésük. Mondhatjuk tehát, hogy ez egy többrétegű, hihetetlen, misztikus szerkezet. Gondolkodtatok már azon: hogy milyen érdekes, hogy ki tudjuk fejezni gondolatainkat, meg tudunk nevezni objektumokat és a másik személy, legalább egy részét megérti annak, amit mondani akartál? Egyszerűen hihetetlen hogy megvan a lehetőségünk arra, hogy kifejezzük magunkat és, hogy megértsük a másik személyt! Ez minden képzeletet felülmúl, ez varázslatos!

Persze, sokszor félreértjük egymást. Azt mondom „alma”, azt érted „ah, körte!” Ez az amikor az én kommunikációs mezőm és a tiéd nem kapcsolódnak. Némi megértés akkor következik be, amikor valamelyest fedik egymást a mezők. Minél bizalmasabb a kapcsolat, annál jobb a megértés, ennek a két mezőnek annál nagyobb része kapcsolódik. Van olyan amikor a két mező teljesen fedi egymást? Mit gondoltok? Próbáljátok meg kifejezni a gondolataitokat.

Krsna-prijá: Lehetséges.

Valaki: A tanítvány és a guru között.

Paramánanda: Amikor a másik személy gondolatait fejezed ki.

Tírtha Mahárádzs: Óh, ma reggel nagyon mágikusak vagyunk! Ez azt jelenti, hogy először olvasnunk kell a gondolataiban, leszkennelni az agyát és utána kifejezhetjük a gondolatait. Más vélemény?

Valaki más: Nem tudom elképzelni, hogy létezik a teljes fedés.

Jasodá: Rádhé-Sjám

Tírtha Mahárádzs: Úgy gondolom nagyon is idealista társaságban vagyunk. Mert azt mondjátok: „Igen! Létezik! A guru és a tanítvány között! Olvashatunk mások elméjében, kifejezhetjük mások gondolatait!” És Rádhé-Sjám is be lett vonva – óh Istenem! Nagyon emelkedett! De van egy realista megközelítés is: „Nem létezik!” És ezt kell támogatnom. Habár amit említettetek, hogy egy nagyon különleges kapcsolatban lehetséges, mint a guru-sisja, lehetséges az elme olvasása – igen, egyet értek. Azonban azt mondom, hogy nagyon különleges, egyedi eseteket kivéve nem létezik. Miért? Van egy érvelésem, amivel támogatni tudom ezt a nézetemet. Mert egyedi emberi lények vagyunk, egyedi lelkek. És ez azt jelenti, hogy csak egy van belőled, az egész univerzumban, nincs második. Ez azt jelenti, hogy privát, egyéni látásmódod van. Mindannyinknak egyedi személyes helyzete van, és ebből kiindulva látjuk a világot. Nincs tehát teljes lefedés. Mert olyanok vagyunk, mint a tudatosság lelki szikrái és ez a személyiség! Mert egyedi személyek vagyunk, ezért egyedi a látásmódunk, a megértésünk és a véleményünk. És természetesen a szeretetteljes kapcsolatokban, a lelki kapcsolatokban ezek a mezők nagyon közel kerülnek egymáshoz. Néha olyan intenzív a kapcsolat az emberi lények között, hogy szavak nélkül is megértik egymást. Néha megesik, hogy gondolok valamelyik bhaktára, és azonnal jön egy sms. Vagy mondjuk a lelki tanítómester az egyik tanítványán meditál és másnap a tanítvány felhívja a mesterét és azt mondja: „Óh Gurudév, veled álmodtam, talán szükséged van rám?” A nagyon intenzív kapcsolat tehát létezik, lehetséges. De teljes megértés… Azt kétlem.

 

(folytatjuk)

 



ябълки и круши

Една от тайните на ваишнавската вяра е, че името и Назованият не са различни. Западната философия от двадесети век е стигнала до същата тема на изследвания. Каква е връзката между думите и мислите? Каква е връзката между думите и обектите? Как биват назовани определени обекти и как се предава смисълът? Дали въобще е възможно да се даде име на нещо? И така, чрез философско изследване сме разбрали, че е много трудно да се назове нещо по име. Има различни обяснения как се дава име – това е нещо като съвместна договорка. Например, когато казваме „ябълка”, ние се уговаряме, че този предмет ще го наричаме „ябълка”. И макар моето разбиране за ябълка да е различно от вашето, все пак се съгласяваме, че същият този предмет се нарича „ябълка”. И това много помага на общуването. Отивате на пазара, искате ябълки и ви дават ябълки. Само си помислете, ако вие имате представа за ябълка, а продавачката в зарзаватчийницата има представа за круша. Вие искате ябълки, а ви дават круши. Ще стане голям скандал!

Думите ни помагат да общуваме. Но за беда, има един малък проблем тук, в тази материална сфера – че когато кажете „ябълка”, не усещате вкуса. Не можете да си напълните стомаха с названието. Така че това е половин мистерия, тъй като имаме името, обаче трябва да свържем името с обекта. И не можете просто да захапете думата „ябълка”. Можете да си мислите, можете да си мечтаете, но няма да се случи, защото това е материалната сфера, където обектът и името са различни. Това е разпокъсан свят, разделен на двойствености, където външната форма и вътрешният смисъл са различни.

Както ви казах, този философски проблем – каква е разликата между обекта и названието – е възникнал наскоро. Ала в източната философия това е предмет на обсъждане от стотици хиляди години. Представени са различни теории, обясняващи смисъла на думите. Някои теории се опитват да обяснят проблема по следния начин – че силата на думите пренася значението. Други казват, че силата на изречението предава посланието – не елементите, а по-голямата конструкция. Но пък ако се гмурнете надълбоко в мистерията, да речем, на санскритския език, ще откриете, че дори най-малките частици, сричките, също имат свой смисъл. Така че можем да кажем – това е многопластова, невероятна, мистична структура. Замисляли ли сте се някога за това: колко е интересно, че можем да изразяваме мислите си, че можем да назоваваме дадени обекти и човекът отсреща да разбере поне част от онова, което сте искали да кажете? Просто е невероятно, че имаме възможността да изразяваме себе си, че имаме шанса да разберем другия човек! Това направо е отвъд въображението, магия е!

Разбира се, в повечето случаи ние не се разбираме един друг. Аз казвам „ябълка”, вие разбирате: „аха, круша!” Това е когато моето поле на общуване и вашето поле на общуване не се докосват. Малко разбиране се появява, когато има застъпване на тези две полета. Колкото по-близка е връзката, колкото по-правилно е разбирането, толкова по-големи части от тези полета са свързани. Съществува ли пълно припокриване между две полета? Как мислите? Опитайте се да изразите мислите си.

Кришна Прия: Възможно е.

Някой: Между ученик и гуру.

Парамананда: Когато изразяваш мислите на другия.

Тиртха Махарадж: О, много магично настроени сме тази заран! Това означава, че най-напред трябва да четем мислите, да сканираме мозъка, пък тогава можем да ги изразяваме. Други мнения?

Някой друг: Не мога да си представя, че съществува пълно застъпване.

Яшода: Радхе-Шям.

Тиртха Махарадж: Мисля, че седим всред компания от идеалисти. Защото вие казвате: “Да! Съществува! Между гуру и ученик! Можем да четем умовете на другите, можем да изразяваме мислите на другите!” Споменаха се и Радхе-Шям – о Боже мой! Много висше! Но има един реалистичен подход: “Не съществува такова нещо!” И аз трябва да подкрепя това. Макар че каквото споменахте – че е възможно при много специална връзка, като например гуру-шишя, да се четат мислите – да, съгласен съм. Въпреки това казвам, че освен в много специални, уникални случаи, това не съществува. Защо? Имам аргумент, с който да подкрепя тази своя гледна точка. Защото сме уникални човешки същества, уникални души. А това означава, че всеки е неповторим, един единствен в цялата вселена, втори като него няма. Означава, че имате своя гледна точка, индивидуална гледна точка. Всички ние имаме такава уникална индивидуална позиция, от която гледаме на света. Така че няма пълно припокриване. Понеже ние сме като духовни искри от съзнание, а това означава самоличност! Тъй като сме уникални личности, затова имаме и уникална визия, уникално разбиране, уникално мнение. И разбира се, във връзките на обич, в духовните връзки тези полета се доближават много. Понякога има толкова интензивна връзка между човешките същества, че те се разбират един друг без думи. Понякога се случва да мисля за някой от бхактите и незабавно получавам смс от него. Или, да речем, духовният учител медитира върху някой от учениците, а на следващия ден ученикът се обажда на учителя и казва: “Гурудев, сънувах те, да не би да имаш нужда от мен?” Така че много интензивна връзка съществува, възможно е. Но пълно разбиране… Съмнявам се.

 

(следва продължение)



ябълки и круши

Un secreto de la fe vaishnava consiste en que el nombre y el Nombrado no son diferentes. La filosofía occidental del siglo veinte también ha llegado a este mismo tema de investigaciones. ¿Qué relación existe entre palabras e ideas? ¿Qué relación existe entre palabras y cosas objetivas? ¿Cómo han sido nombradas ciertas cosas y cómo se traslada el sentido, la significación? ¿Acaso sea posible dar un nombre a lo que existe? De este modo a través de la investigación filosófica nos hemos dado cuenta de lo difícil que resulta nombrar algo. Existen diferentes explicaciones sobre el modo de nombrar cosas y personas – es algo parecido a un convenio o acuerdo. Por ejemplo, diciendo “manzana” nos ponemos de acuerdo en llamar o nombrar el tal objeto “una manzana”. A pesar de tener distintos conceptos de los vuestros, convenimos y estamos de acuerdo que dicho objeto llevará el nombre “manzana”, Tal convenio ayuda mucho en la comunicación. Vais al mercado, pedís manzanas y os darán manzanas. Pensad en lo que ocurriría si vuestro concepto es el de manzana y el de la señora que vende tenga en su mente el concepto de pera. Pedís manzanas pero os ofrecen peras.

¡Se armará la gorda!

Las palabras nos ayudan en la comunicación. Por desgracia, en esta esfera material existe un pequeño problema – cada vez que digáis “manzana”, no llegáis a sentir el sabor. No llegáis a llenar la barriga con el nombre. Es medio misterioso, puesto que tenemos en la mente el nombre pero no llegamos a relacionar el nombre con el objeto nombrado. No podéis simplemente dar un mordisco en la palabra “manzana”, Podéis pensar en esta fruta, podéis soñar con ella pero no podréis saborearla ya que en la esfera material objeto y nombre son cosas diferentes. No llegaréis a dar un mordisco en la palabra “manzana”. Este mundo material queda dividido en dualidades y duendes y allí la forma queda diferente del sentido interior.

Como ya acabo de deciros, este problema de filosofía – la diferencia que existe entre el objeto y su nombre – es un problema reciente. Por lo tanto, en la filosofía oriental el problema es tema de discusión desde cientos de milenarios. Se han presentado numerosas teorías que explican el sentido de las palabras. Ciertas teorías tratan de dar la explicación siguiente: el poder que tiene la palabra de trasladar el sentido consigo. Otros afirman que la frase tiene el poder de llevar consigo el mensaje – no sus elementos, sino la construcción mayor posee dicho poder.

Sin embargo, buceando en lo profundo del misterio, digamos en el idioma sánscrito, ya llegaréis a descubrir que hasta las más pequeñas partes de los vocablos, las sílabas, también tienen su sentido. Podemos afirmar pues – se trata de una estructura con numerosas capas, increíble mística. ¿Habéis pensado en ello: resulta interesantísimo que podemos expresar nuestras ideas, que podemos dar nombres a distintos objetos y que la persona enfrente puede comprender al menos una parte de lo que habéis querido decir? ¡Resulta simplemente inverosímil que tenemos la oportunidad de comprender a otras personas! ¡Es algo más allá de la imaginación, es magia!

Por supuesto, en la mayoría de los casos, no llegamos a entendernos unos con otros. Digo “manzana” y vosotros entendéis “¡ah, pera!” Ocurre cuando no llegan a entrar en contacto uno con otro mi área de comunicación con la vuestra. Aparece cierto poco entendimiento cuando las áreas lleguen a superponerse. Cuanto más estrecha sea la conexión, tanto más correcta será la comprensión ya que resultarán conectadas mayores partes de las áreas. ¿Acaso pueda existir superposición completa de las áreas? ¿Qué pensáis? Tratad de expresar vuestras ideas.

Krishna Priya: Es posible.

Alguien: Entre discípulo y gurú.

Paramananda: Cuando llegues a expresar las ideas del otro.

Tirtha Maharaj: ¡O, estáis de humor mágico por la mañana! Esto significa que primero debemos aprender a leer ideas, escanear el cerebro y solo entonces podremos expresar ideas. ¿Otras opiniones?

Alguien otro: Yo no puedo imaginar que pueda existir superposición completa.

 Yashoda: Radhe-Shyam.

Tirtha Maharaj: Creo que estamos en compañía de idealistas. Ya que vosotros afirmáis: “¡Sí, existe! ¡Entre gurú y discípulo! ¡Podemos llegar a leer en las mentes de otras personas!” Habéis mencionado incluso a Radhe-Shyam – ¡Dios mío! ¡Muy alto! Hay por lo tanto una actitud realista: “¡No existe tal cosa!” Tengo que apoyar tal actitud. Sin embargo, ya habéis mencionado – ello puede ser posible en caso de una relación muy especial, como la que existe entre guru-shishya, entonces sí, es posible llegar a leer en la mente – sí, estoy de acuerdo. A pesar de ello yo afirmo que excepto en casos muy especiales y únicos, no puede existir superposición completa. ¿Por qué? Tengo un argumento para apoyar mi punto de vista. Porque somos seres humanos únicos, almas únicas. Ello significa que cada uno es inconfundible, es único y solo en el universo, no hay segundo. Ello significa también que tenéis vuestro punto de vista, un punto de vista individual. Todos tenemos nuestra posición individual, nuestro propio punto de vista sobre el mundo. No existe superposición completa. Ya que somos chispas espirituales de conciencia, ¡esto significa personalidad! Puesto que somos personalidades únicas, por esta razón tenemos nuestra visión única, nuestra única comprensión, nuestra única opinión. Y por supuesto en las relaciones afectuosas, en las relaciones espirituales estas áreas van acercándose mucho. A veces la relación entre seres humanos resulta tan intensa que ellos llegan a entenderse sin palabras. A veces me ocurre pensar en un bhakta y recibir enseguida un mensaje de él por SMS. O también ocurre que el maestro espiritual esté meditando sobre uno de sus discípulos y al día siguiente el discípulo llama a su maestro diciendo: “Gurudev, he soñado contigo, ¿acaso me necesitas?” Una relación muy intensa tal vez sea posible que sí, exista. Pero en cuanto a entendimiento completo… Lo dudo.

(Sigue continuación)



ябълки и круши

Одна из тайн ваишнавской веры, в том что имя и Называемый не отличаются. Западная философия двадцатого века достигла той же самой темы в исследованиях. Какова связь между словами и мыслями? Какова связь между словами и объектами? Как бывают названными определенные объекты и как передается смысл? Вообще възможно ли дать имя чему-нибудь? И так, через философское исследование мы поняли, что очень трудно назвать что-нибудь именем. Имеются разные объяснения как дается имя – это что-то вроде совместной договоренности. Например, когда говорим „яблоко”, мы договариваемся, что этот предмет будем называть „яблоком”. И хотя мое понимание яблока может отличаться от вашего, все таки мы соглашаемся, что тот же самый предмет называется „яблоком”. И это очень помагает общению. Идете на рынок, просите яблок и вам дают яблок. Только представьте себе если бы вы имели представление об яблоке, а продавщица на базаре имеет предствление о груше. Вы хотите яблок, а вам дают груши. Большой скандал!

Слова нам помагают общаться. Но к несчастью, есть один маленький проблем здесь, в этой материальной сфере – что когда скажете „яблоко”, не ошущаете вкуса. Не можете заполнить желудок одним названием. Так что, это половина мистерии, так как имеем имя, однако нужно связать имя с объектом. И не можете просто откусить слово „яблоко”. Можете подумать, можете мечтать, но не получится, потому что это материальная сфера, где объект и имя отличаются. Это разделенный мир, разделенный на двойственности, где внешняя форма и внутренний смысл разные.

Как я уже сказал, этот философский проблем – какая разница между объектом и названием – возник недавно. Однако во восточной философии это предмет обсуждений уже сотни тысяч лет. Представлены различные теории, объясняющие смысл слов. Некоторые теории пытаются объяснить проблему следующим способом – что сила слов переносит значение. Другие говорят, что сила предложения передает послание – не элементы, а большая конструкция. Но если вы погрузитесь поглубже в в мистерию, скажем, санскритского языка, вы найдете, что даже самые маленькие частицы, слоги, тоже имеют свой смысл. Так что можем сказать – это многопластовая, невероятная, мистичная структура. Задумывались ли вы когда-то об этом: как это интересно, что можем выражать свои мысли, что можем называть данные объекты и другой человек может понять хотя бы часть того, что вы хотели сказать? Просто невероятно, что имеем возможность выражать себя, что имеем шанс понять другого человека! Это прямо таки вне воображения, это магия!

Конечно, в большинстве случаев мы не понимаем друг друга.Я говорю „яблоко”, вы понимаете: „аха, груша!” Это когда мое поле общения и ваше поле общения не связаны. Небольшое понимание появляется, когда имеется перекрытие этих двух полей. Чем ближе связь, чем правильнее понимание, тем более обширные части этих полей связаны. Существует ли полное перекрытие этих двух полей? Как вы думаете? Попытайтесь выразить свои мысли.

Кришна Прия: Возможно.

Кто-то: Между учеником и гуру.

Парамананда: Когда выражаешь мысли другого.

Тиртха Махарадж: О, очень магически мы настроены этим утром! Это означает, что сначала нужно читать мысли, сканировать мозг, и потом уже их выражать. Другие мнения?

Кто-то другой: Не могу себе представить, что существует полное перекрытие.

Яшода: Радхе-Шям.

Тиртха Махарадж: думаю, что сидим в компании одних идеалистов. Потому что вы говорите: “Да! Существует! Между гуру и учеником! Можем читать ум других, можем выражать мысли других!” Упомянули и Радхе-Шям – о Боже мой! Очень высоко! Но есть один реалистический подход: “Не существует ничего такого!” И я вынужден подкрепить это. Хотя то, что вы упомянули – что возможно при очень специальной связи, как например гуру-шишя, читать мысли – да, я согласен. Несмотря на это я говорю, что кроме в очень специальных, уникальных случаях, это не существует. Почему? У меня есть аргумент, которым могу подкрепить эту свою точку зрения. Потому что мы уникальные человеческие существа, уникальные души. А это означает, что каждый неповторим, один единственный во всей вселенной, второго такого как он нет. Означает, что имеете свою точку зрения, индивидуальную точку зрения. Все мы имеем такую уникальную индивидуальную позицию, с которой смотрим на мир. Так что нет полного перекрытия. Так как мы духовные искры сознания, а это означает самоличность! Так как мы уникальные личности, поэтому имеем и уникальную визию, уникальное понимание, уникальное мнение. И разумеется, в связях любви, в духовных связях эти поля очень сближаются. Иногда имеется настолько интенсивная связь между человеческими существами, что они понимают друг друга без слов. Иногда бывает я думаю о ком-нибудь из бхактов и сразу же получаю смс от него. Или, скажем, духовный учитель медитирует на ком-то из учеников, а на следующий день ученик звонит учителю и говорит: “Гурудев, ты мне снился, может быть я тебе нужен?” Так что очень интенсивная связь существует, это возможно. Но полное понимание… Сомневаюсь.

 

(следует продолжение)

 



Arjuna-Gandiva

Въпрос на Радха Кунда: Не разбрах това, което казахте, че понякога трябва да пожертваме по-нисш принцип заради по-висш. Какво означава по-нисш – някакъв материален принцип ли трябва да пожертваме?

Тиртха Махарадж: Може ли да ти разкажа две истории, описващи това? Едната е класическа, другата е дори още по-класическа.

Някога, много отдавна, Арджуна, който е най-великият воин, трябвало да осъществи един божествен план. Божественият план бил, че Кришна още от самото начало искал да предаде посланието на „Гита”. “Но как бих могъл да го изрека в мирно време?! Ако всичко е наред, как бих могъл да предам подобно тежко послание? Ако всеки е щастлив и доволен, как ще се вслушат хората в гласа Ми? Тези човешки същества са малко тъпоглави. Когато страдат, започват да разбират по-добре. Когато има опасност, са по-възприемчиви. Затова как да предам посланието си? Ще взема да направя малко неразбории!” И така, Той решил: “Може би трябва да поставя Арджуна в такава несгода, че той да поиска да търси съвършенството.” Но за да стигне на изток, Той, така да се каже, изпратил Арджуна на запад. Защото истинският мистицизъм не е да казваш, не е да разкриваш, нито да покриваш, не е и да криеш, а винаги да правиш намеци. Изпращайки Арджуна по определен път, Кришна искал да постигне тъкмо обратната дестинация.

И какво се случило? Арджуна, който бил воин, тръгнал на поклонническо пътуване. На това поклонническо пътуване той срещнал някои полубогове и заради героичния си нрав получил някои божествени оръжия. Защото те вече знаели, че ще дойде време Арджуна да се сражава, “затова трябва да му осигурим най-добрите оръжия”. Той получил един много мощен лък, а именно Гандива. И когато се сдобил с това оръжие, Арджуна казал: “О! Това е небесно, божествено оръжие! Онзи, който заклейми или охули оръжието ми, ще го погубя на място!” И така, той дал много сериозен обет: “Ще защитавам достойнството на оръжието си.” А знаете, истинските герои държат на думата си. Това не е особено популярно в наши дни, а? Хората хвърлят думи наляво-надясно, а още от началото не ги мислят сериозно. Но в стари, стари времена било иначе.

И в хода на историята навлизаме във войната между клановете на това семейство. На практика, след разговора в „Бхагавад Гита” последвала война. Един ден по време на това сражение по някаква причина Арджуна бил много зает и не могъл да защити както трябва Юдхиштхира. Юдхиштхира почти бил сразен. Накрая битката за деня приключила и по този начин той се спасил. Обаче след това вечерта заговорил на брат си Арджуна. Казал му: “Хей, Арджуна, що за боец си ти?! Нали трябва да се биеш за мен! А помниш ли, днес бях в голяма неволя, пък ти не ми се притече на помощ. Що за воин си ти?! Що за оръжия носиш?! Позор за лъка ти Гандива!” Арджуна се вбесил: “Какво!? Ти хулиш моя лък Гандива!” И той веднага си спомнил обета си: “Който хули или позори моите оръжия, ще го убия на място!” Той бил готов да извади меча си и да погуби брат си. Но, за щастие, Кришна също бил там и хванал ръката на Арджуна: “Чакай малко! Какви ги вършиш?” “Какво?! Нима не чу!? Той охули лъка ми и аз трябва да го убия – дал съм обет!” “Но чакай малко, Арджуна, не си ли дал и друг обет – че ще сториш всичко, за да защитаваш брат си?” Така, чрез божествена намеса, силата на един обет била надмогната от по-висш принцип. А знаете, за един воин, за един кшатрия, да наруши думата си е много срамно. При все това той бил готов да пожертва един обет заради по-висшия обет.

Така че това е един много силен аргумент понякога да се откажеш от един обет, да нарушиш едно правило, за да изпълниш друго, по-важно правило. Това ерес ли е? Да ерес е! Ако гледате само половината от историята. Но ако видите пълната версия ще разберете, че това е правилният избор.

 

(продължава следващия понеделник)



Arjuna-Gandiva

Question of Radha Kunda: I did not understand what you said that sometimes we have to sacrifice a lower principle for a higher principle. What is meant by lower – is it some material principle that we should sacrifice?

Tirtha Maharaj: May I tell you two stories describing this? One is classical and the other is even more classical.

So, once upon a time Arjuna, who was the greatest fighter, had to fulfill a divine plan. The divine plan was that Krishna, even from the beginning wanted to tell the message of “Gita”. “But how can I tell this in peace?! If everything is in order, how can I give a heavy message? If everybody is happy and satisfied, how people will listen to My voice? These human beings are a little dull-headed. When they suffer, they start to understand better. When there is danger, then they are more receptive. So how am I to convey My message? Let’s make a little disturbance!” So He decided: “Maybe I have to put Arjuna into such a difficulty that he will inquire after perfection.” But in order to achieve, let’s say, the eastern direction He started to send Arjuna to the West. Because real mysticism is not telling, it’s not opening up, it’s not covering, it’s not hiding, but always giving the hints. By sending Arjuna to a certain path, Krishna wanted to achieve the opposite destination.

So what happened? Arjuna, as a fighter, started a pilgrimage. On this pilgrimage he met some demigods and by his heroic character he got some divine weapons. Because they already knew that sometime Arjuna will have to fight, “so we have to supply him the best weapons”. He got a very powerful bow, this is the Gandiva. And when Arjuna received this weapon, he said: “Ah! This is a heavenly divine weapon! Who will blame or defame my weapon I will kill him on the spot!” So he made a very strong vow: “I will protect the dignity of my weapon.” And you know, the real heroes stick to their words. It is not very popular these days, ha? People give words here and there yet even at the beginning they don’t think it seriously. But in the old, old times it was happening in a different way.

And as the story evolved we have entered the war between the branches of this family. Practically after the discussion of “Bhagavad Gita” there was the war. And one day during this fight somehow Arjuna was very busy and he could not protect Yudhishthira correctly. So almost, almost Yudhishthira was beaten. Finally the fight was over for that day and in this way he escaped. But then in the evening he started to discuss with his brother Arjuna. He said: “Hey Arjuna, what kind of fighter you are?! You have to fight for me! And remember, today I was in a very heavy difficulty and you did not come to save me. What kind of fighter you are?! What kind of weapons you have?! Fie on your Gandiva bow!” Arjuna was enraged: “What!? You were blaming my Gandiva bow!” And he immediately remembered his vow: “Whoever blames or defames my weapons, I will kill him on the spot!” So he was ready to take the sword and kill his brother. But fortunately Krishna was there and He caught the hand of Arjuna: “Wait a minute! What are you doing?” “What?! Did You hear!? He was blaming my bow so I have to kill him – I made a vow!” “But wait a minute, Arjuna, didn’t you make another vow that you will do everything to protect your brother?” So by the divine intervention the power of one vow was overcome by the higher principle. And you know, for a fighter, for a kshatriya to give up his word is very shameful. Still he was ready to sacrifice one vow for the higher vow.

So this is one very strong argument for sometimes giving up one vow, for breaking one rule in order to fulfill a more important rule. Is this heresy? It is! If you read only half of the story. But if you get the full version, you will understand that this is the correct choice.

 

(to be continued next Monday)

 



Gopa Kumar

Има един много хубав пример, когато Гопа Кумар се завръща у дома, при Бога. Какво се случва тогава? Кришна и гопалите изпълняват ежедневните си дейности. Кришна е малко уморен. Не е могъл да спи през нощта. Имал е безсъние. По някакви причини. И дори най-добрите психолози не могат да разберат по каква причина това малко момче не може да спи нощем. Така че сутрин Той е малко замаян. И закъснява. Защото, знаете, с теленцата всичко трябва да става навреме. Сутрин те са много гладни, искат да излязат вън на полето и ако закъсняваш, трябва да бързаш, нали? Случвало ли ви се е да закъснявате за работа? Тогава наистина трябва да се бърза. Няма време за нищо. Никаква сутрешна баня, никакви мантри, никаква пуджа, нищо – просто суетня. Няма дори закуска – тогава вече случаят е сериозен! Да пропуснеш сутрешната си пуджа е нещо нормално; но пропуснеш ли и закуската – леле, това вече е сериозен случай! Значи наистина бързаш!

И така, понякога Кришна закъснява. Той бърза. Като много послушно момче, веднага се втурва по задълженията си. Обаче Той има грижовен баща. И грижовният баща казва: “О, мое скъпо момче, къде си хукнал?” Кришна казва: “Ами, трябва да паса кравите и теленцата.” “Добре, добре, това е много хубаво, но закуси ли днес?” “Не, не, не, тичам!” И тогава какво казва бащата? “Ела тук. Ще Ти дам нещичко.” Това се нарича свръх-закуска. Формалността е спазена, но са добавени и чувства.

И после хукват по ливадите. Разбирате ли, всичките стотици и милиони малки гопалчета се познават добре помежду си. Но не щеш ли, появява се непознат. Ново лице във Вриндавана! Какво става? Всичко гопали са смаяни. А Кришна е въодушевен! Той започва да обръща голямо внимание на новодошлия.

Обикновено как закусват момчетата, когато са навън? Кришна седи в средата, а всички останали са насядали наоколо с лице към Него. Така че има известна дистанция. Но когато се появява този новодошъл, Кришна изведнъж се втурва към него. И не само се втурва, ами го и прегръща. Колко необичайно! При това външен човек, непознат! Естественото чувство на завист и ревност се поражда в сърцата на всички гопали. “Мой скъпи Кришна, аз съм тук от десет години, а мен не ме прегръщаш! Пък ето го този, току-що идва, и Ти го прегръщаш! Какво е това? Това добро поведение ли е? Що за приятел си Ти?” Кришна не само хуква към новодошлия, не само го прегръща, но започва и да го хвали! Това е толкова болезнено! “Не възхвалява мен, а някой друг!” Той казва: “Аз знам с колко проблеми си се нагърбил, за да дойдеш при Мен. След толкова дълго пътуване, най-сетне се върна. Толкова се радвам да те видя! Знам, колко ти е било трудно. Добре си дошъл!”

Това не е проституиране с най-висшите принципи.

Но тук трябва да разгледаме един болезнен въпрос. Какъв е този болезнен въпрос? Завист в Голока Вриндавана? Как така? Нима е възможно? Доколко истински били чувствата на гопалите, тяхната ревност към новодошлия? Нима тя е реална? Антагонистичните чувства нямат място във Вриндавана. Ако тези чувства не са в хармония с вътрешните чувства на Кришна, те няма как да се случат.

Но всъщност тази история е доказателство за специалния вкус на Кришна. Той харесва новодошлите. Горките отдавнашни! Той харесва новите.

За късмет, ние всички сме нови. Така че имате всички шансове да бъдете прегърнати и да получите вниманието на Върховния.